material science and metallurgy :: МОРСКИ ИЗОБРЕТЕНИЯ ПРЕДШЕСТВАЩИ ВЕЛИКИТЕ ГЕОГРАФСКИ ОТКРИТИЯ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.04.2013 09:00 - МОРСКИ ИЗОБРЕТЕНИЯ ПРЕДШЕСТВАЩИ ВЕЛИКИТЕ ГЕОГРАФСКИ ОТКРИТИЯ

Автор: bogomil Категория: Технологии

Прочетен: 4207 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 15.04.2013 13:34

ВЕЛИКИТЕ ИЗОБРЕТЕНИЯ В МОРЕПЛАВАНЕТО ПРЕДИ НАЧАЛОТО НА ГЕОГРАФСКИТЕ ОТКРИТИЯ             Образуването на огромната монголска империя през ХIII век, в пределите на която влизали Средна Азия, голяма част от Сибир и Източна Европа, Китай и Корея предизвикало интереса на ешропейците към Изтока. През XIV vek се очертават първите наченки на Ренесанса в материалния и доховен живот в Европа. Появили се нови поети, мислители като Данте Алигиери, Джото, Родвър Бейкън и др. Стара Европа е заобиколена с вода. Апетитите на богатите към приказните богатства на Изтока нараснали, особен силно с експедициите на Марко Поло с неговия баща и чичо до императора Кубилай хан. Имало и друг път - на запад от Херкулесовите стълбове, път по кйто никой не се е осмелявал да мине; ”Там било Морето на мрака, неизследваните райони, където океанът се изливал в бездната, приказни чудовища разрушавали корабите, а въздухът бил толкова гъст, че не можело да се диша.. „... И все пак човешкият дух и любппитство, жаждата за богатства подтиквали търговци, мореплаватели и владетели да търсят нови по-кратки пътища на Изток. За всичко това говорят и прочутите ”тайнствени карти” на света, съставени от великия картограф на турската импереия Пири Рейс през 1513 г, който бил не само отличен моряк, адмирал, но и един от най-образованите хора на времето, както и картата на известния френски астроном, математик, и географ Оронсий Финей от 1531г. Всичко това тласнало усъвършенстшането на корабите и развитие на коребоплаването. Това наложило необходимостта от създаване на уреди за ориентиране в открити морски и океански води, и оборудване на корабите с навигационни прибори и отбранителни съоръжения.

                                                 КОМПАСЪТ        Преди появата на магнита, който заема особено значимо място сред великите изобретения, в северните страни се използвали тй наречените ”ветромери”. Съгласно източници, Руският ветромер бил дървен кръг с размери; диаметър 60-70 см и дебелина около 5 см., Той бил разделен на 7 румба, с помощта на забити в диска клечки с различни размери. Най-дълги били на осемте основни румба (ветрове), 8 били промеждутъчните (мерниците), а останалите се наричали “стрики”. По средата имало дълга пръчка за определяне по сянката й по обяд посоките север, юг, а нощем за пеленгуване на полярната звезда.

                                    Стар морски компас
         Съобщава се в източници, че първите магнитни компаси са били използвани в Азия, 2000 години преди Христа...Тяхната поява в Европа се датира - XII-XIIIвек. В книгите ”За Природата на нещата” и ” Спомагателни средства:”, на монаха Александър - учен и брат на Ричард Лъвското сърце, не по-късно от 1187 г. се съобщава; "Който иска да съоръжи кораб, той взема игла, слага я на копие, за да може да се завърта и да показва посоките....”Така морякът узнава накъде да плава, когато времето е лошо и не се вижда Полярната звезда. Има и догадки, че още северните мореплаватели са си служили с магнитен компас. Според художествено представено предание ”старата магьосница под секрет показваше тайнствената „рибка” от камък, изпратен уж от Северната звезда и затова стремяща се винаги към нея”. Съгласно източници при попадане в мъгла на техните кораби, закачвали „ рибката” на конци така тя им помагала в подържане на курса по време на плаване. Според някои източници викингите не са имали нужда от ”рибката”, тъй като са имали прост и сигурен начин да определят мястото на Слънцето и при наичие на плътни облаци. За целта използвали ”слънчев камък”, който предстаблявал полиран исландски фелдшпат.       В източниците се съобщава, че магнитният компас не е бил новост за мореплавателите от Венецианската република и Португалия, към началото на Великите географски открития. Новото било в неговото видоизменение. От „воден”, той станал” сух”. Пиер дьо Марикур съединил получения прибор. С астролабия,, направена от кръгла скала, разграфена на 360 градуса, и подвижна линийка „алидада”, коята осигурява възможност да се вземат пеленги към светещи небесни обекти. Следва период на активно оборудване на корабните мостици с компаси. Въртящата се разграфена част ”картушка” била разчертана „на 32 румба по единадесет градуса и четвърт и представлявала истинско произведение на изкуството". Събощава се за интересен прибор намерен и запазен в района на Карско море. Той бил изработен през XV век от бивни на мамут, в който магнитната стрелка се намира вътре, като върху капака е монтиран слънчев часовник. Известните карти към началото на Великите географски открития, т.е към началото на ХIV век били непригодни за работа от мореплавателите в условията на плавани. Кой е измислил картата!

