Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.06.2010 16:16 - Някои актуални проблеми на научните кадри. Писмо да Министър Председателя на РБ
Автор: bogomil Категория: Технологии   
Прочетен: 1284 Коментари: 2 Гласове:
1



До Министър Председателя на                                                                                                                                                                         Република България                                                                                                                                                                                       относно:  Някои актуални проблеми на науката и научните кадри .   от д-р инж. Богомил Великов Колев ; E-mail:b.v.kolev@abv.bg   Уважаеми г-н Министър Председател, Съгласен съм с констатациите за БАН и подържам действителната картина, така точно, убедително и лаконично представена пред обществото. На базата на дългогодишен стаж, и преживявяния като научен работник в БАН си позволявам да споделя някои свои наблюдения и виждания, относно състоянието на науката и научните кадри в БАН. След нежната революция у нас настъпиха големи промени във всички сфери на материалния и духовен живот. Струва ми се, че проблемитне на науката и научните кадри са недостатъчно добре осветени от медиите. Това според мен създаде условия за свободно и прикрито развитие на редица негативни действия, с отрицателен ефект за науката, научните кадри и за страната. Не малък дял за това имат наистина старите кадри .             Възниква въпросът ”Какво е състоянието на науката у нас 15 години след “нежната революция” и в състояние ли е тя да се влее в световните глобални процеси със свои приноси!?” Личният ми опит, преживявания и конкретни наблюдения в Института по металознание към БАН, в някои Вузове и др. ми дават основание да достигна до извода, че на този етап науката в България не е напълно готова за такива действия, не само поради липса на финансови средства. Има много вкоренени недостатъци, които пречат на нормалната творческа дейност и развитие на кадрите. А това безспорно се отразява на качеството на резултатите от научните изследвания.. Възползувайки се от новите благоприятни условия на демокрацията, на автономността в управлението на научните институти, някои от властимащите стари кадри трайно озурпираха властта и създадоха много тежки авторитарни условия за развитето на науката и научните кадри. Основната ръководна формула на тези изчерпали се административни управленчески кадри е ” Власт на всяка цена, с цената на всички средства”. А това води до редица некоректни и неморални действия. Вместо права за кадрите и правила за действие, демокрацията създаде още по-голяма диктатура, грубо администриране с цел запазване на властта на всяка цена с всички възможно използувани средства и развитие в кариерата без заслуги, на гърба на другите,             По коефициент на интелект нашият народ като цяло до не много отдавно/ако се не лъжа/, беше на второ място в света, след еврейския. У нас има прекрасно подготвени научни кадри, с необходимото призвание към научна работа, но те или не се използуват ефективно или не им се създават нормални условия за истинско творчество или са подложени нагрубо, некоректно и несправедливо административно манипулиране и тероризиране. Знаещите и можещите са съкращавани и принуждавани да напускат и да продават кебачпета или зеленчуци. Наши младежи редовно печелят призови места на международни олимпиади. Имаме гениални българи оставили сериозна диря в световната наука, като Джон Атанасов и др., но забележете те не са творили в България. Възниква въпросът, защо в България не се създават такива творци, защо все още нямаме лауреати на Нобелова награда и т.н!? Този въпрос засяга всички ни- като народ, отговорни институции, политици, психолози, социолози, медии и др. Най-добър отговор на този въпроси е даден от покойния акад. Ангел Балевски- почетен член на БАН. Ако някой у нас се опита да направи нещо по-сериозно в науката-със загриженост често напомняшие той пред своито ученици и сътрудници- на него му се създават всевъзможни трудности и пречки. В такива случаи посредствени, користолюбиви, завистливи и злобливи хитреци и раболепни лакеи се групират и започват да унижават безпомощния честен и всеотдаен научен работник, да го клеветят, уязвяват и категоризират с всевъзможни несъществуващи измислици, да го заплашват, тормозят и обезверяват, да дерибействуват и създават средновековен страх. Целта е да бъде спрян смаюкачн и унищожен. Не са редки и случаите на научно, морално и психологическо малтретиране, на скрита инквизиция и гавра с всеотдайно работещите.