Б. Износоустойчивост на аустенитни комплекснолегирани сплави от системите: Fе-(Cr)-Mn-C-N; Fe-Cr-Mn-C Научни и научно-приложни приноси 4.7.Получени са математически модели за влиянието на основните компоненти С (0,2-3,2%), Cr. (0,5-12%), Mn (10,5-28%), налягане (5-45.10⁵Pa) и усвоен N (0,04-0,1 до 1%), върху износоустойчивостта на ляти аустенитни сплави от системата Fe-(Cr)-Mn-C. Установено е, че под тяхно въздействие износоустойчивостта се подобрява, като влиянието на хрома, мангана и налягането е косвено, предимно чрез усвоения N. Показано е, че при SC+N і0,8-1,2% могат да се получат сплави със сравнима и по-добра износоустойчивост от Хатфилдовата стомана 110Г13Л,.             -Получени са съобразно принос 3.2, ниско и средно легирани със Сг ляти аустенитни комплекснолегирани сплави от системата Fe-Mn-Cr-C-N, които в лабораторни условия са показали висока износоустойчивост при добро съчетание с механични показатели, съобразно принос 4.2 (авт.св РБ - 21141, 21142, 23669, 31141, 49451, 51734}.             а/ при стоманите от g-областта съдържащи 1,3-0,5%C; 0,06-0,.8%N; 0,8-1,2%Si; 28-11%Mn; Cr.=8-2%; S, P< 0,1% с възможност за допълнително легиране с V, Mo, Al, W при обща сума до 2%             -до 1,5-1,8/2/ пъти по-висока s₀₂ и до 1,5-2,5 /в отделни случаи до 4-5/ пъти по-добра износоустойчивост от хатфилдовата стомана 110Г13Л,             - до 3-4 пъти по-висока s₀₂ и до 13-16 пъти по-добра износоустойчивост от 1Х18Н10Л             б/ при сплавите от областта g+К /чугуни/ със състав (2)2,8-3,6%C; 0,7-2%Si, 10-15%Cr; 10-15%Mn, 0,04-0,5 %N (s_B=50-80.10⁷P, а_к=1,4-0,5.10⁵ до 550 - 600НВ/. Износоустойчивост - до 4-6 пъти ( в отделни случаи по-вече) по-добра от хатфилдовата стомана 110Г13Л и до 20-25 пъти по-добра от 1Х18Н10Л             в/показано е, че могат да се създават аустенитни стомани с азотовъглероден аустенит, износоустойчивост та на който при по-добри якостни и пластични показатели да бъде сравнима и по-добра /до 1,5-3 пъти/ от тази на отвърнатата мартензитна структура на ст.45. 4.8. Показано е, че:             - след аустенитизация и бързо охлаждане, влиянието на С /от 0,09 до 3,5-4%) и на Сг (от 0 до 12-14%) вър ху износоустойчивостта и в двете системи с и без N принципно си приличат. Получени са несъдържащи N стомани и чугуни с по-добра износоустойчивост от еталоните: ст.3, ст.45 закалена и отвърната, 110Г13Л, 45Х20Н12Г2СЛ. Установени са различия в уякчаването и в пластичните показатели в полза на азотосъдържащите сплави:             -след нагряване и охлаждане /’’стареене’’/ износоустойчивостта на аустенитно бързо охладените азотноле гирани ляти сплави се влошава, а на несъдържащите N се подобрява, спрямо изходното А^-но бързо охладено състояние. В.Корозионна устойчивост и съпротивление срещу окисление при повишени температури Научно- приложни приноси 4.9. Показано е, че изследваните сплави от системите Fe-Cr-Mn-C-N; Fe-Mn-Ni-C-N; Fe-Cr-Mn-Ni-C-N имат добра корозионна устойчивост в някои по-слабо активни среди (до 4 бал по БДС 16398-86) и могат да се използуват за отливане на детайли, работещи в условията на корозия и абразивно износване (при определено РH=5-8), а стомани те от g-областта (съгласно принос 3.2) и в условията на ударно абразивно износване, ерозия и кавитация 4.10. Показано е аналитично, че за създаване на /алтернативни/ топлоустойчиви сплави на Fe^-на основа за дългот райна експлоатация е необходимо да се намалява съдържанието на елементите образуващи твърди разтвори на внедряване до практически възможен минимум или до пълно премахване, замествайки ги с други аустенитизатори и стабилизатори на g твърдия разтвор (Ni, Cu, Co, Mn, Al и др,). Показано е, че високохромлегираните /над 12-14%Сг/ могат да се използуват за краткотрайна употреба, максимум до 450-500^оС.   5.Възможности за получаване на комплекснолегирани азотосъдържащи ляти сплави от други метални системи на Fe-C^-на основа. А.Система Fe-Cr-C-N Научни и научно-приложни приноси. 5.1. Изследвани са структурата /след кристализация във формата и след- отгряване, закаляване и отвръщане/, ме   ханичните показатели, прокаляемостта и износоустойчивостта на ляти комплекснолегирани сплави, при широк диа пазон на вариране на основните компоненти [0,6-4,2%C; 0,2-2;5%Si; 0.2-9%Mn; 6-30%Cr; 0,04-1(2,1)%N, допълни телно легиране поотделно или заедно в различни комбинации: 0-3%Mo; 0-1%V; 0-1%W; 0-0,3%B; 0-0,3%Nb; 0-2,5 % Ni или Cu и модифициране със Ce. Mg иZr] и са показани възможностите за получаване на широка гама нови висо кояки и износоустойчиви ляти стомани и чугуни c подобрени физико механични и експлоатационни показатели:             -Потвърждават се някои данни от инструменталните деформируеми стомани разработвани в ИМ-БАН под ръководството на проф.дтн.Ц.Рашев и сътрудници, че азотът в изследваните ляти сплави, понижава критичните точ ки, намалява количеството на феромагнитните фази, увеличава количеството на остатъчния аустенит и го стабилизи ра, забавя дифузионните процеси при отвръщане, уякчава матрицата.             -потвърдена е теоритичната постановка в принос 2.1, че налягането, азотът и скоростта на охлаждане при кристализация във формата, действуват в една посока издребнявайки зърната.              -установено е, че след закаляване /950-1000^оС/и отвръщане /200^оС/ азотът повишава якостта на опън на изследвани ляти сплави с 1-3.10⁷ Ра на всеки 0,1%N. Показано е, че за разлика от въглерода, азотът в изследва ните граници от 0,02- до 0,9% не влошава ударната жилавост /сплав 200Х20МД/              -показано е, че азотът подобрява прокаляемостта и може да замества някои скъпи и дефицитни елементи /Mo, Mn, Ni, Cu и др./. Получени са по собствено разработена методика на топлинното моделиране сплави с прока ляемост до /над/ 200мм./твърдост і 55-60 HRC/             Показано е, че химически свързания азот подобрява обработваемостта на сплавите с режещи инструменти.             -Установено е, че определящо вляние върху износоустойчивостта имат въглеродът и хромът, като азотът по добрява износоустойчивостта до определено оптимално насищане, отговарящо на максимална твърдост при опреде лена температурата на закаляване, а химически свързания азот я влошава. 5.2. Създадени са редица комплекснолегирани ляти износоустойчиви слави, защитени с патент РБ49451 и авт.св. РБ.26110, 23669, притежаващи добра обработваемост с режещи инструменти, по- добра износоустойчивост /от 110Г13Л и ст.45/, при сравнима и по-добра ударна жилавост и износоустойчивост от практически необработваеми те чугуни: Нихард /крехък/, ИЧ28Н2 /ИЧХ30Н3/ и от аустенитни чугуни: ИЧХ14АГ12; ИЧХ14/А/H3Г4. Б. Системи Fe-V-Mn-C-N и Fe-Mn-V-Cr-C-N. Научно-приложни приноси 5.3. Доказани са експериментално възможностите за създаване на нови комплексно легирани ляти сплави /чугуни/ с повишени механични /пластични/ показатели и износоустойчивост             -Получени са аустенитни чугуни в системата Fe-Mn-V-C-N със състав 2.1-2,8%, Si=0,4-0,9%, Mn=10-22%, V=4-11%, N=0,04-1,3%, S под 0,030%) притежаващи сравнима износоустойчивост и по-добри пластични показатели /а_к до 2,5-2,8.10⁵J/м² спрямо изследваните аустенитни чугуни от системите Fe-Cr-Mn-C-N и Fe-Cr-Mn-C.             -Защитен е патент за изобретение РБ48293.             -Проведени са и се провеждат успешни експерименти относно замяната на по-скъпия и дефицитен ванадий с хром. 1,4-2,7%С, Si=0,4-0,6%, Mn=7-30%,Cr=4-12(15)%,V=10-4%(SV+Cr=14-16%),N=0.09-0,455%),   6.Приложно практически приноси. 6.1. На базата на приноси 1.1 и 1.2 са разработени принципни идейно технологически и методически основи на легирането на стопилки на Fe^-на основа в условията на налягане /МОМГП/. Пуснати са в действие първите лабора торни съоръжения за получаване, леене и кристализация на азотнолегирани леярски сплави по МОМГП: а/ усъвър шенствувана е монофазна електродъгова пещ, за третиране и леене на черни метали и сплави под налягане в опре делена газова среда. б/индукционни автоклави АИ 3/60 и АИ10/50 ( гравитационна машина 460, вертикално пнев матична машина 262), послужили като база за развитие и създаване на следващите поколения машини и съоръже ния, внедрени в ИМ-БАН и филиали. 6.2. Разработени са методика и съоръжения за изпитание на прокаляемост /включително и на високопрокаляеми легирани износоустойчиви сплави/, осигуряващи няколко вариантни възможности за топлинно моделиране на усло вия, най-близки до практиката. За пръв път е изработен и приложен опитен образец с дължина 2 пъти по-голяма от съществуващата стандартна - 100 мм. Методиката- съоръженията и приспособленията са внедрени в ХТМУ-София. 6.3. Изработени са лабораторни машини и съоръжения за изпитване на износоустойчивост на черни метали и спла ви в условията на насипен абразивен материал при сухо и мокро износване /PH=6-8/, съчетано с определени удар ни натоварвания /и в условията на триене в абразивна шкурка или абразивен диск./. Внедрени са в ИМ-БАН./ХТМУ/ 6.4. Разработени и експериментирани са нови сплави и технологии по 12 изобретения и патенти и са проверени в промишлени условия, при отливане и експлоатация на отливки, работещи в условията на абразивно, хидро абразив но, ударно абразивно и корозионно механично износване, в замяна на някои традиционно използувани за целта сто мани и чугуни у нас и в чужбина : аустенитни стомани /от типа 110Г13Л и 1Х18Н9ТЛ/, нелегирани стомани, /ст. 3, ст.45/, чугуни /нихард ИЧХ28Н2/ и др., внедрени в и чрез ИМ-БАН и ”Електрометал” ООД-София.   IV.НАУЧНИ ТРУДОВЕ ПО ДИСЕРТАЦИЯТА   А.Отпечатани трудове 1.Колев Б.В. Възможности за получаване, структурообразуване и свойства на някои леярски сплави на Fe-C^-на осно ва легирани с азот. Автореферат на дисертация. София .1985. Защитена на секретен съвет за н.степен ктн /доктор/             1.1. Калев Л.Ц.,Б.В.Колев, Е.А.Бубев.Сив чугун, авт.св.РБ 23345             1.2. Калев Л.Ц, Б.В.Колев, Е.А.Бубев.Сиви чугуни с повишено съдържание на манган и азот. Машиностроене, София,1975, стр.173-177.             1.3. Калев Л.Ц., Б.В.Колев.По някои термодинамични въпроси на насищане на стопилка на желязна основа с азот под налягане и при атмосферни условия. Материалознание и технология, 1977, 5,             1.4. Колев Б.В.,Т.Н.Трендафилов. .Някои особености на легирането на сиви доевтектични чугуни с азот. Ма шиностроене, София, 1981, 3, стр.122-126.             1.5. Калев Л.Ц.,Б.В.Колев,А.Т.Леков. Възможности за обемно насищане с азот на сив чугун от вагрянка. Ма териалознание и тенология.София,10, стр.54-60.             1.6.Димов И.Н.,Л.Ц.Калев,Б.В.Колев.Желязовъглеродна сплав. Авт.св. РБ31141             1.7.Димов И.Н.,Б.В.Колев,Върху някои технологични въпроси на усвояване на азот в леярски сплави от системата Fe-Cr-Mn-C-N, София, 1984,13, стр.44-55. 2.Кalev L.Tc.,B.V.Kolev,E.A.Bubev,A.Motceva. Moglichkeiten fur herstelung von grauguss mit erhohten mangan und sticstoffgehalt. Simposium uber das Gegengruck- giesse - verfahren, vortage,Varna,1973, p.133-141 /отпечатан и на рус ки език/ 3.Колев Б.В. Възможности за използуване като азотоносители на минерални азотосъдържащи вещества за подобря ване на структурата и свойствата на сиви чугуни. Машиностроене, 9, 1980, стр.406-410. 4.Колев Б.В. Легиране на сиви чугуни с азот под налягане .НС”88. Нови материали и технологии. ВТУ ”А.Кънчев”, Ру се ,1988, серия 2, стр.17-21. 5.Колев Б.В. Структурообразуване и свойства на сиви чугуни, обработвани с обикновен и азотиран FeMn и FeB.НС” 88. Нови материали и технологии. ВТУ”А.Кънчев”, Русе, 1988, серия 2, стр.52 -57. 6. Kolev B.V. Production of Fe-Based N-alloyed Cast Alloys, 3^-rd Intern. Conf. on High Nitrogen Steels, HNS-93.14-16 sept 1993, Kiev, Ukraina. p.610-614. 