Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.11.2012 12:03 - Каква е истината за Димитър Общи според документирани източници
Автор: bogomil Категория: История   
Прочетен: 4352 Коментари: 4 Гласове:
6

Последна промяна: 08.11.2012 15:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
        В  наше време започнаха да се появяват в средствата за масова информация сензационни материали, мъчещи са  да предизвикат нов прочит на историята, съзнателнио или неволно деформиращи историческите истини , които от нас се знаят от запазените документирани източници и документи, от извършени проучване от учени-историци, от писмените спомени на живи съвременници на епохата от Великото българско възраждане, и от проучванията на честни  родолюбиви българи краеведи.
         Най-напред се появиха  писания на съвременни лъже учени у нас и чужбина деформиращи истината за страшното клане в Батак, започна да се говори и пише за турско присъствие, а  не за робство, едва ли не ние не трябва  да не вярваме на  нашите бележити възрожденски творци будители на нацията като Захари Стоянов, с неговите документирани "Записки по българските въстания" , Христо Ботев с неговата поезия и стиха му "да гледам турчин как бесней над бащино ми огнище", Иван Вазов с  романа ,Под игото" и много други .  Съществуват най-различни версии за загадъчната гибел на Ботев; убит от собствените си четници,  наред с  появилата се най нова-самоубил се. През настоящщата година се появи призив пред нас съвремениците да се извиним за незаслуженото "обругаване" на Димитър Общи. В последните дни като гръм от ясно небе се появи нов призив и то не от кого да е, а от лидера на ДПС- Ахмед Доган, за препрочитане и пренаписване на историята относно целта на Балканската война във връзка с честването на  нейната 100 годишнина и отказът на ДПС за признаването на заслугите на генерал Васил Делов за освобождениео на Кърджали , че целта й била "етническо пречистване" , а не обединението на земите български в Македония и южна Одринска Тракия, останали под турско владичество, след руско-турската освободителна война и Берлинския договор през 1878 г.
    
КАКВА Е ИСТИНАТА И КАКВО ЗНАЕМ ЗА ДИМИТЪР ОБЩИ

            В статията на Георги Александров публикувана във вестник „Над55”/16-22.07.2012,стр.14, озаглавена” Обругахме Димитра Общи, но и ние „хаир” не видяхме” основният въпрос, който се поставя е „кой в същност предаде за втори или не знам за кой си път Димитра Общи?, Съобщава се, ”че последните думи на Общи на бесилката са били; ”Излъгаха ме, мамицата им!” Кой го е излъгал – продължава автора - и защо?. Въпрос, който - според него - няма отговор., който се подразбира ...... За мен личнo е загадка - твърди авторът - защо академичната общност, чела-недочела, чула-недочула, разбрала-недоразбрала, вкупом се е ожесточила въpху Общи”. Авторът е убеден, че Димитър Общи е незаслужено обругаван и категорично твърди, четой “ не е виновен пред историята и пред народа ни-за Арабаконак”. Статията завършва с думите; „Прости ни бай Димитре, прости ни за озлоблението ни, за хулите и клеветите, които стоварихме върху юначната ти личност. Не ти издигнахме ние нито паметник, нито в пантеон някакъв те поставихме. А ти ни възропта....”             Авторът на статията прави опит да покаже големите заслуги на Димитър Общи при подготовката на нашата национална революция, като го въздига наравно с другите апостоли, дори и с най-великия син на майка България - Васил Левски, и ние едва ли не трябва да му се ивиним пред историята, макар и посмъртно.. Поставя накрая въпроси, които според него нямат отговор. Този проблем е от съществено значение за нашата история от епохата на Великото българско възраждане и налага необходимостта от дискусия и изясняване на истината..             Опирайки се на гореизложеното в настоящата публикация е направен опит да се покаже онова, което е намерено в официални исторически източници на книжен носител в читалището на софийското село Желява; В мемоарните записки на председателя на Желявския таен районен революционен комитет Тоне Иванов Крайчев, отразени в неговия „Диарбекирски дневник и спомени”, в краеведското изследване на желявченина Никола Данчев ”Огнище на родолюбие”, София, 1980 г, и в много чуждестранни документи - писма от края на 1872 г. и началото на 1873г. се дават много сведения за Д. Общи, както и отговор на някои от поставените въпроси в горепосочената статия на Г. Александров.

