РАВНИ ЛИ СА ТРИФОН ЗАРЕЗАН И ВАЛАНТАИМ!? 

         http://vbox7.com/play:4f7140b0  

ЧЕСТИТ ДВОЕН ПРАЗНИК! http://vbox7.com/play:1c355268
  РАВНИ ЛИ СА ТРАДИЦИОННИЯ ХРИСТИЯНСКИ ТИПИЧНО БЪЛГАРСКИ ПРАЗНИК ТРИФОН ЗАРЕЗАН -ПРАЗНИК НА ЛОЗАРЯ И НА ВИНОТО И ТРАДИЦИОННИЯ ТИПИЧНО АМЕРИКАНСКИ КАТОЛИЧЕСКИ ПРАЗНИК "ВАЛАНТАЙМ" -ВНЕСЕН В БЪЛГАРИЯ! ПРИЛИЧАТ ЛИ СИ ИЛИ СЕ РАЗЛИЧАВАТ . ПО КАКВО СИ ПРИЛИЧАТ И РАЗЛИЧАВАТ. КОЕ ПРЕОБЛАДАВА- ПРИЛИКАТА ИЛИ РАЗЛИКАТА!? А .......MOЖE БИ НАПЪЛНО СЕ ПРЕПОКРИВАТ И ВЗАИМНО ДОПЪЛВАТ

http://www.youtube.com/watch?v=P5Oes8lKNzk

ТРИФОНОН ЗАРЕЗАН=ВАЛАНТАЙМ

КАКВА ЧУДНА СИМБИОЗА-ВИНО-ЖЕНИ-ЛЮБОВ! МЕЖДУ ХРИСТИЯНСКИ И КАТОЛИЧЕСКИ ПРАЗНИЦИ 

 http://www.youtube.com/watch?v=hEORO5sAMEU&feature=endscreen&NR=1

 

http://vbox7.com/play:f7faec89


 

http://vbox7.com/play:82d0a80f
Съгласно източници Свети Валентин е католически празник, който се празнува на 15 февруари. На тази дата влюбените изразяват любовта си един към друг, като изпращат поздравителни картички, бонбони сърчица. Обичайно е да се подаряват и цветя.. Съобщава се, че името на празника идва от един от двамата християнски мъченици, наречен Валентин, живял през 3-ти век. Първоначално стар римокатолически празник, той започва да се свързва с романтичната любов през Средните векове. На този ден още през 14 век започва да става традиция да се разменят любовни послания под формата на т. нар. Валентинки

Текст на песента Веселин Маринов : Вино и Любов

Виновно ли е виното червено,
че ти си слаб и бързо те напива?
Една жена в легло на друг отива,
когато у дома и е студено.

Една звезда над дявола изгрява,
когато ангела дообър не я разбира.
Една любов любов при друг намира,
когато недолюбена остава.

Пр.: - Вдигни очи, вдигни глава -
жената вечна кръчма е, човече.
Изпий при нея и това,
което някой е забравил вече...

Това мъжете силни не забравят

РАЗНИ АФОРИЗМИ!

Мисли за виното

Водата разделя хората по света, а виното ги събира.

Радостин
Прости мъртвило, роден край, прости!
Пред мене нов живот се днес открива,
с нов трепет се сърцето ми опива,
и моят дух неудържим лети
към щастие - към бури и вълненйя!
Пиян съм аз от мойте младини!
Тъй хубаво е всичко окол мене!
Жени и вино! Вино и жени!
(от стихове на Кирил Христов)

Виното влиза, думите излизат!

Вино и дядо разиграва.
(поговорки)

Ако виното изчезне от човешките творения, в здравето и в съзнанието ще възникне пустота, далеч по-страшна, отколкото всички изстъпления, които му се вменяват във вина.
(Бодлер)

Ако имаш вино днес, напий се днес, а за утрешните грижи ще мислиш утре.
(китайска пословица)

За жените, виното и още нищо
Във първи клас баба ми каза “ Опитай,
попарка със винце и хляб надробих.
Ще станеш по-умен от своя учител!”
Аз казах: “Не искам да пия!” Но пих.
В “Английската” влязох и срещнах Мария
(за нея написах и първия стих)
Но чух глас насмешлив: “Пийни! Целуни я!”
Аз казах: “Не искам да пия!” Но пих.
Завърших училище, взеха ме “в строя”
В жена на полковник се страстно влюбих
Ефрейторът рече: “Пий, брат- и е твоя!”
Аз казах: “Не искам да пия!” Но пих.
Решен бях ерген да остана до края
Но врат пред олтара най-сетне превих
Нахлузих халката и… паднах от рая
Тогава не исках да пия. Но пих.
Жена си оставях да спи незавита
И щерка си с рядък талант удивих-
написах есето й: “In vino veritas”
Но…в виното истина сам не открих.
Готов съм да срещна Смъртта с празна чаша
За тази жена капчица не спестих
Животът без вино изглеждаше страшен
Сега и да искам да пия, не бих…

