Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.10.2014 17:15 - СЛЕД ПАРЛАМЕНТАРЕНИТЕ ИЗБОРИ-А СЕГА НАКЪДЕ!?
Автор: bogomil Категория: Политика   
Прочетен: 2178 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 22.10.2014 08:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ИЗБОРИ И НАКАЗАТЕЛНИЯ ВОТ (материалът е публикуван на 18.10.2014 във в-к "Дума", стр.11)              Резултатите от вота на токущо проведените поредни предсрочни парламентарни избори, по най-категориченчин, потвърдиха че няма да решат проблемите на страната,представени в блог страницата www.bogomil.blog.bg още на 4 юни 2014 под заглавие „Ще решат ли новите парламентарни избори натрупаните проблеми”. Най-обобщения извод от парламентарните избори е, че политическата класа и партиите получиха наказателен вот. Изминава четвърт век от смяната на системата от еднопартийно управление и планово развитие на икономиката, селското стопанство, науката, културата, медицината, спорта, образованието и селското стопанство, към много партийна система, демокрация, пазарна икономика, и конкуренция в условията на „ Новия световен ред” , Интеграцията и Глобализацията. Всички очакваха, че страната ни сравнително бързо ще преодолее неизбежните трудности свързани с прехода. Четвърт век не е кратко време, за да се преодолеят всички съпътстващи преустройството проблеми, засягащи всички области на материалния, социален и духовен живот или поне основните проблеми - приоритетно определените. Още в началото се тръгна към безпрецедентно разрушение, вместо към надграждане и по нататъшно развитие на достиженията на социализма в редица области и отстраняване на някои недостатъци, съобразно смяната на системата. За съжаление, социализмът бе подложен на безмилостна критика и пълно отрицание от новоизлюпените демократи. Социализмът и комунистите бяха обявени от новоизлюпените „демократи” като най-голямото зло на човечеството и от тук нататък всичко тръгна надолу. Съгласно новите правила на демокрацията се прие, че изборите ще дадат управлението на страната в ръцете на новите партии, радетели на демокрацията, способни да изведат народа по желания път, водещ до просперитет и благоденствие. Започна голямата борба за власт и надпревара в раждането на партии и партийки, всички противници на социалистическата партия, анатемосана, като виновна за всички възникнали и постоянно възникващи проблеми в прехода, до наши дни. Тук няма да се анализират всички неправилни решения и действия свързани с приватизацията, в резултат на която икономиката ни бе напълно унищожена, а селското стопанство доведено до равнището, преди Втората световна война. Във властта влязоха неподготвени или некомпетентни политици, а не знаещи и можещи експерти. На практика държавата ни се оказа с твърде слабо производство, респ. индустрия и селско стопанство, а те са в основата на просперитета и благоденствието. Всички раждащи се като гъби след дъжд партии и партийки, в своите програми заявяваха и продължават да заявяват, че само тяхната партия милее за народа и държавата и че само тя е в състояние да реши проблемите на страната и да спре затъването към дъното. Власта беше самоцел,колкото и да се оспорва това от някои партии. И се получи на практика застой или падения, дължащи се на действия от типа „орел, рак и щука”. В резултат се достигна до некоректно боричкане, маниполиране и разделение, дори до противопоставяне на народа, по начин образно подобен на този между запалянковците, наречени модерно, фенове на различните футболни отбори. Дори самите партии се разделиха като отборите на; сини; червени, зелени, желти... Всеки срещу всеки, или опозиция срещу управляващи. Получи се разпиляване на силите, на енергията, и идеите. А много добре е известно, че „обединението прави силата”., лозунг не случайно  поставен с главни букви върху лицевата част на сградата на Народното събрание Политиката и политическите амбиции се пренесоха в Парламента, който стана арена на безпощадни борби за надмощие и власт, подобни на спортните състезания, но не лоялни, а чрез противопоставяне и отрицание, някои от които се изявяваха твърде грубо спрямо принципите на т.н, лоялна конкуренция с клевети, компромати и т.н.  И до днес не престава това мамнипулиране и обработване на съзнанието на народа, преобладаващата част от който вече е в стадий на пълно обезверяване и апатия, с изключение на определена неголяма част с твърди убеждения като привърженик на дадена партия. Не се знаят точно колко са регистрираните партии у нас. Но казват, че били няколко стотин. Една много малка част от тях влизат в парламента, т.е. добиват право да упражняват определено влияние в управлението на страната, било то като управляващи или опозиция.  При предстоящите избори в парламента влязоха нови партии- общо осем на брой. Това създава условия за евентуално формиране на нестабилно правителство, ако ситуацията не се усложни до степен налагаща необходимостта от нови парламентарни избори. Тези партии като нови родни „надежди” водени от „месии” на практика „изядоха” електората на левите партии в лицето на БСП. Конфигурацията на предишния парламент беше необичайна. БСП е партия, която в своята програма и действия се бори за социална държава, от каквато нужда има целия народ и особено обеднялата и обядняваща негова част и защо тя загуби изборите толкова убедително!? БСП получи наказателен вот поради няколко основни причини; 1. Непрекъснато обработване на населението при пропаганда и агитация, че като представител на бившата социално икономическа система социализма и радетел с комунистическата идеология е отречената и оплюта с трайни последици, особено сред най-активната част от избирателите -от 18-20 до 35-40г.  Затова срещу правителството на Орешарски още в първите дни започна  създаване на небивала и безпрецедентна съпротива и препятстване на неговата дейност. 2.Като лява партия с марксистка идеология, според пропагандата, БСП правилно не споделя западните настроения на Великите сили срещу Русия (особено свързаните с украинската криза). В резуптат на това ,Русия продължава да се смята за най-голямото зло на човечеството 3. Несигурни партньори на БСП в подкрепата действията на правителството - ДПС и Атака. Раздразнението и гневът на народа за сдружението на БСП с ДПС, която играе задкулисна политическа игра. Да не забравяме „интимните” прегрътки на Сергей Станишев с лидера на ДПС- Лютви Местан и извиненията за т.н „възродителен процес преди 30 години (в началото на 1984г.). 3.Изключително трудната роля, която трябваше партия „Атака” да изпълнява в парламента, заедно с ДПС, които са политечески врагове. Затова и Атака загуби не малко, причислена и тя към комунистите, особено със защитата на Русия в кризата с Украйна. Компромисите, които БСП направи се оказаха меродавни (определящи) за отблъскване на част от избирателите си. Населението беше разделено на русофили и русофоби и не случайно противопоставено. Русофилите не са желани от някои партии изцяло подвластни на Запада. т.