Тези толерирани хитреци постигат кариеристичните си цели с умело манипулиране на съзнанието на всички останали. Разпалват се в околните същите тия пагубни бацили на злото като завист, злоба и омраза към трудолюбивите и всеотдайно работещите. Не е трудно да се намерят и такива, които лесно се подават на манипулациите. Крайната цел е примиряване с липсата на перспектива за сериозна творческа дейност и развитие. Преобладаващата част от честните и почтени научни работници са подложени на експлоатация по едни неписани робовледелчески методи. Капиталистическите методи на управление и демокрацията развързаха ръцете на непочтените користолюбци и кариеристи. Себственити си прегрешения те приписват на почтените, трудолюбивите и всеотдайните.. Властимащите (старци) в науката се стремят към админстративни длъжности и подчинение, за да могат да трупат активи, заставяйки подчинените си да ги пишат в научни трудове и разработки. По този начин се създават условия за нахалните, посредствените и раболепните кариеристи да заемат ръководните длъжности. Тези користолюбци изпитват страх да не би някой да направи нещо по-вече от тях. Те стават прекалено мнителни към ония, които работят с вдъхновение, ентусиазъм и амбиция. Крадат идеи и постижения, чрез създаване на страх и заплахи и безропотно подчинение, чрез безпочвено санкцкониране по неверни хитро измислени компромати, чрез непозволени удари под кръста. Ръководителите чисти администратори в науката в болшинството от случаите са много бедни на идеи, откъсват се от научните изследвания, стават твърде мнителни и започват да тормозят безпомощните, почтените и всеотдайните. Като компенсация тези администратори в науката владеят много добре методите на съвременната научна инквизиция. Една лъжа като се повтори няколко пъти започва да звучи като истина / Гьобелс/ И въпреки всичко тези хора не успяват да доведат чуждите идеи и постижения до успешен край. Не е възможно да се твори, да се създава нешо ново, под въздействието на злото, когато се убиват ентусиазмът, амбициията към творчество, научното въображение и фантазия, всеотдайността в работата, когато се отнемат елементарните права на основната маса от научните кадри и се спира тяхното развитие.             Вместо да се отглеждат като цветя, както например това се прави в Япония, тези които генерират сериозни идеи или са на път да създадат нещо полезно за научния институт , за науката и практиката постепенно биват смазвани и унищожавани. Неможе да има развите на науката, върхови постижения, ако няма генератори на идеи и ако те не се отглеждат като цветя, както това се прави в Япония.             Страх , негативизъм, обезверяване и примирение се създава, както в по-амбициозните и трудолюбивите, така и в останалите, чието съзнание се манипулира твърде умело.Това е една от главните причини голяма част от научните кадри да напуснат и да продължават да напускат пределите на страната. Нивото на висшето образование падна много. Няма желаещи младежи за научна ртабота. Няма перспективи за добра кариера, изяви и научно признание.                По необясними причини научните степени звания у нас се дават не толкова за научни постижения, колкото за заемане на административни длъжности. Властта и кариеризма обезличават не само научните кадри. Те създават условия и стремеж до ръководство на научни колективи да се домогват раболепни посредствени лицемери и демагози, дори  диктатори. А това неизбежно води до застой и упадък. У нас се раздават академични звания, без да знае Обществото какви кадри се предлагат за номинация, без да се показват предварително пред Обществото, без да се провеждат дискусии между кандидатите за едно и също място. А кадрите с висши научни степени и звания са цветът на нацията, по-точно би трябвало да бъде цветът на нацията. Всеобщо е мнението в научните среди, че званията ”член кореспондент на БАН и академик силно са девалвирали. А щом най-високите звания девалвират, то надолу нещата стоят още по отчаяно и пагубно за обективна оценка на кадрите.             Практиката в научните институти потвърждава сентенциите ”Няма ненаказано добро”. “Истината често боледува, но никога не умира”. Наблюдава се отлив на млади специалисти от научните институти…Радостен е фактът, че вие за кратко време сте успели да видите част от тази страшна истина, която е „ върхът на айсберга”/.             Итересен факт. Много български разработки и достижения се признават в чужбина, но не и у нас. Получилите признание в чужбина биват подлагани у нас на още по-големи унижения и тормоз. Добре известна е сентенцията; “Никой не е получил признание в собствената си страна” Примери много. /Подобни обвинения и участ изпитаха и създателите на методите за обработване ма материалите с газово противоналягане- акад. А. Балевски и чл. кор. Проф. Ив. Димов- признати от света. Малко преди да почине чл. кор проф. Ив. Димов през 1984, тези методи получиха наградата “Кьорбер”, равностойна на нобелова награда за инженерно-техническа дейност. В чужбина тези методи получиха признание, като едно от най-значимите инженерни постижения на втората по-ловина на 20 век/. Когато водещите достижения на института в световен мащаб по получаване на нови сплави и лене по методите „Балевски- Димов” бяха обнародвани пред света в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век и водещите страни започнаха активни изследвания в тази насока, след смъртта на създателите на института изследванияата у нас западнаха. Академичният институт по металознание се превърна едва ли не в трудово производителна кооперация.  А този институт бе създаден на 01.01.1967 г. с предмет на дейност, фундаментални и развойни изследвания в областта на металознанието и технологията на металите, свързано с развитието на методите за обработване на материалите с газово противоналягане!            