Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05.2014 13:30 - ГЕРГОьВДЕН.СВЕТИ ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ
Автор: bogomil Категория: История   
Прочетен: 2889 Коментари: 0 Гласове:
3



СВЕТИ ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ. ГЕРГьОВ ДЕН               Българската православна църква отбелязва деня на Свети великомъченик Георги на 6 август (н.ст, 23 април ст.ст). Това е денят, в който той е бил посечен. Св.Георги е един от най-обичаните и тачени светци по нашите земи. Живял е по време на управлението на римския император Диоклетиан (284-305) в малоазийската област Кападокия. Георги бил твърде малък, когато баща му, който като римски войн пострадал и умрял в мъченически подвиг за Христовата вяра. Тогава майка му се преселила в Палестина, където била родена и имала голямо имение. Младият Георги бил красив, снажен и мъжествен. Когато постъпил на служба, неговите началници скоро забелязали добрите му качества и в резултат едва 20 годишен получил тогавашното престижно военно звание – трибун. Служил в един от елитните и прославени римски полкове. За показаните от него воински качества-доблест и храброст лично императорът го повишил, като го удостоил с още по-високо звание и го назначил на отговорна длъжност във войската. Без да знае каква вяра изповядва младият военачалник, императорът го провъзгласил дори за член на държавния съвет.             Майката на Георги починала, когато той бил твърде млад и тогава станал собственик на голямо богатство произтичащо от имението. Именно по това време император Диоклетиан издал много строги закони срещу християните. Той заповядал да изгорят христинските книги, да разрушат домовете им, а самите те да бъдат предавани на мъчения и хвърляни в тъмници. Съгласно синодални източници, като разбрал това, знаейки какво го очаква, Георги започнал да се готви за предстоящите изпитания. Раздал на приятелите си парите и скъпоценностите, които притежавал. Наредил робите да бъдат освободени, а имотът му в Палестина да бъде раздаден на бедните.             След като издал законите срещу християните, император Диоклетиан свикал в град Никомидия управителите на източните провинции и им дал подробни указания как да постъпват с християните. Императорът подновил гоненията, които били почти преустановени. Издал заповед за всички римски области да се пристъпи към избиване на миролюбивите и беззащитни християни. Тъмниците били изпразнени от разбойници, прелюбодейци и разни престъпници, за да бъдат използвани за християните. На Георги било заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той се разкрил като християнин и започнал да критикува решението на императора.
             Смелият млад воин, бил извикан в двореца на Никомидия, столица на тогавашната Витиния и смело защитил вярата в Христа и неговото учение. Без никакъв страх, открито застанал срещу император Диоклетиан, в защита на невинните и срещу мъченията на добродетелните и беззащитни люде заявявайки му, че напразно и незаслужено разпалва своя гняв срещу тях, че те никого с нищо не са обидили, напротив дават на всички пример за благочестив живот. Георги се опитал да разясни на императора, че се заблуждава в своето идолопоклонничество и го приканил да познае истинския Бог-  спасителя Иисус Христос, да познае истината неговото учение, и да се научи на благочестие, или да престане да смущава с безумието си тези,  които са познали тази истина и вяра в Христа.             Съобщава се в синодалните източници, че всички останали изумени и изненадани от дързостта, от внезапното и неочаквано изказване на смелия млад военачалник и от неговата много силна и критична реч насочена срещу императора. Диоклетиан сам бил учуден и изненадан, и  дълго мълчал. Накрая решил да възложи на консула Магненций да разпита Георги, кой го е накарал да извърши такава дръзка постъпка. Георги отговорил, че вярата в Христта и истината са го подтикнали към такава реч, че той доброволно е дошел, да свидетелства за истината.              Вдигнал се голям шум, викове, хули и никой от присъстващите не разбрал нищо. Като заповядал да млъкнат, император Диоклетиан се обърнал към Георги, оповестявайки голямата си лична изненада и учудване от неговата храброст, мъжество, и неблагодарност за това, че го е удостоил с висок сан. Заявил, че е готов да му прости за дръзката постъпка, имайки предвид неговите предишни заслуги, ако се откаже от вярата си в Христа. Посъветвал го да не си погубва младостта, да не се лишава от военната си слава и висок сан. Императорът предложил на смелия воин да принесе жертва на боговете идоли и го уверил, че ще бъде удостоен с още по-голяма чест. На свой ред Георги приканил императора да познае истинския Бог, да повярва в него, да му принесе хвалебна жертва, за което Господ ще го удостои с Царство небесно. И отново  го уверил, че земното богатство е нетрайно, че никакви земни блага не могат да го разделят от неговия Бог- Иисус Христос и че никакви мъки не ще могат да го уплашат и да разколебаят вярата му.             