Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.12.2010 18:07 - ЗИМНАТА СВЕТА АННА. ЗАЧАТИЕ НА СВЕТА АННА.
Автор: bogomil Категория: История   
Прочетен: 6495 Коментари: 8 Гласове:
7

Последна промяна: 08.12.2010 18:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ЗИМНАТА СВЕТА АННА               Съгласно българския народен календар и православната християнска църква, денят на Зимната Св. Анна се чества на 9 декември. Според източниците и поверието, на този ден се отбелязва свещеното зачатие на Св.Анна, която е от известния древен Ааронов род, и е майка на Дева Мария. Отбелязва се и като ден на майчинството. Този ден се среща под различни наименования; ”Анино”, „Анино зачатие”, „Аньовден” (предимно в Западна България), „Анини ведение”  (Северзападна България, Монтанско), „Св.Анна хаталива” (Източни Родопи, Хасковско), „Тьйяна”(Странджански край). Празникът на зимната Св. Анна, както и на Св. Андрей и Св. Варвара се свързва и с края на похода на Слънцето към Зимата и с началото на обратния поход към лятото (по астрономическия календар този преход е малко преди коледните празници-22 декември, когато свършва есента и започва зимата). В преданията се е запазило разбирането, че на Св. Анна денят расте колкото скока на тригодишен елен, а в Родопите, че „Слънцето се обръща на изток”.       Съгласно поверието, празникът предопределя някои магически действия, характеризиращи се с убеждението, че зачеването е свързано с нещо ново, с ново начало; „Нова година, нов късмет”. В Западна България домакините наблюдават „полеза”,. т.е кой първи ще посети дома им. Ако е мъж, вярват, че през новата година ще се раждат повече мъжки животни. Ако „полазникът” е с благ характер, идващата година ще бъде здрава и плодовита. В някои краища на България, в деня на св. Анна по къщите тръгват да обикалят малки момиченца- „полазници”. Стопаните ги посрещат с радост, вяра и надежда, че през новата година ще се раждат повече женски животни. В Югозападна България (предимно в Кюстендилско и Радомирско, домакините вкарват в дома си прасе, което рови със зурлата си в посока напред. Това се приема като добър знак, че всичко през новата година в къщата на стопаните ще бъде добре, т.е че „всичко в къщата ще върви напред”. Ако пък кокошка прескочи през прага на къщата и влезе вътре, стопаните вярват, че през годината не ги очаква добро, а нещастие, защото както е известно кокошките ровят с краката си назад. (С подобни ритуали се отбелязва християнски празник в чест на свещеномъченик Игнатий Богоносец- Игнажден (20 декември). Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица, което намира отражение и в народните песни: „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа”. Това е периодът през които младите и нераждали жени не работят, за да раждат по-леко. Вярва се, че от този ден започва Новата година. Затова някъде го наричат и ‘’нов ден” и ”Млада година”. Във връзка с това вярване е и най-същественият обичай на Игнажден-Полазването /Полаз/, т.е. гадаенето и магическото осигуряване на плодородие и благоденствие през годината)             В някои райони обредите са свързани и с някои момински гадания за женитба. Младите момичета, които са в предбрачна възраст се събират в една къща през нощта и символично засяват зърна в гърне пълно с вода. Някъде в гърнето вкарват клонки от ябълково и вишнево дърво и го наблюдават. Ако до Нова година зърната покълнат и клонките се развият и разлистят, момите вярват в скорошната си женитба и задомяване           Света Анна се приема и като покровителка на магьосниците и вещиците, за които нощта срещу празника е най дълга (22 декември по астрономическия и стария календар е с най-дълга нощ) Това е най-подходящото и благоприятно време за тяхното действие. Според поверието, в Западна България, през тази нощ всяка вещица може да се превърне в муха и по този начин да обикаля по домовете на хората и да върши злини на домочадието. Освен това вярва се, че в нощта срещу Св.Анна магьосници и житоизмамници могат с баене и магии да примамят чуждия берекет от нивите, както и млякото от добитъка.... Затова срещу празника мъжете обхождат дворовете и домовете си като палят пред всяка врата купчинка говежда тор, за да прогонят злите демони и сили. Жените мажат вимето на кравите със смес, състояща се от въглен, чесън и мазнина, за да попречат на злосторниците да им отнемат млечността. Кокошките през този ден се държат затворени в курника, за да не може да им се омагьоса способността да снасят яйца. Против магии, домакините пръскат около къщата пепел и просо. Вярва се, че точно в полунощ срещу празника, магьосниците с баене и магии могат да свалят дори месечината, като я превръщат в шарена крава и издуяват млякото й. За да бъде магията им успешна те колят черна кокошка и с кръвта й намазват тялото си. Според поверието подобни магически действия най-успешно се извършват от жени, които са близнили два или три пъти, или от майка и дъщеря , които кърмят едновремено.             На този ден изискванията към младите булки и бременните жени се свеждат до забрана да работят, за да могат да раждат по-лесно, под покровителстото на зимната Св. Анна. 9 декември се отбелязва и като ден на майчинството.             На този ден празнуват; Анна, Ани, Ана, Яна, Анелия, Аню, Анета, Анюта     Забележка: материалът е подготвен като са ползвани източници отразяващи българската митология и свързаните с нея и народния календар, български и християнски народни празници, обреди, ритуали и обичаи...                                                                            Подготвил д-р Богомил Великов Колев



