Постинг
04.07.2013 07:25 -
Летните протести 2013
Автор: bogomil
Категория: Политика
Прочетен: 833 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.07.2013 10:37
Прочетен: 833 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 04.07.2013 10:37
ДО КАКВО ВОДЯТ УЛИЧНИТЕ ПРОТЕСТИ. ФОРМА НА ИЗЯВА И ИСТИНСКА ЦЕЛ
Вече три седмици продължават уличните протести и то предимно в София (в Пловдив, Благоевград и Варна, те имат предимно местен и регионален характер). Останалото преобладаващо население по села и градове е спокойно и не дава никаква гласност, вероятно разбрало в очакванията си намеренията на сегашното правителство да решат наболелите проблеми. Стигна се до там, че разумните граждани на София достигнаха до извода, за необходимостта от противопоставяне на тези необичайни улучни протести с изненадващи искания под лозунги добре познати от 90-те години на миналия век. Изключваме протестите имащи икономически и търговски характер като този на зеленчукопроизводители и др. Наблюденията във времето и анализът на протестите и недоволството в столицата обобщено се свеждат до две основни искания, а именно. Решаване на социални и битови проблеми на преобладаващата част от избирателите на страната, респ. на населението и второто – смяна на системата. Интересното е, че общите искания необосновано, некоректно и недоумяващо са свързани с основния лозунг ”Оставка”. Реално погледнато протестите са насочени срещу цялата политическа класа. Правителството на Орешарски няма никаква персонална вина за бедственото положение на страната, но е обречено да поеме и обере всички несправедливо насочени негативи върху себе си.
Що се отнася до първата група искания, да се иска „оставка” на правителство, което току що е дошло на власт, ясно обявило своята програма, която в отговор на протрестите, се обосновава и защитава спокойно и убедително не само на думи ежедневно и публично пред медиите от министър председателя, от членове на неговия екип, от депутати от народното събрание. То видимо се старае с бързи парламентарни решения и изпълнения с реални факти да доказва, че оповестената програма и политика е насочена към преодоляването на някои приоритетни социално битови и икономически проблеми. На практика, правителството се старае да отговаря на исканията на протестиращите от улицата; с увеличение на добавките за майките (от 1 юли), финасово подпомагане на учащите се, на социално слаби за ”топло”, подпомагане на студенти със стипендии, решаване на безработицата, решаване на някои приоритетни енергийни проблеми станали повод за избухването на февруарските протести, обявяване на увеличение на пенсиите и на минималните заплати до края на годината, изплащане на заплати на работници от военните заводи, отпадане на данък „Лихва” и др. Публично се показва, че още от първия ден, в период на формиране, кадрово структуриране и навлизане в работата и проблемите и прибързани протести, всички сектори на правителството работят активно, от една страна с цел да се изясни какво е наследството от предишното правителство, оповестявайки и някои сериозни нарушения и от друга - търсейки начин за решаване на най-наболелите социално икономически проблеми, които са обнародвани и много добре коментирани. Не случайно преди около две седмици, кабинтетът ”Орешарски” получи подкрепата и на Европа - на ЕС, при поосещението на премиера в брюксел и конгреса на ПЕС в София.. Тези демократични Европейски институции, с много по-голям парламентарен опит са съзряли категоричната роля и воля на този кабинет за измъкване на страната от незавидната опашка на обединена Европа. Този кабинет е подкрепян и от двете парламентарно представени партии; Коалиция за България и ДПС и голяма част от населението на страната-по у;лиците, със събирането на подписи подписи и спокойно стощите по доомовете си.
Една част от протестиращите, под влияние на други групи от разнородния уличен състав се включва в свободния общ хор под лозунгите „мафия”, „червени буклуци”, “прости селяни”, „оставка”. Протестите на друга част са основателните; „искаме по-добър живот на децата си”, „работа”,” по-добро заплати”, „По-добри пенсии”, „Да запазим и върнем децата си от чужбина” и т.н., каквито са насоките на деиствия на сегашното правителство. Недоумяващото е, че и едните и другите, особено тези от втората група искат ”оставка”, обвинявайки формиращото се правитеслство на Орешарски, че е виновно за всичко, че не ги е чуло, нежелае да ги чуе и не изпълнило техните искания, веднага още в първите дни. Парадоксът е в това, кой кого не чува!
Не буди съмнение обстоятелството, че исканията за оставка са насочени, дирижирани и манипулирани от ония, чиито интереси са засегнати, които се борят за власт, а не толкова за решаване на социално битовите и икономически проблеми. Разумният и обективен анализ, категорично води до заключението, че има политически и други сили, които с изтъркани, подигравателно и обидни лозунги и клишета допадащи на недоволните се стремят всячески да пречат и провалят това правитество още от първия ден, да създават нестабилност в страната с искането да се произведат незабавно избори, надявайки се да влязат в парламента, да властват или да вземат участие в управлението и разпределението на субсидиите, както е досега. Това е своеобразна форма на саботаж. Недоумяващото е, че и някои интелектуалци се включиха в протестите и дават лош пример и надъхват останалите с обидни епитети по телевизията (например в предаването „Лице в лице”, че правителството на Орешарски, както.и депутатите от Коалиция за България и ДПС били съставени от „нагли” „политически чудовища”, ”мутри”, които били некадърни, неспособни, не ги чували и т.н.). Недоумяващо и опасно е, че тези интелектуалци и творци, вместо да призовават към разумни действия, надъхват и поощряват недоволните от улицата да сплашат ”чудовищата” в екипа на Орешарски и в подкрепящите го парламентарни политически партии, не с чаши горчиво кафе, а с военни риквизити от типа на пушките, с калашници и т.н.!? Вслушва ли се някои в това!? Безпрецедентен случай на паталогична омраза и конфронтация призоваваща по национална медия към социална политическа революцищя и от творци (в конкретния случай писател) ! ? Каква изродена и деформирана изява на криворазбраната демокрация!
