Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2013 14:08 - Една малка просперираща страна пример за малка България
Автор: bogomil Категория: Политика   
Прочетен: 1260 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ФИНЛАНДСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ЧУДО И ПРОСПЕРИТЕТ               Преди няколко години в някои специализирани списания се появиха като новина кратки съобщения, относно резултатите от проучване проведено в 100 страни, от американското списание „Нюзуик”. По показателя „добро място за живеене” България бе определена на 38 –мо място, на 42-ро място по показателите на образование и здравеопазване,  на 37-мо по качество на живот, на 38-мо – по политическа среда и едва на 54-то по икономическа динанмика. Къде се намираме към днешна дата по тези показатели!? Вероятно доста по-назад!             Съгласно проучването, се оказва, че Финландия е най-добрата страна за живеене в света, според индексите за качество на живот, здравна и образователна система, икономическо развитие, и политическа ситуация.             На какво се дължи този феномен!?             Финландският икономически бум през 70-те и 80-те години и особено през средата на 90-те години на ХХ век е оценен от специалистите като уникално икономическо чудо -”феномен”. От бедна страна през 60-те години на миналия век, през 2007 г. Финландия вече е сред държавите с най-висок жизнен стандарт в света, като брутният и външен продукт (БВП), съгласно източници, достига 40 милиарда евро. За сравнение през 1995 г. той е почти на половината - около 23 милиарда евро. През 2005 и 2006 г по БВП на глава от населението Финландия изпреварва Германия и Япония. След 2001 г. до 2007 г. специлаистите определят Финландия като „най-динамична и най-конкурентноспособна икономика в света”, изпреварвайки дори и лидера САЩ.  (Оценката е по критериите на класацията на авторитетния световен икономически форум [WEF], Institute for Manogement Development, UNDP, information Society Index, OECD и др.). В началото на 21 век са публкувани няколко книги на финландски социолози, които анализират и обясняват този бърз и неочакван просперитет, подкрепяйки изводите си със статистически, социологически и други данни и факти.  Естествено възниква въпрос, коя е причината за този неочакван на пръв поглед икономически бум. Тази страна не разполага с необходимите природни дадености за такъв бърз и неочакван растеж. Както е известно Финландия е северна страна със суров климат, без традиции и натрупан опит в дългогогишнo индустриално развитие, без особени финансови ресурси. Единствените природни богатства, с които разполага са големите водни ресурси (170000 хиляди езера) и дървен материал. Анализите на специалистите определят Финландия като твърде успешно съчетание, между два типа постиндустриално общество; от една страна на ’’информационното общество” или „обществото на знанието” с водещата роля на информационните и комуникационни технологии (IST), а от друга страна – на северния тип държава на благоденствието, т.н „социална държава” (Nordic welfare state) с изключителния авторитет на държавната политика отнасяща се до социалната сигурност и грижи. Съгласно източници, ролята на финландската държава се изразява в установяването и подържането на законността и човешките права, в изграждането на демократичните национални институции на парламентарната република и многопартийна политическа система и на свободната пазарна икономика с ясно определяне и защита правата на собственост (наследено от господстващото преди модерно за времето си шведско право, а не е аналог на нарасналата абсолютна власт на руската империя по времето, когато след 7 века Швеция господства над нея (от 1155 до 1809 г.). Както е известно след поредна война, Швеция отстъпва Финландия на Русия. Но и тогава тя не е била поробена като България,  кретала под 500 годишния мрак на османско владичество, а преди това и под Византийско.. Финландия е била под особен статут, като велико полуавтономно княжество до обявяването на националната й независимост на 6 декември 1917 г. Независило от това и в исторически аспект съдбата на Финландия много прилича на тази на България. След Втората световна война почти до края на 70-те години на ХХ век, Финландия се развива по законите на класическия капитализъм в условията на икономическа самостоятелност и стремеж за независимост и то в условията на ”студената война”. След този период започва оценка на бъдещата стратегия на самостоятелно екстензивно икономическо развитие на много и различни крупни сектори, които да бъдат гаранти на независимостта на икономиката й. Финландия възприема по подходящия за малките страни път на развитие свързан със специализацията на производството в отделни сектори, търсене и намиране на точните пазари и едновремено пълно и широко отваряне на границите за международните икономически отношения и обмен. Съгласно източници, съчетанието между тези нови условия на глобализиращия се свят и необходимостта от собствени иновации с много активното развитие на информационните и комуникационните технологии е тайната на финландския феномен. Най-същественото е, че тази страна за изключително кратко време от 3-4 десетилетия с бързи темпове изминава пътя от едно изостанало аграрно общество с определелено развитие на горско стопанство, чрез индустриализация и специсализация, към постиндустриално общество. След 60-те години на миналия век, когато Финландия е все още бедна аграрна страна, следват 15 години на „голямата миграция” (усилена урбанизация) съпроводена с рязка промяна на заетостта, с няколкоратно увеличаване на индустриалния и обслужващия сектор. Към средата на 70-те години се очертават основните характеристики, отнасящи се до останалите северни развити страни. И през 80-те години специалистите вече определят Финландия като ”Северната Япония”. Следва поредното „съзидателно разрушаване”. Съгласно източници, в началото на 90-те години, в резултат на промените в бившия СССР, Финландия губи 20% от износа си, фалират много банки и предпрития в периода 1990-1993 г., висока е безработицата- достигаща до 22%, рязко са ограничени социалните плащания. През тези години на тежки изпитания ръководните управляващи среди достигат до извода, че във страната трябва да се развива такъв тип икономика, която да е малко зависима от производство базиращо се на природни ресурси, като дърводобработването и машиностроенето.. По този начин Финландия се ориентира към икономиката на ”информационното общество”. За кратко време около средата на 90-те години на миналия век, икономическата криза със съпътстващите я проблеми е преодоляна и през 2001 г. специализираните институции я обявяват за страна на най–динамична и конкурентно способна икономика в целия свят. Съгласно източници, през 2002 г. тя е определена на 2-ро място, след САЩ и през следващите 2003 и 2004 г. отново заема първо място в света, следвана от Сингапур и Швеция. Авторитетния световен икономически форум обявява Фнландия за „страна с най-забележителните успехи за последното десетилетие.”   