Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.10.2014 19:53 - 14 октомври.Петковден
Автор: bogomil Категория: История   
Прочетен: 1436 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 14.10.2014 22:31


ПЕТКОВ ДЕН   Съгласно Български народен календар, християнската църква чества този ден на 14 октомври. Той се посвещава на Преподобна Параскева или Петка Българска. Според житието тя е родена през XI век в семейството на българи в тракийския град Епиват, разположен на Мраморно море. Като брат си тя още от ранни години проявявала наклонност към монашеския живот. След като родителите й починали, светицата раздала имуществото си на бедните, посетила Цариград и обходила светите места. Вслушвала се в съветите на ревностни подвижниции. По техен съвет се посветила на Бога в малкия oсамотен храм ”Покров Богродичен” в Ираклийското предградие. След пет години отишла да се поклони на гроба Господен в Палестина, посетила и всички други места, където е пребивавал Йисус Христос. След това се заселила в Йорданската пустиня. Тук Петка търпяла и пек, и студ. Хранела се само с трева, веднъж през деня-след залез Слънце. Съгласно преданието, веднъж по време на молитва, чула ангелски глас, който я приканвал да напусне пустинята и да си отиде в родината. Минала през Цариград, посетила храма „Св. София”. Като се върнала в Египет тя не заварила жив никого от своите роднини и познати. Като странница живяла при храма „Свети Апостоли”, отдала се и тук изцяло на молитва. Минали две години. Както се молела предала Богу дух. Христолюбиви християни я погребали вън от градеца като чужденка.   

image

По време на царуването си, Иван Асен II пренесъл нейните мощи в старопрестолния Търновград Това се случило през 1238 година. Когато българската столица била завладяна от турците, реликвите на Св. Петка Търновска били отнесени във Видин, който все още се задържал под властта на Срацимир. След като през 1396 г. пада и Видин, мощите й били пренесени в Белград. В 1521 г. турският султан Сюлейман Великолепни превзел Белград и изпратил мощите на св. Петка в Цариград, където те били приети с почит от Цариградската патриаршия. В 1641г. патриаршията предала мощите на влашкия войвода Ио Василий Воевод, който в замяна изпратил на патриаршията значителна сума, с която била изплатена част от данъциите й, налагани от турската власт. Днес мощите на Св. Петка почиват в румънския град Яш, където са почитани и от румънския народ. Съгласно източниците, още от древни времена паметта на св. Петка –Параскева се тачи както в България, така и в Гърция, Сърбия и Румъния. По заповед на Цариградсикя патриарх Николай Музалон (1147-1151 г.), дякон Василий написал житие на светицата. Доста години по-късно, такова житие написал и патриарх Евтимий Търновски. Петковден е един от големите народни празници, с които у нас според народния календар се отбелязва края на лятото и началото на есенно-зимния период. Според традициите, на този ден селските стопани започват да се разплащат с наетите през лятото работници-ратаи, чираци, овчари и надничари. На този ден обикновено се извършва и оплождането на домашните животни, известно сред народа като „мърлене” или „овча сватба”. Докато продължава оплождането, съгласно традициите, жените не трябва да се занимават с никаква работа- да не плетат и шият, да не перат и месят тесто и хляб, за да може да се родят здрави и пъргави домашни животни. За постигане на тази цел, след оплождането на овцете жените изпичат пресни питки, които раздават помежду си из махалата- на съседи, близки и роднини. С отбелязването на Петковден започват семейните и родовите празнувания, които в различните крайща на България се наричат ; „Служба” , „Слава”, „Оброк”, „Наместник”,   „Черкуване”, „Запис”, „Светец”, „Светого”. Както е възприето да се смята сред народа, „Св. Петка повежда празниците и службите”, тъй като след Петковден се зареждат вече много празници до края на годината. До семейниия каменен оброк се коли курбан - обикновено мъжко животно с бял цвят, което се опява и освещава от свещенник. Жените приготвят големи обредни хлябове, най-често наричани „Св. Петка”, „Светец”, или „Боговица”. Около празничната трапеза се събира целият род. Тези чествания са посветени на митичния семеен покровител, който по нашите земи от българите се осмисля като смок, наричан ”стопанин”, „сайбия”,, „змия домошарка”, или „върти къща”, както и на родовия светец, пазещ и покровителстваш домочадието, имота, и стоката. На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредна трапеза се състои от: овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.... В Странджа този покровител се нарича „Свети наместник”- наименование, което най-точно показва здравата взаимна връзка, между езическите и християнските представи. В района на Тракия, около Петковден, са съсредоточени най-масовите есенни женски жертвоприношения, познати като „Божи дух”, „Наместник”, „Кокоша черква” или „Кокошкин курбан”. Те се изпълняват в понеделник и по-често в събота непосредствено, преди Петковден или ден, след това до Архангелов ден. В тях участват само жените от селото. Според поверието, в уречения ден всяка домакиня носи една черна кокошка на определено място, което всички смятат за свещено. Съобразно със съответните представи и традиции, това място представлява висока могила, поляна под стари вековни дъбове или бpястове, извор или оброчен каменен кръст.  Една стара жена, вдовица или момче, което не е станало още ерген, коли последователно черните кокошки на върха на могилата, под дъбовото или брястово дърво или до самият каменен оброк, така че кръвта на птиците да изтича на едно и също място. Отрязаните глави се подреждат една до друга, обърнати по посока на изгрева на Слънцето. С малко кръв взета от закланите птици, друга стара жена замесва тесто и изпича специална за случая погача, която се носи в черквата. Погачата се освещава от свещенник и се разпределя между всички присъсващи жени. Кокошките се сваряват в общ казан с ориз или зеле. Курбанът се изяжда от жените на обща трапеза, приготвена направо на земята. Жертвоприношението на черни кокошки е своеобразен традиционен ритуален акт. На този ден, съгласно източниците, стопаните прибират ралата, плуговете и другия селскостопански инвентар на сухо място, под стрехите и подреждат дървата си за огрев през зимата. Съгласно традициите, по стар български обичай, от Петковден и Димитровден започват годежите и сватбите. Момите се хващат и извиват на селския мегдан т.н. „сглядно хоро” пред погледите на ергените и техните възрастни родители, които избират своите бъдещи снахи. В района на Стара планина, стопаните следят на „Димитровден”, „полезника„ т.е госта, който пръв ще прекрачи прага на дома им. Според поверието, ако той е добър и заможен човек, идващата година ще е здрава и плодородна. Вярват, че ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще се пълнят с мед. Често на Димитровден се организират общоселски сборове и панаири, съчетани с курбан и народно веселие, с които селяните отбелязват края на лятото и на селскостопанската-земеделска и животновъдна година.. На този ден празнуват; Петко, Петка, Петкан, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Парушкева. (10 октомври – имен ден на Филип- „любител на конете” от старогръцки).    Забележка. Материалът е обработен и подготвени като са използувани различни литературни източнци и проучвания на книжен носител, вкючително и синодални.                                                      Подготвил д-р Богомил Великов Колев                                                                www.bogomil.blog.bg



Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogomil
Категория: Други
Прочетен: 1371343
Постинги: 452
Коментари: 1153
Гласове: 1965
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930