Постинг
04.10.2012 20:04 -
100 ГОДИНИ ОТ БАЛКАНСКАТА ВОЙНА
Автор: bogomil
Категория: История
Прочетен: 5207 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 05.10.2012 08:07
Прочетен: 5207 Коментари: 3 Гласове:
5
Последна промяна: 05.10.2012 08:07
ЕДИН НАРОД, ЕДНА КАУЗА
Страхът от голяма и могъща България за поредните несправедливи решения спрямо страната ни
(продължение от предишния постинг)
www.balkanskavoina.com/fullscreen.html
Преговорите в Лондон (неразбирателството между съюзниците)
На 30 октомври турското правителство се обърнало към българското правителство с молба за мирно споразумение, но Фердинанд опиянен от първоначалните успехи смятайки, че българската армия ще превземе Истанбул, не уведомил веднага съюзните балкански правителства. След неуспеха на Чаталджанската операция на 20 ноември/3 декември бил подписан протокол за примирие, според който страните се задължават да останат на позициите си, и след 10 дневен срок да започнат преговори в Лондон за сключване на мирен договор. На свикана конференци великите сили трябвало да вземат решение относно «Уреждането на турското наследство в Европа и преди всичко съдбата на Проливите, на Албания, искането на Сърбия за излаз на Адриатическо море. Делегатите на съюзните държави предявили искане към Портата «да се откаже от владенията си на запад от линията, започваща източно от Родосто на Мраморно море и достигаща до Черно море източно от Мидия, с изключение на остров Галиполи. Границите и политическият режим на Албания да се определят по-късно, Турция да се откаже от островите си в Бяло море и от всички права по отношение на остров Крит». Представителите на Турция не приемат тези предложения и на 15/28 декември направили контра предложения, като настоявали Одринският вилает да си остане към Империята, и се съгласили на Македония и Албания да се даде автономно управление под върховенството на султана. Проблемът с о-в Крит трябвало да се реши на преговори между турското правителство и великите сили. От Архипелага не можели да отстъпят островите, които са близо до Мала Азия.
Български бойци на брега на Бяло море
В резултат, съюзните балкански държави и Портата не намерили допирни точки в своите искания. Австрия била много обезпокоена, тъй като имала своите претенции към Новопазарския санджак, Македония и Солун. Тя била заинтересована да не допусне териториално разширение на съюните балкански държави, а в Турция да се приложат реформи посочени в нотата на съюзниците. Русия още по активно защитавала интересите на балканските страни. Англия оповестила, че няма да съдейства за връщане на заетите от съюзниците територии, Франция декларирала, че ще подкрепя политиката на Русия на Балканите. Това принудило Австро-Унгария и Германия, които били против Балканския съюз и против разчленяването на Османската империя да вземат по «примиренчески позиции спрямо съюзниците». Искането на Сърбия за излаз на Адристическо море, макар и подкрепено от съюзните балкански държави се оказало безуспешно. Когато на 28 ноември сръбските войски завзели Дурес, Австрия и Италия поискали те веднага да се оттеглят. По съвета на Рисия, сръбското правителство било принудено да отстъпи. Затегналият се ход на преговорите принудил великите сили да изпратят нота до Турското правителство, в която я призовават към «отстъпчивост и към по-скорошно сключване на мирен договор», настоявайки да се предаде Одрин на съюзниците, като проблемите с островите останат да се решават от великите сили. Междувременно несъгласните с примиренческата турска политика и условията на великите сили от «Единение и прогрес» начело с Енвер бей и Талаат бей нападнали на 10/23 януари 1913 Високата порта, принудили Камил паша да подаде оставка и създали свое правителство. Правителството на Махмуд Шевкет не било съгласно с исканията на съюзните балкански държави. Съгласие не било постигнато. Останал отново единствения ход- войната. Продължение на военните действия (втори етап на войната) В източниците се съобщава, че към момента на прекъсване на преговорите останали незаети от съюзниците „крепостите Шкодра, Одрин и Янина, части от Албания”. Най-голямо съсдредоточаване на турски войски имало срещу българския участък от фронта при Чаталджа и Галиполския полуостров. Проведените две атаки на 7/20 февруари и 3/17 март на Шкодренската крепост от черногортските и сръбски сили не довели до желания успех. До сключването на второто примирие, крепостта не била завладяна. Когато станало известно, че великите сили ”са решили да предадат Шкодра на албанците, комендантът на крепостта я предал на черногорските войски”. Обсадената крепост „Янина” била атакувана на 18 февруари/3 март при блестящо организирана операция. През нощта на 20 февруари крепостта се предала, като част от нейните сили били изтеглени на север към Албания при намиращите се части от турската Вардарска армия.
