Постинг
06.12.2012 07:57 -
6-ти декември-НИКУЛДЕН
СВЕТИ НИКОЛАЙ АРХИЕПИСКОП МИРЛЕКИЙСКИ. ЧУДОТВОРЕЦ
(1670 години от смъртта на светеца)
Денят на Свети Николай чудoтворец е един от най-тачените празници у нас. Правосласвната църква чества този празник на 6 декември.
Св.Николай е роден през втората половина на III-ти век в Патaра, град в малоазийската област Ликия. Още от детската си възраст той притежавал добродетели, които по-късно го прославили. На юношеска възраст чичо му Николай, който бил -епискпоp го възвел в званието презвитер. При ръкополагането, чичо му притежаващ пророчески дух, сочейки към юношата извикал сред народа; ”Братя! Аз виждам ново слънце, което изгрява над земята и обещава утеха на всички скърбящи Блажено е стадото, което ще го има като пастир, защото той ще приведе към истината заблудените овце, ще ви пасе на пасбището на благочестието и ще бъде помощник на всички страдалци” И действително източнците съобщават, че целият живот на Св.Николай бил изпълнение на тия пророчески думи; той не престанал да помага на страдащите се, да защитава невинните, да укрепва слабите със словото на исътината и с вярата.
След смъртта на родителите си Николай използвал всичкото си богато наследство в името на доброто, стараейки се да не го знаят тия, на които правел благодеяния. Той добре разбирал Божията заповед- да правим добро скришом, да не търсим за него светска слава.
Един много богат жител на родния му град ненадейно загубил всичкото си богатство и изпаднал в голямо затруднение и бедност. Но тъй като бил свикнал да живее в задоволство не можел да се справи с недоимъка и бедността, и замислил безчестен начин да изхранва себе си и семейството си. Имал намерение да пожертва честта на трите си дъщери. Но случило се така, че той не успял да изпълни този си непочтен план, тъй като се намесил Св. Николай, който му оказал помощ. След като разбрал за тежкото му положение, Николай нощем му подхвърлил през прозореца голяма кесия със злато. Когато се събудил сутринта, нещастният баща се изненадал и не повярвал на неочакваното богатство. Пооправил се от немотията и скоро задомил най голямата си дъщеря. Св. Николай решил по същиия начин да помогне на бащата, устройвайки и другите му две дъщери. И пак подхвърлил кесия със злато през прозореца. Омъжена била и втората дъщеря. Доволен и щастлив бащата славел Бога, молейки го да ми покаже оня ангел, който го спасява от грях и освобождавал от порочни замисли. Желанието му било изпълнено.
Една нощ бащата видял как някой отворил прозореца на дома му и през него подхвърлил нова торба със злато. Той станал бързо и се затичал след благодетеля си и когато го настигнал познал Св. Николай, който по това време управлявал Патарската епархия в отсъствието на чичо си, заминал за Иерусалим. Щастливецът паднал в нозете му, и облян от радостни сълзи на благодарност казал на благодетеля си; „Ако не беше те пратил Господ, да ни спасиш, аз не щях да устоя против изкушенията и бих увлякъл в грях и безчестие невинните си дъщери”.
