Постинг
17.01.2014 18:30 -
ДВАМАТА БРАТЯ СВ. АНТОНИЙ И СВ“АТАНАСИЙ
AНТОНОВ ДЕН
Антонов ден, Лелин ден е празник в чест на проподобния Антоний Велики, който християните отбелязват на 17 януари в деня на неговата смърт. Той е роден около 521 г в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Те му оставили богатото наследство и грижите за по малката му сестра..
Съгласно преданието, след като чул в храма думите на Йисус Христос към богатия момък „ Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромасите и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след мене”. Св. Антоний раздал своето имущество. С остатъка от наследството си той поверил сестра си на грижите на един девически дом и запознал подвижния си живот. Живеел в пещери, в пълно мълчание и отшелничество в другата страна на Нил в изоставена постройка. Понякога отшелниците се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи. Своите умножени духовни дарове той щедро отдавал на Църквата. Неукият и безкнижен старец с мъдро и властно слово бранил своята вяра от надменните езически философи, с които можел да говори само с преводачи, понеже не владеел официалните езици-гъцки и латински. Той неграмотният, водил кореспонденции с Константин Велики и с неговите синове. Като защитавал своя приятел св. “Атанасий от клеветите на неговите врагове. Св Антоний бил строг към несправедливите съдии и умеел да им напомня за страшния съд и за техния дълг да бъдат милостиви и справедливи.
Подвижничеството е толкова древно, колкото и християнството, но подвижниците от първите векове не напущали света. Те живеели в градове и села, в семейства или на саме, а понякога и на малки групи. И по време и по съвършенство подвижничеството получило първите си образци в лицето на преподобните Павел Тивейски и Антоний Велики. Като побеждавал природата си с почти свръх човешкоподвижничество, Св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство и на прозорливост, но като лекувал болните и прогонвал бесове, той винаги внушавал на излекуваните да въздават благодарност не на св. Антоний, а само на Бога. Съгласно преданията на него била открита във видение следсмъртната борба на душата с демоните, които препречвали пътя на душата към небето. Той видял да се възнася към небето душата на основателя на Нитрийската подвижническа колония Авва Амунд. Явено му било и тайното пребиваване в пустинята на преподобний Павел Тивейски, когото той посетил в пещерата му в 341 г
Св. Антоний Велики преживял до 105 –годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Почуствал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да узнаят хората мястото на неговия гроб. Според преданието небесна радост озарила лицето му, когато дал последно благословение на двамата ученици, останали докрай при него. Той починал на 17 януари 356 г.
Съгласно народното поверие светеца е покровител на чумата или изобщо на болестите. Като празник в чест на чумата Антонов ден е познат и под името лелин ден (Разградско), породен от названието на болестта – леля. Според българските обичаи съществува много тясна връзка между светците Антоний и Атанас. Те се приемат като двама братя ковачи - железари, налбанти, ножари. Понякога празниците им се обозначават с общо наименование сладки и медени (Поповско). В Пиринския край има поверие, според което на Антонов ден се събират всички болести, а на следващия Атанасов ден тръгват по хората (вероятно дните в които започват и се разпространяват грипни епидемии и други резспираторни заболявания). Тези представи определят характерните за празника обредни действия и забрани. Жените приготвят и раздават намазани с мед пресни питки. В Разградско две питки дават на съседи, а третата оставят на тавана ”за лелята”, „за болята”. Забраната жените да не работят също има предпазен характер.
АТАНАСОВ ДЕН
18 януари е църковно християнски празник в чест на епископа на Александрия свети Атанас Велики. Той е роден през 295 година в столицата на Eгипет Александрия. Произховда от семейство на бедни родители-християни. Получава прекрасно образование, но още преди да го завърши, една случка предопределя съдбата му. В 312г за александрийският архиепископ бил поставен св. Александър. Веднъж той наблюдавал група деца, които играели на богослужение край морето, Атанасий играел ролята на епископ, други играели като свещенници и дякони, които воделин езичници на кръщение. Св. Александър повикал момчето и установил, че ритуалите се изпълняват точно. Тогава той посъветвал родителите на Атанасий да го подготвят за църковна служба. След като момчето завършило образованието си св. Александър го взел в своя дом и го направил свой духовен син и секретар.
В 319 г. Атанасий става дякон. Общуването му със св. Александър и останалите висши клирици спомогнало да се разгърнат в пълна сила неговите блестящи способности. Когато се появила ерестта на Арий (280-336), св. Александър и Атанасий започнали да водят упорита борба разобличавайки Арий, който обаче бил упорит, и ерестта се ширела и се наложило да се свикат епископски събори за нейноото изкореняване. Такива били съборите в Александрия (323), в Антиохия (324) и най-после на Вселенсния събор в Никея в 325 г., на който присъствал и самият император Константин Велики еретикът Арий бил отлъчен от църквата.
Привържениците на Арий отговорили със свои събори и на св. Атанасий се наложило много да пострада заради своята преданост към православието. Независимо от това, след събора в Никея, Атанасий се завърнал у дома като известен богослов. След като св.Александър починал, народът единогласно поискал и епископите с готовност поставили св. Атанасий за александрийски архиепископ на 8 юни 326 г.. Арий успял да подмами император Константин Велики и да изтръгне от него заповед, според която всички александрийски клирици, да живеят в мир и да не спорят по богословски въпроси. Търсейки мир с Александрия, Константин Велики изисквал мир с Арий. Когато Атанасий заел мястото на св. Александър, той също като своя поредшественик решително отказал да влезе в контакт с нечестния еретик Арий. Тогава Константин Велики принесъл недоволството си към Атанасий.