Участници в Балканската война Противникаът провел две атаки срещу българските позиции при Чаталджа на 23 януари/5 февруари 1913 г и на 26-27 януари при Галиполския полуостров срещу новосформираната 4-та българска армия, командвана от ген. Ковачев До 29 януари десантът на турците при Шаркьой бил ликвидиран. И двете настъпления били отбити с тежки загуби. Противникът се натъкнал на сериозната и упорита отбрана на Македоно- Одринското опълчение и били изтласкани обратно в морето. Рано сутринта още по тъмно към 4 часа командването на II –ра българска армия ръководено отна ген. Никола Иванов атакува силно укрепената Одринска крепост с нейните 5 табура и стотици оръдия, обкръжена от цяла система от фортове. Към 9 часа българските полкове от Източния фронт овладяват предната позиция на турската отбрана. Атаката продължила и през деня, без особен успех Атаката била отложена Решителното настъпление става през нощта на 12-ти срещу 13-ти март . В 1,50 ч. през нощта 10-ти пехотен родопски полк овладява форт Айджийолу и се озовава в тила на съседните фортове. Веднага при този пробив с цел да намали огъня на турската артилерия от близките фортове и да може да се обстрелва турската пехота, в битката се включва и българска артилерия с масиран огън. До 7 часа сутринта фронтовата линия на Източния сектор на крепостта била завзета. В 8,30 часа се явили парламентьорите на Шукри паша със съобщението, че техният командващ „се предава, заедно с гарнизона”. Победата при Одрин е високо оценена както у нас, така и в чужбина. И до днес тактиката и приносите по време на бойните действия приложени под командването на бележития български пълководец ген. Нкола Иванов се изучават във военните училища и академии. Въведено и утвърдено е централизирано масирано управление на артилерийската стрелба, прилагайки огневи вал в координация, взаимодействие и съгласуваност на действията с другите части. За пръв път във военната практика е извършена нощна настъпателна операция на армейско подразделение срещу силно укрепена крепост и голям населен пункт (Одрин). За пръв път в световната практика е използван самолет като бойно средство за бомбардировка, опитва се радио противодействие и др. Продължение на преговорите в Лондон (изостряне на противоречията между съюзниците) Още по време на първите преговори в Лондон се зараждат спорове между съюзните балкански държави, относно разпределение на завзетите територии. На 29 февруари 1913г. Сърбия предала на българското правителство своите претенции върху всички райони на Македония, завзети от сръбските войски, опирайки се на принципа, че всяка страна трябва да задържи завзетата от нея територия. Обосновката им се свежда до по-голямата помощ, която сръбската войска била оказала на българската войска в сравнение с „предвиденото в конвенцията”. От своя страна Българскта страна настоявала да се спазват клаузите на сръбско-българския съюзен договор. Спорове по въпроса със Солун и някои острови в Егейско море започнали и между Гърция и България. Според гръцката делегация границата в Македония трябвало да включи като минимум в състава на Гърция; „Солун с полуостров Халкидики, Воден, Костур и Корча със стремеж да включат и Серес, като оставят за България Кавала, Драма, Гевгели, и Битолската кааза ”. Тези искания на Гърция били поощрени от великите сили.