image.
 



Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. magnoliya - Интересно!
08.12.2010 18:49
За Игнажден знаех някои неща, но за зимната Св.Анна - нищо. Беше ми интересно да прочета и науча! Лека вечер!
цитирай
2. bogomil - Благодаря ви magnolia
08.12.2010 21:34
Многоуважаема Магнолия,
Установявам, че вие сте един от най-редовните посетители и читатели на моите постинги. Благодаря Ви!? Когато аз влизам и отсядам във ващата райска градина осеяна с какви ли не разноцветни и благоуханни цветя си почивам, мечтая, наслаждавам и възхищавам на Природните чудеса, които вие сте събрала на едно място и върху които полагате завидни грижи за тях. А при Вас, какво предизвиква интереса ви към житието и битието на по известните у нас светци, които показвам в постинги, опирайки са на исторически сведения достигнали до нас на книжни носители, включително и тези свързани с богатата българска съкровищница на българско народно творчестжо, умотворения, фолклор, предания, легенди, поверия, обичаи, вярвания, обреди и т.н.

www.bogomil.blog.bg
цитирай
3. irena22 - Яна, Янка,
09.12.2010 15:34
не беше ли на Еньов ден.
цитирай
4. bogomil - Вапросът на уважаемата irena 22
09.12.2010 20:14
Уважаема irena 22,
Вашият въпрос е твърде интересен. Не буди съмнение фактът, че вие сте много наблюдателна, което безспорно е едко прекрасно и завидно качество. Имате основаните да зададедете този въпрос върху който и аз мислих. Бих искал да ви уведомя, яе винаги се старая да се придържам към историяеските факти отразени в иползваните източници обязателно на книжен носител
Вероятното съвпадение предполагам се дължи и на факта, че през декемжри се отбелзва деншт на Зимната Света Анна. Има много сходни моменти между "Зимната св,Анна и "Еньовден" отбелязжан през лятото( има и някои различия разбира се) Има много прилики ж пожерията. И двата празника са свързани с раждаемост, майчинство. Ана е Майката на Дева Мария, 9 декември е заяатието на Св. Йоан Кръстел предсказва идването на месията Йисус Хрстос, който ще бъде роден от непорочната Дева Мари. И двата дни астрономияески съгласно съкровищницата от българско народно творчество са свързани съответно с лятното и зимно слънцестоене. има и други християнски празници с дублиране на някои обреди, обичаи, ритуали, именни дни и т.н
Има още прилики между двата празника "Зимната Св.Анна" и "Еньвден. Тъй като вие сте твърде наблюдателна представям текста за ' Еньовден", за да си напражите вашите анализи иоткриете и другите сходни неща , които надявам се ще ви помогнат да си отговорите на интересния въпрос , който поставяте. При неяснта може да се обърнете со Светия синод за по-коректен отговор.


