Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.09.2013 21:18 - СЪЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ
Автор: bogomil Категория: История   
Прочетен: 2604 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 05.09.2013 21:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                     Днес Милото ни Отечество отново е разделелено, народът объркан, иска и търси справедливост, свобода, равенство, добър живот, благополучие. Народът ни е разделен на русофили и русофоби, на америаконо фили и американо фоби, англофили и англофоби, френкофили и френкофоби,  германофили и германофоби, обобщено на Фили и на Фоби. Сякаш на ново е настъпило времеразделно. Невероятна конфронтация и омраза. Днес отново народът ни се нуждае от обединение от ново съединение, така както са го направили истинските патриоти милеещи за род и отечество, нашите предци.. Като потомци на нашите славни прадеди прилагам един материал за съединението на княжество България с Източна Румелия, спонтанна необходимост възникнала между българите разделени съгласно несправедливите каузи на обидния и унизителен за нас Берлински догопвор от 1878 г.
                 Днес повече от всеки друг път надписът -лозунг на Народното събрание " СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА". е актуален и жизнено необходим за оцеляването, съществуването и просперитета на народа български и на милото ни Отечество.  Съединението през 1885г. е извършено независимо от неодобрението на Великите сили. Това е едно от най-ярките събития в нашата най-нова история свързана с Третата българска държава. Товба събитие е поучително за всички българи, независимо от тяхната политическа ориентация. То е поучителна и достоен пример за нашите днешни политици и държавници.

СЪЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ             Съединението на България е първото значително политическо събитие след Освобождението от Османско владичество, което определя нов етап в нейното самостоятелно държавно съществуване и развитие. Седем години след края на руско-турската война (1977-1878) българският народ прави решителна и успешна крачка за пълното си национално освобождение и обединение. С акта на съединението на двете български държавици, народът продължава освободителното дело на руско-турската война и поема в ръцете си съдбините на своето Отечество. Разпокъсването на българските земи по силата на Берлинския договор 1878 г. създава препятствия за тяхното икономическо и политическо развитие. Южна България, наречена източна Румелия е обособена като автономна провинция в пределите на Османската империя, а Македония и Тракия са оставени под османско владичество. Поради това борбата за пълно национално освобождение става основна цел на българския народ. Тази борба започва още от първите дни след Освобождението през 1878 г. и се разгръща наред с усилията за изграждане и утвърждаване на княжество България и за защита на българщината в Източна Румелия. Общонацонален идеал става цялостното национално обединение, чрез съединяването на Северна и Южна България и освобождаване и присъединяване на Македония и Одринска Тракия, които съгласно Берлинския договор остават под Османска власт. Независимо от това двете половини на разделеното едно Отечество не са се откъсвали. Пулсът и надеждите за обединение на народа от двете страни били едни и същи. Вестниците от София и Пловдив упорито и разпалено водели пропагандна агитация за необходимостта от Съединение.
            