Диоклетиан силно се разгневил и заповядал да хвърлят Георги в тъмница. По негова заповед войниците поставили краката му в клада, проснали го на земята по гръб и върху гърдите му поставили тежък камък. Така той прекарал цяла нощ. На другия ден императорът го запитал дали се е разкаял, а мъченикът спокойно и твърдо отговорил, че не е изпаднал в такава немощ от приложените му мъчения, за да се откаже от вярата си и казал на императора; „По скоро ти ще се измориш да ме мъшчиш, отколкото аз ще се изморя да търпя мъчения”. Разгневен Диоклетиан заповядал да привържат мъченика гол на специално колело, под което били поставени дъски със забити в тях гвоздеи. Като въртели колелото, гвоздеите раздирали тялото на Георги. През това време той не издал нито един стон. Отначало високо славел Бога, след това тихо се молел и най-после замлъкнал, сякаш бил заспал. Императорът помислил, че мъченикът е мъртъв и се опитал да се надсмее над християнския Бог, с думите, къде е той (Господ) и защо не е избавил Георги от мъките, след което отъшел да принесе жертва в езическия храм на Аполон. Съгласно преданието в синодалните източници и жития на светиите, изведнъж небето се затъмнило, пробляснала мълния, чул се страшен гръм. След малко бляснала необикновена светлина и ангел Господен се явил, застанал до колелото, сложил ръката си върху тялото на мъченика и излекувал раните на мъченика. Съобщава се, че Георги сам слязъл от колелото, застанал прав, като славел и благодарял на Бога. Изумените войници побързали да отидат в идолското капище и да съобщят на императора за случилото се. След тях и Георги отишел в капището и застанал пред императора. Настанал смут. Диоклетиан не вярвал на очите си. Между присъстващите имало двама висши чиновници, Анатолий и Протолеон, които тайно изповядвали христянската вяра. Като видели мъченика здрав и читав, те се убедили в силата Божия и извикали на висок глас; ”Има само един велик и истински Бог. Той е Богът на християните!”. Диоклетиан веднага издал заповед за смъртна присъда. Мнозина други повярвали, но се страхували да изповядат открито вярата си. Императрица Александра, съпруга на императора, също била на капището. Съобщава се, че щом видяла изцерения мъченик и чула за явяването на ангела, тя познала истината и пожелала пред всички да изповяда вярата си в Христа и неговото учение. Стоялите до нея дворцови чиновници, я извели от идолското капище и не съобщили за нейното публично обръщение. Диоклетиан обезумял. без да се вразуми, заповядал да хвърлят Георги в яма, пълна с негасена вар. По пътя към ямата светецът воин усърдно се молел. Като пристигнали до ямата, той се прекръстил и свободно влязъл в нея. Три дни предстоял мъченикът в тази яма. Тогава императорът заповядал да извадят тялото на осъдения на смърт и да разпръснат костите му мислейки, че по време на престоя във варта, тялото му е изгоряло.. За голяма изненада на войниците, съгласно поверието Георги се оказал напълно здрав и жив, продължавал съсредоточен упорито да се моли, а лицето му сияело от радост. Присъствуващите като видели това, били изумени от учудване и започнали да славят могъществото на Бога, на който се молел мъченикът.                        image 
             Щом узнал за случилото се Диоклетиан повикал Георги при себе си и го запитал какви магии е използвал, за да си запази живота. В отговор, според поверието, светецът заявил, че очаквал от всичко случило се, императорът ще се вразуми и повече не ще посмее да произнася хули срещу всемогъщия Бог, за Когото всичко е възможно. Георги се опитал да убеди императора, че е изпаднал в толкава голяма заблуда, че си позволил да нарича магии чудесата, които Бог е извършил пред очите на присъстващите и пред неговите очи. Императорът измислил ново мъчение. В легендата се съобщава, че обули на мъченика нагорещени до червено обуща с гвоздеи вътре и го подгонили по улиците, влачели го и жестоко го биели, а той продължавал непоколебим в своята вяра и съсредоточен упорито да се моли на Бога. Отпаднал тялом, но бодър духом. Когато отново бил хвърлен в тъмница, продължил денонощно да се моли. В резултат, съгласно