Уважаеми читатели,
5- ти ноември дълги години се честваше официално като празник-ден на Металурга, а на  следващия ден като ден на Машинистроителя.  Всички знаят, че Енергетиката, Металургията и Машиностроенето са базисни основни структури, темелите върху, които се гради просперитета на едно общество, на една държава.Те са гаранцията за мощта,  сигурносттa и стабилността на държавата и нейния народ. Върху тия базисни структури се градят останалите индустриалини отрасли. Ако металургията и машиностроенето ни попаднаха под удари, то енергетиката ни все още е под въпрос, дали и тя ще попадне под ударите на късогледството и липсата на ясна дългосрочна стратегия за развитие на страната
       Във връзка с двата празника на Металурга и на  Машиностроителя  представям следния постинг.

НЯКОИ ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ ЗА ЖЕЛЯЗОДОБИВАНЕТО В БЪЛГАРИЯ   Днес Човечеството не би могло да си представи своето индустриално, техническо и културно развитие без желязото. Неговото откритие било изключително голяма техническа и културна придобивка. Откриването на желязото е станало в прастари времена и почти едновремено в различни страни и народи, които не са имали никаква връзка помежду си.  В Близкия Изток добивът на руда и желязо е предхождан от рудодобива и добива на други метали. Умението за добив и обработка на метали в източна Европа идва от стария Изток през Средиземно море. Възприето е да се смята, че най-ранните източници за топене на желязо датират от трето -.четвърто хилядолетие пр. н. е. То било от метеоритен произход. Метеоритно желязо вероятно е било използувано от микенските майстори. Омир го определя като скъпоценен метал. В Гърция желязото се появява около 11^-ти век преди н.е. и е използувано предимно за производство на оръжие. Предполага се, че изчерпването на достъпните за онова време находища за добив на бронз е станало причина за замяната му с добив на желязо. Магнетитовите пясъци на Тракия били озползувани твърде от рано. Гърците са разполагали с малки запаси на желязо. Най-ранното производство на железни изделия било в Атина и Коринт. В Средна и Западна Европа добивът на желязо е установен случайно при нагряване на блатна руда в огън от дърва или дървени въглища. Съгласно източници желязната епоха в Северна Европа започва около 1000 години преди н.е., в района около река Елба - около 700г. пр.н.е, в Източна и Западна Германия-около 800г.пр.н.е, в Южна Германия-около 500г.преди н.е., в Швейцария и Франция –около 400г.пр. н.е. Многобройни останки от топлини трапове за получаване на ковко желязо, чрез директно топене на желязна руда се намират в Холандия, Белгия, Люксембург, Хановер, Вестфалия, Зигерланд, Тюрингия, Силезия, Швейцарска Юра и австрийските Алпи. Усвояването на желязодобива в Румъния е станало към 9 и 8 век преди н.е. /най-ранните сведения са от Бабадаг и Дервент в Добруджа/. Деленето на историята на каменна, енеолитна, бронзова и желязна епоха е дискусионно, т.е оспорвано. Смята се, че там където е имало железнорудни находища, добиването на желязо е предхождало това на бронза и съставните му метали. Древните жители на Средна и Южна Америка познавали само златото и среброто, а населението на Централна Африка умеело да изработва само железни предмети. Златото и среброто са открити като самородни метали. За нашите земи е възприето желязната епоха да се дели на ранножелязна и късно желязна. Развитието на добива на желязо в България и Балканския полуостров е преминало през няколко исторически периода.   Желязодобивът през робовладелческия строй
                Съгласно източиници,траките са познавали златото, среброто, медта, оловото и бронза Те са развивали железодобива и железопреработването. Най-старите, сравнително най-добре датирани находища могат да се отнесат към 6-ти век пр. н.е. Предполага се, че траките са имали желязно рударство и желязодобив в предримско време по течението на река Русенски лом, в Бургаско, включително и в Страндажа /Сакар планина, Централни родопи, Южен Пирин, Славянка –Алибутуш, Самоковско, Чипровско, Етрополско, Троянско и др./. Съгласно източници и проучвания Средна гoра се смята за люлка на рудодобива в българските земи, дори и на Балканите. От праисторическа епоха до наши дни в Cредна гора са се разработвали последователно медни, златосъдържащи и железни руди. Освен коренни находища са били разработвани и златоносни и магнетитови локализирани в речните легла и тераси. Веществени следи от разработването през античността на коренни находища за добив на злато, мед и отчасти на желязо(рупи,кариерни гнезда, галерии, шахти) се намират на редица места в Ихтиманска средна гора около селата Голяма Раковица, Байлово,Бърдо, Вакарел, Пауново,, Веринско, Голак, Белица и др. В Ихтиманска средна гора има и няколко десетки твърдини, безспорно охранявали някогашния древен Траянов друм, Траянов проход, а също и древния път свързвал старите рударски гнезда Етрополе и Самоков, които са кръстосвали на Еледжик планина . Освен мед и злато през предримската епоха и античността е добивано желязо, вероятно и сребро. Желязото се добивало от Хематит (кърваво червена руда), лимонит, компактен магнетит и магнетитови пасъци, като на места от железните лимонитови и хематитови „ шапки” се добивало и злато. Следи от този добив са намерени край селата Голяма Раковица, Байлово, Горна Малина, с. Голак, по река Дълбочица и Моминоклисурския пролом на река Марица, в Ихтиманска Средна гора, а твърде възможно и в Панагюрско          Железодобивът по време на римската и късноантична епоха