Враговете на Атанасий го обвинявали в какво ли не, в користолюбие, в неуважение към императорските рчзпоредби и в груби насилия над клириците. Преписали на Атанасий дори убийството на някой си епископ Арсений. Константин Велики не се решил да повярва на всички тия обвинения на враговете на Атанасий и заповядал да се свика епископски събор за съдене на александрийския архиепископ. Това се случило през 335 г. в Тир. Противниците на Атанасий взели мерки да не допуснат негови привърженици. Въпреки това Атанасий довел на събора самия епископ Арсений, за когото казвали, че Атанасий го убил. По този начин по най-категоричен начин той опровергал всички останали скалъпени обвинения. Все пак съборът осъдил Атанасий и при освещението на един нов храм в Йерусалим приел в общение Арий.
Като разбрал, че по този начин няма да се добере до правдата Атанасий тайно се отправил за Цариград и в лична среща с Константин Велики му представил самата истина. Константин приел твърде сурово пратениците на Тирския събор и извикал всички участници да дойдат в Цариград за разглеждане на делото. Враговете на Атанасий отново успели да подлъжат императора, измислили нова клевета, че св. Атанасий искал да спре превозването на жито от Александрия за столицата. Тогава пред дилемата бунт или мир, императорът решил да пожертва Атанасий и да го изпрати на заточение в Галия (Франция).
Арий умрял в 336 г., а на следващата година и Консантин Велики. Царството било поделено от тримата сина на Константин Велики; Константин II, Констанц, и Констанций. С особен указ на Константин II бил върнат в Александрия и св. Атанасий. Но враговете на Атанасий го обвинили за незаконен епископ. Той обаче имал приятели - последователи на чистото православие. Папа Юлий I (337-352) оправдал Атанасий на римския събор в 340 г., а в 343 г, това решение било потвърдено от Сердийски събор (СЕРДИКА- СОФИЯ), който низвергнал много от враговете на Атанасий
От всичките 47 години на своето епископско служене Св. Атанасий прекарал 15 от тях в изгнание. През това време написал много книги и писма дошли до нас.. Съчинил три апологии в защита на православната вяра; „Против езичниците”, „ Против Аполинарий и разколниците –новициани”, „за Светия Дух”, „житие на св. Антоний Велики”, тълкования на много книги от Свещеното писание, прекрасни проповеди и много послания на различни теми до разни лица.
Съгласно синодални източници, на него църквата дължи разгромяването на опасната арианска ерес и създаването на Никео-Цариградския символ на вярата. Голям е приносът на Великия Атанасий и при установяването на истински сборник на книгите на Свещеното писание при много разпространените по онова време апокрифи или лъжесвещени книги. Житието на св. Антоний Велики оказало огромно влияние върху развитието на монашеството, особено на Запад. Отбелязва се, че в богословието и в личния си живот, св. Атанасий всякога ще бъде велик на всички поколения миряни и епископи достоен образец. Той починал на 2-ри май 373 г., на която дата е отделният празник на св. Атанасий.
На 18 януари църквата е установила съвместно честване на двамата александрийски архиепископи Атанасий и Кирил (444г). които главно са спасили православието от двете ереси - арианството и несторианството. С тази дата той е влязъл в нашия църковно народен бит и е утвърден като предвестник на близката пролет (с Атанасов ден идва- пролетта идва)
Съществува поверие, според което Св.Атанас Велики е победител на зимните студове и снегове, които са му се паднали при подялбата на света, между шестимата братя юнаци (месеци). На този ден светецът облича копринена риза и отива в планината да вика лятото. Възприето е, че Атанасов ден се свързва и с промянта на годишните времена, от зима към пролет и лято. От тук произлиза и наименованието му Средизима, и изразът „Атанас дойде, лятото дойде”. Предимно в Северна България се среща вярването, че на Атанасов ден се ражда чумата (предполагаемо общо наименование на характерните зимни болести-грип и др.) Светецът се приема за покровител на чумата. За предпазване от нея принасят в жертва черна котка и раздават специално за целта обреден хляб. От черната кокошка или пиле в Тракийско приготвят обредно ястие и го раздават заедно с хляб. Вярва се, че перата на закланата птица имат лечебна сила и от черното пиле болките бягат. С предпазна цел се лекуват от чума и овните, като ги „купуват”.
И на Атанасов ден се приготвят и раздават за здраве пресни питки, намазани с мед. Този ден е между празниците, на които се устройват общоселищни курбани за здраве. На Атанасов ден свтецът се почита и като покровител на семейството, стоката и имота.
Като побратими ковачи, светците св. Антоний и св. Атанас се честват и като еснафски празник. Те са покровители на ковачите. Тази представа определя обредите в Сакарската област, свързани с побратимяването на Атанасов ден.
Забележка: Материалът е подготвен като са ползванин синодални източници, български умотворения, народните празници обичаи, вярвания, ритуали, обреди, предания, Българска етнография и митология на книжен носител.
Подготвил д-р Богомил Великов Колев
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