Приоритетното инвестиране в образованието като гаранция за успехи   Финландското чудо, съгласно източници, се дължи на големите инвестиции във високото и модерно образование на гражданите в трудоспособна възраст и на следващите попълнения с млада работна сила. Най-важната цел на държавата е постоянното издигане на равнището на образованието, културата и науката. Отделя се специално внимание и стимулиране не само на бизнеса, но и на другите средни предприемчиви слоеве - на интелигенцията, администраторите и мениджарите, подобно на страните с най-напреднала икономика и с най-бързи темпове на икономическо развитие (САЩ, Япония, Германия, Китай, и страните от т.н. наречените ”азиатски тигри”. Специалистите са установили, че скоростта на преобразуване на социалната структура във Финландия е невероятно голяма. Oт безспорното пребладаване на работниците на физическия труд в аграрния и горския сектор, в дървообработването и тежката промишленост, в резултат на специализацията в областта на високотехнологични продукти (електрониката) и услуги, и на значителните инвестиции в изследователската, развойна и приложна дейност, делът на финландските специалисти и техници, работещи в областта на информационните технологии, на работещите със знание (knowledge workers), съгласно източници се увеличава над 3 пъти, като в началото на ХХI век те са вече около 50 % от всички трудово заети. Значително се засилва ”класовата поляризация на професионалната компетентност и доходи”, между работещите със знание и останалите групи на работещите. Тези специалисти и техници на знанието представляващи съвкупност от мениджари и администратори, професионалисти, специалисти, експерти и техници са преспективните работници. Днес те играят важна и определяща роля в информационното общество, където знанието измества по значимост традиционно преобладаващите фактори на производството, като капитала, суровините и енергията. Понастоящем, работещите със знание обхващат най-голямата и най-важната „производителна” съставна част на финландската производителна сила. Голямата и мощна високообразована и квалифицирана работна сила създава и значителни възможности на различни и ефектни промени, за бърза промяна и усвоявяане на дадени производства. Като малка страна, Финландия проявява завидна гъвкавост и бърза способност за приспособяване към постоянно променящия се трудов пазар в днешните напреднали капиталистически икономики, умело и рационално използваща висококвалифицирана работна сила вътре в страната и в чужбина. Например, в отраслите на електрониката, елетротехниката, машинното инженерство и машиностроенето около 200000 са работните места в самата Финландия, но и 160000 извън страната (Специалистите отбелязват, че финландското икономическо чудо и просперитет далече не се изчерпват с безпорните успехи на гиганта „Нокия”). Специализираните оценъчни институции установяват, че не технологията сама по себе си, а човешкият и интелектуален капитал на ”специалистите и техниците на знанието”, в това число високото образователно ниво на гражданите, както и способността на съответните организации да предоставят възможност за развитието на този капитал, рационалното управление на този ценен човешки ресурс е едно от условията за успеха на финландската държава, за икономическия скок, стабилността и сплотеността на обществото. Съгласно източници, през последните години Финландия се превръща в прекрасен пример за ”Нова икономика”, опираща се на технологично know-how и на високообразованите кадри. Основните политически и държавни фактори са заложили на решаващата роля и значение на образованието и науката за финландското общество. Ясно е осъзнато, че без осигуряването на възпроизводство на образована и квалифицирана работна сила, всякакви намерения за ускорено развитие остават неосъществими мечти и голословие. Някои примери; съгласно източници към 2005 г. -74,6% от населението на Финландия,  между 25-60 г. има завършено средно образование, 32% имат университетско образование или колеж (оценено е, че това е най-високият процент сред страните на Европейския съюз, 72,2% от финландското население имат собствен персонален компютър, 67% - са свързани с Интернет в дома си, 96,4% от населението притежават мобилни телефони (специалистите я определат като най-добре свързаната и комуникираща страна в света), 47% гледат модерна дигитална (HD) телевизия в къщи. Финландия е страна с най-високо образована работна сила, тя е сред петте страни с най-висок творчески потенциал (Creativity Index) наред със Швеция, САЩ, Холандия и Дания. Успехите на Фнландия се дължат на доброто сътруднчествo между бизнеса, държавните изследователски институти и политиците. Финландия е първа в света с функционираща нацонална система за иновации, като основа на нейната научна и технологична политика и стратегия. Тази система обхваща образованието, науката, изследователската и развойната дейност. Над нивото на министерствата работят много активно „Съвет за научна технологична политика”, ръководен от министър предедателя, включват се представители на правителството, индустрията, науката и трудовия пазар. Съобщава се, че в периода 1989-2000 г. разходите за наука и изследвания са се увеличили 5 пъти, през 2006 г., разходите за образование на Финландия по бюджета са 6 милиарда и 470 милиона евро. Припомня се за сравнение, че разходите по бюджета на парламента, на финландската президентска институця и министерския съвет, взети заедно са 174 милиона евро за 2006 г., разходите за министерсвото на вътрешните работи са 5-6 пъти по-ниски от тези на министерството на образованието, че последното е с по-висок бюджет от военното министерство, че е с 6 пъти по-висок бюджет от външното министерство. По-вече разходи от образователното министерство имат само в областта на социалното и здравното осигуряване. С други думи, става дума за приоритетите на ”социалната държава”. (Още известния и обичан от финландците държавник Урхо Хеконен на времето с цел да разбере мислите и действията на най-бедните е прекарвал годишните си отпуски в колиби в условията, които те живеят.).  