Постинг
20.05.2013 20:45 -
21 май-ден на Константин Велики и царица Елена
ДЕНЯТ НА СВ.СВ „КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА”
Денят на светите равноапостоли цар Константин и неговата майка царица Елена се празнува на 21 май. Тяхното управление се свързва с едно от най-важните събития в историята на Християнството, характеризиращо се с налагането му като официална и господстваща религия. Гоненията на християните продължили цели три века, но те не попречили на Божието слово да се разпространява бързо все повече и надалече. В началото на 4-ти век то било толкова голямо, че императорите Диоклетиан и Максимиан намерили за необходимо да прибягнат до най-сериозни мерки, за да изкоренят християнството, тъй като са го смятали опасно за държавата.. Те издали указ, с който се разпореждало навсякъде да се разрушават храмове, да се изгарят християнски книги, да се лишават християните от всички граждански права и да бъдат предавани на мъчения, робство, заточение и смърт.
Константин е роден около 280 г. Управлявал Римската империя от 324 до смъртта си през 337 г. и обединил империята, която до тогава била управлявана от кесари /съуправители /.Той управлявал поданиците си с любов, кротост и мъдрост. не преследвал християните и областите му се радвали на мир и благоденствие, докато останалите части на империята страдали под гнета на жестоки владетели. Особено тежка била участта на Италия, която се намирала под властта на злия и користолюбив цезар Максенций. Римляните не могли вече да понасят притесненията на Максенций и в 312 година се обърнали към Константин с молба да ги избави от потисника и да го приеме под своята власт. Тогава Константин събрал войска и отишел в Италия.. Максенций огранизирал срещу него огромна по численост войска.. Съгласно източници, легенди и предания,, когато се приближили към Рим, по сред бял ден (по пладне) той и войската му ясно видяли на небето „сияещ кръст от звезди с надпис „ С това ще победиш”. Всички се изплашили, тъй като римляните използвали кръста като средство за смъртно наказание, и затова някой да види кръст, се смятало за лош знак. Същата нощ в съня на Константин се явил Христос, който му наредил „да направи знаме, което да прилича на кръст, и да изобрази кръстове на оръжията, щитовете и шлемовете на войниците. Константин изпълнил нареждането. Под знака на кръста той победил Максенций, който се мъчил да се спаси чрез бягство, но се удавил в река Тибър. Римляните провъзгласили Константин за император и на „триумфалните врати, които били построени в чест на неговата победа, той заповядал да напишат, че с Божия помощ той удържал победата”.
Съгласно източници, през 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който се разрешава свобода на вероизповеданията, а християнството става една от държавните религии.. Той приема християнството в края на живота си. Съгласно източници, по време на неговото управление през 325 г. се свиква в Никея Първият вселенски събор, на който е осъдена арианската ерес. Това е период, в който започва много активно строителство на храмове и манастири. Царица Елена отишла на поклонение в местата, където е живял Исус Христос, открива кръста, с който той е бил разпънат и построява много черкви в Иерусалим, Витлеем, и в Елеонските планини.
Християнският и народен култ към светите равноапостоли Константин и Елена се почита в България. Той е особено силно развит в Странджанския край-предимно около Малко Търново. На 21 май в Странджа се играят нестинарски игри, чиито изпълнители са предимно жени на възраст, в която могат вече да раждат. Една от жените изпълнява ролята на Главна нестинарка. Според поверието, единствено тя може да предаде на другите нестинарска божествена сила и вдъхновение. Нейният дом се смята за свещен и се нарича „конак”. Има обикновено параклис на светите равноапостоли Константин и Елена. С наближаването на празника започва и подготовката за него. Те обхождат параклиса и лековитите извори, почистват ги и измазват стените на черквите. Сутринта на Костадинов ден всички се събират в „конака” на главната нестинарка. Пристигат тъпанджиите, който постоянно присъстват в ритуалното шествие. Главната нестинарка черпи всички и ги отвежда в параклиса, където в специални за целта червени калъфи през цялята година се съхраяняват иконите на св. Константит и св. Елена. Тук е и свещенният нестинарски тъпан, който не се използва по никакъв друг повод, освен по време на нестинарските игри около огъня. С иконите в ръце нестинарките се отправят към извора /аязмото/ на светците, като се сменят да носят иконите. Там се отслужва литургия и до късно през нощта на поляните се устройва т.н „панагири”.. Всички носят курбан и обредни хлябове. Извиват се кръшни хора, пеят се песни, устройват се борби..
