material science and metallurgy :: 19 октомври-ден на небесния покровител на България

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.10.2014 11:33 - 19 октомври-ден на небесния покровител на България

Автор: bogomil Категория: Рецепти

Прочетен: 2496 Коментари: 0 Гласове:

19 ОКТОМВРИ – ДЕН НА СВ. ИВАН РИЛСКИ-ЧУДОРТВОРЕЦ На 19 отомври българската православна църквата отбелязва със специална служба, четене на житието и денят на Свети Иван Рилски-чудотворец. Той е най-великият светец на българска земя, обявен за небесен покровител на България. Съгласнo българския православен календар, 18 август се почита и празнува като успение на преподобни Иван Рилски. Той се родил около 876 г. в с. Скрино, разположенo в гънките на Осоговската планина край реката Струма. Той живее по времето на златния век на българската държава при велики владетели; княз Борис I-покръстителят, могъщият цар Симеон Велики, цар Самуил, цар Петър I.Бил съвременник на княз Борис (852-889), на неговия син Владимир (889-893), на Цар Симеон –Велики (893-927) и на Симеоновия син цар Петър (927-969). Родителите му били благочестиви хора От рано вдъхнали в него вяра и любов към Бога. В резултат от крехка детска възрасът в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. Благодатната светлина на християнството се разливала навред по родната земя. Започнали да строят църкви и манастири из цяла България. След въвеждането на славянската писменост в българските земи новооснованите обители станали не само огнища на религиозен живот, но и книжовни и просветни средища. Когато починали родителите му, той раздал на бедни и болни хора своята част от наследеното от тях имущество. Чистият юноша Иван закопнял да се посвети напълно в служение на Бога и да изпълни съкровеното си желание – в някоя света обител да се отдаде на монашески живот, на молитва и труд. След като напуснал своето родно село, Иван постъпил вероятно в близкия манастир „Св.Димитрий” под самия връх Руен. Тук той не само засилил своите заложби към духовно съзерцателен живот, но имал възможност да получи образование, да научи четмо и писмо и да придобие знания от свещените, богослужебните и другите религиозни книги. Иван приел монашество, но не останал за дълго в манастира. Той имал влечение към уединен живот. Напуснал манастира и се изкачил на висока и гола планина, предполага се, че това била Витоша. От сухи вейки си направил колиба. И започнал да се подвизава на пост и молитва. Хранел се само с диви плодове и треви и разстения. Една нощ разбойници го нападнали, набили го и го изгонили от там. След това определено време се подвизавал в една пещера. Неговият племенник Лука, без да каже на баща си, тръгнал един ден да търси и намери любимия си чичо. След много трудности го намерил. Като видял отдалече момчето, изненаданият отшелник помислил, че „сънува”. Толкова много му се видяло чудно, че сред това пусто място може да стъпи човешки крак. С голяма любов св. Иван приел племенника си и много се зарадвал, че той желае да се подвизава и да сподели с него отшелническия много труден живот. Двамата заедно започнали да живеят в труд и молитва. Разтревоженият и разгневен баща потърсил сина си.След като го намерил се озлобил срещу брат си Иван и взел насила момчето със себе си. Свети Иван коленичил и със сълзи молел Господа да устрои нужното за вечното спасение на момчето. И се отдал на размисли в пещерата за опасностите на светския живот. Като слизали надолу към селото змия ухапала Лука и той починал. Разкаяният баща и брат върнал мъртвото тяло на Лука, където бил погребан до пещерата на св. Иван. Светецът непрекъснато посещавал гроба и размишлявал върху суетността на живота, върху съблазните и изкушението на тялото. Тук сред тая пустощ и ”дива пещера той прекарал 12 години„. Св. Иван Рилски се подвизавал на различни места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където завършил земния си живот и основал манастир, който съществува вече повече от 1000 годин. Поселил се в хралупата на едно грамадно дъбово дърво. Хранел се само с трева. Невиждал никъде човешко лице. Прекарвал част от времето си със зверовете, които били добри към него. Откриват го овчари и мълвата се разнесла бързо из земите български. Много хора започнали да идват при хралупата, за да видят и чуят този пустинник.Водели със себе си и болни. Извършил много чудеса през живота си; чудесно нахранил овчари, излекувал побъркани, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви хора, опазва манастира чрез своята благодатна сила. Смиреният Иван искал да се усамоти тъй, че да скъса изцяло със широката известност, която придобил. Напуснал любимия си дъб, който му бил оказал години наред топло гостоприемство.Продължил да се изкачва нагоре в планината, намерил една просторна пещера и се установил в нея. Тук той водел непрекъсната борба с изкушенията на зли духове, както и борба с всички природни стихии- ветрове, бури, дъждове, урагани, студове, снегове, виелици... Имал на тялото си една дълга кожена дреха, която непрекъснато остарявала... Великият отшелник се стараел да бъде скрит за хората. Но и тук той не останал скрит от хората. Слухът за неговите удивителни подвизи стигнал и до цар Петър. Посетил го цар Петър Български, макар и да не могъл да стигне до неговото местожителство, поради планинските стръмнини и урви. Царят искал да го види, да го чуе и разговаря с него. Пратил му в дар злато и плодове. Св. Иван приел с благодарност плодовете, но златото върнал, защото не му било нужно. Скромен и смирен, той отклонил свиждането с царя. В писмо му изтъкнал нужното за него и за държавата. Много хора надошли около Божия угодник и пожелали да се отдадат на подвизи като него. Построили манастир, пръв игумен на който станал сам преподобният Иван. Преди смъртта си Св. Иван Рилски отишъл на пълно уединение в „горната постница”, и съставил своето писмено „завещание” към ученици и следовници; „Новопокръстените люде от еднокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави...” Първоначално храмът бил постронен в пещерата, където по рано живеел Св. Иван. Там на 70 годишна възраст починал самичък на 18 август 946 г. и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която се е запазила за потомствата. Около 980 г. нетленните му мощи били открити и пренесени в Средец (София). Когато отворили гроба, се видяло нетленно и благоуханно тяло. Това станало на 19 октомври- ден, в който от тогава се чества неговата памет. Мощите на Св. Иван Рилски най-напред били положени в църквата ”Св. Великомъченик Георги Победоносец”, после пренесени в църквата” Св.