Според социолога Ричард Флорида, тайната на Финландското чудо и просперитет се крие в единството на ”трите-Т-та”; технология, талант и толерантност. Социалното равнопоставяне и усещането за наличието на определена реална социална справедливост е много ефективен управленски и психологически лост, чрез който във Финландия се постига жизнено необходимата за всяко общество толерантност, сплотеност и доверие, като гарант за просперитет, фактори, на които у нас доскоро не се обръщаше необходимото вимание, особено от някои противопоставящи се и днес на правителствотио и управляващите партии в парламента, които го подкрепят. Финландските граждани са разбрали, че интеграцията в обществото и толерантността са много важна и ефективна ”Производителна сила”.   Социалната политика на феномена ”Финландия”   Социалната справедливост във Финландия, съгласно експерти, се изразява в съобразяване със съотношението между равнищата на месечните възнаграждения. Не съществува и не се допуска голяма ”ножица”, между най-ниската и най-висока заплати. Съобщава се, че най-високите заплати са около 5-6 хиляди евро на месец, а най-ниските - около 2000 евро, .т.е. спазва се съотношението 1 към 3. Според финдаменталните трудове, в условията на социализма и комунизма, това съотношение трябваше да бъде и е било 1 към 4. Финландците са го усъвършенствали. (Любопитно е какво е това съотношениео в България днес, след като има такива хора на заплата, които получават по 50 000 и повече хиляди на месец, спрямо немалкото получаващи 310 лева). Това легитимно социално неравенство, произлизащо от благоприятното съотношение 1 към 3 при заплащането на труда, се приема от хората като основателно, социално справедливо и стимулиращо. Съгласно източници, във Финландия  през януари –март 2006 г. средната месечна заплата за мъжете е била 2832 евро, за жените-2273 евро, а заплатите на ниско квалифицираните работници - около 2000-2200 евро, заплатите на висшите политици, като депутатите-5000-5200 евро на месeц. Учените и по специално професорите в науката и образованието получават една и съща заплата с депутатите, и това е добра основа за ефективно взаимодейстеие между наука и политика, респ. управление. Горното е сигурна предпоставка за създаване на трайно доверие на финландските граждани към официалните институции. С много високо доверие се ползват органите на властта и обществения ред. Съобщава се, че сътрудничеството на гражданите на органите на властта е утвърдена практика. Сътрудничеството с полицията е въпрос на чест и граждански дълг и принос към личната, фамилна и национална сигурност. (На времето у нас имаше твърде полезни „доброволни отряди). Финските граждани имат силно развито гражданско чувство за отговорност, активност, солидарност. В обслужващия сектор, съществува доверие и толерантност на твърде високо ниво. Лекарят не предрешава начина за лечение, той обсъжда с пациента възможните варианти и двамата заедно избират най-доброто и приемливо решение. Толерантността, доверието, солидарността определят душевността на финландците. Финландия е пример на страна с толерантно отношение към съседите си и вътре в страната. Когато се говори и пише за безспорните успехи на Финландия, това не означава, че там няма проблеми, но всички те в различните сфери на матерaиалния и социален живот, включително свързаните с опазване на обществения ред, престъпността се решават на базата на единението и отпора на нацията (народа), на толерантността, а не на противопоставянето, разединението, насаждането на омраза, на бай-ганьовщина и алчното боричкане за власт. За разлика от нашата страна, Финландия е пример достоен за подражание по отношение на антикорупционната си политика. Съгласно източници, тя води класациите на  Transparency international до практическа липса на каквато и да е корупция (според гражданите). Според Международната организация на труда (ILO) Финландия е предпочитано място за живот. Съобщава се, че заедно с Норвегия, Дания и Холандия, тя е в челото на най-добрите страни за работещите на заплата. Посочва се, че в същата класация по данни от 2004 г. Великобритания е на 15-то място, САЩ на 25-то. За успехите на финландците и най-вече за тяхната силна социална политика, сплотеност и интеграция допринася сигурно и спецификата на финландската душевност. Финландия не носи наслоения от предишни политически режими, тя ги е загърбила, нещо много характерно за източноевропейските страни, включително и за България, в която някои политически сили, коментатори, анализатори и социолози все още продължават безотговорно да противопоставят обществото.. Финландия определя важна роля и на жените в обществото. Съгласно източници, въпреки феминизирането на нископлатения труд, което е характерна тенденция за съвременния свят, жените навлизат и в управлението на държавата. (За втори 6-годишен мандат за президент е избрана Таря Халонен. Има последователно 2 жени премиери. Във Финландия за първи път в цял свят се въвеждат пълни политически права за жените -още през 1906 г.). В това отношение у нас има определен напредък... Във Финландия съществува добра координация, взаимодействие и съгласуваност между основните институции; правителство, бизнес, държавно изследователски институции и трудовия пазар. Важността на образованието и науката за просперитета на Финландия е безспорна и се откроява като приоритет. Не случайно се твърди, че успеха на Финландия във високите технологии през последните години е тристранното сътрудничество между частните компании, държавните университети и държавните изследователни институти. Необходимо е да се спомене и за изключително важната роля, която изпълняват профсъюзите (синдикатите) при вземането на решения в процеса на разпределение на доходите и защита на работещите. Съгласно източници, у нас членуването в синдикатите (профсъюзите) опреди няколко години общо е около 10%. Поради това те нямат силно представителство на икономически активните, в процеса на колективното договаряне. Съобщава се, че във Финландските профсъюзи понастоящем членуват над 70% от работещите (а със симпатизантите са над 80%). Те са и реална мощна сила при организиране на работещите и при вземането на важни решения.    