Големият летен празник Еньовден се празнува на 24 юни. Той се нарича още, Еньо Билобер, Иван Бильобер, Яневден, летен св. Иван; като религиозен празник-раждането на Иоан Кръстител. На този ден съгласно православния календар празнуват своя имен ден носещите имена: Еньо, Енчо, Йоан, Йоана, Яни, Яна, Янка, Янита, Янко, Янчо. Съгласно източници 24 юни се празнува навсякъде, където живеят българи, където се тачи празникът на Св. Йоан Кръстител, билките, изгряващото Слънце, лековитата вода, празник на здравето и народната традиция.. Този празник от руснаци и украинци се нарича Иван Купола.Той се чества и от Келтските народи. Англичаните го отбелязват в едно от чудесата на света - Стоунхендж. С него са свързани обичаи за здраве, любов, плодородие и задомяване, обреди и ритуалин със символичен и магически характер. Посочва се, че италианци и французи изпълняват обреда „пресачане на огън” . В Япония според техните традиции този ден е празникът на цъфналата вишня-сакура, а хората изпълняват ритуалите ”пролетно изкачване на планините”, „ предсказване на оризовата реколта”.
Денят на рождението на св.Йоан Кръстител се определя от църквата като необикновен ден, ден на Йоан преттеча, т.е като междуразделна граница на стария и новия завет. Съобщава се в източниците, че корените на празника са в дълбоката древност, в езическите вярвания и обредност на хората, живели по българските земи. Този ден е свързан с астрономическото лятно слънцестоене, със слънчевия кръговрат; край на астрономическата пролет и начало на астрономическото лято (/22/-24 юни). Слънцестоенето достига до най- високата си точка, денят е най-голям, а нощта –най-кратка. Според народните предания, този ден е свързан с далечното начало на зимата. Както казва народът: „Еньо си наметнал кожуха да иде за сняг”. Според поверието, на много места в страната, сутринта на Еньовден ден, Слънцето „играе”, ”трепка”, „завърта се”, „тръгва към зима”. Който успее да види това велико тайнство в този момент, ще бъде здрав през цялата година. Вярва се, че Слънцето е стигнало края на своя път и от този ден трябва да започне да се връща към зимата. .Поради това Еньов. ден се нарича още Средилето. На този ден Слънцето грее най-дълго, почива си, окъпва се в „живата вода” (река, езеро, извор, аязмо- водата става лековита) и подмладено тръгва назад, връщайки се обратно. Когато то се отърси от водата, капките роса получават необикновена лечебна способност и магичеса сила. Тъй като според народните умотворения се представя този много важен момент в годината, Еньовден е свързан с много обреди и обичаи, имащи магически характер, със стар езически- предхристиянски произход;.измиване преди изгрев Слънце в течаща вода, тичане и търкаляне в росна трева. И днес се препоръчва сутрин рано (не само на този ден) да се ходи бос по росната трева. Извършват с обредите ”слънчова сватба”, плетене на големия венец, под които всички минават за здраве, плетене на венчета от лековити билки и цветя предимно от Еньовче, играят се самодивски танци и се пеят еньовденски песни за плодородие, любов, изработват се билкови талисмани за здраве, амулети против уроки и др. елексири. Иманярите пък вярват, че там където има заровено злато,през нощта срещу Еньовден започва да играе, излъчвайки особена характерна светлина. Съгласно източници, още в Синодиката на цар Борил от 1211 г, 24 ден; там се отправя „анатема към ония, които през юни месец, 24 ден на рождество на Йоан Кръстител вършат магии и ограбване на плодовете и правят през черна нощ всякакви скверни таинства и неща, подобни на езическа служба”..Еньовден е един от най-хубавите летни празници. Нощта срещу 24 юни е пълна с магически тайнства, здраве, късмет, благополуие, очаквания за плодородие, любов и щастие през годината, а традиционние обреди и ритуали са свързани с доброто и борбата срещу злото.
Според народните вярвания на този ден билките имат на-силна лечебна способност и затова са най-подходящи за бране сутрин рано преди изгрев слънце.. Известна е прочутата билка Еньовче, носеща и друго име на деня - Драгийка или Драгайка. Еньовден е обявен за професионален празник на българските народни лечители, билкари, фармацефти... .