Представители на воюващите страни при сключване на примирието. В същност преговорите в Лондон се превърнали в убеждение и увещание в справедливостта на собствените молби към великите сили. Борбата за преразпределение на завоюваните територии се включва и Румъния, която настоявала с цел компенсация, да и се даде един остров на Бяло море, за сметка на разширението на териториите на съюзните балкански държави. От всичките румънски искания за компенсация подкрепа от великите сили получило само присвояването на Южна Добруджа. Силните противоречия между балканските държави създало условия за внедряване на интриги от страна на Австроунгария и Германия, които се стремели да се дпостигне съюз между България и Румъния във връзка исканията за отстъпване на Южна Добруджа. Естествено българското правителство отказало такива разговори. В резултат Румъния заплашила, че ще завземе Южна Добруджа със силата на оръжието. Австро-Унгария предложила България да направи определени териториални отстъпки на Румъния, срещу получаване на Солун като компенсация.. Противоречията и споровете между Балканските държави ставали все по-остри и непримирими. Виждайки това, представителите на Портата бавели подписването на договора. В крайна сметка великите сили възприели искането на съюзниците, границата да бъде определена по линията от Мидия до Енос. Мирният договор предал османските владения по посочената линия, с изключение на Албания, чиито проблеми наред с тези с османските острови в Егейско море останали да бъдат решени от великите сили. Остров Крит се отстъпвал на съюзниците. Лондонският мирен договор узаконил освобождението на Балканите от Осмаското полуфеодалното владичество, но станало ясно, че Балканската война няма да реши националния проблем на Балканите. Съюзните Балкански държажи, които в началото на войната си помагали успешно, завзетите територии ги поставили един срещу друг до такава степен, че единственото решение на възникналите проблеми относно решаването на териториалните им егоизтични завоевателни планове оставала отново войната. Гърция и Сърбия смятали, че „единственото средство да се осигури бъдещият мир и да се предотврати опасността от една твърде голма България, която в близко бъдеще би нападнала Гърция и Сърбия би било едно споразумение между Сърбия и Гърция. Страхът от една голяма и могъща България се поражда още след освобождението през 1878 г и става причина за крайно несправедлижите и оскърбителни за България решения на Берлинския договор същата година.. Договорът между Гърция и Сърбия е подписан един ден след подписването на Лондонския договор в Солун на 19 май/1 юни, Двете страни се задължавали да не влизат потделно в споразумение с българите и взаимо да си помагат, за да си осигурят обща граница помежду си. Сключеният договор на практика сложил край на Балканския съюз. Към този договор се присъединила и Черна Гора. Румъния и Турция създават една коалиция срещу България. От своя страна, вслушвайки се във войнствените интриги на Австроунгария, войнстващите кръгове в България, ръководени от Фердинанд, командващия войската генерал М.Савов и лидерите на либералните партии изправили България пред нова война с нов противник - този на всички съседни държави. Назряват условията за нова война, този път на братоубийсвената Междусъюзническа война. Забележка; 1.Материалът е подготвен като са ползвани сериозни исторически източници и проучвания на книжен носител.
Подготвил: о.з. д-р Богомил Великов Колев .
Страхът от голяма и могъща България за поредните несправедливи решения спрямо страната ни
(продължение от предишния постинг)
www.balkanskavoina.com/fullscreen.html
Преговорите в Лондон (неразбирателството между съюзниците)
На 30 октомври турското правителство се обърнало към българското правителство с молба за мирно споразумение, но Фердинанд опиянен от първоначалните успехи смятайки, че българската армия ще превземе Истанбул, не уведомил веднага съюзните балкански правителства. След неуспеха на Чаталджанската операция на 20 ноември/3 декември бил подписан протокол за примирие, според който страните се задължават да останат на позициите си, и след 10 дневен срок да започнат преговори в Лондон за сключване на мирен договор. На свикана конференци великите сили трябвало да вземат решение относно «Уреждането на турското наследство в Европа и преди всичко съдбата на Проливите, на Албания, искането на Сърбия за излаз на Адриатическо море. Делегатите на съюзните държави предявили искане към Портата «да се откаже от владенията си на запад от линията, започваща източно от Родосто на Мраморно море и достигаща до Черно море източно от Мидия, с изключение на остров Галиполи. Границите и политическият режим на Албания да се определят по-късно, Турция да се откаже от островите си в Бяло море и от всички права по отношение на остров Крит». Представителите на Турция не приемат тези предложения и на 15/28 декември направили контра предложения, като настоявали Одринският вилает да си остане към Империята, и се съгласили на Македония и Албания да се даде автономно управление под върховенството на султана. Проблемът с о-в Крит трябвало да се реши на преговори между турското правителство и великите сили. От Архипелага не можели да отстъпят островите, които са близо до Мала Азия.
