material science and metallurgy :: Относно агресията, вандализма и другите негативни явления

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.06.2013 12:14 - Относно агресията, вандализма и другите негативни явления

Автор: bogomil Категория: Политика

Прочетен: 1037 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 04.06.2013 17:33

В последно време някои нови изяви на агресия отново станаха достояние на обществото; побой над лекари при посещение на пациенти, побой по време на абитюрентска вечер в обществено заведение, заплахи с оръжие свързано с футбулен мач (с. Негован, Софийско) и др. Именно това ме накара да напиша и предоставя моите размисли и виждания на базата на личния ми опит и преки дългогодишни наблюдения. ВЪРХУ АГРЕСИЯTA, ВАНДАЛИЗМA И ДРУГИ НЕГАТИВНИ ПУБЛИЧНИ ЯВЛЕНИЯ След т.н. ”нежната революция” през 1989 г. и особено през последните години агресията на улицата, в училището, стадионите, на други обществени и публични места, включително и по домовете придоби застрашителен и твърде опасен характер. Нападат се лекари, учители, и други достойни за уважение хора. Това поставя сериозни актуални въпроси, които чакат точна диагноза, респ. решение, отговор и лечение! Случайни ли са тия факти и негативни събития застрашаващи не само реда, но и спокойствието на обществото, какви са причините за това срамно и обидно явление за една цивилизована нация от стария и вече обединен Европейски континент.?! Това явление се разраства и разпространява като злокачествено новобразование в обществени организъм. Какви мерки трябва да се предприемат!? Не малко коментари и мнения се изказаха и в средствата за масова информация. Това явление периодично възниква, активизира се и пак временно затихва, за да избухне след определено време с нова още по-голяма сила. Реалната изява на това сериозно обезпокоително явление представлява снемането на натрупано напрежение под влияние на различни, често комплексно въздействащи фактори; Основните причини биха могли да се обобщят както следва така: 1. Съществуващата социално - икономическата система. Глобализацията. Криворазбраната Демокрация. Липсата на лоялна конкуренция, алчността, завистта, злобата на различни равнища. Липсата на ефективни закони и тяхната реализация 2. Развитието и силното въздействие на електронните информационни системи 3. Средствата за масова информация – Медиите; Радио, Телевизия, някои вестници ( предимно жълтата преса) 4. Семейството; еманципацията, обедняването, стресът, разводите. Липсата на съвместен живот между различните поколения. Разкъсването на родовата връзка между поколенията. 5. Училището. Липса на достатъчно мъже учители, на униформи, на трудова зангажираност; бригади, опитни полета и градини, работилници за градските и селски ученици, вечерен час. Слаб контрол или липса на такъв свързан с тютюнопушенето и използването на дрога и алкохол. 6. Влошеното образование в основните, средните училища и във висшите учебни заведения. 7. Безработицата и психологическото напрежение свързано с безпаричието и бедността. Стресът на работните места. 8. Липсата на задължителна военна служба 9. Липсата на личен пример от политици и депутати в Народното събрание 10. Недостатъчното влияние и роля на Църквата Набелязаните мерки целящи осъществяване на задължителна координация, взаимодействие и съгласуваност в действията между отговорните институции, ако се реализират, вероятно биха довели до определени козметични промени, но злокачественото раково образование свързано с негативните явления едва ли ще може да бъде отстранено с оказалите се неефективни досегашни мерки. За решаването иа актуалния проблем с цел излекуване на обществото от това опасно болестно състояние и свързаните с него много други негативни явления е необходимо да се установят съществуващите комплексни причини. Имунната (защитна) система на обществения организъм се изтощава. Неговата съпротива става неефективна, както при изтощения жив организъм. С други думи, необходимо е да бъде точно установена правилната диагноза на заболяването, за да може да се пристъпи към ефективно лечение. За да стане това са необходими анализи на всички фактори действащи в материалния, социален, духовен и политически живот, които оказват в различна степен влияние върху раждането и разпространението на това негативно обществено явление Нека да се опитаме накратко да погледнем върху ролята и влиянието на някои от горепосочените фактори водещи до създаване на напрежения в обществото, снемането на които става причина за появата на негативни явления като физическо насилие, агресия, вандалщина, наркомания, алкохолизъм, убийства и т.н.... Политическата система, световните глобални процеси, и демокрацията Или медиите, семейството, училището и балканските ни нрави са причините за агресията и другите наблюдавани негативни явления!? Отговорът на този въпрос е актуален и належащ. Най-напред агресията се появи между подрастващото поколение-децата и учениците, после излезе на улицата и на обществени места (увеселителните и други заведения, в обществения и личен транспорт, по стадионите), в офисите. Децата от преди 20 години станаха пълнолетни, но те продължават да носят в себе си натрупаната в тяхното детство неизразходвана или неправилно изразходвана потенциална негативна енергия. Побоищата, разстрелите, вандалщината, кражбите с взлом, физическият терор и убийства, наркоманията и проституцията станаха нормално ежедневие. Престъпността и агресията не само нарушават спокойствието на гражданите, но