           КОЙ И КОГА Е ИЗМИСЛИЛ И НАРИСУВАЛ КАРТА
                             ( Кратки исторически бележки)
    Съгласно археплогочески находки, специалистите твърдят за съдове с картографски изображение от преди 8000 години! При разкопки на древно селище, разполоенодо двуглава планина , английски археолог намерил план, върху глинена плочка, По мнение на специалистите тази находка е била на 9000 години. Днес този план-карта се смята за най-стара в целия свят . Според някои американски учени от университета в град Милуоки( намиращ се на езерото Мичиган) щата Уискънсън на-старите антични карти дори са изпреварило корабоплаването . За най-старао ткрита за сега е кртат датирана от 6000 г. преди Христа при разкопки през 1963 г в Чатал   Хююк в района на зжападната част на Срнтрална Турция. Дали е така или не !? Може би някъде има още по-древни, но те още не са намерени!?

             Японски портолан от началото на 17-ти век
Истински разцвет географията получила в Древна Гърция и нейните колонии. Доверието към гръцките географи било толкова голямо, че даже материалите от откритията на римляните се обработвали от гръцките учени и философи, сред които изпъкват имената на Страбон и Птоломей. През III век преди Христа Ератостен установил калбовидната форма на Земята, факт който европейците ще си спомнят след много векове. Той изчислява размерите й. Еритостен получава признанието на първия учен, който употребил понятието "География” в смисъл на землеописание и прилага географската мрежа На мястото на представата на египтените, че Земята прилича на диск, заобиколен от огромна река, наречена от тях Великата дъга ( а от финикийците океан) се появява една сравнително по-точна представа за света. При Ератостен сушата представлява голям продълговат остров сред океана, отразяващ всички онези райони, до които са се добрали мреплавателите и пътешествениците преди него и за които са донесли някакви сведения. Съгласно източници Ератостен пръв изказва мисълта, че „Ако обширността на Атлантическото море не ни възпрепятстваше, то ние бихме могли да преплаваме от Иберия в Индия”             Хипарх оспорил мрежата на Ератостен и въвел понятията за географска ширина и дължина. Признание получава и неговият принос свързан с разделението на окръжността на 360 градуса, на 60 минути, както и всяка географска минута на 60 секунди. На тази база известният гръцки математик и географ Клавдий Птоломей през II век създал в Аклександрия (Египет) първите карти на света такъв, какъвто са си го представяли по онова време в Източното средиземноморие. Kартата отразявала почти същото в описанията на Ератостен, но с по голяма достоверност и точност Постиженията на Птоломей станали една от базите от които тръгват следващите географи, за да обяснят новите си идеи при опознаването на света.             Навигацията е имала възможност да се ползва от някои географски открития. В източниците се съобщава, че още в 600г. преди Христа известният древногръцки философ Талес Милетски дал на мореплавателите астрономически наръчник; през V век преди Христа бил изобретен слънчевият часовник Древногръцкият философ Анаксимандър събрал множество известни по негово време описания и се опитал да начертае план на цялата земя. Била направена първата карта. Той изработил и небесен глобус. Питей пръв открил зависимостта между движението на Луната и приливите в океана. Моряците се научили да измерват височината на Слънцето по дължината на сянката на вертикално поставен прът. Периплите станали по-достоверни и обвързани с практиката. За нашето Черноморие например Страбон съобщава, че разстоянието между нос Терисиада(Калиакра) и Бизоне (Каварна) е 60 стадия, от там до Дионисопол(Балчик)- 8 стадия, от него до Одесос (Варна) - 200 стадия. От Одесос до нос Хем (Емине) - 360 стадия и т.н. В източниците се съобщава, че подобни уточнения има направени и от Ариан.. Във II век преди Христа гр. Пергам в Мала Азия се прославил с прочутата си библиотека и учени мъже. А сред тях най-известен бил Кратес Милотски-глава на пергамската школа. Той се славел с убеждението си, че Земята не е плоска, а кълбо. Построил модел като ябълка с диаметър три метра. На кълбото били изобразаени не само Азия, Африка и Европа, но и други материци и ‘океани” Всичко били 4 континента, разделени с два големи океана-единият се простирал от север на юг, а другият – от изток към запад, самипят Кратес обяснявал, че тези суши са били необходими, за да се балансират помежду си и да правят устойчиво земното кълбо. Възниква въпросът, защо наред с известните тогава земи(Скития, Гърция, Мала Азия, Египет, Месопотами и др. ( той изобразил контненти със странни наименования; „Пирпеция” (Северна Америка!), „ Антиподия”(Южна Америка!) и „Антеция”, на мястото на което след повече от 18 века е открита Австралия.. Може да се допусне, че той е ползвал някакви прастари-древни източници или пък е слушал разказите на чуждестранните моряци!? Триста години след пергамския учен в Александрия отново процъфтява науката. В просторните зали на знаменитата Александрийска библиотека работели известни учени на тогавашното време. Сред тях бил великият астроном, географ и математик на древността Клавдий Птоломей, който също защитавал идеята за кълбовидността на Земята, както и съществуването на Южен континент. Мястото на тази Terra Australis в картата му обаче била съвсем различна от посоченото от Кратес. Тази „Южна земя се простирала от края на южна Африка на изток до полуостров Малака и затваряла Индийския океан във Вътрешното Южно море. Авторитетът на Птоломей бил толкова голям,че тази негова идея просъществувала чак до деветнадесети век. Европейските картографи и мореплаватели открито търсели Южния материк и дори, когато открили Австралия, първоначално я нарекли ‘остров нова Холандия”. Малко по-късно голямата Южна земя била преместена към полюса и съвсем изчезнала от картите. През 20 век са открито находки, които подкрепят тезата, че древните мореплаватели са плавали на още по-големи разстояния.       Според източници, първите образци на арабската описателна география се появяват през IХ век със съчиненията на Ибн Хордабеха, Кудами ибн Джафар, Асл Якуби.. Основите на арабската географска наука поставя Ибн Муса ал Хорезми. В книгата му „ Формата на Земята” от първата половина на IХ век, той включва данните на Птоломей, но извършва и поправки. Съобщава се, че повечето от картите са изчезнали, като до нас са достигнали само четири от тях. Наи-прочутият географ от Х век е Абдул Хасан Али ал Масуди. Основното му съчинение–Златните полета”, в които се дават сведения и за българите е снабден с планисфера. Според специалистите, това е една от най-точните арабски карти за времето. Ал Масуди вярвал, че Земята е обла.. Към известното за времето той прибавил два континента - първият в южните морета, а вторият – от другата страна на познатия свят. Според източниците, златният век на арабската картография настъпва през Х век. Появяват се редица карти („Атлас на исляма”). Сред най – бележитите географи от този период са Ал Бахри, Ал Истахри, Ибн Хаукал. Техните карти обаче нямат вече нищо общо с птоломеевите. Съгласно специалистите, последният период от процъфтяването на арабската картография, към който спадат трудовете на Абу Абдулах Мохамед ибн Мохамед ал Идриси (1099- 1161 или 1165 г) е в мюсюлманския запад

