Постинг
14.05.2013 18:10 -
Относно неуспехите на невлезлите в парламента партии
Автор: bogomil
Категория: Политика
Прочетен: 985 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.05.2013 07:50
Прочетен: 985 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 29.05.2013 07:50
Малките и новопоявилите се партии не са ориентирани и не могат да бъдат
припознати от избирателите Много са причините водещи до успех или неуспех на изборитена отделните стари и новосформирани партии. В опита си да анализират причините за неуспеха да влязат в парламента се търсеха всякакви други причини - липса на финансови средства, на достатъчно време за пропаганда и агитация, на конфронтациите и т.н. , но се изпускаше главната, определящата причина. Една от най-съществените причини, отнасяща се до неуспехите на малките и новопоявилите се партии е липсата на ясна ориентация, коя част от народа представляват. Анализът показва, че една от основните причини на тези партии като „Движение за България (ДБ)”, ”Национален фронт за спасение на България (НФСБ)”, и др.”, дори и старите ”РЗС”, „ДСБ-БДФ”, СДС” да не влязат в парламента е неясното им определяне и ориентация, чии интереси защитават, коя част от народа, прослойка, група или класа е техният т.н. „електорат”. Почти всички партии в програмите си включиха леви програми, опитвайки се да яхнат народния гняв и протести срещу политиците въобще, а в същия момент някои от тях се определят като десни: „ДБ”, „ДСБ-БДФ”,”СДС” и др. Затова и народът не можа да ги припознае... На преобладаващата част от населението не е ясно какво е ляво, дясно, център и т..н. Партията на Кунева, по думите на иначе грамотния неин говорител, още във вторник 14 май в една от медиите, при предизборната агитация също определи тази партия като дясна. Класическото определение на ляво ориентираните партии е, че те защитават или поне са призвани да защитават интересите на бедните (средните) слоеве от населението; бедни селяни, работници, на т.н. наемни работници, социално слаби, болни, инвалиди, учащи, студенти и т.н. Следователно, те са партии призвани да водят социална политика в името на преобладаващата част от населението - работници, селяни, служащи, т.е да покровителстват тази прослойка от избирателите, опитвайки се да създават хармония, като се борят срещу едрия капитал, монополите, олигарсите, срещу безмилостната и безконтролна експоатацията на богатите и т.н. Десните партии, според класическите науки и практиката защитават интересите на богатите, на капитала, на едрите земевладелци-арендатори, на богатите собственици на фирми, олигарсите, монополите и т.н. Те се стремят да развиват икономиката, селското стопанства, да стимулират предприемачеството, и да трупат печалби за сметка на народа и т.н. "България на гражданите" се определи като дясна с лява програма. Народът, избирателите не можаха да дешифрират и припознаят каква е тази партия, чии интереси защитава. От наименованието излиза, че тя е партия на всички граждани на България, т.е на всички българи. И очакваха едва ли не, че всички граждани, т,е. всички българи ще гласуват за лидера Миглена Кунева и нейната партия. Така стои проблемът и с другите невлезли в парламента десни партии. Като дясна партия, нещо което не всички избиратели знаят добре, означава, че тя ще защитава интересите на богатите, на капиталистите, и не бива да очаква подкрепа от бедните, от бедстващите. Затова лицемерно или неориентирано с демагогия показва, че е техен покровител, манипулирайки ги по такъв начин съзнателно или несъзнателно!? Това е парадокс, който е намерил много благоприятна почва за съществуване и развитие у нас. Всяка нова партия се обявява предимно като лява с политическа програма насочена към преобладаващата част от населението, очаквайки всенародна подкрепа. В такъв случай участващите в изборите 45 партии, съставили програми в името на всички българи би трябвало да си поделят гласовете по равно, но за съжаление избирателите не можаха да ги припознаят. Следователно като партии с леви програми, ако не се включат към класическата лява партия (Коалиция за България”), те би трябвало поне да да бъдат сродни на нея. Такава еднопартийна система обаче е характерна за отминалия и крайно незаслужено анатемосан социализъм. За демократичното общество е характерна многопартийната система, но не и такава с 45 партии борещи се за власт или за супсидии или за лесно съществуване на тихо, на гърба на народа, като безгласни букви. Партиите се делят по своята политическа