Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.12.2013 21:02 - 20декември-70 години от героичния подвиг на българската жива торпила
Автор: bogomil Категория: История   
Прочетен: 3339 Коментари: 1 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
70 ГОДИНИ ОТ ПОДВИГА НА ЖИВАТА ТОРПИЛА-ПОРУЧИК СПИСАРЕВСКИ   В периода 18-25 октомври1943 г. започва англоамериканската въздушна офанзива на Балканите с бомбардировки в Македония над Скопие и Велес и приключва, след половингодишни тежки и разрушителни въздушни нападения на България с последната. бомбардировка на София от 20 април 1944 г. Съгласно източници, общата равносметка от решението на правителството на Богдан Филов и Народното събрание да се обяви символична война на съюзниците по време на Втората световна война - Англия и САЩ е следната: Общо по време на операция ”Point Blank”(прицел от упор) София е бомбардирана 11 пъти. Бомбардирани са и Враца, Дупница, и още 18 селища.. Хвърлени са общо 45265 разрушителни и запалителни бомби. Една част от бомбите са с взривател със закъснител. Целта е да има силно поразяващо действие, след като укрилите се в скривалищата излязат от тях на открито. Англоамериканската авиация е пускала бомби и във вид на играчки с цел да могат да поразяват и деца. Жертвите са общо 2477 души, 88% от които са мирни граждани - жени, деца и старци. Двойно повече са ранените. Хвърлените при бомбардировките 4350 тона бомби разрушават над 12000 сгради. Нанесените щети възлизат на стойност 21 милиарда лева.                Към 11 часа на 20 декември 1943 г. се съобщава по радиото, че огромна ескадра от 15-и американски въздушен флот се насочва към Балканския полуостров. Около 70 четиримоторни бомбардировачи Б-24 „Либърейтър”, заедно с около 60 охраняващи изтребители П-38 „Лайтинг” летят към София, за да изсипят за четвърти пореден път зловещия си бомбен товар над мирното столично население. Към 12 часа българският орляк базиран на летище „Враждебна” излита по тревога с изтребители „Девоатин” Д 520 за прехващане и удар по противниковата самолетна армада, преди тя да е бомбардирала София. По сведения на авиомеханика Иван Златев, българските изтребители излитат групово. Списаревски (с прозвището Спаич) не успява да излети, тъй като не може да запали двигателите. Веднага се прехвърля на друг изправен изтребител. При влизането в кабината обслужващият го техник чува последните му думи ”Сега, ще се лее кръв!” Мъчейки се да отклонят полета към столицата на чуждите самолети, малобройните български изтребители, водят неравна и жестока въздущна битка в небето над Панчарево, в района на Лозенска планина, всеки срещу 20-30 вражески машини. В критичния момент се появява закъснялия изтребител на поручик Списаревски, който се озовава при една бомбардировъчна група на нашественика. С яростна мощна атака и с безумна смелост още при първия си (и последен) бой на височина 7000 м. той връхлита върху флагмана на противниковите самолети и мислейки само за бомбите, които ще се изсипят над София се врязва в бомбардировача, запалва го и загива. Американските бомбардировачи са отклонени, изненадани, впечатлени и респектирани от дръзката атака, от подвига и саможертвата на българския летец. Двата самолета захванати в смъртна схватка падат на земята недалече един от друг, южно от Панчарево, в околностите на с. Долни Пасарел. 
                                   image             
               Лейтенант Джон Маклендън разказва....”Само 6 минути преди да падна с моя изтребител, със собствените си очи видях нещо нечувано и страхотно - наблюдавах как вихрено летящ български изтребител се отдели от вече сгромолясващия се наш бомбардировач и се хвърли с всички сили върху друг, като се стовари върху него. Той откъсна опашката му и машината се разчупи като дъб, поразен от гръм в тъмнината. А там беше един от нашите най-добри екипажи. Наистина страшна смърт и за най-смелия наш пилот...” И думите на летенант Едуард Тункер звучат убедително; ”Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен се изчерпи понятието ”ненадмината ярост в авияцията....”. Още по правдив е подофицер Роберт Рънър „... Беше истински ад. Всички изтръпнахме. Когато още в третата минута нашият бомбардровач се разтърси от страхотен удар, моторите пламнаха и аз не зная какво е станало по нататък с мен.....Парашутът ми се отворил ...