Постинг
14.07.2010 10:12 -
Един коментар любезно препоръчан от един талантлив блогер
Автор: bogomil
Категория: Поезия
Прочетен: 996 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 14.07.2010 16:44
Прочетен: 996 Коментари: 1 Гласове:
3
Последна промяна: 14.07.2010 16:44
По препоръка на един талантлив и умен блогер представям като собствен постинг моя кратък коментар по повод поставения сериозен философски проблем свързан с ВЯРАТА и по специално с постинга : "Да вярвам ли ...!? Благодаря на аатора на постинга и за любезната преопоръка да поставя текста в моя блог!
Върху мой коментар показан в постинга на уважаемата Дивна8, ааторката на този постинг много провокативно и загадъчно поставя умни и интересни проблемни въпроси върху последните мои изреяения в този мой коментсар; Ето нейните изречения; " Вярата е необходима за тези, които не знаят. ...Когато знаем вярата не е неоходима!?... Вие вярвате, че сте жив или знаете за това!? ...Аз знам... каквото знам..."
Mила Divna8.
Не разбирам недоизказаните много сложно поставените проблемни въпроси. Ако те се отнасят до мен, бих отговорил с мъдростта на древния философ" Аз знам, че нищо не знам" Следователно, за мен като жив и временно пребиваващ в материалното си тяло, неговата диховна форма им нужда от вяра, от надежда и любов, независимо от това за каква вяра, надежда и любов става дума, в какво да вярваме, да се надяваме и да обичаме и как да вярваме, да се надяваме и да обичаме. И в това отношение като човек появил се на този свят както всички мои събратя и посестрими не по мое желание, аз вярвам в смисъла на живота под Слънцето, който се изразява в зависимост от възрастта по различен начин; децата и юнощите вярват в магически и вълщебни, макар и нереално съществуващи неша, но тая вяра прави щастлив живота им под Слънцето. Те още не съзнават, че трябва да се радват на земното щастие, че ги има под Слънцето и дори не се замислят, че един ден няма да ги има под него. Младежите вярват в божествената неземна любов, надяват се че тя ще ги споходи. И това усещане в болшинството от случаите е в рамките на мечтите за нереално съшествуващите принцове или принцеси, но това ангелско усещане носещо и радост и много тъга се приема нормално от негово величество живия човек, появил се временно под Слънцето на което трябва да се радва докато е жив, зашото всички чудеса на Природата се дължат на него; и ведростта и мъдростта на утрото и мечтите, очакванията, вярата и надеждата, че утрешния ден под Слънцето ще бъде по-весел, по--радостен, по успешен щастлив във всяко едно отнощение, било то свързано с материалния или с духовния ни живот. Тази вяра, надежда и любов ги дължим на това, че ни има под топлината и светлината на Слънцето. без които няма ЖИВОТ. Нима не си заслужава да се възхищаваме на Природата - на цвтята, на плодовете, на горите и на въздуха, който дишаме под Слъннцето!? Те събуждат нашата жажда за живот, вярата, мечтите и насладата, че ни има под Слънцето. Дори когато смятаме че сме щастливи, мислейки само за земното щастие изразяващо с в телесната или най -вече в неговата духовна форма, ние не си даваме смeтка кakво значи да си жив и здрав под негово величество Слънцето.
Вярата е атрибут на живота!
"Без вяра, Човек може да живее най-много до 3 дни"- това не съм го казал аз, това са мисли на велик човек! Ние всички вярваме в нещо, било то в; любовта, Бога. кариерата, бъдещето, щастието, здравето, успехите, в приятелите, близките и т.н. Вярата е смисълът на живота ни под Слънцето!
Що се отнася до моя скромна милост, аз съм убеден, че съм жив и това ме кара да вярвам. Ако не бях жив, нямаше да изпитвам усещането на духовната ми същност нуждаеща се от; вяра, надежда и любов.
O, ЧУДО!
http://www.youtube.com/watch?v=d_mLFHLSULw
http://www.youtube.com/watch?v=IvRDmHKfRa8&feature=related
О, СЛЪНЦЕ!
http://vbox7.com/play:ebff60ea
http://www.youtube.com/watch?v=d_mLFHLSULw
О, ЖИВОТ ЗЕМЕН И НЕПОВТИРИМ!
Позволявам си да ви представя част от моите някогашни скромни стихотворни опити, които са в някаво съзвучие с гореизложеното;
МОЯ МЛАДОСТ
Ех младост, моя неспокойна младост,
облечи в плът мечтата ми крилата,
тогаз със цялата човешка, земна радост,
щастлив ще литна над Земята!