В научните институти се създадоха условия за формиране на своеобразна скрита научна мафия, разни групировки, кадрите се комерсиализираха, вместо да се занимават със сериозни научни изследвани.. Защо е така у нас, коя е причината!?.             За да има ефект от научната работа, гореизложеното налага неободимостта от създаване на нова законова база за творческа научна дейност и за тестуване на научните кадри от независими органи, с привличане на чуждестранни специалисти при оценка на научните ксдри и тяхната продукция. Необходимо е да се създадат условия за морално и материално стимулиране, условия за развитие в хоризонтална посока. Необходимо е да се създаде законова база за пресичане на пагубните задружни действия на посредствени кариеристи, домогващи се с непочтени, често с измамни средства, до научни степени и звания, респ. до ръководство на научни колективи. Това са обикновено случайно попаднали в научните институти хора, дошли на почивна станция, търсещи само лични облаги като паразити, тероризирайки стараещите, знаещите и можещите със съвременни средства на невидима на пръв поглед умело прикривана инквизиция. Оценка на кадрите би трябвало да има не само отгоре надолу, но и отдолу нагоре, както е например в Япония. Това би спомогнало да се пресекат пагубните задружни действия на посредствените кариеристи и типични администратори. Научният морал /етика/, наред с управленческия общобългарски, на този егап е сведен до точката на замръзване. Неясните перспективи и разбиране за демокрацията създадоха надпревара към бързо забогатавяне у властимащите ръководни научни кадри. А това от своя страна създане условия за внедряване на редица негативни действия. Въпросът с мандатността на дадени ръководни и управленчески кадри изчерпали своите възможности трябва да бъде решен в полза ва вауката, кадрите и държавата. До колко мандата могат да бъдат на власт!?. Създават се условия за окупиране във властта, чрез помощта на раболепни лакеи по места и с представители във по-висши инстанции. А това не е от полза за науката и кадрите, тъй като се прикриват всевъзможни некоректни, непочтени и неморални действия. Освен това под прикритието и оправданието за липса на финансови средства, кадрите се комерсиализираха. И тази тенденция често се стимулира от стараещите се към бързо забогатяване ръководни кадри. Не малка част от властимащите кадри си създадоха прикрити собствени частни фирми, използуват държавни средства, труд и апаратура за лично обогатяване. Сериозните научни изследвания отстъпиха място на стремежа към бързо частнособственическото забогатяване с чисто производствена заводска дейност. Нима такава трябва да бъде дейността на академичните институти.!? Всичко това, което много умело се прикрива се допира до необходимостта от създаване на нова философия, на нови структури и организация на научния труд, до възпитаването на нови научни морални и етични ценности, присъщи на предците .           Сериозната наука изисква немалко идеализъм, всеотдайност, отговорност и преданост към изследванията. Колко по-лесно и ефективно би било, ако се стимулират всеотдайните с положителна енергия, ако им се гласува доверие, ако се подкрепят и защитават /закрилят/, вместо да бъдат зареждани с непрекъсната демобилизираща и пагубна отрицателна енергия. Възниква въпросът защо треньорът на спортиста се радва на успехите на своя възпитаник и страда с неговите неуспехи!?. Защо не е така в науката!? Необходимо е да се стимулира възраждането на идеята за създаване на (научни школи, да се възпитават последователи в дух на приемственост в науката. За да стане това бе трябвало ръководните къдри да бъдат издигани по обективни научни достижения и педагогогически качества и умения, а не по административни критерии на оценки, често на приятелска или раболепна основа. У нас е нормално да се пенсионират научни работници, без да са оставили наследници, които да продължат изследванията. Новопостъпилите на практика трябва да започнат от нула. Липсва нормално правилно и полезно предаване на „щафетата”, както в Япония и други страни Критериите за оценки на научните кадри са фиктивни, неясни и необезпечени законово. Един беден на идеи, посредствен ръководител, чист администратор не може да стимулира подобни научни морални и етични ценности. Той не е полезен. Под влияние на мнителнотта у такъв ръководител неизбежно се раждат злобата и завистта, чиято реализация са внедряването на страх, заплахи и инквизиция. Само на положителна основа обвързана с нова законова уредба, българската наука би могла да се влее в световната и да дава своя собствен принос към развитието на целокупната наука. Предполага се че това един ден неизбежно ще стане. Има два основ типа ръководители; Първият, управлява със знание и можене, с естествено създаден авторитет , без създаване на бариера, дистанция с ръководените от него хора. Вторият- чисти адмистратори, управляващи със страхопочитание., създаващи непреодолима бариера и дистанция. Там където има творческа дейност не може да се очакват резултати и научни диостижения на базата на страхопочитанието. За съжаления първит тип научни ръководители се среща много рядко, но там където те се появяват има резултати. Такива бяха акад. А.Балевски и неговия ученик и съратник. Чл.кор. проф. Иван Димов.             