Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.06.2010 19:17 - Дуросторум-Дръстър-Силистра-град с над 1900 годишна история
Автор: bogomil Категория: История   
Прочетен: 2428 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 23.06.2010 19:25


  ДУРОСТОРУМ-ДРЪСТЪР-СИЛИСТРА – ГРАД С НАД 1900 ГОДИШНА ИСТОРИЯ Д-р Богомил Великов Колев Град Силистра съществува от дълбока древност. В околностите му край дунавския бряг са разкрити най-ранни обиталища на първобитни хора в българските земи от старокаменната епоха /палеолит/ датирани около 700000-100000 г. пр. н.е. На 4 км южно от града е открита селищна могила от каменно медната епоха /5000-4000 г./ пр.н.е. Установено е, че през 7-3-ти век пр.н.е. в околностите на града тракогетите са създали плътна селищна система, многобройни могилни некрополи и един прекрасен скален култов комплекс, включващ 4 светилника по река Табан. За съществуването на селище от тракийско време свидетелствуват запазените уникални паметници - тракийски бронзов шлем и шлем маска. Ходът на историята в епохата на античността е наложил необходимостта от създаване на военно-адмиистративен център, който да защитава стратегически важните Долнодунавски земи, срещу непрекъснатите набези на варварите от север, привличани от достиженията на високо развитите за времето си обитатели на Балканите и Добруджа. Съгласно източници, за първи път за този град под името Дуросторум се споменава от римският историк Дион Касий. Според него по заповед на император Траян /97-117 от н.е./, след победата над Даките във Втората война с тях през 106 г. от н. е., в крепостта Дуросторум за близо 3 века се установява 11-ти Клавдиевски легион, наричан Птоломей Дуросторски. Римляните съдействуват за материалния и културен разцвет на града. Дуросторум е включен в римската пътна мрежа. През него е минавала една от много важните магистрали на Римската империя - от Рим, през Виндибона /Виена/ до Черно море. Вторият път започвал от Дуросторум, пресичал провинция Мизия, достигайки до нейната столица Марцианопол /гр.Девня/. Това става причина за създаване на добре укрепена поселищна отбранителна система. През 169 г. от новата ера римският император Марк Аврелий обявява Дуросторум за самостоятелен самоуправляващ се град, в който всички жители получават статут на римски граждани. Крепостта се превръща във военен център от първостепенно значение. В резултат на това населението нараства, а градът се развива и разраства като голям търговски център. Организацията на Дуросторум „напомняла градската уредба на град Рим, но в умален мащаб”. Жителите на града се ползували с някои привилегии: били освободени от основни данъци, от надзора на провинциалния управител и др. От това време са намерени и запазени два римски шлема. Установено е съгласно източници, че известният римски пълководец Флавий Аеций, победителят на Атила, е роден в Дуросторум през 390 г. от н.е., като най-обикновен римлянин. Гордост за града и държавата е римската гробница от 4-ти век на нашата ера. Смята се, че това великолепно творение на римската архитектура и строителство от времето на император Теодосий /378-395 г./ представлява сигурен и достоверен източник за датирането на късно античната живопис на Балканския полуостров. В римския Дуросторум интензивно се развиват производствата на битова и строителна керамика, лампи, каменоделство, скулптура, бронзолеярство, златарство и др. занаяти. В Дуросторум и околността са открити паметници на Юпитер, Тракийския конник, Орфей, Диана, Нике, Хеката, Меркурий, Венера, Херкулес, Приап, Арес, Митра, Долиен, ”египетските” Изида и Серапис. Един от символите на града от древността е откритият при археологически разкопки античен слънчев часовник с образа на прочутия Орфей. В историческия музей на Силистра се съхранява една от най-богатите у нас сбирки на монети, пломби и печати от древността. /9000 монети от които 100 - златни, повече от 200 - сребърни/. Тук са открити над 150 малки глинени съдове с едно или повече гнезда за фитил, своебразни древни светилници, изпълняващи ролята на “лампи”. Десетки са богатите погребения в каменни саркофази и гробници от 3-4-ти век от н.е. със скъпоценни накити и гробен инвентар. По-късно през 11-ти - 14-ти век в града е имало монетарница произвеждаща ляти, вместо сечени монети. През късната антична епоха /4-ти –5-ти век/, Доростол /вече с ново име/ се превръща в център на Християнската и Римската култура. Между 303 и 307 г. от н.