ориентация и ценности; дясно, ляво и център. Големият брой партии показва, че населението на България е дезориентирано и разпокъсано на различни групи и грички с неясни интереси, начин на живот и битие. Това налага необходимостта от намаляване или редуциране броя на партиите и партийките, чрез обединяване на сродните в коалиции..... Партиите от центъра, по принцип са балансиращи или ориентирани наляво - като лявоцентристки или на дясно - дясно центристки. Обикновено в демоктратичните общества (държави), се срещат формирани социалистически, комунистически, социал демократиески, демократически, републикански, либерални, консервативни, християнски, християндемократически, работнически, селски, зелени партии и т.н с ясна ориентации чии интереси защитават. Техният електорат е ясно определен. Всяка една партия защитаваща определена ценностна система в зависимост от своите убеждения и група, прослойка или класа от избирателите, които представя, се стреми да привлича все повече свои членове и симпатизанти и да влезе в Парламента... Преобладаващта част от нашите партии в това отношение са напълно неоринтирани. Излиза че партиите с дясна политическа ориентация, като тези на Миглена Кунева, би трябвало да бъдат партии сродни на "Герб" като дясно ориентирани партии, независимо от това, че и наименованието на „Герб” е символ също на цяла България, едва ли не на всички българи. Затова търсейки своята партия много от избирателите се разпиляват към малките неясно ориентирани партии. И от тук произтичат бъркотиите, хаоса, грешките, провалите, припокриване, възможна кражба на програми и т.н., Всичко това води до объркването на не малка част от т.н. електорат. Голям процент от избирателите не гласува не само поради разочарование от политическата класа, но и това че не знае кой ще защити техните интересси, въпреки че в предизборната агитация и пропаганда, всички се кълнат в обещанията си, че ще служат на народа. Така стои проблемът и с всички останали партии, извън парламента. РЗС например съвсем заслужено е вън от парламента. Тази партия бе припозната, т.е напълно дешифрирана, партия на големия неефективен шум, яхнала народния гняв демагогски, уж че защитава интересите на всички българи. На практика партията на Яни Янев се люшкаше неориентирано ту на ляво, ту надясно, създавайки реално нередко интриги, мъчейки се лицемерно да заблуждава населението като привърженик на „реда, законността и спаведливостта”. СДС също не знае как да се преустрои и да се определи и ориентира, коя група от избирателите е нейния електорат, интересите на коя група, прослойка или класа защитава-на бедните или на богатите. Там се разиграваха типичните байганьовски приоми в борбата за власт и надмощие с т.н. отлюспване, едно невероятно, причудливо българско изобретение, и т.н. ДСБ-БДФ загубиха избирателите си поради разочарования, но и от настояще неприпознаване. Кои са днес демократичните сили в България!?. Това са бедните селяни, наемните работници и служители, пенсионерите, безработните, учащите се, студентите, болните, инвалидите, социално слабите, гладните... Това е електоратът на ляво ориентираните партии; класическа пример в това отношение е „Коалиция за България”, която включва сродни партии. Някога СДС включваше еднородна по убеждение и все още нераслоена част от избирателите, недоволни от миналото на социализма. Днес социалистическата обществено-икономическа система, макар и останала в миналото и историческата летопис, отново бавно но сигурно прави своя нов прощъпулник и започва да се очертава като алтернатива на изчерпващия възможностите си вече капитализъм, независимо от опитите да се облагородява с някои приоми на социаната политика. Тук проблемът се свежда до идеята възможно ли е социализмът отново да се наложи, преодолявайки някои грешки от миналото на основата на демократично управление и пазарната икономика!? Примери и реални насоки има в; Китай, в някои страни на Латинска Америка, Финландия и др. По законите на капиталистическата обществено икономическа система, днес българското население на практика фактически е разслоено на класи; бедни и богати. Има признаци вече и на класова борба. Именно тези са едни от основните причини за оттеглянето на избирателите от горепосочените десни партии с леви програми. СДС и сродните й партии се опитваха да защитават интересите на всички граждани. Едни са интересите на богатите избиратели, други са тези на бедните, на наемните работници и селяни. Това различие до голяма степен