Ще летя над малки и големи светове
с мощта на земния човешки гений,
за да слушам от далечните космични брегове,
пулса на века ни вдъхновений..
Славата на гения човешки ще разнасям
над всяко слънце и всяка мъничка звезда,
а на земната вековна жажда ще поднасям,
блага космични от първата бразда.
П Р И Р О Д А Т А и Ч О В Е К Ъ Т
Природата, изковала е вечен и смъртен закон
за всяка същество под тоз небосклон
Но, нима е създала човека едва да мъждука
или под нечия висша и мощна опека
да търси в живота пролука!?
Тогава…Нима по вечен природен закон
човекът трябва да тлее
или да се бори с живота /и самата Природа/
тъй както умее!?
И З В Р А Т Е Н А С И Л А
Надмощие в Човека днес цари
щом джобът пълен е с пари,
богат е той тогаз с копнежи
и Обществото може да разнежи.
НАДЕЖДА
С една безкористна надежда бих се влял в потока
със смъртен удар бих заличил аз позора...
И без да знам какъв ще беде моят дял в живота
бих литнал с космическа ракета в простора
Да вляза искам в далечна орбита на някоя планета
загадъчния танц на звездите тихи да науча
И тогава на Земята ще изпълня космичната соната
и към сияните простори пътя ще отключа.
НЕПОЗНАТАТА ПЛАНЕТА
Цяла вечност на звездния покров
тя крие красотата си от земната любов,
но скоро ще бъде от Човека покорена,
а с нея даже цялата Вселена.
СЛЪНЦЕТО
Слънцето прекрасно високо от небосклона
С лъчите свои страстно
грее тихо в балкона.
Слънчице прекрасно,
Творецо на живота,
Ти си тъй прекрасно
даряваш ни охота!..
СКРОМНИЯТ ЧОВЕК
Като всяко същество под тоз небосклон
той се развива по вечен Природен закон.
Като всяка тревичка трябва с цвят да цъфти
и на Земята плод благороден с труд да роди.
Като всяка птица все нагоре устремен да лети
и всички свои братя по разум и кръв да сплоти
ВЯРА
Земята-тоз пълновластен творец
вдъхнал живота от своя топлик
С любовта си гореща, с вълшебен резец
изваял човека могъщ и велик
Но защо светът така е устроен !?
Защо се люшка човешкият род!?
Човек е нима недостоен,
да се бори за мирен възход!?
Е как, би ли животът вървял
без човешките земни товари!?
Но как би човекът живял
сред жестоките земни пожари!?
О музо! Възпей ти ликът на Човека
в светлия Разум, в идеите нови.
Възпей го- в дъха на века,
в който ще липсват смъртни окови!
И аз вярвам! Ще се отърси нявга Земята
от страшната атомна плесен.
Тъй вярвам на Човека мечтата
ще бъде такава възторжена песен !
СЛАВА НА ТРУДА
След умора трудова, ефир
настъпва в душевния ми мир
Тогава всяка горест, моя мъка
и всяка тягостна разлъка
удавям в трудовия океан,
роден от моя блян….
Топлинка сърцето сгрява,
О, чаровна нежност как пленява
всяка уморена клетка
във вълшебната си плетка!
Ще те прослявам вечен труд
от всеки лек си най-прочут.
Моята умора е свидетел
за човека ти си добродетел,
негов незаменим другар,
дори в най-големия пожар
Ще запалиш хиляди Слънца,
за да стоплиш бъдните сърца.
А от природните капризи,
облечени в яки ризи,
хората ще се избавят
и тебе Труд ще славят.
След първия човешки ек,
създаде той модерния ни век.
Слава Чародеецо прочут,
Вечна слава на теб Труд!
МАГНЕТИЗМЪТ НА ПАРИТЕ
Защо сте огнени целувки,
парите раждат ласки и милувки,
по тях лепят се кат пеявици
и най-обаятелни красавици!?
ЛУНА
Обикаля небето богиня Селена,
вечно без своя любим Ендимион,
с любовта си зове го по цяла Вселена
пътува самотна по звездния склон
Всяко вечер над Земята с надежда,
тя шепот изпраща нежен и нов,
а той в пещерата лежи- не поглежда,
искрящата нейна любов.
Затуй с блясъка сребърен-чуден
сърцата на смъртните сгрява.
