Постинг
30.06.2014 06:55 -
Първата световна война-100 години от началото
100 ГОДИНИ ОТ НАЧАЛОТО НА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
Както е известно тази война започва през 1914г. и продължава до 1918г. с участието на Великите сили разпределилили се в две противодействащи коалиции. Едната е Антантата, която включва Русия, Великобритания, Франция, Сърбия и др. Втората е на т.н Централни сили, в която са включени Германия, Австро-Унгария, Османската империя, и след определено колебание с привиден неутралитет се включва и България. Причините за войната са имперските амбиции на Великите сили. Поводът е атентатът в Сараево на 28 юни 1914 г., при който Австро-Унгарският престонаследник Франц Фердинанд е убит от сръбски терорист. Войната започва между Сърбия и Австро-Унгария. Скоро в нея се включват Европейските Велики сили, въвлечени на базата на военните съюзи създадени много по-рано. Постепенно войната се разпространява из Европа и света.
Германия атакува Белгия, Люксембург и Франция. Австро-Унгария настъпва към Сърбия. Русия предприема настъпление срещу Австро-Унгария. Опитът на Германия да превземе Париж е спрян. По-късно през 1914 г. във войната се включва Османската империя, през 1915 г. и България. На страната на Антантата през 1915 г. се включва Италия, през 1916 г.- Румъния, САЩ и Гърция – през 1917 г. Русия и Румъния излизат от войната през 1917 г. Във войната участва и Япония. През 1918 г. е възпрепятстван опитът на Германия за сериозно активно настъпление от САЩ, след т.н. „окопна война”. На 11 ноември 1918 г. е подписано от водещата страна на Централните сили–Германия. Следва ново преразпределение на територии, прекратяване на съществуващите империи в Европа
Противостоящите военни блокове Съгласно източници, в Първата световна война са въвлечени „над 70 милиона войници, от които 60 милиона-от еврпейските страни”. Тази война е оценена като една от най-кръвопролитните в човешката история, и завършва с „ повече от 15 милиона жертви” Участието на България във войната Ясно съзнавайки, че България взема определено значимо и важно стратегическо място на Балканския полуостров, който би улеснил успеха на коя да е от двете военни коалиции при нейното присъединяване към коя да е от тях, в началото през август 1914 г. тя обявява привиден неутралитет, но правителството на Радославов е готово да се включи и изчаква подходящ повод. Когато през 1915 г. Германия постига определени успехи наближавайки Париж, руската армия е спряна, планираният десант на Антантата при Дарданелите се проваля, тогава българкото правителство е почти готово да застане на страната на Централните сили, но след като Германия е спряна и започва „окопната война” България се разколебава. В източниците се съобщава, за ухажванията на страната ни и от двете коалиционни групировки, всяка една стaраеща се да я привлече във войната, включвайки се на нейната страна са били доста упорити. Надделява изборът на Централните сили, тъй като Германия обещава да върне загубените територии след Междусъюзническата война. Достига се до тайно Германо-Българско споразумение, респ. до договор между двете страни, до „военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България и до военна конвенци между България и Турция през 1915 г.” Независимо от големите протести на опозицията, на голяма част от висшите български офицери и генерали, България се включва във войната на страната на Централните сили и на 23 септември 1915 г. е обявена обща мобилизация. На 14 октомври 1915 г. , България обявява война на Сърбия, която съгласно източниците трае до 29 септември, когато съгласно примирието в Солун страната ни капитулира. С изключение на предишния враг от Първата Балканска война с Османската империя, България отново се озовава сама срещу своите съседи на Балканите, включени на страната на Антантата. Румъния се присъединява към Антантата с подписване на договор на 17 август 1916 г., а на 27 септември обявява война на Австро - Унгария. По най-бързия начин България създава Трета армия с командващ генерал Стефан Тошев, която се прехвърля в Североизточна България. На 1 септември България обявява война на Румъния. Съгласно източниците, българските и турските бойни части нанасят категорично поражение на румънската армия, която е подкрепяна от Руски и Сръбски войски и освобождават окупираните не само Южнодобруджански земи, окупирани от Румъния през 1913 г., но навлизат дълбоко в земите на Северна Добруджа, които България губи съгласно позорния и крайно несправедлив Берлински договор още през 1878 г. Следват блестящите маньоври и настъпление на българските войски в завзетите териотории от