http://www.youtube.com/watch?v=H-WlM5wXGs8

След празника
Щом празничните звуци отшумяха
и вечерта от глъч се умори,
огньовете в небето догоряха,
а Дионисий чашата си скри.
Луната се огледа в локва с вино,
със напръстник оттам отпи.
Усещането беше несравнимо,
прочетох го във лунните очи...
Притихналите улици заспаха,
останахме съвсем сами...
Ръцете ти - горещи бяха,
а устните - рисуваха звезди...
Попаднахме във плен на Афродита,
празнувахме следпразнично, нали?
Днес дъщеря ни често ме разпитва -
къде сме се открили Аз и Ти...

Жени и вини, вино и жени!
Ж елая те! По усните пелина
Е динствен ми напомняше за теб
Н а масата със свещи украсена
И згарям бавно от копнеж по теб
... И как сладникаво горчи пелина!
В ъв стаята стоя със нетърпение
И пълня чашите с пенлива сласт
Н е помня друго по-голямо щастие
О бичам те и те желая Аз

В очи пелинови от теб ще пия
И всяка глътка ще е грях и зов
Н аздраве, нека в теб се преоткрия
О пиянена съм без вино от Любов
... И как сладниво горчи пелина!
Ж ена от вино, виното в жените...
Е дна отпита с Устни жадни чаша
Н а масата са паднали звездите

Даниела Чурешка

Никога няма да мога да си го позволя, така, че по-добре да си го купя сега.
Андрю Скот

"... Особено ме забавляваха нейните истории за неособено тактичното чувство за хумор на (немският композитор Йоханес) Брамс. Обожавах тази например, когато големият композитор бил поканен на гости от ценител на виното. "Това е Брамсът на моята изба" казал той, изваждайки покрита с прах бутилка и наливайки в чашата на маестрото. Брамс огледал цвета на виното, помирисал го, накрая поел глътка от него и оставил чашата, без да казва нищо. "Не ви ли харесва?", попитал домакинът. "Хмм" - промърморил Брамс - "по-добре донесете Бетховена си".
(Артур Рубинщайн, "Младите ми години"

Първото задължение на виното е да е червено, второто - да е бургундско.
(Хари Во)

Не може да има сделка без вино.
(латинска поговорка)

Единственото нещо в този живот, за което съжалявам е, че не пих повече шампанско.
(Джон Мейнард Кейнс)

Ирландците вярват, че феите много обичат вино. Защо? Още в древни времена благородниците споделяли това вярване и оставяли през нощта чаша вино, с която да се почерпят приказните същества. ...... на другия ден чашата винаги била празна.......
(ирландски фолклор)

Веднъж Гьоте бил запитан кои три неща би взел със себе си на самотен остров. "Книга с поезия, красива жена и достатъчно бутилки от най-добрите вина на света" отговорил той. На въроса кое от тях би оставил, ако може да вземе само две неща, Гьоте отговорил: "Поезията!". Леко изненадан, човекът запитал: " Хер Гьоте, а ако ви е разрешено да вземете само едно нещо със себе си?". След няколкосекунден размисъл Гьоте отговорил: "Зависи от реколтата.."

CONNOISSEUR - специалист, което знае всичко за едно нещо и нищо за всичко останало. Стар винен познавач бива смачкан в железопътна катастрофа. Чакайки бърза помощ, спътниците му дават глътка вино, за да го съживят. "Pauillac, 1873" промърморва той и умира.
(Ambrose Bierce, "The Devil"s Dictionary" 1911г.)

Пия шампанско само по два повода: когато за вечеря има дивеч и когато няма.
(Чърчил)

Когато победиш заслужаваш шампанско, когато загубиш се нуждаеш от него.
(Наполеон)

Виното става все по-добро с възрастта. Колкото повече остарявам, толкова повече ми харесва.