Проблемите в България и може ли тя да се поучи от Финландския феномен   Възниква въпрос може ли България, която по много показатели прилича на Финландия (бедни на природни ресурси и малки по брой на населението- Финландия-5,2 милиона, България около 7 милиона) да се поучи от нея, макар че сме южна страна с по-мек климат. Можем ли на базата на опита на Финландия да се измъкнем от незавидното дъно, т. е от продължителните кризи и твърде бавното развитие. Историческата съдба на България е твърде близка до тази на Финландия. Разликата е, че едната е северна, а другата южна страна, че едната има ясно изградена стратегия за развитие, а другата все още не се е ориентирала, (настоящото правителство показва, че се старае в правилната посока), че едната е установила приоритетното развитие на ония отрасли, които й гарантират просперитет и я нареждат между световните лидери, а другата стои на опашката сред страните от ЕС, че едната се е превъранала в ”социална държава”, т.е осигуряваща социална справедливост, сигурност и толерантност покриващи се с понятието за „Реалния комунизъм”, а другата е в епохата на ”дивия капитализъм”, въпреки големите усилия на сегашното правителство, подкрепяно от парламентарно представените политически партии (БСП и ДПС), в определена степен с контролируемите национално отговорни действия на „Атака” и не малка част от населението на страната да ни измъкне от дъното, пречките и разрушителните действия на някои политически сили и движения, подстрекаващи гражданите с цел противопоставяне, разделение, насаждане омраза и други негативни явления, целящи провал и смъкване от власт. Който и сектор да подложим на сравнение със северна Финландия ще се установи, че България е южна нейна противоположност. Можеше ли у нас да се извърши ”съзидателно, градивно разрушаване”.? В първите години след.т.н ”нежна революция” у нас се извърши безконтролно необмислено разрушаване, без необходимия анализ и подготовка, без ясен поглед и стратегия. Дълго трупаният полезен опит в някои сектори, като здравееопазване, образование, спорт, култура, електроника, селско стопанство, пък и в енергетиката, металургия, металолеенето  и машиностроенето, като базисни структури определящи поросперитета на един народ и една държава, бе подложен на небивало изпитание и деградивно разрушаване. А можеше да се стъпи на положителното и да се набележат мерки за преструктуриране, чрез отстраняване на недостатъците и грешките от миналото. Коя е била причината, сляпата борба за надмощие и власт на политическите сили и някои лидери, необосновано бързият стремеж към забогатяване и създаване на политчески, т.е на управленски неподготвен елит, или желанието за бърз просперитет на народ и държава!?. Въпроси, обективните отговори на които, вероятно ще даде историята. Ако се направят сравнения, например с инвестициите в образованието и науката у нас, включително с материалното и духовно заплащане и стимулиране на работещите в сферата на образованието и науката, лесно биха могли да се открият подобни печеливши стратегии. Имено липсата на такива стратегии са едни от най-вероятните причини за забавения доскоро растеж у нас. Качеството на средното и висще образование в България е паднало на много ниско равнище. Неграмотността при анатемосвания социализъм беше ликвидирана. В началото на прехода, около 1990 г. беше съобщено в средствата за масова информаципя, че по общ коефициент на интелект българският народ е на второ място в света. Къде сме сега!? Отново неграмотността започва да става наше бреме. В научните институти, една част от научните кадри, предимно знаешите, можещите и всеотдайните бяха съкратени, уволнени или пенсионирани, а друга част бе принудена да напусне и да емигрира. У нас вече се чуства кризата от липса на квалифицирани средни и висши кадри за различните отрасли на икономиката. Голите призиви за връщане на емигрантите, без да им се създадат необходимите условия за заплащане и развитие, каквито те са видяли в напредналите страни, едва ли ще имат необходимия ефект. България ще се принуди да внася работна сила от вън. И вече се чуват такива гласове. Квалифицираните кадри докарани отвън ще искат високо заплащане. Автономността на научните институции създаде възможност и условия за извършване на срамни, недостойни и прикрити действия, у някои наши изследователски институти, където научните степени и звания се дават не за научни постижения, а за административни длъжности, липсва справедливо хоризонтално развитие на научните кадри, а развитие във вертикална административна посока, което подсигурява възможност на властимащите, лесно да управляват и да се ограждат с посредствени и завистливи подържници, както и да бъдат вписвани имената им и то на първо място в научните трудове, без самите те да знаят за какво става въпрос. Следователно, научното ръководство е в ръцете на не малка част посредствени ръководители, които не са в състояние да генерират сериозни научни идеи, да вземат сериозни и ефективни научни решения и да тласкат научния прогрес. Ако не бъдат вписвани властимащите административни управляпващи началници като „ръководители”, съответните подчинени изследователи или изпадат в немилост или биват съкращавани или принуждавани да напускат. Това дава възможност за лесно придобиване на научни степени и звания у някои чисти администратори и посредствени учени, достигайки дори до най-високото стъпало, „член кореспондент на БАН” и ”академик”. У нас все още съществува девалвация на висшите научни степени и звания. До научните степени и звания се докопват чрез раболепие много често кариеристи, хитри нагаждачи и подлезурки. Липсва крайно необходимото хоризонтално развитие на научните кадри - характерно за страните с научни традиции и просперитет. По места често се създават групи и групички с водачи - лидери, които прилагат съвременни модерни средства за пречки не много различаващи се от средновековната научна инквизиция (без физически изтезания разбира се), често те се стимулират и подкрепят от властимащи администратори в науката прикриващи се като ”учени” зад високи научни степени и звания.. Покойният бивш председател на БАН акад. Ангел. Балевски често обичаше да казва: ”Когато някой у нас се опита да направи и напише нещо по сериозно в науката, все ще се намери друг злонамерен, който да привлече и обедини около себе си група от завистливи сподвижници с цел да го спре, смачка и унищожи”. Това е едно пагубно неконтролируемо зло все още характерно за българската наука. Всеотдайните и работливите са