Постинг
01.08.2014 19:18 -
1 август - Ден на светите братя Макавеи
Автор: bogomil
Категория: История
Прочетен: 1922 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.08.2014 20:37
Прочетен: 1922 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 01.08.2014 20:37
СВЕТИТЕ 7 МЪЧЕНИЦИ МАКАВЕИ, МАЙКА ИМ СОЛОМОНИЯ И ТЕХНИЯ УЧИТЕЛ ЕЛЕАЗАР
Съгласно източници, християнският празник в памет на седемтe братя Великомъченици Макавеи и тяхната майка се чества на 1-ви август. Втората книга Макавейска в Библията предава трогателното описание на страданията и невероятната твърдост на духа у старазаветни мъченици, умрели около 180 години преди Рождество Христово. Посочва се, че те са Соломонови синове и са живели според писанията на Стария завет. Това е времето, когато е властвал жестокият цар на Сирия Антиох Епифан, който окупирал Йерусалим, разграбил неговите храмове, убил много хора и продало в робство около 40000 души. В желанието си да въведе идолопоклонство в Йерусалим Антиох Епифан със заплахи забранявал на юдеите да извършват свое богослужение и да спазват съботния ден, изгарял свещените книги и най-после осквернил храма, като поставил в него кумири на Юпитер. Той заставял юдеите да принасят жертви на езическите богове и да ядат от жертвоприношението. Ужас обзел нещастните юдеи. Много от тях избягали от Йерусалим и се укривали в пещери и долини. Но, войниците на Антиох навсякъде ги преследвали и убивали. Тези трагични събития са се случили около 189 г. преди Христа. След като се завърнали от вавилонския плен, юдеите, изпитани чрез тежко бедствие, останали известно време верни на Бога. Отвръщавали се от идолопоклонството и изпълнявали точно закона на Моисей., но постепенно те започнали да изпадат в пороци. Влизали в съюз с околните езически народи и под тяхно влияние започнали да възприемат обичаи, които съгласно преданията не били Богоугодни. Затова били наказани от Господ, чрез жестоки и страшни бедствия.
Съобщава се, че учител на братята Макавеи бил известният за времето мъдрец Елеазар, който бил много уважаван от всички за своите добродетели и ученост. Смятали го за един от най-добрите и най-главните законоучители. Мъдрият и учен старец отказал на окупатора поробител цар Антиох да яде свинско месо от жертвоприношението, понеже това било забранено от Моисей. Ако някой се съгласял да яде такова месо, тогава се приемало като доказателство за неизпълнение и отричане от юдейския закон. Някои от приятелите му милеейки за него се опитвали да го съветват; „ Ние скришом ще заменим месото от жертвопртоношението с друго, което можеш да ядеш, без да нарушиш закона. Ти се престори само, че уж ядеш от жертвоприношението и чрез това ще се избавиш от смъртта”
Верният на законите на Моисей старец отговорил;
-Това ще бъде измама и лицемерие, недостойно за моята старост. Не ще ли дам аз чрез това гибелен пример на младите?.... Моята измама ще ги съблазни и това ще опзори моята старост. ... Не, аз по-добре ще ида на смърт и ще дам на младите пример на твърдост, умирайки радостно за нашите свети закони. (Какви достоини за уважение хора непоколебимо верни на убежденията и законите са се раждали в древността!?)
И това станало причина старият учител да бъде осъден на смърт. Този свят старец умрял при жестоки мъчения и оставил на своя народ „непоколебима вяра и благородна твърдост”. Неговият доблестен пример бил последван от седемте младежи, от рода на Макавеите, които били ученици на Елеазар. Учениците последвали участта на своя учител. Братята умирали един след друг, след приложените върху тях жестоки мъчения и страдания, заради отказът им да ядат езически жертвоприношения. Братята признавали само „закона, даден от Бога чрез Моисей”. Майката на тези доблестни младежи гледала стоически и понасяла с твърдост техните мъчения и страдания, дори ги насърчавала. Такава била и нейната съдба. Тя била подложена на мъчения до смърт.
В Библията не се посочват имената на тези доблестни, смели и верни на заветите на Моисей и на своя учител младежи. В синодални източници се съобщава за древно църковно предание запазило за Макавеите следните имена; Авим, Антонии, Турий, Елеазар, Евсевон, Алим, Маркел, а майка им се наричала Соломония.
Съгласно синодални източници, доблестният мъж Юда Макавей, въстанал против цар Антиох, разбил войската му и „очистил Йерусалим от кумири и езически жертвоприношения”. Според преданията Бог наказал жестокия цар Антиох, изпращайки му страшна и мъчителна страдалческа болест, от която плътта му започнала да окапва. Цялото му тяло било покрито със зловонни рани. Болестта на Антиох дотолкова се засилила, че той станал в тежест и на себе си и на близките си, които едва могли да търпят непоносимата воня и смрад от неговите рани. В страданията и молбите си, той обещал да украси Йерусалимския храм, сам да приеме юдейската вяра и на всички подвластни нему народи да възвестява славата на Бога и неговото могъщество. Съгласно източниците ”Господ не приел моленията и обещанията, внушени не от любов и вяра, а от суеверен страх. По поразителен начин било изпълнено пророчеството на седемте братя мъченици, че Антиох ще получи справедливо наказание за своята „гордост и жестокост”. Жестокият Антиох „умрял в страшни мъки, далече от своята страна”.