Български бойци на брега на Бяло море
В резултат, съюзните балкански държави и Портата не намерили допирни точки в своите искания. Австрия била много обезпокоена, тъй като имала своите претенции към Новопазарския санджак, Македония и Солун. Тя била заинтересована да не допусне териториално разширение на съюните балкански държави, а в Турция да се приложат реформи посочени в нотата на съюзниците. Русия още по активно защитавала интересите на балканските страни. Англия оповестила, че няма да съдейства за връщане на заетите от съюзниците територии, Франция декларирала, че ще подкрепя политиката на Русия на Балканите. Това принудило Австро-Унгария и Германия, които били против Балканския съюз и против разчленяването на Османската империя да вземат по «примиренчески позиции спрямо съюзниците». Искането на Сърбия за излаз на Адристическо море, макар и подкрепено от съюзните балкански държави се оказало безуспешно. Когато на 28 ноември сръбските войски завзели Дурес, Австрия и Италия поискали те веднага да се оттеглят. По съвета на Рисия, сръбското правителство било принудено да отстъпи. Затегналият се ход на преговорите принудил великите сили да изпратят нота до Турското правителство, в която я призовават към «отстъпчивост и към по-скорошно сключване на мирен договор», настоявайки да се предаде Одрин на съюзниците, като проблемите с островите останат да се решават от великите сили. Междувременно несъгласните с примиренческата турска политика и условията на великите сили от «Единение и прогрес» начело с Енвер бей и Талаат бей нападнали на 10/23 януари 1913 Високата порта, принудили Камил паша да подаде оставка и създали свое правителство. Правителството на Махмуд Шевкет не било съгласно с исканията на съюзните балкански държави. Съгласие не било постигнато. Останал отново единствения ход- войната. Продължение на военните действия (втори етап на войната) В източниците се съобщава, че към момента на прекъсване на преговорите останали незаети от съюзниците „крепостите Шкодра, Одрин и Янина, части от Албания”. Най-голямо съсдредоточаване на турски войски имало срещу българския участък от фронта при Чаталджа и Галиполския полуостров. Проведените две атаки на 7/20 февруари и 3/17 март на Шкодренската крепост от черногортските и сръбски сили не довели до желания успех. До сключването на второто примирие, крепостта не била завладяна. Когато станало известно, че великите сили ”са решили да предадат Шкодра на албанците, комендантът на крепостта я предал на черногорските войски”. Обсадената крепост „Янина” била атакувана на 18 февруари/3 март при блестящо организирана операция. През нощта на 20 февруари крепостта се предала, като част от нейните сили били изтеглени на север към Албания при намиращите се части от турската Вардарска армия.
Участници в Балканската война Противникаът провел две атаки срещу българските позиции при Чаталджа на 23 януари/5 февруари 1913 г и на 26-27 януари при Галиполския полуостров срещу новосформираната 4-та българска армия, командвана от ген. Ковачев До 29 януари десантът на турците при Шаркьой бил ликвидиран. И двете настъпления били отбити с тежки загуби. Противникът се натъкнал на сериозната и упорита отбрана на Македоно- Одринското опълчение и били изтласкани обратно в морето. Рано сутринта още по тъмно към 4 часа командването на II –ра българска армия ръководено отна ген. Никола Иванов атакува силно укрепената Одринска крепост с нейните 5 табура и стотици оръдия, обкръжена от цяла система от фортове. Към 9 часа българските полкове от Източния фронт овладяват предната позиция на турската отбрана. Атаката продължила и през деня, без особен успех Атаката била отложена Решителното настъпление става през нощта на 12-ти срещу 13-ти март . В 1,50 ч. през нощта 10-ти пехотен родопски полк овладява форт Айджийолу и се озовава в тила на съседните фортове. Веднага при този пробив с цел да намали огъня на турската артилерия от близките фортове и да може да се обстрелва турската пехота, в битката се включва и българска артилерия с масиран огън. До 7 часа сутринта фронтовата линия на Източния сектор на крепостта била завзета. В 8,30 часа се явили парламентьорите на Шукри паша със съобщението, че техният командващ „се предава, заедно с гарнизона”. Победата при Одрин е високо оценена както у нас, така и в чужбина. И до днес тактиката и приносите по време на бойните действия приложени под командването на бележития български пълководец ген. Нкола Иванов се изучават във военните училища и академии. Въведено и утвърдено е централизирано масирано управление на артилерийската стрелба, прилагайки огневи вал в координация, взаимодействие и съгласуваност на действията с другите части. За пръв път във военната практика е извършена нощна настъпателна операция на