След като чичо му се завърнал Св. Николай сам заминал за Божи гроб. По време на пътуването си по море, съгласно преданието, с молитва Николай укротил морската буря и възкресил един моряк, който паднал от върха на корабната мачта. В знак на преданост към Бога и вярата, св. Николай решил да се отдаде на служба към него като се посвети на монашески живот изпълнен, в труд, лишения, и смирение, но му бил предопределен друг път. Когато в една нощ се молел, той чул глас, който му казвал; „Николай влез в всенародния подвиг, ако искаш да получиш от Мене венец! ”Николай започнал да размишлява, недоумявайки каво означава това призоваване. Същият глас му казал още; ”Николай това не е оная нива, на която можеш да отнесеш очаквания плод. Обърни се към людете, та в тебе да се прослави името Ми!” Сега Николай разбрал, че от него не се иска да се посвети на монашески начин на живот. И така светецът се отказал от набелязания път и се подчинил на предсказанието на гласа, който му посочвал дръг път. Тогава той се отправил в град Мир, който бил главен град в област Ликия, без да знае какво е предзнаменованието му, но бил готов и решен да следва указанията на Бога. В това време в град Мир избирали архиепископ на мястото на починалия св. Йоан. Събрали се епископи от всички градове. Те били изпаднали в затруднение в избора и достигнали до извод, че само Бог да ги просвети и вразуми. Епископите се готвели към това дело с молитва и пост. Съгласно преданието, Бог чул тяхната молитва и разкрил волята си на един от епископите., като му заповядал рано сутринта да застане на църковните врата и да очаква минаващите през нея. Божият глас казал; „Пръв, който влезе е избраният от Бога, името му е Николай”. Този епископ разказал случилото се на останалите участващи в избора. Епископите се събрали в храма в очакване на събитието, а посветения в тайнството епископ застанал на вратата Когато пристигнал в Мир, св. Николай прекарал нощта и рано сутринта по свой обичай отишъл в храма да слуша „утренята”. Щом прекрачил прага на вратата, стоящият там епископ го спрял и запитал за името. Св. Николай смирено отговорил; „Николай, раб на твоя светиня владико”. Епископът хванал Николай за ръката и го завел при останалите епископи, чакащи вътре в храма. Мълвата бързо се разнесла сред народа., който се събрал в голямо множество. Наученият от видението епископ се обърнал към народа и като посочил Николай казал „Приемете братя своя пастир... Постави го не събрание на човеци, а Божието определение!” Народът го приел с радост и благодарност към Бога. Николай в дълболо смирение смятал себе си недостоен за този пост, искал да се откаже от него, но се покорил на Божията и народна воля като приел архиепископството. В източниците се съобщава за разказите на Цариградския патриарх св. Методий, че малко преди това, св. Николай е имал видение, според което нощем му се явил Йисус Христос, сияещ в от слава и му връчил Евангелие, което било украсено със злато и бисери, а от другата страна св. Богородица му възлагала светителски омофор. Скед като поел високия пост като пастир на Мир-Ликийаката църква, Св.Николай проявил строги изисквания към самия себе си. Разсъждавайки смятал, че новият сан го задължава да живее и се труди не за себе си, а за другите. Избрал си двама достойни сътрудници между презвитерите и неуморно се грижел за благото на тия, които били поверени на грижите му. Всички приемал с бащинска любов, изслушвал всякакви молби и оплаквания, охотно давал съвети и помощ, с твърдост се застъпвал за невинни и обидени. В източниците се съобщава, че именно сред такива грижи го застигнали гоненията срещу християнството и неговите поклонници, и срещу християнската църква, която в продължение на 50 години се ползвала със спокойна дейност и тишина. Това страшно гонение било повдигнато от императоритре Диоклетиан и Галерий и продължило 10 години. То започнало в столичния град Никомидия, където на самия празник Рождество Христово били изгорени в храма до 20000 християни. От там гонението се разпростряло по многобройните области на Римската империя. Навсякъде християните били издирвани и предавани на изтезания, мъчения и смърт. Без страх от опасностите на това жестоко явление св. Николай продължил да проповядва Христовото учение. Затова, заедно с много християни бил затворен в тъмница , в която престоял дълго време, понасяйки с търпение глад и жажда, различни други страдания, и не преставал с Божието слово да утешава и окуражава другите затворници. След като гонението на християните било преустановено, новият император Константин приел истината и познал истинския Бог, който му помогнал със силата на кръста победа над враговете. Императорът