Кои са тези сили!? Това са преди всичко политическа партия Герб с нейните членове и симпатизанти, която не желае да приеме ролята на конструктивна опозиция. Въпреки демагогските лицемерни обещания и декларации за участие в дебатите с конструктивни предложения, на практика „Герб” демонстративно саботира работата на парламента и правителството. Това са някои от другите недоволни извън парламентарни партии невлезли в парламента, някои от засегнатите монополисти към които са насочени и очаквано ще бъдат насочени реформите. Здравият разум показва, че която и партия да дойде на власт при съществуващата ситуация в страната, не е в състояние и не може мълниеносно да реши всички толкова много натрупали се социални икономически проблеми докарали народа и държавата до дъното на блатото.
Нека да оставим настрани фактите, че незабавните избори ще бъдат свързани и с нови излишни финансови разходи, които още повече ще спъват и забавят решаването на социално битовите и икономически проблеми и ще задълбочат и утежнат още повече критичната ситуация в страната. Новите избори ще доведат до нов хаус, анархия, ненаказана слободия, бъркотия, дори до възможна, вандалщина и агресия, до познатото неконтролируемо купуване на гласове и т.н. Нищо ново не се очаква! Съществува и реалната опасност да се получи ситуация с крайно ниска изборна активност както на изборите във Варна, въпреки големите протести там. Протестиращите в София и в другите градове нямат излъчени лидери, които да ги представляват в евентуалните бързо насрочени избори, нямат сформирани партии, ясни обективно реализуеми програми и т.н. Само с викове, крясъци и освиркване проблемите не могат и няма да бъдат решени. Народът при евентуални нови избори няма да знае за кого и за какво да гласува. Дори и да бъде гласуван и приет нов избирателен закон, новите парламентарни избори няма да решат проблемите на народа и държавата. Няма гаранция каква ще бъде конфигурацията в парламента и дали няма да е същата или подобна. Това е очевидно! Това добре се знае и от политиците-управляващи, опозиция, извънпарламентарно представените, профсъюзите и от всички разумно разсъждаващи избиратели и граждани на страната и т.н. (Преди години по екраните на страната беше прожектиран един поучителен филм. Масови недоволства на населението на някаква малка държава срещу упраляващите ги чужденци. Накрая успяха да ги изгонят. Оказа се, че новите управляващи избрани от местното население са крайно неподготвени и неспособни да решат проблемите. Положението в страната силно започва да се влошава. И накрая страната се оказа принудена да поиска спасение от ония, които изгони. Нима не беше подобно положението през 90-те години у нас, когато властта беше поета от неподготвените управленчески кадри на СДС!? Нима сега не съществува подобна опасност, ако властта се даде на протестиращите !? Според народната мъдрост, едно е да се недоволства и иска, друго е да се знае как да се иска и трето е да се знае как може да се изпълнят исканията).
Странното е, че и някои водещи по телевизията, в своите интервюта, в стремежа си да опонират на уважавани, комптентни и изявени български граждани подкрепящи правителството (например Нешка Робева по БТ1 и др.), изненадващо, прибързано, вероятно несъзнателно заявяват „ Да, ама, протестиращите не искат решаване на социално-битови, енергийни и икономически проблеми, те искат оставка!?” И не само интервюиращият, но и зрителят остава изумен!? Тогава какво искат недоволните!? Гражданска война- революция, а може би старото искане около 1989 г. „Станете вие, за да седнем ние и наши хора, които ще решат нашите проблеми”. Видя се в ония години как ги решиха представителите на СДС, подкрепяни и окриляни от мащабни многохилядни митинги и шествия в столицата. Това са илюзии на оная чат от протестиращите, която подвежда и манипулира, дори и купува подържници от другата по лоялна част, издигаща справедливи лозунги за решаване на социално битовите и икономически проблеми, които не са само на хората излизащи на улицата. Освен това факт е, че протестиращите не представляват преобладаващата част от населението на страната. При интервюиране на протестиращи от улицата необосновано се чуват изказвания от типа „Това правителство не решава никакви проблеми с разните експерти и не ни чува. Искаме оставка”!? Разумните хора много добре виждат, че подобни изказвания и искания не отговарят на истината. Министър председателят, експерти от управляващия екип, депутати от „Коалиция за България”, и ДПС в разговори с протестиращи по най-убедителен начин показват, че се стараят да се вслушват в техния глас, и правят най-различни конструктивни предложения за решаване на наболелите проблеми, опирайки се и на техни разимни и реализуеми предложения. Но лозунгът остава един и същ „Оставка и избори”. Това показва, че опозиционните партии и техни симпатизанти са водещите в такива абсурдни искания на фона на онова, което решава и се старае да решава правителството на Орешарски.
