РАЗГАДАН ЛИ Е БИБЛЕЙСКИЯТ РАЗКАЗ ЗА „ВСЕМИРНИЯ ПОТОП”              Проблемът с библеския „Всемирен потоп” открай време е занимавал човешкото въобръжение, предизиквал е и продължава да предизвиква интереса и любопитството не само на любознателните, но и на специлисти и учени от всички специалности. До средата на 19-ти век сведенията за древните цивилизации в Месопотамия (област в Близкия изток, по средното и долно течение на реките Тигър и Ефрат) са били съвсем оскъдни, нищожни, ненадеждни и неубедителни. Никой не е вярвал на Библията, на бащата на „Историята” –Херодот, на записките на Вавилонския жрец Бероз и на разказите и легендите съчинявани или преразказвани с невероятни и загадъчни допълнения. С други думи никой не е вярвал на Библейския потоп.             „И казал Господ ще изтребя от лицето на Земята човеците, от човека до добитъка, и пълзящите, и птиците небесни ще изтребя, тъй като се разкаях, че ги сътворих ... Във втория месец, в седемнадесетия ден на месеца, в този ден се разкриха всичките източници на великата бездна и прозорците небесни се отвориха.. И дъжд се лееше на земята, четиридест дни и четиридесет нощи.....”(Библия. Книга първа от Моисей. ”Битие”). Съгласно източници, първите опити за търсене на истината, чрез разкопки са на Клавдий Джеймс Рич и Емил Бота, който открил двореца на асирийския цар Саргон II (721-705 г. преди Христа). Англичанинът Хенри Лейърд намерил и изкопал останките от Ниневия-столицата на древната асийрийска държава. Най-интересната находка се оказала библиотеката на цар Ашурбанипал (668-635 г.преди Христа), която с по-късните находки съдържа по-вече от 20000 глинени таблички-плочки с клинописно писмо. Голяма част от тях била изпратена на британския музей в Лондон. След 20 години през 1870 г., скромният и обикновен работник в музея се заел да подреди и разгадае текстовете на табличките, които били струпани безпорядъчно и напълно неподредени в мазето. В процеса на работа Смит попаднал на серия от 12 плочки, формиращи като че ли цяло повествование и останал изумен и неповярвал на очите си и останал изумен. В тях имало описани елементи от легендите за потопа, поразително отразяващи недоумяващия до момента текст за него в Библията. Това силно заинтригувало любознателния Смит, който след няколкогодишни търсения и проучвания сред руините на Ниневия успял да намери липсващите части от съдържанието, което става известно като „Поема за Гилгемеш”. Гилгамеш е известен управител -на шумерския град Урук в началото на III-то хилядолетие преди Христа (пр.н.е).  Известни са четири преписа; на шумерски, акадски, хуритстки и хетски езици. Най-древен от тях е шумерският, възникнал съгласно източници, най-вероятно към 2500 г, преди Христа. По такъв начин се достигнало до извода, че библейският разказ за потопа се оказал заимстван от много по-древни митове и легенди. Изказва се предположението, че религиозната му насоченост, най-вероятно е била дадена от древноеврейските жреци, които преработили и редактирали щумерското съдържание в монотеистичен дух.                  
                                        
