Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.11.2014 11:05 - ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ НОВА КНИГА"ГЛОБАЛИЗАЦИЯ,НОВИЯТ СВЕТОВЕН РЕД И БЪЛГАРИЯ
Автор: bogomil Категория: Политика   
Прочетен: 2266 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 22.11.2014 20:24


          Уважаеми Дами/Господа   Най-учтиво ви уведомявам, че излезе от печат нова книга с автор Богомил Великов Колев озаглавена "Глобализацията, новият световен ред и България"   от издателство ”Издавам.Ком” град Плевен. Книгата може да бъде обнародвана, сред познати и колеги, доставена (закупена) за библиотека (лична или служебна), само чрез поискване от издателството за покупка по Интернет, кликвайки на посочения сайт (www.izdavam.com).  Можете да контактувате и договорите с издателството на телефон в Плевен 0894468901 или по електронна поща E-mail; support@izdavam.com.Книгата при поискване книгата може да бъде доставена на място при посочен адрес. За Ваша по-конкретна ориентация изпращам заглавната страница на книгата, и кратки извадки от нея, 
                За допълнителна справка в Интернет, отворете линк;
http://izdavam.com/bg/profile/user/books. След отваряне на сайта отгоре има лента с надписи ”Български” „вход/регистрация”, кликва се на „регистрация” и след това се търсят разни указания ”покупка”.Книгата може да се намери в опциите книжарница. При затруднения по сайта, по телефона служителите на издателството са много любезни, и могат да дадат обяснения, как може да се закупи и достави една или повече бройки от книгата на посочен от вас адрес и т.н. .                        С уважение; Авторът Богомил Великов Колев
                         
www.bogomil.blog.bg





ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА, НОВИЯТ СВЕТОВЕН РЕД И БЪЛГАРИЯ

           „Лъжливото знание е по-опасно от невежеството”                                                                       Бърнард Шоу        АНАЛИЗИ ВЪРХУ МИНАЛОТО, НАСТОЯЩЕТО    И   БЪДЕЩЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТO И БЪЛГАРИЯ             Ние толкова можем, колкото знаем. Знанието е сила                                                                               Френсис Бейкън       Книгата се състои от пет глави: В първа глава са обобщени официалните кореспонденции на автора в периода 1987-1990 с Института по Металознание-БАН, Философския институт на БАН, ЦУ-БАН, Националния онкологичен център, Минисерството по опазване на околната среда, МОН по договор ТН 295/92, с публикации в специализирани научни списания и доклади на научни конференции у нас и в чужбина в периода 1990-2003. Подробни анализи са показани както в публикациите, така и в монографиите и книгите на автора посочени като литература. Показани са очакванията и вижданията в зората на началния преход и промяна към Демокрация  Втора глава представлява сборник от литературни материали, свързани с Конвергенцията, наложените „Нов световен ред”, Интеграция и Глобализация. Показани са различни гледища, някои - противоположни. Целта е читателят сам да достигне до свои изводи и до истината, мислейки и разсъждавайки върху фактите и събитията. Включени са материали от нашия и чуждия печат публикувани както на хартиен носител, така и в Интернет на наши български и на чужди автори.    В Трета и четвърта глава са дадени литературни сведения, относно „Новия световен ред”, свързани съответно с кризата в Украйна, военния конфликт между Украйна и Руската федерация, „Арабската пролет” и Ислямската държава. Поместени са и някои публикувани статии на автора.  В последната пета глава са показни публикации на автора на книгата на хартиен носител и в Интернет, относно отражението на „Новия световен ред”, Интеграцията и Глобализацията, върху събитията в България след1989г Така представените текстове дават възможност на читателите сами да достигнат до своите изводи на базата на сравнения на прогнозните анализи на автора от периода 1988 до1995 г., показани в първа и пета глава, сравнени съответно с по-късни литературни данни в глави втора, трета и четвърта.  Книгата е предназначена за любознателни читатели, които проявяват интерес към световната и вътрешна политика у нас, свързана с Демокрацията „Новия световен ред”, респ. с Интеграцията и Глобализацията. Тя би могла да бъдеполезна като помощно средство и в дейността на българските политици, депутати и държавни служители       
