Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.09.2013 09:18 - 170 Години от рождението на Георги Бенковски
Автор: bogomil Категория: История   
Прочетен: 1908 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 23.09.2013 09:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ВРЪХ ЕЛЕДЖИК ПАЗИ СПОМЕН ЗА БЕНКОВСКИ (разширен вариант)

            Еледжик се намира в най-югозападния дял на Средна гора. Живописните му склонове са прорязани  от планински потоци и реки. С най-съществено значение е река Яворица - десен приток на река Тополница. Тя го дели на две части-северна по-голяма –Еледжик и южна по-малка-Голак Еледжик се е славел с големите си непристъпни гори. Той стделя Ихтиманската котловина от Горнотракийската низина. Характерното му геаграфско положение го е направило арена и свидетел на много важни и бурни исторически събития. Съгласно източници, през билото на Еледжик е минавал главният римски път от Синтидунум /Белград/.и по край река Тополница продължавал за гр. Тримонциум и Цариград. По-късно пътя променя своето местоположение, минавайки малко на юг под връх Еледжик по долината на река Яворица, през Ветрен и Пазарджик към Пловдив. В Римско време долината на река Яворица, известна като клисурата на Сукие имала голямо стратегическо значение. Тя била една от най-силно укрепениете места по пътя. Под най-високия връх Еледжик римската крепост с врата е известна като ”Траянова врата”(наричана още „Шипон”) Сведенията за крепостта датират от 4-ти век на н.е. Регионът става част от  Източната Римска империя - Византийската империя. За да се предпази империята от непрекъснатите набези и войни със заселващите се славяни, започва строеж на нови крепости върху античните развалини. Крепостта е използвана отново като средство за защита. Мястото където някога се намирала тази крепост се нарича Маркова капия. Съгласно източници тя просъществувала до 1835 г. Била разрушена от Узрев паша. По време на събитията през 986 г., тук в клисурата на Суки и Траянова врата цар Самуил на 17 август с.г. разбива войските на византийците, предвождани от император Василий II (Българоубиец). Това е било най-голямото негово поражение. По този път са преминали и много други завоеватели. По време на османското владичество вековните и непристъпни гори са приютявали много хайдути – закрилници на народа., като Стоян войвода, Страхил войвода, Вълко войвода и др..                 image image 
                                                                                 image                                                               Крепостта "Щипон"                                                 
                 Името на Еледжик обаче ще остане в българската възрожденска летопис, с героичните дни на паметната и славна Априлската епопея през 1876 г. Тогава жителите от околните села превръщат това красиво природно място в добре укрепен лагер за противоборство с османските поробители. Съгласно източници, в началото на март 1876 г. Г.Бенковски посещава с. Мухово, където в къщата на Хр.Томин се събират повече от 50 души. След пламенна реч на Бенковски призоваваща към извоюване на свобода чрез оръжие, присъстващите го одобряват за апостол и техен водач. Полагат клетва. За председател на местните въстанници е избран един от най уважаваните в селото патриоти - 42 годишния Вълко Стойнев/Стойнов/             . Следва много бърза и активна подготовка на въстанието. Жителите на Мухово стават едни от най-доверените хора на Г.Бенковски. Те излъчват двама свои представители на тайната среща- Първото Велико народно събрание на Оборище. От Мухово Бенковски пристига в Калугеровия манастир ”Св. Никола”, който е определен за пропаганден център на въстанието по поречието на р. Тополница. В този манастир се провежда събрание на което присъстват видни и вярни на делото народни хора -над 25-30 души. Повтарят се процеддурите със завладяващи и силно въздействащи речи на Г.Бенковски, полагане на клетва от присъстващите, основаване на революционни комитети от положилите клетва. За революционен център на въстанието е избрано село Церово - с председател на тамошния комитет влиятелнияt и предан на народното дело Гене Телийски- 46 годишен. Заедно с приятеля си Цвятко Брашков с мното свои средства доставя оръжие припаси и др. Те двамата са избрани за делегати на Оборище.. Активна е подготовката и в с. Калугерово, която се извършва под ръководството на тамошния комитет с председател бившия учител- 55 годишния Теофил Бейков.. На събранието в Оборище от Церовския район присъстват 5 души, участници по-късно във въстанието.  