напълно беззащитни и безпомощни, а в болшинството от случаите, имено те са носителите на творчеството. Това го знаят хитрите водачи на тези групи и групички, които много умело и хитро с раболепие и подвеждане прикриват своите срамни и неправомерни действия пред по горните институции, които за жалост на свой ред неволно или съзнателно прикриват подобни действия на някои институти и техни ръководители!? Научният морал и етика, злобата и завистта са пуснали такива големи и страшни корени и пипала като охтопод, че смачкват и ликвидират не само отделни научни работници, техните идеи и творчество, но действуват пагубно и на науката, бият върху авторитета на БАН, МОН, МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ и НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ респ. върху този на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Силно намаляват желаешите млади хора да се занимават с научна дейност. Няма стимули. Липсва приемственост, като гаранция за развитие и успехи.. Необичайно е за научната практика един научен работник от постъпването на работа като младеж под 25-30 г, да се пенсионира като младши научен работник, и то без да може да предаде опита си на млад приемник. Липсва приемственост, както в Япония например. Това е масово явление у нас. При обективна атестация, такъв научен работник или трябва скоро да бъде освободен, ако няма необходимите данни или ако остане трябва да се развива. Много са проблемите в стопанската, социалната и други области, но немалко са те и в областта на науката, която заедно с културата е лицето и душата на страната пред света. Необходимо е да се създаде нова законова база /и институция/ за обективна оценка и стимули на дейността на научните кадри, особено на всеотдайните, на такива с предварителни отзиви за съществени приноси или разкриване на направление в дадена област, с признание и в чужбина. С цел обективност в оценките, при нужда е редно научните трудове да се представят за рецензии, мнения, становища и предложения и в чужбина. Прекрасни условия за това създава Глобализацията и членството ни в Европейския съюз. Колкото и тъжно да е в нашата страна на базата на общия фон, обвързаността между научните и други институции, структурата, организацията и ръководството на научната дейност създават условия и възможности за силово влияние, манипулиране и въздействие върху институциите, кадрите и рецензентите. Това създава условия за срамни удари под кръста, за погазване на научния морал и етика и става причина за насаждане на страх, заплахи или поръчкови пречки, умело и хитро прикривани с подвеждане и раболепие пред по-висшите инстанции. Ако в политиката и бизнеса се правеха и могат да се правят поръчкови физически убийства, то моралните, научни и духовни “убийства” в областта на науката и културата са не по-малко опасни. Реално у нас липсва институция, която да помага на заинтересованите и всеотдайните в работата кадри, да ги защитава. Липсва справедливост, обективна оценка и подходящо признание на труда на обикновените научни работници, които на практика са напълно безпомощни и са основните носители на научните достижения. Нещо по-точно, у нас в някои научни институти е невъзможно да се търси справедливост свързана с работата, с оценка на научния труд и резултати, с признание и стимул, да се устои на срамните пречки, на безконтролната завист и злоба, стимулирана от някои ”ръководители”. Лесно се прави наука от властни кариеристи, някои удостоени с високи начни степени и звания, бламиращи с разни мними достижения. Но това е до определено време. Истинските учени по света са обръщали внимание и са оценявали и оценяват трудове на други лица, изказвали са и изказват мнение с обикновена лична кореспонденция, нещо което у нас е мираж и е в основата на голяма част от не малкото проблеми в българската наука и морал, пречещи за нейното нормално развитие и просперитет. В не малко от напредналите страни учените в определен бранш или специалност като жури, добре познават изявите на научните работници техните научни постижения от научни списания и форуми; конгреси, симпозиуми и др.. За жалост у нас на практика няма такава институция за оценка на научните резултати и това се прикрива по какъв ли не начин, чрез прехвърляне на топката между различните институции и с какви ли не други средства.  Явно има и заинтересовани от това, което създава най-много пречки във всички сфери на материалния, социален и духовен живот. Едва ли с такива средства, с безгрижие и безхаберие може да се очаква добро бъдеще и просперитет на наука, народ и държава. От друга страна, с цел да оцелеят някои научни институти, включително и академични се превърнаха в ТПК, вместо да се занимават с разработване и внедряване на върхови технологии. Все още има властимащи и други „утвърдени учени” с научни степени и звания, които едновремено развиват частна дейност в собствени фирми, използават работна сила и други от държавните институти за личното си обогатяване, под умелото прикритието на научната държавна дейност и автономността. Освен това като  гаранция за просперитет липсва необходимата права и обратна връзка (ефективно изпитана от някои фирми по предложение на пишещия тези редове в продължение на няколко десетки минали години):   Фундаментални        Приложни            Развойна изследвния      Яа изследвания Яа дейност   Яа Производство Яа Потребление   С цел по-малко разходи за производство и печалба, фирмите не се интересуват от новости, развитие и усъвърщенстване на индустриалните технологии. Това неизбежно ще ги доведе и вече доведе не малко от тях до фалит, тъй като продукцията, която произвеждат не е конкурентноспособна на световния пазар. Оцелелите фирми ще се принудят да харчат не малко средства, за да създават собствени изследователски кадри, които да внедряват световните достижения или да разработват собствени конкурентноспособни.  