image

                   Карта на разделената България
            Първият опит за съединение е направен през 1880 г. във връзка с изострените гранични спорове между Турция, Гърция и Черна Гора. Възможността от нова Балканска криза във връзка с гръцко-турския и черногорско-турския гранични спорове раздвижва и активизира южно българската общестевеност. Съгласно източници, през април 1880 г. постоянният комитет на Източна България изпраща двама свои представители – К. Величков и Д. Наумов да установят връзка с българското правителство. Като резултат от преговорите е изработена програма за действие според която софийският комитет трябвало ”да води народната политика”.  През май 1880 г. в Сливен е основан център наречен Комитет (К. Величков, Ив. Ст. Гешов, свещенник Г. Тилев, д-р Г. Странски и д-р Г. Хаканов). Целта на този комитет била да подготви и организира борбата за обединението на България. Взето е решение да се организират комитети във всяка околия, да се възобновят под някаква форма гимнастическите дружества, да се вложат техните средства в народната банка. Князът и консерваторите ревностно се включват в движението за съединение. Либералната партия и нейното правителство проявява сдържаност и колебливост. Правителството не желае да участва в акция, която е започнала без знанието и одобрението на Русия. Независимо от това то е наясно, че съединението отговаря на очакването и желанието на народа. По предложение на княз Александър I в Лондон е изпратен Ст. Панаретов със задача да провери отношението на Англия към взетото идейно решение за обединение на Северна с Южна България. Великите сили, включително и Русия не одобряват това искане на българите. Съгласно клаузите на Берлинския договор от 1878 г., за Англия, разрастването на Българската държава е неизгодно и неприемливо, тъй като на юг от Дунава влиянието на Русия е твърде голямо. Освен това Англия не искала да разваля отношенията си с Портата, с която има изгодни договорености от конгреса в Берлин през 1878 г. Русофилската политика на правителството на Драган Цанков отдалечава  надеждите за привличането на княжество България към Англия. Мъчейки се да запази добрите отношения с Русия Др. Цанков дори отрича каквато и да е връзка с посещението на Ст. Панаретов в Лондон. По такъв начин и правителството на Драган Цанков застава против несъгласуваното с Петербург съединение. Впрочем, с цел да може да го контролира и да го използва за дипломатически действия, той не се изключва от движението за съединение. От своя страна Русия взема мерки, за да предотврати някое неочаквано действие на българите. Русия добре знае настроенията на другите западни държави. Поради политическата изолация след края на руско-турската война от 1877-78 г. Русия е принудена да спазва строго решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. Съгласно източници, от политическа гледна точка съветите, които дават Англия, Русия, Австроунгария и Германия на българското правителство за въздържаност, силно затрудняват съединисткото движение и обричат делото на неуспех. Острите вътрешно политически борби в Княжество България за определено време изместват проблема за съединението на заден план. Антикунституционните действия там охлаждат желанието на българите от Южна България за съединеие на двете български държавици В началото на 1884 г., констиционния режим в Княжество България е възстановен и веднага в Източна Румелия агитацията за съединение отново се активизира. Следват митинг след митинг, които въодушевяват и българите от Княжеството, но те силно обезпокояват правителството в Цариград и великите сили. През следващите години подготовката за обединението се извършва, чрез установяване на тесни връзки между княжество България, автономната област и националната консолидация на българите в Източна Румелия. В началото на 1884 г. там отново се разгръща движение за обединение, свързано с борбите на двете южно български буржоазни партии; народната и либералната. Народната партия в своята борба за власт води широка пропаганда за съединение и изпраща двама свои представители Ив. Ст. Гешов и Хр. Христов да защитят това тяхно намерение пред Европа. Тяхната мисия обаче остава безрезултатна. След назначаването на Г.Кръстевич за главен управител на Източна Румелия, опирайки се на неблагоприятното международно положение, като управляваща народната партия се отказва от движението за обединение.             В края на 1884 г. и началото на 1885 г. във връзка със засиления терор над християнското население в Европейска Турция, обшествеността в Княжество България и Изто чна Румелия се раздвижва. Съгласно източници, сведенията за засилване на терора над българското население в Източна Румелия и представенето на проблема в английския печат от белгийския професор Емил де Лавеле, сплотява двете разделени български държавици. Активизира се и дейността на македонските комитети в княжеството, които започват да организират въстанически движения. По предложение на Захари Стоянов и под неговото ръководство през февруари 1885 г. в Източна Румелия - гр. Пловдив е организиран Български таен революционен комиет (БТРК-като признат принос на Апостола В. Левски). Целта на БТРК, съгласно програмата е „окончателно освобождаване на българския народ, чрез революция, морална и с оръжие”, т.