преданието, раните му отново оздравели. Последвали нови жестоки изтезания и мъчения; удряли го по устата, били го с камшик от волски жили, докато разкъсат плъттта му, давали му да пие силна отрова. Георги стоически и с вяра в Бога продължавал да понася стоически всички страдания. И не преставал да убеждава изумените езичници, че не с някаква магическа сила и не с човешки хитрини успява да запази живота си, и че Господ е този, който го пази и му дава жизнени сили. Императорът изумен и той много се чудел, защо въпреки всичките големи мъчения и страдания лицето на мъченика оставало все така спокойно и бодро. Озадачен с голямо любопитство го попитал, до кога ще смайва с делата си и какво е учението на Христос. Георги му обяснил, че Христос, след като предвижда злобата на злите и нечестиви хора, научил християните да не се боят от ония, които убиват тялото, но не могат да погубят душата. На тия, които изпълняват неговите заповеди, Госппод Бог дава голяма благодат и им е обещал да им даде и сила да вършат дела, каквито самият той върши; изцерявал болни, възкресявал мъртви, дарявал на слепите светлина и зренире, а на глухите-слух. Съгласно преданието, по молба на присъстващите жреци, Георги с молитва и по Божия воля показал няколко чудеса; възкръсване на прясно погребан покойник и на вол паднал в яма и умрял. Тогава жрецът Анастасий излязъл пред тълпата и паднал пред краката на Георги, изповядал се, че Христос е единственият всемогьщ Бог и молел мъченика да му прости за извършените от него грехове по незнание. Разярен Диоклетиан заповядал на войниците веднага да отсекат главите на Анастасий и на възкръсналия, а Георги да хвърлят в тъмницата и заповядал зорко да бъде пазен, докато той вземе решение какво да прави с него. Много хора езичници и болни, след като подкупвали стражата посещавали Георги в тъмницата, а той ги убеждавал и просвещавал в Христовото учение. Убедени в новото учение неговите посетители ставали ревностни християни. Император Диоклетиан, все още се надявал да склони Георги да се отрече от своя Бог и Христовото учение. Предлагал му богати дарове и високи почести, ако се откаже от вярата си. Вместо отговор мъченикът предложил да отидат в храма на Аполон. Император Диоклетиан  помислил, че Георги се е вслушал в съвета му. Щом пристигнали в езическия храм, светецът изобличил езическите заблуди произтичащи от идолите. Щом чула това жената на императора Александра, не могла повече да скрива своите християнски убеждения, отишла в храма и високо се обърнала с молитва към Христос да й помогне, защото единствено той е всемогъщ и се хвърлила в краката на мъченика. Диоклетиан не могъл повече да обуздае гневът си и заповядал да обезглавят собствената му жена и великомъченика Георги. По пътя към Голготата, където трябвало да бъде изпълнена смъртната присъда, Александра капнала от умора спряла до една стена и тихо предала Богу дух. Като стигнали до определеното място, Георги спокойно навел главата под меча на палача и бил обезглавен. Това се случило през 306 г. на 23 април ст.стил, 6 май  по нов стил.  Тялото на светеца било погребано в Лида. Съобщава се в синодалните източници, че в християнсклата иконография свети великомъченик Георги се изобразява възседнал на бял кон и с дълго копие в ръка, забито в устата на страшен змей. Обяснението за това, съгласно преданието е следното; Близо до град Вирит, днешен Бейрут, при планината Ливан, недалече от град Лида и мястото, където бил погребан великомъченикът Св. Георги, от близкото езеро излизал страшен змей, който нанасял големи щети на цялата околност и заразявал въздуха със смъртоносното си дихание. Жителите в тази област не знаели как да премахнат тази беда и тъй като били езичници, поискали съвет от идолските жреци. Те им препоръчали всяко семейство по ред да дава едно от децата си на страшното чудовище. Изпаднали в безизходно положение местните жители приели този съвет и всеки ден довеждали на брега нова жертва. Дошел реда на местния цар, който също предварително бил обещал да предаде единствената си дъщеря в жертвоприношение. Довели девойката до брега на езерото. Тя трепетно очаквала своята смърт. Внезапно, неочакван до нея се появил на бял кон и с копие в ръка светъл младеж, почти юноша. Това бил свети Георги, който запитал девойката защо плаче. Тя му разказала всичко за чудовището и за решението на местните хора, обяснила че очаква смъртта от змея и посъветвала конника да избегне смъртта като незабавно напусне злощастното място. Св. Георги успокоил девойката, смирено очакваща смъртта, и я уверил, че с помощта на името на истинския Бог ще я спаси от змея. Преди още да довършат разговора си, изведнъж страшното чудовище се показало от езерото и се насочило към момичето. Когато то извикало на младия войн да бяга и да се спасява, конникът се прекръстил и повикал на помощ Св.