освободил християнските проповедници и заповядал навсякъде да разрушават идолските езически капища и на тяхно място започнал да строи храмове в чест на истинския Бог. Тогава и св. Николай се върнал на предишния си архиепискпоски престол. Макар че кървавите гонения били прекратени, в църквата скоро настъпило бедствено положение, свързано с вътрешни раздори. Появили се лъжеучители, които започнали да проповядват ерес. Такива били Така, Арий, презвитер Александрийски отхвърлили божествения произход на Йисус Христос. За да въведе мир в Църквата в 325 г. император Константин свикал в град Никея събор на епископите от всички области Събрали се 318 свещенници. Това в същност бил Първият Вселенски събор, който продължил около 2 месеца. Бил съставен Синодът на вярата до осмия член за обща църковна употреба. Ерестта на Арий била осъдена. Съобщава се, че св. Николай в спор с Арий не могъл равнодушно да понесе бездушните му думи и в присъствието на цялото събрание му ударил плесница, и това станало причина за освобождаването му от архиерейския пост. Според преданието, някой от най-достойните присъстващи на събора наблюдавали чудесно видение. Те видели как от едната страна на св. Никола Йисус Христос е с евангелие, а от дригата - Божията майка с омофор. Щом узнали това свещенниците възвърнали архиепископския престол на Св. Николай и вече не осъждали дръзновената му постъпка. Започнали да го почитат като велик Божи угодник. Като се върнал в Никея св. Николай отново започнал да управлява своето паство, което се утвърдило като истинско учение. Той опровергавал всякакви лъжливи учения, които можели да смутят и объркат вярващите. Хората за всичко се обръщали към него и търсели помощта му. Всички били убедени, че в неговото име ще намерят защитник на правдата и изобличител на всяка несправедливост. Веднъж във Фригия - Мала Азия бил повдигнат бунт Императорът изпратил там трима военачалници (Непотиан, Урс и Ернилион) предвождащи голяма войска Настигналата ги по пътя буря, която ги принудила да спрат около бреговете на Ликия недалече от град Мир. Като слезли от кораба войниците започнали безмилостно да ограбват местните жители и в резултат станало кърваво сблъскване. Щом чул за това св. Николай веднага отишел на мястото на враждуващите и успял да ги убеди да спрат и да установят съгласие. Докато отсуствал от гр.Мир Св.Николай получил известие, че градоначалникът подстрекаван от лоши хора, осъдил на смърт трима невинни граждани, за които всички в града скърбели и плачели. Те чакали с нетърпение да дойде св. Николай, който скоро пристигнал, заедно с тримата императорски военачалници. Когато влязъл в града и се приближил до мястото за изпълнение на присъдата на осъдените, палачът вече се готвел да изпълни присъдата с меч в ръка Народът бързо отворил път на Св. Николай, който щом пристигнал, изтръгнал меча от ръцете на палача и премахнал оковите от осъдените нещастници, а те със сълзи на благодарност паднали в краката му.. Никой не смеел да се противопостави на св. Николай. Градоначалникът почуствал се виновен започнал да се оправдава. И смирено започнал да моли за прошка. След като усмирили бунта военачалниците се върнали в Цариград, Тук те били на свой ред наклеветени от цариградския градоначалник, който бил подкупен със злато от завистливи техни врагове. Военачалниците били наклеветени, че готвели бунт срещу раря. Императорът вкарал невинните свои войни в затвора и наредил те да бъда изправени пред съд. Заговорниците се изплашили, че пред съда истината ще бъде разкрита и отново използвали клеветата. Този път обвинени, че и в затвора те готвели бунт срещу императора.в самия затвор. Надеждата на затворниците да бъдат оправдани била отнета и трябвало да загинат невинни. Тогава, съгласно преданието в източниците, единият от тях се сетил как св. Николай спасил невинните в град Мир. И те започнали да се молят ” Боже Николаев! Ти, който си избавил тримата затворници от незаслужена смърт, погледни милостиво и на нас, невинно осъдените, понеже нямаме помощник между людете. Побързай да ни помогнеш!”. И те получили помощта на Св. Николай. Същата нощ и царят и цариградският градоначалникк сънували един и същи сън, в който им се явил св. Николай и казал; ”Освободи тримата военачалници, които невинно страдат!. Ако не послушаш, ще вдигна срещу тебе война и ти ще загинеш”. Учуден царят запитал „Кой си ти и как смееш да ме заплашваш”, а светецът отговорил „Аз съм Николай архиепископ на Мир-Ликийската митрополия”. Царят и градоначалникът смутени и обезпокоени споделили своя еднакъв сън. Тогава царят извикал тримата затворници при себе си и ги запитал; „Чрез калкво магесничество сте ни изпратили такъв страшен сън и кой е този страшен и разгневен мъж, който иска вашето освобождение и смее да заплашва с война и гибел.!?”