е освобождаването на Македония и присъединяването на Източна Румелия. Организацията придобива масов характер. Издават се възвания, въоръжават се чети в Македония, организират се демонстрации срещу  ”лъжесъединисткото” правителство.             В БТРК и в частните комитети, създадени по-късно в някои градове и села, членували главно участници в национално освободителното движение преди Освобождението и опълченци от освободителната воина през 1878 г. Едноврменно с подготовката е извършена и конкретизация на работата, т.е целта на борбата. Слабостта на Българската държава и грабителската политика на Великите сили принудили организаторите да ограничат дейността и целта на революционното движение. С помощта на своя вестник „Борба” З. Стоянов ръководи движението, повдига духа на българите, мобилизира народа за постигане не голямата и свята цел.             На 25 юли 1885 г. ст. стил в с. Дермендере (по-късно Фердинандово и с. Първенец, Пловдивско) е свикано заседание на БТЦРК, на което е избран нов ЦК с председател З. Стоянов и членове Иван Андонов, кап. Коста Паница, Димитър Ризов, отец Георги Тилев. Взето е решение за обявяване на революция и водене на борба за извършване на планираното „Съединение под скиптъра на княз Александър 1, само.на Северана и Южна България”. Без да се отказва от подготовка на масови народни действия, ръководството на комитета обръща внимание основно върху спечелването на войската в Източна Ромелия. Комитетът установява връзки с представители на либералната буржоазия и с някои от командирите на войската в Източна Румелия – майорите Р. Николов, Д. Николаев, Д. Филов и др. Решено е акцията да започне на 15 септември, но поради някои дребни инциденти в Панагюрище, Чирпан и Конаре, това станало малко по-рано. Междувременно на 22 август избухва дипломатически конфликт с Румъния за възвишението Арабтабия край Силистра. Според утвърдения план на заседание на БТЦРК от 23 август 1885 г., главният удар трябвало да бъде нанесен в Пловдив срещу конака и представителните учреждения, местните отряди да заемат Пазарджик и други по-големи селища в областта. През втората половина на август в много селища започват вълнения и демонстрации. Най-масови те били в с. Голямо Конаре (Съединение), където действува Пр. Тошков (Чардафон Велики). На 30 август княз Александър I, приема в Шумен пратениците на БТЦРК майор Сава Муткуров и Димитър Ризов и одобрява плана за съединението. На 2-ри септември спонтанно е проведена протесна демонстрация,  която послужила като сигнал за масови демонстрации в редица селища на областта. В следващите дни се надигат народните маси в много селища, дори и там, където нямало създадени комитети на БТРЦК             На 6 (18 ст.стил) септември рано сутринта, разположените в околностите на Пловдив войски, под командването на майорите Николаев, Филов и Муткуров влизат в града скандирайки „Да живее съединението на България, „Да живее княз Александър”. Майор Д. Николаев и четата на Чардафон Велики обкръжават конака. З. Стоянов и Г. Данчов и други влезли в дома на губернатора Гаврил Кръстевич и му съобщили, че е свален от власт и арестуван. Румелийското правителство е свалено и е провъзгласено Сединението на Южна и Северна България. Веднага е образувано временно правителство с председател д-р Г. Странски и членове; д-р Чомаков, майорите Филов, Райчо Николов, Йоаким.Груев, К. Пеев, Д. Янкулов, З. Стоянов, Д. Юруков, Г. Данчов, А. Самоковец и Г. Бенев. Същият ден, от името на БТЦРК З. Стоянов призовава народа към сплотеност за отбрана на съединението. Във възванието се казва; ” Братя! Часът на нашето съединение удари! Вие се задължавате в името на Отечеството ни, в славата и величието на България да се притечете на помощ и подпомогнете святото дело....”. Майор Д. Николаев като началник на милицията заповядал в срок от 40 часа да бъде повикани всички способни да носят оръжие. Aктът на Съединението е изавършен с цената на една единствена жертва - майор Райчо Николов. На 8 септември е огласен манифест в Търново за признаване на Съединението. Поставено пред свършен факт правителството на П. Каравелов приема извършения акт и се заема с дипломатическото уреждане на въпроса. Това правителство поема управлението на областта до пристигането на княз Александър I (Батемберг). Князът без колебание одобрил Съединението и заедно със Стефан Стамболов и П. Каравелов след като заповядал за извършването на обща мобилизация, на 9 септември влязъл в Пловдив, където бил посрещнат от народа с небивал ентусиазъм и възторг. Навсякъде се устройвали народни тържества, събрания и манифестации в подкрепа на Съединението. На 10 септември е обявено военно положение, вдигнато на 29 март 1886 г..
                   