започват да задушават нормалния житейски ритъм, пречат и спъват развитието на нацията, която е една от най-старите в Европа. Наблюдава се стремеж към загрубяване на взаимоотношенията и контактите между хората на обществени и публични места. Липсва вежливостта. От философска гледна точка”сградата на общественото битие, и общественото съзнание” с политическите и икономически и други промени, бе подложена на сериозни, недостатъчно добре обмислени ремонти, разрушения, нововъведения или реформи. Ако ролята на държавата в базисната материална сфера (в икономиката, индустрията и селско стопанство) бе намалена и силно ограничена с политически методи и средства, то заедно с това се нанесе удар върху социалния и духовен живот, върху общественото съзнание. Тази своебразна сграда на обществените и държавни структури, на най-високите етажи на която се намират възгледите, представите, идеите, естетическите, етическите, моралните ценности, добродетелите (като форми на общественото съзнание) в една или друга степен бяха подложени на ремонт или разрушение, засега все още с неефективни мерки и реформи. Който и сектор да се вземе и подложи на проверка и анализ ще се установи, че в него има по-малки, или по-големи лечими, много трудно лечими разсейки на опасното обществено заболяване и свързаните с много негативни явления. Нещо повече базисните, фундаменталните устои, темелите на тази „обществена сграда” състоящи се от политически, правни, полицейски и военни бюрократични структури и форми на управление също бяха подложени на почти непрекъснати ремонти, разрушение или реформи, без да се отчита онова, което става в по-горните етажи, в надстройките, без координация взаимодействие и съгласуваност на общите действия. Заедно с намаляване ролята на държавата и прехвърлянето на нейните функции върху оделни автономно управляваши се частни институции, фирми, организации и др. се прекъсна връзката с горепосочените форми на общественото съзнание - обединени в духовността, която остъпи място на грубо материалното – преимущество на печалбата на всяка цена с всички възможни средства.... За да се укрепи тази сграда е необходимо да се извърши лечение на всички структури и форми, свързани със сградата на обественото битие и съзнание. След т.н. „нежна революция” неопитността на новопоявилите се отговорни управленски кадри и липсата на стратегически поглед върху безпрецедентния мирен революционен начин по които трябваше да се извърши промяната на една обществено политическа и социално икономическа система с друга по най-безболезния начин, се оказа от съществено значение. Заедно с някои положителни неща, които взехме от развитите демокрации, пренесохме у нас и техните болести. Това до голяма степен стана на базата на балканските ни страсти, алчност и стремеж към власт и бързо забогатяване, подплатени с неконтролируемите злоба и завист. А в такива преходни времена, при липсата на правилна тактика и стратегия в действията, при липса на съгласуваност, координация и взаимодействие между отговорните бюрократични - законодателни, изпълнителни и съдебни институции, много прояви на злото намират благоприятна почва на развитие, като следствие от нефункиционалното структуриране и неефективно действие на някои държавни институции. Ние сме трудолюбив народ с европейски мечти, но и с буйна южняшка кръв и темперамент. Като че ли актуално звучат и днес думите на бащата на историята Херодот; ”Тракийското племе е най-силно и могъщо, след индуското, но на него му липсват водачи, които да го водят” по верния и правилен път. Резултатът от това са всички неудачи на обществото; нечувана и невиждана престъпност у нас, лошо или разнебитено образование и здравеопазване, икономическо затъване, обедняване, т.е силна поляризация на обществото с извършващото и задълбочаващо се класово делене на бедни (огромната преобладаваща част) и богати (нищожно малцинство), и неконтролируема експлоатация. Навлязахме в ерата на хищническия капитализъм. А това не е безобиден и безболезнен процес. Той е свързан с експолоатация, алчност, показна корупция, наркомания, проституция, безработица, обедняване и глад на немалка чат от населението, недоволства, насилие, агресия, убийства, различни форми на насилие, тероризъм и неефективнао раздаване на справедливост. В резултат върховенството на закона се оказа записано като че ли само на лист хартия. Всичко това, наред с внедряване на не малкото коренно противополжни различни, често късогледи политически възгледи, идеи, програми, платформи, концепции и решения, без ясни дългосрочни виждания и стратегия за близкото и далечно бъдеще, създават напрежения в обществото, релаксацията (снемането на които) води до най-различни негативни явления, споменати по-горе. В още по-обобщен план, тази релаксация на натрупващото се напрежение би могла доведе до някои положителни промени, но много по лесно тя може да доведе до отрицателни промени (дори и до катастрофи) от най-различен характер; политически, икономически, социален, духовно просветен, културен, здравно-медицински. Наблюдават се някои симптоми... Зависи по какъв начин се освобождават тези напрежения, могат ли те да се предвиждат, контролират и регулират, да им се въздейства с ефективни средства. Събитията от края на миналия и началото на настоящия век изобилстват с най-различни примери в това отношение. Глобализирането на света е също сериозна предпоставка за взаимно влияние и пренасяне на различни обществени болести свързани с опасни негативни явления. За кратко време, критикарството, негативизмът разпространяван във всички сфери на материалния и духовен живот станаха причина моралът и етиката у нас са паднат под „точката на замръзване”. Наблюдават се отчаяни или неефективни плахи опити за промяна в положителна посока. Агресията като една от негативните форми на изява, т.