е., при най-голямото гонение на християните в Римската империя, тук постигат мъченическа смърт св. Дазий, св. Емилиян, св. Юлий, св. Калиник Доростолски и др. По този начин Дуросторум се превръща в център на ранното християнство в долнодунавските земи. През втората половина на 4-ти век в Дуросторум е основана епископска катедра. Първият епископ на късноантичния Дуросторум /380-383 г./ е Меркуриан Авксентий, който по-късно става епископ на гр. Милано в Италия. В околностите на Силистра по река Суха се намират напълно съхранени скални манастири от 4-ти –6-ти век, които съгласно източници се смятат за едни от най-ранните в Европа. В началото на 4-ти век императорите Диоклециан и Константин Велики издигат силно укрепен кастел с пристанище. Част от неговите крепостни стени и сега се виждат в центъра на града. Те успяват да запазят Дуросторум - Доростол от нашествията на готите, хуните и аварите през 4-ти – 6-ти век, но срещу славяните и прабългарите през 7-ми век тези стени се оказват твърде слаби. Първосъздателят на българската държава хан Аспарух е пристигнал тук от легендарния Онгъл. Върху запазен каменен надпис от онова време се чете: ”И този цар Испор /Аспарух/ създаде велики градове на Дунава - Дръстър града”. Загубата на Дуросторум - Дръстър е преживяна твърде тежко от Византия. Във Византийски източник се отправя критика на императорите, които са позволили на ” българския владетел Булгар да се засели в Доростол и Мизия”. Дръстар се издига, като важна крепост и верен страж на северната граница на първото българско царство. Той е най-краткия път до столицата Плиска. Следващите събития показват, че този град през вековете на всичките български царства и до днес остава важна българска твърдина и неделима част от националната ни история. Тук през 1997 г. е открит упорито търсеният дворец на хан Омуртаг /814-821/, който изгражда в Дръстър своя  “Преславен дом на Дунава” - Дунавската резиденция на българските владетели. Върху фрагмент от колона археолозите са разчели надписът: ”... Кан Ювиги Омуртаг построи….”. Според специалисти, буквите от надписа съвпадат с буквите от известната Омуртагова колона в Търновската църква ”Свети четиредесет мъченици”, където е записано: ”Кан Ювиги Омуртаг, обитавайки своя стар дом /Плиска/ направи преславен дом на Дунава”. Разкритите 4 надписа на Омуртаг в Силистра с владетелския знак на ханската фамилия на Крум - Страшни /801-814/, тръгнал да победи враговете си по суша и море, са доказателство за разгърнатата голяма строителна програма. Дръстър става опорен пункт на българите за отбрана и поход срещу набезите на маджарите. През 859 г. Дръстърската крепост издържа обсадата на маджарите, които биват победени и прогонени от цар Симеон Велики /893-927/. По времето на първата българска държава във военно-стратегическо и административно отношение Дръстър е бил водещ град, втори по значение, след столиците Плиска и Велики Преслав. Едновремено с това той се превръща в духовна столица на първото българско царство. Патриаршията се премества от Преслав в Дръстър, който е покрит със славата на 12 светци мъченици и е единственият оцелял ранно византийски епископски център в границите на първото българско царство. Тук е работил първият български патриарх Дамян, който през 972 г. е бил принуден да бяга в Средец /София/, от там за Охрид. Тук са разкрити руините на епископската и патриаршеска базилика от 9-ти - 10-ти век Дръстър се запазва като митрополитски център и по време на Второто българско царство. От времето на цар Петър /927-969 г./ до падането под Византийско робство градът - крепост е бил резиденция и на.българския църковен глава. При разкопки в околностите на Силистра е открит един от най-ранните кирилски надписи в България от края на 9-ти и началото на 10-ти век, т.е. скоро след събора в Плиска, на който се решава да се въведе кирилското писмо в България. Един от най-ранните просветители и учители у нас Манасий осъществява на практика програмата на цар Борис - покръстителя за ограмотяване на българите от североизточните земи в районите на Дръстър, където се въвежда славянско богослужение, четмо и писмо. Съгласно източници, Силистра е единственият български град със събствен герб от епохата на Средновековието, който е запазен и до днес. Той представлява двуглав орел. Бил хералдически знак и на Дръстърското княжество в края на 16-тивек, оглавявано от Йоан Тертер. Орелът е присъствал в държавния знак на сечените от него монети. Независимо от покоряването на българските северни земи, Византия създала в Мизия своя административна структура, наречена Паристрион (Подунавие) с център могъщата на времето крепост Дръстър, където се настанили, т.