армейско подразделение срещу силно укрепена крепост и голям населен пункт (Одрин). За пръв път в световната практика е използван самолет като бойно средство за бомбардировка, опитва се радио противодействие и др. Продължение на преговорите в Лондон (изостряне на противоречията между съюзниците) Още по време на първите преговори в Лондон се зараждат спорове между съюзните балкански държави, относно разпределение на завзетите територии. На 29 февруари 1913г. Сърбия предала на българското правителство своите претенции върху всички райони на Македония, завзети от сръбските войски, опирайки се на принципа, че всяка страна трябва да задържи завзетата от нея територия. Обосновката им се свежда до по-голямата помощ, която сръбската войска била оказала на българската войска в сравнение с „предвиденото в конвенцията”. От своя страна Българскта страна настоявала да се спазват клаузите на сръбско-българския съюзен договор. Спорове по въпроса със Солун и някои острови в Егейско море започнали и между Гърция и България. Според гръцката делегация границата в Македония трябвало да включи като минимум в състава на Гърция; „Солун с полуостров Халкидики, Воден, Костур и Корча със стремеж да включат и Серес, като оставят за България Кавала, Драма, Гевгели, и Битолската кааза ”. Тези искания на Гърция били поощрени от великите сили.
Представители на воюващите страни при сключване на примирието. В същност преговорите в Лондон се превърнали в убеждение и увещание в справедливостта на собствените молби към великите сили. Борбата за преразпределение на завоюваните територии се включва и Румъния, която настоявала с цел компенсация, да и се даде един остров на Бяло море, за сметка на разширението на териториите на съюзните балкански държави. От всичките румънски искания за компенсация подкрепа от великите сили получило само присвояването на Южна Добруджа. Силните противоречия между балканските държави създало условия за внедряване на интриги от страна на Австроунгария и Германия, които се стремели да се дпостигне съюз между България и Румъния във връзка исканията за отстъпване на Южна Добруджа. Естествено българското правителство отказало такива разговори. В резултат Румъния заплашила, че ще завземе Южна Добруджа със силата на оръжието. Австро-Унгария предложила България да направи определени териториални отстъпки на Румъния, срещу получаване на Солун като компенсация.. Противоречията и споровете между Балканските държави ставали все по-остри и непримирими. Виждайки това, представителите на Портата бавели подписването на договора. В крайна сметка великите сили възприели искането на съюзниците, границата да бъде определена по линията от Мидия до Енос. Мирният договор предал османските владения по посочената линия, с изключение на Албания, чиито проблеми наред с тези с османските острови в Егейско море останали да бъдат решени от великите сили. Остров Крит се отстъпвал на съюзниците. Лондонският мирен договор узаконил освобождението на Балканите от Осмаското полуфеодалното владичество, но станало ясно, че Балканската война няма да реши националния проблем на Балканите. Съюзните Балкански държажи, които в началото на войната си помагали успешно, завзетите територии ги поставили един срещу друг до такава степен, че единственото решение на възникналите проблеми относно решаването на териториалните им егоизтични завоевателни планове оставала отново войната. Гърция и Сърбия смятали, че „единственото средство да се осигури бъдещият мир и да се предотврати опасността от една твърде голма България, която в близко бъдеще би нападнала Гърция и Сърбия би било едно споразумение между Сърбия и Гърция. Страхът от една голяма и могъща България се поражда още след освобождението през 1878 г и става причина за крайно несправедлижите и оскърбителни за България решения на Берлинския договор същата година.. Договорът между Гърция и Сърбия е подписан един ден след подписването на Лондонския договор в Солун на 19 май/1 юни, Двете страни се задължавали да не влизат потделно в споразумение с българите и взаимо да си помагат, за да си осигурят обща граница помежду си. Сключеният договор на практика сложил край на Балканския съюз. Към този договор се присъединила и Черна Гора. Румъния и Турция създават една коалиция срещу България. От своя страна, вслушвайки се във войнствените интриги на Австроунгария, войнстващите кръгове в България, ръководени от Фердинанд, командващия войската генерал М.Савов и лидерите на либералните партии изправили България пред нова война с нов противник - този на всички съседни държави. Назряват условията за нова война, този път на братоубийсвената Междусъюзническа война. Забележка; 1.Материалът е подготвен като са ползвани сериозни исторически източници и проучвания на книжен носител.