Вдъхновява живота им кратък и труден
с небесна любов ги дарява
По големи подробности свързани с голямата и обширна проблемна тема, която поставихте могат да се намерят в ;
www.bogomil.blog.bg
www.metaloved.blog.bg
www.bg.netlog.com/b_v_kolev
www.istoriabogomil.blog.bg
www.nautchnitrudove.blog.bg
www.vestnitcibogomil.blog.bg
Върху мой коментар показан в постинга на уважаемата Дивна8, ааторката на този постинг много провокативно и загадъчно поставя умни и интересни проблемни въпроси върху последните мои изреяения в този мой коментсар; Ето нейните изречения; " Вярата е необходима за тези, които не знаят. ...Когато знаем вярата не е неоходима!?... Вие вярвате, че сте жив или знаете за това!? ...Аз знам... каквото знам..."
Mила Divna8.
Не разбирам недоизказаните много сложно поставените проблемни въпроси. Ако те се отнасят до мен, бих отговорил с мъдростта на древния философ" Аз знам, че нищо не знам" Следователно, за мен като жив и временно пребиваващ в материалното си тяло, неговата диховна форма им нужда от вяра, от надежда и любов, независимо от това за каква вяра, надежда и любов става дума, в какво да вярваме, да се надяваме и да обичаме и как да вярваме, да се надяваме и да обичаме. И в това отношение като човек появил се на този свят както всички мои събратя и посестрими не по мое желание, аз вярвам в смисъла на живота под Слънцето, който се изразява в зависимост от възрастта по различен начин; децата и юнощите вярват в магически и вълщебни, макар и нереално съществуващи неша, но тая вяра прави щастлив живота им под Слънцето. Те още не съзнават, че трябва да се радват на земното щастие, че ги има под Слънцето и дори не се замислят, че един ден няма да ги има под него. Младежите вярват в божествената неземна любов, надяват се че тя ще ги споходи. И това усещане в болшинството от случаите е в рамките на мечтите за нереално съшествуващите принцове или принцеси, но това ангелско усещане носещо и радост и много тъга се приема нормално от негово величество живия човек, появил се временно под Слънцето на което трябва да се радва докато е жив, зашото всички чудеса на Природата се дължат на него; и ведростта и мъдростта на утрото и мечтите, очакванията, вярата и надеждата, че утрешния ден под Слънцето ще бъде по-весел, по--радостен, по успешен щастлив във всяко едно отнощение, било то свързано с материалния или с духовния ни живот. Тази вяра, надежда и любов ги дължим на това, че ни има под топлината и светлината на Слънцето. без които няма ЖИВОТ. Нима не си заслужава да се възхищаваме на Природата - на цвтята, на плодовете, на горите и на въздуха, който дишаме под Слъннцето!? Те събуждат нашата жажда за живот, вярата, мечтите и насладата, че ни има под Слънцето. Дори когато смятаме че сме щастливи, мислейки само за земното щастие изразяващо с в телесната или най -вече в неговата духовна форма, ние не си даваме смeтка кakво значи да си жив и здрав под негово величество Слънцето.
Вярата е атрибут на живота!
"Без вяра, Човек може да живее най-много до 3 дни"- това не съм го казал аз, това са мисли на велик човек! Ние всички вярваме в нещо, било то в; любовта, Бога. кариерата, бъдещето, щастието, здравето, успехите, в приятелите, близките и т.н. Вярата е смисълът на живота ни под Слънцето!
Що се отнася до моя скромна милост, аз съм убеден, че съм жив и това ме кара да вярвам. Ако не бях жив, нямаше да изпитвам усещането на духовната ми същност нуждаеща се от; вяра, надежда и любов.
O, ЧУДО!
http://www.youtube.com/watch?v=d_mLFHLSULw
http://www.youtube.com/watch?v=IvRDmHKfRa8&feature=related
О, СЛЪНЦЕ!
http://vbox7.com/play:ebff60ea
http://www.youtube.com/watch?v=d_mLFHLSULw
О, ЖИВОТ ЗЕМЕН И НЕПОВТИРИМ!
Позволявам си да ви представя част от моите някогашни скромни стихотворни опити, които са в някаво съзвучие с гореизложеното;
МОЯ МЛАДОСТ
Ех младост, моя неспокойна младост,
облечи в плът мечтата ми крилата,
тогаз със цялата човешка, земна радост,
щастлив ще литна над Земята!
Ще летя над малки и големи светове
с мощта на земния човешки гений,
за да слушам от далечните космични брегове,
пулса на века ни вдъхновений..