е на Западните Велики сили и Европеския съюз. Стигна се до там, че повреме на управлението на Орешарски, пък и на сегашното служебно да се настройва населението срещу Русия, да се подкрепят западните Велики сили, ЕС и САЩ за санкциите срещу нея, да се обявява тя за враг. Това повлия разочароващо върху настроенията на народа. България като славянска страна би могла да изпълнява посредническа роля при изглаждане на отношенията между Русия и Запада   5. Атаките и неодобрението на политиката на ДПС преди изборите ги консолидира и нормално традиционно още повече ги организира и обедини, за разлика от електората на БСП. 6. Прибързаното разцепление на БСП и изключването на АБВ от редиците на партията, доведе до разочарования на не малка част от симпатизантите на БСП. 8. БСП в стремежа си да реши огромните проблеми на страната във всички сфери на материалния социален и духовен живот се опитваше да решава и неотложните остри проблеми на икономиката и селското стопанство на бизнеса, включително и на едрия, нещо невъзможно за краткото време, макар че беше принудена да работи и в тази насока, която по скоро е обект на деиствия на дясно ориентираните партии. Малкото постигнати успехи не достигнаха до гладния и обеднял народ, въпреки някои предприети социални мерки; определено неголямо увеличение на минималната заплата, на пенсиите и социалните помощи. По този начин БСП се разпиляваше и се изявяваше ту като лява, ту като дясна партия. 7. Новите партии изядоха гласовете на БСП, предимно АБВ, Националния фронт за спасение на България, България без Цензура и Реформаторския блок. От уроците на близката история се знае до какво доведе разцеплението в СДС. България има нужда и от истински националистически високо патриотични и родолюбиви партии. Атака е нежелана от Брюксел. БСП не знаеше как да взаимодейства с тази партия, която се мъчеше да спре ГЕРБ към властта. И националистическите партии тангиращи към лявата ориентация, подобно на БСП не се обединяват, за да станат по-силни в решаването съдбините на народ и държава и по скорошното изграждане на силна социална държава  Във всички избори проведени по време на демокрацията, участието на населението имащо право на глас е под 50% (дори под 40%) и за съжаление след поредните избори техният процент непрекъснато намалява. Тогава чии интереси ще защитават управляващите партии, на малцинството участващи в изборите или на мнозинството не участвало в изборите!?.  Нали целта е да се защитават интересите на целия народ !?. Кой е този народ интересите на когото ще искат да защитават управляващите партии? Народът е напълно разочарован, обезверен и разединен, както самата т.н „политическа класа”. Той вече не вярва на никого. При тази ниска активност на избирателите нараства степента на влияние на купените и платени гласове, които са нещо обикновено, по общо публични признания След поредните избори започват нови политически борби, игри и нагласи, опиращи се предимно на интересите на партиите, отколкото на държавата и народа, наречен не случайно суверен. На практика идващите на власт не са в състояние да реализират своите програми, реализацията на които често е в противоположни посоки. Да вземем за пример последното правителство на Пламен Орешарски, работило при условия много по-тежки от военните, подложено на непрекъснати пречки и отрицание. Ако запитат обикновените трудови хора, вероятно преобладаващата част ще заявят, че през тези 25 години държавата ни не е имала по-добър толерантен, знаещ и можещ министър председател, стараещ се да решава натрупалите се огромни проблеми във всички сектори на живота и държавата, полагайки неистови усилия да покаже, че е тръгнало по правилния път, макар че към края на управлението си той започна да се стъписва. А правият път за нашата страна, за Европа и света е пътят към социалната държава, чиито изразител са ляво ориентираните партии и основно БСП. Едва ли някой е чувал оправдания на доц. Орешарски с миналите правителства, за разлика от Бойко Борисов, който непрекъснато създаваше конфронтация,  тя не създава, не гради, а руши всичко.  Но сега и Герб, надявайки се на самостоятелно управление получи в определен смисъл на думата наказателен вот и сам лидерът му започна да се стъписва, готов да бие отбой, меракът му да управлява самостоятелно е помрачен от т.н „фрагментиране” на евентуално действащия нов парламент и е на път да се изпари. Герб беше против и по-стара тройна коалиция на БСП и успя да внуши на народа, че коалициите са вредни, и че те не могат да управляват, а сега собствените „камъни” се връщат като бумеранг върху главата на лидера Бойко Борисов, който е принуден да съставя коалиционно и то не двойно или тройно, а няколкопартийно правитество. А в бъдеще коалиционните правителства вероятно ще станат постоянна и неотложна практика. Парадоксално звучи изборната победа на Герб за европейски парламент, и на новите предсрочни парламентарни избори на фона на катастрофалното дередже до което докара страната в областта на икономиката, социалната сфера и др.. Вероятно има мощни сили- външни и вътрешни, включително и икономически, които го подкрепят, защото на практика, при предишното си управление Бойко Борисов се провали, или народа го харесва, заради неговата каризма и простоватия начин, с който контактува и проявява безцеремонност при общуване, коментари и изказвания.  Ако Герб се определя като дясна партия, защитаваща интересите на богатите собственици, на капитала, недоумяващо звучи как ще решава и ще реши социалните проблеми, които у нас са актуални, неотложни, належащи. В същност тази партия няма ясна дясна ориентация, съгласно класическото определение и предназначение. Всички партии, считащи се десни не забравят да добявят за сигурност, че са дясно ориентирани към центъра, защото много добре знаят, че преобладаващата част от населението е бедно. И на практика политическите програми представляват една еклектика, т.е без ясно определена ориентация, чии интереси изразяват, често взаимствани една от друга.. Затова те не могат да бъдат припознати от избирателите. В предизборните си агитации, на практика тези партии се оказа, че защитават интересите на всички граждани на републиката. Това може да стане само при еднопартийна система в страната, както беше при социализма; впрочем и тогава имаше две партии (БКП И БЗНС)  Поради това не малка част от неориентираните избиратели не припознаха чия партия е способна да защитава техните интерреси. А у нас вече има класово разслоение на населението, класи които се нуждаят от свои партии да защитават интересите им. И това е една от причините да се получи този шарен „ фрагментиран” нов парламент. В интерес на истината, и правителството на Орешарски като ляво ориентирано положи неимоверни усилия за изпълнение на програмните си задачи, именно в това отношение - от една страна да решава натрупаните огромни социални проблеми, от друга страна да съживи иконимиката и селското стопанство, стимулирайки предприемачеството, което би трябвало да бъде в приоритетите на десните партии. Социално икономическата ситуацията в страната, наред с политическата е толкова тежка и сложна, че каквото и правителство да дойде на власт трудно би могло да се справи в рамките на един мандат. Ляво, дясно или центристко, еднопартийно или коалиционно правителство със съответно подкрепящите го партии в бъдеще ще трябва да решава програми на леви партии, т.