                                  Карта на Пири Рейс
         Известна е сребърната карта на арабския географ на име Абу Абдалах Мохамед Ибн Идриси, който живял на остров Сицилия сред топлото Средиземно море. Той бил син на богат княз, много бил учил. Пътешествал и бил смятан за много мъдър човек. На картата на Ибн Идриси са събрани най-новите знания за онова време. А той я рисувал и ковал приблизително в средата на ХII век. Тогава хората още не били запознати много добре със своята Земя и това, което не знаели-измисляли. Затова на картата на арабсия географ и на неговия покровител, сицилиянският крал Рожер Втори могат да се видят много очертания, които в същност не съществуват. Но това са грешки от съвременна гледна точка. Пътешествениците и мореплавателите не могли да вършат своите дейности без карти. Докато корабите на първите пътешественици не се отдалечавали много от брега нямало нужда да се знае каква е в действителност формата на земното кълбо. Можело да се смята, че Земята е плоска и да се чертаят карти без никакви спънки. Но колкото повече корабите се отдалечавали от родните брегове, толкова повече грешки се налагало да поправят капитаните върху старите карти. Някога много отдавно, около 150 години преди Христа древногръцкият философ Кратес от Малос изработил модел на Земята във вид на кълбо, но за съжаление този модел не е достигнал до наши дни. Той бил ученик на Аристотел. Тези, които са виждали земното кълбо казвали, че Кратес бил нарисувал върху него само суша, разделена на части от пресичащи се реки, които наричали океани. Съгласно източници, първият истински глобус в Европа се появява едва   от   ХV век. Той бил направен от Мартин Бехсайм - почтен търговец и моряк роден в Нюрнберг, постъпил на служба при португаслския крал Жоан Втори, достигнл до длъжност главен щурман на Португалия.. В Петербург в музея за редки ценности (Кунсткамерата) на петия етаж на кулата се намира Големият академичен глобус, построен от руския майстор Тирютин. През ХV век на Земята настъпила епохата на Великите географски открития. Ветроходните кораби заплавали по океаните. Европейските моряци не умеели да се ориентират добре в открито море. Като усвоили простичките навигационни уреди на своето време, мореплавателите повели корабите през океана. Именно тогава капитаните почуствали необходимостта от географски картина големи пространства. Картата на Птоломей и другите налични карти за времето били несъвършени и непригодни за работа при далечни плавания           В края на XV век Турската империя била на върха на могъществото си. Под нейно владичество е целия Балкански полуостров, а флотата и господствувала в Средиземно море. На един от корабите й командван от Кемал Рейс бил и племенникът му Пири Хадви Мохамед- бъдещ адмирал и велик картограф Роден в 1468 г. в град Галиполи. Пири още в младежките си години става комисар и заедно с чичо си участва в пиратските набези по търговските кораби. В 1490 г. двамата постъпват на служба при туниския бей, а в 1494 г. преминават в турската флота. В 1500 г. младият Пири бил не само отличен моряк, но и един от най-образованите хора на времето си. Знаел 4 езика и непрекъснато търсел и събирал сведения за нови и непознати земи и морета. В резултат на своите картографски занимания, той съставя колосалния атлас на Средиземно море- „Бахрие” ( „книга за моретата”). Съгласно източници, този атлас се състи от 210 великолепни карти, изпълнението и точността на които и в следващите векове не било надминато от източните географи.. В 1513 г., Пири Рейс създава първата си карта на света, на която се е запазила само една част, изобразяваща предимно Южното полукълбо. В 1517 година той я поднася на султан Селим, който вероятно откъснал тази част, която е изобразявала далечния Изток, за да я даде на своите военачалници, тъй като е планирал завоевания на изток чак до Китай. В 1520 г. повелител на правоверните става Сюлейман I Кануни (Законодателят), който назначава Пири Рейс за „индийски комендант” (адмирал)-главнокомандващ на източно турски флот. Зад пределите на Черно море. Адмиралът обаче не изоставя своите географски и картографски занимания. В 1528 г. той съставя нова карта на света, кото погнася в дар на султана. Днес се е запазила само една част от нея (68х69 см.). На нея е изобразена западната част на Северното полукълбо. Пири Рейс е на преклонна възраст, когато претърпява своето първо и последно пораженние. Флотът му е разбит от този на венецианската република. Съгласно източници Сюлейман I не обичал победените, въпреки че те имат приноси за величието на империята. По доноси от остатъци на флотата на адмирала, че той се занимавал с грабежи, разгневеният султан заповядал да отсекат главата му. Великият картограф, адмирал Пири рейс бил на 86 г.             