Необходимо е намеса на психолози, социолози, депутати, отговорни институции, медии  и други специалисти и органи, занимаващи се с нелекия творчески труд на ония, които са отишли в научните институти да работят сериизно, отговорно с преданост и всеотдайност. Уважаеми г-н Министър Председател, според мен при решаването на проблемите на науката и научните кадри не малка е ролята и на медиите. Като че ли назрелите и актуални проблеми на науката и научните кадри, остават в сянката на немалкото проблеми на образованието, които безспорно епизодично добре се отразяват. Може би е целесъобразно проблемите на науката и научните кадри да бъдат представени на Обществото с една дискусия със съдействието  на средствата за масова информация. Още по-вече, че законът за науката, научните степени и звания действа незабележимо с неефективни постулати по всички назрели нпроблеми.. Научните работници подобно на спортистите представят страната ни по конгреси и конференции не само у нас, но и в чужбина. Не е без значение какво се предлага там. А кадрите решават всичко. Обществото има не добро мнение за науката и научните кадри у нас и това вероятно се дължи на отразеното по-горе. При решаването на поставените актуални проблеми по моему е необходимо да се отчитат не само стремежите към глобализация във всички сфери на живота, но и спицифично българската реалност и типичен български манталитет, а не да се копират или сляпо изпълняват готови щампи от чужбина. Макар че има какво да се научи от чуждестранния опит, относно тестуването оценкта, признанието и развитието на научните работници. У нас съгласно досегашната практика беше нормално явление един научен работник от постъпването, до пенсионирането си да остане младши научен сътрудник. Никакво развитие, никакви стимули, за сметка най-често на раболепни посредствени кариеристи. Безрасъдно бъха изгонени, пенсионирани, съкратени или принудени да напуснат много добре подготвени научни кадри. Сега ясно се виждат резултатите от тези късогледи действия след т.н „нежна революция”. Образованието и науката, заедно с много други отрасли на материалния и духовен живот получиха страшни удари, със сериозни неблагоприятни последствия... Изразява се надежда, че новото ръководство на МОН и на  БАН ще извърши дълбоки анализ на своята дейност и практика и ще промени много закостеняли във времето действия вредни не само за отделните хора, но и за авторитета и престижа на БАН и държавата. На базата на досегашната практика,   съществува опасност автономността да доведе до още по-големи злини при тестуването иразвитиетона кадрите. Правилното и обективно тестуване би могло да стане със създаването на независим орган в които да бъде подчинен на Президента или на Министър Председателя пряко. До този орган да имат достъп всички творци в страната. Целта е да се извършват обективни оценки, които ще бъдат от полза както на авторите, така и на фирми, заинтересовани организации и в крайна сметка да съдействат за престижа, авторитета и развитието на науката и на държавата. Те ще бъдат от полза и за ефектно изпълнение на Оперативната работна програма от Европейските фондове ”Конкурентноспособност на Българската икономика” за периода 2007-2013 г., а и в по далечно бъдеще. А високото качество на висшето образование е гаранция за създаване на добри научни кадри. Ние всички се възхищаваме на Финландския феномен, на Финландското икономическо чудо. Тази много бедна, до преди няколко десетилетия страна, се превърна за кратко време в най-проспериращата страна в света, защото заложи на образованието като приоритетна област в духовното и материално развитие на страната!      Що се отнася до изложеното разполагам с достатъчно доказателствен материал и лични наблюдения. Като доказателство прилагам отделно само някои конкретни факти и аргументи от 36 годишната ми работа в Института по металознание към БАН.                                                                           С уважение: д-р инж. Богомил Великов Колев                                                                                                   ДОПЪЛНИТЕЛНА АРГУМЕНТАЦИЯ С КОНКРЕТНИ ПРИМЕРИ       Относно: Някои актуални проблеми в научните институти на БАН.                           КАК В НЯКОИ ИНСТИТУТИ НА БАН ПОБЕЖДАВА ПОСРЕДСТВЕНОСТТА   С голям интерес прочетох интервюто с проф.Георги Фотев- бивш директор на Института по Социология, озаглавено” Гонят ме, за да всеят страх. Боли ме за БАНИнтервюто е взето от Валентин Петров и е публикувано във вестник „Труд” на 21 март 2009-03-2009..   Бих искал да посоча, че публикуваните проблеми  не са единичен случай в БАН. За аргументация ще посоча, че подобни практики са изпълнявани и в Института по Металознание (ИМ) при БАН под „вещото” ръководство на тогавашния невероятно мнителени и злобен директор Янко Боянов Арсов, който наистина бе истински научен феодал.. В същност и сега (все още на над 75 годишна възраст) той се подвизава на тихичко място, на почивна станция в този институт, вече криейки се като „почитен директор”, прикривайки се че уж работи по световно признатите методи ”Балевски-Димов”. Този „ръководител” се изявяваше като 100% администратор, абсолютен диктатор и кариерист. Под негово ”научно ръководство” бяха пенсионирани, съкратени или принудени да напуснат много работливи, кадърни, всеотдайни на науката плодовити научни работници. Това той вършеше, за да всява страх, омраза, завист и злоба към знаещите и можещите. Самият той изпитваше страх от такива хора, защото ясно чустваше и съзнаваше, че те го превъзхождат, че той е чист администратор, а не учен изследовател. Неговите научни трудове са подаръци от хора, мъчещи се да го спечелят, пишейки го на първо място по проблеми, по които той не е компетентен и няма нищо общо, камо ли да има някакви научни приноси или заслуги. Никаква приемственост!. Младите са лишени от истински знаещи и можещи ръководители. При постъпване на работа те трябва да започват от нула. Затова и качествето на изследователската им работа, не е на необходимото ниво. То няма и желаещи млади за научни изследвания. На времето Янко Боянов Арсов беше изгонен от създателите на ИМ-БАН-акад.