Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09.2014 16:00 - 17 СЕТЕМВРИ.ВЯРА,НАДЕЖДА,ЛЮБОВ и СОФИЯ.ДЕН НА СТОЛИЦАТА СОФИЯ
Автор: bogomil Категория: История   
Прочетен: 1835 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 17.09.2014 11:20


ВЯРА, НАДЕЖДА, ЛЮБОВ И МАЙКА ИМ СОФИЯ, 17 СЕПТЕМВРИ - ДЕН НА СОФИЯ               Съгласно българския народен календар, на 17 септември българската православна църква почита св. мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София (Ден на мъдростта и добродетелта). Майката София живяла през втората половина на първи век и първите десетилетия на втори век. Като съпруга, майка и вдовица по-късно тя водела разумен живот, „изпълнен с мир, чистота, кротост, покорност”, непрекъснато правела милостиня. Неиният живот напълно отговаря на името си София (Мъдрост). Животът и бил низ от добри дела. В нейния живот намерили отражение думите на св. апостол Яков; ”Мъдростта, която иде отгоре е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна”.     
                                    image                             Тя имала три дъщери, които носели имената на добродетелите; Вяра, Надежда и Любов. Когато родила третата си дъщеря Любов, тя останала вдовица и се отдала на възпитанието на дъщерите си в добрдетелите, които носят имената им. София се стараела дъщерите й да показват в живота си добродетелите, по имената които те носели. Под нейното ръководство дъщерите й изучавали пророческите и апостолските книги. Дъшерите четяли много книги и под влияние на майка се отдали на богослужение и молитви. Благородния и милостив начин на живот станал достояние на живущите в Рим и лично на управителя на областта Антиох, който пожелал да види това „бележито семейство”. Като установил, при разговора си, че майката и дъщерите й изповядват християнската вяра, управителят съобщил това на император Адриан, който бил известен като „ужасен гонител на християните”. Императорът издал заповед трите девойки и майка им да бъдат доведени в двореца.         
   