Привечер всички се връщат на големия селски мегдан, където през деня е горял голям огън. В деня преди 21 май, всяко от нестинарските села натрупва от 30 до 50 коли сухи дърва сред някоя поляна близо до извора, запалват дървата. На празника пристигат; кой на кон, кой с каруца, кой пеша. Идва процесия водена отпред с иконите Завързва се хоро около огъня. Към залез Слънце жарта се разстила на по-широк терен. Музикантите свирят и когато светият тъпан задумка, нестинарите влизат и играят боси в огъня със светещи икони на Константин и Елена в ръка. Нестинарите започват своя огнен танц върху жарта и постепенно изпадат в транс, обладани от свръхестествени сили и мощ. Те стъпват с много ситни танцови стъпки в жаравата и издават характерни звуци.”Прихванати„ /изпаднали в транс/ от божествените сили и от светитите икони, те установяват контакт с тях. В резултат на това те добиват способнността да разговарят с мъртвите и да пророкуват. Съгласно източници, има запаметени случаи, когато по време на танца нестинари са достигали до предсказване на по-късно случило се предстоящо бедствие; градушка, суша, болести, епидемии, дори войни. След като играта свърши, начело с иконите носени от главната нестинарка, всички нестинарки отиват в дома й, събират се в „конака” или в пригоденото за целта параклисче и започват да се молят и да празнуват около трапезата, която главната нестинарка е подготвила.
Съгласно източници, в Южна България св. Елена се почита като господарка на градушките. Според поверието светицата носи ледените късчета в ръкава на бялата си риза. Ако стопаните не я почитат, тя им носи като наказание градушка”. В Тракия Елена и Костадинка се отъждествяват като две сестри. В Троянско и Тетевенско св. Елена се почита от жените, за да се предпазват от „синята пъпка”. В тези райони на Стара планина св. Елена се смята за сестра на св. Петър и св. Павел. В Провадийския район пък тя влиза в в „роднински” отношения с други християнски светци. Съгласно поверието на местното население, св. Елена се почита като сестра на св. Петър и св. Павел. В района на Провадия тя влиза в роднински „отношения” с други христоянски светци. Местното население вярва, че св. Елена е най-малката и грозна сестра на светците Варвара, Сава и свети Никола. Нейният празник е на 7 декември. Стопанките месят пити със сода, намазват ги с мед и ги раздават за ”лелино здраве”, с други думи за предпазване от шарка и други болести. Според вярванията сестрите Варвара, Сава и Елена са покровителки на детските заболявания.
В Родопския край Костадиновден е известен като ”Предой”, „Мандра” или ”Отбив”, защото на този ден пастирите отлъчват (отбиват) агнетата от майките им и издояват първото за годината мляко. Овчарите устройват пищна празнична трапеза край къшлите. На някои места в Тракиийския район денят се нарича „Кърчина” и се смята, че на празника Слънцето е много силно. Стопаните прибират добитъка в оборите, за да не „кърчаняса”( слънчаса). Съгласно източници това показва, че в народния култ са запазени следи от някогашното обожествяване на Слънцето и на огъня. Смята се, че поради тези причини светците се почитат и като покровители на златарите и на техния занаят.
Забележка; Материалът е подготвен като са ползвани от книжен носител синодални и други източници от богатата съкровищница на българския народно творчество и фолклор; народни умотворения, обреди, народни песни и танци, традиции и празници ..
Подготвил; д-р Богомил Великов Колев
Съгласно източници, през 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който се разрешава свобода на вероизповеданията, а християнството става една от държавните религии.. Той приема християнството в края на живота си. Съгласно източници, по време на неговото управление през 325 г. се свиква в Никея Първият вселенски събор, на който е осъдена арианската ерес. Това е период, в който започва много активно строителство на храмове и манастири. Царица Елена отишла на поклонение в местата, където е живял Исус Христос, открива кръста, с който той е бил разпънат и построява много черкви в Иерусалим, Витлеем, и в Елеонските планини.