Славата на гения човешки ще разнасям
над всяко слънце и всяка мъничка звезда,
а на земната вековна жажда ще поднасям,
блага космични от първата бразда.
П Р И Р О Д А Т А и Ч О В Е К Ъ Т
Природата, изковала е вечен и смъртен закон
за всяка същество под тоз небосклон
Но, нима е създала човека едва да мъждука
или под нечия висша и мощна опека
да търси в живота пролука!?
Тогава…Нима по вечен природен закон
човекът трябва да тлее
или да се бори с живота /и самата Природа/
тъй както умее!?
И З В Р А Т Е Н А С И Л А
Надмощие в Човека днес цари
щом джобът пълен е с пари,
богат е той тогаз с копнежи
и Обществото може да разнежи.
НАДЕЖДА
С една безкористна надежда бих се влял в потока
със смъртен удар бих заличил аз позора...
И без да знам какъв ще беде моят дял в живота
бих литнал с космическа ракета в простора
Да вляза искам в далечна орбита на някоя планета
загадъчния танц на звездите тихи да науча
И тогава на Земята ще изпълня космичната соната
и към сияните простори пътя ще отключа.
НЕПОЗНАТАТА ПЛАНЕТА
Цяла вечност на звездния покров
тя крие красотата си от земната любов,
но скоро ще бъде от Човека покорена,
а с нея даже цялата Вселена.
СЛЪНЦЕТО
Слънцето прекрасно високо от небосклона
С лъчите свои страстно
грее тихо в балкона.
Слънчице прекрасно,
Творецо на живота,
Ти си тъй прекрасно
даряваш ни охота!..
СКРОМНИЯТ ЧОВЕК
Като всяко същество под тоз небосклон
той се развива по вечен Природен закон.
Като всяка тревичка трябва с цвят да цъфти
и на Земята плод благороден с труд да роди.
Като всяка птица все нагоре устремен да лети
и всички свои братя по разум и кръв да сплоти
ВЯРА
Земята-тоз пълновластен творец
вдъхнал живота от своя топлик
С любовта си гореща, с вълшебен резец
изваял човека могъщ и велик
Но защо светът така е устроен !?
Защо се люшка човешкият род!?
Човек е нима недостоен,
да се бори за мирен възход!?
Е как, би ли животът вървял
без човешките земни товари!?
Но как би човекът живял
сред жестоките земни пожари!?
О музо! Възпей ти ликът на Човека
в светлия Разум, в идеите нови.
Възпей го- в дъха на века,
в който ще липсват смъртни окови!
И аз вярвам! Ще се отърси нявга Земята
от страшната атомна плесен.
Тъй вярвам на Човека мечтата
ще бъде такава възторжена песен !
СЛАВА НА ТРУДА
След умора трудова, ефир
настъпва в душевния ми мир
Тогава всяка горест, моя мъка
и всяка тягостна разлъка
удавям в трудовия океан,
роден от моя блян….
Топлинка сърцето сгрява,
О, чаровна нежност как пленява
всяка уморена клетка
във вълшебната си плетка!
Ще те прослявам вечен труд
от всеки лек си най-прочут.
Моята умора е свидетел
за човека ти си добродетел,
негов незаменим другар,
дори в най-големия пожар
Ще запалиш хиляди Слънца,
за да стоплиш бъдните сърца.
А от природните капризи,
облечени в яки ризи,
хората ще се избавят
и тебе Труд ще славят.
След първия човешки ек,
създаде той модерния ни век.
Слава Чародеецо прочут,
Вечна слава на теб Труд!
МАГНЕТИЗМЪТ НА ПАРИТЕ
Защо сте огнени целувки,
парите раждат ласки и милувки,
по тях лепят се кат пеявици
и най-обаятелни красавици!?
ЛУНА
Обикаля небето богиня Селена,
вечно без своя любим Ендимион,
с любовта си зове го по цяла Вселена
пътува самотна по звездния склон
Всяко вечер над Земята с надежда,
тя шепот изпраща нежен и нов,
а той в пещерата лежи- не поглежда,
искрящата нейна любов.
Затуй с блясъка сребърен-чуден
сърцата на смъртните сгрява.
Вдъхновява живота им кратък и труден
с небесна любов ги дарява
По големи подробности свързани с голямата и обширна проблемна тема, която поставихте могат да се намерят в ;
www.bogomil.blog.bg
www.metaloved.blog.bg
www.bg.netlog.com/b_v_kolev
www.istoriabogomil.blog.bg
www.nautchnitrudove.blog.bg
www.vestnitcibogomil.blog.bg
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