7. Kolev B.V. Investigation of somme Basic Mechanic Properties Cast Nitrogen Containig Alloys of Fe-C Basis, 3^-rd Intern Conf. on High Nitrogen Steels, HNS-93,14-16 sept.,1993, Kiev, p.383-386. 8.Колев Б.В., М.Илиева, П.Ковачев. Влияние на въглерода и на хрома върху количеството и типа на карбидната фаза в ляти аустенитни сплави от системата Fe-Cr-Mn-C. науч. трудове ВТУ ”А.Кънчев’’ ; ХХХV, серия 2, Металознание и технология на металите, Русе,1994, с.52-59. 9.Kolev B.V. Results from Investigations on Structure and Properties of Iron Based Cast Nitrogen Steels and Forcasts. a)8^-th Itern. Metallurgy ad Materials congres. Istanbul, 1995, vol.II, p.1007-1021 б)4^-th intern. Conf on HNS-95, Kyoto, Japan. 1995. Официален документ. 10.Колев Б.В .Върху някои проблеми на термичната обработка на ляти аустенитни сплави от системата Fe-Cr-Mn-C-N. Прогрес. маш. технологии АМТЕСН, сек.3, Термична обработка и покрития, ВТУ,”А.Кънчев”Русе, 1995, стр.23-32. 11.Колев Б.В. Относно влиянието на някои повърхностно активни елементи върху структурата и свойствата на чугуни, кристализирали под налягане а) сп. ”Техническа мисъл”,,3-4, 1997 , стр.134-142.. б).НТК с межд. уч. Метало знание, металолеене, Ловеч,1995, стр.60-68. 12.Kolev B.V. Ecologo-Technological Trends. New Conceptual and Practical Possibilities for the Development of Metallurgy and Metal Casting during the next 21 Century. а)Спечелен конкурс в Истанбул -документ..I-^st Intern. Foundry and Enviro ment Symp. November,1998 .p.33-43, б/ Intern.Congr. Mechan. Eng. Technology, Sofia, sept. 1997, vol. 12, р.20 в) Nat. conf. with intern. Part.. Development of Metallurgy and Metal Casting during the next 21 Century of the Balkans, vol IV, Varna,1996 ,p.213-222... 13.Kolev B.V.The Fundamental Philosophical Recources of Material Science and Metallurgy in Explanation of some Modes of the Matter’s Motion. a)Nat. conf. with intern. Part. Development of Metallurgy and Metal Casting during the next 21^-st Century of the Balkans, vol. IV, Varna, 1996, p.296-304. б)Докладван чрeз спечелен конкурс в Истанбул.I^-st Intern. Foun dry and Enviroment Symp. November, 1998 - документ. 14.Kolev B.V. Fundamental Bases of Ecoproblems and Ways for their Resolving in Infustrial Manifacture-Metalluиgy, Metal Casting etc.: Докладван чрез спечелен конкурс в Истанбул.документ I^-st Intern. Foundry and Enviroment Symp. November 1998, p.97-104,. 15. Kolev B.V.Metallurgy Metalscience of Iron Based Allloys and Ecology a) докладван чрез спечелен конкурс в Истанбул I^-st Intern. Foundry and Enviroment Symp. November 1998, p.141-150 - документ б) I^-st Int. Congr. Mech. Eng. Technol. vol.10, Sept. 1997, p. 61- 65.. 16.Kolev B.V. New Alloys on the Ferrous Base, Alloyed with Volatile Elements (N and others-Results, Development and Trends in Future, 5^-th Intern.Conf, HNS⁹⁸, Helsinky-Stokholm, may,1998, p.127; същият допълван с нови факти и анализи; a) I^-st Intern.Congr.Mech. Eng. Technol. Sofia, Sept. 1997 vol,4. No2, p.118-124; б)3^-rd Intern. Conf. MPSL, Sumy, Ukraina, may,1999; в) 84^-th Steelmaking and 60^-th Iron making Conf. USA, Bаltimore, 25-28 March, 2001. 17.Kolev B.V. Thermal Metаstability in Heating and Cooling of some Austenite Ferrous Alloys. Theoretical Foundations. a) Metalloph. Noveishie Tekhnol.,: Межд. списание, Киев,1999, t.21,3, p.69-77. б)Докладван. 5^-th intern.Conf. HNS, Finland and Sweeden, may, 1998, p. 93; в) Intern. Worкshop Diftrance, Cherkassy, Ukraina, 1998, p.177;.г) 1^-st Intern. Foundri mеn and Enviroment Symp. Istan bul, Novemb. 1998. Официален документ. 18.Колев Б.В. Изследвания върху структурата след кристализация във формата и след термична обрaбoтка на ляти стомани от системата Fe-Cr-C-N. НТКонф.с межд. уч. ”Металознание и термично обработване”. Созопол, 1998, с.60-66. 19.Колев Б.В.Структурообразуване на чугуни от системата Fe-Cr-C-N след кристализация във формата и след термич но обрабoтване. НТК с межд. уч.”Металознание и термично обработване” Созопол, 1998, с.53-59. 20.Колев Б.В.,Р.П.Раданов, В.Лазарова.Рентгеноструктурен анализ на ляти сплави от системите Fe-Cr-Mn-C-(N) и Fe-Cr-C-N. НТК с межд. уч.”Металознание и терм. обработване” Созопол, 1998, с.76-80. 21.Колев Б.В.Термична стабилност на ляти сплави от системата Fe-Cr-Mn-C-N с повишено съдържание на С спрямо неръждаемите деформируеми стомани. 2^-nd Intern.Congr.Mech.Eng. Technol.1999, vol.6, No 2, p.106-109. 22.Колев Б.В. Промишлени изпитания на отливки от нови патентно защитени износоустойчиви сплави. НТVконф. с межд. уч. Металолеене., Ловеч. 1998, с.83-89. 23.Колев Б.В.,М.Илиева, П.Ковачев.Изследвания върху карбидни и нитридни фази изолирани по електрохимичен ме тод от някои нови легирани леярски сплави.а) 2^-nd Intern.Congr. Mechan. Eng. Technology, Sofia, sept. 1999, vol.6, No 2, p. 53-55; б)Нац.конф. лаб. контрол на качеството, Варна .1989. 24.Kolev B.V. Alloying Processes of the Fe-C Based Alloys with Volatile Elements (N,etc)- Mechanism , Kinetics and Ecology Trends.а)10^-th Intern. Mettallurgy and Materials Congress.24-28 may, 2000, Istanbul, vol.1, p. 235-243 б)Protec tion and Rehabilitation of Eviroment Exploatation Mining and Materials Recoursces and Matallurgy, Varna, 1999, p.334. 25.Kolev.B.V. Effects of Pressure and Nitrogen on Structure Formation of Some Fe-C Base Casting Alloys - Theoretical Ana lysis. a) Metallurgy and New Materials Researches, vol.II,N4, p.34-49; б)2^-nd Intern. Congr. Mech.Eng. Technol. Sopfia, 1999, vol.6, N2, p.125-129; в)3^-rd Conference of Macedonian Metallurgists Union with Intern. Part. Ohrid, 4-6 mai, 2000, p. 29-36. г). VI ^-th Romanian Metalurgicall Conf. Bucurest,1999. 