определя ориентацията на избирателите, поне на по-будните от тях.. Чии интереси защитават днес СДС и сродните й партии!? Те се определят като десни, защитаващи богатите, а са против наложилата се партия като дясна ”Герб”, която днес „осъзнавайки грешките си” също се мъчи да ухажва и манипулира разгневения народ със социални програми, след близо 4 годишно водене на груба дясна политика, прилагайки някои методи на диктатурата. Интересен е случаят на партията, опираща се на пропагандата на телевизия „Скат” харесвана от голяма част от зрителите. Тази партия поставила си за цел да създаде „национален фронт за спасение на България”, също остана не напълно припозната от населението. Не е ясно тази партия дали има също националистически интереси, имайки предвид програмите на телевизия „Скат”, подобно на „ Атака”, която бе родена с помощта на същата телевизия. Някои събития и след изборите показаха, че тези две партии не само, че ще се конкурират нелоялно, но ще се протоивпоставят с методите и средствата на конфронтацията (сблъскването пред парламента още първи ден, след откриване работата на Народното събрание). Националният фронт за спасение на България също има лява политическа ориентация, подобна на тази на утвърдената „Коалиция за България” и ако споделя нейната ценностна система би могъл да подържа нейното управление, а тя борейки се за власт иска касиране на изборите, подобно на „РЗС” и „ГЕРБ“. Не е ясно при успех тази партия в каква посока ще се ориентира; наляво или на дясно. Влезлите или спечелилите партии, т.е преминалите 4 процентната бариера са ясно ориентирани и определени със своя електорат. От "Герб" ясно или прикрито са определили своя електорат - едрите собственици на фирми, банкери, олигарси, монополисти, едри земевладелци и арендатори, които ги финансират в предизборната кампания. Това са спонсорите или ”благодетелите”, които очакват бонуси и законови привилегии, когато партията подкрепена от тях спечели изборите и вземе властта.. За съжаление при изборите през 20013 г,. сметките на Герб и техните финасови ”покровители” се объркаха. Герберите си знаят електората и електоратът ги знае и затова те получават подкрепа на изборите от точно определени групи, прослойки или класа, успявайки лицемерно да привлекат допълнително някои средни и дребни предприемачи, както и подкупени неориентирани бедни и мизерстващи. За да има развитие, в интерес на истината трябва да се признае, че в едно истинско проспериращо демократично общество има нужда от дясно ориентирана партия и кооалиция, милееща за възхода на народ и отечество, опирайки се на своята коректна и конструктивна ценностна система и политика. "Коалация за България" – единствената най-ясно определена като лява партия със столетни традиции, е призвана да защитава интересите на наемните работници, и затова тази част от електората постоянно я припознава. Тази партия печели нови групи от будното обедняващо население, включително и младежта, която някога защитаваше СДС... ДПС също има електорат, който ясно припознава партията. Това не са само български граждани от други етноси. По принцип и призвание ДПС е с лява политическа ориентация, а днес има и един лояелен високо интелигентен водач, защитавайки определена група и прослойка от наемните работници от града и селото (предимно от селото). Така стои въпросът с депутатите и на "Атака", тях ги препознават гражданите с националистически убеждения, чуствителните патриоти и родолюбци. Тази партия обаче, като яхна уличните протести представи на този критичен етап нереализуема програма, макар че тя е прогресивна, но утопична по някои показатели - заплати, национализация и др..Като антипод на ДПС понякога в непримерена реч на нейни оратори е склонна да създава ненужно противоборство и напрежение. Следователно, все още в програмата и поведението на тази партия има еклектика и утопия, затова Европа не я приема, а една малка страна като нашата има нужда от такава националистическа партия, която няма агресивни завоевателни намерения.Функициите на Атака са по скоро защитни. По-опасни са националистическите партии на големите държави, на Великите сили. Тези четири партии са ясно ориентирани и лесно са препознати от т.