ЖЕЛЯВСКИЯТ РАЙОНЕН  ТАЕН  РЕВОЛЮЦИОНЕН  КОМИТЕТ             Този комитет е основан през 1872 г. в село Желява, Софийско от първия помощник на Васил Левски - Димитър Общий- Македонски /българин от село Дяково–Македония/. Избран е комитет от 18 души с председател Тоне Иванов Крайчев. За кратко време комитетът прераства в районен революционен комитет, обхващащ няколко села в бившата Новоселска /Елинпелинска/ околия. САМОНАДЕЕНИТЕ ДЕЯНИЯ НА ДИМИТЪР ОБЩИ             Съгласно официалната история, градивната работа на В. Левски във вътрешната революционна организация за осъществяване на решенията на общото събрание на БРЦК и усилената подготовка на въстанието срещала сериозни пречки от страна на самонадеяния Д. Общи. Той създавал постоянно затруднения, не спазвал изискванията на конспирацията, дисциплината и нарежданията на В. Левски, използувал отсъствието на Апостола от България, за да укрепи своята самостоятелност. Сепаративните стремежи на Общи прераснали през лятото и есента на 1872 г. в сериозна опасност за революционното движение. Въпреки усилията на В.Левски и предупрежденията на Централния комитет, Д. Общи продължил да действува на своя глава. Съгласно официалните източници, на 22 септември 1872г., въпреки забраната на Левски, Д. Общи обира турската поща в Арабаконак. Авторът на статията (Г.Александров) твърди, че обира бил извършен „под страх от смъртно наказание”, съгласно заповед на тетевенския и ловчанския комитет, „че и Левски не е бил против този обир”!? Няма убедителни доказателства за съгласието на Левски за този обир. Не е ясно дали Д. Общи е инфoрмирал Апостола и БРЦК в Букурещ за тези заплахи. Що се отнася до необходимостта от пари по принцип за подготовката на въстание, Левски безспорно е смятал като важна задача и това е достатъчно добре известно и доказано. В „Нареда (проектоустава на работниците за освобождение на българския народ, около 21 септември 1871 г. Левски пише; „За извършването на таквази революция нужни са: 1) уреждане, 2) пари, 3) хора, 4) оръжие и др. В последното писмо на В. Левски от Троянско до членовете на революционния комитет в Ловеч, от 12 декември 1872 г. се съобщава;„...В народната работа да се опознае човек, доколкото е родолюбец... Запрените, запрени, а другите трябва да мислят, че са полагали клетва! Който не изпълнява клетвата..., той е най-низкият и гнусавият човек на света!....., докато не се видим, че можем самички да си изтъчем платното, няма да се дава глас на въстание, но сега важните обстоятелства налагат да се действа, за да се избегнат провалите...”. В писмото си от 24 ноември 1872 г. до известния общественик и руски вицеконсул Найден Геров в Пловдив, - Йорданка Филаретова пише; ”Преди месец и половина, като провождали от Орхание 125 хиляди гроша за София..., когато били в клисурата, ....напада се.... от 14 души разбойници....Турската полиция издирва нарушителите .....хванали ковача (Лечо Иванов).....и с много принуждения указал на някого си Димитра, когото турците казват ”Сърпли Димитре” или „Димитър Общий”... Този Димитър (Общи) указал на много лица; ...че имали големи планове, че тия пари били обрали с цел да купуват с тях оръжие, с които след година-две да подигнат България на крак. ....Колкото хора са указани от него, сичките са запрели,....... Между запрените (около 60 души) има и богати хора от Тетевен и Орхание, но повечето са селяни колибари...” (Между заловените са и членовете на желявския комитет Тоне Иванов Крайчев, Велчо Стойнов, Стоян Младенов и поп Стоян).  В писмо от 28 ноември/10 декември 1872 г, Сяр –П. Влашич (Ст.Веркович) до сръбското правителство се твърди, „че между първите, които са заловени е един сърбин (Д. Общи, погрешно смятан за сърбин), който подробно разкрил цялата тайна. В писмо от 4/16 декември 1872г, Пловдив,-Найден Геров до Н.П.Игнатиев в Цариград, се казва; ”....Васил Бояджиев бил подложен на изтезание и посочил някой си Димитрий (Д.