е на релаксация на определени натрупани напрежения, особено сред подрастващото поколение и младежта, също е резултат на горепосочените обобщени причини имащи комплексен характер. Нека да се опитаме накратко да погледнем върху ролята и влиянието на някои различни фактори водещи до създаване на напрежения в обществото, снемането на които става причина за появата на негативни явления като физическото насилие, агресия и вандалщината. Средствата за масова информация; телевизия, някои вестници, радиа, кина, филми, интернет, шоу и увеселителни програми. Това са неоспорими мощни средства за влияние и въздействие. Те са душата на обществения организъм. Пулсът на обществото. Наред с безспорно огромната жизнена и съществена роля и мисия, която играят и имат да изпълняват за обществото, да координират действията си, да взаимодействат с другите обществени и държавни структури и да бъдат полезни в борбата с отрицателните прояви, някои от тях сякаш се увличат. До определена степен, като чели във високоблагородния стремеж да променят света, понякога несъзнателно изземват функициите на други пряко отговорни изпълнителни органи и институции; Народно събрание, правителство, МВР, съдилища, общини, училище, и др., или пък като четвърта власт някои просто поемат функциите на отговорните институции, тъй като те не си изпълняват задълженията както трябва. Основна функция на медиите като надстройка, подобно на мисията на православната църква е да пропагандират и възпитават обществото в добродетели, в морални и етични ценности. Някои от тях добре съзнават това и се стараят да се изявяват като такива. Независимо, че ги наричат четвъртата власт, и са привидно свързани с някои бюрократични органи и с управлението, медиите се намират на едни от най-горните етажи на по-горе спомената обществена сграда, в тъй наречената надстройка. Те повече са свързани с духовното, отколкото с материалното в сложните отношения „Обществено битие и съзнание”. С други думи някои медии започнаха да изпълняват явно пред цялото общество ролята на бюрократични органи; полиция, съдилища, армия, занимават се следствени деиствия... Медиите, респ. журналистите са високограмотни, ерудирани, и чуствителни към негативните явления. Това е безспорно, но някои от тях сякаш не могат да траят или да понасят мудността на останалите отговорни институции и започват да действат като следователи, съдии, да правят собствени паралелни разследвания. По този начин се създават условия за възникване на напрежения между институциите, партиите, движенията, политическите личности. Това неизбежно води до разгорещяване на балканските ни страсти, защото гласно се съди пред обществото по какви ли не сензационни непроверени предварително от компетентни органи проблеми. Всичко това е богата храна и за говорилнята Народно събрание. При това истината, подкрепена с недостатъчно събрани убедителни факти от тях не винаги се установява. Понякога, сблъскването на противополжни мнения, като че ли се оказва безрезултатен метод на въздействие. Не рядко се създават условия за нагнетяване на напрежение. Клеветите, обидите, компроматите, съдебните дела, отклоняват вниманието от основните главни проблеми, които стоят за решаване. Случва се след определена медийната шумотевица, дискутираният проблем да затихне, без резултат, без ефективно въздействие. Такъв беше преди няколко години случаят с агресията по стадионите и на улицата между агресивни агитки на ЦСКА И ЛЕВСКИ. Липсва отзвукът, т.е приемането на ефективни решения и тяхното приложение с всичката строгост и върховенство на закона. Някои средства за масова информация (особено жълтата преса и някои телевизии), изпадат в неподозиращата или несъзнателна роля на подстрекатели, създаващи интриги на базата на комерсиалното, свързано с печалби от обнародвани сензации. Сериозните медии наистина полагат завидни, дори непосилни усилия, но те лесно биват заглушавани от други с негативната обилна информация, за кражби, убийства, изнасилвания, корупция, агресия и други видове престъпна дейност и негативни факти и събития, които тровят душата и съзнанието на почтените хора. На практика се наблюдава свръхобилна информация и никакво противодействие от съответните отговорни органи... Обществото се пресити с негативизъм. Преобладаващата част от филмите не възпитават, а развращават, особено подраствашото поколение и младежта с ужасаващите екшъни, разстрели, убийства, секс, насилия, агресия, разрушения и т. н. Това ли е градивното, доброто, положителното, което трябва да се пропагандира!? С каква цел се върши!? Колкото и да не ни се иска да вярваме, като всяка пропаганда излиза, че тя се върши с цел да се внедрява в обществото. И някои среди, групи от него се оказват податливи, негативното намира блогоприятна почва за развитие и лесно се внедрява. Това важи особено за младежта, която лесно попива всичко. При това героите от тези филми не са като тези, които се жертват в името на някаква национална и значима кауза от важно значение за обществото, каквато се пропагандира и показва с историческите филми свързани с национални освободителни борби, световни войни, революции и т.