А.Балевски и чл.кор.проф. Иван Димов, заради така присъщите му разни хитрини по пътя към главната (и единствена) цел-кариерата, но се върна отново и след тяхната смърт превърна института в TПК, продължавайки със същите хитрини. Провали се с Научно Експерименталната Лаборатория (НЕЛ) за леене на стомани по методите за обработване на материалите с газово противоналягане, намираща се на територията на бившия завод „Електрометал” ООД в София. Машини и съоръжения за стотици хиляди и милиони левове замлъкнаха завинаги, но това не попречи, той да се развива мълниеносно в кариерата, имено като „специалист” по методите за леене с газово противоналягане (на стомани). НЕЛ бе неговата специалност и зачислено звено от създателите на ИМ-БАН Срамни и неизброими са действията на този човек, когато стана „ръководител” на институт, който докато бяха живи неговите създатели чл.кор проф.Иван Димов и акад.А.Балевски беше награден с наградата”Кьорбер”, за значими научнотехнически достижения в полза на човечеството през втората половина на ХХ век. Тази награда е равностойна на нобелова награда, но както е известно за инженерна дейност не се присъждат нобелови награди. Пенсионира конкурентите си представили България пред света със значими достижения, между които ст.н.с 1-ва степен дтн.инж. Цоло Рашев, ст.н.с.2-ра д-р инж. Иванка Рашева и др, с водеща тематика в света по добиване на нови деформируеми сплави, ликвидира направлението с което бе избран за академик, окупира поста на пенсионираните от него специалисти, криейки се че работи по методите „Балевски-Димов”, за които бе номиниран за висши научни звания. Пенсионира, по скоро принуди да напусне члена на общото събрание на БАН, даровития и плодоносен ст, н. С. Д-р инж. Никола Тулешков само за това, че се опита да кандидатства за поста Директор при провеждане на едно крайно опорочено изборно събрание. Подложи на натиск представителя на института във френско-българското дружество за леене на детайли по българските методи във град Колмар- Франция, инж.Манол Иванов Манолов( с когото бяхме съквартиранти) да му издаде документ, че той е създал това дружество. Когато това дружество се създаваше и бе създадено Янко Арсов беше на гурбет и печелбарство в Африка. С такива средства и по такъв начин с чужди трудове, този невероятен кариерист се развиваше в науката, т.е в кариерата, изкачвайки се със страшни темпове по стълбицата.. Доколкото съм чувал преписвал си заслугите на Акад. А.Балевски и чл.кор.проф. Ив.Димов. Създателите на нститута и на МОМГП приживе виждаха хитрините, които правеше и го изгониха. Върна се необезпокояван вече от никого, за да разруши всичко, заради което бе създаден този институт. Злоупотребявайки с властта си съчинява лично официални неверни документи  срещу неудобните, от името на научния съвет и другите органи, без съответните органи да са запознати. Това го върши с цел да се прикрива своите недостойни за учен действия , но и да има сериозно алиби и доказателства в случай на нужда. Изобретенията му в тази насока са от причудливи до невероятни по съдържание при изработването им.Много са примерите, но не е тук мястото да се посочат всички, а няма и място за да бъдат изброени.... Работил съм 37 години в този институт на БАН по основна секретна проблематика от неговото създаване(от 1967). Секретността бе снета след 1993-94г. В резултат на този научен стаж имам защитена на секретен специализиран научен съвет дисертация за научната степен „Кандидат на техническите науки” (сега доктор), с препоръка на специализирания научен съвет да разработя и представя дисертация за научната степен „доктор на техническите науки” Още тогава се очертаваше разкривашото се направление в научната област. Имам над 130 научни доклади и статии публикувани в сборници на научни конференции у нас и в чужбина, включително и в международни или национални с международни участия, както и публикации в някои наши и чужди научни списания; Турция, Гърция, Румъния, Украйна, Македония, Сърбия, Хърватска, Словения, Босна и Херцеговина, Франция, Португалия, Великобритания, Китай, Индия. Имам признати 15 патента и изобретения, ръководство на 30 дипломанта от ВУЗ, защитили с много високи оценки, документирани награди за научна дейност от външни организации и институции, внедрявания и друга научна и приложна продукция. Имам две монографии, написани на базата на собствени научни изследвания, с над 15 положителни писмени отзива и мнения. Едната монография-основната (Б.В.Колев.Нови комплексно легирани сплави на желязовъглетодна основа” изд.