Във виното съзираме сърцето на другите.
анонимни и авторски мисли, публикувани от Vinoto.com
Алкей от остров Лесбос е старогръцки лирически поет, живял и творил през 7-6 век пр.н.е. Творбите му, високо ценени през античността били редактирани и издадени в десет книги от александрийските филолози Аристофан от Бизантион и Аристарх. Алкей възпява всичко, което го вълнува, включително и виното. Алкей е съвременник на Сафо – безбрежна и страстна природа. Всеки момент от деня и нощта за него е повод да се наслаждава на нещо. И зимата, и лятото, и пролетта, и есента, и денят, и нощта сякаш идват само затова, за да напомнят на Алкей да се радва на живота или да пие вино, както той схваща това.

http://vbox7.com/play:9b183872

Из “ХИМН НА ДИОСКУРИТЕ” от Алкей

МОРСКА БУРЯ
/Човешкият живот е като кораб.../
Подмятан от ревящите вълни,
той няма вече сили да се бори
срещу дъжда и дивата стихия.
И тласнат във една скала подводна,
внезапно се пропуква той
и ето – тръгнал е към гибел.
Приятелю, аз искам да забравим
опасността и да се веселим
ведно със Бакхус вечно младия.

ЗИМНО НАСТРОЕНИЕ
Зевс праща снеговете
и от небето иде дълга зима:
реките се сковаха в лед.
Ти тая зима укроти.
И запали си огън
в огнището. В голяма чаша
налей си сладко вино
и под главата си сложи
една възглавница по-мека.

Чух как наближава пролетта
цъфтяща – о, налейте бързо, бързо
в голямата си чаша вино сладко
като меда.

Не бива да оставяме сърцето си
на грижите: ний нищо не печелим,
когато се поддаваме на скърби,
о Бакхусе... И все пак най-доброто
лекарство си остава виното.
Налей да се напием...

http://vbox7.com/play:22db32c4

Не потапяй тъй често черпака в голямата делва с вино.
...
Нека лодката тласнем в морето и обърнем носа
й напред.
И ще бъдем тогава и смели, и с весело, леко сърце,
вместо чаша след чаша, в пиянство –
трудът на ръцете ни здрави.

Недей посажда нищо друго,
преди лоза да посадиш.
Да пием и
/последната си чаша/
защото – слънцето изгрява вече.

Големите и многоцветни чаши донеси,
любима...Дионисий,
синът на Зевс и на Семела,
е дал на хората вино,
за да забравят.
Ти чашите ни напълни догоре,
смеси виното със вода
и нека чаша чашата
да следва.

Собствени мисли:

Прекрасните вина нямат вина за човешките пороци. На умерения те даряват божествени мигове на радост от живота и отварят сърцето му към ближния, а за липсата на мярка справедливо наказват с главоболие и махмурлук.

Ако нектарът е напитката на боговете, то виното е напитката на щастливите хора. То прогонва надалече страха и съмненията.

Виното е еликсирът на жизнелюбието и добрата воля. То хвърля мост между сърцата.

Райка Добринова Велкова
Наздраве

Прозвънват чашите с наслада
и виното шуми-Наздраве,
в кръвта ни се бушува нова сила
от капките на виното струии.
Лозите са събирали дълго
сладост на нас да я дарят
и като ручейче от радост
в деня ни да избоят.
Наздраве, чашите се сливат
и в делничния ден се ражда песента.
Отпиваме на глътки
елексира на любовта,
а виното ни дава сили
да се смеем от сърце
и забравяме за своите грижи
поемаме живота отново в свойте ръце.

Гергана Георгиева Славова
Подай си чашата да ти налея,
виното опиянява знай,
аз утре може пак да изтрезнея,
там е истината, там е моят рай!

Ралица Илиева
ИСТИНАТА

Събирам истината
грозд по грозд
Пречиствам я
от лоши думи
За ваше здраве
вдигам тост
и радост грее
помежду ни

Във кехлибарени очи
проблясва
истината жива
Със топли
галещи лъчи,
с духовно вино
ме опива.

И този слънчев дестилат
прониква,
буди всяко зрънце,
за да събуди
всеки цвят
- на чувствата
лилаво слънце...

Костадин Боянов
Виното няма душа, но отваря врати за душата.
Виното не е песен, но кара сърцето да пее.
Виното не е любов, но показва пътя към любовта.
Виното не е живот, но влива в тялото живителна сила.
Виното не значи нищо, но дава и събужда всичко.