е проблеми на все по-обедняващата се преобладаваща част от населението, както и програми на дясно ориентираните партии свързани с проблемите и окаяното положение на икономиката и селското стопанство- на едрия и среден бизнес. Неазависимо от ориентацията на управляващите партиии, бъдещите правителства ще бъдат принудени да решават всякакви проблеми във всички сфери на материалната, социална и духовна свера, които не са никак малко. От тук произтичат всички трудности, с които ще  трябва да се сблъскват бъдещите правителства.... Не бива да се прикрива и факта, че не малка част от населението – роми, бедни селяни и работници, малко образовани и необразовани дребни хитреци и бай-ганьовци лесно се подават на манипулиране и подкупване, без да да имат правилна и ясна политическа ориентация. Достига се до там, че за председатели и членове на избирателни комисии се избират неграмотни хора. Не малка част и от избирателите публично признават, че са неграмотни. Такива хора се подават много лесно на манипулации, на настроенията от уличните протести, на медийната информация. Така че и от тази гледна точка изборите не са показателни за точното съотношение на силите, т.е за определяне предпочитанията на цялото население или на преобладаващата част от него.. Факт е обаче, че носталгията към анатемосвания социализъм се разраства, за съжаление предимно сред ония, които помнят многото негови достижения - безплатно образование и медицинска помощ, почивни станции и санаториуми достъпни за трудещите се, ликвидирана неграмотност, сигурност, нищожна престъпност и простутуция, сравнително добра пенсия осигуряваща що годе нормален живот и въпреки това БСП губи. Какъв парадокс, свързан със загубата на БСП!? Не случайно преобладаващата част от младежта е „отвратена” от социализма, от комунизма. Родените в годината на прехода са вече 25 годишни. Тези, които сега са 35-40 годишни са били деца или ученици преди 1989г., и не са могли да да запомнят и оценят и разграничат достижениата на социализма. Следователно 20—40 годишните, които са активната част от избирателите са вече с безвъзвратно промити мозъци. Те са настроени срещу левите партии, определяйки ги като комунистически и вредни!. Демокрацията не без влияние на Великите сили и Евросъюза ни докара всички обществени болести от развитите западни демокрации и т.н. Следователно, някои свързват социалната държава с отминалия социализъм и продължават да промиват мозиците на народа, особено на подрастващото поколение, на младежта което не познава миналото преди 1989 г. В света има достатъчно примери за добре развити социални държави управлявани в условията на демокрация; Финландия, Швеция, Дания, Холандия, Канада и др. В такава посока се развиват Китай, някои страни от Латинска Америка. Това е пътят, по който се стреми да се развива Човечеството. Политиците добре знаят и виждат този път, но в боричкането за власт много от тях не виждат как и с какви стедства и усилия трябва да насочат кормилото на държавното управление в тази посока. За съжаление капиталът и „Новият световен ред” под прикритието на демокрацията, интеграцията и глобализацията диктува развитието. Политическото боричкане у нас опира до простата формула ”Стани ти, да седна аз”. Голяма част от избирателите, предимно младежта повярва на Герб и Бойко Борисов, както повярва и на други месии преди него и отново се надява на нещо. Народът е казал; едно е да искаш, друго е да знаеш и трето е да можеш да го направиш, да го реализираш. Макар че Бареков вече подложи на изпит народа по време на предизборната агитация дали е съгласен и получи одобрение да стане Министър председател, за да оправи страната, и той не успя.  Той обаче сигурно добре знае, че всичко това което говори и обещава на народа не може да го реализира. Интересно дали си вярва на прекрасните омайващи обещания!? Но свикналият на какви ли не обещания народ не бе подведен и масово увлечен, както е очаквал Бареков, вероятно изживял се в ролята на нов пореден месия. Друга част от по-малките партии и партийки,  много добре знаят, че няма да влязат в парламента и няма да имат дял в решаването на съдбините на народ и държава, но поемат част от гласовете на избирателите за сметка на по-големите и представителните. По такъв начин те влияят  върху т.н. „ фрагментиране” т.е върху определянето на оная от по-силните партии, която е способна да вземе управлението в своите ръце,  но с пропагандните си действия преобладаващата част от тези партии и партийки манипулират и настройват цялото население и не на последно място вземат субсидии от държавата, за да се подвизават на тихо и спокойно място между изборите, на гърба на народа т.е за сметка на данъкоплатците. Роякът от извън парламентарни партийки, които участват в изборите, за да спечелят някакви субсидийки за издържане пак от бюджета на страната са не само неефективни, но и вредни. Какъв е изводът!? Дали не е дошло времето да се вдигне бариерата за влизане в парламента, т.е да се вдигне и процентът на партиите влизащи в парламента. Останалите би трябвало да се издържат със собствени средства, ако могат да намерят и спонсори или да фалират, образно казано, както фалират и някои фирми. Нали това е в съответствие с демокрацията и лоялната конкуренция.!? Друг е проблемът свързан с пряката демокрация. В началото на прехода имаше гласове в Народното събрание, които искаха България да стане Швейцари на Балканите.. Тогава наистина щеше да се чува истинският глас народен, т.е гласът на преобладаващата част от населението. Това щеше да съдейства за вземането на важни стратегически, политически и икономически решения, и то в рамките на „Новия световен ред”, интеграцията и глобализацията. Неутралитетът на държавата, който трябваше да бъде приет още в началните години, вероятно щеше да ни постави в много по-малка зависимост от решенията и на Великите сили, ако не за нещо друго, то поне поради изключително важното стратегическо географско място, което заема страната на Балканите и в Европа, като Източна граница на Евросъюза. Това са проблеми, върху които би могло да се водят дискусии, ако вече не е съвсем късно. И по тази линия народът е разочарован. Има и друг вариант – задължително гласуване., както е в Брaзилия, например. Последните два варианта, а именно пряката демокрация и задължителното гласуване определят до голяма степен ефективността на изборните процеси, респ. успешното или неуспешно управление на дадена партия или коалиция. Тогава ще се очертава огромна маса от избиратели, която ще определя партията, която ще управлява или ще доминира в коалиция. Анализите неизбежно водят до изводи свързани с ограничаване на партиите влизащи в парламента от 2-3 до 4-5 на брой. Не случайно Великите сили САЩ и Англия имат двупартийна система и там много ясно се вижда вота на народа. А у нас народът, т.