Аз[2] Васил Левский-3 в Карлово роден,

от българска майка юнак аз роден

не щях да съм турский никакъв роб

същото да гледам и на милият си род.

В Сърбия ходих и по Влашко скитах;

от нийде помощ за наша свобода-[4]..

Станах, отидох в Стара планина

с вярна дружинa , с Панайот войвода

юнаци народни-техен аз байрактар...

За година време всичко разгледах,

което не знаех, войвода аз питах-[3]

главни друмища и тънки пътеки –

си ги бележа- занапред кат леки....

Хубава гора, студено е и вода;

за наши жени и дребни деца...

Докат аз проходих Стара планина,

турци-поганци мен угадиха.

тежка потеря тий са дигнаха,

кат скакалци по гора тръгнаха,

и сичко Карлово обиколиха

и улици стражи поставиха;

дано мен жив уловяха

или бар главата ми сдобиеха-

гламави турци, мръсни агарянци....

От планини слизах, за Карлово отивах

с тюрюмето Иван[3,4] аз да се видех

сам съмниничък. обкичен, обрьжен

с пушка белгийска и чифт пищови

и остра сабя на мен блещяха,

През две,  през три стражи си минах,-

на четвъртата мен съзряха

потеглих пушка,  извадих и сабя

ниски ми дувар гръдобран беше

стрaхопъзли турци веднага се пръснаха

от самичек аз щом ме видяха;

В зора то беше, в Карлово не влязох[5]

на кърът остах в зелени мамули;

кога бе вечер, промъкнах се аз

с работници хора, заедно и аз.

Няма Тюрюмето, уловен беше той

с още един другар- Тинко Пулев беше-[6]

във Видин запрени за три години

тяхната съдба- в друго уловени;

нашите писма други посрещах

всичко подробно все тъй разправях

станах да с’ ида пак при дружина

дал бях й дума кой ден ще стигна

ден и нощ вървях. едни цървули скъсах

Дадох и лозинка; сечено дърво

Като додох на място, няма ги тама.

Засвирих с тръба, екна ми гора

никакъв отзив от моя дружина

повторих с тръба, овчар се обади;

„ Добър ден юначе-тихом ми обади.-

да не бъдиш  ти Левски байрактар,

с Панайот войвода, негов ти другар!?”

Отговорих аз на стария овчар;

„ отде ти знаеш за Левски байрактар”

„ Виждам те синко, на него ти приличаш”

Както ми е казал същий войвода,

ако те видя, да ти обадя;

как не са тука, а при царска мандра

ще видиш овчарите? Там са на близо

под тях отдолу; малко по-ниско

потеря има, да свириш недей

теб дирят тий ходят с юрушки дреи!

То бе заран и с пушки на рамо

за един два часа стигнах аз тамо другар

посрещна ме стража-един наш сругар;

„ Добре дошел-рече –Левский байрактар!”

Ето и дружината с Панайот войвда.

всички  се радват „добре дошел ми казват”....

 1- за недовършената автобиография на Апостола писана след 1867г.

 2-писмо до Н. Геров -1.02.1968г.

 3-Писмо до П. Хитов писано в периода февруари –май 1868

 4- Недовършеното писмо-дописка до Л.Каравелов преди 30.01.1871г.

 5- Писмо дописка до Л.Каравелов, около 28 януари1871г.

 6- Писмо до Данаил Попов

 7- Писмо до Филип Тотю от 1-март 1871г.

              2. Из писмо от 1 февруари 1868г.до Найден Геров, Пловдив 
               Ваше благородие г-н Найдене,  

Това е по-малко известно писмо на В. Левски до Найден Геров. Изпратено е  по времето, когато той е бил слушател във Втората българска легия в Белград. То е свързано с молбата му да мине през Румъния за България. Моли за съдействие да напусне предсрочно  легията в Белград, готов е да се отдаде  на активна революционна дейност, да му помогне за набавянето на пушки и за издействане на парична подкрепа от страна на „старите” (в крилото на „старите” от Българската емиграция са влизали предимно заможни българи. За разлика от „младите”, последователи на идеите на Мацини, които настоявали за въоръжена борба, „старите” са били на дуалистична позиция; т.е чрез образование и просвета при  еволюционно развитие да се достигне до  освобождение на България и тя да остане като автономна област в рамките на Османската империя. Праща 2 снимки от 1867г –за него и за  Р.Петров. и 2 писма;

 При дохождането Ви в Белград-пише Левски- додох при вас дано ви намерех сами да ви кажа, че искам да изляза преди времето. Макар за 25 дена да си дода по нашите места, да се намеря с познатите ми от които се чака нещо и на които трябва да се каже по- отнапред и тогава ще имаме сигурна нашата къща с двора й. Затова моля ви сега писмено преди априлия 20 с някое средство да ме искате във Влашко и от там да ми се дадат 6 дълги и 6 къси, които се пълнят отзад....” .По нататък Левски  съобщава, че ако не бъде освободен oт легията и не му се дадат необходимите пушки и револвери щял да разбере, че в „нашата къща” нямало нищо. Съгласно някои специалисти,  В.Левски е имал предвид революционната борба, за която е говорел с вътрешни дейци в България, по времето когато е преминавал през България с четата на П.Хитов. Това се потвърждава с думите в писмото, че им е казвал; ”йоще на 1867 г. през други, че докато не дода никому да не се поверяват, от които се и чака от онова място.” Съгласно източници, някои историци тълкуват това писмо в смисъл, че Левски се е готвел да мине с малка чета в България, без да е изяснена каква е била целта  на това посещение в България - за разузнаване или за установяване на връзки с вътрешните дейци, за организиране и водене на революционна агитация.