                                             Акадска глинена плочка с описанието на
                                                      Потопа в епоса за Гилгамеш             Днешната наука отговаря положително на въпроса, възможно ли е някога да се е случио такова или подобно катастрофално бедствие-потоп, което да е оставило трайна следа в паметта на поколенията. Изестният английски археолог Леонард Вул е успял да разкрие останките на древния шумерски град Ур при разкопките на хълма Мукаяр в Южна Месопотамия. На дълбочина около 14 метра в една от изкопаните шахти Вул открил гробницата на шумерските царе от началото на III-то хилядолетие преди н.е. Любопитството го накарало да се заинтересува какво мож да има по-надълбоко. След като продължил разкопките се натъкнал на пласт от речна глина, в която се . прокрадвали следи от човешка дейност. Това още повече изострило неговото любопитство и той продължил да копае. След около 3,5 метра се появили неочаквано глинени парчета от съдове, пепел от огнища, каменни оръдия и украшения. Установена била древна култура от епохата на неолита, която в историята на Месопотамия по-късно станала известна като «ел-обейдска». Знаменитият археолог Вули изказал поредположението, че по тези места някога е станало стихийно наводнение, като водата се надигнала до 7-8 м. височина. И на базата на това той прави заключението за възможнстта цялата територия на Месопотамия да е претърпяла това страшно бедствие. В древния град Киш, отстоящ на 250 км. северозападно от Ур, в областите на другите шумерски градове Урук и Шурупак, както и в околностите на Ниневия, са станали подобни наводнения. Но съгласно източниците,след обстоен цялостен геоложки и археологически анализ и датировка на находките от месопотамските наводнения е възприето да се смята, че в различните места те са станали в различно време. По такъв начин се достига до извода, че е възможно да са станали не едно, а няколко големи наводнения имащи различна възраст. Това доказва тезата, че Всемирен потоп, за който става дума в Библията най-вероятно не е имало. Смята се, че то е вероятно е било наводнение (или наводнения), обхванало обширна площ с дължина около 650 км и ширина повече от 150 км. След като водата е спаднала на територията на цяла Месопотамия, отново са с заселили различни народи, като останки от ел-обейдската култура са намерени и в слоевете, непсредствено след откритата речна тиня.              От гореизложеното не буди съмнение фктът, че библейският разказ за потопа е свързан с реални исторически катастрофални събития. Възниква въпросът, защо тези катастрофи са оставили такива трайни следи и фантастично отражение в митологията? Според специалистите, отговорът се крие в суеверно- религиозните представи на древните народи. Всичко, което не се поддавало на обяснение, като резултат от човешка дейност, се смятало като дело на свръхестествени сили- богове, духове, демони и др. По такъв начин, нормално е причината за едно такова голямо машабно наводнение за древните народи да се търси в намесата на Господ Бог-творецът на Природата и живота.             Все пак от разказа за потопа в Библията, възниква и друг любопитен въпрос, не е ли бил той действително ”Всемирен”?! На този въпрос все още науката не е дала съвсем точен еднизначен и категоричен отговор.Съгласно източници е установено, че разкази за потопа има в митологията на почти всички народи на Земята. Това са разкази за най-разпространените древни легенди на човечеството, които са предавани от поколение на поколение. Съдържанието на всички те, макар и да имат различия в подробностите, оновното съдържание е едно и също; огромни маси вода от небето или от морето заливат земята и погубват всички хора и животни. Спасение намира само една човешка двойка-мъж и жена.
                                    
                                                                Потопът           
            Съгласно източници в гръцката митология се съобщава за три потопа. В първата и най-стара легенда се разказва за потопа по времето на царя на Беотия – Огигес. Не един античен автор твърди, че след него Атика не била обитавана от хора близо 250 години.             В легендите и преданията за Девкалион и Пира се говори за втория потоп, а в мита за цар Дардан- за третия. Интересен е фактът, че Дарданелите носят неговото име, това е прието като косвено доказателство, че този пролив се е формирал след някакъв голям катализъм.              В свещената книга на древните перси „Зеид –Авеса” се съобщава, че потопът залял цялата земя с вода на височина колкото човешки ръст.              Съгласно източници, много са преданията за потопа отразени в японската, китайската и индийска митологии. Според английският етнограф Дж.Фрезър тази тема е главната в митовете на 130-те индиански племена в Северна, Централна и Южна Америка. Според преданията на маите имало няколко потопа и няколко загинали цивилизации. В свещената книга„Попол-Вух”, на маите от Гватемала-племето „киче” много нагледно се описва потопът, който унищожил хората, след което боговете създали нови хора. Подобно катастрофално бедствие, съгласно източници, се прокрадва и в тъй наречените книги ”Чилам Балам”, особено в тази която е от Чумайеля.             В град Мексико-сити е намерен тъй наречения „календарен камък”, на който е записана легендата на ацтеките за потопа. Съобщава се за за пет ери, като по време на четвъртата- „Четирите води”- е имало потоп. Небето се съединило със Земята, дори планините отишли под водата, която останала неподжижна цели 52 години. Предполага се, че най-вероятно от тук е възникнал 52 годишният религиозен цикъл на ацтеките.             Народите населяващи островите на Тихия океан също са сахранили митовете и легендите за потопа, макар и по различен начин, но с едо и също принципно съдържание, се съобщава за боговете, които предизвикват потоп, за да накажат хората за техните грехове. Такива легенди, според източниците, се срещат на; остров Пасха, Таити,островите Хилберт, Палау, на Каролинските и Хавайски острови, и на други места.             Такива разкази за този катастрофаен катаклизъм могат да се намерят и в Европейския континент. Например в древногермаските предания („Гибелта на боговете”), в френско-естонските(„Калевала”), келтските, ирландските, и в преданията и легендите на други народи. Интерес представлява легендата на баските, живеещи в Западните Пиринеи и на брега на Бискайския залив, в която се описва как Еускуалдунок седял с жена си в пешера на върха на най-високата планина, докато бушувала гигнтската битка между огъня и водата. Борбата между стихиите била толкова ужасна, че той от страх забравил своя език и след това измислил нов, на който сега говорят баските.             Става ясно, че митът за някакво катастрфално събитие свързано с наводнения е разпространен сред всички племена и народи по света. Освен еднаквата основна идея има и други залужаващи внимание съвпадения. Съгласно източниците, почти навсякъде има предвестници, които предупреждават хората за предстоящото катастрофално бедствие. Освен това спасяват се само двама- мъж и жена, а заедно с тях и различни видове животни...             На базата на обстойния и сериозен научен анализ на различните митове и легенди се установява макар и косвено фактът, че библейският разказ за „Всемирния потоп” е бил едно реално катастрофално събитие. Разбира се нивото на водата не е било еднакво навсякъде. Изказва се следното интересно предположения; Ако се допусне, че центърът на този какаклизъм е бил някъде в Атлантиеския океан, тогава огромната приливна вълна (Суперцунами) е била най-голяма и най-мощна при Централна Америка. Движейки се на изток, тази вълна постепенно е спадала. По този начин някъде на противоположния край на Земята би трябвало да настъпи отлив. В преданията на маите и ацтеките се казва, че водата заливала най-ниските планини, според древногрцките легенди водата достигнала до върховете на дърветата, а персийските твърдят, че височината достигала човешкия ръст.
             