От друга страна инженерно-техническите квалифицирани кадри застрашително намаляват. Не случайно се отчита, че интертесът на бизнеса към европейските фондове намалява, намалява броят на проектите към ”Оперативна работна програма ”Конкурентноспособност”. Във фирмите работят кадри с ниска квалификация. С такива кадри, с остаряла техника и технологии не може да се очаква конкуретноспособна продукция на европейския и световен пазар. Не е на необходимото ниво у нас и връзката „политика (управление) – наука - бизнес (производство)”. В библиотеките (например в Централната научно-техническа библиотека-София и др. в столицата и страната) има натрупани толкова много нови разработки представляваши върхови научно-приложни достижения, които чакат своите внедрители, но и интересът към библиотеките, съхраняващи български и световни достижения е намалял до застрашителен и отчайващ минимум.. На базата на гореизложеното, възниква въпросът, има ли какво да научи България от Финландското чудо!? За да бъде равностоен и уважаван партнъор, като член на Европейския съюз, България не може да остане безучастна към развитието и просперитета на другите европейски страни. Радостен е фактът, че независимо от пречките и сляпото и безотговорно принципно противопоставяне, често според закона „На всяко действие и противодействие” от страна на някои некомпетентни представители на политически и други сили, изявяващи се като опозиция на всичко, ръководейки се безотговорно от своите егоизтични лични и частни интереси, правитекството от Кабинета на висококомпетентния учен и специалист доц. Орешарски и парламентарните партии, които го подкрепят правилно схващат необходимостта от превръщане на държавата ни в социална, и просперираща. Вече се виждат стратегическите планове, и някои законопроекти в действие, водещи до определен макар и минимален растеж на този начален етап т.е стремеж за спасяване и развитие на икономиката, на селското стопанство, образованието и здравеопазването, като гаранти за просперитет и благоденствие. Ако и останалите политици, държавници и депутати, респ. ръководители на различни институции и фирми, милеят за народ и Отечество и се превърнат в истински слуги на народа, учейки се от примера на Финландия, при определяне на приоритетните сектори на развитие (например образованието, науката, социалната сфера, здравеопазвандето, нещо което вече се прави от кабинета „Орешарски), и като истински патриоти оказват необходимата подкрепапа с конструктивна критика, то малка България като южна страна и член на Европейския съюз не след дълго, би могла да се превърне в бързо просперираща държава, подобно на неголямата северна страна –Финландия.     Конкретен пример от едно проучване в машиностроителния бранш у нас, съгласно някои научни източници   Съгласно специализирани източници, машиностроителният сектор все още си остава един от най-ниско ефективните в икономиката. Това се дължи преди всичко на остарелите технологии, респективно машини и друго оборудване и на тяхната ниска степен на приложение.             Конкурентноспособността на машиностреоенето се снижава и от факта, че то е един от най-големие потребители на енергия. А това е свързано с разходи, които снижават конкурентноспособността му, и ограничават възможностите за развитие, Съгласно източници, произведената продукция е с ниска добавена стойност. Машиностроителните предприятия са затруднени да създадават собствени възможности за инвестиции и по нататъшно развитие.             Посочва се, че проблемът свързан с доходността е от първостепенно значение за работта на машиностроителните фирми. Впрочем това е проблем и за страни с водещо машиностроене в света, като Германия, Япония, САЩ. В тези и други развити страни са реализирани програмите за намаляване на разходите и са оптимизирани процесите във фирмите. Съгласно източници, в повечето български фирми тези проблеми вече са започнали да се решават. Експертите очакват, че машиностроителните фирми ще се озоват в ситуация налагаща необходимостта от непрекъснато доказване на пазара. Според тях ще оцелеят само ония, които постоянно работят за повишаване на ефективността и конкурентноспособността, както това става в развитите страни. Там машиностроенето непрекъснато се развива. Има фирми, които фалират. У нас това се очертава като настоящ и основен бъдещ проблем. Малко са фирмите, които се интересуват от научните новости и достижения и още по-малко са тези, които търсят тяхното внедряване в производството. Взаимната обмяна на информация между изследователи от институти (други научни звена), производители и потребители се оказва икономически най-изгодна и технологически най-целесъобразна. Разработената от японскатото автомобилостроене формула ”базови (фунданентални) изследвания → приложни изследваия → развойна дейност → производство” вече намира приложение в редица страни и на ЕС. В продължение на няколко десетеки години, (от подготвилия този материал, бе предложена на някои български фирми и доказана ефективността на усъвършенстваната формула; ”базови (фундаментални) изследвания ↔ приложни изследвания ↔ развойна дейност ↔ производство ↔ потребление”. Оказва се, че тази разработена формула, независимо от японската автомобилна промишленост е по-ефективна, тъй като за разлика от японската създаваща връзка на заинтересованите звена по формулата само от ляво на дясно, при новата формула, това е осъществено в двете посоки (от ляво на дясно и обратно). Това създава гъвкавост и оперативност при вземане на бързи и ефективни решения. За успешното развитие на съвременния бизнес от съществено значение е да се знае всичко за клиента, за неговите проблеми, нужди и поведение на мащиностроителната продукция като потребител. В това отношение, активна помощ може да оказва т.н ”електронна търговия”. Кризата на инженери, икономисти и друг висш кадър в отрасъла, също е причина за незаинтересованост към новостите и достиженията . Съгласно източници, голям е процентът от фирмите, които все още нямат намерение да се обръщат към банките и лизинговите компании, за да финансират дейността си, и се очакваше да се опрат на възможностите, предлагани от структурните ЕС. Все още недостатъчно са познати насоките и общите правила за кандидатстване по структурните фондове и оперативната програма; ”Развитие на конкурентно способността на Българската икономика ”. Големите, средни и малки предприатия и микропредприятията могат да получават финансова подкрепа от Министерството на икономиката и промишлеността, чрез нейния подопечен орган ”Изпълнителна агенция за подпомагане на малки и средни предприятия”. Дирекция ”Европейски фондове за конкурентноспособност”, като управляващ орган на горепосочената оперативна програма за периода 2007-2013 г., редовно обявява конкурси по няколко приоритетни оси свързани с;  а) развитие на икономиката, чрез базиране на знанието и иновативните дейности (подкрепа и внедряване в производството на иновативни продукти; подкрепа, създаване и развитие на стартиращи иновативни предприятия), б). Повишаване ефективността на предприятията и развитие на благоприятна бизнес среда, в) Финансови ресурси за развитие на предприятията, г) Укрепване на международните пазарни позиции на българската икономика, д) Техническа помощ. За съжаление финасирането на тази програма изтича в края на настоящата година с неясен за обществотго процент на усвояемост на финансовата помощ. Целта беше реализация на технологична модернизация на големи, средни и малки предприятия, покриване на международно признати стандарти, подкрепа за внедряване в производството на иновативни продукти, процеси и предоставяне на иновативни услуги, насърчаване на ефектвно инвестиране и т.