Съгласно българската съкровищницата на народно творчество; народен календар, фолклор, легенди и предания, празници и традиции, в миналото празникът на Макавеите е празнуван в продължение на 12 дни. Символично всеки ден съответствал на месеците от следващата година, началото на която съгласно църковния календар се поставя от месец септември. Според поверието стопаните на селото са правели опити да отгатнат какво ще бъде времето през цялата следваща година. Например; ако през първия Макавей (месец септември) времето е дъждовно, този месец следващата година ще бъде дъждовен. Ако вторият Макавей е топъл, топъл ще бъде октомври и т.н....
Съгласно източниците, по традиция първият Макавей се тачи и почита главно от жените, за да няма болести и рани. В Ямболският край според поверието ”на Пантелей - Макавей до пладне не се работи, за да бъдат децата здрави, защото двата дни са хатални”, смятат се за „тежки”(виж празника на Св. Пантелеймон). В Македонския край по време на Макавеите или „Чуруците” жените не перат дрехи и не къпят децата си, защото всичко„ чуртисвало” (изгнивало). В Етрополския край на първия Макавей всички зетьове се събират на гости у тъстовте си, които ги посрещат с богата трапеза и угощение. След обяда най-възрастният зет взема един толум и започва да тича из хармана да гони и удря с него бадженаците си. Този интересен и забавн обичай е придружен с голяма глъчка и много веселие. Съобщава се в източници, че този обред се прави за здравето на добитъка; крави, овце, коне-кобили, за да бъдат те плодовити.
В района на Родопите пък първият Макавей се назовава „Ус” или „Устина”. Той се отличава със забрана на всякакъв вид женска домашна работа. Забранява се на жените да не предат, да не такат, да не шият, за да не нападнат вълци и мечки стадата на овчарите. В Странджаския край този празник се нарича „Протоягус” и е възприето да се смята, че той е най-горещия месец (виж празниците „Горещници” 15,16 и 17 юли) Вярва се, че на този ден телата на умрелите изгниват в гроба, тъй като земята „завира от жега”. Освен това, за да не се мъчат душите на умрелите рано сутринта жените отиват на гробища и поливат гробовете на своите близки с много вода.
В района на Стара планина вярват, че след празника на Макавеите, дори заедно с него лятото върви към своя край. На този ден прелетните птици–лястовици и щъркели отлитат на юг. (Птиците тук отлитат малко по-рано, тъй като в планинските райони температурите са по-ниски и лятото свършва по-рано). Съгласно поверието, в
Троянския край в деня на празнка на Макавеите се освещава нов босилек в църквата и хората се кичат с него за здраве.
Забележка; Материалът е подготвен като са ползвани различни исторически, синодални и други източници на книжен носител от богатата съкровищница на българскoто народно творчество и фолклор; народни умотворения, обреди, народни песни и танци, народен календар, традиции и празници..
Подготвил. д-р Богомил Великов Колев-София
www.bogomil.blog.bg
Съобщава се, че учител на братята Макавеи бил известният за времето мъдрец Елеазар, който бил много уважаван от всички за своите добродетели и ученост. Смятали го за един от най-добрите и най-главните законоучители. Мъдрият и учен старец отказал на окупатора поробител цар Антиох да яде свинско месо от жертвоприношението, понеже това било забранено от Моисей. Ако някой се съгласял да яде такова месо, тогава се приемало като доказателство за неизпълнение и отричане от юдейския закон. Някои от приятелите му милеейки за него се опитвали да го съветват; „ Ние скришом ще заменим месото от жертвопртоношението с друго, което можеш да ядеш, без да нарушиш закона. Ти се престори само, че уж ядеш от жертвоприношението и чрез това ще се избавиш от смъртта”
Верният на законите на Моисей старец отговорил;
-Това ще бъде измама и лицемерие, недостойно за моята старост. Не ще ли дам аз чрез това гибелен пример на младите?.... Моята измама ще ги съблазни и това ще опзори моята старост. ... Не, аз по-добре ще ида на смърт и ще дам на младите пример на твърдост, умирайки радостно за нашите свети закони. (Какви достоини за уважение хора непоколебимо верни на убежденията и законите са се раждали в древността!?)