По същото време във Франция живее и работи небезизвестният астроном, математик и географ Оронсий Финей(Орониус Финеус). В 1531 г. той съставя карта на света под наименованието” Nova integra universi orbis descripto” (“Ново и пълно описание на кръглата Вселена”). Освен тях в същата област се подвизавали и много други географи, които са оставили карти, изобразяващи повече или по-малко познатите тогава земи и морета.. Когато Христофор Колумб търсел пътя за Индия, през 1492 г. бил издаден забележителния по своята значимост атлас „Бехайм” В него Европа е отделена от Япония с океан, а на мястото на американския континент също се намира океан и няма никаква следа от суша. През 1499-1501 г., испанският картограф Хуан де ла Коса съставя карти, на които нанася новите земи на Северна Америка, открити от Себасиян Кабът, Де ла Коса е участвал в първата и във втората експедиция на Колумб, а след това е плавал с Алонсо де Охеда, но въпреки това картите му са твърде неточни. В 1510 г. се появила картата „ Глореанус” . В нея вече е дадена относително точна конфигурация на Америка, от Канада до Огнена земя. Съгласно източници, картата на Жан Североа, датирана от 1514 г. е точна по по отношение на Европа и Африка, но грешно изобразява Америка. Неточна е картата и на Лопе Ханена от 1519 г. В 1550 г. Себастиян Мюнстер издава своята известна „Космография”. В нея Новият свят е вече добре очертан, но на юг все още никой не знае какво има. В тогавашната епоха знанията за новооткритите земи били малко, те бавно се разпространявали и понякога били съзнателно изопачавани. С това се обясняват и неточностите на тогавашните карти. Някои учени с голяма изненада установяват, че „картите на Пири Рейс и Оронсий Финей са различни от другите”.             Появата на портуланите променила коренно представите за света, произлизащи от Птоломеевата картография. Първите портулани създадени към XIII-XIV век, обединили знанията на някогашните съставители на перипли и достиженията на астрономията и географията. Наричали ги „компаси ( от „комес пасус” - указател на пътя). Самият компас навремето са наричали „бусола”- от италианската дума за кутийка, в която са държали „боссо”, тъй като била направена от бук. Те оказали голяма помощ на мореплавателите. Портуланът представлявал система от румбове, изобразяващи графично зоните на ветровете. Линиите, които излизат радиално от един център и сочат посоките на ветровете, очертават морските пътища. По тези карти мореплавателите се ориентирали с компаса и можели да изчисляват разстоянията. Портуланите постоянно се усъвършенствали от новите поколения мореплаватели, най-добрите от които сами чертаели карти на изследваните райони. Хубавите карти били огромна ценност. Зорко ги пазели. При загуба или предоставяне на друга държава наказанието било смърт. От забележителните значими карти на Еврпоа, съгласно източници до нас са достигнали само седем; Венецианската карта на Марино Сануто (около 1306 г.), в кпято Африка е обкръжена с море; Флорентинската карта (от 1351 г.), представяща същия континент като остров и на която за пръв път се появяват Азорските острови и Канарските острови и Мадейра.. Венецианските карти на братята Пициджани от 1367 г., 1380 г. и следващите години, на които е изобразено, това което е се знаело от древни времена и повечето от онова, което било известно за тяхното време. Каталонската карта от 1375 г. и голямата карта на Фра Мауро от 1459 г., която била вярно отражение на всички португалси окткрития до смъртта на великия мореполавател Енрико Мореплавателя през 1460 г. Интересно е да се отбележи, че черно-бяло копие на Каталонската карта на света се съхранява в Топографската служба на Българската армия в Троян. “На нея са нанесени 18 селища върху българска територия. Съгласно източници, оригиналът на картата се съхранява в Лувъра, а копието е попаднало в България през 1936 г., по време на Четвъртия конгрес на славянските картографи и етнографи. Съгласно източниците, от знаменитите портулани са запазени до наши дни 498 бр., които са изключително точни дори за днешните представи за практическо използване на картите на море. Точността им обаче се разпространява само до линията на крайбрежието, устията на реките и носовете. Сушата, за разлика от посочените по-горе седем карти, е оставена без никакви подробности. Всъщност не много по-различнио се чертаят и картите към края на ХХ век