н. Вероятната причина за масовото нахлуване на такива филми са икономическите комерсиални стремежи, конкуренцията и борбата за съществуване на някои медии. Да, печалба при такива филми ще има, но загубите върху обществото могат да се окажат по-големи с не малката степен на отрицателно въздействие. Същото се отнася до Интернет. Там нещата са беконтролни. Поместват се от много полезни до много вредни материали. Разните ”занимателни” игри и филми, свързани с насилие, стрелби, убийства, секс, екшъни и други се възприемат от децата и подрастващото поколение като положителни. Какво е образователното или възпитателно въздействие на такива игри, където се разпалват присъщите човешки страсти за насиие и убиване, макар и виртуално!? Виртуалното лесно се попива и скоро излиза на улицата. Подрастващите се стараят да се учат и силно да подражават на екшън героите, искат да станат герои като тях. Побоите, разстрелите и убийствата за тях не действат в положителна посока-възпитателно, а напротив - точно в обратната отрицателна посока. Съзнанието на децата и подрастващите трудно може точно и правилно да филтрира полезното, положителното, възпитателното от такива предавания, филми и игри. В наше време герои на деня станаха и продължават да стават престъпници, изнасилвачи, проститутки, убийци, крадци, всякакъв вид алчни играчи, мошенници, „герои” от подземноия свят и т.н. за които някои средства за масова информаци бълват ежедневно негативна информация, действаща за едни като отвращаваща ги отрицателна енергия, за други като положителна стимулираща ги към подобни действия. На телевизионния екран всяка вечер се показват палежи, демонстрации, съпроводени с вандалщина, насилие и агресия и то от световния видео обмен. Надписът преди началото на телевизионния филм с обръщение към родителите и възрастните ” Филмът не се препоръчва за деца под 16 години” е крайно нефективен. Препоръката повече разпалва любопитството! В някои шоу програми също се демонстрират показно неморални сцени, които развръщават. Почти не се говори и пише или много малко се говори и пише за хора на труда от всички области на материалния, социален и духовен живот, за нашите предци от славното ни минало, за историята („учител на народите”), за поучителното Велико българско възраждане, за бележити родолюбиви българи, на които младежта да подражава запозната с техния пример, начин на живот и трудова народополезна дейност. Пропагандирането на родолюбието, патриотизма би трябвало да се възкреси, като молитвата „Отче наш...”. Нашето общество се нуждае от нови възрожденци, от ново Велико възраждане. А това от своя страна се нуждае от нова философия, идеология, ако щете от стратегия или концепция за всички сфери на материалния и духовен живот. Следователно, възниква проблемът дали трябва да има някаква цензура, предимно в морално етичен план. Впрочем отговорът на въпроса е ясен и почти очевиден при наличието не само на един вариант за вземане на решение. Още повече не буди съмнение фактът, че анализираните проблеми са пределно ясни на медиите. Все пак радостен е фактът, че се наблюдава стремеж на някои сериозни медии да пропагандират примера и опита на нашите предци от миналото. Държавните органи, институции и някои партии Те, особено патриите, са в почти непрекъснато срамно и грозно боричкане помежду си. Вероятно някои го правят за надмощие и власт! Депутатите не съзнават, че като слуги на народа трябва да дават личен пример, да се показват като интелигентни, възпитани и високоерудирани, знаещи и можещи народни избраници. Тук възниква въпросът дали не е редно преди да постъпят на работа в Народното събрание депутатите да решават един кратък публично оповестен тест или курс по етика, ораторско изкуство и книжовен български език, които са били много успешно използвани още в зората на гръцката демокрация. Пародаксално звучи фактът, че в разни институти, учреждения и фирми назначаването на работа става с конкурс, или след решаване на тест, а в Народно събраниие, което е лицето на народ и държава се приемат не само некомпетентни фигуранти, но и крайно невъзпитани с нисък коефициент на интелигентност депутати, говорещи на диалекти. От изказванията на не малко от тях нищо не може да се разбере. От високата трибуна на Народното събрания звучат какви ли не бисери, които се внедряват в обществото. Какви законопроекти и решения могат да се очакват в полза на народ и отечество от такива некачествени хора, които не само че не могат да виждат негативните явления в обществото, но и самите те са проводници на тях!? Тъй като във висшите учебни заведения се подготвят предимно ръководни и творчески кадри би било необходимо също да се изучават подобни дисциплини, свързани с морала, етиката, ораторското изкуство и т.н.. Грозна и срамна гледка представлява Народното събрание, когато започнат клеветите, компроматите, личните обиди и интриги, демонстриращи се пред цялото общество по един долнопробен унизителен и безпрепятствен начин и некнижовен български език. Точно тука съвсем правилно средствата за масова информация показват, че рибата се вмирисва от главата. Ако целта е да се въздейства по този начин върху тях, то практиката показва, че отговорни лидери и техни приближени се държат като богоизбрани, безпогрешни, недосегаеми, криейки се под имунитета си. Трибуната на Народното събрание се оказва място за лични противоборства, а не за сериозни законодателни проекто предложения и решения. Те живеят с усещането че като хора с имунитет на тях всичко им е позволен.