Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.10.2014 20:06 - 1000 години от смъртта на цар Самуил
Автор: bogomil Категория: История   
Прочетен: 4119 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 14.10.2014 12:35


1000 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА САМУИЛ - ВЕЛИК ПЪЛКОВОДЕЦ, ДИПЛОМАТ И ЦАР БЪЛГАРСКИ                  Византийският император Йоан Цимисхий успява да постигне това, за което са мечтаели неговите предшественици Kонстантин IV Погонат, Константин V Копроним, Никифор  I Генк, а именно да покорят България и отново да изместят границата на Дунав - превземайки и опожарявайки столицата на българската държава Преслав. Внукът на Симеон Велики, младият цар на българите Борис II епленен. Йоан Цимисхий обаче се безпокоял от присъствието на руския киевски княз Светослав в земите български установол се зад здравите крепостни стени на Дръстър (Силистра), ползвал се и от подкрепата на българите. Ромейският император с хитрост успява да направи Борис II свой васал, запазвайки царската му корона. Това вбесява Светослав Киевски, който издава заповед да се избият болярите и всички придворни, верни на Борис. Руско-българският съюз се разтурва. Светослав иска мир, които е приет от византийския император, и напуска Дръстър. Йоан Цимисхий обявява България за провинция на Византийската империя, като прекръства Дръстър на Теодоропол. Императорът е посрещнат триумфално в Цариград.                Еуфорията от победата обаче трае кратко. Точно, когато Йоан Цимисхий се готви да тръгне срещу арабите на Изток, станали господари на Сирия и Месопотамия, в Цариград се съобщава, че цяла Македония, Моравско, Средецко, Бдинско и редица други земи на запад към Синьо море, намиращи се под властта на Комитопулите, четиримата синове на Комит Никола Мокри - Давид, Мойсей, Арон и Самуил се готвели за война, тъй като не признавали властта на византийския император. Войната на ромеите с арабите започнала. Йоан Цимисхий научава, че Комитопулите укрепват власта си, между Искър и Синьо море. Точно в момента, в който се мъчи, да приключи войната с арабите и да се насочи срещу българите, императорът на ромеите умира през 976 г. и за престола избухват вражди. На власт идва новият император Василий II. В продължение на 10 години българите укрепват властта си в своите земи. Василий II, не намира начин да води борба срещу тях, зает с боричкането за престола (от пълководеца Варда Склир), на изток с немирните араби, на запад с германския император Отон II, който се стреми да сложи ръка върху Южна Италия, която е византийско владение. През това време Комитопулите успяват да помогнат на българите от Мизия и Малка Скития да се освободят от византийската власт и да назначат в Преслав, Плиска, Овеч, Дръстър и други големи български градове български управители и военноначалници.. Съобщава се, че Византия не успяла да се противопостави и се насочила към укрепване на позициите си в Тракия, за да може да предотврати евентуално въстание на българите населяваяи тези земи.    Най-малкият от четиримата братя се отличавал със своите пълководчески умения. След няколкогодишна обсада Самуил успява да превземе добре укрепената и силна крепост Лариса в Тесалия (дн. в Гърция) и да помогне на българското население там да се отърве от визанийския гнет. Другите двама братя загиват в борбата срещу византийците-Мойсей –при обсадата на Сер, а Давид е убит от власи в една гора, между Преспа и Костур. Успехите на Самуил и неговите братя не остават незабелязани от царската васална на Византия българска династия- Борис и Роман, които успяват да избягат за Цариград, но на границата Борис „по-погрешка” е убит. Роман достига до гр. Воден. среща се със Самуил, който го провъзгласява „за цар и законен български владетел”, но ръководството на държавните работи оставя за себе си. Съгласно източниците, през лятото на 986 г. Василий II потегля с огромна войска срещу българите в посока към Средец (София). Целта му била, заемайки тази важна крепост да прекъсне пътя, между двете важни български провинции Мизия и Македония и да сложи ръка върху тях. Щом научава за нашествието на чужденците византийци и за обсадата на Средец, Самуил тръгва на помощ на българите. Всъщност той повежда народа български на война срещу ромеите. В резултат на упоритата съпротива на защитниците на крепостта и заплахата надвиснала над тила му Василий II е принуден да снеме обсадата на Средец и да се оттегли към Филипопол (Пловдив). Талантливият български пълководец организирал „успоредно преследване” и успява да приведе войската си до гористата местност, около прохода „Траянова врата”. Съгласно византийски източници, ромейте били нападснати изневиделица. Палатката на императора и едно съкровище попаднали в ръцете на българите. Според други източници, Самуил разбил войската на Василий II на 17 август 986, трети съобщават, че императорът се спасил само благодарение на „арменската си пехотна гвардия”, която го привела по странични пътеки към Тракийсксата равнина. Знаменита победа на българите над византйския император. Василевсът решил ”да покори българите под власста си”, а получава такова страшно поражение, като заслужен и добър урок. Той не посмял да поведе войските си срещу България. Това сражение по-най-категоричен и убедителен начин показва бойните умения и пълководчески качества на Самуил. Тази победа дава възможност на Самуил да укрепи българската държава. Съобщава се, че цар Роман не се е намесвал в управлението и командването на войската, макар че Самуил винаги му е оказвал царски почести. Самуил продълкжил активно подготовката си за нови решителни битки; извършва организирация за набиране на войска, строи нови оръжейни работилници и крепости. Както обикновено, в такива случаи все се появява някой, който да пречи на успелия, изявилия се с народополезната си дейност, в случая на признатия като знаменит пълководец и обичан от народа водач. Съгласно съобщенията,такава роля изпълнявал Арон, който завиждал на брат си Самуил. Самуил проявява грижа към ония от селяните, кото са останали без ниви, нареждайки да им се дава зърно. Той печелел симпатиите на народа и войниците си с личния си пример; по време на поход спял, завит с големия си плащ (власеницата), така както са спяли на открито заедно с войниците . По време на бой той знаел кой отряд къде да прати, как да разположи стенобойните машин, как да поучава командирите си, как да вдъхне кураж на бойците. Богомилите сочели Самуил за пример на владиците, игумените и боляrиte, които се проявявали като скъперници. Както обикновено в такива случи винаги се появява някой завистник или превратаджия, който от завист почва да пречи и да крои злокобни планове. В конкретния случай такъв се явява Арон кръвен брат на Самуил, който с нарастваща злоба и завист произтичаща не само от успехите на брат си. От нарастващия престиж и полулярност сред народа, но и заради обстоятелството, че рано или късно брат му Самуил ще бъде избран за цар. А като по-възрастен от Самуил, той е живеел с мисълта, че царската корона се полага на него. Умът на Арон до такава степен се замъглил, че той започнал да крои пъклени планове как да отстрами брат си от престола преди да е станал цар, като го погуби. Естествено, за да осъществи успешно своя пъклен план, Арон потърсил помощта на византийския император Василий II. Претърпял унизително поражение от Самуил при Траянови врата, императорът се съгласил. Докато чакал известие за извършения преврат, случило се така, че Василий II получилнеочакваното и изненадващо съобщение, че не Самуил е убит, а Арон и членовете на неговото семейство, с изключение на Ароновия син Иван-Владислав.Макар че, съгласно източниците, народът ненавиждал Арон, все пак се намерили боляри и владици, които започнали да твърдят, че Арон искалот Василий „мир да затвърди българските граници на юг и на изток”, а Самуил не обичал мира и затова убил брат си. Те описвали Василий II като доброжелател на България. Съобщава се, че след като научил за братоубийствената драма в България, Василий II твърде ядосан заявил че „ще търси възмездие за приятеля на Византийската империя-Арон”. В същност византийският император имал скритото намерение да постави на престола ароновия син Иван-Владислав, и започнал да стимулира и поощрява враждите в Охрид. Чрез свои хора започнал да обработва, да окуражява и подхранва надеждите на Иван-Владислкав като бъдещ цар на българите. За да изпълни своите планове, императорът подновява военните действия с България. Отново Самуливите войски няколко пъти разбиват ромеите, превземат гр. Драч на Синьо море, но неговите военоначалници не смеели да навлязат дълбоко в земите български, страхували се да преминат Хемус (Ст. планина). Междувременно при една от битките, макар че не се бъркал във военните действия, цар Роман бил пленен от византийците, но бил пощаден, и поставен в тъмница. Съгласно съобщенията, ромейте от този плен нищо не спечелили, тъй като Роман е бил фиктивен цар. Боляри и велможи с подкрепата на патриарха предложили царската