БПС, София 2001 и 2003г) - отразява прекия ми научен труд представен за дисертация, която по документирани официални писмени становища, мнения и рецензии на водеши и утвърдени в областта учени и специалисти разкрива направление в научната област и бе наградена от Научно техническия съюз по машиностроене в по линия на конкурса „инженер на годината”. Както е записано при номинацията от научното дружество в което членувам; ”В нашата действителност са редки случаите за формиране на направление в науката”. Оформена беше от мен съгласно изискванията, като отделен научен труд-дисертация за научната степен ’’Доктор на техническите науки”. По безсрамен и недостоен начин за човек и учен, този директор, т.е „ръководител” е тичал до НТС-по машиностроене да пречи за нoминацията за награда „Инженер на годината”. С осъвременени методи на средновековната инквизиция направи всичко възможно да не мога да защитя тази дисертация, защото тя бе най-убедителното доказателство за неговото бездействие и провал по добиване и леене на нови сплави по метода” Балевски Димов” Поискали му да напише рецензия. (Аз лично не знам той някога някъде на някого да е писал рецензия). Не успя в този пъклен план, но бях пенсиниран на 63 годишна възраст точно на рожденния ми ден от него, като младши научен сътрудник и то в годината, в която бях номиниран за наградата ”Акад.А.Балевски”. А бях и в процедура за защита на тази дисертацияза научната степен дтн (доктор на техничесите науки), която публикувах като монографичен труд. Той опорочи процедурата с нарушение на член 20 от закона за научните степени и звания, съгласно който в срок от 1 месец трябва да се вземе решение с протокол да се представи дисертацията за официална защита. Протака повече от 15 месеца вътрешната защита,. внесе нови правила несъществуващи в закона, изгодни за него, заради положителните писмени рецензии, за да протака и изпълни пъкления си план. Никакъв официален протокол не ми бе даден от официалното решение (и до днес), въпреки няколкократните ми официални писмени молби и жалби. Манипулации, които умее добре, подвеждане на по-висши институции, привличане на клакьори (обикновено дошли на почивна станция в института), които да го подкрепят.. Това бе методът на управление на този ”ръководител” хитро използвал „демокрацията”, скрито от кого ли не., манипулирайки кого ли не, с какви ли не средства, от никого необезпокояван... Продължават да ме канят на научни конференции у нас и в чужбина с доклади. Ако на някои конференции у нас мога да си позволя да присъствам, то в чужбина е изключено по финансови причини. Това са само една нищожна част от неговите ”патенти” за тормоз, пречки, гавра, обиди и пилатпонтиско измиване на ръце, подвеждайки други институции, за да заличава удовлетворените си страсти. А съм му предлагал да стане рецензент на дисертационния труд. Преодолявайки много трудности мъки, обиди и огорчения, издадох двете монографии, не за научни степени и звания, а за да предоставя на обществото резултатите от 36-37 годишни изследвания, за които са харчени средства, получили признание не у нас, а в чужбина... Иначе в противен случай, всичко натрупано ще влезе в гроба заедно с мен. За съжаление това е Практика у нас. А ми разби и групата. Чл.кор.проф.Иван Димов искаше да ми даде 20 души за разработване на новите сплави изобретения и патенти. Успя да ми даде 2-3-ма и почина. Никаква приемственост. И това се отнася не само за мен.  На тази възраст, с моя 37 годишен научен стаж в БАН категорично се убедих и разбрах, че по този начин не може да се прави истинска и сериозна наука у нас. Лесно се прави наука от властни кариеристи, бламиращи с разни мними достижения с използван чужд труд.. Но това е до определено време. Истинските учени по света са обръщали внимание и са оценявали и оценяват трудове на други лица, изказвали са и изказват мнение с обикновена лична кореспонденция, нещо което у нас е мираж и е в основата на голяма част от не малкото проблеми в българската наука и морал, пречещи за нейното нормално развитие и просперитет. За жалост у нас на практика няма такава институция и това се прикрива по какъв ли не начин, чрез прехвърляне на топката и с какви ли не други средства. Явно има и заинтересовани от това, което създава най-много пречки във всички сфери на материалния, социален и духовен живот. Едва ли с такива средства, отразени и в мои молби и жалби, с безгрижие и безхаберие може да се очаква добро бъдеще и просперитет на наука, народ и държава!?. Поставеният проблем не се отнася само за моя случай. Подобни случаи се срещат не малко в българските научни институти. Проблемът е принципен. Докато някои ги пенсионират в деня, в които навършват 63 г, то от групата на „нашите” се задържат на работа хора, доста след навършване на 65-68-70 години, повече като „клакъори” и подържници на некоректни и мнителни административни ръководители, отколкото като продуктивни и полезни изследователи. Това обикновено са научни работници, отишли в научните институти на почивна станция, без необходима продукция и постижения, но умеещи да влизат под кожата на „ръководители” от типа на чистите администратори. Атестирането е напълно формално и получаването на научни звания се определя еднолично от ръководителя, който в повечето от случаите е чист администратор и формален учен „ръководител” с научни степени и звания.             