И това станало причина старият учител да бъде осъден на смърт. Този свят старец умрял при жестоки мъчения и оставил на своя народ „непоколебима вяра и благородна твърдост”. Неговият доблестен пример бил последван от седемте младежи, от рода на Макавеите, които били ученици на Елеазар. Учениците последвали участта на своя учител. Братята умирали един след друг, след приложените върху тях жестоки мъчения и страдания, заради отказът им да ядат езически жертвоприношения. Братята признавали само „закона, даден от Бога чрез Моисей”. Майката на тези доблестни младежи гледала стоически и понасяла с твърдост техните мъчения и страдания, дори ги насърчавала. Такава била и нейната съдба. Тя била подложена на мъчения до смърт.
В Библията не се посочват имената на тези доблестни, смели и верни на заветите на Моисей и на своя учител младежи. В синодални източници се съобщава за древно църковно предание запазило за Макавеите следните имена; Авим, Антонии, Турий, Елеазар, Евсевон, Алим, Маркел, а майка им се наричала Соломония.
Съгласно синодални източници, доблестният мъж Юда Макавей, въстанал против цар Антиох, разбил войската му и „очистил Йерусалим от кумири и езически жертвоприношения”. Според преданията Бог наказал жестокия цар Антиох, изпращайки му страшна и мъчителна страдалческа болест, от която плътта му започнала да окапва. Цялото му тяло било покрито със зловонни рани. Болестта на Антиох дотолкова се засилила, че той станал в тежест и на себе си и на близките си, които едва могли да търпят непоносимата воня и смрад от неговите рани. В страданията и молбите си, той обещал да украси Йерусалимския храм, сам да приеме юдейската вяра и на всички подвластни нему народи да възвестява славата на Бога и неговото могъщество. Съгласно източниците ”Господ не приел моленията и обещанията, внушени не от любов и вяра, а от суеверен страх. По поразителен начин било изпълнено пророчеството на седемте братя мъченици, че Антиох ще получи справедливо наказание за своята „гордост и жестокост”. Жестокият Антиох „умрял в страшни мъки, далече от своята страна”.
Съгласно българската съкровищницата на народно творчество; народен календар, фолклор, легенди и предания, празници и традиции, в миналото празникът на Макавеите е празнуван в продължение на 12 дни. Символично всеки ден съответствал на месеците от следващата година, началото на която съгласно църковния календар се поставя от месец септември. Според поверието стопаните на селото са правели опити да отгатнат какво ще бъде времето през цялата следваща година. Например; ако през първия Макавей (месец септември) времето е дъждовно, този месец следващата година ще бъде дъждовен. Ако вторият Макавей е топъл, топъл ще бъде октомври и т.н....
Съгласно източниците, по традиция първият Макавей се тачи и почита главно от жените, за да няма болести и рани. В Ямболският край според поверието ”на Пантелей - Макавей до пладне не се работи, за да бъдат децата здрави, защото двата дни са хатални”, смятат се за „тежки”(виж празника на Св. Пантелеймон). В Македонския край по време на Макавеите или „Чуруците” жените не перат дрехи и не къпят децата си, защото всичко„ чуртисвало” (изгнивало). В Етрополския край на първия Макавей всички зетьове се събират на гости у тъстовте си, които ги посрещат с богата трапеза и угощение. След обяда най-възрастният зет взема един толум и започва да тича из хармана да гони и удря с него бадженаците си. Този интересен и забавн обичай е придружен с голяма глъчка и много веселие. Съобщава се в източници, че този обред се прави за здравето на добитъка; крави, овце, коне-кобили, за да бъдат те плодовити.
В района на Родопите пък първият Макавей се назовава „Ус” или „Устина”. Той се отличава със забрана на всякакъв вид женска домашна работа. Забранява се на жените да не предат, да не такат, да не шият, за да не нападнат вълци и мечки стадата на овчарите. В Странджаския край този празник се нарича „Протоягус” и е възприето да се смята, че той е най-горещия месец (виж празниците „Горещници” 15,16 и 17 юли) Вярва се, че на този ден телата на умрелите изгниват в гроба, тъй като земята „завира от жега”. Освен това, за да не се мъчат душите на умрелите рано сутринта жените отиват на гробища и поливат гробовете на своите близки с много вода.
В района на Стара планина вярват, че след празника на Макавеите, дори заедно с него лятото върви към своя край. На този ден прелетните птици–лястовици и щъркели отлитат на юг. (Птиците тук отлитат малко по-рано, тъй като в планинските райони температурите са по-ниски и лятото свършва по-рано). Съгласно поверието, в
Троянския край в деня на празнка на Макавеите се освещава нов босилек в църквата и хората се кичат с него за здраве.
Забележка; Материалът е подготвен като са ползвани различни исторически, синодални и други източници на книжен носител от богатата съкровищница на българскoто народно творчество и фолклор; народни умотворения, обреди, народни песни и танци, народен календар, традиции и празници..
Подготвил. д-р Богомил Великов Колев-Софияwww.bogomil.blog.bg
Вълнообразно
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