н. "катепани" (управители на областта). След няколко десетилетия се разбрало, че Византия не е в състяние да води борба срещу непрекъснатите нахлувания от север на варварски племена (предимно печенеги), които се заселили и са се смесили с местното българско население. По време на византийсото робство ( и при по-късното османско владичество) в града е имало значително българско население, ревниво пазещо своята народностна принадлежност. През 1074 г. българите от Подунавието, се надигнали на борба, която била подкрепена от недоволството на многобройните варвари, привлечени на византийска служба като граничари. Един от видните императорски сановници (при император Михаил VII Парапинак), наречен Никифорица лишил местното население от ежегодно изпращаните дарове. Това, наред с натрупаното от по-рано недоволство, предизвикало бунт.За управител на Придунавието е изпратен Нестор, българин от Македония, който бил доверено лице на императора и имал почетната византийска титла «вестарх», а баща му бил на служба при бившия император Константин Х Дука. Императорът се надявал, че Нестор ще успее да успокои разбунтувалите се българи в Дръстър, тъй като носел пари за заплати на варварите (печенегите) намиращи се на гранична служба. При пристигането на Нестор в Дръстър, местните жители отказали да го приемат за управител и назначили свой владетел-Татуш. След кратко разколебаване, че не може да изпълни възложената му мисия и след сериозни размишления, Нестор неочаквано приема съдбовно решение, като застава на страната на разбунтувалото се население. Застанал начело на българските бунтовници от Дръстър, той сключил съюз с печенегите и разбил византийците на север от Хем. Бързо и изненадващо за византийците се озовал в Тракия, където с подкрепата на населението формирал мощна армия. Съгласно източници, тази армия „помитала по пътя си изненданите византиски гарнизони” със страшна сила, на която никой не смеел да се противопостави. Нестор достигнал до Цариград и го обградил в стегнат непробиваем обръч. След като научил, че неверните печенеги били подкупени от Византия и се съгласили да устроят заговор, за да го убият, той смъкнал обсадата на Цариград и с войската си тръгнал за Подунавието. Населението на Подунавието още 16 години не признавало властта на императора, дълго останало откъснато от Византия и често оказвало помощ на българското население на юг от Хем, при опитите му да се освободи от византийското господство. През 1272 г. легендарният народен български вожд Ивайло бил принуден от византийски пълководец Михаил Глава да се затвори в крепостта.Дръстър и издържал тримесечната обсада. Настъпилите зимни студове принудили византииския вожд да се оттегли. Тогава Ивайло напуска крепостта и нанася тежък удар на визатийския водач Михаил Глава, преследвайки войската му до проходите на Хемус.  . Интерес представляват различните наименования на Силистра през многовековната му история. Римското от 2-ри век и най-известно наименование е Дуросторум, което се тълкува като ”яка крепост”. В по-късни източници се срещат производни наименования: Дуростеро, Дуросторус, Дуростолон, Доросторо, Дуростору, Доростене. През 6-ти век, когато се налага гръцкият етнически модел се появават гръцките му форми: Доростол и разновидности - Доростолос, Доростолон, Дуростолон, Доростена, Доростоло…Славянското наименование Дръстър се запазило официално до края на 14-ти век, но продължава да се среща до 16-ти, дори до началото на 19-ти век. Като Силистра градът се именува от 1388 г., т.е. от падането под турско робство. Цар Иван Шишман искал мир от султан Мурад, като в замяна му предложил Дръстър. Срещат се през средновековието и други по-малко известни наименования: Туртукай, Рекан, Закатра, Тракан, Тарака, Дуракай и др. През 1391 г. по времето на залеза на Дръстърската крепост, 2 години преди края на Търновското царство, след напускане на града от дръстърци и принудителния им поход към Мала Азия, съпровождани от 1000 души турски аскер, биват посечени 11000 българи: мъже, жени и деца. Според източниците, това е окачествено, като най-масовото убийство на османлиите, равно по жестокост само на Баташкото клане. През 1413 г. в Силистра се извършва първото антифеодално въстание в Османската империя, предвождано от шеих Махмуд Бедретин Симави, подкрепен от влашкия войвода Мирчо. Този хитър политически играч., подкрепейки ту единия, ту другия от враждуващите синове на Баязид, владее Дръстър от 1407 до 1413 г. Убеден, че може да спечели от подкрепата на въстанието, с бунтовническите си войски достига до Тракия. След решителни боеве при