    ОЧАКВАНИЯТАВ НАЧАЛОТО НА 90-ТЕ ГОДИНИ НА XX ВЕК, ПРЕД ПРАГА НА XXI ВЕК ( „Демокрацията; говориш каквото искаш и правиш каквото ти наредят” Джон Берн)               През миналия 20 век Човечеството преживя две световни и една доста продължителна "Студена война".Следнай-кръвополитната война в историята-Втората световна, не можеше да не се премине през периода на мирно съвместно съществуване, съревнование, противопоставяне и надпревара във въоръжаването.При натрупаните и недокрай решени геостратегически проблеми не можеше да се премине през друг алтернативен етап от развитие, когато страните търсят пазари, надмощие и сфери на влияние.В края на века, опитът от миналото и нестабилното бъдеще, на базата на Разума, доведе до предотвратяванe на надвисналата опасност от ядрена гибел на Човечеството с прекратяване на опасното протовопоставяне, между Западните капиталистически страни и социалистическите страни от Източния лагер. Това беше един от основните глобални проблеми, който с решаващите заслуги на бившия СССР и социалистическите страни.намери някакво решение в сравнително добра, благоприятна и обнадеждаваща посока.Добрата поука от войната показа, че преразпределението на пазарите и сферите на влияние при съвременното развитие на обществото, на науката и особено на военната техника е невъзможно да става с глобални световни войни. (Все още разбира се водещите страни, предимно т.н. „Велики сили” не са се отказали от локалните войни, предимно в бившите страни от Tретия свят- "Необвързаните страни").Настъпи спонтанен разпад на бившия Съветски съюз, на лидера на „Третия свят”- Югославия, стимулиран не без намесата на САЩ и някои европейски Велики сили.            Съгласно източници, САЩ и съюзници постигнаха целта си по формулата: ”икономическо изтощаване на социализма, чрез въоръжаване, прилагайки срещу противника си двата основни принципа; “Твърдия” – проти­вопоставяне до победа и „Мекия" – на кооптиране на победения местен елит. Какви междинни стратегически цели следваха побе­дителите?Първо – смазване на противниковата идеология. Второ – елиминиране на военната мощ на Изтока – оръжията за масово поразяване, войските на Варшавския договор, заводите на военно-промишления комплекс, криминализиране на икономиките и деморализиране на войските. Третата цел бе меки­ят, но траен контрол върху източните територии, върху населението и пазарите им, чрез кооптиране на победените страни и на техните елити.Всъщност конвергенцията успя да обезсили социалистическата система. Наложен бе т.н  Нов световен ред", под девиза за Интеграция и Глобализация. В края на XX и началото XXI век, Човечеството застана пред дилемата „Да бъде или да не бъде”. Като плод на неправилни, погрешни или деформирани мисли и действия в исторически план се натрупаха гигантски проблеми във всички области на политическия, геостратегически, материален, социален и духовен живот. Ако не намерят сполучливо и успешно решение в полза на Човечество, те могат да доведат до катастрофи от най-различен характер. Днес,близо 70 години след историческата победа на Човечеството над Фашизма, възникват редица Глобални политически проблеми един от които може да бъде формулиран най-обобщено така; Накъде върви светът?! Изчерпал ли е капитализмът своите възможности,правилен или погрешен е установеният „НОВ СВЕТОВЕН РЕД”            Изминаха вече 25 години, а резултатите от „Новия световен ред”, все още не са така плодоносни, нямат очакваното развитие в положителна посока, с благоприятен и задоволителен ефект, особено у нас. Нещо повече международната обстановка става все по-нестабилна; локални войни в Либия, Сирия, Египет, Авганистан, Ирак, Украйна и т.н. Съществува опасност от нова „Студена война”. Както в специализираната научна литература, така и при водещите международни и световни организации, отношенията „Човек(Ч)-Общество(О)”; „Общество(О)–Природа(П)”; „Природа(П)–Производство(Пр.)” ,„Производство(Пр)–Потребление(По)”; „Потребление(По)–Прогрес(П-с)” се разглеждат предимно откъснато, независимо едно от друго, без взаимна обвързаност и влияние. Това показва, че причината може да се дължи на безизходицата при търсенето или в нежеланието да се намери правилния подход, верния път при решаване на възникналите и непрекъснато възникващи сериозни проблеми и предизвикателства . ГЛОБАЛНИ ПРОБЛЕМИ ДО 1989-1990 И ТЯХНОТО РАЗВИТИЕ („Животът е като представление. В него най-често най-лошите измежду хората заемат най-добрите места”- Питагор) За да се отговори на въпроса, правилен или погрешен еНовият световен ред” би било редно да се опрем на съществуващите глобални проблеми до 1989 г., когато бяха извършени т.