Подготвил: о.з. д-р Богомил Великов Колев .
Следващ постинг
Предишен постинг
Текстът на този постинг е публикуван във вестник "Дума" от подготвилия този материал, брой 228 на 2 октомври 2012 г.,стр.21, като продължение на материала публикуван в брой 223 от 26 септември 2012 г. , материал също подготвен от представилия този постинг
www,bogomil.blog.bg
цитирайwww,bogomil.blog.bg
2.
ivansimeonow -
Не само останалите Балкански дъ...
08.10.2012 10:05
08.10.2012 10:05
Не само останалите Балкански държави ни са противници в задаващата се Междусъюзническа война. Такива ни са прехвалените западни" приятели", по принуда и Русия, довели де факто една спечелена война да се превърне в катастрофа, благодарение на намесите си. Спечелили ли са войната сръбската армия, която е била пред капитулация или гръцката- разбита, с умиращи от глад войници, на който Червеният кръст през българската обсада превозва храна и медикаменти?
цитирайУважаеми ivansimeonow,
Благодаря ви за интересния коментар. Съгласен съм с вашето мнение. Великите сили и нашите съседи от времето на руско-турската войуна до наши дни са се страхували от т.н. " нарушаване на равновесието" на Балканите , т.е със създаванео на една Велика България в нейните етнически граници от времето на първото и второ българско царство. Днес България от всички страни граничи със собствени земи. За това се говори за Изгубената България. И днес има гласове, които се надигат срещу България. Нашият народ е силен и могъщ. При необходимост, той се надига и защитава своите земи и свобода, обединение и независимост. Да не забравяме, че Аспарух -хан български успява да създаде устойчива и могъща държава, съсед на някогашната още по-могъща империя на ромеите. Да не забравяме, че могъщата Византийска империя днес не съществува, а България я има и ще я има. Да не забравяме, че и могъщата Османслка империя бе бита от Българската войска по време на Балканската война. Всичко това плаши съседите и техните покровители от великите сили. Не случайно Балканският полуостров бе наречен "барутен погреб". Хапливата и алчна Македония, която е чисто българска земя, се мъчи да влезе в Европа с непозволени клеветнически средства манипулирайки не само собствения си народ, но и Европа и света. Гласове за Южна Добруджа се надигат и в Румъния. Така че наслоените през годините проблеми на Балканите трябва да се решават от много умни политици. Гаранция за това е обединена Европа. Но ще бъдем свидетели на развитието на събитията, както в Близкия изток, така и в Европа и света, респ. на Балканите
с поздрав, уважение и най-добри пожелания
www.bogomil.blog.bg
цитирайБлагодаря ви за интересния коментар. Съгласен съм с вашето мнение. Великите сили и нашите съседи от времето на руско-турската войуна до наши дни са се страхували от т.н. " нарушаване на равновесието" на Балканите , т.е със създаванео на една Велика България в нейните етнически граници от времето на първото и второ българско царство. Днес България от всички страни граничи със собствени земи. За това се говори за Изгубената България. И днес има гласове, които се надигат срещу България. Нашият народ е силен и могъщ. При необходимост, той се надига и защитава своите земи и свобода, обединение и независимост. Да не забравяме, че Аспарух -хан български успява да създаде устойчива и могъща държава, съсед на някогашната още по-могъща империя на ромеите. Да не забравяме, че могъщата Византийска империя днес не съществува, а България я има и ще я има. Да не забравяме, че и могъщата Османслка империя бе бита от Българската войска по време на Балканската война. Всичко това плаши съседите и техните покровители от великите сили. Не случайно Балканският полуостров бе наречен "барутен погреб". Хапливата и алчна Македония, която е чисто българска земя, се мъчи да влезе в Европа с непозволени клеветнически средства манипулирайки не само собствения си народ, но и Европа и света. Гласове за Южна Добруджа се надигат и в Румъния. Така че наслоените през годините проблеми на Балканите трябва да се решават от много умни политици. Гаранция за това е обединена Европа. Но ще бъдем свидетели на развитието на събитията, както в Близкия изток, така и в Европа и света, респ. на Балканите
с поздрав, уважение и най-добри пожелания
www.bogomil.blog.bg
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
