Г О Л Я М А  Б О Г О Р О Д И Ц А                                      http://www.youtube.com/watch?v=pRDIggpHL-w
            Съгласно синодални източници, още в първите векове на Християнството, Църквата  наредила да се празнува денят „Успение Богородично”. Съобщава се, че подробност за това чудно събитие, както и някои сведения за живота на майката на спасителя на човечеството Исус Христос, след Неговото възнесение, не са предадени от древните летописци и църковни писатели. Съгласно народния календар, християнският празник „Успение на Пресвета Богородица” от Българската православна църква се чества на 15 август и е известен срeд народа като „Голяма Богородица”. Впрочем тази дата е била установена и утвърдена oщe през VIII век. В източниците се съобщава, че според легендата, в деня на разпъването и своята смърт Исус Христос поверил злощастната си майка на Йоан Богослов и го задължил да се грижи за нея до края на земния й живот. Съобщава се, че сведенията за живота на Божията майка са много оскъдни.             След като се върнали от Елеонската планина, след възнесението на Йисус Христос, апостолите-неговите ученици, останали в Йерусалим ”очаквайки Утешителя Св. Дух, обещан им от Спасителя”. Всички вярващи, между които били майката на Христос и някои жени, които служели на Господ през последните години на живота му, живеели в единодушие, любов и в постоянна молитва. Присъствието на божията майка сред христовите ученици било радост и утеха за тях. Всички гледали на нея „с любов и благоволение”. Майката на Йисус живеела на хълма Сион, в дома на св. Йоан Богослов, който Христос разпнат на кръста” отдал като син, вместо себе си” на своята майка. Тогава Йоан взел светата Дева в дома си и „й служел като  на своя майка”. Дева Мария, често ходела да се моли на Голгота, на Елеонската планина, в градината, където било погребано тялото на Спасителя. Изказва се предположениe, че християните са възприели от божията майка „благочестивия обичай да посещават местата, осветени с присъствието на Господ Йисус Христос”. Съгласно евангелието, когато цар Ирод започнал гоненията на божията църква, нa Христовите ученици и привържениците на неговото учение, майката на Спасителя „посетила Ефес, където проповядвал Йоан Богослов”. Съгласно преданието тя посетила  и Антиохия, Кипър и Атон. В св. Гора Атонска и остров Кипър бил пропоявядвал епископ Лазар, същият, който Йисус Христос "възкресил от мъртвите.” Според преданията на Атон, Св. Богородица е светицата – „основителка на Атонската планина”. Според преданието, когато апостолите хвърлили жребие, кой къде да отиде, за да проповядва Евангилието, Св. Богородица пожелала да дели с тях трудовете им и казалала да хвърлят жребий и за нея. Паднало й се Иверската земя и Света гора Атонска. Съгласно легендата, няколко години, след като й се появил ангел, който й казал да не напуска за определено време Йерусалим, тя пожелала да посети св. Лазар и се отправила на кораб за Кипър. По пътя се вдигнала страшна буря. Корабът се отклонил от пътя си, от Кипър и се доближил до Света гора. Тук, имало езически храм пълен с идоли. Но щом пресветата Дева слязла на сухо, идолите паднали, и св. Богородица проповядвала на изплашените жители за своя син Йисус Христос. Мнозина повярвали на божията майка, която казала; ”Това място ще бъде мой жребий, даден от моя Син  и Бог. Няма да оскъднее Божията милост на това място и аз ще бъда застъпница”. Затова свещенниците на св. Атонска гора и досега смятат Божията майка за своя особена покровителка и я наричат Света гора „Жребий на Божията майка”.             Когато гоненията поутихнали Св. Богородица се върнала в Иерусалим и заживяла там обкръжена от всенародна любов. Постепенно с разпространението на Християнската вяра растяла и славата на Божията майка. Всички искали да я видят. Идвали нейни почитатели да я видят и от чужбина. В посланието приписвано от някои на св. Игнатий Богоносец пише; ”Чуваме, че тая действаща Майка Божия е изпълнена с всякакъв благодат; в гоненията тя е благодушна, при сиромашия и лишения не скърби, на оскърбяващите тя не се гневи, но им прави добро, в щастие е кротка, към бедни е милосърдна и им помага колкото може. Но не търпи въставащите против нашата вяра; тя е благовестница на нашето благочестие и наставница на верните във всяко добро дело, а особено обича смирените, защото сама във всичко е смирена”. Съобщава се, че езичниците и юдеите, които мразели християните, негодували против Божията Майка, заради уважението,  с което се ползвала.  