Общи)....., който се представил за революционер....., без каквато и да е принуда на разпита съобщил всички свои съучастници в ограбването..., и дал показания, че уж транспортът бил ограбен от тях с революционна цел.... При следващите разпити, същийт този Димитрий заявил, че в революционния комитет,...... участват цели селища с много десетки хиляди човека”. Разкритията на Д. Общи се потвърждават и в редица други, включително и в чуждестранни писма от онова време, между които е и писмо от 6/18 декември 1872г., Русе - Ч.Дурандо до Е.Висконти и Рим за разкрита тайна; в писмо от 29 декември 1872/10 януари 1873, Русе-Монтлонг до Г.Андраши във Виена се съобщава; „До 23-ти миналия месец бяха разследвани Димитри Сербли (Д.Общи) и Хаджи Станчу (Хаджи Станьо Станчев Врабевски от Тетевен е същият, който подвел Д.Общи и го съветвал да разказва, че обирът има политически характер). „Първият (Общи) потвърдил своите самопризнания”, в писмо от 19/31 януари, Русе–О.Монтлонг до Г.Андраши във Виена за екзекуцията на Д.Общи, очната му ставка с В.Левски и др, се казва; „....Той (Общи) е този, който е разкрил заговора. За българите,....като предател той няма никакво право на съчуствие”. След залавянето на Д. Общи и групата, голяма част от мрежата на революционните комитети в България била разкрита, а дейността на желявския революционен комитет прекъсната. В началото участниците в обира били съдени за разбойничество. Д. Общи бил подведен от свои другари, че може да им се размине осъждането и да бъдат спасени, ако успеят да докажат, че огробването в Арабаконак не е разбойнически акт, а общонародна подготовка на въстание. При опита си да докаже пред турския съд, че ограбванено на турската хазна е по политически причини, че е дейност на революционна организация, целяща освобождението от турско робство, Д. Общи прави недоумяващи лекомислени признания и издава всички революционни комитети, които е посещавал.  Но, противно на неговите и на членове на комитетите в Тетевен и Орхание (Ботевград) очаквания за спасение, турският съд издава смъртна присъда и той бива обесен, около месец преди обесването на В. Левски. Останалите арестувани от Орхание, от селата Видраре, Голям извор и други селища били осъдени на дългогодишен затвор или изпратени на доживотно заточение…През есента на 1872 г. започват масови арести, продължили до края на ноември. На 26 октомври е зарестуван Д. Общи, а на 3 ноември 1872 г.-  ръководителите на желявския комитет Т.Крайчев и др., и изправени пред софийския съд – меджилисът. В записките на Тоне Крайчев ”Диарбекирски дневник и спомени”, се посочва, че Д. Общий бил подведен, от Тетевенския и Орханийския комитет. Самият Общи се обръща за съвет към хаджи Станю Врабевски-Тетевенеца и Анастас Попинов –Плевналията: ”Какво ще правим ний сега, като влязохме в клопката“. Тоне Крайчев е записал отговора: “Брате Общий, множество хора ще казваш, където си минал и на кои си проповядвал комитета, тогава като се съберат сичките, ще се отвори въпрос, че само ние не сме, а е цяла България, та дано и за нас има спасение. Ако ли не е тъй, бесилката за нас е неизбежна”. Д. Общи очевидно е приел лекомислено това наивно-глупаво предложение като единствен изход за спасение и извършва фатална грешка, предавайки пред съда всички посещавани от него комитети, нанасяйки много тежък удар на вътрешната революционна организация. Тук се дава отговор и на въпроса на автора на горната стастия Георги Александов; ”Странно е как може да се твърди това за човек „прост и неук”, който знае говоримо, че и писмено няколко европейски езика – италиански, румънски, сръбски и твърде добре турски и още по добре гръцки!” В някои писма, включително и чуждестранни от онова време се съобщава, че той не умеел да пише. Възниква въпрос как е било възможно толкова начетен човек, безспорен професионален революционер, да позволи да бъде подведен и ”излъган”, от неграмотни или по-малко грамотно от него селяни!? Излиза, че Д.Общи сам си е виновен като ръководител, и „идеолог” (определение на Г.