. Затворниците недоумявали. Те могли да го уверят само в своята невинност. Изведнъж като вдигнали очи, те видяли до царя и св. Николай и започнали на висок глас да го молят за застъпничество. Затворниците разказали на царя, кой е този Николай и всичко на което са били свидетели в град Мир при освобождаването на тамошните затворници, невинно осъдени на смърт. Изумен от чудесното застъпничество на св. Николай царят освободил тримата невинни свои военачалници, и им казал; „Не аз ви дарявам живота, а Николай, великият служител на Господа, когото вие викате за помощ. Вървете при него, благодарете му и му кажете да не се сърди на мене,.понеже аз изпълних волята му. Царят им дал богати дарове за Мир-Ликийската църква. Пристигнали в Мир освободените военачалници, благодарили на своя спасител от смърт и безчестие. Съгласно източниците св. Никола извършил много други чудеса. Например; веднъж в буря спасил пътуващи по море и след това като забелязал в тях грешни наклонности, довел ги чрез своите думи до разкаяние и изправяне. Чудесата на св. Николай са разказани в по-обширното му житие Светецът оказвал удивително и невероятно силно въздействащо влияние върху хората със своите думи и действия. Св. Николай достигнал до дълбока старост. Починал след кратко боледуване на 6-ти декември 342 г.. Тялото му било погребано в катедралата на град Мир. Светите му мощи се пазели там до 1087г. По време на византийския император Алексей I Комнин (1081-118) г. мощите на св. Николай били пренесени от гр. Мир в град Бари Италия, център на южноиталианската област Апулия. Там живеело многобройно гръцко население. Светите мощи били тържествено посрещнати от епископи, свещенници и възторжения народ на 9-ти май 1087 г., когато е установен днешния празник, наричан у нас “Летен Св.Никола” Още от 1077 г. град Мир бил завладян от селджукските турци. Броят и благочестието на християните в този град много намалели. По същото време св. Николай заповяддва в съновидение на един благочестив свещенник от Бари да пренесе мощите му в своя град. Избрани мъже се отправили веднага с три кораба за Мала Азия. На около два километра от тогавашния град Мир се намирала църквата, в която са намерили покой мощите на светеца. След преговори с местните християни, мощите били натоварени на един от корабите и заминали за Бари, където се пазят и до днес През същата 1087 г. започнал строежът на прочутия храм на Св. Николай, който бил завършен през 1189г. Град Бари се превърнал в любим поклоннически град за християните от всички страни. (Има съобщение, че нетленните мощи на светеца били пренесени през 1099 г. в град Бари - Италия). Този ден започнали да празнуват в Русия още през 1091г. поради изключителната почит и уважение сред руските християни към този благодетелен светец. Съобщава се за възпоменание на чудотворното спасение на удавено дете през годината, когато светите мощи били пренесени в Бари. Никулден е православен празник на Свети Николай Мирликийски - покровител на моряците, пътешествениците и банкерите. Празникът се отбелязва на 6 декември. По принцип този ден се пада на 19 декември, но той е сред празниците, които се отбелязват по стар стил, след като през 1970 г. българската църква връща "стария стил", т.е. Юлианския календар (по "нов стил" се празнуват само празници като Гергьовден и празника на св. св. Кирил и Методий). Съобщава се в източниците, относно мнението, че празникът на 19 декември по стар стил, е напълно погрешно, тъй като при преминаването към Грегорианския календар се добавят 13 дни, а не се отнемат. В България празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са производни или близки до името Николай - Никола, Нейчо, Николина, Николета, Кольо и др. На празника да уважат именника в дома му идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени. Според митологията Св. Варвара и Св.Сава в предходните дни подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: "Варвара-вари, Сава-пече (меси), Никола-гости, гощава. Денят е всенароден празник и се чества и в семействата, в които няма именник. С;поред традицията на празничната маса се сервират рибни ястия, най-често – пълнен шаран с орехи. Забележка; Материалът е подготвен като са ползвани синодални и други източници на книжен носител; от богатата съкровищница на българскoто народно творчество и фолклор; народни умотворения, обреди, народни песни и танци, народен календар, традиции и празници.. Подготвил д-р Богомил Великов Колев