Стара Загора е разбит от Баязид паша. В епохата на Османското владичество градът не губи своята значимост. Той става важен военен и административен център /аялет/ на империята - един от двата аялети определени за България. По значимост е бил равен на другия аялет - Софийския. Силистра включва 8 санджака и става център на огромна територия: на юг до Лозенград отвъд Странджа, на североизток до устието на река Днепър и град Очаков, на запад до Видин и река Тимок. По време на турското рабство в града е живеело доста голямо българско население, ревниво пазещо своята народностна принадлежност и достойнство. Около 1695 г. тук е роден бележитият южнославянски деец Партений Павлов /Павлович/. С богатата си религиозна, проповедническа, обществено политическа и творческа книжовна дейност, той последователно и непрестанно е утвърждавал българщината и дружбата между славяните. Той е получил признанието на първия български светски поет, с новаторството в поетичния и повествователен жанр. С ”Автобиография” най-значимото му произведение с чисто светско съдържание написано през 1757г., той е смятан за предшественик на Софроний Врачански. Днес градската библиотека в Силистра носи неговото име През VII век стокообмемът, между Балканите в пределите на османската империя и Европа, издига Силистра като важно търговско селище. Развиват се много занаяти (само сарашкият занаят имал 800 дюкяна). Създават се и корабостроителници, които задоволявали нуждите както на търговията, така и на войната. От 18 век до Освободителната руско турска война /1877-78 г./ Силистра е част от известния укрепен четириъгълник на Османската империя „Силистра-Варна-Русе-Шумен”. През 1773 г. руските войски предвождани от легендарния пълководец генерал Суворов на два пъти, през 38 дни, превземат крепостта. В 1774 г. край Силистра /с.Кайнарджа/ се сключва историческият Кючюккайнарджански мирен договор, съгласно който се дава право на Русия да покровителствува християните в рамките на Османската империя. Това засилва надеждите на българите за освобождение. Над 6000 българи от Силистренския район /с.Алфатар/ служат в армиите на Суворов и Кутузов. Цял полк от силистренци /алфатарци/ участвува в прочутата Бородинска битка с Наполеон, където се окичват със заслужена бойна слава. Силистренци участвуват в боевете на Шипка 1877 г и в Отечествената война на съветските народи 1941-1945. Известният български поборник капитан Дядо Никола е роден в Силистра през 1800 г. В Силистра е пребивавал Софроний Врачански. Като авторитетен представител на бъларите пред руското командване по време на руско-турската война 1806-1812, той приема предложението на генерал Каменски за среща, която според писмо на Софроний от 18.19.1819 г се осъщестява в ”първия свободен град Силистра”. Жители на града са подпомагали неговата издателска дейност. По време на т.н. трета Кутузовска война започнала през 1806 г. не безизвестният княз генерал Багратион през 1809 г. извършва исторически подвизи и безпримерен героизъм в битката при село Татарица, недалече от Силистра, като разбива 20000 турска армия. Съгласно източници, с тази своя победа и поставянето на колене на силно укрепената турска крепост в Силистра се ликвидира заплахата от турско нашествие във Влахия и Сърбия и се предотвратява трета ислемизация на Балканите. Три пъти е превземана и рушена Силистренската крепоост. На 30 май 1810 г. руските войски превземат крепостта и предават нейния ключ в Петербургския музей. В навечерието на 3 март 1958 г. ключът е върнат на силистренци.  В Силистра е открит неизвестен ръкописен препис от 92 листа на средновековна народна повест за Александър Македонски. Установено по датите на преписа, че той е извършен от юли до декември 1823 г. В периода 1829-1836 г. Силистра отново е в руски ръце. Това са 7-те свободни години, докато Турция изплати наложените й контрибуции. За комендант на града е назначен смелият българин волонтирски командир под командуването на Кутузов, участникът в Бородинската битка с Наполеон, участникът в гръцката завера Ипсиланти и във Велчовата завера, големият патриот капитан Георги Мамарчев,който в битките при обсадата на град Силистра се изявил като блестящ воин, със завидна храброст и „голямо юначество”Той е първият кмет на Силистра и съгласно източници - първи кмет и на България(признателните потомци от Силистра са му издигнали паметник).Като живущ в Силистра, заедно със семейството си, той нито за миг не е забравил поробения български народ и решава да продължи недовършеното народно дело от 1829 г. Заедно със своя съгражданин Васил Хадживълков събрал по будни и патриотично настроени младежи и създал нов квартал наречен ”Волната”, т.