н.”Нежни революции”. Глобалните проблеми могат да се се формулират на базата на взаимоотношенията в общата систематаЧовек(Ч)↔Общество(О)↔Природа(П)↔Производство(Пр.)↔Потребление(П). Те могат да доведат до прогрес или до регрес. Глобалните проблеми до 1989 г. се категоризираха в три основни групи.              Първа група. Взаимоотношенията между двете социално икономически системи – капиталистическа и социалистическа. Разоръжаването. След края на „студената война” на преден план застанаха проблемите свързани със заличаването на основните различия между тях, натрупани за период от около 45 години. Към тази група би трябвало да се поставят и проблемите на бившия „Трети свят”, обхващащ необвързаните страни с лидер Югославия. Наблюденията и анализът показват, че за правилно бързо, ефективно, справедливо и безболезнено решаване на проблемите от първа група бе необходимо да се избере път на развитие, при който да се вземе най-доброто от двете бивши противостоящи идеологически системи, т.е да се приложи т.н „Теория на конвергенцията”. До края на „студената война” всяка една от двете идеологически и социално икономически системи се е развивала успоредно, независимо една от друга, по законите и правилата на „мирното съвместно съществуване”.             След края на „студената война”, социалистическите национални и международни структури бяха ликвидирани едностранно. Започна целенасочено тотално отрицание и оплюване на т.н. реален социализъм”. Въпреки своите недостатъци, социализмът имаше не малко реални достижения, доказани социални придобивки, които можеха да останат или да се „враснат” в капиталистическите социално-икономически порядки на новите демокрации, съгласно „Теорията на конвергенцията”. Отстранявайики недостъците на социализма, при въвеждането на демокрацията и пазарната икономика, редно беше да се извърши надграждане на тези достижения; безплатно образование (у нас до 1990г беше ликвидирана неграмотността, беше обнародвано проучване, че по общ коефициент на интелект и образованост на населението, България е на второ място в света), безплатно медицинско обслужване, което беше на високо ниво (уредени болници, почивни станции, санаториуми, достъпни лечебни бани...), добро пенсионно осигуряване, добра вътрешна сигурност на населението- наличие на доброволни отряди, съдействащи на милицията за опазване на обществения ред, възпитание на морални, етични, естетически и духовни ценности и т.н. Всичко това бе постигнато на базата на добре функционираща индустрия с развити базисни отрасли - енергетика, металургия, металолеене, машиностроене, химическа промишленост и т.н.., на добро селско стопанство - земеделие и животновъдство. Тези достижения безотговорно бяха подложени на безпрецедентна разруха – недоумяващо защо, може би защото са били свързани с отречения и напълно съзнателно и целенасочено оплюван социализъм. Наложеният „Нов световен ред” не постави страните от двата основни противостоящи лагера при равностойни условия, т.е при приблизително еднакъв старт. Такова бе положението и с неутралните, бившите необвързани страни от т.н.”Трети свят”. Безспорно, от гледна точка на всеобщото развитие, водещите капиталистически страни бяха облагодетелствани, те се оказаха най-напред на стартовата линия, с осигурени определени бонуси, натрупани материални и други достижения с функциониращи структури,съгласно досегашния им начин на съществуване и развитие, без да са извършили никакви сериозни реформи и структурни промени в начина на живот. Бившите социалистически страни, заедно със страните от „Третия необвързан свят трябваше да изпълняват ролята на догонващи при неравностойни условия, след разрушаване, отказ и отрицание на всичко придобито в епохата на реалния социализъм. Да оставим настрани проблемите, на всяка революция, свързани с анархия в периода на нейната фактическа реализация, нещо което също води до задържане на развитието и до още по-голямо изоставане. Оказва се, че избраният път на глобализация и взаимна обвързаност на страните вече започва да се отразява и на държавите лидери, диктуващи правилата на „Новия световен ред”. Стана ясно, че бившите социалистически страни (новите демокрации) и бившите необвързани страни от „Третия свят”, които вече са в глобалната взаимно обвързана система,  в ролята на догонващи ще трябва да изминат много дълъг път, за да достигнат развитите капиталистически страни. Става ясно, че този процес на безболезнена или по-малко болезнена глобализация може да стане само, ако се вземат компромисни решения, т.