КОЛЕДА               Божич, Божик, това са народни названия на Християнския празник Рождество Христово. Названието Коледа (Колада) е получено от древните римляни Календи, които празнували тържествено дните на зимното слънцестоене, като начало на нов слънцеповрат и рождество на новото Слънце. През 4-ти век от н.е. Коледа става важен християнски празник в народния календар. Свързва се с рождението на Исус Христос. Във връзка с Коледа има много обичаи, вярвания и пожелания, които целят да осигурят магично благоденствие през следващата Нова година. Празникът започва на 24 декември –Малка Коледа. Познато е детско коледуване. Рано сутринта всяко дете си приготвя  дрянова тояга, наречена коледарка (на върха с дървено колелце до 10 см.). На групи децата (от 6 до 12 г.) обхождат къщите. Тропат с тоягите.на вратите и казват: ”Бог се роди Коледо!”. С кратки песнички те пожелават плодородие и богат приплод на домашните животни през Новата година. В Западна България и Пловдивско малките коледари чукат с тоягите върху житни зърна в крина или разпиляни по земята и за а има богата реколта. Домакинята сипва със шепа жито по тях и ги дарява с кравайчета. През деня се месят ралични видове обредни хлябове. Правят се тиквеник и ошав от сливи, готвят се сърми (за да се въдят кокошките), поднасят се сухо грозде и смокини. Тепсията с тиквеника се носи в пчелина и там се завива краищникът (за да растат пчелите)             Основни обичаи на Коледа са трапезата на Бъдни вечер, нощното бдене, подържането на домашния огън и коледуването, което започва след трапезата на Бъдни вечер (посред нощ) и продължава до разсъмване с тържествено поздравление „Честито Рождество Христово”. Коледарите обхождат домовете и пеят песни с благопожелания. Коледарските песни прославят Природата, труда, любовта към човека. Песните се разучават още през коледните пости (от Игнажден). Коледарите се разделят на три дружинки (по десетина души) и предварително си разпределят махалите. Водачът е винаги е по-възрастен женен мъж, наречен станеник, цар, кудабашиз. Коледарите са в празнично облекло. За Коледа по-големите момчета за пръв път обличат ергенско облекло. Някъде обличат сватбени дрехи. В Софийско дружинката се състои от старец, баба, гайдар, трохобар и четирима певци.. Тя се води от стареца, който е облечен в народна носия, с широки шалвари, накичен със звънци по лактите и ръцете и носи топуз с дълга дръжка. Бабата е облечена като невеста от друг край и е обкичена с цветя, върти се около стареца, който я брани от коледарите. Бабата се преструва на стара жена, на болна жена и т.н. Гайдарът свири, трохоберът събира в торба подарените краваи и друга храна, а певците отпяват двама по двама песните. Около групата се въртят още двама трима души – мечки (котки). Те подражават на животните- на котката с мяукане. В Русенско по подобен начи коледарите имат предводител, а на опашката на коледарската група вървят котките (деца). Коледарските песни са обреден цикъл, развит по-широко в Североизточна България, респ. в Добруджанските райони. Коледният песенен цикъл е извинредно богат с песни за всяка възраст, семейно и социално положение. Първата песен започва обикновено с думите: „Станинине, господине! Тебе пеем, домакине! Добри сме ти гости дошли Добри гости коледари” Накрая коледарите пеят: „От Бога ти много здраве От нас малко веселбица” След kато домакинята дари коледарите старецът (благословникът) вдига кравая и произнася дълга благословия за здраве, щастие, благополучие и плодородие. В Русенския край, когато напускат дома на стопанина коледарите пеят: ”Я ни от тука, я Господ тука”. Всички стоят цяла нощ в очакване на коледарите, за да получат тяхната благословия и да им върви през Новата гoдина. Ако коледарите не посетят даден дом, то това е знак на нещо лошо което може да се случи на домакинството. Все пак, ако случайно не бъдат поканени вътре в дома, коледарите го отмнават с напева: „Я ни от тука, я чума тука”. Никое домакинство не иска да слуша подобни песни и на практика всички приемат коледарите. Обичаят коледуване с малки местни видоизменения е познат на всички българи. На 25 декември се чества голяма Коледа. Всеки домакин гледа най-напред в къщи да влезе момиче или жена, за да бъдат агнетата все женски. Още сутринта всеки се облажва с печено врабче, хванато през постите, за да бъде лек като врабче през годината. На обяда най-напред се пие блага ракия, при което по-младите, като я поемат, целуват ръка на по-старите. После всички ядат, пият вино и пеят песни на „Коледа”. Днес коледуването се възвръща, включително и през възпроизвеждане и от художествената самодейност.   Забележка: Материалът е подготвен като са ползавани различни източници за Народни празници иобичаи, Коледа, Българска митология, етнография и проучвания за честване на разника в различните краища на България.                                                                  Подготвил д-р Богомил Великов Колев      

                         

Много здраве и щастие!!

В тази тиха и свята нощ
когато хиляди ангели танцуват
и сътворяват вълшебства
снежинките и те тържествуват
и ви канят на пиршества
камбанките загадъчно дъх затаяват
и тайно се готвят да поздравяват
а сиянието на Божията звезда
ви носи отдалече душевна светлина
и вещае безкрайна хармония и доброта
в красиви мигове с щедростта
и дарява на всички здраве и топлина
огрява слънчево влюбени сърца
за да цари на земята радостта
и съвършенството на добронамереността.

