material science and metallurgy :: 70 години от бомардировките

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.12.2013 17:15 - 70 години от бомардировките

Автор: bogomil Категория: История

Прочетен: 1244 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 19.12.2013 17:29

70 ГОДИНИ ОТ БОМБАРДИРОВКИТЕ НА СОФИЯ И БЪЛГАРИЯ Както е известно съюзниците във Втората световна война (САЩ и Англия) през лятото на 1943 г. навлизат в Апенинския полуостров и най-напред завладяват остров Сицилия. На 25 юли генерал Бадлио извършва преврат в Италия. Мусолини е арестуван и на 13 октомври обявява война на Германия. В края на октомври 1943 г. Англоамериканските войски овладяват цяла Италия. В периода 18-25 октомври започва англоамериканската въздушна офанзива на Балканите. Техните военно-въздушни сили (ВВС) най-напред бомбардират Скопие и Велес. В периода 1 ноември - 20 декември щабът на стратегическите ВВС на САЩ в Европа създават 15-та американска въздушна армия, целта на която е да бомбардира България. Със задача София да бъде срината до основи, към американските ВВС е предадена 205 авиогрупа от британските ВВС. Най-напред въздушните нападения на България започват над Пловдив - на 6 ноември 1043 г.             В хубавия слънчев 15 ноември 1943 г. около 90 бомбардировача от англо-американската авиация, заедно с 100 изтребители се насочват към Балканския полуостров. Те се разделят на две групи; едната лети по направлението Велес, Кочани, Царево село, Горна Джумая (Благоевград), Самоков, Костенец, Саранъово. Другата група лети над Крушево, Щип, Симитли, Якоруда, Саранъово. Долетяли над Саранъово двете групи самолети се обединяват и заедно се отправят към София. Летят на вълни. Достигнали над София хвърлят върху града 191 бомби, от които 90 са съоръжени с взривател със закъснител. Поради това бомбените взривове продължават до обяд на 16 ноември. По-голямата част от взривовете са в района на Подуене и квартал „Хаджи Димитър”. Поражения има и кв.”Малашевци” и в кв.”Орландовци”. В резултат на тази първа неприятелска бомбардировка са убити 56 мирни жители на столицата, 26 - тежко ранени, 67 са леко ранени, разрушени са 24 къщи, а 108 се оказват необитаеми. Българската авиация се опитва да дадед отпор на нападението едва с 15 изтребители, 2 от които са свалени. Зенитната артилерия също се опитва да противодействува твърде активно, но не успява да свали нито един от англо-американските самолети.             Следващата бомбардировка на София е след десетина дни, на 24 ноември 1943 г. Англоамериканските ВВС този път използват 60 бомбардировача и 40 изтребителя. Българската бойна авиация посреща чуждите самолети над Ихтиман. В резултат на добрата организация и храбростта на българските военни летци са унищожени 4 от чуждите самолети, екипажите на които са принудени да използват парашути. Свален е и един български самолет. При втората бомбардировка българската противовъздушна зенитна артилерия е по-точна и сваля един неприятелски самолет.             На 10 декември 1943 г. София е подложена на поредното нападение от въздуха. В бомбардировката вземат участие 60 бомбардировача и 60 изтребителя. Бомбеният товар е изсипан над квартал ”Хаджи Димитър”, където има доста индустриални предприятия, както и над Централната софийска гара. Все пак българската изтребителна авиация успява да посрещне неприятелските самолети преди те да нахлуят във въздушното пространство на София. В района над Вакарел се завързва въздушна битка, при която е свален един български самолет.             В средата на декември, чрез посланника си в Анкара Никола Балабанов България успява да установи контакти с американския агент Анжело Куюмджийски – български евреин и прави сондажи за сключване на сепаративен мир с Великобритания и САЩ.             Само след 10 дни следва нова поредна бомбардировка на столицата. Денят е 20 декември.1943 г. За да предотварати бомбардировките на София, над с. Долни Пасарел смелият български летец Димитър Списаревски прави таран на американски бомбардировач (като се врязва в него). В този ден на прицел са подложени казармите на свързочния полк, Централната гара, Централния софийски затвор. Засегната е югозападната част на града. Щетите са твърде големи. Свалени са 8 неприятелски самолети и 2 български. Само в едно скривалище улучено от бомба са дадени 22 жертви. При бомбардировката на София на 30 декември 1943 г. са дадени 170 убити и 95 ранени.             