Както е известно до „нежната революция” и все още, научните степени и звания се даваха и дават предимно за развитие във вертикална посока, т.е за административни и ръководни длъжности. Не е тайна, че това стана причина за появата на редица негативни явления; като например спиране и задържане в научното развитие на много всеотдайни и продуктивни научни работници, не малка част от които биват пенсионирани, без да бъдат хабилитирани, т.е без да получат звания доцент (професор), съответно старши научен сътрудникII иI степен, въпреки че имат необходимата научна и приложна продукция и постижения -признание в чужбина. А сега има предложение да се дават звания доцент и професор до 30-35 годишна възраст. И с основание са констатациите във вестник „ Дума” отнасящи се до младите научни работници и аспирантите. Там проблемът е свързан с ниската степен на знания при съвременното висше образование....  С други думи липсваше и липсва хоризонтално развитие на кадрите, така както е в много страни по света. До научните степени и звания много често се домогват с раболепие, посредствени кариеристи, които заемат ръководни научни дъжности и вместо да помагат, пречат на ония, които се трудят всеотдайно и дават добра научна продукция със съответни постижения. Създават се групи и групички, делящи се на „наши” и „ други, (не наши). Покойният председател на Българската академия на науките акад. Ангел Балевски често с загриженост обичаше да казва; Когато някой у нас се опита да направи и напише нещо по сериозно в науката, все ще се намери друг злонамерен, който да обедини около себе си група от завистливи подръжници с цел да го спре, смачка и унищожи”.Актуално звучащи думи, които определят прикрити ракови заболявания в науката; злоба, завист, пречки, удари под кръста, манипулации....             Известно е, че документираните, т.е публикуваните научни резултати и постижения от миналото, остават в съкровищницата на науката, но не всички получават справедлива и необходима за простосмъртните оценка и морално признание приживе. Често пъти по рафтовете на библиотеките остават забравени, натрупани с прах значими научни достижения. От това губят не само авторите, но и отговорните институции, държавата, Обществото... Всеотдайните и работливите са напълно беззащитни и безпомощни, а в болшинството от случаите, имено те са носителите на творчеството. Това го знаят хитрите водачи на тези групи и групички и някои „ръководители”, които много умело и хитро с раболепие и подвеждане прикриват своите срамни и неправомерни действия пред по горните институции. Научният морал и етика, злобата и завистта са пуснали такива големи и страшни корени и пипала като охтопод, че смачкват и ликвидират не само отделни научни работници, техните идеи и творчество, но действуват пагубно и на науката, бият върху авторитета на ЦУ-БАН, МОН, МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ и НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, респ. върху този на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Много са проблемите в стопанската, социалната и други области, но не по-малко са те и в областта на науката, която заедно с културта е лицето и душата на страната пред света. Необходимо е да се създаде нова законова база /и институция/ за обективна оценка на дейността на научните кадри, за стимулиране на тяхната дейност, особено на такива с предварителни отзиви за съществени приноси или разкриване на направление в дадена област, с признание и в чужбина. С цел обективност в оценките, при нужда е редно научните трудове да се представят за рецензии, мнения, становища и предложения и в чужбина. Прекрасни условия за това създава Глобализацията и членството ни в Европейския съюз. Колкото и тъжно да е в нашата страна на базата на общия фон, обвързаността между научните и други институции, структурата, организацията и ръководството на научната дейност създават условия и възможности за силово влияние, манипулиране и въздействие върху институциите, кадрите и рецензентите. Автономността на научните институти създава условия за неконтролируеми авторитарни действия, като онаследени остатъци от миналото. Това създава условия за срамни удари под кръста, за погазване на научния морал и етика и става причина за насаждане на страх, заплахи или поръчкови пречки, умело и хитро прикривани с подвеждане и раболепие пред по-висшите инстанции. Ако в политиката и бизнеса се правят поръчкови физически убийства, то моралните, научни и духовни “убийства” в науката и културата са не по-малко опасни. Реално у нас липсва институция, която да помага на заинтересованите и всеотдайните в работата кадри, да ги защитава. Липсва справедливост, обективна оценка и подходящо признание на труда на обикновените научни работници, които на практика са напълно безпомощни и са основните носители на научните достижения. Нещо по-точно у нас в някои научни институти е невъзможно да се търси справедливост свързана с работата, с оценка на научния труд и резултати, с признание и стимул, да се устои на срамните пречки, на безконтролната завист и злоба, стимулирана от някои ”ръководители”. Актуални остават горепосочените предупредителни многократно повтаряни от акад. А. Балевски думи.. Жал ми е за БАН, респ. за Института по металознание, който