н.. Само по този начин в страната ще може да се развие динамична икономика способна да излезе успешно на европейския и световен пазар. Съгласно източници и експертни специализирани браншови проучвания в областта на машиностроенето, най-големите пречки и трудности, които се срещат при анкетиране (извършено нетолкова отдавно) се оказват следните (запитаните са дали повече от един отговор): 1. Липсата на квалифицирана работна ръка (50%) и ниското качество на административното обслужване (55%). Предишните години процентите са били доста по-ниски. Явно старите кадри постепенно се пенсионират, а младите не работят по предназначение.. 2. Високото осигурително бреме и нелоялна конкуренция са следващата група от пречки - 45%. През предходните години също са били по-ниски. 3. Бюрокрацията - 40%. Тя също отбелязва нарастване спрямо предходните години. 4. Мудната и неефективна съдебна система - 35%. И тук се отбелязва нарастване 5. Корупцията - 30% - също нараства. 6. Нелегалният внос - 25%. Нараства. 7. Данъчното облагане - 20% Много сериозен е проблемът с инженерно-техническите кадри; 69% заявяват, че имат недостиг на квалифицирани кадри, 26% от тях не могат да намерят подходящи кандидати за определени позиции. Едва 5% смятат, че нямат проблеми с кадрите. Най-търсени са тесните специалисти - 75%, следват изпълнителските кадри - 45% и ръководен персонал - 25%. Най-малко търсене, съгласно източниците има за административния персонал. Голям е недостигът на основните машиностроителни професии - стругари, заварчици, леяри, борвергисти, каруселисти, оператори на машини. Този проблем е характерен не само за България. Недостиг на квалифицирани машиностроителни кадри има и в страните на ЕС и в САЩ. Ситуациата се усложнява и от факта, че не малка част от специалистите търсят работа в чужбина, особено след присъединяването ни към ЕС. От транатса изтичат мозъци и квалифицирануи кадри, които не се подготвят за един ден и за които държавата е правила разходи на гърба на обшеството, на т.н данукоплатец.. Горепосочените проблеми принуждават голяма част от бизнесмените (79% от запитаните съгласно източниците) да започнат да обучават своя персонал., 60% от мениджърите изразяват готовност да инвестират за това обучение собствен средства, 40 % за същата цел използват възможностите на програмите на Агенцията по заетостта. По характера на обучението - 60% имат намерение да обучат своите екипи за работа с проекти, 50% - в повишаване на професионалната квалификация, 35% - за работа в екип. По отношение изучаването на чужди езици съгласно източниците  - 25% проявяват такова желание, 5% - проявяват интерес към изучаване и подържане на системите ISO и OHSAS. С тревога и загриженост трябва да се отбележи, че няма никакъв интерес или недостатъчен  интерес към обучението по компютърна грамотност. (Едва ли този проблем е решен 100% !?). Съобщава се, че 63% заявяват, че имат пресрочени несъбрани вземания от контрагени. В предходните години този процент е бил по-малък. По отношение на корупцията, съгласно проучванетои - 36% заявяват, че нейното ниво не се променя, 16% смятат, че тя нараства. Има и такива, които са на мнение, че тя е намалена (16%), а 32% се затрудняват да дадат отговор. Относно престъпността - 47% са на мнение, че тя не се променя, според 11%- има увеличение, 16% - смятат, че е намаляла, 26% - не могат да преценят. Сивата икономика - 32% от анкетираните са на мнение, че делът й намалява, 47% - няма промяна. По въпроса за причините за съществуване на сивата икономика - 70% посочват корупцията сред държавните контролни органи, 40% - нелегалния внос. Според 35% некачественият административен контрол, лошата бизнескултура, променящото се и неизпипано законодателство създават много добри условия за развитие на сивата икономика. 30% смятат за основна причина – високата осигурителна тяжест за преодоляване на проблемите със сивата икономика. 55% предлагат – чувствително намаление на осигурителния данък 50% предлагат - подобряване на административния контрол и 25% - на митническия. 35% предлагат - въвеждане на задължителна регистрация на ДДС % Относно отношението на бизнеса към властта, според извършените проучвания в източниците - 47% одобряват работата на президентската институция (при Първанов); 32% - данъчната администрация, по 26% - изпълнителната власт и митническата адмиистрация; 21% - общинската власт; 16% - одобрение за парламента; 11% одобряват съдебната власт. Необходими са осъвраменени данни към днешна дата. Най-незаинтересовани и неоткликващи към дейността на бизнеса са: съдебната власт - 57% от запитаните, местната власт - 53%, народното събрание - 47%, изпълнителната власт - 42%, данъчната администрация - 32% и митническата администрация - 21%.. Неодобрение към президентската институция - 16%. Към днешна дата явно то е по-високо.. Според официалната анкета общо взето хората на бизнеса се затрудняват да дадат оценка на държавните органи. Липсата на кадри и слабата производителност на труда са главните проблеми, които компаниите трябва да решат. Съгласно проучваето в Германия годишно един работник произвежда машиностроителна продукция за 142000 евро, а в България това производство до неотдавно бе 10 пъти по-малко и едва достига 14400 евро. Производителността според експерти е 10 пъти по-ниска спрямо продажбите. Спрямо добавената стойност нашите фирми изостават 3 пъти. Новата стратегия за развитието на машиностроенето в България, съгласно официални източници е осмата от поредицата отраслови стратегии, която е разработена у нас с помощта на германското бюро за техническо сътрудничество GTZ. Проектите са по програмата „Насърчаване на икономиката и заетостта в България”, която се осъществява съвместно с германското и българското правителство за подпомагане на българската икономика. Нейният основен механизъм са секторните стратегии на отделните браншове. GTZ работи изключително с браншовите организации, поради убедеността, че те са посредник и важен фактор за ефективния диалог, между производители и правителство. Съгласно прлоучването, новата стратегия за развитието на мащиностроенето има за цел да превърне отрасъла във водещ високотехнологичен сектор на българската икономика със стабилни позиции на международния пазар. Тази нова стратегия поставя и редица перманентни  актуални въпроси пред бизнеса в машиностроителния бранш.   