Постинг
31.01.2014 15:08 -
1/14 февруари св.Трифон. Трифоновден.Трифон Зарезан
Автор: bogomil
Категория: История
Прочетен: 1949 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 31.01.2014 15:48
Прочетен: 1949 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 31.01.2014 15:48
СВЕТИ МЪЧЕНИК ТРИФОН. ТРИФОН ЗАРЕЗАН
http://www.youtube.com/watch?v=P5Oes8lKNzk
Свети мъченик Трифон е роден около 225 г. в с.. Комсада, близо до гр. Апамия, в малоазийската област Фригия на Римската империя. Родителите на св. Стефан били много вярващи християни, и от рано положили грижи над своето дете да разпалят в сърцето му любов и преданост към Бога. Техният труд бил възнаграден. Св. Трифон бил още дете, когато по негова молитва Бог вършел чудеса.
Римският император Гордиан (238-244) не бил християнин, но не преследвал християните . И Бог му сторил милост за това. Той имал дъщеря на име Гордиана-умна и забележителна красавица. За нея идвали да я искат видни и прославени момци. Но в това време тя тежко заболяла душевно. Мъчеща и терзана, тя се хвърляла в огън, хвърляла се и във вода от мъка. Идвали най-способни лечители, но на край родителите се убедили, че за болесттта й няма лек. Съгласно преданието, тя непрестанно повтаряла едно и също; „Никой не може да ме излекува, освен Трифон”. Тия думи отдавали на душевното й страдание и ги отминавали без внимание. Но когато нямало какво вече да правят, императорът наредил да се провери навсякъде из империята има ли такъв човек Трифон, който лекува болни, и да го доведат.
Св. Трифон тогава бил едва на 17 години. Довели го в Рим. Според преданието Бог тъкмо чрез него излекувал Гордиана от тая болест, в резултат на което Трифон получил заслужена слава и признанието на народен лечител. Според юношата истината, била очевидна за всички, извършеното чудо е било дело на живия и истинския Бог, в Когото вярват християните. Според Трифон Бог излекувал девойката. Мнозина повярвали и се кръстили, а вярващите се утвърдили още повече във вярата. Императорският дом се изпълнил с голяма радост. Благоволението на императора към християните станало толкова явно, че го смятали за таен християнин. Той надарил богато Трифон и с благодарност го изпратил у дома му. Но сърцето на юношата било чуждо за богатството, затова той всичко раздал из пътя си на нуждаещите.
Когато римският императорски престол бил зает от Дакий Траян (249-251), за християните настъпили тежки дни. Новият император се заел да изкорени християнството. Той наредил по цялата империя християните да се заставят да се върнат към езичеството. Онези, които не се покорят, да бъдат избити..
В това време управител на източнитие римски земи бил някой си Аквилин. Донесли му за Трифон, че е християнин, че знаел разни хитрини за лекуване на болести, че не зачитал царската воля, че обикалял села и градове, лекувал болни и подмамвал тях и близките им да станат християни, че открито осмивал великите богове на римския народ. Аквилин веднага наредил да заминат стражи за Фригия, да издирят виновния и да го дакарат на съд в Никея, където било седалището на управлението. Св. Трифон лесно бил намерен, понеже за неговоте способности, чудеса и преклонение пред Бога се говорело из цяла Фригия. Но вестта, че го търсят достигнала до Трифон преди стражите и той, въпреки че имал достатъчно време да се укрие не сторил това. Когато стражата дошла, той се предал.
Въвели младежа в съдилището. Там се разгорещил сериозен верски спор, между Трифон и управителя Аквилин. Трифон по най-убедителен начин показал, че се кланя само на своя бог - Йисус Христос. Опитите на Аквилин да разубедят юношата и да го накарат да се кланя на утвърдените езични богове останали безрезултатни. Управителят загубил самообладание, което си налагал заради своето достоинство, разгневил се и дал заповед да изтезават юношата; да снемат дрехите, да го окачат на едно дърво и да го бият, докато се откаже от своя Бог. А юношата като чул заповедта, веднага почнал да се съблича. След тричасовия жесток бой, тялото му било покрито с рани и кръв, но той останал твърд и непоколебим във вярата към своя Бог, без да издаде нито стон от мъчението и болките... Управителят наредил да го затворят, тъй като заминал на обиколка из областта. След като се върнал, очаквал Трифон да склони и да се подчини на заповедите, но отново мъченикът останал непоколебимо верен на своя Бог. Тогава управителят наредил да забият гвоздеи в ходилата му и бос да го развеждат из заснежените улици на града, като непрестанно го бият. Свидетел на това мъчение станал целият град. Аквили пак изправил младия светец Трифон пред съда, който отново показал завидна твърдост, воля и вяра в Бога. На въпроса на управителя „До кога Трифуне, не ще обръщаш внимание на мъките? Докога не ще те докосва лютевината на болките?”, светецът спокойно отговорил; „Докато ти не ще познаваш силата на Христа, както е у мене, и докога ще изкушаваш Светия дух?”