корона на Самуил, но той отказал. Самуил научава за смъртта на Роман много късно и чак след 3-4 години дава съгласие да стане цар на българите. Успехите на Самули с неговите победи се множат непрекъснато. Той разгромява ромеите при Солун, навлиза в Елада, достига до Коринт, дори нахлува в Пелопонес. В този поход Самуил е бил съпровождан от своя син Гаврил- Радомир, когото започнали да наричат Роман. Самул прекосява цяла Гърция и се запознава с древногръцката култира,с много езически храмове и паметници, с библиотеките в манастирите. Съгласно съобщенията в източниците, той проявявал голям интерес към книгите, възхищавал се на изкуството и литературата на елините. Не позволил на войниците си никакви волности и наказвал строго всеки, който не изпълнявал разпорежданията му да се опазват паметниците и си позволявал да ги руши. Закърмен с високоблагородните достижения в областта на книжнината на своите прешественици; Борис I-покръстителят, на неговият син- Симеон Велики, на братятята Кирил и Методий и техните ученици от Преславската и Охридската школа, Самуил наредил да бъдат преписани и преведени „много древногръцки и съвременни християнски книги и да бъдат пренесени в библиотеките на Преспа и Охрид”. Той подкрепял учените, които можели да пишат книги, задължавал сина си и командирите във войската да изучават съчиненията на древните писатели и пълководци.
                                 image
В източниците се съобщава, че Самуил бил посрещан в Средна Гърция и по-насевер в Тесалия и Епир, където живееле много българи, които наред с елините посрещали българския пълководец като освободител, защото всички те намиращи се под властта на българската държава плащали ”по-малки данъци”. Носела се славата на Самуил като цар, който си грижел за народа- собствения и чуждия и го пазел от от грабежите на „бирници и боляри”. Съобщава се, че по време на похода на Самуил из Елада, жителите на градовете много често сами му поднасяли ключовете, убедени че той пази и защитава хората, независимо от тяхната народност. Тези подвизи на Самуил стреснали неговия вечен противник Василий II, който изпратил по следите на Самули в Гърция. ромейски войски начело с Никифор Уран. Самуил се придвижвал на север. Войските се срещнали при „реката Сперхей, недалече от Термопилския проход”. Реката била придошла от големите дъждове и изглеждала непроходима, но съгледвачи намират брод, прекарват ромейските войски на другия бряг и нападат внезапно българите в тъмната нощ. Самуил и синът му Гаврил-Радомир ранени едва се спасяват. Едрият и мощен син спасява баща си от сражението. Заедно с остатъка от разбитата си армия Самуил се добира до българските граници. След като се завръща в Солун Никифор Уран съобщава на Василий II, че войската на Самуил е напълно разбита и че, българския цар никога няма да може повече да се съпротивлява и противопоставя на ромеите. Самуил обаче провежда нова трескава организационна дейност. За кратко време успява да събере нова войска с подкрепата на народа, който добре разбирал, кой може да го спаси от жестоките набези и нашествия на византийците През това време византийският император е принуден да насочи своите сили срещу нападенията на арабите на изток. Самуил използва благоприятната обстановка за подготовка на нова война с големия и постоянен враг. И двата противника се организират за нови срещи на бойното поле, защото нито Василий II се е отказал от старите си намерения „ да покори българите”, нито царят на българите Самуил, решил се да се бори ди и докрай „да защитава независимостта на българската държава”.. Съгласно съобщенията, към края на X век, Самуил успява да подчини сръбските князе, поради получените сведения , че те били склонни под влияние на Византия да ударят в гръб българската държава. Влошават се отношенията с Унгария, скрепени с договор и женитба. Престоло наследникът Гаврил- Радоми се жени за унгарската принцеса Маргит. Самуил изпратил свещенници за подпомагане покръстването на маджарите. По неизвестни причини, съгласно източниците към 1001 г. Гаврил-Радомир намразил бременната маджарка, разтрогва брака си с нея, тя се връща в Унгария, а той се жени за доведената красавица Ирина, доведена при при превземането на Лариса. Маджарите сключват съюз с Византия срещу България. Въпреки, че съюзът с Унгария рухва, Самуил се изявявява като блестящ дипломат, сключва съюз с Айтон, владетел на Трансилвания и в резултат на този свой успшен политически ход, маджарите били принудени да подържат мир с българската държава.