е ако се вземе най-доброто от двете социално икономически системи, от двата бивши противостоящи лагера. С други думи развитите капиталистически страни, вместо да продължат направо по досегашния си път на развитие,от политическа гледна точка би трябвало да завият малко наляво, запазвайки демокрацията и пазарната икономика, а бившите социалистически (и необвързани) страни малко надясно,отстранявайки недостатъците, но запазвайки своите достижения, за да съкратят пътя, и всички те да се срещнат за по-кратък период от време в една обща недалечна във времето допирна точка, от която по натакък да продължат, зедно с еднакво и регулируемо темпо. От тази гледна точка при неравномерното развитие във взаимно обвързания свят и най-вече в Европейския съюз се създават условия за катаклизми, сътресения, лутане, упадък, кризи. Отново при начина на организация на глобализиращия се свят бе възприет принципът на устройство и управление по волята и идеите на лидера, на победителя, на неговите съюзници и помагачи. За кой ли път образно се приложи принципът на „Джунглата”. Оказва се, че еднополюсният модел с един лидер, който налага волята си над всички останали, няма бъдеще. Събитията след 1989 г. по-най-категоричен начин показаха, че Човечеството не избра най-правилния път на развитие, то избра погрешния път, установявайки „Новия световен ред” по волята на по-силните, на победителите. От друга страна, в това отношение лидерът (САЩ) и неговите съмишленици и помагачи (развитите капиталистически страни) нямат ясно изградена правилна и справедлива концепция за бъдещото развитие на Човечеството, което искат да ръководят и управляват. Анализът и наблюденията от досегашния период на развитие, след 1989 г. показва, необходимостта от стремеж към компромисна и по-справедлива социално икономическа система.            Възниква въпросът, нима „Демокрацията”, която се реализира при интеграцията и глобализацията по модела на САЩ и другите развити капиталистически страни е върхът на социално икономическото устройство на обществото, гарантиращо успешното и справедливо развитие на Човечеството!? Нима американският модел на демокрация, твърде различен и не твърде понятен за европейците (пък и за азиатците и бившите страни от „Третия свят) е актуален, жизнено необходим, прогресивен и вечен!? В потвърждение на гореизложеното, нека да си припомним, колко обществени болести от бившите капиталистически страни, безпрепятствено или съзнателно бяха пренесении внедрени за кратко време в бившите социалистически страни, особено у нас; нечувана и невиждана престъпност, корупция, икономическо затъване и разруха, лошо образование, занемарени наука, култура и здравеопазване, отчайваща безработица, упадък на моралните и етични ценности, проституция, кражби, измами, вандалщина и убийства посред бял ден...... Всичко това не беше познато на хората, живеещи при социализма. Тези болести доведоха до определено разложение, не само до материално, но и до духовно обедняване в обществото (до бездуховност, която убива). Някои страни като Финландия, заложили на образованието, и социалната сигурност успяха да преодолеят определени предизвикателства и да се преборят с горепосочените „болести” на обществото. Следователно, възникналите проблеми, още в началото на прехода поставиха много остро, все още нерешения проблем, как да се заличи разликата в начина на живот, между бившите „студено” враждуващи помежду си социално икономически системи. Проблемът е как те да се нагодят към решаването на важните неотложни и необратими Глобални проблеми и предизвикателства на века, за да може най-ефективно и безболезнено да бъде решен най-важния проблем свързан с оцеляването на Планетата Земя като цяло, заедно с нейните обитатели. респ. как да оцелее Човечеството при прогресивно развитие, без застой и упадък, без връщане назад и без катастрофи, без циклични и задълбочаващи се и разстърсващи кризи и евентуална нова „Студена война”?!  