Излишно е да се правят сравнения относно качествата, характеристиките и компетенциите на настоящия министър председател, наречен „Чудовище” и предишния, между един командос от предишното правителство и един високо интелигентен толерантен, уравновесен, утвърден учен, знаещ, можещ и признат специалист по финанси, един от факторите определящи благосъстоянието на народа, развитието на икономиката, респ. фактор осигуряващ просперитета, стабилността и сигурността на държавата. Видима е волята и старанието на доц. Орешарски да се вслушва в гласа на уличните протести на фона на грубовато, често неконтролириемо поведение на своеобразния диктатор или командир, който обича да ръководи самодоволно, еднолично, без да се вслушва в гласа на другите, създавайки страх и приоми, взаимствани от командването на униформени; пожарникари, войници от армията или полицаи под пагони, прикривайки по този начин собствената си некомпетентност, респ. некомпетентността и на членове от екипа си. Нима предишното правителство се е вслушвало в гласа на народа!. Нима мизерстващият народ бе чут в продължение на близо 4 години и бяха водени разговори с него, било то на улицата или там където трябва!? Не малко гафове имаше и по време на 3,5 годишното управление на Герб; например с Р. Желева кандидат за комисар в Евросъюза и др., но такива протести с недоумяващи искания за оставка не е имало.
Случайни ли са исканията на сегашните протестиращи противници на правителството? Разбира се, че не! Независимо от някои не особено фатални грешки допуснати от сегашното правителство, бързо коректно коригирани и решени с разумни и демократични средства, видима е амбициите на опозицията на Герб за връщане във властта, както и на почти напълно фалиралите партии на „сините” от демократичните сили, на т.н. разпиляна десница, сега стремяща се към обединение поне в протестите, на малките партии и партийки, копнеещи за власт или субсидии... Всички те последваха своя вдъхновител и лидер командоса Бойко Борисов, неговия пръв идеологически помощник Цветан Цветанов, и другите техни съмишленици, съратници и сподвижници. Окриляни от тях те въвлякоха на улицата и бедстващи почтени честни граждани, надяващи се на нещо, което и самите те не знаят как и с какви средства може да се постигне, за колко време. Не на последно място насажданата с години конфронтация с ляво ориентираните партии, чрез съзнателно промиване на мозъците и анатемосване на лявомислещите хора, успяха да повлияят на младежта с лозунги от типа „Мафия”, ”Червени боклуци”, като продължение и усъвършенстване на лозунгите от началните 90 години на миналия век от типа, ”Който не скача е червен”!?
Колкото повече минава времето свързано с еволюция на протестите от социално битови към политически, все по-ясно става каква е основната цел. Предишният екип на кабинета Борисов много добре вижда, че правителството на Орешарски ги превъзхожда по компетентност, знаене и можене и това съвсем основателно създава непримиримост в тяхната тактика и стратегия - борба, препъване с всички средства, саботиране, яхвайки уличните протести и използвайки недоволните като сигурни инстреументи в тяхната борба за власт. Самите те много добре знаят, че това правителство работещо при необичайни и екстремни условия, равностойни или близки на тези по време на „война” и необузданата конфронтация, че ще се опита да реши поне част от огромните наболели проблеми на народа и държавата и че вече видимо на практика показва ефективни решения и действия, въпреки обвинянията за всичко, което предприемат. Колкото повече социално икономически решения на новото правителство се реализират резултатно, толкова повече тяхната съпротива ще се увеличава. Такова поведение се очаква до края. Понякога в екстремни, изключително трудни условия, мобилизацията на силите се увеличава и се постигат по-ефективни резултати. Така че разумните, будните хора, патриотично настроените, мислещите за народ и отечество граждани на Републиката са напълно наясно, че оставката и новите избори няма да доведат до решение на проблемите на народа и държавата.
Второто обобщено искане на протестиращите на улицата се свежда до смяна на системата, без да е много ясно за каква система става дума, сoциална, икономическа, социално икономическа или политическа!?
На този етап това искане също не би могло да се реши чрез избори. Политическа партия Герб доказа, че не е способна да промени системата в насока водеща до благоденствие на народа и проспертитет на държавата. Бившето СДС, неговите остатъци също определящи се като дясно насочени доказаха, че само се боричкат за власт и това ги довете до незавиден упадък и разпад. Конфронтацията, на базата на борбата за власт като поведение започна най-напред вътре в тези партии с безконечно отлюспване, недоверие и противопоставяне, за да се пренесе това политическо поведение и в парламента.
Нещо повече, реалната и обективна необходимост сега, днес и в близкото бъдеще е свързана именно с настоящото правителство, което си е поставило за цел да въведе реално възможни промени в системата, чрез решаване на първите три компнента; чрез социални, икономически и взаимно свързаните социално икономически реформи. Провежданите реформи имат за цел да намалят и увеличаващата се диспропорция между бедните и богатите, както и задълбочаващата се разделителна линия и пропаст между тях. Целта е да се създадат стимули за създаването и укрепването на малките и средни предприятия, на средната класа, явяваща се гръбнака на иконимиката, на просперитета и стабилността на държавата. И това се показва пред обществото всеки ден.