е „Свободната”, който станал център на революционни кроежи. 1830-31 г. в Силистра е пребивавал и Юрий Венелин, като пратеник на руската Императорска академия. Съгласно източници, Венелин пристига в Силистра през Варна, Каварна, Кюстенджа и Бабадаг. В Силистра се разболява от треска и престоява в града 7 седмици. След това заминава в Букурещ, където изследователят събира огромен фолклорен, етнографски и исторически материал От това време е едно от най-точните описания на тогавашна Силистра, дължащо се безспорно на неговия талант и анализаторски ум: ”Силистра, по скоро може да се нарече крепост, отколкото град. Премахнат ли се укрепленията, ще остане малко местенце. Това място се харесало на римляните: на тази равнина, вътре в този амфитеатър, те са разположили укрепен лагер. Пред погледа им се откривала чак днешна Влахия, необозримата равна камениста повърхност на земята на север се съединявала с небосклона”. По-късно голяма част от ”силистренските” материали на Венелин служат на големия учен и изследовател на българите да напише за Русизя и западния цивилизован свят своите исторически ”Пътни записки» Прочутата ”Меджиди табия” (носеща името на султан Абдул Меджид, посетена от него през 1847 г.) разположеноа на южния хълм до града е част от последната турска крепост на Балканите, започната през 1841 г. и звършена през 1853, в навечерието на Кримската война между Турция и Русия. Установено е, че тя е единствената и най-добре запазена фортификационна система за защита в България, изиграла важна роля в руско-турските войни от периода 1853-56 и 1877-78 години. В днешния форт много от бойниците са запазили първоначалния си вид, добре оцелели карцерните килии, изграждани с голямо майсторство и изобретателност. Разбира се тази турска крепост е претъряпяла и реставрация. През 1854 г. по време на Кримската война при обсадата на Силистра, като офицер за свръзка от щаба на руската армия в града пребивава 26 годишния Лев Николаевич Толстой, който е написал мното интересни и прекрасни думи за хората и Природата на този долнодунавски край. По време на престоя си той се среща с много българи, към които се отнся с голяма любов. 6000 българи тръгват с руската армия. Лев Николаевия цял живот си спомня пребиваването в Силистра и изразява любовта си към българите. През 1964г силистренци му издигат паметник в дунавската градина (източници от Силистра твърдят, че това е единствения паметник на великия писател у нас). Интересно е да се отбележи, че съгласно източници военните действия край Силистра по време на Кримската война са отразени в публикации на Карл Маркс и Фридрих Енгелс По време на Възраждането в Силистра /Калипетрово и Айдемир - днес почти слели се с града/ са живяли и работили много българи патриоти: Сава Доброплодни, даскал Рашко и Илия Блъскови, първият кмет на града след Освобождението Гено Чолаков, д-р Петър Вичев, поп Пею и др. През 1870 г. Сава Доброплодни основава първото читалище и театрално дружество. Днес Силистренският театър носи неговото име. Съгласно източници първият обществен парк в България е откритият през 1870 г. парк в Силистра. Първият учебник по “Селскостопанска органична и неорганична химия”, издаден през 1871 г. се смята за първия учебник по стопанска химия у нас  Източници съобщават, че през 1867 г. Левски посещава гр. Силистра. В силистренския алманах на Никола Макариополски, издаден през 1899 г. в печатницата на Димитър Иванов, се съобщава, че Левски се среща с известния силистренски възрожденски деец Гено Чолаков в гр. Варна. По негова покана Апостолът пребивава 4 дни в гр. Силистра. Там е нает като учител и певец в местна църква. Прехвърлен е в Румъния край дунавското село Ветрен от лодкаря Велико Скурлутов, един от бъдещите добруджански опълченци през Освободителната руско-турска война. Същото се потвърждава и в биографията на Г. Чолаков, писана през 1903 г., вероятно от Н. Макариополски (тогава Г. Чолаков е бил още жив - на 70 г). В своите спомени, внукът на Г. Чолаков - Александър Христов разказва за тайник в къщата на този възрожденец, в който Левски се укривал от преследването на турците. Бременната жена на Г. Чолаков много хитро била използувана за прикритие. Тя предотвратила претърсване на една от стаите на къщата, в която се укривал Левски, инсценирайки умело родилни болки.