26.Kolev B.V. Influence of Chemical Composition on Mechanic Characteristics of Casting wear-Resistant Complex Alloys of the Fe-Cr-C-(N) System. а) 3^-rd Conf. of Macedonian Metallurgists Union with Intern. Part. Ohrid, 4-6mai, 2000, p.49-55. б) 2^-nd Intern.Congr. Mech. Eng. Technol. Sofia, 1999, vol.6, N2,144-148. в)VI Romanian Conf. with Intern. Part. Bucharest 1999; г)Europien Conf. on Advanced Mech. Behaviour Plasisity and Damage”Euromat”2000,Tours France, Nov, 2000. официален докумeнт 27. Kolev.B.V. Influence of Temperature and Holding Time а Quenching and Tempering on Some Basic Mechanic Characte ristics Determining the Application of Casting Wear-Resistant Complex Alloys of the Fe-Cг- N System.a) 3^-rd Conf. of Mace donian Metall. Union with Intern. Part.Ohrid, 4-6 may, 2000, p. 259-263.; б). 2^-nd Intern. Congr. Mech. Eng. Technol. Sopfia,1999, vol.6, N2, p.111-115 в)VI Romanian Conf. with Int. Part. Bucurest 1999; г)Europien Conf. on Advanced Mech. Behaviour Plastisity and Domage ”Euromat” 2000,Tours France, Nov, 2000.Официален документ. 28.Кolev B.V. Ecological Production of New Cast Alloys Using Wast Volatile Elements /N and others; .а) межд.Сб. науч. трудов Прогресивные системы машиностроения, вып. 8, Донецк, ДонГТУ, 1999,б) Машиностроене и техносфера на рубеже 21 века. НТ Конф. Севастополь, Украина, 1999, с.294-306с.261-273.; в): 1^-st Intern. Foundrimеn and Enviro ment Symp. Istanbul, Novemb.1998. Официален документ 29.Kolev B.V. Hardenability of Cast Wear Resistant Complex Alloyed Alloys.a) Asia steel Intern. Conf. ’’Asia 2000’’ Sept. 2000, Beijing, China, p.320-327; б)10^-th Intern. Mettallurgy and Materials Congress, 24-28 mai, 2000, Istanbul, vol.II, p. 939- 948 . в) 84^-th Steelmaking and 60^-th Ironmaking Conf. USA, Bаltimore 25-28 March, 2001. 30.Kolev B.V. Possibilities for Ecological Production of New Wear Resistant Fe-C Based Allois. a) Asia steel Intern.Conf. ’’Asia 2000’’ Sept. 2000, Beijing, China, p.309-319; б) 10^-th Intern. Mettallur gy and Materials Congress, 24-28 mai, 2000, Istanbul, vol. II, p.925-938; в)3^-rd Conf. of Metall. Union with Intern. Part.. Ohrid, 4-6 mai 2000, p.199-213;. г)84^-th Steelmaking and 60^-th Ironmaking Conf. USA, Baltimore, 25-28 March, 2001 31. Kolev B.V. New Cast Irons and Steels Alloyed with Nitrogen under Pressure- Experimental Re sults. Discution and Prog nostication. Metallurgy and New Materials Researches, vol. VIII, No 2/2000, p.14-37. 32.Kolev B.V. Study on Wear Resirtance of Complex Alloyed Alloys of the systems Fe-Cr-C and Fe-Cr-C-N; 10^-th Intern. Mettallurgy and Materials Congress, 24-28 mai 2000, Istanbul, vol. II, p.901-909. 33.Колев Б.B. Структурообразуване на сиви доевтектични чугуни, микролегирани с азот под налягане. а/Техническа мисъл, год ХХХVII, 2000, No 1-2, 101-110.б) .III^-та НТКонф. с мeжд. уч. по Металолеене, Албена 1989. 34.Колев Б.В. Изследвания върху структурата при ’’стареене” на ляти аустенитни безникелови сплави от системата Fe-Mn-Cr-C, съдържащи 4,8-6,3% Сг. ХV НТКонф. с межд.уч. Дефектоскопия 2000, Созопол, с. 204-207. 35.Колев Б.В. Изследвания върху структурните изменения при ”стареене” на ляти аустенитни сплави от системата Fe-Cr-Mn-C, съдържащи 12-13%Сг, ХV НТКонф. с межд. уч.. Дефектоскопия. 2000. с.208-213. 36.Колев Б.В. Структура след ‘’стареене’’ на ляти аустенитни сплави от системата Fe-Cr-Mn-C, съдържащи 22-24%Сг, респ. от 0-1 до 22-24%Сг.ХVНТКонф.с межд. уч. Дефектоскопия- 2000. с.214-220. 37. Kolev B.V. Deviation from Sieverts low-Theoretical Problems Relared to Nitrogen Absorption by Ferro-carbon Based alloys under Pressure. 2^-nd Balkan Conf. with Intern.Part. Development of Meta llurgy in the Balkans at the Beginning of the 21^-st century, 1^-st vol.Bucharest, 2000, p.111-115 38. Kolev B.V. Production of New High Strength Austenite Cast Alloys. a)3^-rd Intern.Congr.on Mineral wealth. SПрактiка. SUNEDRIOU-TOMOS B, Athens, Greece,.2000. p.433-441;б) Europien Conference on advances in Mechanical Beha viour Plasticity and Domage EUROMAT 2000. Tours (France) 7-9 Nov. 2000. Summury with results and figers. Official document. в) межд. Сб. науч. трудов “Прогресивные системы машиностроения”, вып. 10, Донецк, ДонГТУ 1999. 39.Kolev B.V. New wear resistant Austenite cast Alloys  a)3^-rd Intern. Congr. on Mineral wealth. SПрактiка. SUNEDRIOU-TOMOS B, Athens, Greece.2000, p.169-176; б) Europien Conference on advances in Mechanical Behaviour Plasticity and Domage EUROMAT 2000.Tours (France),7-9 Nov. 2000. Summury with results and figers. Official document. 40.  Kolev B.V. Influence of Cr and Mn on Solid Phase Reactions under Ageing of Casating Austenite Quenching Alloys of the Fe-Mn-Cr-C-N, Fe-Mn-Cr-C-;Fe-Cr-Mn-C systems; a) 3^-rd Intern. Congr. on Mineral wealth. SПрактiка. SUNEDRIOU-TOMOS B, Athens, Greece.,2000, p.165-168;б) 2^-nd Intern. Congr. Mech. Eng. Technol.Sofia,1999, vol.6,N2, p.153-156 Б.Изнесени доклади 41.Колев Б.В.,Г.Златева,Р.Дафинова.Микроструктурни особености на стареенето на леярски сплави от системата Fe-Cr-Mn-C-N с повишено съдържание на С.Научна сесия ВНВАУ” П.Волов,Шумен,1988,ЦНИРС ,София. 42.Колев Б.В. Износоустойчиви леярски сплави. състояние развитие и перспективи.Н аучна сесия ”55 години на НПП ”Електрометал” София,1988. Документ 43.Колев Б.В. Изследване на структурата и механичните свойства на ляти сплави от системата ’’Fe-Cr-Mn-C-N”. Пле нарен доклад. 5^-ти Нац. колоквиум с межд .уч.”Физични методи за изследване и контрол на метали и сплави” 14-17 октомври, Витоша, София, 1993, с.7. 44.Колев Б.В. Върху една хипотеза, търсеща диалектическа връзка между процеси и явления в неживата и жива Природа от важно значение за Науката и практиката, т.е. за Биологията, Медицина а, Екологията, Металургията и Фи лософията.Eко Русе,1990, c.85-86. ЦНИРД 45.Колев Б.В.