Пламена Валянова
Навремето, когато нашите баби са нямали кърма, са хранели децата си с натопен във вино хляб. Това само по себе си е красноречив отговор за същността на виното. Децата винаги са били най-свидното за един родител, а кърмата - най-добрата храна за тях. Явно най-добър заместител нашите предци са открили в хляба и виното. Може би, тъй като те са и основната част от храната, която Бог споделя със своите последователи на тайната вечеря:
"В стаята била подредена маса. На масата имало блюдо с пасхално агне, хляб и красив съд с вино" (Библията-Светото евангеле от Матея, глава 26).
Виното именно е и първият знак, който разкрива пред хората, че Исус е син Божи. На сватбата в Кана Галилейска Исус казва: "Зная, че виното свършва, но още не е дошло времето Аз да направя нещо", но посъветван от Мария след минути казва "Напълнете делвите с вода", след което разпоредителя на пира налива в чашите от делвите не вода, а вино. От тогава е останала знаменитата фраза: "Обикновено хубавото вино се дава в началото на пира, а после лошото." - "Но ти си оставил най-хубавото вино за накрая!"( Библията-Светото евангеле от Йоана, глава 2).

Виното е било и ще бъде основно съпътстващо живота на хората питие, както вчера, днес, така и утре, защото то-Виното- е елексирът на Живота. Без вода и вино човек не може, както не може без светлина и слънце.

Гергана Георгиева Славова
Живота е щастлив, когато е римуван с вино и със стих.
Тежкото вино е като зряла жена, а младото вино се пие, когато кипи кръвта.
Гергана Георгиева Славова
Виното прилича на жената - колкото повече остарява, толкова по-пивко става.
Червено и студено - какво повече от това!
В студените зимни дни се стопли с глътка вино. Само то топли, когато всичко е студено!
Ина Венелинова
З.Косидовски. Библейски сказания, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, С., 1968, с.310-311
„Песен на песните” – това е една от най-очарователните и оригинални еротични поеми в световната литература. Нейните тържествени, ритмични фрази, нажежени до бяло от огъня на екзотични мегафори и сравнения, изумяват с истински източната си страстност. Затова няма защо да се чудим, че за много поколения от поети художници и музиканти тя е била неизчерпаем източник за художествени вдъхновения, изкусен бокал, напълнен довръх с чародейния нектар на поезията.
Ето как пастирът описва любимата си:
Колко си хубава, колко си
Привлекателна,
моя възлюблена, с твоята
миловидност!
Тази твоя снага прилича на палма,
а твоите ненки – на гроздове,
и мирисът от твоите ноздри като
от ябълка.”

З.Стоянов. Записки по българските въстания. Изд.Наука и изкуство, С., 1981, с.154 З.Стоянов. Записки по българските въстания. Изд.Наука и изкуство, С., 1981, с.154
„Да ви разкажа що за човек беше тоя Гочо. Той беше подом от Хаманлий, на възраст 35-40 години, безкнижен, без мустаки и брада, обичаше да посръбва от червен Петка и от бяла Рада, млязъл на служба на железницата, откак се направила станцията. Беше безкнижен, но постоянното чукане на телеграфния апарат дотолкова се беше втълпило в памятта му, щото можеше той да познае, като се намира и извъ станцията, не само кога викат Харманлий, но и всичките други станции, от Цариград до Белово, нещо, което не познаваха мнозина телеграфисти.”

Е.Пелин. Разкази – том втори. Изд.Български писател, С., 1963, с.264, с.283.
Из разказа „Герчо”
"Грозда му е първо либе и го обича толко, че би го втикнала на коса си, над само челото, та да е Герчо цвете. А пък да се яде или да се пие, она би примижала, па би го изпила със се капа и ногавици. А он нали е момче брате, ни се пие, ни се яде, току сака да се либи...”

Из драмата „По пътя”
П И Ж О
„Па я кога пием, а жената ока, ,
Отваря ми жажда още за пол ока.
П Е Н Д О
Вино без окане – ти ми го не фали,
Ама твойта Пена много го прекали.”

От „А” до „Я” Имената на българите. Изд.Народнамладеж, С., 1985. стр.129,163
Гроздан, Грозде, Гроздин, Гроздо, Гроздьо// Грозда, Гроздана, Гроздена. Сега се свързват с плода грозде. Те произлизат от Гроз...Гроза...с вмъкване на звук д, с което се създават условие за преосмислянето им. Въвфолклора на българите се намира доказателство за този процес на преосмисляне: „Иван е на воденица. /да меле бела пшеница, / грозо е на бело грозде/”.
Лозан, Лозе, Лозен, Лозо, Лозьо // Лоза, Лозана, Лозена, Лозина. Пожелателни имена за плодовитост и дълголетие, образувани от лоза, растение, отглеждано по нашите земи още по времето на траките.