Централните и източните части на Балканския полуостров, респ траките попадат под римско владичество от 1^-ви до 4^-ти век от н.е. Римляните оказали много силно влияние върху живота и културата на траките, които били преобразени. Бурното развитие и процъфтяване на градовете, на богатите центрове, на огромната войска, необходимостта от пътища, мостове и различни стопански съоражения налагали необходимостта от повече добив на суровини и метали. От друга страна нашествията на варварските племена от север станало причина за определяне на река Дунав за северна граница на империята. За укрепване на пътишата и градовете на юг от Дунава били концентрирани големи военни сили. Това предизвикало рязко повишаване на производството на оръжие и други военни съоръжения през 4^-ти век. За целта били създадени много военни работилници. В края на 4^-ти и началото на 5^-ти век производството на оръжие в Тракия било твърде голямо. Необходимостта от желязо активизирало търсенето на железорудни находища. Римляните дали голям тласък на рудопроучвателното дело, на рударството, минното дело и добива на желязо. Те издигнали тези дейности на високо равнище, като създали строга организация на рудодобива и железодобива. Първоначално римляните отдавали разработването на рудниците и мините на концесии. Когато нуждата от пари станала голяма, императарите започнали сами да експлоатират по-голяма част от тях под контрола на свой чиновнически апарат, без да спират концесионерството и дребното предприемачество. Във връзка с това били създадени различни кодекси. /Прочути фамилии концесионери били Афидиемци, Антониевци, Юлиевци и др., които използували опитът както на траките, така и на довежданите от тях келти и елини./. За железодобив от това време се споменава местността Ферария между Ниш и София, територията на Сердика /с.Байлово, с. Горна Малина, с.Заселе/, с Драговищица – Кюстендилско, с.Широки дол-Самоковско, с Господинци-Благоевградско. В други източници се твърди, че в римската епоха желозодобива бил развит в Етрополе, Самоков, Търново /вероятно Малко Търново/, Неврокоп, Дупница, Костенец, Момина клисура, Татар Пазарджик, Пещера, Брацигово и др. Сведения за желязодобив по време на римското владичество са издълбани на старогръцки върху жертвена колона /с размери 1,00 х0,40х0,44м/ намерена в едно светилище на Аполон в Странджа Планина:             “На Аполон Авлариок,             Бог вслушващ се /изслушващ/ молбите на хората, [аз] Стратон син на Стратона, стоейки на чело на железните рудници на елините [гърците], посвети олтара [жертвеника] в 18^-та година от царуването на Антонина, молейки се за спасението на самия себе си, близките си и на работниците” Интересен център на железобиването са били землищата на селата Лесново, Михалково Селча и др. и района на връх Перелик, Смолянско. Древният добив на желязо в Смолянско е съществен факт в историята на железодобива по нашите земи. Останките от древния рудодобив и железодобив са значителни не само за времето си, но и за днешни времена. Добив на желязо през римската и късно античната епоха е имало при с. Лъки, Благоевградско, в района на Самоков, Кремиковци и др.