Дори и десни правителства да дойдат на власт, те не биха могли поради ориентаципята си да решат тази задълбочаваща се разделителна класова линия и пропаст между бедни и богати. Неясните искания и някои опасни призиви за политическа промяна, тангират с възможна национална политическа революция. Впрочем опитът е показал, че истинска смяна на политическата система може да стане и става само чрез революция, била тя мирна, „тиха”, „нежна” или с оръжие, нещо което би било катастрофално за нашата страна. Нашият народ обича да подражава понякога сляпо и недостатъчно обмислено на други народи и тази опасност никак не е за подценяване. От друга страна хилядолетната история на Човечеството е доказала, че няма и все още не е намерена и обоснована по-добра форма на управление от Демокрацията, а тя освен с неясни парадоксално насочени протести е свързана и с дисциплина, спазване на правила на върховенството на закона, и с подкрепа на реформи водещи до развитие, в посока на социална държава. Затова е нужен всеобщ общонационален труд и разбиране, стимулирано чрез консенсус между партиите. Държавата, респ. народът се нуждаят от обединение а не до разядинение , което не води до развитие и може да има пагубно въздействие. В този критиче момент е и ролята на Президента като обединител на нацията. Президента още в първите дни на протестите прибързано обяви, че е кредот на доверие към новото правителство е изчерпан, стимулирайки протестиращите по този начин, забравил, че Президента е глава на всички българи и, че трябва да полага усилия към обединение, а не до разединение. Политическите мерки за реална и възможна промяна на системата на този етап на развитие на демокрацията у нас са или нереализуеми или много трудно реализуеми, дори илюзорни. Но и в това отношение правителството на Орешарски полага видими усилия, пак вслушвайки се в неясния глас, в некоретните искания и цели на протестиращите. Работи се активно към новия избирателен кодекс. Депутатите от Коалиция за България и ДПС, респ. Правителството ясно съзнават, че рано или късно ще се стигне до избори.
В този ред на мисли възниква един основателен хипотетичен въпрос, защо не се иска решение на социално битовите, икономическите, политическите и други проблеми, по най-справедливия начин, общонационален референдум, вместо с избори. Финансовите средства, които ще бъдат изразходени за един нов референдум няма да бъдат по-високи от тези свързани с провеждането на нови избори с неясен резултат. В този референдум могат да се постави искането народа да се произнесе по точно формулирани проблеми с ‘да”: или „ не”. Например; иска ли населението на България нови избори или не. Смята ли народът български, че новото правителство трябва да подаде оставка и способно ли е то да реши проблемите, определйки посоката на развитие на страната като социална, икономическа и развита, необходимо ли е ново Велико народно събрание за промяна на конститицията, кои членове и алинеи се нуждаят от промяна, и кога във времето трябва това да стане това и т.н., одобрява ли населението политическата конфронтация получила стимул на развитие и активизиране от едноличното управлението на политическа партия Герб, каква държава иска народа (парламентарна или президентска република, дори монархия), как да бъде извършена промяна на системата, искат ли народа социална държава и т.н. В този референдум народа ще получи реални шансове да се чуе неговия глас, но за целта е необходимо то да бъде призвано към масово 100% гласуване. Казват, че в преуспяваща Швейцария всички, и най-дребните проблеми се решават с народно допитване с референдуми, а не с избори чрез непрекъснати боричкания, водещи до смяна на правителства, често болезнени реферми и това е близко до логиката, до разума. Нали протестиращите искат да се чуе техния глас.!? Това е коректният, справедливият път, а не борбата за власт, въвличаща страната в хаос и бъркотия. Има и друго подобно или близко решение. Една от възможните формули е парламентарно представените сили ГЕРБ, КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ, ДПС и АТАКА, на базата на широко допитване до извънпарламентарните партии и представители на уличните протестни движения, след подходящи разговори ли дискусия (каквито предлага премиерът) да приемат на най - рационалната формула за излъчване на наблюдаващи ЕКСПЕРТИ, в зависимост от процентното си участие в парламента. Още по-добре би било, ако към тях биха могли да бъдат излъчени знаещи и можещи наблюдаващи експерти с опит и от извънпарламентарните партии и уличните движения. Това теоритично е възможно, но на практика на този етап се оказва трудно реализуемо, именно поради невъзможността от преодоляване на тясно партийните интереси и отказ от контакти и дискусии. За съжаление противоборството, злобата, завистта, неморалния тон, непрекъснатите компромати желанието за надмощие и реванш, дори и саботирането на работата на парламента и правителството с нелоялните и некоректни обвинения, вече са пуснали дълбоки корени в парламентарния политически морал. Възниква и друг въпрос, тези протести не водят ли съзнателно до създаване на хаос, анархия, бъркотия и нестабилност!? Каква е ролята на Интернет, където се крият т.н. „Анонимни”, основната цел на които е да накарат управляващите (не само у нас) да ги чуят, чрез създаване на хаос, анархия, и гражданско неподчинение (каквото се готви и у нас)?. Практиката показа, че в уличните поротести освен почтени граждани участват и т.н. „провокатори”. Безспорно в Интернет комюникират много интелигентни и разумни хора, но има и такива, които са склонни към съзнателно и безотговорно създаване на напрежение чрез хаос и анархия, склонни към агресия и вандализъм. Същата тази не малка група от запалянковци, която с вандалщина поиска оставката на ръководството на Българския футболен съюз (ЦСКА), най-вероятно присъства и на уличните протести и увлича останалите с рутинно усвоените и прилагани лозунги навсякъде при всички конкретни случаи „мафия”, „червени буклуци”, ,,оставка”, „мразя ви безплатно”, „прости селяни”, чудовища”, „нагли” и др. Политическа партия Герб с недостойното си поведение и бягство от парламента създава прецедент в нашия най-нов политически живот, опиращ се на демокрацията, стоварвайки и собствената си вина чрез съзнателна конфронтация, върху другите две партии – Коалиция за България и ДПС, опирайки се на не особено ясни парламентарни правила..