Явлението “Внедряване в Природата” като фундаментално философско понятие, диалектическа връзка между формите на движение на материята и ключов момент в някои качествени промени, дължащи се на количестве ните натрупвания. Еко Русе⁹⁰. c.86-87. 46.Колев Б.В. Някои съвремени възможности за решаване на актуални екологични проблеми в металургичното и лерско производства.III^-та Нац.конф.с межд. уч. Еко Русе,1992,с.52 47. Колев Б.В.,М.В.Ганчева. Структурни промени при нагряване и охлаждане на аустенитни стомани на манганова основа с понижено съдържание на Cr.. 5^-ти Нац. колоквиум с межд .уч.”Физични методи за изследване и контрол на метали и сплави” 14-17 октомври, Витоша, София, 1993, 48.Колев Б.В. Отвръщане след закаляване на хромлегирани азотосъдържащи леярски сплави. 5^-ти Нац. колоквиум с межд. уч.”Физични методи за изследване и контрол на метали и сплави” 14-17 октомври, Витоша, София, 1993.с.38 49.Колев Б.В.,М.В.Ганчева,Л.Евлогиева,Л.Саръиванов. Металографски изследвания на ляти сплави от системата Fe-Cr-Mn-C-N, кристализирали с голяма скорост на охлаждане. 5^-ти Нац. колоквиум с межд .уч.”Физични методи за изследване и контрол на метали и сплави” 14-17 октомври, Витоша, София, 1993, с.39 50.Колев Б.В. Някои възможни идейни схеми свързани с тенологично развитие и усъвършенствуване на Българските методи за обрабатване и леене на материалите с газово противо налягане /МЛПН-МОМГП/.IVНТКонф. с межд. уч. Еко Русе 1994, с.44-46.ЦНИРД.Обем - 49 стр. 51.Колев .Б.В. Глобални проблеми-организационни форми и футдаментално-философски насоки за решаване на Еко логичните. IV НТКонф.с межд.уч.Еко Русе 1994,с.47-50, ЦНИРД. Разш. вариант,обем-39 стр. 52.Колев Б.В. Нови идейни възможности за технологоекологично развитие и усъвъшершенствуване на процесите в индустриалните производства (металургично,леярско и др). IV НТ Конф .с межд. уч. Еко Русе 1994,с.51-52,ЦНИРД,София- Обем-46стр. 53.Koлev Б.В.,М.В.Ганчева,Л.Е.Занчева. Микроструктура и свойства на сплавите от системата Fe-Cr-Mn-C. Sixth Nat. Coloq. with Foreign Part. Phisical Methods for Investigation and Control of Metals and Alloys, Sofia, 1994, p.4. 54.Kolev B.V. General Results from investigations on some Structure Formation and Properties Fe-Based new Nitrogen alloys after solidification on thermal treatment and Production Perspective on the next 21 Century.20^-th Intern. Fedaration for Heat treatmet ad Surface Engeneering, Sept, 1996, Bryton, England. Документи. 55.Kolev B.V. Ecological Production of High STrength Austenite Cast Alloys of System Fe-Cr-Mn-C-N1^-st Intern. Foundrimеn ad Enviroment Symp. Istanbul, Novemb.1998. Официален документ. 56.Kolev B.V. Possibilties for high Performence Utilization of new Perpective Alloys for Casting. 1^-st Intern. Foundrimеn and Enviroment Symp. Istanbul, Novemb.1998. Официален документ. 57.Колев Б.В_. Усвояване на азот през повърхността и през обема на стопилка от сив чугун, кристализирал при атмос ферно и повишено налягане. НТКонф. с межд.уч.. Леене. Ловеч, 2000.Официален документ. 58. Колев Б.В. Механични показатели на сиви чугуни кристализирали под налягане във въздушна и азотна среда. НТКонф. с межд.уч. Леене, .Ловеч -2000. Официален документ 59. Колев Б.В_. Възможности за предотвратяване на стабилизиращото влияние на Mn и N върху перлита и цементита при обработване на стопилка от сив чугун с азотиран FeMn под налягане. НТКонф. с межд.уч. Леене. Ловеч- 2000. Официален документ. 60._.Колев Б.В.Структура на сиви чугуни кристализирали под налягане във въздушна и азотна среда. НТКонф. с межд. уч..Леене. Ловеч- 2000. Официален документ. 61. Колев Б.В. Възможности за получване на сиви чугуни под налягане в условията на методите за обработване на материалите с газово противоналягане.НТКонф.с межд. уч. По леене. Ловеч - 2000г. Официален документ. 62.Kolev B.V. New Multicomponent C+N Cast Alloys-Absorption, Retention of N and Structure Formation аfter Crystalisation and Heat treatement HNS 2001, Nitro 2001. Kalpakkam, India, october 2001 Предстои 63. Коlev B.V. Physico-Mechaical Properties, Wear Resistance and other Exploatation Characteristics of some New C+N Cast Alloys-Steels and Cast Irons. HNS 2001, Nitro 2001. Kalpakkam, India, october 2001(предстои) and Intern.Conf.’’Mashinostroene I technosphera na rubeje XXI veka’’ Sevastopol, sept. 2001. Предстои. 64. Kolev B.V. Structure Formation after Austenitization, Quenching, Ageing some New Complex Cast Alloys- steels and Cast Irons Formation ” Integration of Heat Treatment and Surface Engi neering in the Manufacture of Engineering Components” 12-14 September- 2001, Dubrovnik Cavtor, Croatia, Пленарен доклад.Предстои 65.Колев Б.В.. Некоторые теоритические вопросы упрочнения и улучшения износостойкости литых аустенитных без никелевых сплавов на Fe-C основе с элементами, образующими твердые растворы внедрения (C.NS C+N).3^-rd Intern. Congr. Meсh. Emgin.Techn. Sofia- 2001,приет за изнасяне. Конгресът ппредстои. 66.Колев Б.В. О некоторых теоритических аспектов термической метастабильности аустенитно закаленых литых ста лей и чугунов, содержащих и несодержащих азота (част.1 Прерывистое выделение) 3^-rd Intern. Congr. Mech. Emgin. Techn. Sofia- 2001,приет за изнасяне. Конгресът предстои 67.Колев Б.В. Механизм процессов непрерывного выделения новых фаз при нагреве и охлаждение /”старение”/ быс тро охлажденных литых аустенитных безникелевых сплавов (част II)3^-rd Intern. Congr. Mech. Engin.Techn. Sofia- 2001 68.Колев Б.В.Термическая метастабильность азотосодержащих аустенитных сталей, высоко стабилизиравонных марганцем /22-23%/. 3^-rd Intern. Congr. Mech. Emgin. Techn. Sofia- 2001,приет за изнасяне.Конферетцията предстои 69.Колев Б.В. Термическая метастабилъность /старение/ литых аустенитных азотосодежа щих сталей легированных марганцем от 7-9 до 12-15%Mn.3^-rd Intern. Congr. Mech. Emgin. Techn. Sofia- 2001, приет за изнасяне. Предстои              В.