Новината за преждевременното избухване на въстанието се разнесла към селищата по поречието на река Тополница като мълния, още същя ден. Възванието пристига на време и късно до вечерта на 20 април 1876, въстанието в Церовския район избухва. На 21 април хвърковата чета на Бенковски пристига в този район и заварва всички села въстанали и готови за път. Населението на Церово, Лисичево, Калугерово, Виноградец, Славовица, Горно Вършило, Долно Вършило е натоварило своята покъщнина на колите и е готово да напусне селата си на път за Еледжик. От тук на 21 април големият поток от мъже, жени, деца и старци с препълнени коли се изтегля навътре в пазвите на планината и се установява по поляните и край малките дерета. около Градището. Организира се лагеруването. Въстанниците избират 13 души за ръководство и отбрана на лагера. За председател и Главен войвода е избран Гене Телкйски (наричан Гено Теллията)- председателят на комитета на с. Церово, за негов помощник е избран Теофил Бойков от с. Калугерово Един ден преди избухването на въстанието, военният съвет представя на Бенковски в Панагюрище план, съгласно който въстаниците са разпределени на 15 части-бойни подразделения. Тези части са поставени на различни места за завардване на пътища и пътеки по посока към лагера. Съгласно официални източници, броят на годните да носят оръжие и да воюват въстанници е около 2000 души. Целият лагер, заедно с останалата част от семействата-жени, деца и старци наброява над 5000 души. Създаването на въстанически лагер на Еледжик, не след дълго време достига до ушите на врага. На 24 април от към Траянова врата се появяват черкези.. Въстаниците от Мухово отбраняващи тази част от потстъпите към лагера, водят кратко сражение с врага и успяват да го отблъснат . Черкезите са притеснени от плъзналите слухове, че на върха при въстаниците има москавци и под прикрита форма изпращат свои шпиони да извършат разузнаване на обстановката. Сравнително добрата организация, ред и дисциплина в лагера и потстъпите към него, позволява да бъдат заловени няколко такива шпиони. Заловените изпращат в Панагюрище при военния съвет за наказание. Ръководството на въстаническия лагер решава да изпрати една група от хора като представители на Еледжик до с. Петърч, за да иска помощ от хвърковатата чета на Бенковски..              На 26 април 1876 г. призори на върха пристига една чета от около 100 души предвождана от войводата Иван Ворча. Бойният дух на въстаниците и и настроението на техните семейства се повдига много. Куражът, смелостта и решимостта на защитниците на Еледжик да се бият с врага на живоът и смърт нараства още повече, когато Бенковски посещава лагера, за да го инспектира. Апостолът дава указания за продължаване на работите по укрепването на лагера за отбрана, за направата на окопи и др. Mоже да се обобщи, че Бенковски дава добра оценка за извършените укрепления. Като школуван боец и военачалник, той издава разпореждания за подсилване на отбраната от към Маркова капия, за назначаване на полиция, която да следи за нахлуването в лагера на шпиони. Като истински грижовен ръководител осъзнал отговорността, която е поел, Бенковски проявява интерес към „лагера на семействата, арсенала, готвачницата и пр.” т.е. към вътрешна подреждане на жилищата на семействата на въстаниците, където са отседнали жени деца и старци, посещава работилницата, по приготвяне и потягане на черешови топчета и друго оръжие, където под ръководсвото на уста Стоян Иванов от Мухово работят 40 майстори, повечето цигъни, турски и български . З.Стоянов съобщава; ”Не само всяко село беше се прибрало въз една страна, но и на махали се деляха още, както са си били в селото. Повечето от жителите бяха успели вече да си построят бъдещи жилища в планината от дървета и шума, колкото да не стоят под открито небе. Всичкият им добитък, с твърде малки изключения беше прибран от полето и се намираше тука.... Жилищата бяха построени в една долина край малкия и бистър поток”  Вечер когато другите легнат да спят Бенковски тръгва да обикаля наоколо, без да събуди другите от четата. „Най-много наглеждашетой конете - пише З.Стоянов-.... дали всичките ядат, няма ли някой да му е стегнат коланът, да е оставен с гема си или да не е напоен. Ако се случеше да забележи някой от поменатите недостатъци, то той го поправляваше сам, без да вика стопанина му”