н. електорат. Те имат оформен електорат, чиито интереси защитават. Останалите не са ясно ориентирани, избирателите не могат да ги припознаят, не могат да разберат дали те са тези, които ще защитават техните интереси и затова лабилните и неориентираните, най-бедните и ромите лесно се подават на манипулация и подкупване за 10, 20 или 50 лева. Все повече започва да се налага убеждението, че България още не е усвоила принципите на демокрацията и народоуправлението. Многото малки партии у нас които съставят 11% от гласувалите биха могли да бъдат трета политическа сила, ако се обединят в Коалиция, с ясно определана ориентация и ценностна система. По този начин ефективността от завета на хан Кубратще покаже, че „Съединението прави силата”, че многото обединени партии заедно създават по голяма потенциална енергия и могат да бъдат много по-полезни на своя народ и отечество Необходимо е да са отбележи, че преобладаващата част от средствата на масова информация като че ли не питат партиите, техните лидери или говорители, чии интереси защитават, какви са по ориентация; леви, десни, центристи и т.н. И интервютата често изпускат този съществен проблем. Липсват подобни публични дискусии по много от електронните медии. По този начин с помощта на медиите, колебаещата част от избирателите би могла да се ориентира, да проявява будно гражданско чуство и да дава своя принос в избора на най-достойните, защитаващи техните интереси. Това би спомогнало да се увеличи участието в изборите и по този начин би се съдействало за по точно оформяне на програмите на печелившите в изборите. Представителите или лидерите на гражданските улични протести също не са ориентирани, избирателите не могат да ги препознаят и да им гласуват доверие на този етап. Когато натрупат определен опит и ориентация на ляво, надясно, център и чии интереси ще защитават, тогава вероятно ще могат да влязат в парламента в бъдеще. Тези стихийни улични протести са предвестници на зараждащата се класова борба у нас, борба между доброто и злото в съществуващата система. Но от досегашното си поведенние докато израснат, тези движения, най-вероятно подобно на останалите извън парламента партии биха могли да изпълняват само контролни функции и да подкрепят социалната политика на правителството на професор Орешарски, могат да дават своята дан и принос в това жизнено необходимо всенародно дело, ако наистина желаят просперитета на своя народ, и милеят за отечеството ни. Тези анализи и разсъждения са резултат на личните наблюдения и разговори на автора с хора от града и селото и не са продиктувани от ничии външни интереси и влияния .
Подготвил и представил; д-р Богомил Великов Колев
www.bogomil.blog.bg
припознати от избирателите Много са причините водещи до успех или неуспех на изборитена отделните стари и новосформирани партии. В опита си да анализират причините за неуспеха да влязат в парламента се търсеха всякакви други причини - липса на финансови средства, на достатъчно време за пропаганда и агитация, на конфронтациите и т.н. , но се изпускаше главната, определящата причина. Една от най-съществените причини, отнасяща се до неуспехите на малките и новопоявилите се партии е липсата на ясна ориентация, коя част от народа представляват. Анализът показва, че една от основните причини на тези партии като „Движение за България (ДБ)”, ”Национален фронт за спасение на България (НФСБ)”, и др.”, дори и старите ”РЗС”, „ДСБ-БДФ”, СДС” да не влязат в парламента е неясното им определяне и ориентация, чии интереси защитават, коя част от народа, прослойка, група или класа е техният т.н. „електорат”. Почти всички партии в програмите си включиха леви програми, опитвайки се да яхнат народния гняв и протести срещу политиците въобще, а в същия момент някои от тях се определят като десни: „ДБ”, „ДСБ-БДФ”,”СДС” и др. Затова и народът не можа да ги припознае... На преобладаващата част от населението не е ясно какво е ляво, дясно, център и т..н. Партията на Кунева, по думите на иначе грамотния неин говорител, още във вторник 14 май в една от медиите, при предизборната агитация също определи тази партия като дясна. Класическото определение на ляво ориентираните партии е, че те защитават или поне са призвани да защитават интересите на бедните (средните) слоеве от населението; бедни селяни, работници, на т.н. наемни работници, социално слаби, болни, инвалиди, учащи, студенти и т.н. Следователно, те са партии призвани да водят социална политика в името на преобладаващата част от населението - работници, селяни, служащи, т.е да покровителстват тази прослойка от избирателите, опитвайки се да създават хармония, като се борят срещу едрия капитал, монополите, олигарсите, срещу безмилостната и безконтролна експоатацията на богатите и т.