                
              Те се явили в двореца хванати за ръцете си, което им давало кураж и сила. При разговора с императора майкта София заявила, че „тя и дъщерите й носят божественото име на Христа”. След като ги изслушал, без да води разговор, императорът решил да изпрати това семейство при „една знатна римлянка” носеща името Паладия, със задача римлянката да наблюдава християнките, които след три дни отново да се явят на съд при имератора. В дома на Паладия, София денонощно водела разговори с дъщерите си относно вярата в Бога, подготvяйки ги за предстоящите изпитания, тържество и подви, когато ще бъдат увенчани с „ мъченически венец”. Майката добре знаяла каква ще бъде тяхната участ. Убеждавала девойките, че трябва да покажат чест и достоинство, воля, ”твърда вяра, непоклатима надежда, и нелицемерна любов”, да не жалят телата и красотата си в името на Бога, да не скърбят, че се „лишават от временния си живот’ при изтезанията, мъченията и страданията, да не се съблазняват от думите, ласките, обещанията за големи дарове, слава, богатства и чест. Необходимо е само да вярват в Бога, който няма да ги изостави в минутите на тежки страдания, заради неговото име. Майката призовава дъщерите си да проявят мъжество при изповядване на вярата в Бога и сина Божи, и че тяхната мъченическа смърт в името на Господа ще бъде радост и чест за нея да се нарече „майка на мъченички” Слушайки майка си със затаен дъх сестрите решили да понесат всичко, което им предстои в името на Господа.
               И действително, след като император Адриан повикал сестрите при себе си, заповядал със съблазнителни и изкушителни думи да се поклонят „на боговете, владетели на Вселената”. Обещал им, че ако го послушат, той ще ги нарече свои деца, и ще живеят в „доволство и почести”, а ако не го послушат ”ще си причинят голямо зло”, ще огорчат майка си и сами ще загинат в „люта смърт”, уверявал ги че ги обича, че не би желал да им отнеме живота, и че би желал да стане техен баща.             Момичетата отговорили, че техен баща е Бог, че искат да бъда обичани от него и желаят да се покланят само на него и да изпълняват само неговите заповеди. Императорът останал изненадан и удивен от дръзкия и категоричен отговор. Най-напред Адриан се обърнал към към най-голямата сестра - 12 годишната Вяра, като поискал да принесе жертва на богиня Артемида. Когато тя отказала, по заповед на императора била подложена на мъчения. Започнали с бой, Вяра останала равнодушна, съблеки я гола, отрязали й гърдите, поставили я върху „нагорещена решетка, за да я хвърлят в кипящ котел със смола и масло”, но за обща изненада тя останала невредима. След като неуспял да я склони Адриан заповядал да й отрежат главата. При тия думи, изпълнена с радост Вяра се обърнала към майка си да се помоли за „успешно шествие” до нейния възлюбен Спасителя Христос и „да се наслади на прекрасното му лице”, а към сестрите си да проявят единна воля, като последват нейния пример, вървейки след нея към техния Господ. Пред лобното място, София благодарила на дъщеря си за изпълнения дълг към Господа и отправила напътствия по пътя й към Христа, подготвяйки Господ за нейното пристигане при него. Вяра била обезглавена с меч. След това кръвожадния император започнал със същите методи и средства да уговаря втората сестра Надежда, която била на 10 години, да се поклони на Артемида, за да не последва страшната смърт на сестра си Вяра. Надежда смело отклонила поканата да се поклони на Артемида, и съблазнителните предложения, уверявайки инператора, че се покланя само на Йисус Христос, че няма да постъпи по начин различен от този на сестра си Вяра и поканила тиранина по-бързо да изпълни намеренията си, за да види ”тяхното единомислие”. Последвала заповед на Адриан за изпълнение на жестоки и страшни изтезания: съблекли я, „хвърляли я в огън, закачили я на дърво и стъргали тялото и със железни нокти, късове от плътта й падали на земята, а ”кръвта се леела на струи”. Лицето на.девойката засияло. Непълнолетната мъченица засрамила своя мъчител, който не успял да я победи и да прекърши мъжественото й упорство и го уверила, че не се бои от смъртта, че страданията за Христа са били за нея приятни, и че го очаква мъки в в огън, заедно „с демоните”, които той почита. Разярен от тия думи императорът заповядал Надежда да бъде хвърлена в котел с кипящо масло и смола. За всеобщо учудване Спасителят я запазил невредима. След като я прегърнала, майката София отправила с вяра и надежда средната дъщеря към сестра си и към Бога. През това време, най-малката 9 годишна сестра Любов застанала на мястото за мъчения, където чула окуражителните думи на по-голямата си сестра Надежда, приканвайки я да последва примера й, и трите заедно да застанат пред светата Троица.             Императорът безуспешно започнал да убеждава и невръстната Любов, която отхвърлила предложенията на Адриан, който наредил да я измъчват. Разтегляли я на колело, били я с тояга, запалили пещ. Невръстната мъченица доброволно влязла в пещта, без уплаха, ходела в нея и пеела хвалебствени песни за Твореца и излязла здрава, радостна и щастлива. Слугите продължили със жестоките и страшни изтезания. И Любов била обезглавена. А в това време майка й София се молела на Бога „да укрепи с търпение и най-малката й дъщеря”. Последвала я участта на по-големите й две сестри. Била посечена с меч.              Съгласно синодални източници, майката София положила телата на дъщерите си в скъп ковчег. Поставила ги на погребална колесница и ги погребала, с благодарност към Бога- извън града, на висок хълм. Прекарала до гроба три дни, молела се на Господа и плачела от радост и „ в такова състояние предала душата си на Спасителя, убедена, че отива при дъщерите си. ”Била погребана от християни до трите си деца. Това се случило в 126 година по време на големите преследвания, гонения и мъчения на християните на територията на Римската империя. Църквата почита и света София като мъченица, тъй като тя е „Изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери”. Съобщава се, че мощите на светите мъяеници Вяра, Надежда, Любов и София почиват от 777г. в Елзас, Франция            На този ден празнуват всички жени носещи имената на майката София и на нейните дъщери Вяра, Надежда и Любов.  – Вера, Верадина, Верина, Верислава, Вериха, Верица, Верка, Веромира, Веруна, Вярка; Верадин, Верин, Верислав, Верих, Верной, Вернуш, Верньо, Веро, Верун, Верчо, Верьо, Вярко Надежда – Нада, Наде, Наделина, Наденка, Надина, Надинка, Надка, Надя, Наца, Нацка; Надан, Надей, Надейко, Надко, Надо, Наце, Нацек, Нацо... Любов – Люба, Любаша, Любена, Любенка, Любета, Любива, Любика, Любима, Любимка, Любина, Любислава, Любица, Любка, Люблена,Любляна, Любозара, Любомила, Любомира, Любомирка, Любослава, Любча, Любяна; Любан, Любат, Любаш, Любе, Любен, Любенчо, Любетин, Любеш, Люби, Любив, Любим, Любин, Любко, Любислав, Люблян, Любо, Любозар, Любомил, Любомир, Люборад, Любослав, Люботан, Любчо...
София – Силяна, Сона, Соничка, Сонка, Соня, Софа, Софи, Софийка, Софина, Софица, Софка, Софиянка ...
               Забележка;1. Материалът е подготвен като са ползвани материали на книжен носител от български народен календар и синодални източници.  
                    2. 17 с   ептември е рожден ден на подготвилия този материал


 17 септември е определен за ден и празник на столицата на Република България-град София
              image
                          
Паметник -символ на София
         С разнообразни събития ще бъде отбелязан тази година 17 септември – официалният празник на град София. Преди обед в 11:30 часа, Столичният общински съвет ще проведе тържествена сесия, а пред храма „Света София“ е традиционната церемония по вдигане знамето на Столична община. В Градската градина пред Народен театър „Иван Вазов“ е организирана целодневна програма за деца, а от 17:30 часа започва концертът на Софийски духов оркестър. В 18:30 часа е началото на Церемонията по връчването на Наградите на Столична община за ярки постижения в областта на културата. Събитието е в Народен театър „Иван Вазов“ и освен обявяване на номинациите и наградените в категориите „Литература“, „Театър“, „Музика“, „Кино“, „Архитектура“, „Журналистика“, „Изобразителни изкуства“ и Специалната награда на София, включва музикален спектакъл. Режисьор на церемонията тази година е проф. Иван Добчев, сценарист е Димитър Стоянович, а сценограф – Венелин Шурелов. Билети за церемонията могат да бъдат закупени на касата на Народен театър "Иван Вазов". 


                                     Подготвил д-р Богомил Великов Колев
                                            
www.bogomil.blog.bg




Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogomil
Категория: Други
Прочетен: 1371348
Постинги: 452
Коментари: 1153
Гласове: 1965
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930