Последвала нова заповед за изтезания. Но напразно, на Аквилин не оставало нищо друго, освен да издаде смъртна присъда. Трифон бил изведен вън от града, за да бъде обезглавен с меч! Тогава светецът се отдал на молитви към своя Бог. Докато още се молел, той склонил глава и починал. Не се наложило палачите да се занимават повече с него. Местните вярващи прибрали тялото да го погребат в своите гробища, но мъченикът св. Трифон им се явил на сън и поискал да го погребат в родното му село.и те изпълнили неговото желание. 
Сретение Господне
Съгласно синодалните източници, Четиридесет дни, след раждането на Йисус Христос, света Дева Мария донесла младенеца в Йерусалимския храм, според Моисеевия закон, който заповядвал всяко новородено от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно на Бога. На този закон смирено се подчинила и св. Богордица. По това време в Йерусалим живеел един благочестив старец, на име Симеон, който с вяра очаквал идването на месията - Христос. Освен Симеон, още и пророчицата Анна познала в Младенеца обещаният Месия - Христос. Църквата причислява Сретение Господне към дванадесетте велики празници в годината, а на другия ден се чества паметта на свети Симеон Богоприемец и на пророчица Анна. Съгласно синодалните източници, този празник е установен още в ранните векове на християнството. Той започнал да се празнува тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565)
Съгласно легендата, на връщане от храма където отишла с Младенеца да чете молитва Дева Мария минала да види брат си Трифон. Той бил на лозето си и го зарязвал. Щом пристигнала св. Богородица го поздравила, според обичая с думите “Помози Бог”, но той като я видял с дететето се подиграл “Мома си, пък син имаш”. Св. Богородица се засегнала от обидата. Щом стигнала до дома си, тя помолила майка си да отиде до лозето и с чиста кърпа и сол да помогне на Трифон, защото си бил отрязал носа. Когато майката пристигнала до лозето видяла, че синът й е напълно здрав, бил весел, пеел и порязвал лозите. Разказала тя на Трифон, какво чула от дъщеря си Дева Мария. Озадачен синът й отвърнал„Как ще съм отрязал носа си, като държа косера обърнат надолу, а не нагоре. Аз не режа така, а така!” Замахнал, за да покаже как се реже и си отрязал носа.
Съгласно съхранените в българската съкровищницата и в народния календар християнски традиции, обичаи, обреди и празници, този ден се празнива като Трифон Зарезан. Свети Трифон на гръцки означава великолепие. Трифон Зарезан по българските земи се почита като покровител на лозарите, винарите, кръчмарите и градинарите. Денят на Свети мъченик Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14-ти февруари, като Ден на лозаря и предвестник на пролетта. През 1968 г. след въвеждане на Григорианския календар от Българската православна църква, датите на църковните празници се изместват. Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14-ти февруари. Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени „трифунци“; 1-ви февруари – Трифон Зарезан (14-ти февруари по стар стил), 2-ри февруари – Сретение Господне (Зимна Богородица) и 3-ти февруари – Св. Симеон. Празнуват лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите. Днес някои хора у нас почитат празника на 1-ви февруари, а други - на 14-ти февруари. Следващите два дни (2-ри и 3-ти) се почитат за предпазване от вълци. През вторите два дни жените не бива да режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не бива да плетат, да предат и да шият. Те раздават на близки и съседи от приготвения за случая обреден хляб, дават от него и на домашните животните като поставят късове и в забърканата за тях храна (кърма), за да предпазват добитъка и хората от нападенията на вълците.
http://www.youtube.com/watch?v=u8IncpkzCvo Съгласно утвърдените традиции, сутринта на този ден жените приготвят обредна пита, която някъде украсяват с цвят от лоза, сваряват кокошка с булгур и ориз, и поставят в нова чиста торба. Мъжете вземат торбата, заедно с бъклица вино и шише светена вода, и отиват в лозята, които са вън от селото. Всеки от тях отива на своето лозе и най напред се прекръства, обърнат към Слънцето. След това отрязва от три лозови чукъна по три пръчки, полива отрязаното място с вино и благославя: „Колкото капки, толкоз киля грозде“. Обредът е наричен „зарязване“. След това всеки лозар поръсва лозето си със светената вода за плодородие и за предпазване от градушки. В някои райони на страната на този ден се извършват и много магически действия; поръсване на лозето с пепел, за да е едро гроздето, на други места изкопават дупка в средата на лозето и в нея заравят светена вода, за предпазване от градушка.