н. електорат е разпилян, и объркан, разделен, противопоставен и  разочарован, отегчен от избори, от наличието и раждането на все нови и нови разноцветни партии. Повече от половината от избирателите не гласуват, бойкотирайки изборите, оправдавайки се че няма за кого да гласуват. Но след изборите, те най-много недоволстват, седнали на масите в дома или в кръчмите, без да съзнават, че  носят и те вина и по този начин не може да се определи оная политическа сила, която преобладававащата част от народа иска да управлява страната Така че опитите на някои партии с всички възможни средста и с продължителни улични протести да предизвикат нови извънпарламентарни избори не доведоха и няма да доведат до никакъв положителен резултат. Която и партия да дойде на власт, не е в състояние така бързо да реши проблемите на страната. БСП безспорно се представи зле! Възниква логичния и основателен въпрос! Защо отново в коментар и анализи и основно от колебанията на Герб се прокрадва идеята и тенденцията за нови пресрочни парламентарни избори!?. При такава ниска избирателна активност, твърде неубедително, и спекулативно звучат претенциите на Герб и други партии, че народът иска промяна. Кой ще извърши тези промени и реформи!? Излиза, че промяна искат десните партии, заради самата власт, но те не получиха това, което искаха, защото народа не им повярва. В продължение на повече от една година от парламентарните избори през 2013 г. те дестабилизираха и пречеха на работата на предишното правителство, нагърбило се да продължи работата докато назреят истински условия за нови избори. Оказа се, че нищо не се е променило, реформаторските им идеи са до известна степен утопични. Не са назряли истински необходините условия за парламентарни избори. Народът, суверенът иска просперитет, благоплучие, благоденствие, жизнен стандарт, добро образование и здравна помощя спокоен живот и сигурност, хляб, работа. На този етап той не вижда реализация на своите мечти и желания, В каква посока ще бъде тази евентуална поредна промяна, противоположна на социалната икономически развита държава, или в посоката на предишния кабинет на Бойко Борисов, който иска да си налага волята над евентуалното бъдещо коалиционно правителство. Ако експерти и специалисти се опитат да анализират досегашните избори, които не са никак малко ще устанявят, че те не са решаващ фактор, който определя правилната посока на развитие на страната. Ще установят, че се харчат излишно много народни пари за организиране и провеждане на избори. Всяко ново правителство като дойде на власт има един инертен период за адаптиране към проблемите и шом навлезе в тях, боричкането започва с искане за оставки и нови парламентарни избори. Такава беше 2013 и 2014 г. Не са редки случаите да се отрича всичко на предишното правителство и неудачите да се прехвърлят на предшествениците, като оправдание. И резултатът е тъпчене на едно място-нови закони или проекто закони отхвърлящи предишни. Правителство на себелюбивия Б. Борисов би могло да бъде посочено като красноречив пример в това отношение. До определена степен и предварителните социологически проучвания оказват влияние върху ориентацията и предпочитанията на избирателите, особено на неориентиращите и не знаещи за кого да гласуват. В такива случаи тези хора предпочитат по-силния. Не случайно младежта, която не познава миналото, най-лесно се подава на манипулиране. Известно е че „Една лъжа като се повтори няколко пъти започва да звучи като истина”. Именно за това огромната част от младежта гласува отново за Герб, за реформаторския блок, за партията на Бареков, и е против  БСП, защото с дългогодишна пропаганда след 1989г е внушено, че БСП е причината за всички неудачи, макар че тя е призвана да защитава интересите на бедните на работници, селяни, интелигенти и в своето управление се старае към това. (Често в парламентарната зала /говорилня/ се дебатира върху даден проект колко щял да струва и тези дебати се проточват с години, десетки години. Например проблемите с базисните стратегически отрасли на индустрията - енергетиката, пък и проблемите на машиностроенето и някои други базисни отрасли. Това са темелите на сградата на държавата, колкото те са по-сигурни и стабилни, подобно на темелите на една къща, толкова по-добре сградата ще отстоява на бури, земетресения и други природни или политически катаклизми. България има нужда от развита енергетика, не само за нуждите на битовата консумация, но и за индустриалната, която е определяща. Ако се изчислят разходите за досега провежданите избори в продължение на 25 години, плюс разходите в Народното събрание за дебати само в областта на енергетиката, за разработване на проекти, варианти, делегации, преговори, пътувания, обсъждания в телевизионни предавания, коментари и анализи във вестници, радиопредавания, разходи за заплати на ангажираните с проблемите и проектите, лесно ще се установи дали ако тези изразходвани средствата бяха вложени в икономиката, образованието, медицината, социалната сфера и други, за подпомагане на пострадалите от природните бедствия нямаше да ни измъкнат от дъното!?. А някои партии и народни представители продължават да плашат, колко много щяло да струва едно или друго решение. И това рутинно противопоставяне не може да бъде спряно. Резултатът е тъпчене на едно място. БСП не може да се пребори ефективно). Дали ние не следваме един привидно „отъпкан” път на демокрация, вярвайки, че само чрез избори могат да се решат и да се решават проблемите на народа и държавата!?. 25 годишният период показа, че това не е верният път,  не е този пътят, който ще ни измъкне от дъното. Това разбира се не означава, че избори не трябва да има, но те не би трябвало да бъдат така често. Страната ни има нужда от програмни правителства, съставени от експерти, а не от политици. Необходимо е да се има предвид и българската народопсихолигия, тя да се съхранява, да се учим от нея, и да се съобразяваме с натрупания досегашен демократатичен опит на развитие. Партиите до определена степен залитат, търсейки причините за успехите и неуспехите според гласовете спечелени по време на изборите..., и то при тази ниска избирателна активност на населението. Често достигат до погрешни изводи, респ. до неправилни решения за действие. А сега накъде!? Коя нова партия е в състояние да реши всички проблеми на страната в рамките на своя мандат?. Проблемите се натрупват и всички правителства носят отговорност за дережето, което е изпаднала държавата и многострадалния народ български. Тези които се борят за власт и заявяват, че само те могат да решат проблемите манипулират народното съзнание. До кога!? Коментаторите няма смелостта да заявят, че 25 години вече проблемите на всички идващи правителства се натрупват, и че е крайно време е да се потърси истинската причина. Ситият не вярва на гладния. Той се бори само за власт, манипулирайки народа като безмълвно стадо овце. (Вместо да се харчат излишни народни пари за нови избори, дали не би било по-целесъобразно да се изграждат станции за борба с градушките, които нанасят сериозни поражения на земеделието, да се заделят средства за борба срещу други природни бедствия, с наводненията, да се заделят тези средства за развитие на индустрията, селското стопанство, образованието, медицината, да се развива производството и т.