румънците в Южна Добруда завършили с освобождението още в първите дни на септември (до 8 септември) на много селища; Тервел, Добрич, Балчик, Каварна, Тутракан и Силистра. На 14 септември е освободена Мангалия (днес в Румъния), на 22 октомври - Кюстенджа, на 23 октомври Меджидия, на 25 октомври -Черна вода, на 26 октомври –Хърсово, на 18 декември-Бабадаг, на 22 декември-Тулча и Сулина и достигат до делтата на Дунав. В началото на 1917 (3-ти януари) е освободен Мачин, а на7-ми януари - Исакча. С това цяла Доруджа е освободена от славната и доблестна българска Трета Армия. Румънските, Руските и Сръбски части са изтласкани от Дунава. Достига се до превземане на Букурещ от българските и турските войски. Пробивът на Добро поле на съюзните военни сили през септември 1918 г. води до попадане в плен на останалите на запад войници. Български войници отказват да воюват, вдигат бунт и се оттеглят. Независимо от блестящата победа при Дойран на нашите войски водени от ген. Владимир Вазов, българите са принудени да отстъпят. Изтощени от войните българските войници се разколебават, отказват да воюват, заради лошата храна, облекло и общото икономическото затъване на страната. Избухва войнишкото въстание, което е потушено с помощта на Германия. Съобщава се в източниците, че България е първата страна, която иска примирие, подписано на 29 септември1918 г. Страната ни като губеща е принудена да плаща тежки
репарации на страните победителки, възлизащи на милиони франкове. На 3-ти октомври подписват примирие и другите победени страни и войната свършва. България отново губи територии, без да е загубила битка, нито със Сърбия, нито с Гърция и с Румъния. България е сполетяна от нова национална катастрофа. Необходимо е да се отбележи, че нито една от чуждите армии, с които е воювала българската армия, страната ни няма пленено нито едно българско знаме. ВНационалния военноисторически музей се съхраняват знамена на държавите, с които сме воювали. Нещо повече, българските войни показват чудеса от героизъм и увенчават с бойна слава своята страна при битките край Дойран, Тутракан и др. Съгласно Ньойския договор подписан на 27 ноември 1919 г. от Александър Стамболийски, страната ни не само че губи територии, но й е отнето правото да подържа собствени въоръжени сили. Според клаузите на този несправедлив договор, страните победителки от Антантата напълно нарушават декларираните от самите тях принципи на „хуманност и равнопоставеност между народите”. България претърпява втора национална катастрофа след Междусъюническата война. Следва най-трудения период на развитие на Третата българска държава след нейното възкръсване от пепелищата в резултат на руско-турската освободителна войнапрез 1878 г.Тази война е една от най-кръвопролитните. Съгласно източниците убитите са повече от 10 милиона души, 20 милиона ранени, 6 милиона инвалиди. България дава 105 хиляди убити Забележка; Материалът е подготвен като се използвани сериозни исторически източници и проучвания от книжен носител.
Подготвил; д-р Богомил Великов Колев
www.bogomil.blog.bg
Противостоящите военни блокове Съгласно източници, в Първата световна война са въвлечени „над 70 милиона войници, от които 60 милиона-от еврпейските страни”. Тази война е оценена като една от най-кръвопролитните в човешката история, и завършва с „ повече от 15 милиона жертви” Участието на България във войната Ясно съзнавайки, че България взема определено значимо и важно стратегическо място на Балканския полуостров, който би улеснил успеха на коя да е от двете военни коалиции при нейното присъединяване към коя да е от тях, в началото през август 1914 г. тя обявява привиден неутралитет, но правителството на Радославов е готово да се включи и изчаква подходящ повод. Когато през 1915 г. Германия постига определени успехи наближавайки Париж, руската армия е спряна, планираният десант на Антантата при Дарданелите се проваля, тогава българкото правителство е почти готово да застане на страната на Централните сили, но след като Германия е спряна и започва „окопната война” България се разколебава. В източниците се съобщава, за ухажванията на страната ни и от двете коалиционни групировки, всяка една стaраеща се да я привлече във войната, включвайки се на нейната страна са били доста упорити. Надделява изборът на Централните сили, тъй като Германия обещава да върне загубените територии след Междусъюзническата война. Достига се до тайно Германо-Българско споразумение, респ. до договор между двете страни, до „военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България и до военна конвенци между България и Турция през 1915 г.” Независимо от големите протести на