Така съм паднал на земята. Ударът на българските изтребители беше много лют...., никога няма да забравя тази наша драма...”           Следва отзвук на този пръв за Европа таран, както у нас, така и в целия свят. В Япония, се възхищават от подвига на българския летец и бойния дух на българските изтребители. В България следва поток от съболезнователни телеграми изразяващи преклонение пред подвига и паметта на смелия летец. Впечатлаващи и затрогваши телеграми пристигат от различни места и на свободна Македония. Спасилият се летец от сваления американски бомбардировач ”Либърейтър” пристига в България, за да се преклони пред паметта на героя. Пред неговата майка той завява; „Прекланяме се пред вас госпожо, майка на първата жива торпила в Европа. Ние сме респектирани от този подвиг, символ на българския боен дух”. Героичният подвиг на поручик Списаревки повдига още повече духа на неговите бойни другари летци – изтребители, които се заклеват: ”Ще браним родното небе, безпощадни към противника и не щадейки собствения си живот” и устояват на клетвата си. Негови другари и командири са единодушни в спомените си: ”Особено държеше на другарите си. За тях беше готов, без да му мигне окото, да се хвърли и в огъня дори, но най-остър беше, когато го обиждаха като българин”. По сведение от негови бойни дугари, той изпълнява мечтата си да  докаже, че служи предано и безкористно на Отечеството си на което се е обрекъл подобно на великия Левски. ”Думите за него бяха и дела”. В САЩ се отнасят с уважение към подвига на Списаревски и го отразяват в своята военна енциклопедия.                Димитър Списаревски е роден на 19 юли 1916 г. в гр. Добрич. Строгият баща е възпитавал малкия Димитър в свободолюбив дух. Той е растял като горд, смел, физически строен и силен младеж с малко непокорен дух. Мечтата му да стане летец се ражда след преместване през 1931/32 на семейството му от Добрич през Лом в София като ученик в шести (сега 9-ти) клас в кръжока по авиомоделизъм, на втора мъжка гимназия ”Цар Борис III”, когато заедно със свои другари построяват безмоторен самолет. След като завършва гимназия през 1934 г. Списаревски постъпва във военното училище на Негово величество и го завършва през 1938 г. с 57 – ми випуск.. През 1938 г. протоиерей юнкерите от двата випуска 57–и и 58-и са командировани за обучение като летци в Германия и Полша. След пристигането в България, те са включени в състава на 2-ри изтребителен орляк, развит и преименуван в шести изтребителен полк, намиращ се в летище Марно поле, Карловско. Списаревски е включен в състава на едно ято изтребители П3Л24 „Ястреб”, дислоцирано близо до турската граница. Тук той остава до лятото на 1941 г. След това лети и с Авиа 534 „Доган”. После усвоява управлението на първите доставени в България германски изтребители Месершмит Ме 109Е, наричани у нас ”Стрела”. Списаревски е бил определено време инструктор в изтребителната школа в Долна Митрополия. После е командирован на летище Скопие и е назначен за командир на рота въздушно свързочници, а от там той отново е в 6-ти изтребителен полк в летище Марно поле, където е ротен командир до август 1943 г. На възпитаниците си поручик Списаревски е зявявал: ”Не искам в моята рота да се говори за разни Хитлер, Сталин, Чърчил, Рузвелт, Мусолини и други. Вие сте преди всичко български войници и вашият единствен идеал трябва да бъде България”. Според негови другари, той бил кристално чист патриот. „Думите за него, бяха и дела!” Истинският родолюбец воюва за честта на своето отечество. С цел да се запознае с тактиката на англо-американската авиация и начините на борба с нея през септември 1943 г. Списаревски е изпратен като наблюдател по крайбрежието на Атлантика при Ламанш. Там е прикрепен към германска изтребителна ескадра за изучаване опита и поуките от въздушните боеве над канала. След завръщането си в България е включен в състава на 3/6 орляк, стациониран в Божурище. С това е изпълнена една от големите му мечти, орлякът вече е водил бойни действия срещу американските бомбардировачи, които през ноември и декември три пъти са бомбардирали столицата. С безпримерния си подвиг на 20 декември, той показа на какво е способен българския воин, когато защитава Родината си.                Ето как е отразен този подвиг във вестник ”Нашенец” брой 156/1943 г. ”Героизмът е народностно наследство на нашия народ от векове. Българинът е роден герой. Това му качество признават и приятели и врагове, които са имали някога какъвто и да е досег с българската войска или народ......