Що се отнася до "Атака", и нейния лидер Волен Сидеров, всеобщото е убеждението, че юздите на политическата власт на този етап е в техни ръце. Вероятно в стремежа си да спечелят нови попълнения членове и сипматизанти за тяхната партия, "Атака" избраха много погрешна тактика и стратегия, която от страни погледнато изглежда така; а) в момента ние сме решаващ фактор в парламента, на който помагаме с кворум, иначе той не би съществувал, б) ако този парламент постигне някои успехи, той ще си прикачи успехите, че те се дължат на "Атака", която е осигурявало кворум, респ. съществуването на това-43-то Народно събрание. в)ако правителството падне, респ. Народното събрание се разпадне и се стигне до нови избори, той лесно ще се измъкне, тъй като ще претендира, че има заслуги, защото не е подкрепял сегашното правителство. Тази двойна игра обаче се оказва не печеливша. Така че желанието на "Атака", е като оная красавица, която иска всички да я ухажват. Сега Коалиция за България е принудена да ухажва Волен Сидеров, ивъпреки че Европейският съюз е против Атака. Освен това Сидеров застана срещу протестиращите и предизвика основателно тяхното недоволство. Ако парламента се саморазпусне, тогава Сидеров и Атака, лесно ще могат да се разграничат от Коалиция за България, разграничението им от ДПС отдавно е очевидно. Най-елемементарният въпрос опира до това, има ли институция у нас, която би могла да се опита да потърси сметка и да бръкне в джоба на тези парламентаристи, които не се явяват в залата на парламента по неуважителни причини, т.е. бягащи от работа с дни и седмици. Това ли е конструктивното поведение!? Не противоречи ли на положената от тях клетва!?. Ако един редови наемен работник или служител отсъства повече от 3 дни от работа неоснователно, демонтративно, съгласно кодекса на труда и правилата бива уволняван, дори и дисциплинарно. Ако един ученик-дете или юноша натрупа определен брой неизвинени отсъствия, може да получи намаление на поведението. Има депутати, които с месеци не се явяват на работа и получават тлъсти заплати на гърба на избирателите и народа като богоизбрани под прикритието вероятно на иминитета си. А тези на Герб организирано целкупно напускат залата, без това да е получило оценката на компетентните съдебни органи. Народът не одобрява тази тактика. Реализацията на нашата демокрация е напълно деформирана. Обществото ни е болно, разединено, разочаровано от формите на изява на криворазбраната демокрация. То възприе голяма част от обратната пошла страна на демокрацията от западните развити страни. Народът вече не вярва на политическите партии, на политическата класа, макар че Коалиция за България и ДПС, подкрепяйки това правителство ясно съзнават какви са проблемите на народа и държавата, публично заявиха и показват, че се променят и самите те, вслушвайки се в гласовете на протестиращите, независимо че те не представляват целокупния български народ. Ако в една фирма, група от хора не се явява на работа или съзнателно я съботират продължително време и се крият закриляни от демокрацията, също им се държи сметка, те могат да бъдат изгонени, и съкратени. А депутатите от Герб, които не се явяват на работа, за да полагат труд, безотговорно обвиняват своите противници безнаказано и дават крайно лош пример пред обществото. В случая съгласно народната мъдрост „Виновните викат, дръжте виновните” за всичко което са сторили на народа и държавата. А вината за незавидното положение на народа и протестиращите не е на това правителство. Юридически погледнато, то е невинно докато се докаже противното. За това трябва да му се даде шанс. Ако исканията и недоволството бяха не под мотото ”оставка”, а правителството да направи всичко възможно (както само то обеща и практически показва) да реши тежките проблеми на страната, и че очакват екипа „Орешарски” да ги измъкне от дъното на блатото, тогава исканията им щяха да бъда справедливи, подкрепяни от целия народ. Тогава протрестиращите щяха да бъдат представители и на огромната част от българския народ. Но за такова поведение се иска подкрепа, и кредит на доверие, даване на шанс за реализация, че може да се справи.(Не рядко нашите балкански нрави са такива, че щом се види някои способен, знаещ и можещ, винаги ще се намерят други и то често посредствени и властолюбиви, които да го спрат, смачкат, унищожат или изгонят) И така, обобщено стига се до това, до къде водят и ще доведат протестите на недоволните от правителството „Орешарски”; до подаване на оставка, до нови избори (референдум и други форми на допитване до народа и протестиращите), до социална и политическа революция, продължаващ хаос, бъркотия и затъване или до решаване поне на част от проблемите преди следващите избори, където биха могли да участват нови политически формации, включително основани из средата на протестиращите и недоволните. В заключение, макар че на уличните протести се изрязава недоволство от някои реално съществуващи(социални и