Постинг
18.07.2014 20:41 -
177 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АПОСТОЛА
177 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АПОСТОЛА
НЕДОВЪРШЕНАТА АВТОБИОГРАФИЯ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
Съгласно източници, след 1867-1868 година Васил Левски е напрвил опит да напише своята автобиография в стихотворна форма Макар и да не притежава особени ценни идейно естетически-художествени качества, и приноси към поезията, тази негова творба е източник на ценни реалистични данни, представени по един самобитен начин с напълно правдива информация за важни начални моменти, събития и етапи от неговия живот и революционна дейност; родно място, произход, подтик към хайдушки начин на живот, начало на революционна дейност, пребиваване във Влашко и Сърбия, в Първа българска легия 1862 г., и в четата на П.Хитов като знаменосец, посещение в родното Карлово през 1867 г, , преследвания на турците, отговорност към другари и към народното дело, връщането при четата...[1]
.Към стихотворната форма на изповед вероятно Апостолът е подтикнат под влияние на дружбата и сътрудничеството с идеолога на национално освободителното революционно движение Г. С. Раковски („Горски пътник”) и с такива изявени революционни дейици, водачи и творци като Христо Ботев, Любен Каравелов и др. оставили ценно и богато книжовно наследство с родолюбива и революционна тематика. Автобиографичните данни и сведения се потвърждават и от някои писма на Апостола до; войводи, другари, съратници, сподвижници и съмишленици [2-7].. Вероятната причина за прекъсване писането на автобиографията е пълното му отдаване на великото народно дело свързано с новата тактика и създаването на вътрешната революционна организация
Пълният текст на недовършената автобография на Апостола е малко познат сред широката българска общественост. За разлика от другите революционни ръководни дейци (Раковски, Ботев и Каравелов), единственият поетичен опит на най-великия българин на всички времена, както и документираното негово наследство достатъчно ясно, просто, убедително и неподправено говорят за духа на автора, за дъха на епохата на Великото българско възраждане,епохата в която той се ражда, живее и умира в разгара на подготовката на национално освободителната ни революциия.
Недовършената автобиография на Апостола по форма много наподобява на народното творчество; на народните песни, легенди и сказания...
Аз[2] Васил Левский-3 в Карлово роден,
от българска майка юнак аз роден
не щях да съм турский никакъв роб
същото да гледам и на милият си род.
В Сърбия ходих и по Влашко скитах;
от нийде помощ за наша свобода-[4]..
Станах, отидох в Стара планина
с вярна дружинa , с Панайот войвода
юнаци народни-техен аз байрактар...
За година време всичко разгледах,
което не знаех, войвода аз питах-[3]
главни друмища и тънки пътеки –
си ги бележа- занапред кат леки....
Хубава гора, студено е и вода;
за наши жени и дребни деца...
Докат аз проходих Стара планина,
турци-поганци мен угадиха.
тежка потеря тий са дигнаха,
кат скакалци по гора тръгнаха,
и сичко Карлово обиколиха
и улици стражи поставиха;
дано мен жив уловяха
или бар главата ми сдобиеха-
гламави турци, мръсни агарянци....
От планини слизах, за Карлово отивах
с тюрюмето Иван[3,4] аз да се видех
сам съмниничък. обкичен, обрьжен
с пушка белгийска и чифт пищови
и остра сабя на мен блещяха,
През две, през три стражи си минах,-
на четвъртата мен съзряха
потеглих пушка, извадих и сабя
ниски ми дувар гръдобран беше
стрaхопъзли турци веднага се пръснаха
от самичек аз щом ме видяха;
В зора то беше, в Карлово не влязох[5]
на кърът остах в зелени мамули;
кога бе вечер, промъкнах се аз
с работници хора, заедно и аз.
Няма Тюрюмето, уловен беше той
с още един другар- Тинко Пулев беше-[6]
във Видин запрени за три години
тяхната съдба- в друго уловени;
нашите писма други посрещах
всичко подробно все тъй разправях
станах да с’ ида пак при дружина
дал бях й дума кой ден ще стигна
ден и нощ вървях. едни цървули скъсах
Дадох и лозинка; сечено дърво
Като додох на място, няма ги тама.
Засвирих с тръба, екна ми гора
никакъв отзив от моя дружина
повторих с тръба, овчар се обади;
„ Добър ден юначе-тихом ми обади.-
да не бъдиш ти Левски байрактар,
с Панайот войвода, негов ти другар!?”
Отговорих аз на стария овчар;
„ отде ти знаеш за Левски байрактар”
„ Виждам те синко, на него ти приличаш”
Както ми е казал същий войвода,
ако те видя, да ти обадя;
как не са тука, а при царска мандра
ще видиш овчарите? Там са на близо
под тях отдолу; малко по-ниско
потеря има, да свириш недей
теб дирят тий ходят с юрушки дреи!
То бе заран и с пушки на рамо
за един два часа стигнах аз тамо другар
посрещна ме стража-един наш сругар;
„ Добре дошел-рече –Левский байрактар!”
Ето и дружината с Панайот войвда.
всички се радват „добре дошел ми казват”....
Забележа; Цифрите до съответните думи представят някои дпълнителни пояснения и потвърждения на текста в кореспонденции на Апостола;
1- за недовършената автобиография на Апостола писана след 1867г.
2-писмо до Н. Геров -1.02.1968г.
3-Писмо до П. Хитов писано в периода февруари –май 1868
4- Недовършеното писмо-дописка до Л.Каравелов преди 30.01.1871г.
5- Писмо дописка до Л.Каравелов, около 28 януари1871г.
6- Писмо до Данаил Попов
7- Писмо до Филип Тотю от 1-март 1871г.
.
Забележка. Материалът е подготвен като са използувани различни източници, на книжен носител, някои от които са твърде оскъдни и почти непознати за широкото българско общество
Подготвил д-р Богомил Великов Колев
www.bogomil.blog.bg
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