Като че ли, прилагайки закона на джунглата Човечеството не може да се развива, без да има враг! Наличието на враг винаги води до противоборство, защото обикновено при него има демонстрация на сила, борба между богати и бедни, между„хищник” и „жертва” и т.н..  В този ред на мисли, дори когато го няма този враг, той се търси и за съжаление се намира. В борбата за търсене и завоюване на нови пазари и сфери на влияние, пред вид поуките от предишните световни войни, силно развитите страни пак не можаха да обуздаят волята и страстта си към надмощие, след безпрецедентно извършените мирни „нежниреволюции’. Еднополюсният модел във всички случаи създава и ще създава недоволни, дори и от бившите верни и силни съюзници на САЩ. Търсенето и възникването на враг произтича повече от интересите и развитието на военно промишления потенциал на силно развитите капиталистически страни и капитала, отколкото на бившите социалистически страни и тези от т.н. бивш „Трети свят”, забравени или подложени на силово внедряване на правилата от „Новия световен ред”.  Не случайно инициаторът на перестройката на социализма - бившият СССР, и лидерът на „Третия свят” -Югославия бяха подложени на натиск и удари, за да бъдат ликвидирани техните възможности за влияние върху други страни. Въпреки че СССР се разпадна и бившите съветски републики, заедно с Русия приеха капиталистическия начин на производдство и развитие, днес Русия не е справедливо интегрирана в Глобализиращия се свят и най-вече в Европейския съюз. Тя е подложена на всестранен натиск и притискане в ъгъла.Съгласно официални съобщения, САЩ, веднага след прехода към ‘”Новия световен ред” до днес, не са престанали да гледат на Русия като на враг и противник. Съществуваше тихо противоборство, постепенно прерастващо в явно, пак предимно на основата и волята на военнопромишления потенциал и борбата за сфери на влияние на световния лидер. Дори самият Горбачов днес признава, че сме на прага на нова „Студена война”.За съжаление, бързото икономическо развитие на водещите капиталистически страни се диктува и определя от развитието, преди всичко на военната индустрия. Търсенето и възникването на врага,с цел създаване на надмощие в борбата за съществуване на противополoжностите, развитието на всичко, свързано с войната, т.е с прилагането на волята на по-силния, води до подчинение, зависимост, страх, заплаха, несигурност, нестабилност и разруха. Резултатът е несправедливост, експлоатация, ескалация на напрежението, недоволства, различни форми на съпротива, включващи и тероризма. Там, където има диктуване на волята на по-силния, т.е там, където има несправедливост, не може да има Хармония и Прогрес в развитието. И това в най-голяна степен важи за съвременния свят, който правилно вижда своето спасение, оцеляване и прогресивно развитие в Интеграцията и Глобализацията. Проблемът е в това, как и с какви средства трябва да стане това, което като че ли все още не се вижда. Във всички случаи обаче, избраният път на победителя и неговите съюзници от развитите капиталистически страни, на еднополюсния модел е неправилен избор. Тероризмът в някои ислямски страни и престъпността (в бившите социалистически страни и особено у нас) като ракови образования на глобалния обществен организъм, силно се развиха, след края на студената война.Те са ярко доказателство за болестите и предизвикателствата в глобализиращия се свят, т.е за погрешно избрания път на Интеграция и Глобализация. Не буди никакво съмнение назрялата актуална необходимост от корекции в плановете на тези, които чертаят бъдещето на „Новия световен ред”. Остава да се надяваме, че те ще видят отклонението от правилни курс и ще въведат необходимите успешни оздравителни корекции.