Влезлите в Парламента с използване на връзки и пари, некоректните склонните към конфликти депутати биват лесно оправдавани и освобождавани под гаранция в случаите, когато нарушават законите и вършат престъпления. Какво се постига с представянето на тези негативи пред обществото, което днес се научи лесно да отсява истината от лъжата.!? Новини, Информация - Да! А може би целта е политиците да се засрамят и поправят или т.н електорат да ги коригира, и оценява за следващите избори, групирайки се около определени лидери и партии!? Да!? Ама не!“ Вече се говори едва ли не за богоизбрана политическа класа. Тази отгледана вече класа е ясна и тя ще ни управлява в бъдеще. Тази класа се откъсна или е в процес на пълно отдалечаване от народа от неговите проблеми. Тя вече загуби общественото доверие. Това е една от съществените причини за народните улични протести. В парламента почти всеки ден сме свидетели на разправии и своеобразни словесни войни, нападки с грубо отношение, вулгарни и недостойни за народни представители изказвания и поведение на някои депутати. Ами това толкова лесно се пренася надолу и по етажите на власттта, достигайки до т.н. електорат, върху който се влияе. Той може да се настройва, и да се поляризира. Как политиците влияят върху хората!? Достатъчно е да се приведе следния елементарен пример. Веднага след революцията през 1989 г. в парламента попаднаха народни представители с образование предимно в областта на хуманитарните науки; (икономика, право и др., явно с цел да се изработи и приеме новата конституция). Тогава кандидат студентската младеж се юрна към хуманитарните ВУЗове. Почуства се отлив от техническите науки. Сега се отчита, че икономиката ни страда и има огромна нужда от към висши технически кадри. В същност най-напред те бяха изгонени на улицата. Подобно е подражанието и възприемането на негативни явления, проводници, на които стават публичните личности; политици, депутати, артисти, спортисти и др. С безотговорното си поведение някои политици действат демобилизиращо, обезкуражаващо, обезверяващо, отрицателно и с подражание от страна на т.н. твърд електорат.. Призивите на отговорните държавни лидери от типа ”Дайте всички да дадем” нормално остават като глас в пустиня. Основната задача на държавните институции на партиитете, респ. на политиците е да служат на народа като негови слуги в координация, взаимодействие и съгласуваност помежду си, с извънпарламентарните сили, гражданските движения, а не да си прехвърлят отговорностите, да се плюят помежду си, да създават конфликти, клевети и интриги и то пред цялото общество и да показват колко те са безгрешни и колко противниците и опонентите са виновни за всички беди на народа. Щом един политик може публично да се държи грубо нападайки друг, защо електоратът, обикновенният гражданин да не може да прави същото, подражавайки!? Ето ключът!? Това важи преди всички за младежта. Какви народни водачи са такива публични личности станали медийни герои, как зрялата част от народа ще ги последва, като се отвръщава от техния начин на живот, поведение, манипулиране и баламосване с груб език в противовес с всякакви морални и етични ценности и норми, често с вулгарни изрази и думи много далече от книжовния език!? От друга страна обаче определена част от младежта им подражава!?. От нея утре ще излязат същите, ако не още по-лоши и недостойни за народни избраници депутати. Народът трябва да получи реално, реализуемо право да отзовава народни представители и политици, които не си вършат работата, дават лош, извратен или деформиран личен пример пред обществото със своите заядливи и интригантски действия, обидни изказвания, подигравки, манипулиране, баламосване и залъгване само и само, за да се задържат на власт, прескачайки като политическа класа от една партия в друга, независимо на какво равнище се намират в иерархията и т.н. Това не е ли подигравка с електората, който ги е избрал в листата на дадена партия!? Трудно могат да се посочат примери за повече от 20 години властващите за момента да са приели някакво положително и добро предложение на опозицията, която задължително трябва да опонира конструктивно. Това на практика, под прикритието на демокрацията си е чиста форма на диктатура - мнозинството винаги знае, че то ще печели и налага силово своите решения!? За каква отговорност пред обществото, за какво съгласие, консенсус или координация, взаимодействие и съгласуваност в действията в полза на народа може да се говори!?. Тогава какво развитие и просперитет може да се очаква на народ и отечество!?. Ами те се дебнат помежду си, непрекъснато си нанасят удари, понякога непозволени и срамни, които рефлектират в обществото. По този начин отклоняват вниманието към решаване на истинските народни проблеми. И надолу става същото, още по опасно. Властимащите сякаш забравят или не съзнават, че трябва да дават личен пример пред обществото, че са слуги на народа. Затова с лекота често недобросъвестните и безотговорните си позволяват да го манипулират. Може да се очаква, че зараждащата се класова борба в бъдеще ще придобива все по-сериозни форми на изява. А младежта е най-податлива, най-чуствителна, най-борбено настроено.... Нека накратно да погледнем някои конкретни източници, които създават условия за възникване на много от негативните явления на обществото, включителнио за насилието, вандалщината и агресията. Някога работниците са чупели машините, смятайки, че те са виновни за тяхното незавидно положение. Кой е виновен и кои са причините за агресията и вандалщината, свързани с чупене на витрини, съоръжения на автобусни спирки, обръщане, палене и чупене на автомобили, автобуси и какво ли още не.!?. Нима това е присъщо на демокрацията!? Ако е анархия, какво е противоборството с нея!? Анархията с всички нейни форми на реализация създава и страх в обществото. Семейството. То е подложено на стрес и изпитание, особено семейството на младите хора. За да се изхранват мъжете и жените трябва да работят. На работните места се натрупва стрес, напрежение, страх от загуба на работата. В дома наред с безпаричието и бедността стават семейни разпри, т.