Тринайсет века брани българинът своята земя...... Днес нашият народ е изправен пред нова задача – да брани не само земята си, но и небето си. Вражи самолети като зловещи гарвани се извиха под българското небе, нападайки мирни граждани и разрушавайки културни блага, творени от цял народ..... Пръв изразител на непреклонната воля и на героичния български дух стана един герой светец - капитан летец Димитър Списаревски. Хвърлейки се като „жива торпила”...., за да запази живота на своите братя и да даде пример на покoленията как трябва да се служи и мре за Родината. ...Неговият образ ще грее в душите на всички млади поколения и ще им сочи пътя  към великата саможертва пред народния олтар.” Радио Лондон в специална мисия, заканвайки се и съветвайки българските летци признава ”:.... Български летци, ние познаваме вашата храброст и виждаме, че сте готови на всичко да защитите родината си.....” Негови бойни другари летци изтребители си спомнят „В гърдите му бушуваше негодувание, заради развалините на любимата му София, заради страданията на нашите близки, на нашия народ”. Очевидци разказват как хората са палели свещи и се молели на героя летец, когото наричали светец – новия Св. Георги Победоносец, но воюващ вече не с копие, а със самолет ”Стрела” (съгласно древни легенди и религии, пътят на стрелата е път към сливане с Космоса).                Датата 20 декември е славна годишнина за българската военна авиация, за българската армия, за родолюбивия български народ. За чистото българско небе по време на Втората световна война дадоха живота си много български летци. Само през периода 1943-30 август 1944 г. загиват 22 летци - изтребители, обезсмъртили имената си завинаги. Между тях са: Списаревски, Кюмурджиев (загинал също на 20 декември 1943 г.), Павлов, Кондаков, Попов, Арнаудов, Стефанов и др. Този ден е годишнина от великата саможертва на първата българска жива торпила, на героизма на българските летци, възпяти от поетите като ”Торпили от сърца”. Списаревски (Спайч) загива млад, едва на 27 години като ерген успял само веднъж да полети със своята приятелка от София Фросия Каблешкова на учебния самолет Бюкер ”Юнгман”- „Лястовица”. По крилатите думи на Антоан дъо Сент-Юкзюпери ”Летците не умират, а отлитат”. От своето командване поручик Списаревски е произведен посмъртно в звание капитан, а по-късно от признателното потомство - в полковник.                Героят бе забравен за определен период от време. Днес подвигът на полковник Списаревски, продължава да се носи като знаме на българските летци, на българската армия и на родолюбивия български народ. В уроците по родолюбие и любов към Родината, Димитър Списаревски е пример, достоен за подражание от българската младеж, от българските войни и летци. Той заслужава не само тяхната признателност, но тази и на целия български народ. При новото тъй желано от всички българи възраждане, подвигът и примерът на Спайч ще засияе на българския небосклон като сияйна пътеводна звезда на подрастващото поколение. При подходяща тържественост, за да напомнят на поколенията за този достоен син на България, дал живота си за чисто небе и защита на нейната чест, признателните софиянци поставиха барелеф на летеца-герой. Възстановено е и наименованието на улицата в гр. Добрич, носеща неговото име. Със своя героичен подвиг и саможертва на 20 декември 1943 г. военният летец Димитър Списаревски остава завинаги в пантеона на безсмъртните.                Забележка. Материалът е подготвен като са използувани литературни, документални и биографични източници за живота, делото и подвига на летеца герой- полковник Димитър Списаревски.                                               Подготвил д-р Богомил Великов Колев
                                                         
www.bogomil.blog.bg
                                image
 
image image


imageimage


                                                                       



Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. magnoliya - Поклон пред героичния подвиг на ...
21.12.2013 22:36
Поклон пред героичния подвиг на Димитър Списаревски!
Вечна му памет!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogomil
Категория: Други
Прочетен: 2027163
Постинги: 452
Коментари: 1153
Гласове: 1970
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031