След като чичо му се завърнал Св. Николай сам заминал за Божи гроб. По време на пътуването си по море, съгласно преданието, с молитва Николай укротил морската буря и възкресил един моряк, който паднал от върха на корабната мачта. В знак на преданост към Бога и вярата, св. Николай решил да се отдаде на служба към него като се посвети на монашески живот изпълнен, в труд, лишения, и смирение, но му бил предопределен друг път. Когато в една нощ се молел, той чул глас, който му казвал; „Николай влез в всенародния подвиг, ако искаш да получиш от Мене венец! ”Николай започнал да размишлява, недоумявайки каво означава това призоваване. Същият глас му казал още; ”Николай това не е оная нива, на която можеш да отнесеш очаквания плод. Обърни се към людете, та в тебе да се прослави името Ми!” Сега Николай разбрал, че от него не се иска да се посвети на монашески начин на живот. И така светецът се отказал от набелязания път и се подчинил на предсказанието на гласа, който му посочвал дръг път. Тогава той се отправил в град Мир, който бил главен град в област Ликия, без да знае какво е предзнаменованието му, но бил готов и решен да следва указанията на Бога. В това време в град Мир избирали архиепископ на мястото на починалия св. Йоан. Събрали се епископи от всички градове. Те били изпаднали в затруднение в избора и достигнали до извод, че само Бог да ги просвети и вразуми. Епископите се готвели към това дело с молитва и пост. Съгласно преданието, Бог чул тяхната молитва и разкрил волята си на един от епископите., като му заповядал рано сутринта да застане на църковните врата и да очаква минаващите през нея. Божият глас казал; „Пръв, който влезе е избраният от Бога, името му е Николай”. Този епископ разказал случилото се на останалите участващи в избора. Епископите се събрали в храма в очакване на събитието, а посветения в тайнството епископ застанал на вратата Когато пристигнал в Мир, св. Николай прекарал нощта и рано сутринта по свой обичай отишъл в храма да слуша „утренята”. Щом прекрачил прага на вратата, стоящият там епископ го спрял и запитал за името. Св. Николай смирено отговорил; „Николай, раб на твоя светиня владико”. Епископът хванал Николай за ръката и го завел при останалите епископи, чакащи вътре в храма. Мълвата бързо се разнесла сред народа., който се събрал в голямо множество. Наученият от видението епископ се обърнал към народа и като посочил Николай казал „Приемете братя своя пастир... Постави го не събрание на човеци, а Божието определение!” Народът го приел с радост и благодарност към Бога. Николай в дълболо смирение смятал себе си недостоен за този пост, искал да се откаже от него, но се покорил на Божията и народна воля като приел архиепископството. В източниците се съобщава за разказите на Цариградския патриарх св. Методий, че малко преди това, св. Николай е имал видение, според което нощем му се явил Йисус Христос, сияещ в от слава и му връчил Евангелие, което било украсено със злато и бисери, а от другата страна св. Богородица му възлагала светителски омофор. Скед като поел високия пост като пастир на Мир-Ликийаката църква, Св.Николай проявил строги изисквания към самия себе си. Разсъждавайки смятал, че новият сан го задължава да живее и се труди не за себе си, а за другите. Избрал си двама достойни сътрудници между презвитерите и неуморно се грижел за благото на тия, които били поверени на грижите му. Всички приемал с бащинска любов, изслушвал всякакви молби и оплаквания, охотно давал съвети и помощ, с твърдост се застъпвал за невинни и обидени. В източниците се съобщава, че именно сред такива грижи го застигнали гоненията срещу християнството и неговите поклонници, и срещу християнската църква, която в продължение на 50 години се ползвала със спокойна дейност и тишина. Това страшно гонение било повдигнато от императоритре Диоклетиан и Галерий и продължило 10 години. То започнало в столичния град Никомидия, където на самия празник Рождество Христово били изгорени в храма до 20000 християни. От там гонението се разпростряло по многобройните области на Римската империя. Навсякъде християните били издирвани и предавани на изтезания, мъчения и смърт. Без страх от опасностите на това жестоко явление св. Николай продължил да проповядва Христовото учение. Затова, заедно с много християни бил затворен в тъмница , в която престоял дълго време, понасяйки с търпение глад и жажда, различни други страдания, и не преставал с Божието слово да утешава и окуражава другите затворници. След като гонението на християните било преустановено, новият император Константин приел истината и познал истинския Бог, който му помогнал със силата на кръста победа над враговете. Императорът освободил християнските проповедници и заповядал навсякъде да разрушават идолските езически капища и на тяхно място