Съгласно източници, Левски е посещавал Силистра и през 1869 (вероятно по време на втората си обиколка в България). При друг вариант през 1871 г. е бил там. Тези посещения се свързват с името на училищния и църковен надзирател, настоятел на вестници, списания и книги, участникът в революционното движение, вероятно член на местния революционен комитет и заточеник в Мала Азия Гено Чолаков. Необходимо е да се има предвид, че реализацията на такава важна, трудна и отговорна задача, като идеята за пренасяне на оръжие в Българско от Одеса, не би могла да бъде възложена на обикновени съмишленици на революционната борба. Като се има предвид често срещаната практика по време на възраждането, революционните комитети да се прикриват с различните изяви на читалищна дейност, може да се допусне (според някои източници), че силистренския комитет е бил засекретен под дейността на читалището, чрез изявите на театралното дружество. /Съгласно документи театралната дейност през този период сформирана под ръководството на добре известните в този район учители Сава Ил. Доброплодни и Георги П. Дацков в град Силистра е била твърде активна/. През 2007 г. признателното потомство издигна паметник на Апостола в Силистра. През цялото време на руско-турската освободителна война (1877-1878), турците не напускат укрепения четириъгълник „Русе-Силистра-Варна-Шумен”. Съгласно Одринското примирие, турските войски трябвало да предадат крепостта на русите, намиращи се пред стените на крепостта, до 10 февруари 1878 г. По този начин, за разлика от предходните години на войни, Освобождението на Силистра става без бой на 10 Февруари 1878 г. След Освобождението на България от османското владичество Силистра става център на окръг, което предопределя ускореното негово икономическо и културно развитие. Градът започва да придобива европейски вид. През 1882 г. е приет новия градоустройствен план на града. През 90-те години Силистра наброява 13000 души. Преобладават българите, но са представени още 14 етноси: турци, арменци, татари, черкези, цигани, евреи, руси, немци, румънци, гагаузи и др. Всички те живеят в мир и разбирателство. В резултат на недалновидна политика, след двете Балкански войни, през лятото на 1913 г. Силистра и Добруджа биват окупирани от кралска Румъния. (Впрочем проблемите на Добруджа, след Освобождението през 1878 г. за дълги години, (чак до 1940)  остават на по-заден план, в сравнение с другите краища на България. Съгласно клаузите на Санстефанския мирен договор, Северна Добруджа се отстъпва на Румъния, на Сърбия- Нишкия край.На 28 ноември 1878 г. властта е предадена на румънското правителство от временното руско правителство. В началото на декември 1912 г. Румъния настоява да бъде компенсирана и с Южна Добруджа по жп.линията Русе-Варна под претекст, че след подписването на примирието с Портата в Бахчекъой при Чаталджа, България получила голямо разширение, а това нарушавало равновесието на Балканския полуостров. На 28 юни 1913 г Румъния обявява война на България). През Първата световна война в 1916 г. Българската армия освобождава Силистра.(Необходимо е да се припомнят героичната Тутраканска и Добричка епопея, където при Тутракан Българската армия командвана от генерал Стефан Тошев и неговия приятел и помощник генерал Киселов постига бляскава победа над румънските войски и австрийската Дунавска флотилия и овладява крепостта, като записва златни страници от българската бойна слава. Нещо по-вече българската войска разбива румънските и руските войски и овладява Северна Добруджа). По силата на позорния и крайно несправедлив Ньойски мирен договор от 27 ноември 1919, Силистра и Добруджа отново са предадени на Румъния. След подписването на Крайовския договор на 7- ми септември 1940 г и възвръщането на Силистра към пределите на царство България, градът става част от Русенски окръг. Заслужава да се споменат имената и на двамата апостоли на добруджанската свобода по време на окупацията на Южна Добруджа от Румъния в периода 1913-1940 г.- воеводата Дочо Михайлов и високо образованият интелектуалец и идеолог на добруджанското съпротивително движение д-р Петър Вучев. Паметникът на Дочо Михайлов и другите герои, построен от признателните силистренци, се издига в центъра на града, между кметството, художествената галерия и дунавския парк. Гордост за града е сградата на бившето педагогическо училище, днес жудожествена галерия с часовниковата кула на централния купол. Страдата е строена през периода 1890-1891 г. в стил виенскки барок. В тази сграда се помещава и кукления театър. Недалече е новата модерна сграда на театъра “ Сава Доброплодни”. Богати са експозициите на археологическият и етнографският музеи.                 