135 ГОДИНИ ОТ НАЧАЛОТО НА РУСКО-ТУРСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА ХРОНОЛОГИЯ НА ШИПЧЕНСКИТЕ БОЕВЕ През юли 1877 г., настъпила критична обстановка по бойните полета. Предният отряд на ген Гурко бил принуден да отстъпва. Втората атака за превземането на Плавен на 30 юли също била неуспешна и завършва с цената на 7032 убити и ранени руси, срещу 3800 души от страна на противника. Тогава жителите на Търново, Габрово и Лясковец изпратили писмено искане до княз В. А Черкаски, освен българско Опълчение да се създаде и редовна българска войска, която да вземе участие във военните действия. Искането не било прието. Отхвърлено било и предложението на П. Р. Славейков и други патриотично настроени българи за повсеместно въоръжаване на българското население. Независимо от предпазливата и непроменена позиция на царското командуване по тези въпроси, освен опълчението наброяващо над 10000 души от всички слоеве на българсото население, във войната взели участстие и много стари и ново сформирани доброволчески чети, други доброволци, местни въоръжени стражи, разузнавачи, преводачи, водачи, санитари.. Българите са оказвали всестранна активна помощ на русите и в тила – организиране настаняването на руските части, снабдяване с продоволствие и с фураж за животните, проправа и направа на пътища, с живонитска тяга, откриване на болници, лазарети и др. Срещу османската империя на практика действували две сили: външна-Русия и вътрешна-българското национално- освободително движение, в което масово участвувала българската емиграция в Румъния, Сърбия, Русия и други страни, както и населението в пределите на Османската империя. Турските власти още от началото и по време на войната предприели мерки за смазване на освободителното българско движение по всички краища с голяма жестокост, варварство, ограбване и опожаряване. През август само в Карлово башибузука избива над 600 българи В краткия период на затишие, когато след влизането си в Стара Загора, армията на Сюлейман паша лагерувала в Казанлъшкото поле, а русите се подготвяли за отбрана на Шипченския проход на билото на Стара планина, руското командуване погрешно предположило, че турците ще се опитат да преминат Стара планина през Твърдишкия проход. Поради тази причина резервите на новосформирания южен отряд на генерал Ф. Радецки, били прехвърлени към гр. Елена.. Задачата на южния отряд на ген. Радецки била да наблюдава и охранява постъпите към проходите и самите проходи в Стара планина. Докато лагерувал в Казанлъшкото поле Сюлейман Паша възстановявал своята армия. Попълвал я с нови пресни бойни живи сили. Снабдявал я с храна и боеприпаси и я подготвял за бой, насочвайки я към Шипченския проход. В същото време легендарния генерал М..Столетов организирал отбраната на билото на Стара планина при връх Св. Никола /сега Столетов/. Тук позиции заели 36-ти пехотен Орловски полк, пет български дружини и няколкостотин кавалеристи /конници/. Зашитниците на този легендарен връх били общо 5500 души. Тяхната артилерия разполагала с 27 оръдия. Срещу тях “на талази”настъпвала многократно превишаващата ги армия на Сюлейман паша, която наброявала 27000 души.                                         ШИПЧЕНСКАТА ЕПОПЕЯ Хронология на събитията на войната през август 1877:
 