Артемидор Далдиански. Съногадания. Изд. Народна култура,С., 1988, с.75, 69.
„Гроздето, сънувано и в сезона и не в сезона му, е добър символ, понеже в повечето случаи означава облаги, предоставени пряко или косвено то жени, като бялото грозде означава явни облаги, а черното – тайни”

„Пиенето на малко вино, в малки чаши, без да се стига до напиване, също е добър знак. Струва ми се, че тук би било уместно едно изречение от „Сократически беседи” на Ксенофонт: „Виното приспива мъките, както мандрагората – човека; виното кара да лумне радостта, както дървеното масло – огъня. Многото и без мяра пито вино създава безброй беди на всички без разлика”.

Н.А.Кун. Старогръдски легенди и митове. ДИ „Наука и изкуство”, С., 1960, с.74.
„Великият бог Дионис ходи по целия свят, от една страна в друга, придружен от шумна тълпа менади и сатири, украсени с венци. Той върви отпред с венец от лозови пръчки на главата и с тирс, украсен с бръшлян, в ръце. Около него в жив танц се въртят с пеене и викове младите менади и скачат опиянените от вино тромави сатири с опашки и кози крака. Подир шествието карат на магаре стареца Силен, мъдрия учител на Дионис. Той е много пиян, едва седи на магарето, опрян на метнатия пред него мях с вино. Бръшляновото венче се е смъкнало настрана върху плешивата му глава. Поклащайки се, той язди, добродушно усмихнат. Млади сатири вървят успоредно с предпазливо стъпващо магаре и внимателно поддържат стареца, за да не падне. Под звуците на флейти, сиринги и тимпани шумното шествие весело напредва по планините всред сенчести гори и по зелени полянки. Радостно върви по земята Дионис – Бакх, покорявайки всичко на своята власт. Той учи хората да отглеждат лозата и да правят от нейните тежки, зрели гроздове вино.”

подбрано и изпратено от Вячеслав Попов
За приказният тост и наздравици с вино
изпратено и коментирано от Вячеслав Попов

Из приказката на Шарл Перо „Спящата красавица”
„Принцът влязъл...Ужасна тишина царяла в замъка. Навсякъде имало прострени тела на хора и животни, които изглеждали мъртви. Но принцът разбрал по пъпчивите носове и зачервени лица на вратарите, че те само са заспали. И чашите им, в които имало по още няколко капки вино, показвали ясно, че са заспали, както са пили.”......................................- - - ..................................................- - - ............
- Да отпием по една глътка от виното, което дегустираме! За виното, което носи наслада и е за всеки дегустатор достойна награда.

Из приказката на Шарл Перо „Спящата красавица”
„Принцът най-сетне влязъл в една стая, цялата позлатена, и там пред очите му се открила една невиждана гледка: Върху леглото с повдигнати завеси лежала принцеса, красива като зората. Той се доближил и изпълнен с трепет и възхищение, коленичил пред нея. И тъй като краят на магията бил дошъл, принцесата се събудила, погледнала го нежно и му казала:"Вие ли сте принце мой? Много дълго време ме оставихте да чакам.” ..................................................- - - ..................................................- - - .................
- Да вдигнем тост с чаша отлежало вино, което нас ни очаква. За отлежалите вина, които събуждат у нас любопитство.

Из приказката на Шарл Перо „Котаракът в чизми”
„Очарован от добрите обноски на господин маркиз дьо Караба също като дъщеря си, която вече била безумно влюбена в маркиза, и възхитен от големите му богатства, след шестата чаша вино царят казал: "Господин маркизе, от вас зависи да станете мой зет". Маркизът се поклонил ниско, приел честта, която му направил царят, и още на другия ден се оженил за принцесата. Котаракът станал благородник и вече само за развлечение тичал след мишките.”................................- - - ..................................................- - - .........
- Да вдигнем наздравица за домакинята на нашата трапеза, която ни оказа честта да ни сготви Телешки медальони с вино по рецептата на Диана Славова. За здравето и благородството на тези две жени!!! Наздраве!

Из приказката на Вилхелм Хауф „Студеното сърце”
„ – По-добре е да се задоволяваш с малко, отколкото да имаш злато и имот, но да си със студено сърце”.....................................- - - ..................................................- - - ..........
-Да вдигнем наздравица с искрящо червено вино. За Деня на влюбените и техните горещи сърца!

Из произведението „Малкият принц” на Антоан дьо Сент Екзюпери
„Необходими са обреди.
-Какво е обред? – каза малкият принц.
-И това също е едно отдавна забравено нещо – каза лисицата. То е онова, което прави един ден различен от другите дни и един час – различен от другите часове.
Например тукашните ловци имат един обред. В четвъртък те танцуват със селските момичета. И ето, че четвъртък става един чудесен ден! Аз отивам да се разходя чак до лозята." ..................................................- - - ..................................................- - - .........
Днес не е четвъртък, но е традиционен празник на лозаря и винаря Трифон Зарезан. Да вдигнем наздравица с вино за всички, които почитат днешния празник. Наздраве!!!