На около 18 км от Силистра по шосето за Русе е разположен световно известният резерват Сребърна, който от 1948 г., е включен в регистъра на защитените територии у нас. Тук през 1974 г. е открита експозицията „Природа” на музея в град Силистра. През 1983 г. на западния бряг на резервата, откъм страната на с. Сребърна. са открити великолепно уредения природонаучен музей и екологичната изследователска и наблюдателна станцияТук се намира  научноизследователски център Резерватът „Сребърна”е удостоен от Международното координационно бюро на ЮНЕСКО за програмата „Човек и биосфера” със званието ”Биосферен резерват” от категория ”А”. Това звание със световно значение е получено през 1977 г. Заедно с резервата „Парангалица” в Пирин, „Сребърна” става един от 17-те подобни защитени обекти в света, между които е и известният резерват „Серенгерти” в Кения-Африка.  Много са историческите събития и археологически разкрития в този все още недостатъчно изследван древен град и неговите околности, които заслужават внимание, но не могат да бъдат изброени и представени в един кратък материал. Една малка част от тях са влезли в българската история, друга заслужават понатъшни проучвания и анализи с цел нейното обогатяване с нови факти. Не малко са разкритията окачествени от специалистите, като уникални- първи не само за града, но и за страната. Нов разцвет дунавският град придобива във втората половина на 20-ти век, когато става окръжен град. Бързо градоустройство. От 1952 до 1970 г. се изграждат редица държавни предпирятия, (между които: ”Винпром”, ”Камъшит”, фабрика за олио “Дунав”, консервен комбинат ”Родопа”, млекопреработващо предпирятие ”Сердика”, заводите ”Оргтехника”, “Стомана”, Хром”, и др. По-късно са построени заводът за металорежещи машини и големият Лесопромишлен комбинат. През 1970 г. бе отркито летище за превози на товари и пътници, а през 1974 г.- новата гара). Някои наричат Силистра “малката Хавана”. През 60-те години на миналия век в Силистра се възстановява съборът на хоровете на крайдунавските градове. Изграждат се две музейни експозиции-археологическа и етнографска. Започват първите спасителни археологически проучвания на римския Дуросторум, а по късно и на средновековния Дръстър. Достига се до създаването през 1976 г. на архитектурно- археологическия резерват ”Дуросторум – Дръстър - Силистра”, който заема над 50% от територията на града. С жилищни комплекси, развита промишленост, култура и близо 70000 население, нараснало след 1944 г с около 54000 жители, гр. Силистра започва последното десетилетие на 20 век, когато стават демократичните промени. В резултат на силната миграционна вълна, населението бързо намалява под 44000-45000 жители. Причините за този срив са: обедняването на населението, спадането на раждаемостта, високата смъртност, липсата на работа и перспективи. Въпреки трудния икономически период промишлеността в града се променя изцяло. Започват да действуват стотици частни и смесени малки и средни фирми.(Свое място заемат хранително вкусовата промишленост, машиностроенето, електрониката и мебелната промишленост, печатарсрвото. В икономиката на града инвестират фирми от Холандия, Белгия, Германия, Турция, Италия, Австрия, Гърция и др.). Днес Силистра все повече привлича международния туристически поток със своите културно исторически обекти и природни забележителности. На Кръстовден 2002 г. – денят на гр. Силистра, Българската патриаршия възстанови Доростолската епархия. С това е възстановено и правото на града да бъде източно православен духовен и религиозен център на района. При посещението на папа Йона Павел II в България през 2002 г. бяха пренесени и подарени на страната и Силистра мощите на първия доростолски мъченик св. Дазий /303 г/. Днес те се съхраняват за поклонение в катедралния храм ”Св. ап. Петър и Павел” В града ежегодно се провеждат международни фестивали и различни театрални и певчески форуми с участие на мното наши и чуждестранни състави /артисти, певци, учени, студенти, ученици/. Специалистите определят Силистра като “хорова столица на България”. Днес “Дуросторум – Дръстър – Силистра” , преминал през преврастностите на историята и оцелял, живее с надеждите и очакванията за ново възраждане, като европейски долнодунавски град от важно значение за Европа и България. През своето 1900 годишно съществуване /чествувано през 2006 г./, със забележителното си културно-историческо наследство и съхранени паметници - свидетелства за непрекъснат просперитет на високоразвити цивилизации, гр. Силистра винаги е бил и ще остане твърдина на българите. Със своето минало, настояще и бъдеще този град може да бъде не само привлекателен туристически обект за света. С богатото си историческо минало, потвърждаващо се с все по-нови археологически разкрития, той може да обогати не само българската, но и европейската и световна история с нови уникални паметници на културата. ЛИТЕРАТУРА 1.      