Свойствата на много растения да лекуват рзлични болети са били известни в дълбока древност –преди повече от 5000 години. Съгласно източници, през 1500-та година преди Христа, египтените вее използвали като лечебно средство; мента, чер пипер, касия, сънотворн мак, татул и др., които и днес се използват. Известнят древногръцки философ и лечител Хипокарат (460-370 пр. Христа) е ползвал билки. За лечебни свойства на някои треви и растения съобщават и други древногръцки философи; Ксенофонт (427-355 пр.Христа), Теофаст(37-285 пр.Хр.) и др. През средните векове Авицена (980-1037, през 2010 г , се навършват 1030 г. от рождението му) в своята практика е използвал билки.
България е богата на много билки. Траките са използвали - добре познатите ни днес; червен и жълт кантарион, змийско мляко, мента, бял равнец, мащерка, киселия трън, лайка. И днес в Родопите расте любимата билка на Орфей- цветето Силиврак. Траките особено мнго са ценели растението „Росен” го смятали за цвете на богинята Артемида. Те вярвали, че то може да изважда забити в тялото на бойците стрели. Наричали го самодивска стрела. Тъй като самодивите обичaли да си правят венци от това красиво магическо цвете, то получило названието самодивска или русалска трева..Известен е целебният ритуал „спане на росен”, при който болните преспиват на определен места (поляни) и за да умилостивят самодивите до себе си на кърпа слагат вино, храна и др. В исторически източници се съобщава, че именно росенът в стария завет е бил т.н горящ храст „горящата малина”, в която Бог Яхве се явил на Моисей, а през средновековието горящият и неизгарящ храст символизирал непорочността на божията майка- Дева Мария. Според днешната наука, тази магическа способност на росенът се дължи на отделящото се от листата на храста на лесно запалимото и горящо вещество наречено етерично масло. То може да гори, без да навреди на храста. Славяните пък са познавали лечебните свойства на някои дървета и храсти. Според българското законодателство у нас растат над 770 вида билки, много от тях се използват за извличане и на ценни лекарства. Достатъчно е само да се споменат лечебните свойства на блатното кокиче от което се произвежда познатия в цял свят български препарат ‘Нивалин”..Днес научната фототерапия изплзва много билки от народната медицина и по този начин помага за лечението на редица болести.Лечението чрез природни средства (билки) в домашна обстановка и придържането към природосъобразен начин на живот е значително по-щадящо и е за препоръчване и предпочитане пред приемането на различни лекарства. В специализираната литература (научни книги, справочници, енциклопедии и др), се посочва най важното предимство на това лечение, а именно че то се опира на разумната идея за подържане на здравето като цялост, а не за борба единствено със симптомите на заболяването, както и на водещата роля на профилактиката на болестите пред лекуването им.
Според народните поверия болестите са 77 и половина и за всичките има лековито растение. Посочва се, че най-трудно се намира това за половинката-„безименнта болест”, като неговите места са познати най-вече на билкарите и знахарите. .На Еньовден хората и най-вече болните се къпят за здраве, по лековитите извори, кладенци и чешми, тъй като Слънцето изгрявало окъпано и по този начин се къпели и болестите. Рано, преди изгрев Слънце, стари, възрастни жени, булки и моми излизат да берат билки за здраве, срещу болести за плодовитост на добитъка, срещу бездетство и др. и за магии-билки за „омразни и любовни”; за „разделяне, раздяла” да се залюбят или намразят моми и момци, за отделяне на мома от змей, за избавяне от зли духове и т.н. Разпространен е и обичаят за грабене на плода, млякото или маслото от бродещи (бродници), магьосници, вещици. Това се върши и по нивите, от така наречените житомамници-жени, които през нощта голи отиват в чуждата нива и символично обират житото, откъсват най-едрите житни класове и ги занасят на своето гумно. Някъде житомамниците носят на гръб подница и лъжица, другаде възсядат кросно от стан в чуждата нива; „Ела жито при мене”.
Много разпространен обичай е надяването на пръстените. Срещу този празник момите пускат в медник с ”мълчана вода” китка с пръстен и на сутринта едно момиче, накичено като булка, наричано ”Еньова булка” с превързани очи, вади китките, а момите пеят припевки, подобни на гатанки. Някъде подобни гадания се извършват на Нова година или Гергьовден.