Добив на желязо през феодализма
Съгласно източници след римската епоха до Втората Българска държава в желязо рударството и железодобива се наблюдава определено западане. Независимо от това традициите се запазват и то предимно във високите планиски райони, където е намерило убежище старото местно население по време на преселението на народите и нашествието на славяните. Добив на желязо е имало в с. Гарван /Бисерикуца/- Силистренско през 10^-ти век. По време на Втората Българска държава се наблюдава съществен напредък и усъвършенствуване на железодобива а железопреработването. Били въведени по-добри и сложни механизми и съоръжения, нов тип пещи. Появяват се самоковите. Впрегната била водната енергия за духалата на пещите и тежките чукове на самоковите. Сигурни данни има за Русенския железоруден район- крепостта Червен, с. Писанец и с. Острица, Кацелово. За железодобива в Русенско са били използувани твърде примитивни древни пещи. За пръв път са установени у нас такива средновековни пещи, в които се употребявала биологична енергия за нагряване- ръчни или крачни духала. Останки от желязобивни материали /шлаки/, вероятно свързани с развитието на леярство са намерени и при с. Попина - Силистренско, Преслав-Шуменско, селата Красен и Изворово-Добричко.                 Желязодобиване по време на Османското владичество
Както при римското наществие, така и при османското за нуждите на всекидневния живот и особено за подържане на армията и флота е било необходимо голямо количество желязо. В ония времена е било трърде трудно внасянето на желязо от вън. Затова огромната империя е била принудена да задоволява нуждите си с желязо произведено в нейните предели. Единствения източник на желязо в европейската част на империята достигаща до Виена бил Балкаският полуостров. Бурно развитие и разцвет железодобивът достига през 16 и 17 век. Като крупни желязодобвни центрове се очертават: Етрополско, Самоковско, Пещерско, Брацигово, Краище, Кривопаланско, Босненско /района на р. Сана и гр. Вареш/ Югославия, Мървашко /България и Турция/ и др. По време на османското владичество цялото желязно производство е било единнна общност за Балканския полуостров. Поради тези причини добивът на желязо в средновековна България се разглежда не отделно, а в рамките на империята. Разграничават се следните технологични етапи:1.Рударство/добив на железни руди/. 2.Обогатяване на железни руди /промиване/. 3. Желязодобив /металургия на желязото/. 4. Механична обработка на желязото в самоковите..5. Преработка на железните пръти в железарски изделия. 6. Търговия с железни изделия.. Турците са заварили пещи и самокови в землищата на Малък Самоков в Странджа, в тогаващтите села Сръбски Самоков, Вълков Самоков и Радичков Самоков, в югозападните раздели на Витошка област, с. Бистрица, с. Голяма Желязна-Ловешко. Заварен и развит и бил железодобивът и в Русенския район: с Червен, с.Писанец, с. Червена вода използуващи железните рудни находища в местността ”Майдемлика” на с. Новo село. След падането на България под Османско владичество добивът на мед, злато и желязо в Средна гора намалява, но и сведенията са твърде оскъдни, а до 10-ти век не се срещат писмени източници.Истински разцветособено и Ихтиманска и Панагюрска Средна Гора желяодобиването достига през 17-ти и 18-ти век. Най-силно бил развит добивът на магнетит, чрез”плавене” (промиване) на матриал от изветрените зони на скалните масиви. За стопяването н рудата, което ставало в специални пещи наречени видни(витни) са били необходими огромни количества дървени въглища  Развити железодобивни области на Балканския полуостров по време на османското владичество са били: 1. Рила и Родопите, Плана планина и Витоша. По райони: Самоковски /вкл. и Плана планина/, Витоша, Кoстенец, Сестримски, Пещерско-Брациговски, Девински 2. Старо планинска област по райони: Чипровци, на връх Ком и съседните му земи в с. Искрец, Ботевградско, Етрополски, Троянски. 3. Странджанска област - район на малък Самоков, Мървашко с част от Тракийска област /Гърция/. 4. Област на Крайше и Знеполе /България, Югославия/. 5. Област на Крива паланка /Югославия/ 6. Област на Западна Македония /Югославия/ 7. Босненска област /Югославия/. В повечето области и райони съществували благоприятни условия за железодобиване, свързани с: находища на железни руди, целогодишно обилно течащи води с голям наклон, огромни площи от гори за добив на дървени въглища и дърва, добри майстори, евтина или безплатна работна ръка и големи пазари. Историческият преглед показва, че от началото използуването на желязото не е определяло някакъв бърз и видим технически прогрес, понеже ранния му вид не е притежавал качествата, установени по-късно. Старото железодобивно производство на България е играло твърде важна роля в живота на племената и народите, които са населявали нейните земи. Особено значение това производство е придобило през периода на османското владичество, когато е станало крупен държавен отрасъл в огромната Империя. По-късно научното усъвършенствуване и развитие на технологичните процеси свързани с добива на желязо и установените възможности за сплавяне с почти всички познати на Човечеството химически елементи доведе до т.н Научно Техническа революция дала началото и на овладяването на Космическото пространство, където разпространението на желязото е в големи количества. В бъдеще несъмнено железните находища на другите планети /предполагаемо съдържание на Луната-около 10%, на Марс-около 26%, на Меркурии- 57% / ще бъдат разработени за благото и прогреса на Земното Човечество. Интересно е да се отбележи, че в резултат на термоядрените реакции учените смятат, че Вселената се намира в началото на своето развитие от най-разпространения в нея елемент- водорода, към най-устойчивия елемент желязото-елементът с най-устойчиво атомно ядро. Българското чугуно и стоманодобивно производство и металолеене, наследник на хилядолетни традиции и опит е изиграло важна- първостепенна роля в създаването, укрепването и развитието на българската държава.

Забележка: Материалът е подготвен като са използувани литературни източници и проучвания на книжен носител

      Д-р инж.Богомил Великов Колев, София

за този обстоен материал...
чест и почитания, господин Колев...

Уважaема marinki,
Благодаря за бързата ви реакция относно представения постинг и взетото от ваша страна становище. Благодаря и за хубавите думи.

с поздрав, уважение и най-добри пожелания

www.bogomil.blog.bg