За това как един виц може да стане наздравица
Изморена от дългият път най-после Снежанка си легнала и заспала в леглото на най- малкото джудже. Върнали се джуджетата и така, както е в приказката казали едно след друго:
-Ах, кой ми е ял с лъжичката?!
-Ах, кой ми е ял от паничката?!
-А най-малкото джудже, като видяло, че Снежанка е легнала в неговото легло казало:
- Ах, кой ми ял с лъжичката?! Ах, кой ми ял в паничката?!
Наздраве! Гасете лампите. И да си лягаме.

Откъс от книгата на Иван Хаджийски „Бит и душевност на българския народ”.
„В Тетевен големите веселия ставаха от Коледа до Ивановден, когато ден през ден бе празник, когато всички гурбетчии – занаятчии и търговци - се бяха върнали. Това бе време на непрекъснати веселби, гуляи, свирни и песни. Приятели се събираха и от къща на къща се изреждаха да ядат, пият и се веселят с всичката доброта и широта на душите в този прекрасен град.
В Троян зимно време изнася в снега на пътя запалени печки, пържеха в тях пържоли и пиеха вино направо от менците.
В Дряново гостето, като се шенлисаше(развеселеше) и почваше да пее и вика „ихуу”, съседите почваха да го закачат:
- Няма ли да опитаме и ние от виното!
- Чиста работа, може, може, дръж... – дръпваха трапезника от трапезата, прехвърляха го през тарпазана, през стобора, в съседния двор, и старото предфилоксерно, което лепнеше от гъстота, сред общ вик, веселие и закачки почваше да тече по трапезника в чашите на комшиите.
.......
Олелията се носеше над каменните покриви в цяла Копривщица, огласяна в околните върхове и долини. Щом утихнеше, значеше, че дружината е влязла в някой двор. Тук на двора върху конете им подаваха бъклица или чаша с вино и мезето. Но Дели Пройчо, бащата на Рашко Маджаров, можеше да изкарва ата си по дървената стълба на втория егаж и там да получи бакшиш: черпня и мезе.
Напълнеше ли се на някого търбухът, то не можаше вече да налива вътре, почваше да сипва виното на коня на гривата.
И модюринът завиждаше на анадолиите. Като ги гледаше, викаше им „чорбаджии”:
- Ето на, това е живот.”

http://vbox7.com/play:32c66527

Из книгата на Николай Хайтов „Шумки от габър”, която ми е подарък с автограф от автора.
Лонгоза
...
Една топола, разголила бедра, се мъчи да съблазни престарял дъб. До нея край пътя един просяк с отворена рана, загърнат в дрипи от лишеи. В сянката му сластолюбив ясен стиска в прегръдките си девствена елша. Пияница върба залита край реката и топи във водата зачервеното си чело.

Вячеслав Попов
Вино, вино, руйно, буйно,
ти си сладко, ти си гладко,
лей се, вино, бистро, люто,
лей се, лей се, весели ни.
В тоз драг час, в таз минута,
най-щастливи направи ни.
Вино, вино, руйно, буйно,
ти си сладко, ти си гладко,
лей се вино, бистро, люто,
лей се, лей се, весели ни.
Нам е драго в бойно поле
с враговете да се бием,
а пък в тихо, мирно време,
да си пеем и да пием.
Вино, вино, руйно, буйно,
ти си сладко, ти си гладко,
без победи и без песни,
без любовни сладки думи
и без тебе, руйно вино,
ний живота не милейме!
(Стара градска песен)

Мария Димчева Стефанова
Мисли за виното със старобългарски произход събрани от Найден Геров

Казват за вино червен Пятко, както за ракия бяла Рада;
Вино-то пуща искри, звезди, сиреч като се налива, шипи, играе;
Седнал Марко, та си пие,
Та си пие ройно вино,
Ройно вино тригодишно. (песен)
Мома вино не пие, коза сено не яде;
Вино-то е за пиене, жени-те са са либене;
Побий пръчка, пий вино;
Зареклася баба Неда вино да не пие, и заселилася въ земника;
Благословено вино, проклето пиянство;
Вино баби весели;
Вино-то и мъдрия подлудява;
Вино-то и мъдрия изумява;
Виното и баби подмладява;
Вино-то и деда разиграва;
В механа-та бил, вино не помирисал;
Ако имате вино за проливане, ние немаме глави за разбиване;
Вино голо, ти продаде на тата воло;
Вино, вино голо, продаде ми воло, па на брата дор и двата, а на тата и кола-та;
Стар приятел е по-добър от старо вино;
На деда око-то във вино-то;
Вино от лозе, млеко от козе;
Виното не седи в глава-та, както в бъчви-те;
Не сам болен, та мя питаш, искам ли вино;
Винце, винце, хубаво му имце;
Вино, винце, хубаво имце, снощи мя си било, сега ми си мило;
Без хлебец, без винце сладки приказки не биват;
Кисело винце, весело сърце;
Който винце попива, без главица поспива;
Който винце попива, на ледеца поспива;
Плеснива бъчва вино-то разваля;
Мокър в бъчва влази, а сух излази;
Заръчал да го закопаят под бъчвата;
Н.Геров. Речник на българския език. Фонотипно издание. Част І, Български писател, С., 1975, стр.125-126, стр.92.

