Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.09.2014 17:00 - ПЪРВИ СЕПТЕМВРИ- СИМЕОН СТЪЛПНИК, СИМЕОНОВДЕН
Автор: bogomil Категория: История   
Прочетен: 1622 Коментари: 0 Гласове:
1



СИМЕОНОВДЕН            Християнският празник в чест на Св. Симеон Стълпник е известен у нас като „Симеон орач”, „Симеон сърп” или „Земеделска нова година”, тъй като отбелязва началото на есенната оран и сеитба. Съгласно синодални източници, преподобният Симеон Стълпник е роден през 357 г. в пограничната област между Сирия и Киликия (Мала Азия) в семейство на благочестиви бедни и прости християни. .Детските и юношеските години прекарал като пастирче.  Пасял чужди стада. Още тогава, според източниците, той бил призван от Бога за подвижнически живот. Бил на 13 годишна възраст, когато станало чудото с него. Било зимно време. Всяка заран той влизал в храма за молитва. Силно впечатлителен по природа, той слушал с особено внимание и въодушевление църковните песнопения и молитви. Молел се усърдно. Душата му участвувала в божествените химни. Той пеел и се молел. С особена наслада слушал евангелските четива.  На 18-годишна възраст Симеон постъпва в манастир. Отдал се на непрестанeн труд, но все му се струвало, че малко се труди за Христа, който пострадал за нашето спасение. С вяра понасял пращаните му от Бога изпитания. Съзнателно търсел напрежения и оскъдици, като се изнурявал с пост и милитва. Обикновено братята в манастира се хранели само веднъж на ден - след залез слънце.. Той не слагал нищо в устата си цяла седмица. Игуменът на манастира правел опити да сдържа у него тази ревност, която могла да изтощи силите му. Но ревността да издига духа над плъттта ставала у него все по-силна. Един ден, след дълбока молитва в манастирския храм, Симеон оставил своята бедна и тясна килия, навлязъл навътре в планината, изкачил се нависоко, намерил удобно място, усамотил се там и се отдал на постоянна молитва, далече от всякакво смущение. Появил се у него страх - да не би поради умора да се породи в душата му желание да слезе долу, при братята в манастира. Затова се привързал с вериги за голям камък Правел усилия над себе си да забрави всичко земно, устремил мислите си единствено към Бога. Старият Антиохийски епископ Милетий и по-късно новият - патриарх Доми са го посещавали и убеждавали, че на Бога трябва да се служи не привързан във вериги, а свободно с Разум. Той ги послушал, освободил се от веригата, но останал на този планински връх, като се качил още по-нависоко, защото не можел да слуша възхвалите на прииждащите хора към неговия подвиг, смятайки че това не е богоугодно.               image
                 Името му и слухът за подвига му се разнесли надлъж и нашир. Започнали да идват при него тълпи от хора, които.искали да го видят, да го възхваляват, някои да се учат и да му подражават. И не след дълго, той се усамотява в труднодостъпна пещера. Живеещ самотно като пустинник се отдава изцяло на пост и молитва. Благ и смирен, Симеон искал напълно да се отдели от хорските думи и си построил каменна кула, висока 40 лакти. Живял на върха й в тясна килия и затова бил наречен Стълпник. Симеон прекарал на стълпа няколко десетки години. Там блажено починал в 460 година - на 103 годишна възраст.