        image Инициатори на Съединението  от БТЦРК ; Коста Паница         , Иван Стоянович,  Захарий Стоянов  Иван Андонов и Димитър Ризов
 
              След акта на Съединението на 6 септември обстановката в България се усложнява. На практика е нанесен сериозен удар на несправедливия Берлински договор. Страната изпада в трудно международно положение. Затова търси подкрепата на Русия, която води политика на самостоятелното съществуване на България, но на 9 септември Петербург обявявава своето неодобрение. Делегация на четвъртото обикновено народно събрание, начело с митрополит Климент (Васил Друмев) води преговори в Копенхаген с руския император Александър III за признаване на съединението. Понеже съединението било извършено без Русия, тя оттегля своите офицери, служещи в българската армия и нарежда на военния министър княз Кантакузин да подаде оставка. Съгласно източници, този подход е бил предприет от убеждението на Петербург, че Съединението ще спомогне да се укрепи положението на княз Александър Батемберг и чуждото влияние в България. Тези деиствия се оценяват от специалистите като един недалновиден акт на Русия. На 26 септември Иван Гешев преговаря в Лондон за признаване на съединението, а Григор Начович – във Виена. Този факт бил използван от Англия за подкопаване на руското влияние в страната. В същност Русия улеснила Лондон. Английското правителство, чрез своята дипломация, подкрепя Съединението с цел да осигури положението си в обединеното Княжество, да изтласка Русия от Балканския полуостров и по този начин да разстрои съюза на трите империи. За да запазят този съюз Австро-Унгария и Германия официално подкрепят Русия, но заедно с това тайно поощряват Англия, надявайки се, че успешното съединение ще нанесе удар на влиянието на Русия в България и ще засили англоруския антагонизъм. Франция се солидаризира с позицията на Русия, Австро-унгария и Германия, но избягва да се противопостави активно на Лондон. Италия също се придържала към подобна неясна позиция. Тя изпитвала безпокойство от засилването на позициите на Австро-Унгария на Балканскоя полуостров. Против съединението застанала и Високата Порта. Турция започнала да съсредоточава войска към българската граница. Но действията й приключили с това. Против съединението се обявила и Сърбия. Крал Милан Обренович издал заповед за мобилизиране на сръбската армия. На 27 септември сърбите извършват първите нападения срещу българските пограничните постове в района на Трън. На 7 октомври е издаден указ за свикване на народното опълчение за защита на Съединението.
    На 24 октомври е свикана посланическа конфереция на представителите на Великите сили в Цариград за уреждане на въпроса в Източна Румелия. Под предлог, че се нарушава равновесието на Балканите, на 2-ри ноември 1885 г подкрепян от Австроунгария крал Милан заповядва на сръбските войски да започнат брато убийствена война и напада България. Българите веднага разбили напълно сърбите и ги върнали обратно. След победата на България, Англия саботира решенията на Цариградската конференция. В резултат, силите са принудени да приемт уреждане на Съединението, чрез преки преговори между Турция и България. Достига се до подписване на българо-турско споразумение на 20 януари 1886 г. Русия обаче е против, като настоява в споразумението да не се споменава името на княз Батемберг, да се премахне пунктът за военно отбранителната взаимна помощ и за присъединяването на Кърджалиска околия към Турция. Това налага необходимостта от нова спогодба, според която главното управление на Източна Румелия се поверява на българския княз, а клаузата за взаимна военна помощ отпада. Българското правителство оценило това споразумение като изгодно и за да не влоши отношеннията си с Русия приема споразмението, независимо че то довежда до конфликт с княза.
               image
                                                  
Символът на Съединението
В защита на Съединението се разгаря масово високо патриотично народно движение. Победата на българите в сръбско българската война довежда до затвърждаване на Съединението. След продължителна дипломатическа борба съединението на България получава международно признание. На 24 март 1886 г ст. тил) в Цариград е бил подписан протокол, с който окончателно се утвърждава въпросът със съединението. Въпреки че сключеното съглашение не отговаря напълно на желанията на българския народ и създава възможности за вмешателство във вътрешните работи на обединената държава, то означава благополучно приключване на една дълга и придължителна борба и за международно признаване на Съединението.
           
        image
                Паметна плоча в Пловдив на единствената жертва  м-р Р.Николов
  
          
                 Съединението на България е събитие много широко коментирано и описано в българската мемоарна литература. Обединението на Северна и Южна България има съществено и решаващо значение за по-нататъшното развитие на страната. Създава се по-голяма териториална и стопанска общност. Дава се тласък на капиталистическото развитие на България, която се превръща в сериозен фактор на Бълканите. Благодарение на последователната упорита и самоотвержена борба на българския народ е премахната една от големите и тежки несправедливости на Берлинския конгрес 1878 г. и се проправя пътя за незавсимо държавно съществуване на Третата Българска държава, която днес се нуждае от единение на гражданите на републиката.

Забележка. Материалът е подготвен като са използвани източници на книжен носител.                                .                                         д-р Богомил Великов Колев

www.bogomil.blog.bg                                                     



Гласувай:
3



1. tota - Паздрави Богомил! Да не забравяме историята си и да се учим от нея!
06.09.2013 08:10
"Днес повече от всеки друг път надписът -лозунг на Народното събрание " СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА". е актуален и жизнено необходим за оцеляването, съществуването и просперитета на народа български и на милото ни Отечество. "

Честит празник!
цитирай
2. bogomil - Благодарност и поздравление!
10.09.2013 09:33
Уважаема Тота,
Най-напред бих искал да ви благодаря за интересния и аргументиран коментар в моя блог във връзка с честването на 128 годищнината от "Съединението на България". Същевременно бих искал да ви да Ви поздравя с вашия блог постинг на същата тема свързана с разедиението и разделението на народа български. Напълно споделям вашето становище и увеждения. Радвам се, че постинга ви е прочетен и коментиран от толкова много ваши читатели, приятели и почитатели и е получил признанието с високите двойни оценки на операторите. Постинга ви е много добре онагледен и аранжиран със снимки и клип, т.е интересната текстова част е оформена добре с добър и много сполучлив дизайн. Желая ви още по-големи успехи. Поздравяпвам ви, тъй като виждам във вашето лице високопатриотичните убежденията на една родолюбива българка. Желая ви крепко здраве, късмет и благоплучие...

с поздрав, уважение и най-добри пожелания

www.bogomil.blog.bg


цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogomil
Категория: Други
Прочетен: 2026777
Постинги: 452
Коментари: 1153
Гласове: 1970
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031