Признати изобретения и патенти 70.Калев Л.Ц.,Б.В.Колев, Е.А.Бубев. Чугун. Авт.св. РБ23345 . 71.Димов И.Н., Л.Ц.Калев, Б.В.Колев.Желязовъглеродна сплав. Авт. св. РБ31141. 72.Калев Л.Ц., Б.В.Колев. Чугун. Авт.св. РБ34400. 73.Калев Л.Ц.,Б.В.Колев.Сплав на желязовъглеродна основа. Авт.св. РБ23369. 74.Колев Б.В.Чугун. Авт.св. РБ24330. 75.Колев Б.В. Износоустойчива леярска сплав. Авт.св. РБ24142. 76.Колев Б.В.Корозионноустойчив чугун. Авт.св. РБ24141. 77.Колев Б.В. Сив чугун. Авт.св. РБ24883. 78.Калев Л.Ц.Б.В.Колев.Желязовъглеродна сплав на хромова основа. Авт.св. РБ25568. 79..Колев Б.В.,Н.Д.Бачев, Н.Ст.Николов, М.Сл.Славчев. Износоустойчива немагнитна сплав. Авт.св. РБ51734 /патент откупен от !^-ва екс. частна банка/ 80.Димов И.Н., Б.В.Колев, Н.Д.Бачев, Р.И.Дафинова, Р.Ст.Ковачева. Износоустойчива сплав на желязна основа. Патент РБ49451 81.Колев Б.В., Н.ДБачев, Хр.Н.Пенев, Д.В.Михайлов, Хр.Василев Шахпазов, П.Младенов Костов, Я.Ст.Иванов. Изно соустойчив чугун..Патент РБ 48283. Г.Участие в изложби и панаири 1. Леков А.Т.,Б.В.Колев и др. Индукционен автоклав за топене на черни метали и сплави (Гравитационна машина 460. Вертикално пневматична машина 262) IVнац. преглед на ТНТМ Пловдив,1 973. Нац. Преглед на ТНТМ-златна значка и диплом за първо място. 2.Колев Б.В.(р-л колектив). Глава цилиндрова за дизелов двигател Перкинс Д3152.Награда диплом. ТНТМ, 1974 3.Димов И.Н.,Б.В.Колев и др. Експонати - отливки. по авт. св. РБ49451. Изобретено в София, 1985. 4.Димов И.Н.,Л.Ц.Калев, Б.В.Колев. Експонати-отливки от НЕЛ и НПП”Електрометал” София по авт. св. РБ31141. Изобретено в София и изложба В.Търново 1987,авт. св. РБ31141 и па тент 49451. 5. Изложба с експонати на НПП ”Електрометал” на Пловдивския панаир. Колев Б.В и др. документ. 6.Колев Б.В.Диплом за 2^-ро място и самостоятелен доклад. Нац. преглед ТНТМ-1977. 7.Колев .Б.В. Диплом за доклад от ТНТМ-1974   Д.Цитирани научни трудове само в България – без чужбина 1.Колев Б.В. Възможности за получаване на азотнолегирани ляти сплави на Fe^-на основа. НТКонф с м. уч.АМТЕСН⁹³  секция, термична обработка, ВТУ.А.Кънчев, Русе 1993, .2, с. 240-254. цитира се в: Р.А.Русев. Проблеми и нови идеи в технологията на амоняка. 2^-ра научна конф. по Химия,12-14 април, 1995. Плов див. Сборник .II 16, стр.81. 2.Колев Б.В. Нови идейни възможности за технологично развитие и усъвършенствуване на процесите в индустриал ните производства.I V НТКонф с межд. уч..Еко Русе 1994, стр.44-46. Разширен вариант-40 стр. НАЦИРД-София.             цитира се в:             а/Р.А.Русев.Проблеми и нови идеи в технологията на амоняка. 2^-ра Науч. конф. по Хи мия.Пловдив 12-14 април, 1995, сб.II 16, стр.81             б/Р.А.Русев. Получаване на икономно утаени магнезитови катализатори ,промотира ни с амфотерни алкални алакалоземни и редкоземни окиси.2^-ра НТконф.,Пловдив,12-14 април 1995, I/49, стр.49. 3.Колев Б.В. Глобални проблеми, организационни форми и фундаментално философски насоки за решаване на ак туални екологични проблеми.. Разширен вариант над 35-40 стр. ЦНИРД, София,             цитира се от Р.А.Русев. Получаване на икономно утаени магнезитови катализатори, промотирани с амфо терни алкални алакалоземни и редкоземни окиси.2^-ра Нтконф., Пловдив, 12-14 април1995, 2^-ра Науч. конф. по Хи мия. Пловдив 12-14 април, 1995, сборник- I/49, стр.49 4.Колев Б.В. Основни резултати, свързани с получаването, изследванията и приложението на нови сплави на Fе^-на основа легирани с азот. НТКонф.с межд. уч. ”Металознание, метало леене и термично обработване”,част. Казанлък, 1996, стр.45-52.             Цитира се в: ”М.Илиева. Определяне на нитридни фази в азотирани чисти прахове.XIII НТ Конф. с межд. уч. Дефектоскопия, Созопол, 1998, стр.62-64. 5. Колев Б.В.Чугун.Авт.св.24330.             цитира се в авт.св.СССР 1068529. 6. С писмо на проф.А.Свяжин /от МИСиС-Москва, работещ и в Полша/ до проф.дтн.Ц. Рашев са поискани пълните текстове на следните публикувани материали, които по пощата и чрез факса са изпратени до Полша- Честохова. Материалите са поискани във връзка с работа над Монография             а/.Калев Л.Ц.,Б.В.Колев.По някои термодинамични въпроси на насищане на стопил ка на Fe^-на основа. с азот под налягане и при атм. условия. Материалознание и технология, 1977, 5, стр.15-24             б/Колев Б.В.Легиране на сиви чугуни с N под налягане. Науч.трудове т. ХХХI, с.2, Леярски процеси. ВТУ ”А.Кънчев”Русе, 1988, стр.17-21.             в/Колев Б.В. Структурообразуване на сиви чугуни, обработвани с об. и азотир.FeMn и с FeB. Науч.трудове т. ХХХI,с.2, Леярски процеси.ВТУ”А.Кънчев”Русе, 1988, стр. 52-57             г/Калев Л.Ц.,Б.В.Колев и др. Възможности получения чугуна с повышеным содержанием азота. Симп. по ме тоду литья с противодавлением. Април, Варна, 1973, стр.127-135. 7. Цитирани са: Пленарен доклад върху азотосъдържащи нови леярски сплави N 25 от дисертацията, както и останалите доклади на 3^-rd Масеdonian Conf ’’Metallurgy 2000” Ohrid, May, 2000 в приветствения доклад на минис търа на промишлеността и Екологията на Македония. Документ. Дисертантта е избран в журито и ръководството на пленарната сесия - Охрид - 2000. Документ-програма. Дисертанта е поканен за пленарен доклад в Кроатия -Дубров ник - 2001 .Документ.    Цитатите в чужбина не са посочени. Те продъльават.   Б. Износоустойчивост на аустенитни комплекснолегирани сплави от системите: Fе-(Cr)-Mn-C-N; Fe-Cr-Mn-C Научни и научно-приложни приноси 4.7.