Християнският и народен култ към светите равноапостоли Константин и Елена се почита в България. Той е особено силно развит в Странджанския край-предимно около Малко Търново. На 21 май в Странджа се играят нестинарски игри, чиито изпълнители са предимно жени на възраст, в която могат вече да раждат. Една от жените изпълнява ролята на Главна нестинарка. Според поверието, единствено тя може да предаде на другите нестинарска божествена сила и вдъхновение. Нейният дом се смята за свещен и се нарича „конак”. Има обикновено параклис на светите равноапостоли Константин и Елена. С наближаването на празника започва и подготовката за него. Те обхождат параклиса и лековитите извори, почистват ги и измазват стените на черквите. Сутринта на Костадинов ден всички се събират в „конака” на главната нестинарка. Пристигат тъпанджиите, който постоянно присъстват в ритуалното шествие. Главната нестинарка черпи всички и ги отвежда в параклиса, където в специални за целта червени калъфи през цялята година се съхраяняват иконите на св. Константит и св. Елена. Тук е и свещенният нестинарски тъпан, който не се използва по никакъв друг повод, освен по време на нестинарските игри около огъня. С иконите в ръце нестинарките се отправят към извора /аязмото/ на светците, като се сменят да носят иконите. Там се отслужва литургия и до късно през нощта на поляните се устройва т.н „панагири”.. Всички носят курбан и обредни хлябове. Извиват се кръшни хора, пеят се песни, устройват се борби..
Привечер всички се връщат на големия селски мегдан, където през деня е горял голям огън. В деня преди 21 май, всяко от нестинарските села натрупва от 30 до 50 коли сухи дърва сред някоя поляна близо до извора, запалват дървата. На празника пристигат; кой на кон, кой с каруца, кой пеша. Идва процесия водена отпред с иконите Завързва се хоро около огъня. Към залез Слънце жарта се разстила на по-широк терен. Музикантите свирят и когато светият тъпан задумка, нестинарите влизат и играят боси в огъня със светещи икони на Константин и Елена в ръка. Нестинарите започват своя огнен танц върху жарта и постепенно изпадат в транс, обладани от свръхестествени сили и мощ. Те стъпват с много ситни танцови стъпки в жаравата и издават характерни звуци.”Прихванати„ /изпаднали в транс/ от божествените сили и от светитите икони, те установяват контакт с тях. В резултат на това те добиват способнността да разговарят с мъртвите и да пророкуват. Съгласно източници, има запаметени случаи, когато по време на танца нестинари са достигали до предсказване на по-късно случило се предстоящо бедствие; градушка, суша, болести, епидемии, дори войни. След като играта свърши, начело с иконите носени от главната нестинарка, всички нестинарки отиват в дома й, събират се в „конака” или в пригоденото за целта параклисче и започват да се молят и да празнуват около трапезата, която главната нестинарка е подготвила.
Съгласно източници, в Южна България св. Елена се почита като господарка на градушките. Според поверието светицата носи ледените късчета в ръкава на бялата си риза. Ако стопаните не я почитат, тя им носи като наказание градушка”. В Тракия Елена и Костадинка се отъждествяват като две сестри. В Троянско и Тетевенско св. Елена се почита от жените, за да се предпазват от „синята пъпка”. В тези райони на Стара планина св. Елена се смята за сестра на св. Петър и св. Павел. В Провадийския район пък тя влиза в в „роднински” отношения с други християнски светци. Съгласно поверието на местното население, св. Елена се почита като сестра на св. Петър и св. Павел. В района на Провадия тя влиза в роднински „отношения” с други христоянски светци. Местното население вярва, че св. Елена е най-малката и грозна сестра на светците Варвара, Сава и свети Никола. Нейният празник е на 7 декември. Стопанките месят пити със сода, намазват ги с мед и ги раздават за ”лелино здраве”, с други думи за предпазване от шарка и други болести. Според вярванията сестрите Варвара, Сава и Елена са покровителки на детските заболявания.
В Родопския край Костадиновден е известен като ”Предой”, „Мандра” или ”Отбив”, защото на този ден пастирите отлъчват (отбиват) агнетата от майките им и издояват първото за годината мляко. Овчарите устройват пищна празнична трапеза край къшлите. На някои места в Тракиийския район денят се нарича „Кърчина” и се смята, че на празника Слънцето е много силно. Стопаните прибират добитъка в оборите, за да не „кърчаняса”( слънчаса). Съгласно източници това показва, че в народния култ са запазени следи от някогашното обожествяване на Слънцето и на огъня. Смята се, че поради тези причини светците се почитат и като покровители на златарите и на техния занаят.
Забележка; Материалът е подготвен като са ползвани от книжен носител синодални и други източници от богатата съкровищница на българския народно творчество и фолклор; народни умотворения, обреди, народни песни и танци, традиции и празници ..
Подготвил; д-р Богомил Великов Колев
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