н. Десните партии, според класическите науки и практиката защитават интересите на богатите, на капитала, на едрите земевладелци-арендатори, на богатите собственици на фирми, олигарсите, монополите и т.н. Те се стремят да развиват икономиката, селското стопанства, да стимулират предприемачеството, и да трупат печалби за сметка на народа и т.н. "България на гражданите" се определи като дясна с лява програма. Народът, избирателите не можаха да дешифрират и припознаят каква е тази партия, чии интереси защитава. От наименованието излиза, че тя е партия на всички граждани на България, т.е на всички българи. И очакваха едва ли не, че всички граждани, т,е. всички българи ще гласуват за лидера Миглена Кунева и нейната партия. Така стои проблемът и с другите невлезли в парламента десни партии. Като дясна партия, нещо което не всички избиратели знаят добре, означава, че тя ще защитава интересите на богатите, на капиталистите, и не бива да очаква подкрепа от бедните, от бедстващите. Затова лицемерно или неориентирано с демагогия показва, че е техен покровител, манипулирайки ги по такъв начин съзнателно или несъзнателно!? Това е парадокс, който е намерил много благоприятна почва за съществуване и развитие у нас. Всяка нова партия се обявява предимно като лява с политическа програма насочена към преобладаващата част от населението, очаквайки всенародна подкрепа. В такъв случай участващите в изборите 45 партии, съставили програми в името на всички българи би трябвало да си поделят гласовете по равно, но за съжаление избирателите не можаха да ги припознаят. Следователно като партии с леви програми, ако не се включат към класическата лява партия (Коалиция за България”), те би трябвало поне да да бъдат сродни на нея. Такава еднопартийна система обаче е характерна за отминалия и крайно незаслужено анатемосан социализъм. За демократичното общество е характерна многопартийната система, но не и такава с 45 партии борещи се за власт или за супсидии или за лесно съществуване на тихо, на гърба на народа, като безгласни букви. Партиите се делят по своята политическа ориентация и ценности; дясно, ляво и център. Големият брой партии показва, че населението на България е дезориентирано и разпокъсано на различни групи и грички с неясни интереси, начин на живот и битие. Това налага необходимостта от намаляване или редуциране броя на партиите и партийките, чрез обединяване на сродните в коалиции..... Партиите от центъра, по принцип са балансиращи или ориентирани наляво - като лявоцентристки или на дясно - дясно центристки. Обикновено в демоктратичните общества (държави), се срещат формирани социалистически, комунистически, социал демократиески, демократически, републикански, либерални, консервативни, християнски, християндемократически, работнически, селски, зелени партии и т.н с ясна ориентации чии интереси защитават. Техният електорат е ясно определен. Всяка една партия защитаваща определена ценностна система в зависимост от своите убеждения и група, прослойка или класа от избирателите, които представя, се стреми да привлича все повече свои членове и симпатизанти и да влезе в Парламента... Преобладаващта част от нашите партии в това отношение са напълно неоринтирани. Излиза че партиите с дясна политическа ориентация, като тези на Миглена Кунева, би трябвало да бъдат партии сродни на "Герб" като дясно ориентирани партии, независимо от това, че и наименованието на „Герб” е символ също на цяла България, едва ли не на всички българи. Затова търсейки своята партия много от избирателите се разпиляват към малките неясно ориентирани партии. И от тук произтичат бъркотиите, хаоса, грешките, провалите, припокриване, възможна кражба на програми и т.н., Всичко това води до объркването на не малка част от т.н. електорат. Голям процент от избирателите не гласува не само поради разочарование от политическата класа, но и това че не знае кой ще защити техните интересси, въпреки че в предизборната агитация и пропаганда, всички се кълнат в обещанията си, че ще служат на народа. Така стои проблемът и с всички останали партии, извън парламента. РЗС например съвсем заслужено е вън от парламента. Тази партия бе припозната, т.е напълно дешифрирана, партия на големия неефективен шум, яхнала народния гняв демагогски, уж че защитава интересите на всички българи. На практика партията на Яни Янев се люшкаше неориентирано ту на ляво, ту надясно, създавайки реално нередко интриги, мъчейки се лицемерно да заблуждава населението като привърженик на „реда, законността и спаведливостта”. СДС също не знае как да се преустрои и да се определи и ориентира, коя група от избирателите е нейния електорат, интересите на коя група, прослойка или класа защитава-на бедните или на богатите. Там се разиграваха типичните байганьовски приоми в борбата за власт и надмощие с т.