Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05.2014 13:46 - ПЕСНИН ЗА ГЕРГьОВ ДЕН
Автор: bogomil Категория: История   
Прочетен: 5060 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 06.05.2014 14:09


НАРОДНИ ПЕСНИ ЗА ГЕРГЬОВДЕН               Обредните песни, наричани още празнични, са били първоначално създадени във връзка с обреди и празници и са се пеели, при изпълнението на определени обредни действия. Както е известно пролетните празници започват през март: Младенци, Благовец, Лазаровден, Връбница. Те са изпълнени с пролетни благопожелания за щастие и плодородие. Тогава се пада и народният танц с обреден характер - буенец. Много богати и разнообразни са обичаите на Великден и Гергьовден, свързани с грижи за здраве и изобилие, носещи лъха на събудилата се за нов живот буйна растителност, на жизнените сили на Природата, на благодатното плодородие. Народните празници разкриват цял митологичен свят на вярвания, обреди, навици, суеверия, с които българският народ е живеел през вековете.             На 6 –ти май се празнува денят на Свети Георги (Съгласно източници вярната дата за неговото празнуване е 23-ти април и той погрешно е преместен на 6 май. След изравняването на календара през 1968 г., отново е оставен да се прaзнува на 6-ти май., защото по времето на социализма, той добива голяма известност като празник на овчара - на пастира. Смята се, че Светецът е покровител на земеделието и скотовъдството. В началото на века е обявен за ден на българската войска и храбростта (на 6 май 1877 г. пратениците от град Самара-кметът Е.Т.Кожевников и членът на градският съвет П.В Алабин, поднасят на българското опълчение като скъпоценен дар Самарското знаме, което било изработено още по време на Априлското въстание през 1876г)             Нашият народ е сътворил много песни, предания и легенди за този светец - за Гергьовден, който е най-големият празник, честван през пролетта, тачен като Великден. Нещо повече, в народните песни се пее; ”Хубав ден Великден, още по-хубав Гергьовден” Народът го нарича още ”Голям Гергьовден”. Когато питат за Гергьовден, кой му е казал да дойде, той отговаря:
                                                       Мене ми рече Великден                                                        Гюрге ле, Гюрге, млад Гюрге,                                                        бързо по мене да дойдеш
                                                       по тебе шума и трева,
                                                       по трева идат кехаи.                                     Когато възхитените и омаяните от красотата на Велика, я питат защо е толкоз хубава, тя отговаря, защото е кръстена „на добър ден – Гергьовден”. Този празник се чества в напреднала–късна пролет, преди настъпването на лятото, когато цялата Природа вече се е разцъфнала, раззеленила и стопанският трудов живот в полята се  възражда и намира в своя кипеж. Това определя основната тема на Гергьовденските песни, свързани със земеделието и скотовъдството. С тях главно са свързани и многобройните гергьовденски обичаи. По нивите се изнася и се пали слама от празнуването на Бъдни вечер, за да не бие град. Преди да изгрее Слънцето се берат цветя и билки. С цветя и зелени клонки (отсечени рано преди изгрев от гората) се окичват жилищата, оборите, кошарите, първото агне и първата овца обагнила се (родила) през новата година, външните улични порти, вратите. За цветята се пее песен:                                                           Дигайте се Дафино, Латино,                                                           дигайте се на цвеке да идем,  доде Слънце не е огрело,  доде роса не е отпаднала                                                           да наберем здравец за Гергьовден,                                                           да наберем - венци да направим.             Брането на цветя и виенето на венци е важен и съществен момент в празника. (Той още се нарича „Цветен Гьорги”). Това се придружава с пеене на песни. Цветята и венците се използват не само при обредите, свързани с овчарството, но и при заколването на агне за курбан. В тоя ден всеки дом прави жертвоприношение - агне в чест на св. Георги.  Обикновено то е първото, родено през новата година. Агнето винаги е мъжко. Берат се цветя и се вият венци; за жертвеното агне, за овцата, която първа ще излезе да я издоят, за ведрото, в което се дои млякото и за шапката на овчарите. Овцете за доене излизат като минават под огромен венец поставен на вратата на кошарата. Преди да заколят агнето се чете молитва. То е със запалени свещи на рогцата и с накичен венец на шията. Заколването става на определено място, срещу стена на къща, за да бъде напръскана тя с кръв, по която се гадае дали ще бъде плодородна годината. Тази кръв, след като се направи кръстен знак на вратите и на челото на децата се заравя или излива в реката.  Този ритуал се отличава с особена тържественост и съгласно някои тълкуватели на фолкора, разкрива прастарата езическа основа на празника.  По време на голямата общоселска трапеза с гергьовското агне се извършва едно друго съпътстващо празника действие, свързано със ”забраждането” на „младите невести”, които са били венчани през зимата. Те премахват невестинската си премяна. След богатата трапеза, на която всяко семейство носи печено агне, обредна погача, сирене, овче кисело мляко, ракия и вино, се развихрят буйни хора. Млади и стари  се люлеят за здраве. На Гергьовден се връзват люлки, на които се люлеят и момите . В песни и в припевки, младите срамежливо и деликатно разкриват своите взаимни симпатии, чуства и обич- предричат щастие в женитбата:                                                  Люлка се люля, девойко, люлка се люля,                                                  та кой се люля, девойко, та кой се люл