Получени са математически модели за влиянието на основните компоненти С (0,2-3,2%), Cr. (0,5-12%), Mn (10,5-28%), налягане (5-45.10⁵Pa) и усвоен N (0,04-0,1 до 1%), върху износоустойчивостта на ляти аустенитни сплави от системата Fe-(Cr)-Mn-C. Установено е, че под тяхно въздействие износоустойчивостта се подобрява, като влиянието на хрома, мангана и налягането е косвено, предимно чрез усвоения N. Показано е, че при SC+N і0,8-1,2% могат да се получат сплави със сравнима и по-добра износоустойчивост от Хатфилдовата стомана 110Г13Л,.             -Получени са съобразно принос 3.2, ниско и средно легирани със Сг ляти аустенитни комплекснолегирани сплави от системата Fe-Mn-Cr-C-N, които в лабораторни условия са показали висока износоустойчивост при добро съчетание с механични показатели, съобразно принос 4.2 (авт.св РБ - 21141, 21142, 23669, 31141, 49451, 51734}.             а/ при стоманите от g-областта съдържащи 1,3-0,5%C; 0,06-0,.8%N; 0,8-1,2%Si; 28-11%Mn; Cr.=8-2%; S, P< 0,1% с възможност за допълнително легиране с V, Mo, Al, W при обща сума до 2%             -до 1,5-1,8/2/ пъти по-висока s₀₂ и до 1,5-2,5 /в отделни случаи до 4-5/ пъти по-добра износоустойчивост от хатфилдовата стомана 110Г13Л,             - до 3-4 пъти по-висока s₀₂ и до 13-16 пъти по-добра износоустойчивост от 1Х18Н10Л             б/ при сплавите от областта g+К /чугуни/ със състав (2)2,8-3,6%C; 0,7-2%Si, 10-15%Cr; 10-15%Mn, 0,04-0,5 %N (s_B=50-80.10⁷P, а_к=1,4-0,5.10⁵ до 550 - 600НВ/. Износоустойчивост - до 4-6 пъти ( в отделни случаи по-вече) по-добра от хатфилдовата стомана 110Г13Л и до 20-25 пъти по-добра от 1Х18Н10Л             в/показано е, че могат да се създават аустенитни стомани с азотовъглероден аустенит, износоустойчивост та на който при по-добри якостни и пластични показатели да бъде сравнима и по-добра /до 1,5-3 пъти/ от тази на отвърнатата мартензитна структура на ст.45. 4.8. Показано е, че:             - след аустенитизация и бързо охлаждане, влиянието на С /от 0,09 до 3,5-4%) и на Сг (от 0 до 12-14%) вър ху износоустойчивостта и в двете системи с и без N принципно си приличат. Получени са несъдържащи N стомани и чугуни с по-добра износоустойчивост от еталоните: ст.3, ст.45 закалена и отвърната, 110Г13Л, 45Х20Н12Г2СЛ. Установени са различия в уякчаването и в пластичните показатели в полза на азотосъдържащите сплави:             -след нагряване и охлаждане /’’стареене’’/ износоустойчивостта на аустенитно бързо охладените азотноле гирани ляти сплави се влошава, а на несъдържащите N се подобрява, спрямо изходното А^-но бързо охладено състояние. В.Корозионна устойчивост и съпротивление срещу окисление при повишени температури Научно- приложни приноси 4.9. Показано е, че изследваните сплави от системите Fe-Cr-Mn-C-N; Fe-Mn-Ni-C-N; Fe-Cr-Mn-Ni-C-N имат добра корозионна устойчивост в някои по-слабо активни среди (до 4 бал по БДС 16398-86) и могат да се използуват за отливане на детайли, работещи в условията на корозия и абразивно износване (при определено РH=5-8), а стомани те от g-областта (съгласно принос 3.2) и в условията на ударно абразивно износване, ерозия и кавитация 4.10. Показано е аналитично, че за създаване на /алтернативни/ топлоустойчиви сплави на Fe^-на основа за дългот райна експлоатация е необходимо да се намалява съдържанието на елементите образуващи твърди разтвори на внедряване до практически възможен минимум или до пълно премахване, замествайки ги с други аустенитизатори и стабилизатори на g твърдия разтвор (Ni, Cu, Co, Mn, Al и др,). Показано е, че високохромлегираните /над 12-14%Сг/ могат да се използуват за краткотрайна употреба, максимум до 450-500^оС.   5.Възможности за получаване на комплекснолегирани азотосъдържащи ляти сплави от други метални системи на Fe-C^-на основа. А.Система Fe-Cr-C-N Научни и научно-приложни приноси. 5.1. Изследвани са структурата /след кристализация във формата и след- отгряване, закаляване и отвръщане/, ме   ханичните показатели, прокаляемостта и износоустойчивостта на ляти комплекснолегирани сплави, при широк диа пазон на вариране на основните компоненти [0,6-4,2%C; 0,2-2;5%Si; 0.2-9%Mn; 6-30%Cr; 0,04-1(2,1)%N, допълни телно легиране поотделно или заедно в различни комбинации: 0-3%Mo; 0-1%V; 0-1%W; 0-0,3%B; 0-0,3%Nb; 0-2,5 % Ni или Cu и модифициране със Ce. Mg иZr] и са показани възможностите за получаване на широка гама нови висо кояки и износоустойчиви ляти стомани и чугуни c подобрени физико механични и експлоатационни показатели:             -Потвърждават се някои данни от инструменталните деформируеми стомани разработвани в ИМ-БАН под ръководството на проф.дтн.Ц.Рашев и сътрудници, че азотът в изследваните ляти сплави, понижава критичните точ ки, намалява количеството на феромагнитните фази, увеличава количеството на остатъчния аустенит и го стабилизи ра, забавя дифузионните процеси при отвръщане, уякчава матрицата.             -потвърдена е теоритичната постановка в принос 2.1, че налягането, азотът и скоростта на охлаждане при кристализация във формата, действуват в една посока издребнявайки зърната.              -установено е, че след закаляване /950-1000^оС/и отвръщане /200^оС/ азотът повишава якостта на опън на изследвани ляти сплави с 1-3.10⁷ Ра на всеки 0,1%N. Показано е, че за разлика от въглерода, азотът в изследва ните граници от 0,02- до 0,9% не влошава ударната жилавост /сплав 200Х20МД/              -показано е, че азотът подобрява прокаляемостта и може да замества някои скъпи и дефицитни елементи /Mo, Mn, Ni, Cu и др./. Получени са по собствено разработена методика на топлинното моделиране сплави с прока ляемост до /над/ 200мм./твърдост і 55-60 HRC/             Показано е, че химически свързания азот подобрява обработваемостта на сплавите с режещи инструменти.             -Установено е, че определящо вляние върху износоустойчивостта имат въглеродът и хромът, като азотът по добрява износоустойчивостта до определено оптимално насищане, отговарящо на максимална твърдост при опреде лена температурата на закаляване, а химически свързания азот я влошава. 