Със съдействието на антиохийския патриарх, тялото на починалия Симеон било пренесено в Антиохия с пение на псалми. И тук в храма станало чудо. Когато един глух и ням 14 годишен юноша коленичал пред тялото на Св. Симеон, той оздравял. Това развълнувало всички присъстващи, а църквата тържествувала и славела Бога. След няколко години бил построен в Антиохия храм на името на Свети Симеон Стълпник. В тоя храм били пренесени Светите му мощи. А на планината, където се намирал последният,  най-високият стълп бил изграден манастир, където съгласно източниците, са станали много чудеса, особено излекуване на болни        Като начало на новата земеделска година Симеоновден е в най-голяма степен аграрен празник. В навечерието му стопаните носят семената за посев в черквата, за да бъдат осветени от духовно лице. В зърното се поставя стрък босилек, червен конец с нанизани на него червени чушки, плодове и орехи, сребърни монети и пепел от дърво, горяло в огнището на Бъдни вечер („поганска пепел”) В ранно утро на празника домакините замесват тесто и изпичат пресни пшеничени пити, като с едната от тях захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се оре нивата. За впрегатния добитък се приготвят и малки кравайчета, които стопанката нанизва на рогата им. Спретнати, облечени в чисти дрехи, орачите и сеячите кичат с венци и китки каруците и воловете и се приготвят да тръгнат за полето. Всяка домакиня обикаля колата с воловете три пъти като ръси около тях пепел. В северозападна България тя коли пред колата петел „за курбан на Св. Симеон”. Често обикаля около орача, колата и впрегнатите животни с жар, за да е спорна работата. После тя отваря портите, подава на мъжа си нова торба с варена кокошка, прясна погача и баница и тържествено го изпраща.  Щом той пристигне на нивата и изоре първата бразда, разчупва питата на четири части. Първото парче от нея хвърля на изток към слънчевия изгрев, второто дава на воловете, третото заравя в земята, като дар за невидимия стопанин –пазител на имота, а последното изяжда сам. Костите от варената кокошка (петел) също се заравят в първата изорана бразда за стопанина, който българите най-често наричат „смок-синурлия”.             Народната традиция изисква на Симеоновден, нищо да не се изнася от къщата и нищо да не се дава на заем. В противен случай се вярва, че „берекетът ще изхвръкне от дома” . През целия ден жените не поставят на огнището почернели котлета и съдове, за да не заболяват посевите от „глъвня” (черно растително образование като сажди, формиращо се най-често при царевицата). Не перат и не простират бяло пране, за да не поникнат житните класове празни. Често жените следят какъв човек ще дойде през този ден в къщата им. Ако той е добър и заможен, годината ще е спорна и плодовита. По същия начин, отивайки на нивата орачът гледа кого ще срещне най-напред на пътя си. Ако види бременна невеста или жена с „пълни ръце”, вярва, че житата ще родят много зърно. Според разпространеното в Западна България поверие, ако на Симеоновден времето е слънчево и топло, то ще бъде такова и през месец януари на следващата година. В Пиринския край на празника се гадае каква ще бъде годината. Ако през този ден кучето лежи свито на кълбо, селяните очакват рано застудяване и мразовита зима.             Тъй като на Симеоновден обикновено започва бруленето и събирането на орехите, то празникът често се нарича „Симеон брульо”. На места в Шуменско и Добричко „Стар Симеон” се тачи от жените против змии и мишки. В Ловешко и Казанлъшко домакините не работят в продължение на три дни-„Симеоновците”, за да предпазят стадата и овчарите от вълци. На места в източна България (Бургаско и Провадийско) Симеоновден се почита, особено от бременни жени, за да не родят ”симьосано” (белязано дете).             Според едно предание, в деня на смъртта на Преподобни Симеон, ученикът и подражателят на живота му Даннил, който се подвизавал по същия начин край  Черно море, близо до Цариград, имал видение. Представило му се как ангели носят към Небето възрадваната душа на Св. Симеон. Това шествие на ангели с душата на светеца наблюдавал и Св. Аксентий във Ватикана.             Църквата празнува 1-ви септември и в памет на неговата майка Св.Марта. На този ден празнуват; Симеон, Симона, Мона. Мони   Забележка; Материалът е подготвен като са ползвани синодални източници, източници от богатата съкровищница на българскoто народно творчество и фолклор; народни умотворения, обичаи, обреди, народни песни и танци, народен и християнски календар,.традиции, празници.                                                                Подготвил. д-р Богомил Великов Колев- София        



Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogomil
Категория: Други
Прочетен: 2026848
Постинги: 452
Коментари: 1153
Гласове: 1970
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031