икономически) проблеми, на този етап правителството „Орешарски”, не заслужава крайно прибързано да се обвинява, че то е виновно едва ли не за всички сполетяли народа беди, в това, че е некадърно, неспособно, „нагло” и „чудовищно”, че не иска да чуе протестиращите и затова му се иска оставката, без то самото да е доказало неспособността си да управлява и да решава проблемите и исканията на протестиращите. Ако в началото уличните протести бяха с неясно обосновани искания и беше трудно да се направи разлика между основателните и реализуеми искания, от пошлостта, хаоса и бъркотията и съзнателното боричкане и истината, то с времето към днешна дата става все по-ясна и отчетлива главната цел на основните двигатели на протестите - борба за власт и недопускане на това правителство да управлява с кауза - да измъкне България от тинята и да вдъхне вяра, и надежда в просперитета на народа и на милото ни отечество. Все по –често и по-вече започват да се чуват гласовете на народа, на честни и обективни анализатори призоваващи към успокояване на общественото недоволство, заявявайки убедително и аргументирано, че исканията за оставка и нови избори са неоснователни и че евентуално едно ново съставено парламентарно мнозинство и ново правителство не биха могли да бъдат решени натрупалите се незавидни проблеми във всички сфери на социалния, икономическия, духовен и политически живот в страната. Уличните контрапротести на подкрепящите правителството „Орешарски” със цивилозовани средства поставят същите социално битови искания на противниците и призовават основателно да се даде шанс на това правителство да трасира пътя, да насочи политиката в правилна посока водеща до благоденствие на огромната част от изстрадалия народ и след 6 месеца или една година да му се поиска отчет, за гласувания кредит на доверие Тогава ако не се е справило с основание може да му се иска „оставка.” За сега е необходимо търпение, спокойствие, толерантност, лоялност и подкрепа. Това са реалните въжделения, надежди и очаквания на преобладаващата част от избирателите, респ. на целокупния български народ. Подготвил д-р Богомил Великов Колев
www.bogomil.blog.ng
Нещо повече, реалната и обективна необходимост сега, днес и в близкото бъдеще е свързана именно с настоящото правителство, което си е поставило за цел да въведе реално възможни промени в системата, чрез решаване на първите три компнента; чрез социални, икономически и взаимно свързаните социално икономически реформи. Провежданите реформи имат за цел да намалят и увеличаващата се диспропорция между бедните и богатите, както и задълбочаващата се разделителна линия и пропаст между тях. Целта е да се създадат стимули за създаването и укрепването на малките и средни предприятия, на средната класа, явяваща се гръбнака на иконимиката, на просперитета и стабилността на държавата. И това се показва пред обществото всеки ден.
Дори и десни правителства да дойдат на власт, те не биха могли поради ориентаципята си да решат тази задълбочаваща се разделителна класова линия и пропаст между бедни и богати. Неясните искания и някои опасни призиви за политическа промяна, тангират с възможна национална политическа революция. Впрочем опитът е показал, че истинска смяна на политическата система може да стане и става само чрез революция, била тя мирна, „тиха”, „нежна” или с оръжие, нещо което би било катастрофално за нашата страна. Нашият народ обича да подражава понякога сляпо и недостатъчно обмислено на други народи и тази опасност никак не е за подценяване. От друга страна хилядолетната история на Човечеството е доказала, че няма и все още не е намерена и обоснована по-добра форма на управление от Демокрацията, а тя освен с неясни парадоксално насочени протести е свързана и с дисциплина, спазване на правила на върховенството на закона, и с подкрепа на реформи водещи до развитие, в посока на социална държава. Затова е нужен всеобщ общонационален труд и разбиране, стимулирано чрез консенсус между партиите. Държавата, респ. народът се нуждаят от обединение а не до разядинение , което не води до развитие и може да има пагубно въздействие. В този критиче момент е и ролята на Президента като обединител на нацията. Президента още в първите дни на протестите прибързано обяви, че е кредот на доверие към новото правителство е изчерпан, стимулирайки протестиращите по този начин, забравил, че Президента е глава на всички българи и, че трябва да полага усилия към обединение, а не до разединение. Политическите мерки за реална и възможна промяна на системата на този етап на развитие на демокрацията у нас са или нереализуеми или много трудно реализуеми, дори илюзорни. Но и в това отношение правителството на Орешарски полага видими усилия, пак вслушвайки се в неясния глас, в некоретните искания и цели на протестиращите. Работи се активно към новия избирателен кодекс. Депутатите от Коалиция за България и ДПС, респ. Правителството ясно съзнават, че рано или късно ще се стигне до избори.