Българският народ е носител на богата духовност и традиции свързани с песни и обреди. От песните за магьосници една известна народна творба показва, как чрез билки стадо може да се спаси от магьосници:
„ Мама Стояну думаше:
-Я хайде, синко, да идем……
…стадо да си издоим.
Стоян на мама думаше:
-Знаеш ли, мамо, знаеш ли,
стадото ми е недобре:
млякото, мамо, свършиха
от пустите магьосници.
Утре е мамо Еньовден,
утре се билки събират
Ти рано рани сабахлян;.....
…че иди, мамо, в ливади,
в ливади билки да береш
…………………………….
в петък срещу събота
билките, мамо, ще свариш
в събота ще ги накърмим....
…стадото ми да оздравей,....
…да ми мляко придади;.....
….магии да ми отдели
Разковник-стадо да пази”
Песните за Еньoвден са свързани обикновено с темата за бране на билки, за болести, за змейове и самодиви. Народните вярвания за болести, за които не е можело да се намери обяснение са били свързани с различни зли сили и митологични същества. Русалките и самодивите предизвиквали „самодивски болести” . Вярвало се е, че Еньовчето например имало магическата способност да прогонва змейове, змеици, русалки и самодиви. Според вярванията самодивите и русалките обичат музиката и танците и затова залюбвали музиканти; гайдари, кавалджии, танцьори и ги отвличали. Змейовете пък вземали за булки най-красивите моми..
Домна тръгва сутрин рано да бере билки за рожба;
Гора стигнала,
билки набрала
и чула Домна
клепало клепе,
клепало клепе
рано в неделя
Клепалото оповестявало, че златокрила змеица годява щерка си, жени сина си. В друг вариант Домна царица пита Слънцето (в народният култ Слънцето е обожествявано):
Ой, Слънце, Слънце ясно, високо!
Като ми грееш ясно, високо,
ясно високо, та нашироко,
дали не знаеш биле за рожба,
биле за рожба, за клето сърце?
Макар че се отразяват отношения със свръхестествени сили, песента разкрива скръбта на бездетната жена и любовта на майката към дългоочакваната рожба. Според вярванията има магьоснически билки свързани със здравето, задомяването, омъжването на момите, плодовитостта на младите жени. Вярвало се е, че Еньо помага на бездетните семейства, както Бог е помогнал на Елисавета и Захарий да се роди техният син Йоан Кръстител. Много песни възпяват девойки, които са тръгнали да берат биле. „Руса мома росен брала”, тръгнала сред росена и пътя загубила. През деня момите изпълняват обреда „Еньова Буля”, който в Асеновградско се нарича „Клиница”. Много интересна е прекрасната песен от Чирпанския край; „Добра седянка”. Девойка организирала седянка. На мястото, където ще бъде седянката, девойката завъртяла ново вретено:
Като си Добра въртеше,
въртеше и говореше:
„Както се върти вретено,
тъй да се въртят момците,
момците, още момите”
Пристигат момите и момците. Добра ги нарежда мома до момък, а до себе си палавата и духовита девойка поставя двама вакли овчари. От песента блика силно въздействаща омайваща жизнерадост и закачливост от разговора между девойката и овчарите. Тук магията произтича от обреда. Тази песен е изпълнявана по седенките. С много хумор са изпълнени Еньовденските живи игриви и поетични припевки на пръстените, изградени като загадки, разкриващи различни страни от народния бит и мироглед; Ето някои:
Клепало клепе, Еньо ле,
рано в неделя, срещу понделник,
да се събират малките моми,
малките моми и големите
да слушат, Еньо да гледат
(женитба)
Запретни Еньо, бели ръкави,
та бръкни, Еньо, в сребърен бакрач,
извади, Еньо, еньовска китка
(здраве)
Шита риза, недошита,
на вратника прикачена
(момата ще пристане)
Пъстра птичка под трънака
дъжд я вали, тя не бяга.
(овчар)
Подобни припевки, като гатанки има и от по-ново време в нашата съвременност:
Сред полето бивол реве
(тракторист)
Припевките имат ясно изразен национално битов характер. Припяването с гадания за бъдещето е познато като обичай и сред другите балкански и славянски народи.
Днес голяма част от обредите и ритуалите са загубили първоначалния си тайнствен и загадъчен вид и изпълнения от миналото и са приели характера на забава и развлечение. Много читалища, предимно в селата, полагат усилия да се възстановят традициите и тайнствата на този хубав и тачен летен християнски празник