Апостол и евангелист Лука”. Това събитие изглежда съвпаднало с неговата канонизация. В 12-ти век един благочестив и богат бългрин построил в чест на св. Иван Рилски хубава каменна църква, в която били пренесени мощите му и при която се образувал манастир. В 1183 г. унгарският крал БелаIII завоювал от византийците Средец и отнесъл мощите на Св.Иван Рилски в своята столица Гран (Остергом), откъдето бил принуден да ги върне обратно след три-четири години с много дарове. Кралят украсил ковчега със злато. От София след повече от 200 годишно пребиваване тук-българският цар Асен I, след като освободил България от византийско робство, пренесъл мощите на св, Иван Рилски в своята столица Търново в 1195 г. ВРЪЩАНЕ НА МОЩИТЕ НА СВ.ИВАН РИЛСКИ ОТ ТЪРНОВО В РИЛСКИЯ МАНАСТИР Както е известно на 17 юли 1393г.(ст.ст) столицата на българската държава Търново пада под османско владичество. Съгласно синодални източници, през това време Рилският манастир бил разрушен от неканените завоеватели чуждоземци-османлиите. Съобщава се, че от 1295 г. мощите на св. Иван Рилски - основателят на Рилския манастир се намирали в Търново. Близо 70 години след падането на Търново и преставането на съществуването на българската държава трима братя свещеници, на които жените били починали, приели монашество-синове на крупнишкия епископ Яков, родом от с. Граница, Кюстендилско. Братята положили големи усилия и възстановили разрушената Рилска обител. Когато братята монаси научили, че мощите на св. Иван Рилски почиват в Търново, те се обърнали с молба към тогавашния турски султан Мохамед (Мехмед) да ги пренесат в манастира. Получили разрешение, благодарение на застъпничеството на майката на султана –Мария Пренасянето на мощите на светеца от старопрестолния град Търново до обновената Рилската обител станало ”около Петровден 1469 г”. Навсякъде по пътя от Търново до манастира народът български посрещал и изпращал тържествено светите мощи на свети Иван Рилски” с дълбока почит и благоговение”. Не случайно Св. Иван Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с голяма народна почит в нашата страна. Връщането на мощите в тази обител запазила българщината през вековете на османския мрак и изиграло своята съществена и значима положителна роля. Рилският манастир се превърнал в”огнище на християнската вяра и националното самоосъзнаване за православните българи през всичките векове на турското робство”. Мощите на най-великия български светец пристигнали в манастира на 30 юни. Поради тези причини тримата братя монаси приели това важно и значимо събитие да се отбелязва и празнува на 1-ви юли. За тържествено честване на празника била съставена „и съответна служба”. В източниците е отразено значението на Рилския манастир: "В онова време, когато духовенството в България е било гръцко и извършвало богослужението и требите на неразбираемия за народа гръцки език, рилските духовници са били единствени, които могли да извършват треби на церковно-славянски, да проповядват на български". След Освобождението, когато във възкръсналата от пепелищата Трета българска държава се отворили училища и семинарии, училището в Рилската света обител продължило своето съществуване, но впоследствие се превърнало в "третокласно монашеско училище". Възхищението си от тази твърдина на българщината, устояла на вековете, са изказали редица български и чуждестранни учени. Едни го определят като "Най величественият исторически монумент на българската духовност... Най-българското архитектурно чудо". Други го наричат "Българският Йерусалим". За високоблагородната мисия и просветна дейността и архитектирно устройство на българския манастир научават чак до Аляска. Съобщава се, че там един родолюбив български монах от манастир в град Суздал (Старата столица на Русия) в края на ХIХ век построява параклис, който нарича "Рилска обител". Рилският манастир получава редица признания като твърдина на българщината. Няма българин, които да не знае за него и да не се гордее с него. През 1961 г. е обявен за национален паметник-музей. На Експо 1970 в Токио неговата уникална магерница "е възпроизведена като архитектурен уникат". През 1983 г. е удостоен с признанието "Паметник на световната култура" от международната организация "Юнеско". Наред с още шест български исторически и археологически паметници той допринася за определянето на "трето място в света на България, след Италия и Гърция с най-много забележителности". Появил се в епохата на Златния век на българската държава, на българската книжнина и култура, Рилският манастир вече над 1000 години съхранява за потомствата великото дело на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, устоява на мрака и нападенията на разбойници и османлии, пази старата българска култура и изкуство, продължава и в наше време да служи за патриотичното и естетическото възпитание на поколенията. По молба на Велиоктърновския митрополит Григорий в края на юни 2009 година са предадени част от Светите мощи на Св. Иван Рилски в Старопрестолния град. Забележка; Текстът е подготвен като са ползвани официални литературни източници на книжен носител, включително и синодални. Подготвил; д-р Богомил Великов Колев