Те знаели местата свързани със страданията на нейния син, които тя често посещавала, „следели я, за да я убият”. Но според преданието „Господ пазел пречистата Дева и й готвел славно успение”.  Тя била на 64 години, когато по време на молитва в Елеонската планина се появил Архангел Гавраил с палмова клонка и й съобщил, че след три дни духът й ще се пресели в царството небесно; „Твоят син и Бог наш ще те вземе в своето горно царство, за да живееш и царствуваш с Него вечно”. Майката на Исус Христос приела  подаденото й палмово клонче и известието за своята близка смърт смирено, със задоволство. Когато се върнала у дома „Св. Йоан Богослов бил поразен от сиянието, което озарявало нейното лице.” Тя му съобщила, за събитието с Архангел Михаил и започнала да се подготвя за среща със смъртта. Украсила къщата, в която живеела, „завещала на две бедни вдовици дрехите, които обикновено носела, и помолила Йоан да погребе тялото й в село Гетсимания, където лежали починалите й родители и св. Йосиф Обручник. Св. Йоан Богослов съобщил на ап. Св. Яков, който бил Иерусалимски епископ и на нейните близки за очакваната от нея близка смърт. Научили за тази вест християните придошли и се събрали около дома й, плачейки и скърбейки за предстоящата загуба на Божията майка. От своя страна Дева Мария ги утешавала, предавайки думите на архангела. Св. Богородица пожелала да види още веднъж Светите апостоли, които се били пръснали по цялия свят да проповядват Евангелието. И желанието й се изпълнило. Всички апостоли, освен Тома, били в Йерусалим и изведнъж в едно и също време се явили пред вратите на нейния дом. Заедно с другите апостоли дошъл и Св. Апостол Павел с учениците си. Всички били смаяни, като се видели един друг. А когато Св. Богородица известила за своята близка смърт, сърцата им се натъжили при мисълта, че те вече за последен път виждат Божията Майка. Но тя, славейки и благодарейки на Господа, който изпълнил последното й желание, ги молила да не скърбят с думите;.”Не плачете, приятели и ученици Христови, и не помрачавайте радостта ми с вашата скръб!. Радвайте се с мене, задето отивам при моя син. А като погребете тялото ми, върнете се всеки на своята работа”. Св. Богородица разпитала апостолите за трудовете им в проповядване словото божие, дълго беседвала с тях, благословила ги и се молила Богу за цял свят! И така, на третия ден ангелите слезли от небесата да й вземат душата В други източници (синодални) се съобщава, че когато дошел „деня на нейното преставяне”, от сутринта горели свещи в дома й „в знак на радост и тържество, апостолите се молели, а Божията майка „възлегнала на украсен одър, радостно очаквайки смъртта”. Изведнъж в трети час (9 часа) чудна небесна светлина озарила стаята, покривът на къщата като че ли се разтворил и на земята слязъл самият Исус Христос, за да отнесе душата на майка си в рая. Душата ми величае Господа- възкликнала Божията майка—и духът ми се възрадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна смирението на рабинята Си”. Архангел Михаил тогава казал; ”Радвай се благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените” всички с благоговение гледали на това чудно видение... Когато пристъпили към одъра, на който било поставено тялото на Богородица, присъстващите видели, че лицето й сияе като Слънце и чудно благоухание се разнасяло из стаята. Съобщава се, че сърцата на всички присъстващи се изпълнили с ” неизказана духовна радост”. Шествието при погребението било водено от Йоан Богослов, държейки райското палмово клонче. Много жители на Иерусалим се присъединили към погребалното шествие. Съобщава се в източниците, че когато юдейските архиереи и началници узнали, че такава висока чест се отдава на починалата майка на Йисус Христос, изпратили въоръжени войници, за да разпръснат насъбралата се тълпа и да отнемат от християните тялото на Божията майка, което те искали да изгорят” Тялото на Божията майка било погребано от учениците на сина й в пещера, съвсем близо до Гетсиманската градина, при село Гетсимания. Затворили входа на пещерата с камък. Когато войниците, които преследвали шествието с тялото на Божията майка се приближили, „сияещ кръг се спуснал и сякаш каменна стена оградила шествието, а войниците били внезапно поразени със слепота”, Според преданието, по-късно някои от тях, които повярвали били излекувани при гробницата на Божията майка. Подобно на Божия син, на третия ден след смъртта майка Му (успението-заспиването), пристигнал апостол Тома, който много се натъжил. За