опозицията, на голяма част от висшите български офицери и генерали, България се включва във войната на страната на Централните сили и на 23 септември 1915 г. е обявена обща мобилизация. На 14 октомври 1915 г. , България обявява война на Сърбия, която съгласно източниците трае до 29 септември, когато съгласно примирието в Солун страната ни капитулира. С изключение на предишния враг от Първата Балканска война с Османската империя, България отново се озовава сама срещу своите съседи на Балканите, включени на страната на Антантата. Румъния се присъединява към Антантата с подписване на договор на 17 август 1916 г., а на 27 септември обявява война на Австро - Унгария. По най-бързия начин България създава Трета армия с командващ генерал Стефан Тошев, която се прехвърля в Североизточна България. На 1 септември България обявява война на Румъния. Съгласно източниците, българските и турските бойни части нанасят категорично поражение на румънската армия, която е подкрепяна от Руски и Сръбски войски и освобождават окупираните не само Южнодобруджански земи, окупирани от Румъния през 1913 г., но навлизат дълбоко в земите на Северна Добруджа, които България губи съгласно позорния и крайно несправедлив Берлински договор още през 1878 г. Следват блестящите маньоври и настъпление на българските войски в завзетите териотории от румънците в Южна Добруда завършили с освобождението още в първите дни на септември (до 8 септември) на много селища; Тервел, Добрич, Балчик, Каварна, Тутракан и Силистра. На 14 септември е освободена Мангалия (днес в Румъния), на 22 октомври - Кюстенджа, на 23 октомври Меджидия, на 25 октомври -Черна вода, на 26 октомври –Хърсово, на 18 декември-Бабадаг, на 22 декември-Тулча и Сулина и достигат до делтата на Дунав. В началото на 1917 (3-ти януари) е освободен Мачин, а на7-ми януари - Исакча. С това цяла Доруджа е освободена от славната и доблестна българска Трета Армия. Румънските, Руските и Сръбски части са изтласкани от Дунава. Достига се до превземане на Букурещ от българските и турските войски. Пробивът на Добро поле на съюзните военни сили през септември 1918 г. води до попадане в плен на останалите на запад войници. Български войници отказват да воюват, вдигат бунт и се оттеглят. Независимо от блестящата победа при Дойран на нашите войски водени от ген. Владимир Вазов, българите са принудени да отстъпят. Изтощени от войните българските войници се разколебават, отказват да воюват, заради лошата храна, облекло и общото икономическото затъване на страната. Избухва войнишкото въстание, което е потушено с помощта на Германия. Съобщава се в източниците, че България е първата страна, която иска примирие, подписано на 29 септември1918 г. Страната ни като губеща е принудена да плаща тежки
репарации на страните победителки, възлизащи на милиони франкове. На 3-ти октомври подписват примирие и другите победени страни и войната свършва. България отново губи територии, без да е загубила битка, нито със Сърбия, нито с Гърция и с Румъния. България е сполетяна от нова национална катастрофа. Необходимо е да се отбележи, че нито една от чуждите армии, с които е воювала българската армия, страната ни няма пленено нито едно българско знаме. ВНационалния военноисторически музей се съхраняват знамена на държавите, с които сме воювали. Нещо повече, българските войни показват чудеса от героизъм и увенчават с бойна слава своята страна при битките край Дойран, Тутракан и др. Съгласно Ньойския договор подписан на 27 ноември 1919 г. от Александър Стамболийски, страната ни не само че губи територии, но й е отнето правото да подържа собствени въоръжени сили. Според клаузите на този несправедлив договор, страните победителки от Антантата напълно нарушават декларираните от самите тях принципи на „хуманност и равнопоставеност между народите”. България претърпява втора национална катастрофа след Междусъюническата война. Следва най-трудения период на развитие на Третата българска държава след нейното възкръсване от пепелищата в резултат на руско-турската освободителна войнапрез 1878 г.Тази война е една от най-кръвопролитните. Съгласно източниците убитите са повече от 10 милиона души, 20 милиона ранени, 6 милиона инвалиди. България дава 105 хиляди убити Забележка; Материалът е подготвен като се използвани сериозни исторически източници и проучвания от книжен носител.
Подготвил; д-р Богомил Великов Колев
www.bogomil.blog.bg
Българите - Родоначалници на човечествот...
Полицията: "Педофил" Хю Хефнър...
Не-контролируем хаос след теракта в Моск...
Полицията: "Педофил" Хю Хефнър...
Не-контролируем хаос след теракта в Моск...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