     image        
             Въодушевлението от посещението, наставленията и огнените слова на Главния Апостол Бенковски до такава степен повдигат духа на въстаниците и техните семейства, че те забравят за грозящата ги опасност от нападение на противника и се хващат на едно голямо българско хоро. З. Стоянов съобщава: ”..Върху вървежа на общото дело, залюля се пъстро хоро на върха на планината, върху една зелена и росна поляна, покрита с всякакви балкански цветя. Ех, че хоро ли пък беше, дявол да го вземе! Не зная на другите участвующи и присуствуващи там как подейства, но колкото за  мене, с гордост го изповядвам - благодарих се, считам се и досега за щастлив, че съм бил честит да присъствувам там.... Хорото на Еледжик стана много по-голямо, отколкото беше в Поибрене. И сам Бенковски не можа да се стърпи да се не залови и обикали няколко пъти. Когато скачаха юнаците и си забиваха краката в бозалъка, тоя последния се отхвърляше настрани като че го вееха с вили”             Съгласно източници, на 26 април късно вечерта, при много лошо дъждовно време, хвърковатата чета на Г. Бенковски тръгва за Белово за вдигане на въстание, по молба на местния революционен комитет. На другия ден малко преди обяд конниците пристигат в Сестримо, после и в Белово. Пристигнали в Белово въстаниците запалват ж.п. гарата, убиват няколко турци, разрушават ж.п.линията, повреждат мостове и прекъсват телефонните линни. Четата спира пред къщата на свещенник Михаил Радулов,. Бенковски и неговият щаб се установяват в къщата на далматинеца Ив. Шутич, който заедно сys жена си Мария Ангелова, 7 други далматинци един немец, няколко души от Белово и Тодор Хайдутина от Разлог се присъединяват към четата на Бенковски. Същияt ден, след обяд конната чета поема обратния път, преминава през с. Ветрен и на 28 април пристига на Еледжик. Съгласно източници, към тях по пътя се присъединяват от 40 до 100 души български юнаци от Ветрен.              Докато Бенковски с конницата действа в Белово, лагерът на Еледжик е нападнат два пъти. Със задружни усилия, воля и себеотрицание защитниците на лагера успяват да отблъснат противника, като му нанасят загуби. Възникналата идея, поради лошото въоръжение на въстаниците, да се състави една чета, която да нападне Ихтиман, да разбие турските складове, да вземе оръжие и да обяви въстание не се осъществява.              По посока от към Ветрен на 28 април е забелязан турски аскер, който се установява на лагер в областта на Меркова капия. Тогава Бенковски организира своите въоръжени сили, за да посрещне очаквано нападение. Противниковата войска обаче се оттегля по посока към Ихтиман, търсейки помощ и подкреипления.              На 30 април започват да пристигат неприятни новини; на 22 април паднала Стрелча, на 26 април-Клисура и Петрич. Панагюрище е в опасност. Брацигово, Батак и Перущица са блокирани от турски аскер и башибозук. От всички места на Среднгорие и Тракия се иска помощ. Липсват сведения за състоянието на събитията в другите революционни окръзи. Бенковски с неговата чета непрекъснато се движи от позиция на позиция, от едно място на друго, за да оказва помощ сys жива сила, да дава указания и да повдига духа на сражаващите се въстаници. Като загрижен и отговорен водач той се стреми да бъде навсякъде и обикаля всички огневи позиции. В този труден момент, по молба на жителите на Панагюрище, който изпада в критична бойна обстановка, той решава бързо да им окаже помощ. В прощална реч пред защитниците на Еледжик войводата Бенковски обещава, след като отблъснат противника, пак да се върне при тях като ги окуражава и насърчава през това време да се разбират „един друг братски.... за успеха на общото дело”.  След като Бенковски с четата си напуска Еледжик, от Ниш войска наброяваща 3000 души аскер, оръдия, много на брой башибозуци и черкези, разпределени в три колони, предвождани от Хасан паша напада защитниците на лагера в Еледжик. По всички позиции въстаниците се сражават упорито, храбро, геройски и самоотвержено. Срещу стоманените модерни за времето круповски оръдия и далекобойни пушки на противника, славните герои на Еледжик противопоставят черешови топчета, шишанета, влажен барут, саби, ножове, пищови и други подръчни средства за самоотбрана. Напънът на противниковите пълчища е неудържим. В един момент самопожертвователните и геройски отбраняващи се въстанали български селяни са принудени да изоставят бойните си позиции под ураганния огън на няколко кратно превишаващия ги по численост и въоръжение противник.             