Каква бърза реакция.на моето поздравление от едно добро сърце и на една талантлива поетеса!
Трогнат съм! Благодаря. Щастлив път осеян с неземна светлин носеща радост щастие и сбъдване на всички твои желанич!

www.bogomil.blog.bg

Обичаят за празнуване на Рождество Христово ми е доста познат, в някои райони на България празникът е по-различен. Ето, за врабчето например - не го знаех. Между другото: прави ми впечатление, че врабчетата като че ли изчезнаха някъде. По-рано на ята се носеха насам-натам явно за да търсят храна, а сега не се виждат. Весело изкарване на този празник в такъв слънчев и приятен ден!

Да. Магнолия!
Правилно сте забелязала. Наистина в нашия край на коледа се печаха врабчета. Дядо ми (лека му пръст) имаше голяма дърводелска работилница, в която влизаха врабчета. Залагаше там капани от цигански керемиди, които захлюпшаха врабчетата. А понякога ги ловеще с ръце летайки из работилницата блъскайки се в прозорците.
Да! И тук се наблюдава този проблем-изчезване на врабчетата и не само на тях. До войната в Югославия покривът на моят вила беше люпилник на врабчета. Керемидите са по-големи - циментови с по- големи извивки. Под тях се люпеха рояци врабчета. По време на войната в Югославич при един дъжд аз видях край вилата на 28-30км от София дъжд от врабци. (Наблизо да българската граница имаше сръбски химически заводи, които бяха бомбардирани и рарушени) Допускам, че една от важните причини за изчезването на врабчетата се дължи на киселинните дъждове, които велят и нанасчт вреда и на разстениата (брястът изчезна. тая година при мен изсъхна голямо брястово дърво), овошките и зеленчуците не са такива каквито бяха преди години. Колко му трябва на това леко птиче- врабчето, за да го ликвидиратактивните киселинни дъвдове. Изобщо проблемът с опазване на околната среда- флора и фауна е твърде актуален и много остър, защото е свързан с опазване на равновесието и в екосистемите, респ. на здравето на човека, а в глобален мащаб- опазване на живота на планетата Земя.

с поздрав, уважение и най-добри пожелания

www,bogomil.blog.bg

Тази година повредиха и гроздето и доматите. Аз си мислех, че врабчетата ги убива един познат младеж с въздушна пушка, на когото съм правила забележка да не стреля в населено място. Каза ми, че убивал само врабчета по високите дървета и ги носел на дядо си, който си правел супа от тях. Не го приех сериозно, но може и да е така. Явно не ги е избил този младеж, а от киселинните дъждове. По-рано бяха изчезнали гугутките, сега се появиха, ако и тях не отровят . . .

Рождество
/Ваня Костова/


Звън дочух - далечен звън,
звън - внезапен и тревожен,
Камбана влезе в моя сън
и ме погали спомен...

Звезда над мене изгоря,
нощта от болка потрепери,
Прошепна хор - във храм аз бях,
дете бях и се молех!

Запалих свещ от друга свещ,
ръка целунах на старица,
и нещо скъса се във мен,
като в ранена птица...

Глас забравен - нощен глас -
дочух камбаната да плаче,
с душа горчива като мен -
с душата на сираче!

Забравих страх,усетих Бог -
и светлината ме прегърна...
И времето за дълго спря -
аз в себе си се върнах...

Ave Maria! Jungfrau mild,
Erhöre einer Jungfrau Flehen,
Aus diesem Felsen starr und wild
Soll mein Gebet zu dir hinwehen.
Wir schlafen sicher bis zum Morgen,
Ob Menschen noch so grausam sind.
O Jungfrau, sieh der Jungfrau Sorgen,
O Mutter, hör ein bittend Kind!
Ave Maria!
Ave Maria! Unbefleckt!
Wenn wir auf diesen Fels hinsinken
Zum Schlaf, und uns dein Schutz bedeckt
Wird weich der harte Fels uns dünken.
Du lächelst, Rosendüfte wehen
In dieser dumpfen Felsenkluft,
O Mutter, höre Kindes Flehen,
O Jungfrau, eine Jungfrau ruft!
Ave Maria!
Ave Maria! Reine Magd!
Der Erde und der Luft Dämonen,
Von deines Auges Huld verjagt,
Sie können hier nicht bei uns wohnen,
Wir woll'n uns still dem Schicksal beugen,
Da uns dein heil'ger Trost anweht;
Der Jungfrau wolle hold dich neigen,
Dem Kind, das für den Vater fleht.
Ave Maria!


Привет Мария! Леката Дева!
Чуйте молението на Девата
Толкова твърдо и диво
Моята молитва се разпръсква
Ние спим безопасно до сутринта
Дали хората са толкова жестоки
О Девице, виж притесненията на Девата
О Майко, чуй умолителното дете!
Привет Мария!
Привет Мария! Неопетнена!
Ако ние потънем заради тази скала
Само да заспим ще ни обхване твоята защита
Ако меки или твърди скали ни изгледат
Усмивката ти, дихателният ти удар
В тази остаряла пещера
О Майко, чуй умолителното дете
О Девице, призови Девата
Привет Мария!
Привет Мария! Чиста прислужнице!
Земята и въздуха са пълни с демони
Изгонени от благодата на твоят поглед
Те не могат да живеят, тук с нас
В момента те се покланят на съдбата
Тъй като ние сме свети, докоснатя от уюта
Вие Благодатите Деви сте склонни към пригръдките
Детето, което се моли на Отеца
Привет Мария!


http://tekstove.info/browse.php?id=7394

Kакво посвещение за Рождество Христово! Музикално поетичната личност от далече се познава. Трогнат съм. Във всяко истинско поетично творчество блика чистота неподправеност, затрогваща неxност, iизповед или зов със силно въздействие, Такова е и твоето лично творчество и музиката която подбираш в постингите си. Такива са и любовта и признанието към чуждото творчество! Бъди щастлива талантлива поетесо! Благодаря ти за уважението и за положеничя труд!

www.bogomil.blog.bg