Лозарите избират „цар на лозята”, наречен още „цар Трифон”. Обикновено за цар се избира добър лозар или този, по времето на “царуването” на койтов предишни години е имало добра реколта по лозята. Щом завърши „зарязването“ всички се събират на обща трапеза сред лозята или на уреченото място-оброка. След пиршеството всички се прибират заедно,водени от избрания “цар” като го пръскат по пътя с вино. „Царят” се носи на рамене или го теглят с колесар. В селото лозарите обикалят всяка къща. Всеки стопанин ги черпи с вино от котле, като дава първо на царя, а после и на останалите да отпият. Царят благославя годината да бъде благодатна, да има берекет, от всяка лоза да се роди добро грозде, за да има много и хубаво вино.Колкото вино остане се плисва върху царя за берекет. След като обиколят цялото село, всички отиват в дома на царя и той е длъжен да черпи всички с неговото вино. В наше време, някъде церемонията се извършва на селския мегдан или на централния площад на по-малките градове, където най-напред местни духовници отслужват водосвет за здраве и плодородие, а после кметът или друг представител на местната власт приветства производителите на вино и раздава награди на най-добрите. Цялата церемония преминава в празнична обстановка и завършва с хоро, водено от „Царя” на лозята.
http://www.youtube.com/watch?v=BC6u5MyOtAA Съгласно източниците, именни дни честват: Трифон, Трифонка, Трифко, Трифула, Тричко, Тричко, Лозан, Лозана, Гроздан, Гроздана, Веселин, Веско, Весо, Веселина, Веса, Радка, Радко, Рачо, Фуне, Фунчо . Празникът Трифон Зарезан-отбелязван на 14 февруари, съвпада с католическия празник Свети Валентин. Името на този празник идва от един от двамата християнски мъченици, наречен Валентин, живял през 3-ти век. Първоначално стар римокатолически празник, той започва да се свързва с романтичната любов през Средновековието. Забележка. Текстът е подготвен като са ползвани материали на книжен носител от синодални и други източници, отразяващи българските християнски празници, традиции, обреди, и обичаи... Подготвил д-р Богомил Великов Колев. www.bogomil.blog.bg
Когато римският императорски престол бил зает от Дакий Траян (249-251), за християните настъпили тежки дни. Новият император се заел да изкорени християнството. Той наредил по цялата империя християните да се заставят да се върнат към езичеството. Онези, които не се покорят, да бъдат избити..
В това време управител на източнитие римски земи бил някой си Аквилин. Донесли му за Трифон, че е християнин, че знаел разни хитрини за лекуване на болести, че не зачитал царската воля, че обикалял села и градове, лекувал болни и подмамвал тях и близките им да станат християни, че открито осмивал великите богове на римския народ. Аквилин веднага наредил да заминат стражи за Фригия, да издирят виновния и да го дакарат на съд в Никея, където било седалището на управлението. Св. Трифон лесно бил намерен, понеже за неговоте способности, чудеса и преклонение пред Бога се говорело из цяла Фригия. Но вестта, че го търсят достигнала до Трифон преди стражите и той, въпреки че имал достатъчно време да се укрие не сторил това. Когато стражата дошла, той се предал.
Въвели младежа в съдилището. Там се разгорещил сериозен верски спор, между Трифон и управителя Аквилин. Трифон по най-убедителен начин показал, че се кланя само на своя бог - Йисус Христос. Опитите на Аквилин да разубедят юношата и да го накарат да се кланя на утвърдените езични богове останали безрезултатни. Управителят загубил самообладание, което си налагал заради своето достоинство, разгневил се и дал заповед да изтезават юношата; да снемат дрехите, да го окачат на едно дърво и да го бият, докато се откаже от своя Бог. А юношата като чул заповедта, веднага почнал да се съблича. След тричасовия жесток бой, тялото му било покрито с рани и кръв, но той останал твърд и непоколебим във вярата към своя Бог, без да издаде нито стон от мъчението и болките... Управителят наредил да го затворят, тъй като заминал на обиколка из областта. След като се върнал, очаквал Трифон да склони и да се подчини на заповедите, но отново мъченикът останал непоколебимо верен на своя Бог. Тогава управителят наредил да забият гвоздеи в ходилата му и бос да го развеждат из заснежените улици на града, като непрестанно го бият. Свидетел на това мъчение станал целият град. Аквили пак изправил младия светец Трифон пред съда, който отново показал завидна твърдост, воля и вяра в Бога. На въпроса на управителя „До кога Трифуне, не ще обръщаш внимание на мъките? Докога не ще те докосва лютевината на болките?”, светецът спокойно отговорил; „Докато ти не ще познаваш силата на Христа, както е у мене, и докога ще изкушаваш Светия дух?”
