Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.03.2013 11:42 - 100 Години от Одринската епопея
Автор: bogomil Категория: История   
Прочетен: 1419 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 13.03.2013 12:49


100 ГОДИНИ ОТ ОДРИНСКАТА ЕПОПЕЯ (Битката за Одрин е най-високият връх на българското военно изкуство и бойна слава по време на Балканската война.)   На 12-13 март 2013г. се навършват 100 години от победата при Одрин в Балканската война - едно от най-значимите справедливи събития в историята на Третата българска държава, довела до прослава на българското оръжиие, боен дух, тактика и стратегия във воденето на военни действия, от които са се учили и продължават да се изучават от много военни училища и генералщабни академии в света. Сред знаменитите успехи на храбрите български войни, под командването на бележити пълководци, и много добре подготвени командири, при атаките на Лозенград, Люлебургас, Бунархисар, Чаталджа, Булаир ,,върхът на Българската бойна слава се  постига при овладяването на една от най-силните и добре укрепени и модерни за времето крепости в цяла Източна Европа (Одринската). Тя се е смятала за непревземаема„от никоя друга армия в света,  освен от пруската, и то след 6 месечна обсада”. Съгласно източници, значението на Одринската крепост нараства особено след революцията през 1908 г., от по прогресивното младотурско течение, когато на чисто националистическа основа започва подготовката на война срещу България с нейното дооборудване и модерно изграждане от германски военни специалисти;
              
 
image
 

(Одринската крепост  се състои; „от предна позиция, главна отбранителна линия и втора отбранителна линия образуващи система от фортове. Предната позиция е на 1 до 3 км.  пред главната фортова линия се състои от няколко стари. един нов опорен пунк (форт)-Маслака. Пред нея и главната фортова линия на 30-50 метра е построена на дървени и железни колове непрекъсната мрежа със широчина от 6 до 9 м. Главният фортов пояс се състои от 20 форта (3 нови и 17 подобрени), високи от 3 до 3,5 м. със широчина на стените (насипа) от 6 до 7 м. Край фортовете са изкопани ровове с дълбочина 4 м и широчина 5-6 м. В зависимост от местността фортовете са изградени на 1 км един от друг, като във всеки се разполагал гарнизон от 200 до 800 души и 3-4 оръдия. На отделни места има огневи артилерийски позиции. Освен телените заграждения край фортовете, особено по Провадийска река, са изкопани дълбоки вълчи ями и отделни стрелкови окопи. Втората отбранителна линия е изградена зад главната на 1 до 3 км и включва 4-ри стари форта. На разположение на коменданта на крепостта Мехмед Шукри паша са били 59000 души, 524 оръдия, над 130000 снаряда и над 12 милиона патрони Връзката с Цариград е осъществявана с две радиостанции, а за наблюдение на бойните действия е използван един привързан балон и 10 прожектора. Прокaрaнa е теснолинейна железопътна линия, която заедно с 180 понтона осигурява възможност на коменданта и командването на крепостта да маневрират с резерва”) Модернизацията с въведените подобрения на Одринската крепост стават причина през 1909 г. да бъде изпратен в българското консулство в Одрин, офицерът от артилерията майор Неделчев, с цел да се установи организацията на отбраната на крепостта и да добие информация за нейното устройство. Офицерът се справя успешно с поставената задача. За нуждите на командния офицерски състав е раздадена географска карта на която са нанесени съоръженията. Съобщава се в източниците, че дори коменданта на крепостта Шукри паша не е разполагал с такава карта
                                    image
Щабът на българската армия в своя план предвиждал крепостта да се изолира с помощта на 2-ра армия, кимандвана от  ген. Никола Иванов. Целта била да се осигури по-добра възможност за нейната атака от страна на 1-ва и 3-та армий източно от Одрин. Българските части са натоварени със задачата да разгромят турските войски в Източна Тракия и по този начин да спомогнат за крайния изход от войната. Още в началото на войната (5-ти октомври) 1-ва и 3-та армии нанасят сериозни успешни разгромяващи удари на турските части при Лозенград, Бунархисар и Люлебургаз. Част от българската войска преследва с бой Явер паша.

image
Атака на български бойци
         image 
          Шукри паша (в гръб) се предава