е снемане на натрупаното през деня напрежение. От това страдат децата. Липсва или по скоро застрашена е природно заложената майчина и бащината грижа за възпитание, надзор и контрол в първите седем – осем години. Не малко са децата на разведени родители, факт който бавно, но сигурно води до трупане на напрежения и деформации в характера и съзнанието на децата. Това е свързано с погазването на морала и отгворността на родителите пред децата, които са създали. Безработицата създава в семейството също негативни, невидими на пръв поглед за обществото, неприятни разговори вътре в семейството, дразги, разправии, караници, насилие, побоища, които се отразяват негативно върху подрастващото поколение, създавайки напрежение у тях. Това налага неотложната и актуална необходимост от създаване на възможности и условия всички деца, без родителски контрол през деня, да бъдат приемани в детски градини. Ако те са недостатъчни - да се строят. Останали без надзор в къщи, те или си чатят по Интернет, не рядко дразнейки се помежду си или се скарват още в къщи, излизат на улицата, в училището идруги публични места да решат проблемите с физическа сила, така, както са гледали по филмите, подражавайки на „героите”от екшъните или интернет игрите.. Или пък стоят и гледат разни филми и игри, които възбуждат детските им въобръжение, страсти и мечти за героизъм, най честата реализация на който е агресията, вандалщината, наркоманията, алкохолизма и редица други извратени неморални деиствия. Да оставим, случая с японските традиции, при които девойката отива да учи и да работи, докато създаде семейство и след това със знанията си да възпитава децата! Те обаче са поучителни. У нас от една страна безработицата принуждава жените да работят, а от друга - по-малко да раждат, за да могат да се развиват в кариерата и да се изхранват. Не всички имат възможност да плащат на гувернантки или да се вредят в детски градини. Това става за сметка на децата и се отразява негативно, създавайки напрежения, които имат различна форма на релаксация (снемане на напреженията). Не малка е частта от младежта, която не желае да живее в законно утвърдено семейство, както техните предшественици. Това е процес свързан с епохални промени. Живее се свободно, без да се раждат деца, или ако се раждат при един лесен развод, отново страдат децата. Как растат и какви пълноценни граждани ще станат такива деца!? И това на този етап бавно, но сигурно разрушава традиционния добър семеен и обществен морал. И това явление не може да мине безболезнено. Някога в патриархалното семейство децата са получавали по–добро възпитание, дори при неграмотни и малограмотни родители, имало е дисциплина, определено почитание към по възрастните, нещо което в наше време е твърде дефицитно явление. Наблюдава се без наличие на причини на безцеремонно грубо държане с възрастни хора, нападения, измама и т.н. Децата в голямо семейство растат между възрастни в един голям род, помещаващи се в един дом, своеобразно домашно семейно училище. Още по-страшното е, че деца се раждат и захвърлят в кофи за смет, ненаблюдавано явление в миналото, продават се деца като съвременни роби, появиха се нов вид престъпления-трафик на хора, предимно на деца. Търгува се неофициално с човешки органи с деца. Човешкият живот се обезцени. Семейството се изправя пред нови застрашителни предизвикателства, свързани с неговата роля и нормално съществуване. А това безспорно хвърля отпечатък върху децата и подрастващото поколение, върху тяхното мислене и поведение, на улицата, в училишето, на стадиона, в увеселителното заведение, в болницата, навсякъде сред обществото. Училището. Неговата роля е свързана с непрекъснатите и неефективни реформи в образованието. Какво му беше лошото на нашето образование - едно от най-доброто в света!? Трябваше ли да рарушим всички достижения, постигнати при социализма !? Тоталното отричане на социалното и другите достижения на социализма се оказа пагубно. Веднага, след революционните промени през 1989 г. в средствата за масова информация беше съобщено, че по-общ коефициент на интелигентност и образование населението на България е на второ място в света, след това на евреите. Вместо другите страни да се поучат от нашия опит, оказа се че исторически заложеният начин на мислене и действие у нас да рушим, особено при революционни промени, и да се учим от другите, обикновено- от по напредналите големи страни, доведе до много ниска ефективност и образвателно ниво при всички степени на образование – начално, средно, полувисше и висше.