Поредното въздушно нападение не закъснява дълго, но то вече е в началото на новата 1944 г.- 4 януари. Англоамериканските военно-въздушни сили се активизират. При тази бомбардировка участвуват общо 160 самолета. Този път марщрутът им е по различен. Още над Скопие те се насочват по посока към Мездра и Бяла Слатина, където с манъовър се обръщат и насочват към София. Противовъздушната отбрана действа активно и ефективно. В резултат успява да ги отклони. Бомбеният товар е освободен над Дупница. Нанесени са щети на един тютюнев склад, земеделската банка, девическата гимназия, пощата и военната болница. Една част от самолетите се отправят към Пловдив и Панагюрище. Но мъглата помага на тези два града. Бомбеният товар е изсипсан вън от тези градове - в полята.             На 10 януари 1944 г. е най-мащабната и унищожителна англо-американска въздушна бомбена акция. В нея участват 200 бомбардировача и 200 изтребители. Бомбардирани са централната част на София, регенството (където е столичната община на „Московска” 33), военното министерство, Народният театър, много сгради в централната част на столицата. Засегнати са всики западни квартали на града. При това нападение жертвите са много - 750 убити само в София (в Скопие те са 150). Една бомба попаднала в района на първи пехотен софийски полк улучва окоп, от който са извадени 23 разкъсани на парчета тела на военнослужещи. Столицата остава без вода и електричество. На следващия ден около 300000 граждани на София напускат града. Столицата на практика почти обезлюдява. На 24 януари 1944 г. при поредната бомбардировка на София, поради лошата видимост от гъстата мъгла самолетите не успяват да хвърлят бомбения си товар над града. Взривени са 30 бомби в района на Герман и Симеоново. Целта вероятно е била да се разруши водопровода за столицата и градът да бъде лишен от вода. (Бомбардирани са и Скопие, Враца, с. Кунино и с. Беглеж). Съюзниците СССР, САЩ и Англия изпращат поредна нота до България да спре помощта си за Германия. Следват тежки въздушни нападения на София на 29 и 30 март 1944 г. Съгласно източници, Георги Димитров, при лична среща моли Йосиф В. Сталин да се застъпи пред командването на Америка и Англия и най-вече пред Рузвелт за спиране на въздушните нападения на София. Не след дълго бомбардировките спират окончателно. Последното въздушно нападение на София е на 20 април 1944 г. Заканата на Чърчил да срине София до основи и да я заличи от лицето на земята не можа да се изпълни. Съгласно източници, от 15 ноември 1943 г. до 20 април 1944 г. над столицата са пуснати 9550 бомби, от които се взривяват 9049. При бомбардировките са използвани 29740 запалителни бомби. При въздушните нападения са убити 836 души, задушени са 16, тежко ранени - 436, а леки - 635. Тъй като голяма част от софийското население напуска града, броят на жертвите е ограничен. Материалните щети са големи. Разрушени са 3711 сгради, изгорени са 519, полуизгорени - 61, обгорени -76. Щетите от унищожените машини и съоръжения възлизат на стойност - над 49 милиона. Столицата остава в развалини, но все пак жива и продължава да функционира. Съгласно източници, общата равносметка от решението на правителството на Богдан Филов и народното събрание да се обяви символична война на съюзниците по време на Втората световна война - Англия и САЩ е следната: Общо по време на операция ”Point Blank”(прицел от упор) София е бомбардирана 11 пъти. Бомбардирани са и Враца, Дупница, и още 18 селища.. Хвърлени са общо 45265 разрушителни и запалителни бомби. Една част от бомбите са с взривател със закъснител. Целта е да има силно поразяващо действие, след като укрилите се в скривалищата излязат от тях на открито. Англоамериканската авиация е пускала бомби и във вид на играчки с цел да могат да поразяват и деца. Жертвите са общо 2477 души, 88% от които са мирни граждани - жени, деца и старци. Двойно повече са ранените. Хвърлените при бомбардировките 4350 тона бомби разрушават над 12000 сгради. Нанесените щети възлизат на стойност 21 милиарда лева. Забележка: Материалът е подготвен като са използвани исторически и документални литературни източници от книжен носител.                                                           Подготвил д-р Богомил Великов Колев
                         www.bogomil.blog.bg