12-ТИ МАРТ- ТОДОРОВДЕН. КОННИ НАДБЯГВАНИЯ. ПРЕПОДОБНИ ТЕОФАН ИЗПОВЕДНИК

12- ти март тази година според православния календар е определен за Тодоровден. На този ден се извършват с кошии (надбягвания) с коне. Първенецът се награждава съобразно старите християнски традиции. На 12 март се почита Преподобний Теофан Изповедник

              Тодоровден е църковен празник, празнуван в съботният ден от първата седмица на Великия пост. На този ден, както и на 17 февруари, Църквата възпоменава паметта на Св. Теодор Тирон. Почитта към св. Теодор е засвидетелствана още в ранните векове. По време на гоненията на християните император Юлиан Отстъпник (332 – 363) продължавал да иска връщането на езичеството. Знаейки, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, той решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Юлиан наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от езически жертвоприношения всички постни храни на пазара, така че християните, макар и без да знаят това, да се осквернят и да бъдат подиграни.Св. Теодор Тирон се явил на патриарх Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник. Заръчал му също да предупреди християните да не вземат храна от пазара през тази седмица. Предупредени своевременно, християните се хранили с варено жито (коливо). Юлиан разбрал, че замисълът му е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена от езичниците стока на пазара. 
              Празникът св. Теодор Тирон се отбелязва в съботния ден от първата седмица на Великия пост. Легендата разказва, че на този ден Свети Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лято.
                На Тодоровден по традиция се организират надбягвания с коне - кушии. Затова празникът е наричан още Конски Великден. На този ден празнуват и младите невести. Според обичая до Тодоровден те нямат право да месят и пекат хляб. Извършват се и обреди за здраве и плодовитост на младоженките. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. След това хвърлят водата на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им. На Тодоровден обреди изпълняват и младите булки. Облечени в невестински носии, заедно със свекървите носят тепсия с варена царевица и специален колак в църквата. Свещеникът ги благославя. После връщат царевицата вкъщи и я разпръскват по градините, за да е плодовита годината. Отколешна е традицията рано сутрин на Тодоровден майките да къпят децата, за да са силни и жизнерадостни, а младите булки да приготвяг малки хлебчета, които раздават на близки и роднини, за да се сдобият със здрави деца. 