Александров) за провала и за нанесения тежък удар с признанията си, свързани с подготовката на нашата национална революция. ПРЕДАТЕЛСТВОТО ПРЕД СЪДА Тоне Крайчев и другите ръководители на Желявския комитет се държали достойно пред съда, като истински патриоти съзаклятници. Кураж им давали думите на Д. Общи, който при посещенията в Желява им казвал: ”Не дай, боже, да се хване някой от нас или вас и да ни изкарат на съд, вия ще казвате, че се не познаваме един други, и така няма що да ни направят турците”. Когато пред тях съдът изправя Д. Общи, желявските съзаклятници отговарят, че не го познават и че никога не са го виждали. Ето как Тоне Крайчев е записал предателството на Д. Общи пред турския съд: ”Е байо Тоне, какво искаш да лъжеш, че не ме познаваш, тъй беше наистина, ако се случи да се съберем в такова място, но сега излезе всичко наяве. Затова трябва да казваш какво сме мислили да вършим и не се бой!…Добре, като искаш да казваш, че не ме познаваш, барем не знаеш ли, че 6-7 пъти съм захождал у вашата къща в село Желява. Къщата ви е на долния край в селото и тече една малка река близо при дюкянът ви. Брата ви познавам, майка ви, даже и децата ви… Не знаеш нищо, а, друга една вечер у дядо Стояновата къща, не казахте ли, че като си ходил в София, даскал Ковачев ви е намерил и ви е поръчал да ми обадите да не отивам тоя път при него, защото имали прение с някого, та да не би го подозрял с моето отиване. Аз се уверих на думите ви и не отидох в София, но извадих, та ви оставих пет парчета от уставът на комитета, да го занесете в София, едно на Д. Ножаров, едно на калугера Генадия, едно на-Христо Ковачев, а другите два за вас, право кажи сега”…”Най-сетне като видоха /съдиите - следователи/, че отказвам и постоянствувам да казвам, че нищо не зная -продължава Тоне Крайчев- тогава изпитвачът ме покани и посочи с пръст на масата да взема перото и да подпиша какво съм казвал….Зачу се глас от Общий, който говори на турците да почакат да не подписвам, защото имал да каже нещо….: Паша ефендим-продължава Общи-, сега Тоне като отказва всичко и уверява, че ме не познава и не съм ходил в селото им, аз ще докажа сега със свидетели, от които един е между вас тука в стаята”. Д. Общи се обръща към дядо Пешо Желявеца, който вместо да помогне, както е очаквал Тоне Крайчев, изненадващо потвърждава запознаването си с него в дюкянът на Т. Крайчев, и че са вземали участие в комитета... Турският съд осъжда Тоне Иванов Крайчев, поп Стоян и Стоян Младенов – Мечката от с. Желява на три години каторга в Диарбекир. В писмото си от 13/25 януари 1873 г до Николай Чалики-преводач в руското консулство в Пловдив и секретар на Найден Геров се съобщава за арестуването и на Левски. При очните ставки Апостолът „отказал..... да е имал познанство с Димитра Общий... и казал, че този човек е лош и просто хайдутин, който злоупотребил с името на Комитета и ......сполучил да измами невинната си дружина.... На 10-того, 2 часа преди съмнуване обесиха Димитра Общий накрай градо.... За другите запрени казват, че.., щели да тръгнат за Цариград, а от там щели да ги разпръснат по...места на заточение.” В писмо от 27 февруари/11 март 1873г, Сяр,-П.Влашич (Ст.Веркович) до сръбското правителство в Белград се съобщава, че при следствието Д.Общи твърдял, че „в София има около 600 тайни привърженици на Комитета,...., и ще им ги покаже. Не му било позволено, защото членовете на комисията се убедили, че е въодушевен само от омраза, и че няма никаква съвест...., и много невиини хора биха постарадали, ако му се уважи искането. Когато било решено да го обесят, това не му било казано, а че ще отиде при валията в Русчук, където ще продължи разпитът. Излизайки на кон извън града, по пътя за Русчук, той отдалече видял бесилката и се досетил, че е за него..., и казал на пашата; ако знаех, че ще направите така, още много важни работи щях да Ви разкрия, но смятайки, че ще ме изпратите в Русе, исках да ги съобщя на валията. Когато пашата му предложил „да стори това веднага, но той не се съгласил, а искал 4 дни, на което не се съгласили, тъй като присъдата вече била издадена”. (Смъртната присъда на Д.Общи била издадена още на 14 декември 1872 г.). Тук възниква и възможния отговор на последните думи на Д. Общи, отразени в публикацията на Г.Александров „Излъгаха ме мамицата им!”