„........... Затова остава на „ старите” да мислят.-перодължава  апостола-. Ако не ни дадат пушки, ние ще излезем с тояги, както и на 1867г.....”

....................................................................................................................................................

Февруари 1-вий 1868 г.         покорний Васил И. Левский из Белградска академия- новообразувана българсла чета                                                           

3. Из писмо на В. Левски до Панайот Хитов от февруари-май 1968г.

Левски благодари  за застъпничеството му да бъде изписан от болницата, където условията били лоши, настоява да се срещнат, за да го уведоми за плановете си относно бъдещата  си революционна деност; решил е да се посвети изцяло  на освободителната борба, за което ”ако спечели, печели за цял народ, ако загуби, губи само себе” В това писмо на В. Левски се прокрадва идеята за негова самостоятелна дейност в Българско. Писано е между 1 февруари и средата на април 1868 г.(съгласно източници точната дата не е известна)

 Г-н Панайоте,

Пре много ви благодаря, дето се потрудихте, че ме извафихте из болницата...... ........... Вий се грижите сега и за разноските ми, за които ще пиша, че сте харчили за мен и надявам се да ми пратят колкото ще похарчите за мене. Защото аз се вардя да се вчислявам в ония- да се рече, че се е харчило и за мен....., На всеки начин ще гледам да ви ги върна.. То е доста и пре доста само , че се трудите................

Чул съм да щел си да отидеш във Влашко. Аз от 67-мо[лято} досега  не съм имал  чест да сте се доверили на мен ,  да ми кажете по нещичко истинно, Но пак ви моля  и познавам  за най- искрен  и пръв любимец български да додете при мен –пише Левски –или да ви пиша аз какво мисля да правя и ще го направя, ако рече бог с Ваше дозволение, ако го намерите благосклонно и ще Ви моля да ми дозволите, за което ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя- губя само мене си....” Може със сигурност да се твърди, че такива думи като последните никой в отечествената ни история не е изричал, друг не ги е повтарял, те нямат прецедент или вариянт. В това писмо като благодари за грижите и помощта във връзка с боледуването си В. Левски моли П. Хитов, ако отиде във Влашко да дойде преди това при него в къщата, където се лекува в Белград да му каже и да му позволи да му пише какво мисли да прави във връзка с идеите му за създаване на вътрешна българска революционна организация.

.........”За то моля Ви елате да се разговорите, да й се плати честно, ако ме излечи,че  за то  моля ви ни най-малко да не ви дотегне, за което ще се трудя, като ви пиша по-горе”

                                               В 1867-ий ваш хоръгеносец В.И.Лебский

4. Из недовършено писмо на В. Левски „Из Българско”  до Л.Каравелов-Букурещ, около 28 януари 1871 г

Еврпейската преса повтаря турските твърдения, че българите не желаят да отхвърлят чуждото владичество; на тях се основават правителства  и общественото мнение в съответните страни, които са заблудени и не знаят истината.

“…….Уж свободолюбивите господа европейци във всяко събиране отваряли въпрос и за нас българите, да ни дадат и нам правата, като на всеки народ.... Още и че нардът ни най-добър живот живее с турчинът и обича царят си...”

 5.Из писмо на В.Левски до Данаил Хр.Попов, 5 февруари 1871г.

          В ”Свобода”, който е народнодемократичен вестнуиик, дава възможност на българите да изявят стремежите си за свободен живот; прокарва идеята си „ свята и чиста република „ която да обхваща всички български земи; излага схващщането за равноправието между народите, за едновременното отхвърляне на чуждото иго и прави извод от френската и руска история; съгласен е за съюз със сърбите при гарантирани условия за едновременни действия срещу врага, но българите трябва да разчитат предимно на себе си.

            Г-н редакторе на в.”Свобода”, бай Каравелов,

„.........Ние, българите бяхме честити чак от сега да се сдобием с вестник пълно свободен, през когото да се дава правото на всеки народ да предстставим народното ни мнение пред светът, че и ний сме хора  и искаме да живеем по човешки, да бъдем с пълна свобода в земята ни, там където живее българинът- в България, Тракия и Македония. От каквато и народност да живеят в този наш рай, те ще бъдат равноправни с българина във всичко. Ще имаме едно знаме, на което ще пише „свята и чиста република”.  Същото желаем и на братята сърби, черногорци, румънци и пр. Трябва да се даде правото на всеки народ, но и на всеки човек, който иска да живее почтено и свободно. И ние българите отдавна се напъваме с всичката си сила да викаме към човечеството и свободата. Всекидневните ни убийства, потурчванията на грабнатите ни невръстни деца, обезчестяванията на девойките и жените ни от турците са били всекидневно оплаквани с кървави сълзи пред европейските консули на нашия прегракнал глас - никакъв отзив, от никъде помощ, напротив учители стават, учители против нас? Тогава де остана тяхното образование и човещина? И все тъй ли ще се оплакваме и ще се надяваме на техните лъжи?  Ние наместо сълзи сега леем куршуми, а надеждата ни е направо съдния и на нашите мишци.