В този ред на мисли възниква един основателен хипотетичен въпрос, защо не се иска решение на социално битовите, икономическите, политическите и други проблеми, по най-справедливия начин, общонационален референдум, вместо с избори. Финансовите средства, които ще бъдат изразходени за един нов референдум няма да бъдат по-високи от тези свързани с провеждането на нови избори с неясен резултат. В този референдум могат да се постави искането народа да се произнесе по точно формулирани проблеми с ‘да”: или „ не”. Например; иска ли населението на България нови избори или не. Смята ли народът български, че новото правителство трябва да подаде оставка и способно ли е то да реши проблемите, определйки посоката на развитие на страната като социална, икономическа и развита, необходимо ли е ново Велико народно събрание за промяна на конститицията, кои членове и алинеи се нуждаят от промяна, и кога във времето трябва това да стане това и т.н., одобрява ли населението политическата конфронтация получила стимул на развитие и активизиране от едноличното управлението на политическа партия Герб, каква държава иска народа (парламентарна или президентска република, дори монархия), как да бъде извършена промяна на системата, искат ли народа социална държава и т.н. В този референдум народа ще получи реални шансове да се чуе неговия глас, но за целта е необходимо то да бъде призвано към масово 100% гласуване. Казват, че в преуспяваща Швейцария всички, и най-дребните проблеми се решават с народно допитване с референдуми, а не с избори чрез непрекъснати боричкания, водещи до смяна на правителства, често болезнени реферми и това е близко до логиката, до разума. Нали протестиращите искат да се чуе техния глас.!? Това е коректният, справедливият път, а не борбата за власт, въвличаща страната в хаос и бъркотия. Има и друго подобно или близко решение. Една от възможните формули е парламентарно представените сили ГЕРБ, КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ, ДПС и АТАКА, на базата на широко допитване до извънпарламентарните партии и представители на уличните протестни движения, след подходящи разговори ли дискусия (каквито предлага премиерът) да приемат на най - рационалната формула за излъчване на наблюдаващи ЕКСПЕРТИ, в зависимост от процентното си участие в парламента. Още по-добре би било, ако към тях биха могли да бъдат излъчени знаещи и можещи наблюдаващи експерти с опит и от извънпарламентарните партии и уличните движения. Това теоритично е възможно, но на практика на този етап се оказва трудно реализуемо, именно поради невъзможността от преодоляване на тясно партийните интереси и отказ от контакти и дискусии. За съжаление противоборството, злобата, завистта, неморалния тон, непрекъснатите компромати желанието за надмощие и реванш, дори и саботирането на работата на парламента и правителството с нелоялните и некоректни обвинения, вече са пуснали дълбоки корени в парламентарния политически морал. Възниква и друг въпрос, тези протести не водят ли съзнателно до създаване на хаос, анархия, бъркотия и нестабилност!? Каква е ролята на Интернет, където се крият т.н. „Анонимни”, основната цел на които е да накарат управляващите (не само у нас) да ги чуят, чрез създаване на хаос, анархия, и гражданско неподчинение (каквото се готви и у нас)?. Практиката показа, че в уличните поротести освен почтени граждани участват и т.н. „провокатори”. Безспорно в Интернет комюникират много интелигентни и разумни хора, но има и такива, които са склонни към съзнателно и безотговорно създаване на напрежение чрез хаос и анархия, склонни към агресия и вандализъм. Същата тази не малка група от запалянковци, която с вандалщина поиска оставката на ръководството на Българския футболен съюз (ЦСКА), най-вероятно присъства и на уличните протести и увлича останалите с рутинно усвоените и прилагани лозунги навсякъде при всички конкретни случаи „мафия”, „червени буклуци”, ,,оставка”, „мразя ви безплатно”, „прости селяни”, чудовища”, „нагли” и др. Политическа партия Герб с недостойното си поведение и бягство от парламента създава прецедент в нашия най-нов политически живот, опиращ се на демокрацията, стоварвайки и собствената си вина чрез съзнателна конфронтация, върху другите две партии – Коалиция за България и ДПС, опирайки се на не особено ясни парламентарни правила..
