Постинг
30.11.2016 21:45 -
ПО ДОЛИНАТА НА РЕКА КАРАМАНСКА - 1
Река Караманска се образува от две реки. Едната извира от областта на с. Паничково, другата извира изпод вр. Кокез, днес наричан Бор. Останало е обаче името Кокездере, а за реката от Паничково - Карамандере. Реката от Паничково идва чак от с. Узуново и скалите покрай тази река са ииздупчени от траките като швейцарско сирене. Покрй реката от Кокез има доста малко останки от тпакийски светилища Тази река - Караманската - по дебит е почти колкото Хамбардере, но не е заустена в яз. Боровица, като това може да стане много лесно чрез "прозорец" ако се наложи на принципа на Баташкия водносилов път. Двете реки се събират при един мост, строен след Освобождението то трудоваците. По този мост са минавали и са се свързвали помежду си селата Безводно, Три могили и Паничково, които имат стотици махали около тях. Тук беше мегаполис от махали, някои с по една къща като крепост, всичките с обширни гробища покрай къщите в гората. По площ този район от мегамахали можеда се мери със Софийските махали към село Церецел. Възловите села обаче бяха Безводно, някъде високо високо в планината, село Паничково, където се събират много рекички и село Три могили на един рид с три хълма, голяма красота. От село Три могили се вижда махалата Кокез, току под вр. Кокез, най-високата махала тук. В Кокез обаче не живеят турци а помаци.
При моста свършва каменното корито на реката и макар съвсем наблизо в посока на с. Паничково да има ловна хижа, тя от тук е недостъпна. Недостъпно е и към с. Три могили, до което някога ползвахме панорамен римски път. Планината обезлюди след възродителния процес, сега само тук и там живее по някой турчин с кадъната си, докато издържат, после идва нищото. Целият регион сатава ничия земя, в която се завръщат дивите животни. Сега пред очите ми се редят картини от красотата на прехода някога от с. Три могили до с. Безводно. Навсякъде покрай пътя имаше по една, по две или по няколко къщи, от които брикаше жевот. Сега тези къщи не могат да бъдат достигнати, вероятно по подземията им спят зимен сън мечки. Спомням си тук едно погребение на баба Зиа, спомням си и името й. Наближавам аз едни хора, те се крият от мен, после дойде един и ми каза: Ти си харен човек, няма да ни издадеш, иначе отиваме в затвора. Беше починала една баба, но ако я погребат по техния закон ще ги окошарят, както и ако се извърши сюнет и те се криеха. Бабата бе увита в чаршаф, гола, гробът бе изкопат вертикално и след това в долната част хоризонтално. Изтъркулиха бабата от чаршафа, тя се изтъркаля в страничния изкоп и изчезна от очите на хората. Казаха, че ако стане възможно отново, на гроба й ще посттавят камък.
Този свят отмина. По селата все още има по някои хора, които гледат стока, но тамошните мутри ограбват труда им, защото хората нямат алтернатива - на кого да си продадат стоките, на каква цена. Идва млечната мутра и казва - млякото по 15 стотинки или си отивам! Същото важи за агнетата, за сиренето, за месото. Тук прасета не се гледат.
Тази долина е подобна на долината на р. Хамбардере, но е по-тясна в началото, нагоре обаче тя е оглично място за живеене и както казах, вероятно по площ е колкото огромната Софийска махала Церецел, включваща махалите по Мала планина от Курило до Своге.
Прятна разходка с мен.
Скално водопадче преди да съм навлязъл в долината на реката.
Тук има пет извора, както се вижда от броя на чешмите. Намери ли мюсюлманина извор на вода - майката на водата - той трабва да наппави чешма, задължава го Корана.
Скални орли. Не знам какъв тип са тези черните, тях ги донесоха орнитолозите
и им карат веднаж на две седмици храна, умрели животни. Аз снимах един такъв
орел на планината Манастирище. Най-красиви са египетските лешояди, оцветени в сиво, черно, бяло и жълто. Тях ги има по варовитите скали, има ги и по Врачанско.
Водопад на временна река
Водата на реката излезе изпод камъните.
Тясно корито, не е като на реката Хамбардере, но пък не става да живеят тук мечки. Въпреки това следи от тях има.
Възможно е тук да ее минавал римски мост, защото мястото за таъв е идеално, но да е отнесен в миналото от реката. И сигурно е било така, защото римски път извежда на моста, строен от трудоваците.
Тук ее пълно с риба, жаби и черни щъркели. Идват и рибари.
.
На снимката не излизат рибите, виждат се като чертички
Кристална вода, чудесно място за лагер, но гаранция, че няма да дойде мечо няма.
Римски път, койтоо води до моста на трудоваците.
Камъните съдържат мед, цинк, олово, сребро, затова са толкова различни. И са много тежки ако се повдигнат.
И трудовашкият мост е разрушен. Когато валят силни дъждове или ако се топи снега, реката става страшилище.
Тук вече рибите се виждат.
Вкаменен древен звяр?
Следват няколко етюда скала-вода.
Петър Андасаров - вечното любовно недора...
По документи за турското робство. Защо т...
Бял и жълт равнец - билка за жените, но ...
По документи за турското робство. Защо т...
Бял и жълт равнец - билка за жените, но ...
Търсене
За този блог
Гласове: 18319