                          За какво са спорели учените Космографи
            Не било лесно на хората да достигнат до представата за кълбовидната форма на Земята. Във времената, когато хората не излизали в открития океан, а керваните не смеели да пресичат все още безкрайните пустини без пътища, опсявайки се да не си изгубят и загинат. За късите пътувания представата за плоска Земя била много по-удобна, отколкото за Земя подобна на кълбо. Така древните догадки били забравени. Но когато тръгнали на Запад и се връщали от Изток трябвало да признаят, че Земята е кълбо. Да, но какво кълбо!?            Английският учен Исак Нютон, след като решил да провери каква е формата на Земята, според всички негови изчисления Земното кълбо трябвало да бъде сплеснато при полюсите. В същото време френските астрономи, ревниво отнасящи се към успехите на английските си колеги, след изчисления установили, че „Земята не е сплескана при полюсите, а е издължена” . В този спор победил Нютон

            Изпратените експедиции в различни посоки доказали, че полярният радиус на планетата Земя е с около 21,5 км по-малък от радиуса на екватора. Тогава решили да определят формата на Земята - Елипсоид, фигира получаваща се, когато сплескан кръд- елипсоид се върти около малката си ос.              Когато човечеството навлезе в Космоса, космонавтите и учените, наблюдавайки по каква орбита се движа,т те откриват, че над Северното полукълбо спътниците сякаш се гмуркат, т.е тяхната орбита минава по-ниско, отколкото над южната половина След дълги размишления и изчисления с електронноизчислителни машини, учените достигат до извода, че планетата Земя не е правилен елипсоид, а някакъв специален, специфичен -„крив”. Нарекли Земята – „Геоид”, с други думи „земеподобен и какво излиза „Земята прилича на Земята, т.е тя е земеподобна. Съгласно източници, каквито и уточнения да възникнат в бъдеще, няма да е необходимо да се изменя нейното име, тъй като формата на Геоида може да бъде всякаква, дори и най-сложна.             За своеобразната кълбовидна форма на Земята в източниците се съобщава и за друга хипотеза, предложена от сирийския астроном и математик Посидоний, живял межди I и II век преди Христа. Той разделил земното кълбо на 9 географски пояса; на крайния север и на крайния юг те били необичано студени и затова необитаеми. По средата на екватора, били необичайно горещи и също необитаеми. Съгласно твърденията на сирийския учен, хората можели да живеят и съществуват само в умерените климатични пояси. Гениални догадки от преди повече от 2000 години. Днес учените също изучават географските пояси. Но те не са 9, както у Посейдоний, а 13. Интересно е да се отбележи, че съчинението на Посейдоний, според източниците, дълго време отнело желанието на европейските мореплаватели да проникнат в Северното полукълбо и в Южното. Никой не искал доброволно да се опече под необичайно горещото жарко Слънце.              Интерес заслужава достигналият до нас спор между философите; „Земята ли се намира в океана или океанът в Земята?” И се заключава. Ако Земята е в океана, то по море може да се стигне до всяка точка на света. Ако океанът е в Земята, тогава по-добре е да се подготвят за сухопътни експедиции. Имено това било причина привържениците на първото предположение дълги години да търсят пътя от Европа за Азия по вода-по океана. Привържениците на противоположното становище пък пътували все по на юг в търсенето на Южния контионент, който според тях трябвало да бъде там. Как бил разрешен спорът. И едните и другите се оказали прави. Едини пътешественици от Европа по воден път стигнали до Азия. Индия, Китай, Япония, островите на подправките (Бермудските острови), други открили Антарктида отвъд Южния полярен кръг. В резултат на спорове и дискусии се достига до научни истини, т.е до Велики географски отркрития. БОЙНО ОБОРУДВАНЕ НА КОРАБИТЕ ПРЕДИ НАЧАЛОТО НА ВЕЛИКИТЕ ГЕОГРАФСКИ ОТКРИТИЯ