                На този ден празнуват  всички, които носят имената Тодор, Тодорка, Теодор, Тодора, Теодора, Тодорчо, Тотко, Тошо, Тошка Тоша , Таки, Тодоричка. Според източници празнуват и  Божидар, Божидара, Божана, Дарина, Дора, Дорка     Преподобни Теофан се родил в Цариград в VIII век в семейство на знатни родители, които били роднини на императора. Останал рано без баща, той бил поверен на грижите на император Константин Копроним, който по желание на майка му го сгодил още малък за дъщерята на един от най-знатните сановници на империята. Пред него се отворил пътя към почести и слава, но младият Теофан останал равнодушен към всички тия предимства. Сърцето му горяло само за любов към Бога. Теофан изпълнил обещанието на майка си.             След женитбата разкрил своя начин на мислене пред съпругата си, а имено да се отрече от светския начин на живот и да жвее в бедност иа труд от любов към Господа Той споделил със нея, че винаги е имал желание да раздаде имота си на бедните и да служи на Бога в смирение, труд и безкористие. Той попитал жена си дали е съгласна . Младата жена изявила пълна готовност за това. Този начин на живот обаче не се харесвал на Теофановия тъст. Той се надявал, че зет му е се стреми към високо положение. към почести и богатства, оплакал се на императора като го убедил да възложи наТеофан някакво поръчение в отдалечена страна, надявайки се, че дейният обществен живот ще го отвлече. Импетраторът поръчал на Теофан да отиде в областта на гр. Кизик в мала Азия, където се появили някакви размирици и народни вълнения. Жена му го придружавала. Като стигнал до мястото на назначението, Теофан усърдно се заел с поръчаното му дело. Чрез мъдри разпоредби той възстановил в страната реда и спокойствието и след това се върнал в Цариград.             Скоро след това тъстът умрял, а майка му още по рано била починала, и Теофан бидейки свободен, решил да изпълни отдавнашното си желание. Раздал имотите си на бедните, като си оставил само малка част. Жена му постъпила в манастир. Той се отправил в Сигрианските планини, които видял при предишното си птуване за да изпълни поръчението на императора. Там имало много отшелници. Постригал се в монашество и като поживял известно време близо до един благочестив отшелник, построил манастир и после се оттеглил в пустинята. Тук той построил нов манастир, където скоро се събрали много братя. Когато избрали игумен на манастира, Теофан строго му се подчинявал. Работата му се състояла в преписване и разпространение на книги. Чрез продажбата на тия книги той си набавял всичко необходимо и помагал на другите. След смъртта на игумена всички братя единодушно пожелали той да приеме тази длъжност, но Теофан не пожелал да началства и тайно напуснал манастира.              В пустинното място, където Теофан се поселил, скоро започнали да го посещават благочестиви хора, привлечени от добродетелния му живот и от слуха от чудесата, които той извършвал. По такъв начин се устроила новата обител, която станала известна под името „Велико село”. Теофан вече не можел да се откаже игуменството в тая нова обител, но на дело изпълнявал заповедта на Христос; „Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб” (Матей,20:26-27). Теофан служил на всички братя с най-голямо смирение, давал им пример на трудолюбие и благочестие и ги поучавал чрез мъдри наставления. Преподобни Теофан бил повикан да участва в VII вселенски събор свикан в 787г. в град Никея. Този събор е трябвало да реши въпроса за почитането на светите икони. Теофан усърдно помогнал на св. Патриарх Тарасий в защита на иконопочитанието и след това се върнал в своя манастир на предишния живот и труд. Скоро той заболял тежко и вече не могъл да става от легло. Страданията понасял търпеливо и не преставал да прославя Бога и да му благодари за Неговата милост.             Ерестта против иконите, макар и да била осъдена на VII вселенски събор изникнала отново при император Лъв Арменец, който жестоко преследвал всички почитатели на светите икони. Той свалил патриарх Никифор, предал на мъчение и заточение преподобни Теодор Студит и много други. Желаейки да склони на своя страна Теофана. Който се ползвал с всеобщо уважение, той пратил да го повикат. Угнетен от болест и старост Теофан обаче заминал за Цариград, за да защити догмите на Православната църква. Царят пратил при него един от неговите сановници; с молба да го убеди да бъде техен ” едино мисленик”, за което той му обещал да „обогати манастира му”, и ще го „възвеличи с почести и ще обсипе с милости всичките му роднини”?. В противен случай бил заплашен с мъчения. В отговор Теофан съобщил на императора, че на него не са миу необходими богатства, че още на младини ги е оставил в служба на Иисус Христос. Нима смятат, че сега такива предложения могат да съблазнят един старец!?.  А що се отнася до манастира му и роднините отговорил , че „Бог се е погрижил за тях”. След като разбрал, че уговорките обещанията и заплахите няма да въздействат върху Теофан, императрорът го хвърлил в тъмница. От тъмницата Теофан изпратил писмо до императора, че защитава поклонението на светите икони. Царят се разгневил и пратил негови хора да разрушат манастира на Теофан. И да разгонят неговите ученици, Заповядал да бият жестоко стареца, без да проявяват милост към възрастта и болестта му. След това измъченият старец Теофан бил изпратен на заточение на остров Самотраки, където скоро починал.             След смъртта на императора разпръснатите ученици на Теофан се събрали отново, възобновили изгорения манастир „Велико село” и пренесли в него светите мощи на своя учител, който бил прославен, след смъртта си и с неговите чудеса.   Из „ Жития на светиите” и други източници  
                                                                                                                                    Подготвил д-р Богомил Великов Колев

ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН НА ТОДОРИНЧОВЦИТЕ!:))

Уважаема RED!

Благодаря ви за подсещането и за коментара!. Вие ме засрамихте!. В постинга съм посочил кои именшци празнуват днес, но не се сетих да ги поздравя. Така че вие сторихте това вместо мен, за което съм ви признателен. Както казва народът "По-добре късно, отколкото никога"

ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН НА ВСИЧКИ С КОРЕН В ИМЕТО ТОДОР И ПРОИЗВОДНИ!

с пожелание за здраве късмет, благополучие и приятно прекарване на празника след кошиите уважаема RED и всички именяци празнуващи на Тодоровден!

www.bogomil.blog.bg