н.. Тези излишно разходвани средства за избори биха могли да се използват за задържане на специалисти, инженери, лекари, да се купуват линейки за спешна медицинска помощ, да се строят болници, санаториуми, училища и детски градини, а не да се закриват, както правеше правителството на Герб, да се увеличават пенсии и заплати и т.н. да се създават условия за връщане на емигрантите от чужбина и т.н. За отбелязване, че и при управлението на страната, образно проблемите тангират с тези на спорта. Колкото по-често се сменят треньорите, толкова по-зле върви работата и резултати не се виждат. Колкото по-често се сменят правителствата, толкова по-трудно могат да се решават проблемите на страната.) Влязохме всички отново след тези избори и за кой ли път в прекаленото политиканстване, кой знае до кога ще продължи.  Ако в нашата страна има истинско зряло гражданско общество от родолюбиви българи - истински честни патриоти, би било редно то да се противопостави на течението, което влачи, завлича и унищожава всичко необходимо и полезно за народа и държавата. За целта обаче е необходимо населението да бъде убедено и да повярва, че истинското справедливо бъдеще е създаването на социалната държава, особено младежта да бъде убедена в достиженита на социализма и че виновна за безпрецедентната разруха на Държавата ни вината не е в БСП, а на зле приетата и реализирана демокрация у нас от някои новоюзлюпени политици и партии борещи се за лични интереси (алчност, кариеризъм, властолюбие, склонни към корумпиране) и този на партията, а не на народа, довела до безпрецедентната разруха, до изключително вредното противопоставяне между партии внедрено и в населението. Отчеството ни има нужда от зряло гражданско общество, такова каквото има например родината на демокрацията – съседна Гърция, а не такова, което не знае какво друго да иска освен „Оставка„ и „Избори” като вербувани клакьори и след изборите да не знае какво да се прави. Може би освен по възраст, пол и предпочитания на избирателите към дадена партия, би трябвало да се води статистика по образование и професия, защото една не малка част от необразованите и малко образованите и без това объркани и разочаровани, не знаят за кого да гласуват и пускат своите бюлетини манипулирани с елементарни залъгалки; няколко десетки (30-50) лева, килограм месо, плодове, зеленчуци и т.н. (В зависимост от образованието може би трябва да се степенуват значимостта и стойността на гласовете, за да се разбере какви са предпочитанията на суверена). От гореизложеното става ясно, че така често провежданите избори не могат да решат огромните натрипани проблеми.  Необходимо е да се сложи някакво стопиране на непрекъсната игра на избори, свързано с непрекъснати финансови разходи.  Досегашните наблюдения показват, че не изборите и смяната на правителствата ще решат проблемите на народа и страната, а наличието на краткосрочна и дългосрочна стратегия - доктрина за развитие на страната, около която да се създават законите и при смяна, всички правителствата да бъдат задължени да следват начертания път в тази стратегия за близкото и далечно бъдеще, а не да се отменят те на другия ден след като вземат властта.                                         Подготвил; д-р Богомил Великов Колев                                                       www.bogomol.blog.bg



Гласувай:
4
0



1. анонимен - Анализът е много добър и точен! ...
10.10.2014 18:07
Анализът е много добър и точен!

(има правописни и технически грешки)
цитирай
2. bogomil - Благодаря на Kushel
10.10.2014 20:03
Уважаеми Kushel, благодаря за обобщената оценка и забележките

суважение www.bogomil.blog.bg
цитирай
3. bogomil - Коментари на Лили Атанасова в електронния вариант на вестник "Дума"
22.10.2014 08:19
Не съвсем правилни изводи
Изпратен от Лили Атанасова на 17. Октомври 2014 - 23:17.
1. Авторът твърди, че "у нас ВЕЧЕ има класово разделение - класи, които се нуждаят от своите партии...". Това е абсолютно погрешно. По-точно е да се каже, че у нас все повече изчезват класите, заменят се с общество, което е поляризирано между бедни и богати. В голямата част богатите не са буржоа, не се нуждаят от класа, която да защитава интересите им. Бедните пък също не са организирани в класа: къде е селската класа, къде са работниците? Масата хора у нас са служещи, по-точно доставчици на услуги. Дори и когато тези услуги са компютърни, това е част от научния потенциал, който и преди обслужваше при две идеологии различни интереси.

2. Не съм чула ГЕРБ да заявява, че защитава интересите на "богатите собственици". За щастие на БСП, ГЕРБ дори няма ярка ориентация към нео-либерална политика. Тогава защо - ако БСП толкова настоява, че трябва да се пиреме стратегия, която да следват всички правителства - тя не намери в себе си сили, за да търси консенсус и с други партии за изработването на подобна стратегия? Точно това чака народът, а не стратегия, която САМО БСП да посочва, защото единствена "знае и може"...

3. Авторът твърди, че "като лява партия БСП правилно не споделя западните настроения на Великите сили срещу Русия...България обаче е окупирана от русофобски медии..." Тук нещо логиката тотално куца. Русия би трябвало да е "лява", и затова лявата БСП да я подкрепя, но Русия не само че не е "лява", тя е държава, проядена от корупция и властта й се владее изцяло от олигарси. Нещо, което се предполага, че БСП не желае? Или точно заради това подкрепя Русия? Истината е, че може да подкрепяме руската позиция към фашизоидните изстъпления в Украйна, тоест споделяме антифашистката й позиция. Подкрепяме също тяхната солидарност към "бежанците"-руснаци от Украйна, а настояваме за нормализиране на отношенията поради икономическа и търговска взаимоизгода. Разбира се, защото сме също православни, близки народи. За влиянието на медиите е излишно да се пише по този повод. Все пак в тях присъстваха и двете тези, а на изборите русофобите отидоха само при РБ. Така че доколкото това е повлияло - то е в посока отказ от гласуване, но затова като че ли по-голяма вина имат най-вече големите партии, които така и не пожелаха да застанат в челен сблъсък пред медиите.