започнал да строи храмове в чест на истинския Бог. Тогава и св. Николай се върнал на предишния си архиепискпоски престол. Макар че кървавите гонения били прекратени, в църквата скоро настъпило бедствено положение, свързано с вътрешни раздори. Появили се лъжеучители, които започнали да проповядват ерес. Такива били Така, Арий, презвитер Александрийски отхвърлили божествения произход на Йисус Христос. За да въведе мир в Църквата в 325 г. император Константин свикал в град Никея събор на епископите от всички области Събрали се 318 свещенници. Това в същност бил Първият Вселенски събор, който продължил около 2 месеца. Бил съставен Синодът на вярата до осмия член за обща църковна употреба. Ерестта на Арий била осъдена. Съобщава се, че св. Николай в спор с Арий не могъл равнодушно да понесе бездушните му думи и в присъствието на цялото събрание му ударил плесница, и това станало причина за освобождаването му от архиерейския пост. Според преданието, някой от най-достойните присъстващи на събора наблюдавали чудесно видение. Те видели как от едната страна на св. Никола Йисус Христос е с евангелие, а от дригата - Божията майка с омофор. Щом узнали това свещенниците възвърнали архиепископския престол на Св. Николай и вече не осъждали дръзновената му постъпка. Започнали да го почитат като велик Божи угодник. Като се върнал в Никея св. Николай отново започнал да управлява своето паство, което се утвърдило като истинско учение. Той опровергавал всякакви лъжливи учения, които можели да смутят и объркат вярващите. Хората за всичко се обръщали към него и търсели помощта му. Всички били убедени, че в неговото име ще намерят защитник на правдата и изобличител на всяка несправедливост. Веднъж във Фригия - Мала Азия бил повдигнат бунт Императорът изпратил там трима военачалници (Непотиан, Урс и Ернилион) предвождащи голяма войска Настигналата ги по пътя буря, която ги принудила да спрат около бреговете на Ликия недалече от град Мир. Като слезли от кораба войниците започнали безмилостно да ограбват местните жители и в резултат станало кърваво сблъскване. Щом чул за това св. Николай веднага отишел на мястото на враждуващите и успял да ги убеди да спрат и да установят съгласие. Докато отсуствал от гр.Мир Св.Николай получил известие, че градоначалникът подстрекаван от лоши хора, осъдил на смърт трима невинни граждани, за които всички в града скърбели и плачели. Те чакали с нетърпение да дойде св. Николай, който скоро пристигнал, заедно с тримата императорски военачалници. Когато влязъл в града и се приближил до мястото за изпълнение на присъдата на осъдените, палачът вече се готвел да изпълни присъдата с меч в ръка Народът бързо отворил път на Св. Николай, който щом пристигнал, изтръгнал меча от ръцете на палача и премахнал оковите от осъдените нещастници, а те със сълзи на благодарност паднали в краката му.. Никой не смеел да се противопостави на св. Николай. Градоначалникът почуствал се виновен започнал да се оправдава. И смирено започнал да моли за прошка. След като усмирили бунта военачалниците се върнали в Цариград, Тук те били на свой ред наклеветени от цариградския градоначалник, който бил подкупен със злато от завистливи техни врагове. Военачалниците били наклеветени, че готвели бунт срещу раря. Императорът вкарал невинните свои войни в затвора и наредил те да бъда изправени пред съд. Заговорниците се изплашили, че пред съда истината ще бъде разкрита и отново използвали клеветата. Този път обвинени, че и в затвора те готвели бунт срещу императора.в самия затвор. Надеждата на затворниците да бъдат оправдани била отнета и трябвало да загинат невинни. Тогава, съгласно преданието в източниците, единият от тях се сетил как св. Николай спасил невинните в град Мир. И те започнали да се молят ” Боже Николаев! Ти, който си избавил тримата затворници от незаслужена смърт, погледни милостиво и на нас, невинно осъдените, понеже нямаме помощник между людете. Побързай да ни помогнеш!”. И те получили помощта на Св. Николай. Същата нощ и царят и цариградският градоначалникк сънували един и същи сън, в който им се явил св. Николай и казал; ”Освободи тримата военачалници, които невинно страдат!. Ако не послушаш, ще вдигна срещу тебе война и ти ще загинеш”. Учуден царят запитал „Кой си ти и как смееш да ме заплашваш”, а светецът отговорил „Аз съм Николай архиепископ на Мир-Ликийската митрополия”. Царят и градоначалникът смутени и обезпокоени споделили своя еднакъв сън. Тогава царят извикал тримата затворници при себе си и ги запитал; „Чрез калкво магесничество сте ни изпратили такъв страшен сън и кой е този страшен и разгневен мъж, който иска вашето освобождение и смее да заплашва с война и гибел.!?”