            image   България при цар Самуил
Междувременно Византия постига нови успехи, срещу арабите на изток и нейната територия се разширява, подобряват се нейната финансова и военна мощ. Към 1001 г. Василий II подновява военните действи на запад с България. Съглсно съобщенията в източниците византийският император не се спирал пред нищо при преследването на своите политически и военни цели; убиства, масови кланета и жестокост над мирни българи, подкупи,,обезлюдяване на цели области”, населението на които е било изгонвано,, изгаряне на българската книжнина разрушаване и опожаряване на български селища”. На базата на това по-късно неговите приближени го наричат „Булгароктонос” (българоубиец). Споменава се, че той се гордеел с това свое прозвище. Цар Самуил добре съзнавал какви са намеренията на Василий II- българоубиеца. Пращал, но без успехи, свои приближени да уговарят арабите да сключат съюз срещу Византия. Сраженията започват да придобиват все по-ожесточен характер. Византийският самодержец изпратил голяма войска срещу Плискса, Преслав и Дръстър, Силистра. Към 10001 г. тези градове и земите около тях падат под византийско владичество, без да може царят на българите Самуил от Охрид да протоводейства на чуждите завоеватели. Василий II-българоубиец успява безнаказано да превземе цялата област около Средец, на следващата 1002 г. , той превзема твърдините български; Воден, Сервия, и Верея в Южна Македония, изселва масово българите в Беломорска Тракия, процес съпроводен съгласно източниците с големи жестокости, грабежи и разрушения. Съобщава се, че войводата на Сервия, Никулица попада в плен. Ромейският император е великодушен към него мъчейки се да го привлече на своя страна, но той успява да избяга при своя цар, за да се бори срещу коварния завоевател и враг. Другият войвода на гр. Воден- Драгшан-два пъти попада в плен и също отказва почестите на Василевса, и избягва при царя на българите-Самуил. Ромеите го пленяват три път, тогава е подложен на страшни мъчени-набит на кол. По пътя си при превземане на някоя крепост Василий – бългороубиеца изтребвал всички упорити българи, умеещи да въртят меч. Самуил не се предава, упорито събира войска, средства за въоръжаване и изграждане на крепости... През пролетта на 1003 г. императора византиец е пред здравите стени на Бдин и го обсадил. Въпреки глада, защитниците на крепостта били съгласни да продължат съпротивата на живот и смърт. Епискипът на Бдин успява да преодолее волята на командването на крепоста и тя бла предадена на ромеите, след 8 месечна съпротива. Съобщава се, че Самуил не се притекал на помощ на крепстта в Бдин, а успял да обсади Одрин и го превзел, смятйки, че императорът ще се принуди да отстъпи от северозападните български земи, но императорът след като превзел Бдин се отправил на юг през късната есен на 1003 г., отправил се не към Одрин, а към Скопие, за да нанесе съкрушителн удар на седалището на българския цар. Тук остава до пролетта на 1004 г.