. Кой го е излъгал? Членовете на революционните комитети, които са го подвели за признанията пред съда или съдът, който го е излъгал, че вместо да го водят на кон пред валията в Русе, те го водели на бесилото, и неудовлетворили искането му да отложат изпълнението на присъдата, за да направи още по-големи признания, и по този начин да отърве въжето!?.  Кратко заключение На базата на гореизложеното се установява, че Димитър Общи действително е бил предаден, но впоследствиетой  е позволил да бъде подведен от негови другари „съзаклятници” Той обаче не спазва правилата и изискванията на устава, дисциплината и на конспирацията, изменя на дадената клетва, и лекомислено става предател, надявайки се наивно, че задържаните ще отърват въжето, ако обявят, че деянието в Арабаконак има политически характер, а не криминален, въпреки че при създаването на тайни революционни комитети, той лично е давал указания как трябва да се държат пред съда членовете на революциония комитет, ако бъдат разкрити. При Д. Общи има голямо разминаване между революционни конспиративни думи и дела. Останалите твърдения на Г. Александров, с които се показват големите заслуги на Д. Общи и неговата невинност, за които ние и историята сме му задължени и трябва да се извиним, не оневиняват предателската негова дейност като „излъган” професионален революционер, дясна ръка на Апостола Левски, и „идеолог” на националната ни революция, сравняван и поставян от автора по-високо от много наши заслужили апостоли, показали пред съда достойно държане, като истински кристално чисти патриоти, жертвайки живота си в името на свободата на своя народ и отечество; Апостола Левски, Бачо Киро, Цанко Дюстабанов, Васил Петлешков, (членовете на желявския революционен комитет) и много други знайни и незнайни герои. Вредата, която е нанесена със самонадеяните необмислени, лекомислени и наивни действия на Д. Общи и неговата ”чета” е многократно по-голяма от заслугите,  които авторът на публикацията във вестник „Над 55” показва. Неубедителни са твърденията свързани с дегизирането на Д. Общи като жена и опита му да отиде в Букурещ, като доказателство за невинността му, тъй като това е станало преди залявянето му и започналите разкрития. Според него едва ли той би се насочил в тази посока, ако е знаел, че е извършил самонадеяно нещо нередно при Арабаконак. Безспорно вина имат както хората от „четата” участвала в обира, които го предават, така и лично Димитър Общи, като ръководител и водач на групата, който не е предприел необходимото за опазване на тайната след Арабаконак, още повече, че и сам той лекомислено накрая става предател, позволявайки да бъде подведен и „излъган”. Ако са били спазени правилата на конспирацията, макар и заловени, би могло да се допусне, че съдът е можело да съди Д. Общи и „четата” му, като „ разбойници”, както в началлото е започнал процесът и да не се достигне до тежкия удар и разстройване дейността революционните комитети в Българско. За разлика от него Апостола Левски не издава никого пред съда. Що се отнася до неразбирателството между Димитър Общи с неговата самонадеяност и Васил Левски, то е ясно и убедително отразено в официаланите ни исторически източници. Това е било известно и на БРЦК в Букурещ, който му е обръщал внимание да изпълнява устава и нарежданията на В. Левски. От твърденията на автора на въпросната статия излиза, че едва ли не Васил Левски е хвърлил Димитра Общи на “кучетата” незаслужено. Епитетите „прост и неук человек” се оказват основателни и потвърдени в някои чуждестранни документи-писма от времето на съдебния процес. Прибързани и некоректни са и нападките на автора към академичната историческа наука.    Независимо от гореизложеното, някои сериозни противоречия с твърденията публикацията на Г. Александров налагат необходимостта от дискусия, свързана с дейността на Димитър Общи и доказване на истината.    Забележка. Основната част на материала е подготвена с използване на исторически източници, архивни документи, краеведски изследвания в с. Желява, Кремиковска община на София, както и чудестранни документи и писма на книжен носител.   Подготвил д-р Богомил Великов Колев с. Желява, Кремиковска Община на София,