               6. Из писмо на В.Левски до Данайл Хр.Попов, 5 февруари, 1871г.

С това  писмо Левски го моли да препрати  двете му писма до П.Хитов  и Ф.Тотю; съобщава  че четничеството се явява вече спънка в освободителната борба, поставена на нова основа- вътрешно самостоятелно  революционно движение,  поръчва печат за организацията и дава напътствия, разглежда конкретни организационнни въпроси във връзка с подготовката на всеобщо въстание за набавяне на оръжие и подготовка на хора във военно отношение, които ще ръководят въстаниците.Определя начина  за тайната кореспонденция, вижда се как е водена тайната консиративна дейност .

[….]. Братовче! Радват ма приятелите, като ми казаха за тебе и за бай  Йованица (става дума вероятно за Иваница Дончов от Свищов), че ще са турите в работа доколкото вече можите. Приели сте да направите печатът.(Става дума за печат на Вътрешната революционна организация, ръководена от В.Левски). Нека е голямшак, колкото един бешлик; в средата лъвче с корона; на устата му- смърт или република; от наоколо Привременно българско правителство в България. Насърчавам Ви, че работата ни за сега в Българско е тая; да тръсим средства да си купим от по-чистото оръжие пушки, до четри-пет хиляди; и Турция ще я згромолясаме  заведнъш и на мястото й да възкръсни България, с пълна свобода. A отде и как ще ги принесем, това ни е май мъчничко? Но добър е Господ, веднъж да се сдобием с пари. Като бъдем вече готови да купим горнити пушки, в същото време ще ни трябват хора, които да познават що годе военната тактика. Ще намерим войводи, но не учени, а юнаци за извън градовете, като за по планини, друмища, села и пр., а в градовете трябват по ученички, що годе да познават военната тактика и дисциплина. Да знае кои улици да затвори и кои да отвори, кои и какви къщи тряба да осигури за профилование срещу всякакви противности, каква форма тряба да даде на щянца, който ще заобикаля градът, според местоположението му, ако има реки, блата, гори, шумясти места? Се тряба да знае срещу горнити как да се разположи; таквис м[л]адежи имами, които познават от части, дето сме учили заедно с тях в Сърбия, а сичките искат ли да умрат за Българско, то не можа да кажа; Това е ваша длъжност да се поразходите бар с писмо из Влашко и ще ги намерити сичкити, щото има та[кива] и не знаят какво са работи в Българско.

            Ония, които искат да умрат за отечеството си, предизвестете ги да бъдат готови, че  като бъде време да ги повикаме, ще им назначим и мястото за де да тръгнат, като им забележите имената им, които ще бъдат готови,

В ий сте приели, братовче, тая за вас много и свята работа с бай Йованица; Радвам ви са и Българско ще ви награди. Поздравлявам ви и целувам ви особно от другите; братовче Драгомирчо и бай Иванчо! От днес да имами кореспонденция под знак, така- «Д.Р»

            1871 г.фев.5                                                                                       Ваш Драгню

Кога бъди да ви пратим пратеник, ще ви напиша тия две главни букви и ще ви пита « Какво значи, г-не, това? [отговор] „добро и ръце”, т.е. да живее република. И пратеникът ще каже; да живее. И вия ще повторите да кажите; „Нека живее”.

            Тази лозинка (парола) само ти да знаеш и за тебе е Драгомирчо! Отрежи я от писмото и тогава дай куму щеш писмото да го прочите.

            Същото ще бъде и от тебе за мене.

            Запечатайте ги; не с твой печат, с друго нящо.

            Господину  Драгомировичу- Т.Мъгурели

 
                7. В.Левски в писмо " Из Българско" до Филип Тотьо-Одеса, във връзка с канал за осдигуряване на писмена връзка-1март 1871г

  Информира за конспиративния начин, по който ще подържат връзки, предлага контакти. и с българската емиграция в Одеса, Апостола разкрива гледището си за сезона, когато ще е най-удобно да се водят въоръжени въстанически действия за освобождението на страната и за качествата, които трябва да притежават народните дейци и водачи и обосновава плановете си за всеобщо въстание, което да се проведе през зимата...

”Приятелю и брате Филипе! Ний де.йците сме си посветили живота на Отечеството, да работим за толкова милиона народ, трябва да се мисли зряло да не изгубим и сега....Ние сме жадни да видим Отечеството си свободно, па ако щат ме нареди да паса и патките.....Историята ни няма да прикачи заслугите ми другиму.......Аз съм се обещал на Отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знай какъв”

.                                                                       С вас едноборний В.Лъвский        

        
                                    Подготвил д-р Богомил Великов Колев