н. отлюспване, едно невероятно, причудливо българско изобретение, и т.н. ДСБ-БДФ загубиха избирателите си поради разочарования, но и от настояще неприпознаване. Кои са днес демократичните сили в България!?. Това са бедните селяни, наемните работници и служители, пенсионерите, безработните, учащите се, студентите, болните, инвалидите, социално слабите, гладните... Това е електоратът на ляво ориентираните партии; класическа пример в това отношение е „Коалиция за България”, която включва сродни партии. Някога СДС включваше еднородна по убеждение и все още нераслоена част от избирателите, недоволни от миналото на социализма. Днес социалистическата обществено-икономическа система, макар и останала в миналото и историческата летопис, отново бавно но сигурно прави своя нов прощъпулник и започва да се очертава като алтернатива на изчерпващия възможностите си вече капитализъм, независимо от опитите да се облагородява с някои приоми на социаната политика. Тук проблемът се свежда до идеята възможно ли е социализмът отново да се наложи, преодолявайки някои грешки от миналото на основата на демократично управление и пазарната икономика!? Примери и реални насоки има в; Китай, в някои страни на Латинска Америка, Финландия и др. По законите на капиталистическата обществено икономическа система, днес българското население на практика фактически е разслоено на класи; бедни и богати. Има признаци вече и на класова борба. Именно тези са едни от основните причини за оттеглянето на избирателите от горепосочените десни партии с леви програми. СДС и сродните й партии се опитваха да защитават интересите на всички граждани. Едни са интересите на богатите избиратели, други са тези на бедните, на наемните работници и селяни. Това различие до голяма степен определя ориентацията на избирателите, поне на по-будните от тях.. Чии интереси защитават днес СДС и сродните й партии!? Те се определят като десни, защитаващи богатите, а са против наложилата се партия като дясна ”Герб”, която днес „осъзнавайки грешките си” също се мъчи да ухажва и манипулира разгневения народ със социални програми, след близо 4 годишно водене на груба дясна политика, прилагайки някои методи на диктатурата. Интересен е случаят на партията, опираща се на пропагандата на телевизия „Скат” харесвана от голяма част от зрителите. Тази партия поставила си за цел да създаде „национален фронт за спасение на България”, също остана не напълно припозната от населението. Не е ясно тази партия дали има също националистически интереси, имайки предвид програмите на телевизия „Скат”, подобно на „ Атака”, която бе родена с помощта на същата телевизия. Някои събития и след изборите показаха, че тези две партии не само, че ще се конкурират нелоялно, но ще се протоивпоставят с методите и средствата на конфронтацията (сблъскването пред парламента още първи ден, след откриване работата на Народното събрание). Националният фронт за спасение на България също има лява политическа ориентация, подобна на тази на утвърдената „Коалиция за България” и ако споделя нейната ценностна система би могъл да подържа нейното управление, а тя борейки се за власт иска касиране на изборите, подобно на „РЗС” и „ГЕРБ“. Не е ясно при успех тази партия в каква посока ще се ориентира; наляво или на дясно. Влезлите или спечелилите партии, т.е преминалите 4 процентната бариера са ясно ориентирани и определени със своя електорат. От "Герб" ясно или прикрито са определили своя електорат - едрите собственици на фирми, банкери, олигарси, монополисти, едри земевладелци и арендатори, които ги финансират в предизборната кампания. Това са спонсорите или ”благодетелите”, които очакват бонуси и законови привилегии, когато партията подкрепена от тях спечели изборите и вземе властта.. За съжаление при изборите през 20013 г,. сметките на Герб и техните финасови ”покровители” се объркаха. Герберите си знаят електората и електоратът ги знае и затова те получават подкрепа на изборите от точно определени групи, прослойки или класа, успявайки лицемерно да привлекат допълнително някои средни и дребни предприемачи, както и подкупени неориентирани бедни и мизерстващи. За да има развитие, в интерес на истината трябва да се признае, че в едно истинско