Това се диктива от обвързаността, между страните, съгласно горепосочената система, от техните интереси и вътрешни проблеми, от предизвикателствата, както и от неефективните  досегашни резултати. Втора група. Нека не забравяме нарастващите проблеми и предизвикателства произлизащи от взаимоотношението „човек↔общество”, свързани с нарастване на народонаселението, борбата с нищетата и глада в някои страни, основно в Африка. Това са болестите на века (стресът, сърдечно съдовите заболявания, диабетът, злокачествените новообразувания (рак), спин, ебола и други очаквани и неочаквани нови непознати  болести), резултат от развитието на Човечеството, в условия на Глобализация и ускоряваща се научно техническа революция. Това са проблемите на изхранването и качеството на храната. Тези предизвикателства, свързани с нарастващите проблеми и на трета група не биха могли да бъдат решени, без да бъдат правилно решени проблемите от първа група-социално икономическите и политико идеологическите. Това показва, необходимостта от координация, взаимодействие и съгласуваност в действията между „наука ↔ политика ↔ управление ↔ общество”. За съжаление, науката все още е далече от политиката и управлението (у нас тя е под непрекъснати удари и агонизира, наред с кретащото и неефективно здравеопазването - голям проблем за обедняващото население)  Третата грипа глобални проблеми са свързани с отношението в системата „Човек↔Общество↔Природа↔Производство↔Потребление"В центъра са проблемите отнасящи се до Екологията, останали като еко от миналото с продължение в настоящето и бъдещето. Това са проблеми свързани с физическото оцеляване на организмите върху планетата Земя. Съвсем обобщено, те опредставляват нов вид икономически (технико-технологични) отношения, нова икономика и технологии, съобразени с характерните особености на развитие на съвременната цивилизация, със съвременните реалности и предизвикателства на бъдещето. Колкото по-бързо се решат политическите и социални проблеми от първа и втора група, особено от първа, толкова по-лесно ще се решат проблемите от трета група. (Тук могат да бъдат пречислени и енергийните и минерално суровини проблеми, които се увеличават, качеството на храните, опазването на обработваемата земя, на флората и фауната, респ. на хората). Под прогрес в горепосочената система от взаимоотношения би трябвало да се разбира общ материален, социален и духовен напредък в развитието на обществото, реализиран в задължителна, уредена със закон хармония с Природата, свързано с опазването на екосистемите, опирайки се на исторически заложения в Природата разум, който трябва да бъде напълно разгадан, за да бъде използван. Анализът показва, че отношенията в системата „Човек↔ Общество↔Природа↔Производство↔Потребление(Прогрес)” не са хармонични, те дори са противоречиви. Не буди никакво съмнение фактът, че противоречията от първа група се отразяват силно на взаимоотношенията с другите две групи. В такъв случай, същината на проблемите би трябвало да се търси в необходимостта от създаване на нова активно действаща философия, ново мислене, нова стратегия и тактика, които да показват пътя на развитие, както и начините и средствата за тяхното решаване. Именно тази нова активно действащща философия, призвана да формира новото Глобалномислене би могла да помогне за изясняване („диагностициране”) на проблемите, за да може конкретните локални, регионални, континентални и световни глобални проблеми и предизвикателства да се решават успешно и задължително, във взаимовръзка, кординация, взаимодействие и съгласуваност, а не откъснато. Щом се налага необходимостта от ново Философско, (политическо, икономическо, социално, духовно) мислене, става ясно, че в процеса на Интеграция и Глобализация на Обществото, Човечеството би трябвало задължително функционално да върви към нови структури във всички области ма материалния социален и духовен живот.. На въпроса на български журналист, още в зората на глобалния преход към „Новия световен ред”, „американският вид демокрация ли е върхът на обществено икономическото устройство и развитие на света”, известният политик, идеолог и стратег Збигнев Бжежински конфузно отговаря; ”За бъдещото развитие ние ще се допитаме до американския народ”, който според него се явява Богоизбран, призван да води другите народи. Освен това, от тези думи става ясно, че лидерът САЩ, респ. Човечеството няма ясна перспектива, визия, стратегия и идеология, накъде трябва да върви. И не случайно през първите 20-25 години, след великата т.