23 юли/4 август . Турците предвождани от Сюлейман паша влизат в Нова Загора. След героичните неравни боеве с турците на руси и българи при Стара Загора, турските части влизат в града. / Легендарното Самарско опълченско знаме, станало светиня - символ на българо -. руската дружба и боен дух, макар да е било окъсано и окървавено, се запазва с цената на 5 паднали знаменосци. За неговото спасяване се жертва един от най-смелите руски офицери - легендарният подполковник П.П.Калитин./ 26 юли/7август.Начало на преместването на главната квартира на руската армия от с. Тръстеник, Плевенско в с. Горна Студена, Търновско 30 юли/9 август. Строежът на 2-рия мост на р. Дунав при Свищов, започнат на 6/18 юли е завършен. Правителството на Русия отправя официално предупреждение към Румънския княз Карол да включи румънските части в състава на руската Дунавска армия . 30 юли/11 август. Предният отряд, командуван от ген. Гурко е разформирован. Сюлейман паша насочва главните сили от своята армия към постъпите на Шипченсксия проход. 10/22 август. На 19 август Сюлейман паша привършва дислоцирането на своята армия. От 21 до 25 август започват решителните епични Шипченски сражения. Руските отряди и българските дружини са разположени по протежение на пътя от с. Шипка до Габрово. Най-предната позиция на бранителите е на Орлово гнездо. Източно и западно от тях са върховете Малък Бедек, Голям и Малък Търсювец, Демиртепе, Малуша, Лисата височина и др., където са атакувани руско българските подразделения. Силни атаки и от юг по посока на Орлово гнездо. Най-тежките сражения са на 21, 22 и 23 август. На 21 август фронтално и от изток турците извършват 11 атаки, които защитниците на прохода и върха успяват да отблъснат с помощта на артилерията. Към обяд в помощ пристига 35-ти пехотен Брянски полк и веднага влиза в бой. На 22 август с цел да пресекат връзките на руско-българските части с техния тил, турците заемат удобни позиции за нападение не само от юг и от изток, но и от запад. В помощ на бранителите на върха и прохода в този ден пристигат няколко десетки казаци и 200 български доброволци, които се включват в състава на опълченците. Генерал Столетов информира ген. Радецки за непрекъснатите и засилващи се турски атаки. Радецки насочва към Шипка резервните си части от Търново и погрешно съсредоточените в Елена. Независимо, че разстоянието е доста голямо, все пак за решителния бой на 23 август успяват да пристинат първите части на ген. Радецки. На 23 август само до обяд подразделенията на Сюлейман паша предприемат 6 атаки. Целта им е била да обхванат бранителите на билото на Стара планина от три страни. Най-опасното настъпление на турците било от западна посока. Там предните части на Сюлейман паша успяват да достигнат окопите на руско - българските защитници и създават реална опасност за отрязване на пътя, т.е. на тила им към Габрово. В неравния бой загиват десетки бранители от орловския и брянския полкове, какго и от опълченските дружини. След обяд на 23 август положението става много критично. Защитниците прогресивно намаляват. Привършват боеприпасите. Независимо от това българи и руси рамо до рамо проявават чудеса от героизъм.                                     “Щурмът е отчаян, отпорът е лют….. Боят се обръща на на смърт и на щик  героите наши като скали твърди желязото срещат с железни си гърди и фърлят се с песни в свирепата сеч, като виждат харно, че умират веч…. Но вълни по-нови от орди дивашки Гълтат, потопяват орляка юнашки… И още миг - ще падне заветния хълм Изведнъж Радецки пристигна с гръм” С бойни песни и “ура” те предприемат успешни атаки и успяват да отблъснат противника. Към 17 часа на 23 август пристигат с “гръм” 4-та стрелкова бригада и две казашки сотни. Това повдига бойния дух на изтощените от тежките тридневни боеве и големи горещини, гладни и жадни руси и българи. Атаката на турците е отбита. Отбраняващите прохода се биели със самочуствието на победители. 12/24 август.Боевете на Шипка продължават. Частите на Сюлейман паша предприемат нови неуспешни атаки към позициите на опълченците, които са отблъснати. Шипка е спасена. 13/25 август Русите осъществяват настъпателни действия на Шапка. Българските опълченски дружини са изведени на кратка почивка и възстановяване към Габрово. По настояване на самите български опълченци на бойните позиции остава само 4-та опълченска дружина. 11/26 август. Тежките драматични боеве на връх Шипка приключват с успех на руско –българските неговн защитници. Сюлейман паша е принуден временно да преустанови опитите си да премине на север от Стара планина през Шипченския проход и да се съедини с войските на Мехмед паша, действуващи от изток по поречието на р.Янтра и р. Черни Лом, както и с войските на Осман паша отбраняващи Плевен. 21 август/2 септември. Главната квартира на руската армия в с. Пордим, Плевенско свиква военен съвет, на който се приема планът на ген. Зотов за третата атака на Плевен.                                        
                                     
                               http://bnt.bg/bg/news/view/48172/istorijata_na_pametnika_shipka      
                                      След неуспешните опити да превземе билото на Стара планина при връх Шипка през август 1877 г, турските войски на Сюлейман паша са преминали в отбрана, подготвяйки се за нови опити да превземат ключово важния Шипченски проход. В същото време Осман паша укрепвал своите позиции при Плевен. Снабдявал гарнизона си с храна и муниции. Подсилил бойната мощ на частите си с нови попълнения. За всичко това използувал свободния път свързващ Плевен с Ловеч и Орхание /Ботевград/. През август и началото на септември руските и румънските части извършват подготовка за нова атака на Плевен.
  Забележка;Материалът е подготвен като са ползвани исторически източници и проучвания на книжен носител.                                                                                                 Д-р Богомил Великов Колев

и изчерпателно написано...
уверена съм, че ще опазим българщината
с хора-родолюбци като вас...

Радвам се на вашата оценка и на това, че материалът ви е харесал.

с поздрав, уважение и най-добри пожелания

www,bogomil.blog.bg