             image              България при цар Самуил
Самуил пристига срещу ромеите. Двете войски застават на двата бряга на река Вардар, която бил придошла. Тук Самуил не си е взел поука от идентичния случай при река Сперхей и дал заповед войската му да пренощува. През това време ромейският самодържец пак намира брод, влиза в нощен бой с българската войска и я разгромява. Василевса тържествува, надявайки се на окончателната победа и покоряване на българите. Но отново е излъган в своите пресмятания и очаквания. Насочвайки се към Средец, където имал намерение да затвърди власта си над победените и покорени българи, но бива посрещнат при пернишката крепост от самуиловия болярин като военачалник Кракра Пернишки, който не само оказва сериозна съпротива на ромеите, но им нанася сериозни загуби. Василий II се убеждава, че не може да превземе пернишката крепост, да стане господар на Средец и се отправя през Самоков за Пловдив. И от там да поеме пътя за Цариград. В същото време цар Самуил успява да организира своята войска, загубила Скопие, събира нова войска, с която нанася нов удар на ромеите при Солун, където ги разбива и взема в плен техния военачалник Йосн Халда. Съгласно съобщенията, този частичен успех не води до укрепване на българскста войска и държава, тъй като поради измяна на зетя на Самуил – Ашот, бивш комендант на Драч, градът през 1005 г. е превзет от ромейската флота. В продължение на 7-8 години българите на Самуил водят сражения с византийците, вече не така окжесточени. Самуил успява да отвоюва някои крепости, да изгради някои укрепления, по важни пътища и клисури. Престолонаследникът на Самуил Гаврил-Радомир (Роман) също развива голяма и активна дейност в подготовката на сраженията с врага. Поради ангажираността на Василевса с неблагоприятните събития в Италия, той се задоволявал с нанасяне само на отделни удари на България Съгласно източниците през 1014 г. Василий II отново се отправя за България, решил се този път да премине Рупелския проход и да освободи силната крепост при Струмица. Самуил обаче предвидливо е изградил здрава преградна стена при с. Ключ между планините Беласица и Огражден.. Под командването на баща и син Самуил и Гаврил-Радомир многократните настъпления на ромеите са отблъснати. Част от ромейската войска незабелязано извършва обход през Беласица и се озовава в тила на българските защитници. Сведенията при това сражение не са еднакви дори си противоречат. Според едни-българската войска била напълно разбита Според едни сведения 15000 български войници били пленени, според други-40000. Отново снажният син на Самуила успява да спаси баща си, мятайки го на коня си и извеждайки го от мястото на ожесточеното сражение. Отново Василий-II-бългороубиеца остава с впечатлението, че българите са покорени и неспособни повече на съпротива. Самуиловият син Гаврил-Радомир разгромява една византийско формирование , проникнало към Струмица насочило се в подока към Солун.. Много обезпокоен византийският император се оттегля на изток от река Струма.. Неуспял да убие или да вземе в плен царя на бъгарите Самуил с меч на бойното поле, ромейският самодержец амбициран в преследването на своите цели да покори българите решава да им нанесе страшен морален удар. Тъй като императорът много добре знаел, че царят на българите полагал много грижи за своята войска за войниците, които пазел и делял с тях и радости и неволи, за което те му отговаряли с войнска обич и вярност, коварният ромейски самодержец извършва „едно непознато в човешката история злодеяпние”.Недалече от град Струмица, близо село Водочи или Вадиочи от вадене на очи) се намира древнен манастир носещ името на Леонтий Византийски. Според преданията названието е свързано с едно страшно жестоко, зловещо и грозно събитие случило се през XI век. Именно тук, по заповед на византийския император Василий  II-Българоубиец са извадени очите на 14000 пленени български войници на цар Самуил, като на всеки 100 души без очи са оставяли един с едно око да ги води при царя на българите.