  В същото това време втора армия настъпва към Одринската креппст. Към края на месец октомври 1912 г. тя е обкръжена, а ,,до средата на ноември стегната в непробиваем стеснен обръч”. Това принуждава турското командване да поиска примирие. Такова е подписано на 20 ноември 1912 г., но то е в сила само два месеца. През това време се извършва подготовка на българските части към решителната атака и превземане на крепостта. Съобщава се в източниците, че през обкръжения град е осигурена възможност за преминаване на български влакови композиции за снабдяване на войските в района на Чаталджа с необходимите муниции, боеприпаси, материали и др.
         Главното командване на българската армия смята, че крепостта ще се предаде без бой и отхвърля настоятелните искания на командващия 2-ра армия ген. Н. Иванов  да я превземат с въоръжена атака.
        Българсите войски на 2-ра армия, подкрепени с две сръбски дивизии, са разположени около крепостта в 4 сектора; Източен между реките Тунджа и Марица. Тук са дислоцирани 11-та пехотна дивизия, с 2-ра бригада и по една бригада от 8-ма пехотна тунджанска и 9-та плевенска дивизи; Южен сектор - между реките Марица и Арда, състоящ се от 8-ма пехотна тунджанска дивизия, без една бригада; Западен сектор, между реките Арда и Марица-тук е сръбската Дунавска дивизия; Северозападен сектор-между реките Тунджа и Марица; тук е поставена сръбската Тимошка дивизия и 55-ти български пехотен полк. Съгласно плана, главният удар е предвидено да бъде нанесен в двата отдела на Източния сектор с командващ ген. майор Георги Вазов.
На 12 март 1913 г. в 4.00 часа силите от Северния отдел на Източния сектор са в настъпление и „към разсъмване овладяват предните позиции на противника„ Тук особено храбро, геройски и ефективно действа 58-ми пехотен полк. На следващия ден е решителната атака, под ураганното действие на българската артилерия, противникът отстъпва, под гръмогласния мощен победоносен вик на българските бойци ”напред на нож”.(възприет от турците ”по 5 на нож”). Най-напред е превзет форт „Айджийолу”. Взаимодействайки си с настъпващата пехота, българската артилерия премества огневата си позиция на 300 метра от окопите на противника и насочва огъня в дълбочина на протовниковите позиции, прикривайки атакуващите свои части. Следва пробив на другите два форта; „Кестенлик и Айхвазбаба”. В резултат, съдбата на Източния сектор става ясна и предрешена, а  с това и съдбата на прочитата Одринска крепост. В 8,30 часа на 13 март 1913 г. парламентьори на коменданта Шукри паша съобщават за капитулацията на целия гарнизон, молейки да бъде спряна убийствената артилерийска стрелба, и в 10.30 часа българските части навлизат тържествено в крепосттта. Непревземаемата Одринска крепост пада. Новината за мълниеносната победа на българите обикаля целия свят. Пристигат много чуждестранни военни представители, специалисти и делегации, за да изучат българския боен опит. Турското правителство е принудено да иска примирие. Съобщава се, че от „10-ти април 1913 г. и до сключването на Лондонския договор за мир на 17 май 1013 г., то се подновява през всеки 10 дена”. В резултат на разработения план от командващия ген. Н. Иванов, в бойните действия при превземането на Одринската крепост „за пръв път в световната военна история се прилагат нови начини и форми за воюване с използване на родовете войски и специалните войски”. Съгласно източниците, тези нововъведения намират приложение по-късно в Първата световна война. Одринската крепост пада само за два дни; ,,пленени са 60000 души и 524 оръдия”. на противника, заедно с командващия Шукри паша. Съгласно оценките на специалистите, тази славна победа се дължи както на храбростта и героизма на българските войни, така и на организаторските качества и воинска прозорливост и умения на командването на 2-ра армия и преди всичко на ген. Никола Иванов. В щурма на Одрин участват 120 000 български войници и офицери с над 400 оръдия. Сърбия - с 40 000 войници и 100 оръдия. Приносът на тази битка за военното изкуство се оценява от специалистите в следното; 1. Решителност на атаката. Според ген. Н. Иванов действията на другите сектори не трябва да бъдат пасивни, а активни, за да не може да се позволи на противника да се прегрупира на Източния сектор (позиции заети от командващия 3-та армия генерал Радко Димитриев) 2. За да осигури превъзходство над противника и краен успех, командването на 2-ра армия и Източния сектор много точно избират направлението на главния удар и на съсредоточаване на силите и средствата в това направление. Реализирана е безпрецедентна и невиждана дотогава мащабна изненадваща подготовка и провеждане на атаката при нощни условия срещу силно укрепена крепост. 3. В направлението на главния удар за пръв път в световната военна летопис се извършва такова безпрецедентно състредоточаване на артилерия и се осъществява толкова голяма плътност - по 70 оръдия на километър от фронтовата линия. 4. Приноси и новости са и методът на водене на битката; с водене на преграден охън, прилагане на огневи валяк, от придружаваща артилерия и щурмови части, централизирано командване на артилерията и др. Всички тия новости и приоми във воденето на сражението намират приложение по-късно в следващите войни.”
              

image
Самолетът на капитан Топракчиев

Необходимо е да се отбележи, че тактиката във воденето на битката при щурмуването на считаната за непревземаема Одринска крепост по онова време, най- подробно са изучавани от всички генерални щабове. Обръщайки се към личния състав на 2-ра армия след победата генерал Н. Иванов с признателност и гордост заявява „Вие с един скок сгазихте всички препятствия, вие презряхте убийствения огън и забихте трицветното българско знаме над Одрин”. В неговата заповед от 14 март 1913 г. по случай превземането на Одринската крепост като дава поризнание за героизма и храбростта, талантливия командир на 2-ра армия умело поощрява своите войни с думите „Подвигът ви е толкова велик и значението му за отечеството е такова, че дава право всекиму от вас с гордост да казва, че е бил във 2-ра армия под Одрин. От своя страна и аз, като ви благодаря, считам се горд и щастлив, че съм командвал такава доблестна армия”. Самият той получава поздравление и признание и в чужбина от редица висши военни. След триумфалната победа при Одрин, главното командване разпорежда 2-ра армия да се дислоцира в направление на Чорлу.
                                     image
Превземането на Одринската крепост се смята за най-блестящата операция проведена по време на Балканската война и представлява един от върховете на българската бойна слава на бойното изкуство в най-новата история на Третата българска държава. С отбелязването на 100 годишнината от Балканската война 1912-1913 г. се дава възможност на потомството да се запознае с ония бурни дни, изпълнени  с храброст и героизъм, да се разкрие органично заложения несломим боен дух и готовност за саможертва на българския войн в името на свободата, обединението и независимостта на своите все още поробени братя и отчеството, качества изявени в най-голяма степен и сила при обсадата, подготовката на атаката и превземането на Одринската крепост.                         Забележка; Текстът е подготвен като са ползвани източници и проучвания на хартиен носител.

                             Подготвил; оз д-р Богомил Великов Колев



Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogomil
Категория: Други
Прочетен: 2027148
Постинги: 452
Коментари: 1153
Гласове: 1970
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031