н. „нежна революция’ съпроводена с Интеграция и Глобализация, Човечеството продължава да се лута, опирайки се само на откъслечното, козметично решаване на част от проблемите на първа група, без ясно очертана посока, осветена от ярка пътеводна звезда. Водещите развити капиталистически страни, чрез техните политически лидери, в началото на 90-те години на миналия век набързо оповестиха и наложиха неясния и недостатъчно добре обмислен „Нов световен ред”, засягащ само частично начина на управление, изразяващо се в еднополюсния модел с прилагане волята на по-силния (на по-силните), респ. на победителя (победителите). Философски погледнато Човечеството не можа да се откаже от заложеното животинско в себе си, не можа да се устрои по начин различен от първичния - от този в джунглата, където цари инстинктът за самосъхранение в борбата за съществуване. По инерция от миналото, Човечеството не можа успешно да се опре на заложения в него Разум, който го отдалечава и различава от животните. Политиците на този етап се мъчат само частично да решат част от някои глобални проблеми на целокупния обществен организъм, проблеми сами за себе си, свързани предимно с властта. Съгласно източници, планът на Новия световен ред е; „Националните държави по земята предават своя национален суверенитет на една Централна световна власт. Цялата политическа, икономическа, военна и църковна сила на света преминава към един център, под чийто контрол попада и ядреното въоръжение на света.При опитите за решаване на горепосочените глобални проблемиот трите групи се извършват частични козметични промени или реформи,без да се отчитат проблемите и функциите на целокупния Обществен организъм, съгласно взаимоотношенията в посочената система. Правилното формулиране на новото философско мислене за всички сфери на живота, натрупаното настоящо и бъдещо познание, може да доведе Човечеството до благодатния рай, но при погрешно формулиране и изпълнение може да се достигне не само до циклични кризи, но и до кастастрофи и сътресения от всевъзможен характер; политически, духовен, социален, икономически, екологочески, здравно-медицински, геоложко-космичен и т.н. Новата активно действаща философия, новото мислене в най-обобщен вид биха изисквали следното;Пълно и справедливо приложение в практиката на теорията на конвергенцията, като социално - икономическа и политическа система - гарант, способен да поведе Човечеството към общата цел по най-краткия, най-ефективния и безболезнен път, без опасни лутания и катастрофални сътресения... За съжаление тази теория не бе приложена, като встъпителен етап, когато в началото на 90–те години трябваше да се установява новият световен ред в глобализиращия се и интегриращ се свят, въпреки че в периода на студената война” тя бе разработена именно от победителите, от идеолозите на развитите капиталистически страни. (Теорията на конвергенцията е модел, посредством който бе предвидено сливането на социалистическото с капита­листическото индустриално общество в една обща глобална система.Според тази икономическа теория капитализмът и социализмът развиват сходни черти, двете стопански системи се сближават и различията, между тях постепенно изчезват. Възниква т.нар. синтезирано общество, свободно от недостатъците на капитализма и социализма.Конвергенцията по определение, в отсъствието на по-специфичен контекст, означава приближаване към определена стойност, или към определена точка, общ възглед или мнение или към фиксирано или равновесно състояние. Родоначалник на теорията за конвергенцията е американският икономист У. Бъкинтам. Представители: Р. Арон, Я. Тинберген, Дж. Голбрайт, П. А. Сорокин и др.Съществуват няколко разновидности на “теорията за конвергенцията”, но общото между всички тях е твърдението за взаимното проникване на двете системи и в крайна сметка за поглъщането на социализма от капитализма(както най-ярко се получи у нас). В резултат на този процес, капитализмът отстранявал своите недъзи и възприемал най-добрите черти на социализма, а социализмът съответно също се прераждал, всмуквайки елементи на капитализма и освобождавайки се от своите “недостатъци”. В действителностСтудената война започна като конфронтация, и завърши като своеобразна конвергенция”.Револю­циите от 1989 г., предизвестени и стимулирани от теорията за конвергенцията, бяха важна част от процеса на глобализация на политиката и на ико­номиката Според теорията за “корпорационната революция” ч



Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogomil
Категория: Други
Прочетен: 1371343
Постинги: 452
Коментари: 1153
Гласове: 1965
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930