                                                    Бойни Кули             Бойните кули, съгласно източниците, са се появили най-напред на гръцките кораби, а след това почти без изменения и на римските кораби. Флотът възприемал бойното оборудване на корабите от пешаходните войски. Първо гърците, а след тях и римляните поставили на кулите в „морски вариант”т.е без колела и на въртящи се поставки, известните вече лъкови и торзионни „оръдия”. Така се появили първите своеобразни установки. Кулообразните надстройки на корабите били по-ниски от използваните в сухопътните войски. Те имали по два три етажа, в които се разполагали стрелците с арбалети и лъкове, бойните машини и запалителните устройства. Било използвано успешно едно нововъведение – нов римски "гарван”, изобретен по време на Втората пуническа война за преодоляване на опиращите във водата стени на Сиракуза.. Това бил ”Катамаран”, създаден от две „квинкереми” (кораби с 5 реда гребла), върху които е монтирана широка и дълга подвижна стълба. Този плавателен съд се наираичал самбук. По същият начин римляните направили и „тримарани”. Трикорпусни плавателни съдове, най-често състезателни, върху които монтирали огромни кули за стрелците и стенобойни машини. Бойните машини се задържали чак до средните векове, но ставали все по-ниски. За сметка на това започнали да се издигат носовете и кърмите на самите кораби, на които се формирали специални площадки за абордаж. Тези площадки се наричали кастели (крепости); носовите-форкастел, кърмовата-ахтеркастел. Понякога на тях поставяли по-малки оръдия.
                                         Бойни механични машини.             Флотът е взаимствал метателните машини от сухоземните войски. Те били два вида; лъкови, действащи на принципа на арбалета и торзионни, използващи енергията на усукването. Според вида на изстрелваните поразяващи оръжия са; стрелометни, каменометни,и огнеметни            Според източниците, стрелометните машини можели да пробият дъска, дебела до 3,5 см на разстояние до 300-350 м. На такова разстояние камък тежък 18 кгр. можел да пробие дъска с дебелина 12,5 см. Изстрелвали греди и камъни с тегло до 100 кг. на разстояние 1000 крачки. . Стрелометните машини обикновено са били използвани и като огнеметни със запалителни стрели. Каменометните изхвърляли нагорещени материали- сифони. Те били снабдени със специални сифони за изхвърляне на добре известния през Средните векове: "гръцки огън”. Архимед се ползвал с голяма слава като строител на механични бойни машини. По време на Втората пуническа война (218-202 г. преди Христа) според Плутарх, при защитата на Сиракуза, той с голяма точност изстрелвал грамадни камъни, които никога не подминавали целта. Архимед изстрелвал и снаряди снабдени с куки и завързани с въжета с които повдигал, спускал и разтърсвал противниковите кораби до пълното им унищожение. Има съобщения, че по време на тази война той употребявал и „запалителни”. огледала.               Много източници съобщават за използване на метателните механични машини на море от корабите В повечето от случаите това са реконструкции по описания на Полибий (II в. Преди Христа ) , Филон ( около II Пр.Хр.) , Витрувий ( I в.пр. Хр ) , Херон ( I в. след Хр.) и Флавий Вегеций ( IV в.след Хр.) както и по планове „чертежи” на арабски ръкописи. Древните гърци усъвършенствали конструкцията на арбалета и създали първите лъкови оръдия, поставени на въртящ се лафет с приспособление за прицелване и регулиране на наклона. С такива оръдия те изхвърляли едновременно по една две стрели или камъни по права траектория. С времето лъковите машини били изместени от балиститите палинтони за мятане на камъни и еутони - за изстрелване на копия и стрели. Те били тежката артилерия на римската империя. С тях римляните мятали камъни с тегло 80-110 кгр и стрели с дължина по стандарт 44,4; 66,5 и 88 см , пики и копия с дължина 177,4 см на големи за времето разстояния. Агрипа въвел изхвърлянето на абордажен снаряд (жарпакс). Той представлявал обкована с желязо и завързана с въжета по единичнач цел на 100 м и по групова – до 200 метра. Съгласно източниците, харпаксите нямали тази дълекобойност, но превъзхождали многократно ръчното хвърляне на абордажните куки. Благодарение на нововъведенията Агрипа спечелил голяма морска победа срещу флота на Секст Помпей край Неапол през 36 г. преди Христа и срещу Антоний при Акциум през 31 г. пр. Хр. Според източниците, за бойните кораби на на римската империя от I век пр. Хр. може да се съди и по някои находки Съобщава се, че при Юлий Цезар на Марсово поле в Рим било изкопано голямо езеро за морски гладиаторски битки (нумахии) Понякога в биещите се флотили вземали участие множество кораби, а преоблечените като римляни, гърци, перси или финикийци екипажи достигали до 19000 души.. Една находка от езерото Неми от времето на Калигула (37-41 г.) открита през 1929-1930 г. показва, че римляните са разполагали с кораби, достигащи дължина до 70 м. Бойните машини изместили тарана и към таранна атака вече пристъпвали само тогава, когато случая блогоприятствал атаката.“ Най-високо развитие катапултите достигнали през III век след Христа Съощава се, че дори след появата на корабната артилерия резултатността на по-късните катапулти не била надмината веднага. Съгласно източниците, всички механични метателни машини на корабите са били монтирани зад защитна стена от дебели дървени греди с изрязани в тях амбразури. „Оръдията” на носа и кърмата са били поставяни в бойни кули.  Освен в морски битки, бойните машинибойните машини се използвали и за разрушаване на крепости. Съибщава се, че обкованата със желязо греда пробивала четириредов каменен зид, но по-често обстрелът се извършвал с големи камъни. Например при обсадата на Саракуза консулът Марселиний бомбардирал града с огромна бойна машина, поставена върху осем съединени момежду си кораби.Този „самбук” бил обстрелван от сиракузците с тежки камъни, олово и желязо и така го повредили, че римлените били принудени да отстъпят (Самбук е наричан военен кораб, съставен от две „ квункереми, върху които се поставя обща платформа за разполагане на бойни машини. Така сега, според източници, се нарича и 80 тонен арабски ветроход плаващ в акваторията на Червено море и Персийския залив).