                
                                                        Стрежът на Ноевия ковчег              И днес науката продължава своите търсения и дискусии вурху проблемите на ”Всемирния потоп”. Все още учените не са в състояния да го потвърдят със сигурни и убедителни научни факти, макар че Природата много често „моделира” различни по степен на сила и въздействие върху хората наводнения...Голяма част са склонни да го приемат като едно реално съществувало събитие. Има привърженици и на хипотезата на някои автори занимаващи се с проблема на „потъналата „Атлантида”, които свързват потопа с потъването на този загадъчен континент, за който пръв съобщава Платон. Има сведения и за потъналия материк Лемурия и друга суяа. Между привържениците на тези хипотези е и авторът подготвил този материал.    При анализ и обобщение на митове, легенди и предания на различните народи от континентите за някои древни загадки и катастрофални процеси се достига по косвен път за тяхното действително съшествуване. Но до днес все още липсва убедително научно аргументирано обяснение. Подробен научен анализ за катастрофалните колосални земни процеси е направен в монографията на автора подготвил този материал; Богомил Великов Колев. “Материалознание и глобални проблеми” изд. БПС (Авангард), София, 2003 г. Използван е нов научен подход, на базата на натрупаните познания от материалознанието и новата най-обща фундаментално- философска класификация на науките, при която авторът е поставил материалознанието, между гигантите Химия и Геология В основата на обясненията в хипотезите изложени в тази монография лежат трите основни фактора, формиращи процесите и явленията във веществото, респ. в, на Земята (планетите и Вселената-след „Големия взрив”), свързани със специфичните особености на кристализация; формиране  на земните пластове и структура, повдигане и потъване на земни пластове, (включително и на Атлантида, Лемурия и друга суша), земетресения, вулканизъм, заледяване, затопляне, потоп и др. Това са химическият състав, температурата и налягането. (Потъването и издигането на мащабни земни маси особено континентални дoпиращи се до оромни водни басейни е съпроводено от гигантски вълни с катастрофално въздействие - цунами. От значение разбира се са и своебразните цикли и процеси в Слънчевата система и Вселената) В достъпната литература липсва такъв подход. Дори и днес подходът на учените към проблема за потопа, и другите катастрофални процеси изключва обясния от гледна точка на Материалознанието, свързани с еволюцията на Земята, (респ. на нейната атмосфера, на Космоса и Вселената) с вътрешно земните процеси, формиращи структурата и профила преди, повреме и след съответното събитие и т.н. Има изследователи, които търсят останки от Ноевия ковчег на връх Арарат - Армения (италианецът Анджело Палего, вестник „Труд”/ 20.10.2000), други с организирани експедиции го търсят на дъното на Черно море и т.н. Впрочем много от съвремените учени се опират на древните събития отразени в Библията, мъчейки се да ги доказват; „А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини”(Битие, гл.8:4). В разказа за Гилгамеш, след края на потопа е записано; ”Планината Насир хвана кораба и не му позволи да се клати”. Изказва се предположение, че планината Насир, където е заседнал корабът, отговаря на планината Арарат, която лежи в източна Турция, близо до Ирано-Арменската граница. През 1951г американският историк мисионер д-р Аарон Смит от Грийнсбъроу, придружен от 40 души, напразно е търсил кораба на Ной в продължение на 12 дни по ледените върхове на Арарат. През 1952 г. младият френски изследовател на Гренландия, Жан-дьо Рике, поощрен от д-р Смит, с експедицията си също изкачва вулканичната планина и нищо не открива. И други експедиции са завършвали търсенията си без успех. В своите търсения, анализи и хипотези много от авторите достигат до всевъзможни взаимно изключващи се противоречия и грешни изводи, които често са напълно противоположни. Например;  д-р Александър Любенов смята, че „Ной не е живял”, т.е , че „Ноевият ковчег” не е съществувал (в-к ”Труд" / 11.2.2000, стр.59). Този извод е напълно противоположен на твърденията на Анджело Палего и на търсещите Ноевия ковчег на различни места. Остава отворен за науката отговорът на въпроса дали Ноевият ковчег не е бил на планината Насир, респ. Арарат, дали е съществувал и ако е съществувал дали има има останки от него, които могат да са запазени и да бъдат намерени!?. Не буди съмнение обсточтелството, че на този въпрос ще бъде даден отговор от науката.             На базата на гореизложеното възниква много сериозният и съществен въпрос, възможни ли са настоящи и бъдещи такива катастрофални наводнения-потоп. Проблемът е свързан с промяната на климата, цикли и др (виж. Б.В.Колев. Променя ли се климатът на Земята, сп. Вселена, наука и техника, бр.8/ август 2008, стр.38-43). Възможни са и други катастрофални събития от земен и космичен произход. Съгласно научни източници, учени от САЩ, Германия, Франция и Австралия и др. смятат, че към края на настоящият век, нивото на океаните ще се повиши значително, следствие топенето на ледoвете, като се посочват от отделни изследователски екипи различни данни; от 75-190 см, до 2,5-2,7 метра. Има и още по-страшни прогнози. Топенето на ледовете в Гренландия може да повиши нивото на океана с 7 (седем) метра!? Впрочем в настояще време, ние сме свидетели на подобни катастрофални събития, свързани с наводнения, дължащи се на гигантски циклони с голяма мощност, земетресения предизвикващи цунами и други природни процеси с упостошително въздействие.   Забележка. Материалът е подготвен като са използвани различни източници проучвания и търсения, както и собствени източници на подготвилия текста..                     Подготвил: д-р. Богомил Великов Колев- София
 