се ориентира към решаване на заводско занаятчийски проблеми като ТПК, вместо да се занимава с разработването на фундаментални проблеми за каквито беше създаден през 1968 г. като институт от БАН. Очаквах и разчитах на БАН, че ще подходи в духа на научните традиции на предшественициге ни от далечното и близко минало. Имено за това винаги съм смятал и почитал БАН, като храм на науката и научния морал, на отговорността и загрижеността към научните кадри, към техния труд и развитие. За 37-38 г. стаж /в ИМ/ видях нещо, което е неприсъщо за какъвто и да е храм. Там наистина има много „старци-феодали”: в буквалния смисъл на думата, които не само, че не помагат и не дават нищо на обществото, но и пречат, спъват развитието на науката и кадрите. Не малко са тия, които са получили високи и висщи степени и звани- доцент (ст.н.с II степен), професор (ст.н.с I степен),  член кореспондент и академик (като посочения пример с Янко Боянов Арсов, на който би било редно да се направи ревизия на научната продукция; как е получавал научни степени и звания в БАН, за да се разберат корените на досегашната невероятна порочна практика).Съгласно решение 110 на народното събрание от 2010 г. се  оказа, че този човек Янко Боянов Арсов е агент –доносник на Държавна сигурност.През цялото време той се занимаваше съ белевки кой какъв е и как да елиминира знаеяите и можещите, работливите с изобретяване на различни клевети и компромати.  Изразява се надежда, че новото ръководство на БАН ще извърши дълбоки анализ на свочта дейност и практика и ще промени много закостеняли във времето действия вредни не само за отделните хора, но и за авторитета и престижа на БАН и държавата. На базата на досегаяната практика, автономността ще доведе до още по-големи злини при тестуването иразвитиетона кадрите. Това би могло да стане със създаването на независим орган в които да бъде подчинен на Президента или на Министър Председателя пряко. До този орган да имат достъп всички творци в страната. Целта е да се извършват обективни оценки, които ще бъдат от полза както на авторите, така и на фирми, заинтересовани организации и в крайна сметка ще съдействат за престижа, авторитета и развитието на науката и на държавата. Те ще бъдат от полза и за ефектно изпълнение на Оперативната работна програма от Европейските фондове ”Конкурентноспособност на Българската икономика” за периода 2007-2013 г., а и в по далечно бъдеще. А високото качество на висшето образование е гаранция за създаване на добри научни кадри. Ние всички се възхищаваме на Финландския феномен, на Финландското икономическо чудо.  Тази много бедна, до преди няколко десетилетия страна, се превърна за кратко време в най-проспериращата страна в света, защото заложи на образованието като приоритетна област в духовното и материално развитие на страната!   Забележка. За сведение, в личничния ми блог сайт, категория Наука(www.nautchnitrudove.blog.bg) e показан списък на научните ми трудове по автор(и), заглавие, източник в който са публикувани, брой, година, страница и някои доказателствени документи, оригиналите на които са показани в монографията; Б.В.Колев ”Материалознание и глобални проблеми”. Изд. БПС-Авангард, София, 2003,някои и в монографията; Б.В.Колев „Нови комплекснолегирани сплави на желязовъглеродно основа”, изд. БПС-Авангард, София, 2001,2003. За сведение, в сайта www.bogomil.blog.bg на този етап са вкарани и текстовете на част от публикуваните на книжен носител научни трудове. Предстои ми много работа по тия сайтове. С какво се занимавам сега, за сведение, може да се види във сайта; www.vestnitci.bogomil.blog.bg                                             С уважение д-р инж. Богомил Великов Колев             За контакти:         Е-mail:b.v.kolev@abv.bg    


Тагове:   кадри,   писмо,   министър,   НАУЧНИТЕ,


Гласувай:
1



1. magnoliya - БРАВО!
02.07.2010 23:47
За смелостта да напишеш всичко това. И ако БАН е най-високото стъпало в йерархията, представи си какво става и по-надолу, не само в научните среди. Затова доникъде не сме стигнали и няма да стигнем, защото все още нищо не се е променило. Интересно ми е получи ли отговор на писмото до г-н Премиера? Желая ти лека вечер!
цитирай
2. bogomil - Благодаря ви Магнолия за този коментар
10.07.2011 22:15
Многоуважаема Магнолия,
Приятно изненадан съм и съм трoгнат от вашия интерес към моите научни публикации. Коментарът ви е убедителен и напълно отговаря на истината. не съм получил отговор на Министър председателя. Действителността е друга. Имам отговори на писма от президента , публикации във вестници и списания. Да не ви дава Господ да се обръщате по такива сериозни въпроси и, да пишете молби или да се жалвате от нещо. Бюрокрацията ще ви откаже от намнеренията ви колкото и да се стараете да ги убеждавате и да имате право. Затова и държавата ни се намира на това завидно дередже. Извинявайте, че чак сега открих този ваш коментар.

с искрено уважение и най-добри поцжелания

www.bogomil.blog.bg
www.nautchnitrudove.blog.bg
www.vestnitcibogomil.blog.bg
www.istoriabogomil.blog.bg
www.metaloved.blog.bg
www.bg.netlog.com/b_v_kolev
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogomil
Категория: Други
Прочетен: 2026894
Постинги: 452
Коментари: 1153
Гласове: 1970
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031