Троица, спуснал се към змея и го пронизал с копието. След това помолил девойката да свали пояса си, да върже с него чудовището и да го повлече към града. Мимичето изпълнило молбата на храбрия Христов воин и в присъствието на много хора змеят бил изгорен. В резултат на тази щастливо завършила случка, жителите на града и околностите приели християнската вяра.  Заради тази храбра победа и проявеното мъжество по време на мъченията приложени му по заповед на император Диоклетиан, легендарният римски воин и великомъченик бил наречен Победоносец. Бил обявен за покровител на воинството. Съобщава се, че на мястото на неговата Голгота по-късно била издигната църква на името на Божията Майка и друга една, на името на св. Георги Победоносец. Тук именно станало и друго чудо, при освещаването на този храм избликнал извор с жива вода, която лекувала много душевно и телесно болни. След като Константин Велики отмененя гоненията с Миланския едикт през 313 г. от н.е, разрешава свобода на вероизповеданията, и християнството става една от държавните религии, през 325 г. се свиква в Никея Първият вселенски събор, на който е осъдена арианската ерес. Тогава по всички краища на Римската империя, в родината на светеца днешна Сирия, Палестина, Финикия, Мала Азия и Европа започнали да се строят храмове на името на св. Георги Победоносец и Чудотворец, съставяли са жития и служби за него. Императорите Юстин I I и Тиберий II, в чест и в памет на светеца започнали да секат монети с неговия образ. Има съобщения (император Йоан Кантакузян-ХIV в.) потвърждаващи голямата популярност на светеца и сред мюсюлманското население, което е издигнало няколко храма в чест на св. Георги. Съгласно източници, днес съществуват 22 култови места на името на Светеца, от които 5 са обекти на поклонение от християни и мюсюлмани, а 9 само от мюсюлмани. Св. Георги е покровител на България, Гърция, Черна гора, Сърбия, Грузия, Етиопия, Каталония, Португалия, Англия, Канада, на градовете Москва, Любляна и Истанбул. Българските царе и велможи са издигали стотици църкви на името на светеца, между които по известни са; Кремиковският, Гложенският, Поморийският, Белащенският, Букуровският и много други манастири. Българите почитат светеца от най-стари времена и го възпяват като покровител на войните, освободител на пленените, защитник на бедните, лечител на болните, покровител на земеделието и животновъдството. В превод от гръцки „Георги”, означава „земеделец”. На Гьоргьов ден  се служат литургии и молебени за прослава на Св. Георги, за богата реколта и изобилие на плодове. Със светена вода се поръсват нивите и животните, които се изкарват на паша Денят 6 май е обявен за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Почита се и като ден на овчарите и празник на българската етнография. На Гьоргьов ден се прави курбан, коли се агне посветено като жертва на Бог, езически ритуал, останал от Славянската и прабългарската религия.На този ден празнуват; Георги, Гергана, Гинка, Галина, Галя, Ганка, Ганчо, Габриела и др. Допълнение В източниците се съобщава, че на същата дата се почита българският светец, свети Лазар, който през 1802 г. е бил убит, защото като християнин предизвикал омразата на турците. Още като малък той напуснал родното си село Дебелдял, отстоящо на 14 км от Габрово и заминал за Мала Азия, където бил нает за овчарин. Бил измъчван и хвърлян в тъмница от някой си турчин големец. Понесал стоически и с вяра в Бога всички мъчения и страдания. За него било написано житие, била съставена служба в негова чест. Съобщава се, че по сведение на известния проф. Иван Шишманов, те се намирали в частната библиотека на Неофит Рилски, и че по понастоящем са в неизвестност.   Забележка; Материалът е подготвен като са ползвани сериозни православни синодални източници – жития на светиите и други исторически източници на книжен носител                                                                Подготвил; д-р Богомил Великов Колев, София                                                                                                                                                              



Гласувай:
3



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogomil
Категория: Други
Прочетен: 2021836
Постинги: 452
Коментари: 1153
Гласове: 1970
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031