изпратено от Вячеслав Попов
Във виното е истината!
... Но само ако виното е истинско.

Константин Събчев
Ой, винце, винце, червено винце
кат" ти гледам капката
пада ми шапката
(Текст на народна песен)

Снежанка Колева
Виното велика сладост,
то ни дава дух и младост.
Да се веселим безспир,
тук и там, надлъж и шир.
То си е добра наслада
и във жега и в прохлада.
Младо, старо все да иска,
то във чашите да плиска.
Пак „Наздраве!” да си кажем
мир и радост да покажем.
Да сме весели, щастливи,
живи, здрави и красиви!

Свилен Стефанов
Умение пить не всем дано,
Умение пить исскуство.
Не умен тот кто пиет вино
Без мисль и без чувств."
(Надпис в руска кръчма, видян през 80-те години на миналия век)

Николай Господинов
Бог е създал водата, а човекът - виното!
(Виктор Юго)

... а за мен виното е символ на кръвта.

Даниела Симеонова
Каква е добрата прилика между: виното и жената? Колкото са по- узрели, опасността от главоболие е по-малка!
(собствена мисъл)

Бинка Стоянова, гр. Бургас
Евтим Евтимов – “Вино и любов”

Към чудотвореца
Слава на ръката
Талантлива
И на твойто чудотворство –
Слава.
Виното създал си да опива,
А жената да опиянява.

Най-хубавото
Отдавна на земята е
признато
от прости и божествени
Вина-
най-хубаво е виното,
Когато човек го пие
с влюбена жена.

Има
Има тихи вина
И мълчащи,
Има луди вина
И шумящи,
Има даже вина
С послеслов...
Като твойте магии,
Любов !

Чудо
Една жена ми каза през
нощта
и няма думите й да забравя –
когато го докосне
Любовта,
дори и болно вино
оздравява.

При нея
При нея влизай с вдигната
Глава –
Жената нежна кръчма е,
Човече. .
При нея се изпива и това,
Което някой е забравил
Вече.

Автограф
Виното отдавна ме опива
като любовта на този свят,
затова на мене ми отива
Още сто години да съм млад

Веднъж ли ...
Една орисница ме прокълна
През час за влюбени избран-
Веднъж ли се опия от жена,
Аз цял живот да съм пиян.

Като тях
Червените вина по-бързо остаряват
от белите и светлите вина,
защото те и себе си опожаряват.
А ти си точно като тях, Жена!

Случка
Винарю, нямам никаква вина
За твоята съдба нелепа.
Остана ти без вино и жена,
Защото ти изпуща чепа.

Мъжка въздишка
Когато пак те заболи глава
От младо вино и от младо тяло,
опитай – за наслада ! – след това
Да пийнеш малко отлежало.
Гергана Чакърова
"Баща ми прави страхотно вино и го прави откакто се помни, кажи-речи от 20 години, че и отгоре Твърде естествен е предполагам е и фактът, че много обича да си го пие. В тази връзка си спомням как от разговора му с приятели съм запомнила една реплика, която за мен по най-категоричен начин показва истинското отношение на всеки страстен привърженик на виното.
- Ти тази година колко вино направи? - въпрос на баща ми към приятел.
- Към 500 литра - отговор.
Представете си сега широко отворените очи на баща ми и леката усмивчица:
- ... и можеш да спиш спокойно?? - тайната мисъл на баща ми - кога ти остава време да спиш, като имаш толкова вино за пиене!"

Вяра Баракова
Вино сладко - гърло гладко!

