ТРАДИЦИОНЕН СЪБОР В СЕЛО НИКОЛОВО, РУСЕНСКО             Всяка година на Илинден ”Св. Илия”, в лесопарка ”Липник” до с. Николово, Русенско се провежда традиционният празник - събор на селото, известен и като „Текето” (свещено място, около манастир или където е имало манастир). На този голям празник в региона се стичат много посетители от Русе и околните села. Някога на този ден, хората от близки и по далечни селища са пристигали с каруци, яздейки коне, дори пеша, а по-късно с велосипеди, мотоциклети, камиони, автобуси и леки автомобили. Кое прави това място толкова привлекателно и посещаемо. Селото се намира съвсем близо до Русе само на няколко километра.  Николово получава името си след 9 септември 1944 г. в резултат на обединение на две села-Липник и Гагаля. Съгласно източници, името Гагаля произлиза от на един татарин-Гагал, а Липник – от голямата липова гора, намираща се непосредствено до селото и езерото. Твърди се, че нейната площ е около 20000 декара. Историческите сведения сочат, че Гагаля е по-старото селище.  След набезите на турци и черкези през 19 век, тук се заселват много балканджии. Известно е, че турските власти са били особено подозрителни към българското населението на Балкана и са го  подлагали на преследвания и гонения, тъй като от там са излизали много бунтовници и хайдути. Това е принудило голяма част от българите да се преселват по на север в равнината. Този процес продължава и след Освобождението през 1878 г. когато балканджиите са тръгнали да търсят по-добро препитание с  обработване на земеделска земя. Преселване в селото има и на добруджанци от северна и особено от южна Добруджа, която по силата на Ньойския договор* попада под румънско владичество. Между селото и гората има старо зарибено  езеро.  Преди години то беше разширено и пригодено като басейн, на който могат да се провеждат национални и международни състезания по гребане. Езерото може да се ползва постоянно през годината за развлечение. Лесопаркът е великолепна туристическа дестинация,  място за  отдих, почивка и развлечения на деца, младежи и възрастни. В него има ресторанти и хотели, почивни станции и вили на бивши русенски предприятия. Тази приказен кът от рая е прекрасно място за целогодишен отдих на жителите от региона, особено на русенци. Освен приятните минути с лодка в езерото, посетителите се наслаждават на красивата природа, на великолепната гора, на добре уредения зоопарк и на други съоръжения за забавления на деца, младежи и възрастни. Във вековната гора освен липа, дъб и други широколистни  високи дървета има китни полянки, осеяни през пролетно летния сезон с много билки и благоуханни горски треви и цветя, предразполагащи към приятно усамотение, почивка, дрямка или групова раздумка, съчетана с различни забавления; песни, танци и игри. Зимната премяна на лесопарка създава условия за приятна почивка и разходка сред прикано заснежената гора  И с още нещо, това забележително място привлича много посетители, наши и чужди туристи. Това са двата минерални извора- единият с определено сярно съдържание, а другият–варовиковият, който съгласно преданията се намира на мястото, където е бил разрушеният от османлиите български манастир „Св.Илия”. Имено на това място е било построено „Текето”, но и то било съборено от турците по време на войните с Русия, в първите десетилетия на 19-ти век (към 1826 г). Водата е много лековита. Вярва се, че след като пие от тази изворна минерална вода, здравият може да се предпазва, а болният - да се  излекува от някои болести. След измиване на лицето и очите би могло да се подобри зрението . Вярва се дори, че незрящият може да прогледне.  Текето с Лесопарка ”Липник” е известнио и с държавната резиденция, в която са отсядали чуждестранни делегации, включително Тодор Живков и Николае Чаушеско. Тук се провеждат не само национални и международни състезания по гребане, но и други състезания, игри и културни мероприятия, както и различни културно масови и спортни срещи, събори, съвещания и конференции по различни поводи,.                           Подготвил д-р Богомил Великов Колев-родом от съседното с.Ново,   живущ в София    *  Забележка* . Още след Освобождението като резултат от Сан Стефанския мирен договор и крайно несправедливия и унизителен Берлински договор презюни 1878 г. част от българските земи в Добруджа (северна) попадат в Румънска територия. Претенциите и апетитите на Румъния се засилват по време на балканската и междусъюзническата войни, когато тя обявява и война на България. Достига се до подписването на Нъойския мирен договор на 27 ноември 1919 г, ратифициран в началото на 1920 г. а през лято на същата година и от Антантата. Съгласно този договор. Македония е поделена между Гърция и Сърбия, като за България остава само Пиринския край, без района на Струмица. България губи Западна Тракия, Южна Добруджа и Западните покрайнини и получава тежки репарационни и военни ограничения. Все пак за военния период от 1912 до 1919 г. България увеличава територията си от 96346 на 103146 кв.км.  Подписва се спогодба за изселване на населението в Добруджа. Българите –добруджанци подават искане до румънското правителство за пълни политически права, за спиране конфискацията на поземлената собственост, за връщане на отнетите църковни и училищни имоти и за отваряне на границите с България, което в същност е програмата на българското национално освободително движение до 1940 г (по време на румънското управление, българите задължително изучават и говорят на румънски, децата в училищата също учат румънски език).

Поздрави за поста!
Много добре е описано село Николово и околностите!
Минавала съм няколко пъти на път за Русе и наистина прави впечатление на добре подредено и поддържано населено място.