Гласувай:
6


Вълнообразно


1. bogomil - Относно постинга за Димитър Общи.
07.11.2012 12:18
Текстът нa постинга е публикуван в съкратен вид от подготвилия, този материал във вестник "Над 55", бр.44/29 октомври 4 ноември 2012г. За да се разбере по-добре истината за случая в Арабаконак и дали Димитър Обящи е виновен или невинен в този постинг са дадени повече факти и обяснения

За сведение на читатели и специалисти, снимката по средата на текста в текста публикуван във вестник "Над55" е сгрешена. Допусната е техническа грешка . Вместо снимката на Тоне Иванов Крайчев -председател на Желявския таен революционен комитет е показана снимката на Стоян Младенов -Мечката, член на революционния комитет, починал на заточение в Диарбекир.

www.bogomil.blog.bg
цитирай
2. bogomil - Обръщение към читателите и специалистите
08.11.2012 16:07
Уважаеми читатели и специалисти,
За тези от вас които проявяват по-голям интерес към текста на постинга намирам за необходимо да съобщя, че в публикацията на вестник "Над" 55 е допусната техническа грешка. Вместо снимката на Тоне Крайчев, съгласно текста под нея е показана снимката на Стоян Младенов-Мечката, член на същия революционен комитет, урял по време на заточението в Диарбекир.

Ония, които проявяват по-голям интерес за с. Желява,читалището, за революционния кoмитет, за неговия Председател и снимката му представям следните мои публикации;
вестник "Пенсионери"; бр,22/24.0-1.06.2006 стр.8; бр.51/20.12-26.12, 2006; бр.8/21-27.02.2007; бр.37/12.09-18.09.2007 стр14; бр.50/12-18.12.2007,стр.16; бр.35/27.08-2.09.2008,стр.18; бр.52/2010,стр.20
вестник учителско дело; бр.22/16.о6.2008, стр.3,5
вестник "Азбуки"; бр.3/21-27.01.2009

от автора; www.bogomil.blog.bg
цитирай
3. mariniki - отдавна се пишат различни версии...
15.11.2012 17:14
но така стойностно и аргументирано с документи...
друго не съм чела... беше ми изключително интересно...
с огромно уважение..
цитирай
4. bogomil - Благодарност отправена към Mariniki
22.11.2012 10:54
Уважаема интернет блогер приятелко,
Мила mariniki,
благодатя ви за коментара, за проявения интерес и оценката.

с поздрав,уважение и най-добри пожелания

www.bogomil.blog.bg
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogomil
Категория: Други
Прочетен: 2027008
Постинги: 452
Коментари: 1153
Гласове: 1970
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031