Що се отнася до "Атака", и нейния лидер Волен Сидеров, всеобщото е убеждението, че юздите на политическата власт на този етап е в техни ръце. Вероятно в стремежа си да спечелят нови попълнения членове и сипматизанти за тяхната партия, "Атака" избраха много погрешна тактика и стратегия, която от страни погледнато изглежда така; а) в момента ние сме решаващ фактор в парламента, на който помагаме с кворум, иначе той не би съществувал, б) ако този парламент постигне някои успехи, той ще си прикачи успехите, че те се дължат на "Атака", която е осигурявало кворум, респ. съществуването на това-43-то Народно събрание. в)ако правителството падне, респ. Народното събрание се разпадне и се стигне до нови избори, той лесно ще се измъкне, тъй като ще претендира, че има заслуги, защото не е подкрепял сегашното правителство. Тази двойна игра обаче се оказва не печеливша. Така че желанието на "Атака", е като оная красавица, която иска всички да я ухажват. Сега Коалиция за България е принудена да ухажва Волен Сидеров, ивъпреки че Европейският съюз е против Атака. Освен това Сидеров застана срещу протестиращите и предизвика основателно тяхното недоволство. Ако парламента се саморазпусне, тогава Сидеров и Атака, лесно ще могат да се разграничат от Коалиция за България, разграничението им от ДПС отдавно е очевидно. Най-елемементарният въпрос опира до това, има ли институция у нас, която би могла да се опита да потърси сметка и да бръкне в джоба на тези парламентаристи, които не се явяват в залата на парламента по неуважителни причини, т.е. бягащи от работа с дни и седмици. Това ли е конструктивното поведение!? Не противоречи ли на положената от тях клетва!?. Ако един редови наемен работник или служител отсъства повече от 3 дни от работа неоснователно, демонтративно, съгласно кодекса на труда и правилата бива уволняван, дори и дисциплинарно. Ако един ученик-дете или юноша натрупа определен брой неизвинени отсъствия, може да получи намаление на поведението. Има депутати, които с месеци не се явяват на работа и получават тлъсти заплати на гърба на избирателите и народа като богоизбрани под прикритието вероятно на иминитета си. А тези на Герб организирано целкупно напускат залата, без това да е получило оценката на компетентните съдебни органи. Народът не одобрява тази тактика. Реализацията на нашата демокрация е напълно деформирана. Обществото ни е болно, разединено, разочаровано от формите на изява на криворазбраната демокрация. То възприе голяма част от обратната пошла страна на демокрацията от западните развити страни. Народът вече не вярва на политическите партии, на политическата класа, макар че Коалиция за България и ДПС, подкрепяйки това правителство ясно съзнават какви са проблемите на народа и държавата, публично заявиха и показват, че се променят и самите те, вслушвайки се в гласовете на протестиращите, независимо че те не представляват целокупния български народ. Ако в една фирма, група от хора не се явява на работа или съзнателно я съботират продължително време и се крият закриляни от демокрацията, също им се държи сметка, те могат да бъдат изгонени, и съкратени. А депутатите от Герб, които не се явяват на работа, за да полагат труд, безотговорно обвиняват своите противници безнаказано и дават крайно лош пример пред обществото. В случая съгласно народната мъдрост „Виновните викат, дръжте виновните” за всичко което са сторили на народа и държавата. А вината за незавидното положение на народа и протестиращите не е на това правителство. Юридически погледнато, то е невинно докато се докаже противното. За това трябва да му се даде шанс. Ако исканията и недоволството бяха не под мотото ”оставка”, а правителството да направи всичко възможно (както само то обеща и практически показва) да реши тежките проблеми на страната, и че очакват екипа „Орешарски” да ги измъкне от дъното на блатото, тогава исканията им щяха да бъда справедливи, подкрепяни от целия народ. Тогава протрестиращите щяха да бъдат представители и на огромната част от българския народ. Но за такова поведение се иска подкрепа, и кредит на доверие, даване на шанс за реализация, че може да се справи.(Не рядко нашите балкански нрави са такива, че щом се види някои способен, знаещ и можещ, винаги ще се намерят други и то често посредствени и властолюбиви, които да го спрат, смачкат, унищожат или изгонят) И така, обобщено стига се до това, до къде водят и ще доведат протестите на недоволните от правителството „Орешарски”; до подаване на оставка, до нови избори (референдум и други форми на допитване до народа и протестиращите), до социална и политическа революция, продължаващ хаос, бъркотия и затъване или до решаване поне на част от проблемите преди следващите избори, където биха могли да участват нови политически формации, включително основани из средата на протестиращите и недоволните. В заключение, макар че на уличните протести се изрязава недоволство от някои реално съществуващи(социални и икономически) проблеми, на този етап правителството „Орешарски”, не заслужава крайно прибързано да се обвинява, че то е виновно едва ли не за всички сполетяли народа беди, в това, че е некадърно, неспособно, „нагло” и „чудовищно”, че не иска да чуе протестиращите и затова му се иска оставката, без то самото да е доказало неспособността си да управлява и да решава проблемите и исканията на протестиращите. Ако в началото уличните протести бяха с неясно обосновани искания и беше трудно да се направи разлика между основателните и реализуеми искания, от пошлостта, хаоса и бъркотията и съзнателното боричкане и истината, то с времето към днешна дата става все по-ясна и отчетлива главната цел на основните двигатели на протестите - борба за власт и недопускане на това правителство да управлява с кауза - да измъкне България от тинята и да вдъхне вяра, и надежда в просперитета на народа и на милото ни отечество. Все по –често и по-вече започват да се чуват гласовете на народа, на честни и обективни анализатори призоваващи към успокояване на общественото недоволство, заявявайки убедително и аргументирано, че исканията за оставка и нови избори са неоснователни и че евентуално едно ново съставено парламентарно мнозинство и ново правителство не биха могли да бъдат решени натрупалите се незавидни проблеми във всички сфери на социалния, икономическия, духовен и политически живот в страната. Уличните контрапротести на подкрепящите правителството „Орешарски” със цивилозовани средства поставят същите социално битови искания на противниците и призовават основателно да се даде шанс на това правителство да трасира пътя, да насочи политиката в правилна посока водеща до благоденствие на огромната част от изстрадалия народ и след 6 месеца или една година да му се поиска отчет, за гласувания кредит на доверие Тогава ако не се е справило с основание може да му се иска „оставка.” За сега е необходимо търпение, спокойствие, толерантност, лоялност и подкрепа. Това са реалните въжделения, надежди и очаквания на преобладаващата част от избирателите, респ. на целокупния български народ. Подготвил д-р Богомил Великов Колев
www.bogomil.blog.ng
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