Кръвожадните османлии влизат във въстаническия лагер и извършват невиждани злодеяния - ограбват, опожаряват, опустошават и разрушават всичко каквото има. Жените, децата и старците правят опит да се спасят от зверствата и жестокостите на аскер, черкези и башибозук като се разпръскват из гората Настъпва страшна сеч над беззащитните обитатели на лагера. Заловените са подложени на нечовешки зверски мъчения. Съгласно източници, в околностите на напълно опустошения и разрушен до основи лагер са избити 300 души. Загива и Председателят на военния съвет, храбрия защитник на Еледжик - Гене Телийски. И така въпреки отчаяната съпротива на 1 май, лагерът на Еледжик, бил разгромен от редовна турска войска и башибузуци, командвани от Хасан паша, а стеклите се в него българи, включително жени и деца, били зверски избити.              На другия ден главатарят на осматлиите влиза в с. Церово и го подлага на ограбване и опожаряване. Същите злодеяния той извършва във всички въстанали села. Източниците съобщават, че в с. Ветрен от наличните 1360 къщи са опожарени над 1000. След края на сраженията, почти всички чети от Средногорието се изтеглят в районите на Троянския и Тетевенския Балкан. Тази част на Балкана става свидетел на разгрома на остатъците от четите и избиването на бунтовниците. Такава е съдбата на Еледжик преди 137 години. Днес около това знаменито историческо място и околностите всичко е променено, но живописната гледка с  вековните гори остава все така привлекателна и величествена. По тези места е построен язовир Тополница. Някои селища вече не съществуват - местата им останали на дъното на язовира. Около местата, където са се разиграли древните исторически събития и най новите славни Априлски събития са построени няколко хижи. През пролетта тучните полянки в гората все така опияняват с благоуханния аромат на горските треви и цветя: минзухар, иглика, теменуга, синчец и др. както някога през Априлската пролет на 1876. Всичко това прави околностите на Еледжик твърде привлекателни като туристическа дестинация за деца, учащи се, младежи и възрастни.  Независимо от големите промени и днес Еледжик остава да напомня на поколенията за паметните, героични и славни дни на Априлското въстание, които ще останат завинаги в българската героична летопис, запечатала както възторга, надеждата, жаждата, опиянението от желаната победа и лелеяната свобода на нашите предци, така и страшните невиждани и нечувани грабежи, зверства, сеч, жестокости, убийства, мъчения и страдания, причинени от османлиите (аскер, башибозук и черкези) при потушаване на въстаналите български села.             Жертвите по време на паметните Aприлски събития през 1876 г., не са били напразни. Само след една година, започва руско-турската освободителна война, завършила успешно с подписване на мир и възстановяване от пепелищата на третата Българска държава.             Забележка: 1. материалът е подготвен като са ползвани сериозни исторически източници, изследвания и проучвания на книжен носител.
                          2. Във връзка с 170 годишнината от рождението на Георги Бенковски на 20-22 септември 2013 г в родния му град Копривщица са проведени юбилейни туржества. Проведена е научна конференция на тема "Мястото на Бенковски в историята на българското революционно двожение и Освобождението" , открита е изложба и отделна експозиция с връчване на почетни пакети на личности, популяризирали делото на Г.Бенковски". Проведена е тържествена заря проверка.
Подготвил; д-р Богомил Великов Колев.                                                                                 
                                                       



Гласувай:
4



1. bogomil - Относно постинга
23.09.2013 09:29
Текстът на материала подготвен от д-р Богомил В.Колев е публикував в по-кратък вариант във вестник " Дума" брой 215/17 септември 2013, стр.21.

от www.bogomil.blog.bg
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogomil
Категория: Други
Прочетен: 2026836
Постинги: 452
Коментари: 1153
Гласове: 1970
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031