. Затворниците недоумявали. Те могли да го уверят само в своята невинност. Изведнъж като вдигнали очи, те видяли до царя и св. Николай и започнали на висок глас да го молят за застъпничество. Затворниците разказали на царя, кой е този Николай и всичко на което са били свидетели в град Мир при освобождаването на тамошните затворници, невинно осъдени на смърт. Изумен от чудесното застъпничество на св. Николай царят освободил тримата невинни свои военачалници, и им казал; „Не аз ви дарявам живота, а Николай, великият служител на Господа, когото вие викате за помощ. Вървете при него, благодарете му и му кажете да не се сърди на мене,.понеже аз изпълних волята му. Царят им дал богати дарове за Мир-Ликийската църква. Пристигнали в Мир освободените военачалници, благодарили на своя спасител от смърт и безчестие. Съгласно източниците св. Никола извършил много други чудеса. Например; веднъж в буря спасил пътуващи по море и след това като забелязал в тях грешни наклонности, довел ги чрез своите думи до разкаяние и изправяне. Чудесата на св. Николай са разказани в по-обширното му житие Светецът оказвал удивително и невероятно силно въздействащо влияние върху хората със своите думи и действия. Св. Николай достигнал до дълбока старост. Починал след кратко боледуване на 6-ти декември 342 г.. Тялото му било погребано в катедралата на град Мир. Светите му мощи се пазели там до 1087г. По време на византийския император Алексей I Комнин (1081-118) г. мощите на св. Николай били пренесени от гр. Мир в град Бари Италия, център на южноиталианската област Апулия. Там живеело многобройно гръцко население. Светите мощи били тържествено посрещнати от епископи, свещенници и възторжения народ на 9-ти май 1087 г., когато е установен днешния празник, наричан у нас “Летен Св.Никола” Още от 1077 г. град Мир бил завладян от селджукските турци. Броят и благочестието на християните в този град много намалели. По същото време св. Николай заповяддва в съновидение на един благочестив свещенник от Бари да пренесе мощите му в своя град. Избрани мъже се отправили веднага с три кораба за Мала Азия. На около два километра от тогавашния град Мир се намирала църквата, в която са намерили покой мощите на светеца. След преговори с местните християни, мощите били натоварени на един от корабите и заминали за Бари, където се пазят и до днес През същата 1087 г. започнал строежът на прочутия храм на Св. Николай, който бил завършен през 1189г. Град Бари се превърнал в любим поклоннически град за християните от всички страни. (Има съобщение, че нетленните мощи на светеца били пренесени през 1099 г. в град Бари - Италия). Този ден започнали да празнуват в Русия още през 1091г. поради изключителната почит и уважение сред руските християни към този благодетелен светец. Съобщава се за възпоменание на чудотворното спасение на удавено дете през годината, когато светите мощи били пренесени в Бари. Никулден е православен празник на Свети Николай Мирликийски - покровител на моряците, пътешествениците и банкерите. Празникът се отбелязва на 6 декември. По принцип този ден се пада на 19 декември, но той е сред празниците, които се отбелязват по стар стил, след като през 1970 г. българската църква връща "стария стил", т.е. Юлианския календар (по "нов стил" се празнуват само празници като Гергьовден и празника на св. св. Кирил и Методий). Съобщава се в източниците, относно мнението, че празникът на 19 декември по стар стил, е напълно погрешно, тъй като при преминаването към Грегорианския календар се добавят 13 дни, а не се отнемат. В България празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са производни или близки до името Николай - Никола, Нейчо, Николина, Николета, Кольо и др. На празника да уважат именника в дома му идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени. Според митологията Св. Варвара и Св.Сава в предходните дни подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: "Варвара-вари, Сава-пече (меси), Никола-гости, гощава. Денят е всенароден празник и се чества и в семействата, в които няма именник. С;поред традицията на празничната маса се сервират рибни ястия, най-често – пълнен шаран с орехи. Забележка; Материалът е подготвен като са ползвани синодални и други източници на книжен носител; от богатата съкровищница на българскoто народно творчество и фолклор; народни умотворения, обреди, народни песни и танци, народен календар, традиции и празници.. Подготвил д-р Богомил Великов Колев
Има кътче в моето сърце...
САЩ СА РАЗПАЛИЛИ 201 ОТ 248-ТЕ ВОЕННИ КО...
СПОМЕН С АРОМАТ НА ДОМАШЕН ХЛЯБ
САЩ СА РАЗПАЛИЛИ 201 ОТ 248-ТЕ ВОЕННИ КО...
СПОМЕН С АРОМАТ НА ДОМАШЕН ХЛЯБ
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