Храбрият войн,пълководец и цар на българите не издържа на тази невиждана, страшна и грозна гледка и три дни по-късно на 6 октомври 1014 г. умира.  След смъртта на този велик цар на българите, който в продължение на половин век води битки с Византия следват страшни злодеяния и предателства. Вярата народна за победа над страшния нашественик и завоевател е помрачена. Престолонаследникът Гаврил-Радомир седнал на престола на баща си е коварно убит от същия оня Иван Владислав, син на злобния и завистлив Арон, който Самуил пощади, когато неговият баща е вдигнал ръка срещу собствения си кръвен брат. По същия начин в стремежа си към престола, синът на предателя Арон става предател от завист и властолюбие. Съгласно съобщенията, много владици и някои военачалници започват да предават ключовете на крепостите на византийския император. През 1018 г. византийският император Василий II –българоубиец успява да постигне своята мечта-цел – да победи и да покори българите. България става провинция на Византия. Но народът не се примирява и се хваща за оръжието още в първите години на византийското владичество. Пример за тях е големият държавник, дипломат и велик пълководец – незабравимия цар на българите- Самуил.. През 1040 г. избухва въстание на българите, ръководено от внука на Самуил и син на Гаврил Радомир –Петър Делян, който бил провъзгласен за цар.Въстаниците завзели Ниш и Скопие, което по това време било ”център на тема България и седалище на прекия императорски наместник”. Въстанието е потушено.През 1072 г. избухва въстанието на Георги Войтехсрещунепосилната данъчната политика и злоупотребите по времето на Михайл VII, с център югозападните земи българскиДука. След като била сломена съпротивата на въстаниците, предвождани от Георги Войтех през 1073 г., борбата за освобождение се пренесла в другите поробени области на българските земи от Подунавието.Българинът от Македония Нестор, доверено лице на императора, който имал почетната византийска титла вестарх, бил изпратен за управител в Дръстърс цел да успокои разбунтувалите се българи. През 1074 г. той неочаквано приема съдбовно решение, като застава на страната на разбунтувалото се население се Нестор успява да достигне след успешни победи начело на българите до стените на импероторския град-Цариград, и да гo обсади. По нататък съдбата на този изявен български пълководец остава неизвестна, дали е бил убит не е ясно. Тези въстания на българите имали не само политическа насоченост и характер, освобождение от византийското господство, но и социален характер насочени срещу произвола на властта, срещу феодалните непоносими порядки и с надеждата, че ще се подобри тяхното положение. Недоволният български народ постепенно започнал да се съвзема и да продължи борбата срещу на чуждоземната византийска власт.   Забележка. Материалът е обработен и подготвени като са използувани исторически източниции проучвания на книжен носител.          Подготвил д-р Богомил Великов Колев 
                 
www.bogomil.blog.bg       



Гласувай:
1


Вълнообразно


1. zdravgr - Самуил
08.10.2014 00:30
Никъде в източниците не пише, че Роман е цар. Споменава се само, че е управлявал Скопие. Нещо повече Скилица пише, че след убийството на Арон при Разметаница Самуил става монарх. Очевидно е че началото на властването на Самуил трябва да се отнесе към 987 или дори по-рано.
цитирай
2. bogomil - благодаря на zdravgr
14.10.2014 12:33
zdravgr написа:
Никъде в източниците не пише, че Роман е цар. Споменава се само, че е управлявал Скопие. Нещо повече Скилица пише, че след убийството на Арон при Разметаница Самуил става монарх. Очевидно е че началото на властването на Самуил трябва да се отнесе към 987 или дори по-рано.


Благодаря на zdravgr за коментара и сведенията. Текстът на постинга е подготвен като са ползвани официални исторически източници и проучвания на хартиен носител

с поздрав, уважение и най-добри пожелания

www.bogomil.blog.bg
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogomil
Категория: Други
Прочетен: 2027028
Постинги: 452
Коментари: 1153
Гласове: 1970
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031