                                        ОГЪНЯТ- ОРЪЖИЕ Съгласно източници, преди гърците са започнали да използват в морските битки запалителни средства; намазани със сяра, битум и смолагорящи стрели и копия. Съобщава се, че гърците от III век преди Христа започнали да използват горяща смес от петрол и химикали, които пръскали с ръчни помпи от специални резервоари върху корабите, които атакуват. Върху корабите и техните палуби те хвърляли и всевъзможни гърнета. Използвали петрол и негасена вар и за да ги задействат преди да ги изжвърлят ги заливали с вода. В други гърнета слагали въглени, в трети - горяща смола. Използвали гърнета с опасни змии и скорпиони. А за ослепяване на противника употребявали своеобразмо химическо оръжие от счукана на прах негасена вар, Наричали ги „вонящите снаряди на китайските пирати". Картагенците и римляните използвали гръцките запалителни бойни средства, които по време на Пуническите войни взаимно се обстрелвали с горящи стрели. Те обвивали стрелите с парцали напоявани в асфалт. С тези своеобразни факли били изгорени повечето от корабите на Секст Помпилий в известното битка на Агрипа при Ацкиум. Римляните усъвършенствали запалителните средства използвани като оръжие. Те изобретили огнените кошове. Техен изобретател бил римският командващ родоският флот адмирал Паузистрат по време на Сирийската войуна -192-188 г. преди Христа. Съобщава се от древните летописци, че огнените кошове били изработени от желязо и провесени върху дълги прътове, чиито краища стърчели далеч напред над водата.. Обслужващите това изобретение били защитени в бойна кула. Това оръжие се оказало много ефикасно. При сражение, те запълвали кошовете с горящата смес и ги изсипвали над главите на противника. Например през 190 г. пр. Хр., авангардът на римския флот сам, без да дочака основните сили, запалил половината от сирийските кораби. Към началото на новото летоброене мореплаването вече имало поставени сериозни основи за по-нататъшно развитие. Съществували пристанища, корабостроителници, складове, наблюдателни кули, морски фарове. В морето плавали стотици кораби, снабдени с гребла и ветрила, с товаро-разтоварни стрели и бойни устройства. Нараснали и възможностите на хората да се преборват с водните стихии        БАРУТ И ОРЪДИЯ Барутът бил познат отдавно, но съгласно източници той е започнал да се използва въ флота през ХIII век Предполага ст, че след нашествието на монголитеот тях чрез арабите барутът е попаднал и при европейците. Съобщава се за сведения, че барутът при сраженята на море е изпреварил приложението му сухоземните битки. През 1200г. арагонците обстрелвали флота на Анжу с гърмящи тръби, наречени кунуколи. Корабната бомбарда се споменава за пръв път през 1281г. Адмиралът от Генуа Раниеро Грималди служил при френския крал, въвел на корабите си еднофунтова (1 фунт е равен на 453,6 г.) „спрингарда”, която стреля със стрели. През 1316 г. се появяват разпореждания всички кораби от водоизместимост 600 тона да бъдат оборудвани с по 5 бомбарди, 120 каменни или железни гюллета и 13 бъчви барут.