                                                 Пена се люля, девойко, Пена се люля.                                                  Та кой я люля, девойко, та кой я люля?                                                  Иован я люля, девойко, Йован я люля!  Специфичните особености на песните, които ще се пеят се определят от характера на гергьовденските обреди. Песните са свързани с образи, мисли, чувства и настроения из земеделския и скотовъдния начин на живот - със селския бит. Те изразяват желанията - копнежа на.младите хора да живеят в радост, обич, щастие, и вярна женитба. Една от най-обикновените гергьовденски песни, позната и изпълнявана в различни варианти из цяла България, разказва за обиколката на Свети Георги из полето.(Името Георги  на гръцки език означава –земеделец).” Тръгнал ми е свети Георги, рано ми рано на Гергьовден”. Той става рано, още в тъмнина, оседлава врана коня и отива да обиколи  бащините и дядовите си ниви: От дома си весел дойде, от поле се сърдит върна, не смееха да го попитат, ни майчица, ни бащица, ни сестрица, ни братенце; Попитала го снаха му: „А брате Герге, Свети Герге що от дома весел дойде, от поле се сърдит върна?” Свети Георги отговаря: „Снашице мила, хубава! най-питаш да ти кажа, що от дома весел дойдох, от поле се сърдит върнах: есенното некласило, пролетното не никнало” Но когато втори път излиза на полето, той е весел и радостен, защото вижда, че „есенното зазреяло”, „пролетното клас изпуснало”. Знае се от народната мъдрост, че пролетният майски – гергьовски дъжд е „благодатен” и, че всяка негова капка дъжд е „златна” По този начин е изразена загрижеността на селянина земеделец за плодородие и берекет, радостта му пред гледката на поникналите буйни ниви (засеяни със зърнени култури). Същественото и интересното е, че светецът е освободен от всичко митологично - божествено. Той е показан като обикновен грижовен стопанин, здраво привързан към земеделието. Свети Георги е възпят и в други песни, като покровител на земята и плодородието и като изразител на  душевността - психиката на българския селянин. Тръгнал за долна земя, за да обиколи сивото стадо. Той се радва, когато научава от свети Иван, че овцете са презимували добре и вече са се обягнили (родили) За Св. Георги се разказва следната легенда: Една деветоглава ламя запирала водите и не позволявала да съществува нито растителен, нито животински свят. За да пусне водата, тя искала човешка жертва. В двобой с нея свети Георги я победил. Заради тази победа над звяра-чудовище и за понесените и издържани тежки мъчения, да се откаже от вярата си, народът го нарекъл Свети Георги- Победоносец, Той бил обезглавен и погребан близо до град Бейрут, при планната Ливан. Съгласно източници, в българската иконография свети великомъченик Георги- Победоносец е изобразяван като млад, силен мъж, възседнал на бяла врана коня и с дълго копие в дясната ръка, забито в устата на страшен змей. За живота на св. Георгин народът е сътворил много песни, предания и легенди. (в една от песните се разказва за „Свети Иван и свети Георги в рая”; Текста на песента е показан в приложение) В коледарска песен се разказва, как след като св. Георги убива ламята, бликват 3 реки; жълто жито, руйно вино, мед и масло Голям брой гергьовски песни са посветени на младите. В тях се говори за хубостта на девойката, за два гълъба, които летят и които не са два гълъба, а са два стройника за момата; за сокола, който лети високо и с очи търси девойката; за момъка , който се хвърля в Дунава или в морето, за да спаси момата, паднала от люлката и т.н Светлото бодро и радостно пролетно настроение е предадено и в песните за горското цвете, което само поръчва да го берат: Нека дойдат малки моми, да ме берат в престилки, да ме берат - да се кичат. Да си китят китни китки и да вият вити венци; кити китки за косите, вити венци за главите. Нека дойдат вакли момци, нека дойдат да ме берат, да ме берат, да ме носят, по калпаци, по селяфи. Нека дойдат млади булки, нека дойдат да ме берат. да ме носят в шари пазви.   Традиционният български фоклор(респ. народните обредни песни) продължава своето развитие до първите десетилетия на 20-ти век, макар че съгласно източници след Освобождението неговите прояви започват да намаляват. Запазени до наше време, в традициите се явяват нови елементи в онова, което народът продължава да твори. На Гергьов ден празнуват именния си ден; Герго, Гергана, Гергин, Гергина, Георги, Герги, Герга, Гюргелена, Гюрица, Гюрга, Гюро.     Забележка. Материалът е подготвен като са ползвани различни източници за български народни умотворения; фолкор, народни песни, обичаи, обреди, празници, от книжен носител                                                              Подготвил; д-р Богомил Великов Колев