                               www.bogomil.blog.bg

Текстът на този материал е публикуван от автора Богомил Великов Колев в Списание " Вселена, наука и техника" Разгадан ли е библейският разказ за „Всемирния потоп” , брой 2/ февруари/2010, стр 3-9

Проявяващите по-голям интерес биха могли да потърсят обяснени на проблемите свързани с катастрофалните процеси в Земята в следните материали публикувани
от автора Богомил Великов Колев в списание "Вселена, наука и техника"
1. Колев Б.В. Хипотеза. Относно произхода и еволюцията на Земята (планетите). сп. Вселена, наука и техника., юни 2008, с.с. 24-31
2.Колев Б.В. Хипотеза. Относно произхода и еволюцията на Земята (планетите). сп. Вселена, наука и техника., юли 2008, с.с.28-37, продължение от юни, сп. Вселена, наука и техника., юли 2008, с.с.28-37, продължение от бр.6, юни 2008г
3. Колев Б.В. Променя ли се климатът на Земята. сп. Вселена, наука и техника, август 2008, с.с. 38-43
4. Колев Б.В. Класификация на науките-място и роля на материалознанието при изясняване на фундаментални и глобални проблеми. сп. Вселена, наука и техника., ноември, 2008, с.с. 32-39.
5. Колев Б.В. Възможности на материалознанието за обяснение на някои биологични процеси в живите организми, свързани с произхода на Вселената и живота. сп. Вселена, наука и техника, януари, 2009, с.с.34-42.
6. Колев Б.В. Възможности на материалознанието за обяснение на някои биологични процеси в живите организми, свързани с произхода на Вселената и живота. сп. Вселена, наука и техника., февруари, 2009, с.с. 39-46, продължение от бр.1, януари 2009


www.bogomil.blog.bg