4. Хората очакват от партиите най-вече справедливост. Проф. Ангелов наскоро представи добра програма за целта, затова трябва да се оставят общите фрази за "посока към социална държава" или "към социализъм с човешко лице", трябва да се търсят пътища за солидарност и, нека партиите първи покажат, че "съединението прави силата". Не сме във времето на двата мита, не живейте в миналото, днес всяка партия, която си е на мястото трябва да се старае да намалява максимално отрицателните щети върху своето! национално население от глобализма, чети - свободна търговия, която закрива родно производство и изнасяне на родните капитали в офшорни зони или в чужди държави, а най-вече износ на генетичен материал и лишаване държавата от население.

цитирай
4. bogomil - отговор на автора върху коментарите на Лили атанасова
22.10.2014 08:21
В отговор на коментарите на уважаемата Лили Атанасова.

Уважаема г-це./г-жо Атанасова,
Най напред бих искал да благодаря за проявения интерес към публикацията поместена във левия вестник „Дума”, както и за Вашите коментари по нея, публикувани в електронния вариант на вестника. Уважавайки вашето мнение, намирам за необходимо да отговоря и да защитя моята теза, там където смятам, че е необходимо. С други думи целта е да защитя основна цел на публикацията и произтичащия от краткия лаконичен анализ единствен извод. За целта представям кратка аргументация и обосновка по точките, които вие сте публикувала като коментар:

1.По точка първа.
Вашето опониране, т.е несъгласие се нуждае от широка научна обосновка. Има или няма класи в съвременното капиталистическо общество!? Ще се опитам да цитирам кратък откъс от Философски речник, стр.279. "В условията на съвременното капиталистическо общество острието на класовата борба е насочено против всесилието на монополите (У нас има ли борба срещу монополите? Да не забравяме, че у нас капитализмът се реализира и развива все още в неговата първична '”дива" форма. Срещу кои монополи се води борба у нас, включително и с улични движения и стачки, предполагам, че добре знаете..). Съгласно речника "В тази борба се обединяват всички основни слоеве на нацията, заинтересовани от запазването на мира, от осъществяването на широки демократични искания” .
По нататък „НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ СЪВСЕМ НЕ ВОДИ, към затихване на класовата борба в капиталистическото общество, както твърдят реформистите, ревизионистите, (радетелите на "Новия световен ред", прикривайки се с интеграцията и глобализацията). Тя напротив още повече изостря всички стари и ражда нови антагонистични противоречия в системата на капитализма. За това свидетелства нарастването на стачното движение"
Какво е класовата борба. Това е "борба между класи с несъвместими или противоречащи едни на други интереси." Какви са интерсите на бедните и богатите у нас, съгласно вашите твърдения!?
Аз съм съгласен, че при социализма няма класи, а има прослойки, но при капитализма не е така. Предполагам, че сте учащ се млад човек, възможно студентка, която вероятно изучава в новите учебни, колко е справедлив наложеният "Нов световен ред", т.н."Народен капитализъм", където няма разделение на класи. Те богатите, които стават все по-богати, а бедните все по-бедни едва ли не са влюбени едни в други и ще продължават да задълбочават взаимната си любов. Ами нали при демокрацията, именно това разделение на бедни, богати и на т.н. средна класа, налага необходимостта от партии, които да бъдат припознати като защитаващи техните интерси?!.
Нещо повече, самите политици вече публично говорят за оформила се у нас "Политическа класа", за „Средна класа” и т.н. А и вие казвате у нас има само "бедни и богати". Липсва тъй желана „Средна класа” или тя е още въ фазата на ембрионално развитие. Именно поради липсата на това разграничение и партиите не са правилно ориентирани в ляво, дясно и ясен център.. Борбата на "гражданското общество" засега е стихийна, неориентирана, то не знае какво друго да иска. освен "Оставка" и "Избори". Е добре, нали оставката стана и изборите се реализираха!. Исканията са удовлетворени! Напред ли тръгнахме или още повече се забъркахме в боричканията за власт?!. Това гражданско общество, състоящо се предимно от бедни или от т.н. "Наемни работници" и млади безработни и все още според мен не добре ориентирани млади хора, е още в детската си възраст. Очаква се борбите неизбежно да се разрастват. Е, за да ви подкрепя съвсем малко,бих искал да посоча, че определена тенденция към заличаване на разликата между бедни и богати, на уравновесяване на борбата между класите (между бедните и богатите работодатели) може да се постигне само във една високо развита социална държава, каквато е Финландия например, където съотношението между най-високата и най- ниска заплата е 3;1, такова каквото е при социализма, съгласно идеологията (4;1), дори там е по-добро. Но капитализмът, колкото и да се облагородява, той в основата си остава хищнически, вече изчерпал или изчерпващ своите възможности и вероятно ние ще станем свидетели през 21 век на раждането на нова идеология, на нова обществено икономическа и социална система за устройство на обществото, като алтернатива на отминалия социализъм и изчерпалия възможностите си съвременен капитализъм. Но това е друга тема!. За да просъществува още по-дълго не случайно отминалия безвъзвратно социалъзъм така жестоко и несправедливо се оплюва и анатемосва, като зло на човечеството. За съжаление на този етап според мен се постигат определени временни успехи
Затова се говори за създаване на огромна "средна класа" у нас. Но уви тя е също под удари или едва мъждука, и на този етап почти я няма. Според теорията, тази класа трябва да бъде най-голяма преобладаващата част от населението, защото на нея се разчита за ефективното развитие на милото ни отечество. Смята се теоритично и много очаквано, че тази класа ще заличи разликата между бедни и богати и капитализма ще стане върхът на социално икономическото развитие на обществото, респ. на Човечеството. Такава се очертава и ролята на наложения „Нов световен ред”. Очаква се бедните и богатите да станат толкова нищожна прослойка, че у нас ще има само една класа, т.е всички ще бъдем еднакви, няма да има противоречия, класова борба, защото населението ще се е превърнало в една огромна класа, т.е прослойка. Прекрасно, но това звучи малко утопично, по комунистически, това тангира със социализма и неговата идеология, със социалната държава в условията на демокрацията при капитализма. Значи пак опираме до това, че бъдещето е на лявото, на социалната държава или общество. Как ще се нарича това общество, социалистическо, капиталистическо или някакво друго, бъдещето ще покаже. Неизбежно е обаче разждането на такава държава или на такова общество., където ще има реална справедливост, а не утопия.