                                                   ПРИЛОЖЕНИЕ
  СВЕТИ ИВАН И СВЕТИ ГЕОРГИ В РАЯ        (народна песен)
Слугувал е свети Иван, слуга му бе свети Герги. Отговаря свети Иван; -Ой те тебе, свети Герги, толкоз ми си бре слугувал, слугувай ми още малко, дорде додат двата дена Водокръщи, Иановден, че ще идем с тебе двама, с тебе двама в рая Божи!- Слугувал му свети Герги, дорде додат двата дена, Водокръщи, Ивановден. Тръгнали са двама свет
               затворена, заключена. 
               Облегна се свети Иван,
               та извади златна ключи,
               та отключи рая Божи,
               та си влезли в рая Божи,
               че минали през рай Божи.
               Отговаря свети Иван;
               -Ой те тебе, свети Георги,
               като мина през рай Божи,
               какво беше най-хубавото?
               -Отговаря свети Герги;
               -Ой те тебе, свет Иване,
               сичко беше се хубаво;
               едно беше твърде страшно,
               Твърде страшно, твърде грозно;   
               
сред рай Божи огън гори,
                до три млади в огън горят,-
                Отговаря свети Иван;
                -Ой те тебе, свети Герги,
                дето младо с очим гори,
                не почело свет Неделя;
                дето младо с краком гори,
                не почело кръстника си,
                не почело, път минало;
                дето младо съвсем гори,
                не почело майка, баща!   та си идат в рая Божи,   Рая Божи затворена,



Гласувай:
2


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogomil
Категория: Други
Прочетен: 2021802
Постинги: 452
Коментари: 1153
Гласове: 1970
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031