проспериращо демократично общество има нужда от дясно ориентирана партия и кооалиция, милееща за възхода на народ и отечество, опирайки се на своята коректна и конструктивна ценностна система и политика. "Коалация за България" – единствената най-ясно определена като лява партия със столетни традиции, е призвана да защитава интересите на наемните работници, и затова тази част от електората постоянно я припознава. Тази партия печели нови групи от будното обедняващо население, включително и младежта, която някога защитаваше СДС... ДПС също има електорат, който ясно припознава партията. Това не са само български граждани от други етноси. По принцип и призвание ДПС е с лява политическа ориентация, а днес има и един лояелен високо интелигентен водач, защитавайки определена група и прослойка от наемните работници от града и селото (предимно от селото). Така стои въпросът с депутатите и на "Атака", тях ги препознават гражданите с националистически убеждения, чуствителните патриоти и родолюбци. Тази партия обаче, като яхна уличните протести представи на този критичен етап нереализуема програма, макар че тя е прогресивна, но утопична по някои показатели - заплати, национализация и др..Като антипод на ДПС понякога в непримерена реч на нейни оратори е склонна да създава ненужно противоборство и напрежение. Следователно, все още в програмата и поведението на тази партия има еклектика и утопия, затова Европа не я приема, а една малка страна като нашата има нужда от такава националистическа партия, която няма агресивни завоевателни намерения.Функициите на Атака са по скоро защитни. По-опасни са националистическите партии на големите държави, на Великите сили. Тези четири партии са ясно ориентирани и лесно са препознати от т.н. електорат. Те имат оформен електорат, чиито интереси защитават. Останалите не са ясно ориентирани, избирателите не могат да ги припознаят, не могат да разберат дали те са тези, които ще защитават техните интереси и затова лабилните и неориентираните, най-бедните и ромите лесно се подават на манипулация и подкупване за 10, 20 или 50 лева. Все повече започва да се налага убеждението, че България още не е усвоила принципите на демокрацията и народоуправлението. Многото малки партии у нас които съставят 11% от гласувалите биха могли да бъдат трета политическа сила, ако се обединят в Коалиция, с ясно определана ориентация и ценностна система. По този начин ефективността от завета на хан Кубратще покаже, че „Съединението прави силата”, че многото обединени партии заедно създават по голяма потенциална енергия и могат да бъдат много по-полезни на своя народ и отечество Необходимо е да са отбележи, че преобладаващата част от средствата на масова информация като че ли не питат партиите, техните лидери или говорители, чии интереси защитават, какви са по ориентация; леви, десни, центристи и т.н. И интервютата често изпускат този съществен проблем. Липсват подобни публични дискусии по много от електронните медии. По този начин с помощта на медиите, колебаещата част от избирателите би могла да се ориентира, да проявява будно гражданско чуство и да дава своя принос в избора на най-достойните, защитаващи техните интереси. Това би спомогнало да се увеличи участието в изборите и по този начин би се съдействало за по точно оформяне на програмите на печелившите в изборите. Представителите или лидерите на гражданските улични протести също не са ориентирани, избирателите не могат да ги препознаят и да им гласуват доверие на този етап. Когато натрупат определен опит и ориентация на ляво, надясно, център и чии интереси ще защитават, тогава вероятно ще могат да влязат в парламента в бъдеще. Тези стихийни улични протести са предвестници на зараждащата се класова борба у нас, борба между доброто и злото в съществуващата система. Но от досегашното си поведенние докато израснат, тези движения, най-вероятно подобно на останалите извън парламента партии биха могли да изпълняват само контролни функции и да подкрепят социалната политика на правителството на професор Орешарски, могат да дават своята дан и принос в това жизнено необходимо всенародно дело, ако наистина желаят просперитета на своя народ, и милеят за отечеството ни. Тези анализи и разсъждения са резултат на личните наблюдения и разговори на автора с хора от града и селото и не са продиктувани от ничии външни интереси и влияния .
Подготвил и представил; д-р Богомил Великов Колев
www.bogomil.blog.bg
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