Последвала нова заповед за изтезания. Но напразно, на Аквилин не оставало нищо друго, освен да издаде смъртна присъда. Трифон бил изведен вън от града, за да бъде обезглавен с меч! Тогава светецът се отдал на молитви към своя Бог. Докато още се молел, той склонил глава и починал. Не се наложило палачите да се занимават повече с него. Местните вярващи прибрали тялото да го погребат в своите гробища, но мъченикът св. Трифон им се явил на сън и поискал да го погребат в родното му село.и те изпълнили неговото желание. 
Сретение Господне
Съгласно синодалните източници, Четиридесет дни, след раждането на Йисус Христос, света Дева Мария донесла младенеца в Йерусалимския храм, според Моисеевия закон, който заповядвал всяко новородено от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно на Бога. На този закон смирено се подчинила и св. Богордица. По това време в Йерусалим живеел един благочестив старец, на име Симеон, който с вяра очаквал идването на месията - Христос. Освен Симеон, още и пророчицата Анна познала в Младенеца обещаният Месия - Христос. Църквата причислява Сретение Господне към дванадесетте велики празници в годината, а на другия ден се чества паметта на свети Симеон Богоприемец и на пророчица Анна. Съгласно синодалните източници, този празник е установен още в ранните векове на християнството. Той започнал да се празнува тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565)
 |
Съгласно съхранените в българската съкровищницата и в народния календар християнски традиции, обичаи, обреди и празници, този ден се празнива като Трифон Зарезан. Свети Трифон на гръцки означава великолепие. Трифон Зарезан по българските земи се почита като покровител на лозарите, винарите, кръчмарите и градинарите. Денят на Свети мъченик Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14-ти февруари, като Ден на лозаря и предвестник на пролетта. През 1968 г. след въвеждане на Григорианския календар от Българската православна църква, датите на църковните празници се изместват. Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14-ти февруари. Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени „трифунци“; 1-ви февруари – Трифон Зарезан (14-ти февруари по стар стил), 2-ри февруари – Сретение Господне (Зимна Богородица) и 3-ти февруари – Св. Симеон. Празнуват лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите. Днес някои хора у нас почитат празника на 1-ви февруари, а други - на 14-ти февруари. Следващите два дни (2-ри и 3-ти) се почитат за предпазване от вълци. През вторите два дни жените не бива да режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не бива да плетат, да предат и да шият. Те раздават на близки и съседи от приготвения за случая обреден хляб, дават от него и на домашните животните като поставят късове и в забърканата за тях храна (кърма), за да предпазват добитъка и хората от нападенията на вълците.
http://www.youtube.com/watch?v=u8IncpkzCvo Съгласно утвърдените традиции, сутринта на този ден жените приготвят обредна пита, която някъде украсяват с цвят от лоза, сваряват кокошка с булгур и ориз, и поставят в нова чиста торба. Мъжете вземат торбата, заедно с бъклица вино и шише светена вода, и отиват в лозята, които са вън от селото. Всеки от тях отива на своето лозе и най напред се прекръства, обърнат към Слънцето. След това отрязва от три лозови чукъна по три пръчки, полива отрязаното място с вино и благославя: „Колкото капки, толкоз киля грозде“. Обредът е наричен „зарязване“. След това всеки лозар поръсва лозето си със светената вода за плодородие и за предпазване от градушки. В някои райони на страната на този ден се извършват и много магически действия; поръсване на лозето с пепел, за да е едро гроздето, на други места изкопават дупка в средата на лозето и в нея заравят светена вода, за предпазване от градушка.
http://www.youtube.com/watch?v=BC6u5MyOtAA Съгласно източниците, именни дни честват: Трифон, Трифонка, Трифко, Трифула, Тричко, Тричко, Лозан, Лозана, Гроздан, Гроздана, Веселин, Веско, Весо, Веселина, Веса, Радка, Радко, Рачо, Фуне, Фунчо . Празникът Трифон Зарезан-отбелязван на 14 февруари, съвпада с католическия празник Свети Валентин. Името на този празник идва от един от двамата християнски мъченици, наречен Валентин, живял през 3-ти век. Първоначално стар римокатолически празник, той започва да се свързва с романтичната любов през Средновековието. Забележка. Текстът е подготвен като са ползвани материали на книжен носител от синодални и други източници, отразяващи българските християнски празници, традиции, обреди, и обичаи... Подготвил д-р Богомил Великов Колев. www.bogomil.blog.bg
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