5.2. Създадени са редица комплекснолегирани ляти износоустойчиви слави, защитени с патент РБ49451 и авт.св. РБ.26110, 23669, притежаващи добра обработваемост с режещи инструменти, по- добра износоустойчивост /от 110Г13Л и ст.45/, при сравнима и по-добра ударна жилавост и износоустойчивост от практически необработваеми те чугуни: Нихард /крехък/, ИЧ28Н2 /ИЧХ30Н3/ и от аустенитни чугуни: ИЧХ14АГ12; ИЧХ14/А/H3Г4. Б. Системи Fe-V-Mn-C-N и Fe-Mn-V-Cr-C-N. Научно-приложни приноси 5.3. Доказани са експериментално възможностите за създаване на нови комплексно легирани ляти сплави /чугуни/ с повишени механични /пластични/ показатели и износоустойчивост             -Получени са аустенитни чугуни в системата Fe-Mn-V-C-N със състав 2.1-2,8%, Si=0,4-0,9%, Mn=10-22%, V=4-11%, N=0,04-1,3%, S под 0,030%) притежаващи сравнима износоустойчивост и по-добри пластични показатели /а_к до 2,5-2,8.10⁵J/м² спрямо изследваните аустенитни чугуни от системите Fe-Cr-Mn-C-N и Fe-Cr-Mn-C.             -Защитен е патент за изобретение РБ48293.             -Проведени са и се провеждат успешни експерименти относно замяната на по-скъпия и дефицитен ванадий с хром. 1,4-2,7%С, Si=0,4-0,6%, Mn=7-30%,Cr=4-12(15)%,V=10-4%(SV+Cr=14-16%),N=0.09-0,455%),   6.Приложно практически приноси. 6.1. На базата на приноси 1.1 и 1.2 са разработени принципни идейно технологически и методически основи на легирането на стопилки на Fe^-на основа в условията на налягане /МОМГП/. Пуснати са в действие първите лабора торни съоръжения за получаване, леене и кристализация на азотнолегирани леярски сплави по МОМГП: а/ усъвър шенствувана е монофазна електродъгова пещ, за третиране и леене на черни метали и сплави под налягане в опре делена газова среда. б/индукционни автоклави АИ 3/60 и АИ10/50 ( гравитационна машина 460, вертикално пнев матична машина 262), послужили като база за развитие и създаване на следващите поколения машини и съоръже ния, внедрени в ИМ-БАН и филиали. 6.2. Разработени са методика и съоръжения за изпитание на прокаляемост /включително и на високопрокаляеми легирани износоустойчиви сплави/, осигуряващи няколко вариантни възможности за топлинно моделиране на усло вия, най-близки до практиката. За пръв път е изработен и приложен опитен образец с дължина 2 пъти по-голяма от съществуващата стандартна - 100 мм. Методиката- съоръженията и приспособленията са внедрени в ХТМУ-София. 6.3. Изработени са лабораторни машини и съоръжения за изпитване на износоустойчивост на черни метали и спла ви в условията на насипен абразивен материал при сухо и мокро износване /PH=6-8/, съчетано с определени удар ни натоварвания /и в условията на триене в абразивна шкурка или абразивен диск./. Внедрени са в ИМ-БАН./ХТМУ/ 6.4. Разработени и експериментирани са нови сплави и технологии по 12 изобретения и патенти и са проверени в промишлени условия, при отливане и експлоатация на отливки, работещи в условията на абразивно, хидро абразив но, ударно абразивно и корозионно механично износване, в замяна на някои традиционно използувани за целта сто мани и чугуни у нас и в чужбина : аустенитни стомани /от типа 110Г13Л и 1Х18Н9ТЛ/, нелегирани стомани, /ст. 3, ст.45/, чугуни /нихард ИЧХ28Н2/ и др., внедрени в и чрез ИМ-БАН и ”Електрометал” ООД-София.   IV.НАУЧНИ ТРУДОВЕ ПО ДИСЕРТАЦИЯТА   А.Отпечатани трудове 1.Колев Б.В. Възможности за получаване, структурообразуване и свойства на някои леярски сплави на Fe-C^-на осно ва легирани с азот. Автореферат на дисертация. София .1985. Защитена на секретен съвет за н.степен ктн /доктор/             1.1. Калев Л.Ц.,Б.В.Колев, Е.А.Бубев.Сив чугун, авт.св.РБ 23345             1.2. Калев Л.Ц, Б.В.Колев, Е.А.Бубев.Сиви чугуни с повишено съдържание на манган и азот. Машиностроене, София,1975, стр.173-177.             1.3. Калев Л.Ц., Б.В.Колев.По някои термодинамични въпроси на насищане на стопилка на желязна основа с азот под налягане и при атмосферни условия. Материалознание и технология, 1977, 5,             1.4. Колев Б.В.,Т.Н.Трендафилов. .Някои особености на легирането на сиви доевтектични чугуни с азот. Ма шиностроене, София, 1981, 3, стр.122-126.             1.5. Калев Л.Ц.,Б.В.Колев,А.Т.Леков. Възможности за обемно насищане с азот на сив чугун от вагрянка. Ма териалознание и тенология.София,10, стр.54-60.             1.6.Димов И.Н.,Л.Ц.Калев,Б.В.Колев.Желязовъглеродна сплав. Авт.св. РБ31141             1.7.Димов И.Н.,Б.В.Колев,Върху някои технологични въпроси на усвояване на азот в леярски сплави от системата Fe-Cr-Mn-C-N, София, 1984,13, стр.44-55. 2.Кalev L.Tc.,B.V.Kolev,E.A.Bubev,A.Motceva. Moglichkeiten fur herstelung von grauguss mit erhohten mangan und sticstoffgehalt. Simposium uber das Gegengruck- giesse - verfahren, vortage,Varna,1973, p.133-141 /отпечатан и на рус ки език/ 3.Колев Б.В. Възможности за използуване като азотоносители на минерални азотосъдържащи вещества за подобря ване на структурата и свойствата на сиви чугуни. Машиностроене, 9, 1980, стр.406-410. 4.Колев Б.В. Легиране на сиви чугуни с азот под налягане .НС”88. Нови материали и технологии. ВТУ ”А.Кънчев”, Ру се ,1988, серия 2, стр.17-21. 5.Колев Б.В. Структурообразуване и свойства на сиви чугуни, обработвани с обикновен и азотиран FeMn и FeB.НС” 88. Нови материали и технологии. ВТУ”А.Кънчев”, Русе, 1988, серия 2, стр.52 -57. 6. Kolev B.V. Production of Fe-Based N-alloyed Cast Alloys, 3^-rd Intern. Conf. on High Nitrogen Steels, HNS-93.14-16 sept 1993, Kiev, Ukraina. p.610-614. 7. Kolev B.V. Investigation of somme Basic Mechanic Properties Cast Nitrogen Containig Alloys of Fe-C Basis, 3^-rd Intern Conf. on High Nitrogen Steels, HNS-93,14-16 sept.,1993, Kiev, p.383-386. 8.Колев Б.В., М.Илиева, П.Ковачев. Влияние на въглерода и на хрома върху количеството и типа на карбидната фаза в ляти аустенитни сплави от системата Fe-