2. По втора точка.
И аз не знам точно каква партия е Герб; лява или дясна (Възможно е да сте герберка, или симпатизант на Герб !? В това няма нищо лошо!. Уважавам мнението ви, макар че не съм съгласен с него). Според мен, а не само според мен, България има нужда от ясно изразена Дясно ориенитрана, но конструктивна партия, а не склонна към диктаторски методи на управление, противоречащи на демокрацията. Тук нещата стоят както са заложени знаците около "Нулата", която можем образно да приемем за „Център”. Има „ляво” и „дясно” отклонение наречени „плюс” и „минус” Така е и при махалото. Това е класиката при условията на демокрация, защото при капитализма има силно изразено разслоение на населението. Коя е дясно ориентираната партия у нас, освен Реформаторския блок, които се обявява за дясна ориентация, но и той, както Герб и другите партии заявява предпазливо с условието, „ние сме на дясно, но по-близо до центъра”, т.е до лявото, защото се страхуват да не загубят електората и симпатизантите си, които са от бедните. Ами щом клонят към центъра приближавайки се прикрито до лявото , защо не подкрепят БСП като ясна ориентирана лява партия (която не е без грешки) изразяваща интерсите на бедните, а така я оплюват, смятайки че само те са склонни да решат националните проблеми, ръководейки се от интересите на народа !? За чий народ става дума?. За малцинството, решаващо се да гласува или за онова, което бойкотира изборите!? Все още не малка част от избирателите, които са твърде малко (малцинство) с изключение на интелигенцията не е ориентирана и не знае за кого да гласува. Това според мен е една от причините не малка част от тях, от бедните да се подава на манипулациите и гръмките обещания, очаквайки месията да им подобри хала, а друга не малка част част от по-хитрите е лесно да бъдат привлечени, чрез купуване на гласове – срещу 5, 10, 20, 50, 100 или повече лева. Питате ли се защо все повече започна да се говори за купуване на гласове.? Програмите на партиите са толкоава взаимствани една с друга, че объркват и малкото вече избиратели . Техните програми по моему не са нищо друго освен една еклектика.
По принцип в класиката десните партии защитават интересите на богатите на предприемачите, на работодателите, на капитала. Затова и народа е разделен. Всички партии се обявяват, че защитават интерсите и на богатите и на бедните. Затова и народът е объркан и не си припознава партиите, които ще защитават интересите му. У нас има една ясно изразенна Лява партия съгласно класическото определение – БСП (има и някои по-малки), призвана да защитава интерсите на бедните и до известна степен на средните. Трудно ще бъде на анатемосансата БСП, но не и невъзможно при правилна оценка на ситуацияпта, своето призвание и т.н... ДПС- лесно се припознава от симпатизантите, защото и избиратели и партия знаят, коя е тази партия и чии интереси защитава. Затова тя е и стабилна. Останалите избиратели се люшкат надявайки се, че ще дойде някакъв божествен месия, който да ни измъкне от блатото. Народът казва "Бог високо-цар далеко" Нали царят дойде - какво направи!? И Господ да слезе от небето, пак същото се очаква.. Затова, опитвайки се напълно обективно да анализирам ситуацията, достигам до извода накрая, за необходимостта от обща стратегия, доктрина, програма за развитие на обществото, т.е на Милото ни отечество, а това е приемане и утвърждаване на обща доктрина; краткосрочна за близките 5-10 г. и дългосрочна напред за 30-50 г. Нима смятате, че през това време само БСП ще управлява, за да създава тя стратегиите, както пишете или мислите?!. Къде е записано това в публикацията.!. Препоръчвам ви да прочетете публикацията във вестника няколко пъти, за да си изясните нещата добре, а не прибързано да опонирате, проявявайки определена мнителност или неориентираност в ситуацията. Виждам добре, и предполагам, че вероятно сте между тази не малка част от възрастовата група между 18-20 до 35 -40 г., на която мозъците са вече безвъзвратно промити от пропагандата, довела до напълно съзнателни и целенасочено анатемостване на Социализма (че и на Русия). Коментара ви по точка две е твърде залитащ и неправилен съгласно анализите и текста на моята публикация във вестника. Струва ми се, че в коментара ви има определен субективизъм, или твърда убеденост във Вашите идеи, но те не са представени и защитени добре, убедително с факти и аргументи. По принцип, забелязва се, че у нас е много лесно да се критикува, защото демокрацията ни дава това право, но това се прави, без да се представят анализи или коментари убедително с факти и аргументи, ефективно с конструктивни предложения. По принцип ситуацията е довело до една безконечна говорилня не само в парламента, където депутатите се мъчат да измъкнат затъването на народ и държава действайки като „Орел, рак и щука” както е записано в моята публикация

3. По точка трета от вашия коментар.
Краткият ви коментар показва, отново че най-вероятно сте в оная част от избирателите и целокупното общество, т.е във възрастовата група 18-35 години, чиито мозъци са безвъзвратно пропити от напълно съзнателната пропаганда, водеща до последователното анатемосване на социализма. Опитвате ли да гледате ретро предавания по телевииите за достиженията на анатемосвания социализъм и да сравнявате. Ако правите това, неизбежно ще видите до какви безпрецедентни разрушения, до каква страшна разруха се достигна във всички сектори на материалния, социален и духовен живот.. Никъде в статията не се споменава, че Русия е лява, след като и там има партии от целия спектър, но тя разбра, че бе измамена с натрапения "Нов световен ред", след като закри едностранно СИВ, НАТО и сега я притискат в ъгъла, мъчейки се да я поставят на колене. Бази на НАТО вече има във всички съседни нейни страни. Случайно ли е това!?. Мислете и четете моля ви най-учтиво литература, включително и в Интернет. Виждам, че проявявате стремеж към анализи, но не използвате собствено обективно мислене, за да достигате до истината, ако се стремите към нея. Бази срещу Русия има в; Литва, Латвия, Естония, Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния, България. Не случайно се водят войни срещу войнстващите азиатски страни, около границите на Рускста федерация; Авганистан, Ирак, Сирия, за да има и да се упражнявза контрол над Русия,като „най- голямото зло” на човечеството и от азиатските и граници и т.н.