Барут на зърна Оръдията от ХIV век представлявали навит на тръба дебел лист ковано желязо, опасано със всевъзможни пръстени, закрепени за дебела дъбова греда. Според източниците, интересна от техническа гледна точка е бомбардата намерена в гр. Гент. Тя била направена в края на ХIV век за обсадата на Уденард и в памет на Фландърската графиня, умряла през 1279 г. ,и била наречена „Бясната Маргарита” Маргарита Жестоката. Бомбардата имала калибър 22 дюйма (мярка за измерване диаметър на тръби равна на 25,4мм.)., дължина на канала-5 калибра, обща дължина 2 сажена (морска мярка за разстояние-1829 м.) и с тегло около 1500 пуда (1 пуд-16,38 кг.). Тя била предназначена за изстрелване на каменни гюллета с тегло около 20 кг. Вътрешния слой на тялото й бил направен от 32 дълги споени железни полоси, а виншния- от 41 споени железни пръстени. Отделно имало камера за гнезда за завиване. Съгласно източници такава бомбарда от 1460 г. се съхранява в музея на Единбург и във Франция. Във Виена се запазена огромна бомбарда с калибър около 40 дюйма и дължина 1,5 сажена. В Париж се намира австрийска бомбарда „Катерина” от 1404 г., във Вулвич-бронзова с калибър 25 дюйма и тегло 1160 пуда за защита на Дарданелите. Има сведения, че тя можела да дава едва няколко изстрела на ден. Оръдията се пълнели със лъжица отпред, но тъй като били сравнително дълги, барутът се смесвал с нагара и това оказвало силно влияние върху далекобойността им, която била едва 100-300 крачки. Това станало причина да се премине към създаване на оръдия със зареждане отзад. При тези оръдия тръбата завършила с т.н. „казейник”, в който се поставяло своеобразно продължение на цевта наричачно камора. Камората се притискала към цевта с клин. В. Дулото е насипвано чакъл и катран. Примерването е извършвано на око, а запалването – с железен прът, който постоянно се държал нагрят в разположен край съоръжението мангал с дървени въглища Тази обшита с пръстени тръба, наречена ”бомбарда”, често се пръскала и нанасяла по-големи поражения на собствения кораб, отколкото на противниковия. Наименованието „Бомбарда„ произслиза от „бомба”-звук и „арда”—горя. Има сведения, че през 1460 г., шотландският крал Яков I, е бил убит от разкъсала се бомбарда. Независимо от това не е съществувало никакво намерение за отказ на тези оръдия на корабите.. Избран бил религиозен ритуал-освещаване на дулата и опредеили Света Варвара за покровител на артилеристите. При нападение на Стаухямптън през 1338 г., френската ескадра обстрелвала английските кораби с барутни стреломети. По същия начин подходил марагонския крал Педро IV през 1359г. като използвал корабна бомбарда и подплашил кастилските кораби при обсадата на Барцелона. През ХIV век Европа се сдобила със собствена технология за производство на барут. Създател бил германския монах бенедиктинец Бартолд Шварц. Към края на векатой установил начин за леене на бронзови оръдия и натрупал огромно състояние от продажбата на ляти оръдия на Венецианската република. Но заради алчността и високата цена на оръдията бил осъден на смърт от Венецианците. Независимо от него технологията за производство на барут била разработена и от англичанина Роджър Вако. Тази технология дала тласък за развитие на оръжейното производство. До края на ХIV век на корабите освен бомбарди се появили бомбардели, които заради усуканото върху тях желязо били наричани от французите „кулеврини” (змиеподобни), а от испанците-„серпантини”. Имало и фалкони - още по-малки и от бомбарделите и фалконети закрепени върху свободна опора така,че да могат да се пренасят от борд на борд и да се прицелват в хоризонталната и вертикалната плоскост. Появили се и аркобузи. Корабите, които са въвели на въоръжение първите оръдия били главно гребни Галери. Съгласно източниците, това са били военни кораби съществували в Европа от VII до XVIII век. били обнорудвани с 16 до 32 чифта гребла, 2 мачти и голямо артилерийско въоръжение. Ветроходните, товарни, пътнически или военни кораби в Европейските страни през Х - XVI век наречени „Нефи”, първоначално са били строени с една мачта, по-късно с 2 мачти и коси ветрила. Водоизместомостта им достигал 200-300 тона и събирали по 800-1000 души. През XV - XVI век се сртояли още по големи кораби с прави платна и артилерийско въоръжение. През XVIII век били заменени от линейните кораби. Първоначално „нефовете” почти не са били използвани за военни цели, но на „галерите„ имало много свободно място на носовата част и там поставяли тежките бомбарди, които закрепвали неподвижно.
Прицелването ставало с развъртане на кораба. В епохата на Великите географски открития, целият изложен арсенал бил въведен на въоръжение и на Каравелите. Това са морски еднопалубни ветроходи с високи бордове, които били разпространени в Европейските средиземноморски страни през XIII - XVII век И така новите кораби, снабдени с компаси, карти, въоръжени с огнестрелни оръжия се превърнали във реална и мощна сила, която можела да пресече огромни водни пространства и да се върнат обратно в базата си, без да се страхуват от нападение на туземците в новооткритите земи, които впрочем се оказали много по-изостанали в своето развитие спрямо европейците. Забележка. Материалът е подготвен на базата на специализирана военно морска литература пт книжен носител.

Сувременни корабни оръдия; http://vbox7.com/play:37b84bb9
Подготвил; о.з д-р инж.Богомил Великов Колев

Нагоре