Забележка; Материалът е подготвен като са ползвани различни исторически и други източници от богатата съкровищница на българскoто народно творчество и фолклор; народни умотворения, обреди, народни песни и танци, народен календар, традиции и празници..


с пооздрав, уважение и най-добри пожелания

www.bogomil.blog.bg
цитирай
5. kleopatrasv - И на мен ми стана интересно за пов...
09.12.2010 22:13
И на мен ми стана интересно за поверията и обичаите. Поздравления за поста!
цитирай
6. magnoliya - Здравейте bogomil !
10.12.2010 21:38
Интересът ми към постингите за житията на известните у нас светци е предизвикан от интереса ми към историята и археологията: миналото на нашата прекрасна България. Само съжалявам, че нямам достатъчно време да прочета всичко, което бих искала да науча. Затова блоговете на хората, пишещи за историята и археологията на нашите земи са ми в "любими", за да мога по-лесно да ги намирам и да следя написаното от тях. Извинявам се за закъснелия отговор! Желая всичко най-добро!
цитирай
7. bogomil - Уважаема Magnolia
12.12.2010 20:17
Благодаря за коментара. Радвам се че проявяватe интерес към историята и материалите, които включвам в блога.

с поздрва , уважение и най-добри пожелания

www.bogomil.blog.bg
цитирай
8. bogomil - Благодаря на Kleopatrasv
12.12.2010 20:55
Мила Клеопатра,
Благодаря Ви за проявения интерес към тези специфични исторически сведения достигнали до нас на книжен носител. Те са свързани предимно с житията на светци жертвали живота си в името на Христа и неговото учение, живели в първите векове след неговото разпъване, когато гонението на Християните е било много жестоко. Никаква, милост не е имало. В същност Аниното зачатие е предвестието към Новия завет и появата на месията спасител- Христос.-на новата религия. А всяко ново прогресивно нещо - явление много трудно получава призьнание. свързано е с жертви-материални или духовни загуби. Анна е жената "баба" на Христос и майка на света Богородица, родила Йисус Христос. Гонението на християните и признананието на Християнското учение става по времето, когато на власт идва император св, Константин Велики, сънувал кръста преди важна битка с враговете си. По време на боя наредил да се развяват знамена с кръста и той победил. Неговата съпруга Елена тръгва по пътищата на Христос и започва да строи първите храмове, където миряните простосмъртните да се молят, да почитат Бога за опование на душите. Всики светци по време на гоненията на римляните са пренебрагвали тялото и са възвеличвали душата и подобно на Христа с охота, дори с радост са се принасяли в жертва вярвайки, че душата им ще съществува вечно в рая в блаженство под венеца, който Христос им поднася при тяхната жертва.
Празниците свързани с тези светци са обогатени с много народни умотворения съхранени в народната ни съкровищница, народен календар, поверия, обияаи , легенди, и се отбелязват с обреди, ритуали. Като светци те обикновено са правили чудеса, и мощите им и присъствието в рая кара народа да ги почита и боготвори и да вярва в тях, че те могат да им помагат в трудни моменти, да ги лекуват, затова в знак на признателност им поднасят дарове, създали са ритуали, обреди и други в тяхна чест и.т.

с поздрав, уважение и най-добри пожелания

www.bogomil.blog.bg
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogomil
Категория: Други
Прочетен: 2026911
Постинги: 452
Коментари: 1153
Гласове: 1970
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031