Какво е това, замисляте ли се защо русофобската пропагандата е толкова безпощадно настроена срещу Руската Федерация, опитвайки се да промива мозъците и да настройва българското население. Препоръчвам ви да прочетете моята публикация във вестник "Дума" от 25 септември 2014 г, брой: 221, озаглавена "Русия не е колос на глинени крака" , за да достигнете до някои изводи, свързани с истината,която се стремите да търсите. От край време Великите сили изпитват респект и страх разбира се от славяните. Успяха прилагайки римския принцип " Разделяй и владей" да противопоставят бившите славянски страни срещу Русия, предимно не малка част от младото поколение у нас на възраст между 18-40г. Ще ви приведа един пример; разделението отново на българите на русофили и новородени русофоби не е случайно, но то е и пагубно за милото ни отечество. Да си припомним годините след освобождението през 1878 г. , когато се разгърна яростна борба между русофили и русофоби, за да се достигне до националните катстрофи, особено по време на Първата световна война. За благодарност за освободителната руско- турска война само две години след Балканската война, насочена срещу господството на пет вековния ни владетел -Османската империя, Фердинанд застана срещу Русия в съюз с Турция на страната на Германия, губейки войната, без нито една загубена битка, за да опита отново горчевината от волята на Великте сили със загубата на Южна Добруджа по силата на Ньойския договор, въпреки че българскзата войска беше освободила и Южна и Северна Добруджа, които са български земи. Каква справедливост!?.
Русия е славянска страна, с която имаме близък език, обичаи, нрави, бит, култура. Новоизлюпените русофоби, със своето раболепие пред западните си покровители съзнателно втълпяват на българите настроения срещу Русия, че тя е най-голямото зло, че тя е враг на България. и т.н....Е друго не може и да бъде, България трябва да се съобразява с членството си в Евросъюза и НАТО, да се придържа към клаизите на наложения „Нов световен ред”, но разумно. България като славянска страна би могла да води по-неутрална политика спрямо Руската федерация, нещо повече да изпълнява ролята на посредник при изясняването на противоречията със Запада и с цел установяване на нормални отношения както вие пишете в точка 4- на принципа на справедливостта. А грубото придържане към санкциите на запада не е от интерес за народа и държавата ни.

По точка 4 съм съгласен с вас.
Що се отнася до справедливостта няма да я коментираме. По тази тема могат да се напишат томове анализи и коментари. Всички искаме и мечтаем за справедливост. Докато има разделение и противопоставяне на масите, докато има все по-обогатяващи се богати и все по-обедняващи бедни, докато има съзнателна пропаганда противопоставяща народа , т.е до съзнателно "фрагментиране", докато капитала е в основата на всичко, трудно ще може да се постигне до тъй желаната справедливост. Не е възможно човек да се изкачи на 50-то стъпало на една стълба, без да се мине през първото, второ и т.н. стъпала достигайки до последното. Така образно е и в общественото развитие. Неизбежно, противоречията в съвременния глобализиращ се свят ще създадат и създават условия за раждането на ново общесвено икономическо и социално устройство на обществото като алтернатива на отминалия социализъм и изчерпалия възможностите си хищнически капитализъм. И това става и ще стане, въпреки съпротива на лидерите на съвременния свят”система” от запад. Това във всички случаи тангира със социалната държава. Това вече ще бъде сбъдната мечта, желаната от всички нас обикновените хора социална справедливост
Така че изводът от краткия ми лаконичен анализ е един, а не няколко неправилни изводи, както твърдите или се опитвате да внушите на читателите. В този извод съм убеден, че изборите на базата на събитията от тези 25 години демокрация, не могат да решат проблемите на страната. Който й да дойде на власт все същото ще бъде. Затова е необходим светъл лъч показващ пътя напред, както късите и дългите светлини на движещия се напред автомобил осветяват пътя в нощния мрак. А народът, милото ни Отечество все още се намират в мрака. Тези светлини се наричат съгласно единствения ми извод - краткосрочна и дългосрочна доктрина-стратегия-програма,която задължително да се изпълнява от всеки нов парламент и правителство. Стратегия и доктрина означава поглед напред, ясен път накъде ще вървим (То и човечеството в глобален мащаб се лута, и то не знае накъде да върви, затова спред мен прибързано се опита да наложи Новият еднополюсен модел на управление на света, базиращ се на неясния и нефективен за сега „Нов световен ред”. Според Збигнев Бжежински, американският народ след допитване към него като богоизбран ще ни покаже пътя. Това е наложеният „Нов световен ред” с един лидер, на едноплюсния модел. Достига се до друг важен извод. Човечеството не може без враг, както в джунглата. Там е оправдана борбата за съществуване между видовете. А при хората как е!? Ако го няма, той врагът ще бъде измислен или изкуствено създаден. Това го изиска господстващия капитал, военнопромишления потенциал на капитализма и предимно на Великите сили. След 1989 г., постепенно „Новият световен ред” създаде нов враг- арабския ислямски тероризъм, постепенно и Русия стана враг на Великите сили от Запада и т.н. и т.н. ...
Тази програма наречена - стратегия, доктрина трябва да се създаде не от една партия, а от всички парламентарно представени сили. Дано бившия Президент ученият филосооф Жельо Желев излезе лош пророк с опасенията си, че ако не се състави правителство сега, може да последва Диктатура. Тогава ще видим как и къде ще търсим справедливост. Бихте могла да се запознаете със статията му в последния брой на вестник "Ретро"(ако се не лъжа).
Практиката да се отричат закони на предходното правителство, което е най-харакерно и за Герб, е пагубна. Няма развитие, надграждане на достиженията на предходните правителства и конструктивни нововъведения, за да се върви напред и нагоре. Практиката беше себе доказване, т.е че само Герб например е в състояние да измъкне страната от блатото. Дано там се вразумят да се откажат от тези си диктаторски намерения, да налагат своята воля при евентуалното им управление, което е препоръчително не само от моя скромна милост
Редно е да има ново правителство. Може да се предполага, че и Европейският съюз ще упражни определен натиск в това отношение. Евентуалните нови избори крият много опасности, които ще се се задълбочават.
Такава е била главната цел и единствения ми извод, съгласно лаконичния анализ в публикацията поместена в левия вестник"Дума"- както се казва, да се намери светлина в тунела и мрака, със ясно формулирана стратегия, доктрина, близка и далечна програма. Това няма да се постигне лесно при тази фрагментация на партии и население, но друг път няма, колкото и труден да е той.

С поздрав, уважение и най-добри пожелания;
авторът Богомил Великов Колев
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogomil
Категория: Други
Прочетен: 1403357
Постинги: 452
Коментари: 1153
Гласове: 1965
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930