да го утешат апостолите предложили да отворят камъка от гроба, за да може Тома да се „поклони на Пречистеното тяло”на Божията майка.. Когато влезли в пещерата те видели, че на мястото, където било положено тялото на светицата, останала само плащаницата, с която тя била покрита. Подобно на своя син, Божията майка възкръснала и гробницата останала празна... Апостолите в недоумение молили Бога да им открие тайната на това чудно събитие и тя им била разкрита, когато те се събрали на обща трапеза. Съгласно преданието, когато станали от Христовата трапеза, видели на облаците пречистата Божия майка, сияеща от слава; ”Радвайте се – казала им тя – защото с вас съм през всички дни!” Апостолите се зарадвали и повярвали в нейното възкръсване на третия ден от успението (заспиването-смъртта)  В памет на това нейно явяване пред апостолите, Църквата наредила да се прави възношение (вдигане на хляб, както апостолите правели за своя учител) в чест на св. Богородица. Това възношение се нарича „панагия” (пресвета). По-късно на мястото, където било положено тялото на Божията майка, била издигната църква и от тогава започнали тържествено да празнуват Успение на Божията майка. Този празник е един от 12-те велики християнски празници.             Съгласно българските традиции и поверие, празникът се нарича „Голяма Богородица”, а в Родопите тя се знае като „Голяма чьорква”. Празникът Успение Богородично навсякъде в България се отбелязва с тържествена църковна литургия. След църковната служба жените раздават „богородични пити” за здраве. Като на помен на този ден жените раздават за здраве и благополучие от първите набрани плодове. Този ден на много места е определен за селски сборове и това става предимно в селища, в които местната църква е избрала за свой патрон Св. Богородица. Жителите на селото събират пари и купуват животно (агне или теле), което колят и от него приготвят курбан.             Съгласно източници, навсякъде по българските земи Св. Богородица се почита като покровителка на майчинството, брака и семейството. Според поверието, светицата помага на бездетните съпрузи да се сдобият с дете. Имено поради тези причини младите булки и невести, които нямат деца, отиват да оставят дар пред иконата на Божията майка. Според традицията, често младите жени закачват на иконата на Св. Богородица разни мотиви-малки метални символни изображения на бременна жена или пеленаче, с вярата и надеждата, че скоро ще заченат и ще родят, изпълнявайки своя божествен дълг към продължение на рода и живота. По същият начин жените честват и празника „Малка Богородица”, т.е Рождеството на пресвета Богородица на 8 септември. Според поверието и традициите на жените се забранява да сноват, да тъкат, да плетат и шият, между Голяма и Малка Богородица. Това се прави, за да се запази децата задрави и читави.. Съгласно източници, в Християнската религия, Мадоната или Божията майка Св. Богродица е носителка на божественото женско начало, въплъщавано.в епохата на езичеството от Великата богиня майка на Земята. На 15-ти август честват именния си ден; Мария, Марийка, Мара, Марена, Мариела, Марилена, Марица, Мариян, Марияна. На 16-ти август православната църква отбелязва–пренасянето на неръкотворния образ Господен от Едеса в Цариград.   П Р И Л О Ж Е Н И Е                         Чудотворната икона на Богородица
        Забележка: материалът е подготвен като са ползвани източници отразяващи българската митология и свързаните с нея народен и християнски календар, Жития на светиите, български и християнски народни празници, обреди, ритуали и обичаи...                                                                               Подготвил д-р Богомил Великов Колев

...

Уважаема Ани,
Благодаря ви за поздравлението и коментаrа по случай християнския празник "Голяма Богородица". По този случай вие сте подготвила един прекрасен постинг аранжиран с много красиви и благоуханни цветя подходящи за празника. Освен това бих искал и аз да ви поздравя, още повече че вие носите името на майката на Богородица - Ана. Нека да е благословено и вашето име!
С поздрав, уважение и най-добри пожелания ;
www.bogomil.blog.bg

http://www.youtube.com/watch?v=7KcMPQq6JYs&feature=related

За хубавите думи и поздрава!
Приятен и успешен ден!

Честит празник на всички празнуващи на днешния ден!

Уважаема Магнолия,
Благодаря за поздравлението! На свой ред и аз ви поздравявам с този голям християнски и много почитан у нас празник.

с поздрав, уважение и най-добри пожелания

www.bogomil.blog.bg