Например: Ще успее ли да съдейства за промените в машиностроителния сектор, като стимулира сътрудничеството между фирмите в отрасъла, между обществения и частния сектор? Ще съумее ли държавата да осъществи така дълго очакваната реформа в образованието, насърчаващо сътрудничеството между фирмите и образователните институции. Ще се намерят ли структурни форми за взаимно заинтересовано сътрудничество, между научно-изследователските институции, производители и потребители на машиностроителна продукция? Ще създаде ли държавата необходимите предпоставки за ефективно оползотворяване на средствата за структурните и от другите програми на ЕС? Каква е ролята на браншовите организации в това отношение? Какъв е процентът на усвояване на европейските фондове по програмаите за периода 2007-2013 г! Съгласно проучванията, машиностроителния сектор беше започнал постепенно се съвзема от кризата и да се развива, но според официалните данни, по време на предишното правителство той е в застой и все още е далече от лидерите, чиято производителност е в пъти по-висока от тази на българските фирми. Връзката ”Наука-производство - (потребление)” до неотдавно и все още  силно  нарушена. Опитът и наблюденията показват неотложната необходимост да се създадат нови структури, стимулиращи както научните кадри, така и производствените във взаимно изгодното им сътрудничество, включвайки се в горепосочена оперативна програма ”Развитие на конкурентноспособна българска икономика „-2007-2013г.,която през надстощта година приключва. Нарушената взаимна връзка между науката и производството е причина както за неефективната производствена дейност и неконкурентноспособна продукция, така и на научната. Много от производствените фирми продължават да залагат на старото амортизирано обрудване и технологии. Голяма част от научно изследователските институти, включително и академични, за да оцелеят са се превърнали в трудово-производителни кооперации, вместо да разработват и внедряват новости в производството. Тази жизнено необходима права и обратна връзка „наука-производство-потребление (клиенти)” е от съществено значение за оцеляване на заинтересованите звена. Фирмите все още не търсят задоволително услугите на институтите, защото трябват допълнителни разходи. Но борбата за оцеляване рано или по-късно ще ги принуди и фирмите от стратегически важния машиностроителен бранш да създават собствени изследователски структури и кадри, които да усъвършенствуват конкретното производство със собстени разработки или с приложение на върхови световни достижения. Такива вътрешни изследователски центрове ще могат да създават само едрите машинострителни (пък и други) предприятия. По-малките фирми фалират и неизбежно ще фалират, ако продължат да  не търсят още от сега услугите на съществуващите специализирани институти.                         Как примерно според проучването се решава проблемът с привличането на млади кадри, например в една от водещте страни от ЕС - Германия. Това е традиция на панаирите „Хановер”. Под мотото ”Машиностроенето – престижна професия” продължава успешното привличане на млади кадри за Германската промишленост по металообработване. Съгласно официални източници, над 50000 младежи са информирани за професиите, изискванията, обема и естеството на работата и възможностите за кариера в сектора машиностроене. У нас след „нежната революция” имаше силно принизяване на инженеро-техническите специалисти. Малко са желащите за техническите ВУЗ. Почти нищо не привлича младите висши кадри към научно изследователска работа, която се превръща в чисто производствено занаятчийска и освен това ниско платена, без перспективи за развитие в кариерата. Заниженият контрол, поради зле тълкуваната автономност води и ще продължи да води и да предизвиква проблеми и кризи в подготовката на висши технически кадри. Освен това наличните кадри застаряват. „Топят се” при пенсиониране. Качеството в образованието, степента на подготовка на младите специалисти във ВУЗ силно спадна. Кризата за технически кадри, включително и за висококвалиицирани се очертава да става все по-остра. Явно в това отношение на този етап няма ясна краткосрочна и дългосрочна стратегия, каквато безспорно се вижда в намеренията на настощото правителство. България се изправя и пред друг проблем, как да привлече младите кадри, които напуснаха сътраната след „нежната революция” през 1989 г. На дневен ред е необходимостта от привличане на работна ръка от другите страни.  Всичко това е неразривно свързано с желанието на правителството и обеднелия български народ за по-бързо измъкване от кризата, чрез преодоляване на приоритетните проблеми и предизвикателства в икономиката и в конкретния случай на машиностроенето, което заедно с другия стратегически отрасъл-енергетиката, при развитие на конкурентноспособността на пазара ще може да завоюва добри печеливши позиции в Европа и Света, давайки по този начин принос към подобрявзане на стандарта и благоденствието на българския народ.     Забележка: 1.Текстът за Финландския феномен е подготвен като са използвани официални научни източници. 2. Разделът отнасящ се до проблемите в България и може ли тя да се поучи от Финландския феномен е написан от подготвилия този материал, на базата  на някои свои научни трудове, както на факти и наблюдения от дългогодишен научен стаж  в БАН, и други Висши учебни заведения у нас . За примера свързан с машиностроителния бранш са ползвани някои специализирани потънали в библиотечен прах научни източници (подобно на много научни достижения), съдържащи анкетно проучване извършено от експерти преди няколко години, както и лични наблюдения.                                                                  Подготвил д-р Богомил Великов Колев



Гласувай:
6



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogomil
Категория: Други
Прочетен: 2026870
Постинги: 452
Коментари: 1153
Гласове: 1970
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031