Кислеко, ама веселко (за виното).
(Български поговорки)
Анастасия Александрова, гр. Враца
Бог е създал водата, а човека е създал виното!
(Виктор Юго)

Във виното са се удавили повече хора, отколкото в морето.
Немска мъдрост
Елена
Във виното е истината.
(Латинска мъдрост)

Ако Бог е искал да запрети виното, тогава защо го е създал така прекрасно?
(Кардинал Ришельо)

Ако липсва вино, липсва всичко.
(Латинска мъдрост)

Виното – свещен син на слънцето.
(Бодлер)

Виното е ключалка, през която надничаш в сърцето.
(Алкей)

Виното е лек за унинието на старостта.
(Платон)

С цветя и вино сътвори сам рая.
(Омар Хаям)

След виното идва истината.
(Китайска пословица)

Ти, незрим дух на виното, ако нямаш име, нека те наречем дявол!
(Шекспир)

Трапеза без вино е като ден без слънце.
(Луи Пастъор)

Бъчва вино може да направи повече чудеса, отколкото църква, пълна със светии.
(Италианска пословица)

Виното е поезия в бутилка.
(Робърт Луис Стивънсън)

На младини имай любов и рози, а на старини – приятели и вино.
(Томас Мор)

Тъгата може да бъде облекчена чрез дълъг сън, гореща баня и чаша добро вино.
(Свети Тома Аквински)

Бъдещето никога не ти се вижда тъй розово, колкото ако го гледаш през чаша вино.
При победа заслужаваме шампанско, при поражение се нуждаем от него.
(Наполеон)

Дом Периньон, създател на шампанското, вкусвайки за първи път своето изобретение възкликнал: "Пия звездите!"

От виното изплуват тайните.
(Немска пословица)

Виното е учител по добър вкус, освободител на духа и озарител на ума.
(Пол Клодел)
Десислава Дянкова, гр. Сливен
VINO PURRO-CAZZO DURRO
Августин Кафалов
Виното има в себе си три грозда: първият е на удоволствието, вторият - на опиянението, третият - на оскърблението.
(Епиктет)

Когато виното влезе, излизат чудновати неща.
(Шилер)

Много вино - малко ум.
(Менандър)

Виното влиза, думите излизат.
(Виетнамска мъдрост)

Виното и немия прави славей
(Арменска мъдрост)

Когато сатаната не може да присъства лично на някоя вечеринка, той изпраща вместо себе си вино.
(Еврейска мъдрост)

Когато се появи виното, мъдростта си отива.
(Китайска мъдрост)

Първо човек пие вино, после виното пие вино и накрая виното пие човека.
(Японска мъдрост)
Лидия Стойкова, гр. Варна
Познах по облик земно и свещено,
и низко в същина, и просветлено,
но въпреки това ви казвам аз:
от виното не срещнах по-блажено.
(Омар Хаям)

Ако имаш вино днес, напий се днес; а за утрешните грижи мисли утре.
(Китайска пословица)

Бронзът е огледало на формата, а виното - на духа.
(Есхил)

Бутилка вино съдържа повече философия, отколкото всички книги на света.
(Луи Пстъор)

Донесете бързо стакан с вино, та да напоя ума си и да кажа нещо умно!
(Аристофан)

Велик подбудител е виното – омайното вино, увличащо дори най-мъдрия да пее, да се смее, да танцува и да изрича думи, които е по-добре да не бъдат изричани.
(Омир)

Виното би трябвало да се яде – твърде хубаво е да се пие.
(Джонатан Суифт)

Виното вдъхва смелост и прави хората по-способни за страсти.
(Овидий)

Виното е божественият сок на септември.
Виното е върхът на цивилизацията.
Никой доблестен човек не мрази хубавото вино.
(Рабле)

Виното е живот.
(Петроний)

Виното е най-цивилизованото нещо на света.
(Хемингуей)

Виното е слънчева светлина, заключена във вода.
(Галилей)

Виното и хубавата жена са сладки отрови.
(Арабска пословица)

Виното смекчава гнева.
(Сенека)

Хубавото вино развеселява човешкото сърце
(Латинска мъдрост)

http://vbox7.com/play:6c455d6d

Чрез виното ежедневието става по-леко и по-плавно, изпълнено с по-малко напрежение и повече търпимост.
(Бенджамин Фрaнклин)

дори и сред житейските задачи -
че вино и жена изневеряват,
когато нямат истински пиячи!

Добавен от : Жени


http://vbox7.com/play:117dc565

www.bogomil.blog.bg 

На днешния ден всеки има право да избере с кого и кой празник да празнува.
Приятно изкарване на всички!
Поздрави за обширния и много интересен постинг!

Уважаема Магнолия,
Благодаря за проявения интерес към постинга и за хубавите думи. Весел празник и на вас!
с поздрав, уважение и най-добри пожелания
www.bogomil.blog.bg