История на България, Изд. БАН.т. I(1979), т.II(1981), t.III(1982) 2.      Атанасов.Г,Силистра. Археологически, исторически, етнографски, културни и природни паметници. Албум по проект финансиран от Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество, Национален клон култура при Министреството на културата, фондация за реформа на местното самооправление и др. Изд. Ritt.bg.. Силистра. 2007 3.      Енциклопедия на България. Изд. БАН, София, 1978 4.      Будители на нацията, Народна Просвета, София, 1969 5.      Бележити българи. Държавно военно изд., София, 1968 6. Димитров Д., М.Чичикова. Късноантичната гробница при Силистра. София, 1986. 7.  Попова–Мороз. В . Силистренската гробница и късно античната епоха. Проблеми на     изкуството, I, 1991. 8.  Бешков Л. България и Добруджа. Исторически бележки. „Матадор 74”, Добрич,   2006 9. Бешков Л. Историческото минало на някои селища от Добричка област. Изд. „Матадор 74”, Добрич, 2006 10. Енчев Е.,Л.Антонов. Любопитна Силистра. Изд. Ковачев, Силистра, 2002. 11. Казанджиев Г. Генералът от пехотата Пантелей Киселов- Епопея на един живот. Изд.   „Матадор.”2006. 12. Калинов К. България и Добруджа във времето и пространството. Печат. Rittt. Bg. изд., Силистра, 2007 13. Симеонова Л. Житията на Дазий и марционополските мученици като извор за готските земи през късната античност. В: Североизточна България. Древност и съвремие, София, 1985 14. Нанев Н. Преходът. Изд.Ritt.bg, Силистра, 2008 15. Колев.Б.В. Бащата на „Многострадалната Геновева в-к «Пенсионери».Бр.44/31.10-6.11.2007, стр. 16. 16.  Колев.Б.В . 148 г. от рождението на бележития български пълководец ген. Стефан Тошев, в-к ”Над 55”, бр.50/10-16.12.2007, стр.14         17. Колев Б.В.Дни на Силистра. В-к ”Пенсионери”,  Бр.39/26.09-2.10.2007,стр.1. 18. Колев.Б.В. 170 г. от рождението на Левски. Ще се строи паметник на Апостола в Силистра в-к ” Над55”, Бр.26/25.06-1.07.2007, стр.14 19. Колев Б.В. Апостола в Добруджа. Учителят Левский.в-к „Аз-буки”, Бр.41/10-16.10.2007.,стр.14. 20. Колев.Б.В. Тутраканската епопея. В-к” Пенсионери”, бр.43/22.-28.10.2008, стр.20 21. Колев.Б.В.На 7 септември 1940г.е подписана крайовската спогодба. Безпрецедентен мирен договор във века на войните връщат южна Добруджа на България; в-к „Над55” Бр.37/6-12.09.2008. 22.  Колев.Б.В. Примирието в Одрин и Сан-стефанския мирен договор  в-к”Аз-буки”, Бр.8/27.02-4.03.2008, стр.15. 23.  Колев Б.В. в-к „ Учителско дело” Бр.2/21.01.2008., стр.6.Апостолът се завърна в Добруджа 24.  Колев.Б.В.Преди 130 г.в Берлин бе разкъсано освободеното отечество. Извоюваната с щикове и кръв свобода става жертва на дипломатическа игра.в-к ”Българска армия” Бр.16871/13.06.2008 . 25. Колев Б.В. Плесниците на историята. в-к ”Избор”- Силистра, Бр.25/91/27.06-3.07.2008, стр. 8. 26. Колев.Б.В. Тегобите на Добруджа.в-к „Пенсионери” бр.43/21.10-27.10.2009, стр.24. и продължение от бр.43 в бр.45/4-10.11.2009, стр.24. 27. Колев Б.В. По хребедите на времето. Битката при Тутракан-връх на българската бойна слава,в-к ”Над55”. Бр.38/28.09-4.10.2009, стр.18.. 28. Колев Б.В. Българското опълчениеполучава в битка своето бойно кръщение. Горещото и кърваво лято на 1877 г.чертае пътеките към свободата. В-к „Бългасрска армия”. Бр.16886/4.07.2008 29. Atanasov G. Tracian Rock Cult Center on the Rеver Taban, Silistra “ The Sacred valey of Zalmocsis”, Printed on the Ritt.bg, Silistra, 2006 30. Atanasov G. The Roman Tomb in Durostorum- Silistra. Printed on the Ritt.bg company, Silistra, 2005 31. Atanasov.G., N.Bogdanova. R.Cholakov. Durostorum-Drastar-Silistra. 1900 years. Hystory, Culture,Civilization. Printed on the Ritt.bg, company.Silistra, 2006 32. Atanasov G.Alfatar.Album. Among the Arheological, HistoricalNatural, , Etnografical, Cult and Natural Monumernts. Publishing and Prinnting Ritt. Bg , company. Silistra. 2007     За контакти:                       
           д-р. Богомил Великов Колев,гр. Силистра
                                 E-mail; kolev.b.v@abv.bg                                                                                          


Тагове:   Над,


Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogomil
Категория: Други
Прочетен: 2027011
Постинги: 452
Коментари: 1153
Гласове: 1970
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031