(излишно е да се посочва, че проспериращите страни, като Финландия например, залагат приоритетно на образованието, науката и социалното общество). Ако неграмотността в България преди 1989 г. беше ликвидирана, сега броят на неграмотните е отчайващо голям. Къде сме сега!? Неграмотносттта е една от причините за публичната оценка, че Обществото ни е залято с „простащина” и пошлост. Ами тя простащината е свързана и с негативните явления, като необузданата агресия, вандалщината, алкохолизма, наркоманията и др. В нашата нация като че ли подражанието на чуждото е генетично заложено. Вместо да се опираме на някои свои достижения, ние сме склонни лесно да се прекланяме пред чуждото и да копираме от чужденците всичко модерно, включително и свързаното с развращаване, особено на подрастващите; със секс, порно филми, чалга, разюздани купони, разгулен и разголен живот и насилие, с внедряване на чуждици в иначе богатия ни роден български език и т.н.. В какво родолюбие се възпитават децата като говоримия и писмен език вече е „наводнен” и „обременен” с много чуждици!?. Как ще си опазим езика, за който се сещаме като че ли само на 24 май!? Какво изучават децата по български език и литература!? Ако отец Пайсий стане от гроба си, сигурно пак ще възкликне както в своята история славянобългарска ”О, неразумний юроде, поради що се срамиш от своя род и език” и пак ще легне в гроба. Водачите и лидерите на партии, държавни институции се показват по средствата за масова информация с техния срамен български език и то в епоха, в която българската азбука и езика ни получиха световно произнание и от Европейския съюз. Както всеки кандидат за работа се явява на интервю и бива тестван и освобождаван поради непригодност, така и високоотговорните държавни служители, политиците трябва да бъдат подлагани на такива тестове. Иначе излиза, че депутатите създават закони, които не важат за тях. т.е създават закони да облагодетелстват самите тях и да се изпълняват от т.н. електорат!? Учашите се загубиха интерес към образованието, към историята, към четенето, към познабието въобще. Не малка част от тях нямат реална представа за миналото. Оправданието не е само с Интернет!? „Голямото малко четение” е козметично средство, то едва ли ще накара подрастващото поколение да влезе в библиотеките или в къщи да чете книги и да се образова!? А много от тях не виждат перспектива още на прага на живота!? Подрастващото поколение не се възпитава с различни форми на трудова дейност.. Някога училищата в по-малките населени места (села и градове) имаха собствена работилница, ботаническа градина, която обработваха, помагаха в земеделския труд и в животновъдството. В градовете училищата и висшите учебни заведения организираха бригади в помощ на селското стопанство. Липсата на ангажираност с трудова дейност отклонява мисленето и действията на подрастващите в отрицателна посока, чрез. изразходване на натрупаната потенциална енергия и напрежения, упражнявайки физическа сила, посещение на нощни дискотеки, стадиони, където употреба на алкохол и дрога е в съчетание с викове, крясъци, агресия и вандалщина. Липсва вечерен час, който да се спазва строго, Как да се осигури гарантирано ограничение на достъпа на деца и юноши до нощните увеселителни заведения, до забраненитре и неподходящи филми за непълнолетни!”. Отговорите се очакват от заинтересованите и отговорни институции. Съзнанието на децата е концентрирано в посещения на партита, купони, заведения, които са свързани с необуздани и неконтролируеми действия, защото не са достъчно ангажирани с извънкласна трудова дейност, кръжоци, физкултурни и спортни занимания, туризъм и други физически натоварвания и т.н. Недопустимо е в основното и средното училище да се легализира пиенето на алкохол, тютюнопушенето. Не е тайна, че не рядко учениците пушат заедно със своите учители. Къде е личния възпитателен пример на учителя, който в миналото е бил издигнат на висота!?. Малко са мъжете учители и възпитатели в средните училища. Ако жените са природно надарени с майчини грижи и възпитание на децата, то мъжете създават по-голям респект. Някога в епохата на Великото българско възраждане училището, респ. учителите са били издигнати на висок пиедестал в обществената иерархия със своята просветна и културнно образователна народополезна мисия. Ниското заплащане на учители и преподаватели във висшите училища води до корупция, занижаване на изискванията и дисциплината. Малко са мъжете, които са склонни да поемат тази нископлатена професия. Парите започнаха да решават всичко. Пари на всяка цена, включително за разпродажба и на оръжие, наркотици, проституция, вземане на изпити, назнзачаване на работа, лечение и т.н. Много се говореше и се писа за ученически униформи. Униформата е съществен атрибут на дисциплината и правилното възпитание. Тя поставя всички под еднакъв социално нравствен знаменател; ученици, военни, полицаи, железничари и др. Униформата там, където се използва създава ред и дисциплина. Военното обучение в средното училище, и във висшите учебни заведения в миналото също имаше положително въздействие върху изграждането характера на децата и юношите. Нещо повече, много от фирмите вече внедряват еднакви облекла на своите работници и служители. Децата на богатите могат да се явяват в училище с разкошни дрехи и украшения. Това създава разслоение и между учащите се. Децата на бедните родители растат с ниско самочуствие, за разлика от тези на богатите родители. Идва времето, в което някои от тях, макар и със заложби, няма да могат и да учат. Облеклото оказва силно въздействие особено върху момичетата. Разслоението става причина за формиране на групи създаващи дразги, трупане на непрежения, снемането на които може да има различни форми на изява, включително индивидуалини и групови побоища, училищна или публична агресия на обществени места, вандалщина и др... Стадионите, партитата, увеселителните заведения стават арени на противоборства и необуздана агресия, където се изразходва натрупаното напрежение. Различните форми и изяви на агресията не само че не затихват, не овладяни от съответните отговорни институции те намират реализация в нападения на интелектуалци, лекари, учители, те проникнаха в честванията на абитюриентски вечери, които представляват финален етап на обучението преди встъпването в реалния живот. Реформите в армията, и отмяната на задължителна военна служба Това за момчетата е сериозен фактор, който води до горепосочените негативни явления свързани с насилие и агресия. Не случайно в традиционната българска реч се казваше ”Мъж, който не е служил войник, не е истински мъж”. Преминаването през казармата беше важна школа за възпитание на мъжество, ред и дисциплина, каляваща мъжкия характер. Възможно ли е и с какви средства трябва да се замени тази школа за мъжество и дисциплина!? Това е сериозен и актуален проблем на образователната система, чакащ своето решение. Военното обучение, свързано с труд и отбрана би могло да намери подходяща форма на внедряване в средното и висше училище. До каква степен на развитие ред и дисциплина са стигнали швейцарците, които на полето работят със пушките си и провеждат военни обучения, свързани със строго спазване на реда, изпълнението на поставените задачи и дисциплината. Що се отнася до мерките, те трябва да бъдат много строги. Престижа на полицията, наред с изискванията към нея, трябва да се издигне на високо равнище. Ние сме склонни да обвиняваме полицията за какво ли не. Полицаят на служба, както войникът на пост е неприкосновено лице. В САЩ например никой не може така безотговорно да се държи с полицай и полиция. Всеки дръзнал да обиди, да удари полицай получава много строго наказание. Авторитетът на полицията там е много голям. От тук идва и респектът. Във Финландия хората доброволно сътрудничат на полицията и смятат това за чест и за дълг пред обществото. А у нас съществува страх по скоро от престъпниците, отколкото от полицията. Вероятно затова и престъпниците нямат страх от полицията и съда.. Говори се, че мафията се е сраснала с държавата. А може би и полицията е недобре обучена как трябва да се действа в конкретните случаи, без да се създават опасни ситуации водещи до напрежения и агресивни действия. Необходимо е критериите в подбора на полицаите да бъдат по строги и взискастелни. В не малко европейските страни, полицаите говорят поне един чужд език освен матерния - френски, английски, немски или испански. Правосъдието трябва да е строго. Каква е това правосъдие, което пуска престъпник под парична гаранция. Само бедните ли трябва да пълнят затворите?! Това създава условия не само за непрекъснато откупване на вина и за ненаказана корупция разбира се, на богати престъпници, за които отечественото ни, правосъдие положи и полага големи усилия и грижи да ги отглежда. Тези мерки ги стимулират да продължават да вършат ненаказни престъпления. Какво лошо имаше в т.н. „доброволни отряди”, които бяха започнали да дежурят денонощно и всички мъже от кварталите се явяваха доброволно веднъж или два пъти в месеца на нощни дежурства. Полезна или вредна беше дейниостта на Отечествения фронт по местоживеене!? Имаше реален резултат, сигурността и спокойствието на гражданите беше гарантирана. Нима това е в противоречие с демокрацията или то е отживелица от миналото на т.н. тоталитаризъм, т.е социализъм, който ние анатемосахме по всички показатели и днес продължаваме подсъдно да настройваме младежта към миналото.!?. Демокрацията не е анархия, тя е задължение, ред, спазването върховенството на закона. У нас все още или няма ефективни закони за борба с негативните прояви в обществото – рожби на Демокрацията или ако има някои, то те не се спазват и не достигат по места, не се реализират Негативните явления имат комплексен характер На практика преобладашащата част от възникналите по-гореизложени проблеми с предприетите плахи и неефативни мерки за тяхното решаване, след определена правилна медийна шумотевица, обикновено отново заглъхват и след определен инкубационен (скрит подготвителен период) симптомите на болестта отново се появяват, заболяването става хронично и още по остро с тежки последици. Така стоят проблемите с физическото насилие, вандалщината и агресията. По-горе е спомената само определена част от хроничните заболявания на обществото, и основните фактори създаващи благоприятна почва за тяхното раждане и развитие. Накрая неизбежно възниква въпросът, кой е единственият и решаващ фактор!? Трудно може да се установи. Установява се, че причините за агресията и другите негативни явления са комплексни. За да се излекува обществото е необходимо със съответните закононодателни и изпълнителски правителствени решения да се впрегнат в работа всички етажи в сградата на общественото битие и съзнание (отговорните държавни институции) главната цел на които е да се немерят „кривиците”, за да може правилно да се определят комплексните причини за тях. Правилното формулиране на точната диагноза и степен на развитие на общественото заболяване, разпростиращо се във всички сфери на материалния, социален и духовен живот, е необходимо като гаранция, за да може то да бъде изрязано все още като доброкачествен тумор, преди да се изродило в злокачествен пагубен тумор, смазващ и унищожаващ задъхващото се общество с преодоляването на какви ли не други проблеми, и по този начин да се осигури нормалното функциониране и развитие... Подготвил д-р Богомил Великов Колев

Нагоре