Постинг
02.08.2012 11:50 -
Да си спомним за един тачен християнски празник на 2-ри август и някои събития свързани с него
ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ИЛИЯ” В НОВО СЕЛО, РУСЕНСКО
Новоселчани са се погрижили от рано за построяването на собствена църква, още по времето на Османското владичество. Към това ги е подтикнал Мидхад паша при посещението си в Ново село през 1864 г. През същата година гр. Русе става вилаетско седалище с пръв валия известният реформатор Мидхад паша.Това време е характерно с масово заселване на нови селища във вилаета и с големи реформаторски преобразования, чиито идеолог е бил високообразованият за времето си Мидхад паша. Както е известно той е бил представител на младотурското движение към Високата порта. Основната дейност се свеждала до това, че в завоюваните територии подчинените поробени народи вече не можело да се управляват със старите методи. Необходими са били реформи в полза на потиснатите народи-. българите. В цялата турска страна се извършвало административно преустройство. (Под ръководството на Мидхад паша се прокарва първата ЖП линия в България Русе-Каспичан, създават се първата поща и редица още придобивки на града). Турците са гледали благосклонно на борбата на българите срещу гръцкото духовенство за самостоятелна църква
След като разказали на пашата за своето намерение, новоселчани потърсили начин да намерят необходимите средства за построяването на църква. Мидхад паша посъветвал селяните как да оформят селото и дал напътствия за вадене на камъни от околността за построяването на църквата.
Идеята възникнала още през 1865 г., след направата на църковната килия през същата година. Тази килия била постоянно седалище на чорбаджията. Тя се използвала и за църковни обреди от пътуващи свещенници и за училище.
Стойчо Димитров Кафесчиев сънувал, че недалече от килията има вода. Затова през 1865 г. започнал прокопаването на кладенеца на църквата. Сънят на Стойко Кафесчиев не след дълго се превърнал в действителност. Тогава всички, които отивали с бакърите за вода трябвало да пускат пари за новия кладенец. Между хората се разнасят от уста на уста думите:”Тук е килията и вода има наблизо.. Нека даваме повече пари, че да си построим и църква.” Местното население започнало да нарича кладенеца “Стойковият”, на името на Стойко Кафесчиев.
.Църквата е построена през 1868 г. с доброволни средства на жителите на селото. Най-голям дял в построяването й взели Руси и Стойко Кафесчиеви. Те били доста заможни за времето си. Руси Димитров Кафесчиев броил около 120000 гроша за построяването на църквата. По-късно той ходил на Божи гроб, заедно с двамата си внука Руси и Колю. Затова го наричали Хаджи Руси. За заслуги, като основен дарител той е погребан в църквата. На “Божи гроб” е ходил и хаджи Стойко.
В първите години обредите в църквите се извършвали от пътуващи свещенници. За укрепване на единството между новоселчани и сплотяването им около църквата най-много е допринесъл поп Мартин, който преди това е бил известно време учител. Той допринесъл много и за въвличането на голяма част новоселчани в революционното движение по онова време (Въстанието през 1875 г. на червеноводско-новоселската чета). Поп Мартин е бил най-големият радетел за просвещението на новоселчани, както и за извоюване на тяхната църковна и политическа независимост. Като мирско лице, учител и свещенник, той е с най-големи приноси и заслуги към селото, запазило най-много и добри спомени за този родолюбец. Затова един от църковните настоятели е записал в църковното трио: ”От книгите на г-на Петкова /поп Мартин/ от Търновското окръжие гр. Елена, който стоя даскал в Ново село и имаше селска заплата много народ се е учил. Аз църковният настоятел казвам: „Той е човек добър и приятелство знае и много несгоди претърпява за другите”.
След поп Мартин с най-голям уважениесе е ползвал поп Димитър Разсуканов, който се отличавал със своята висока култура. Тъй като бил учител, преди да стане свещенник, то новоселчани се допитвали за всичко до него. Издаваните документи от него и сега се отличават със своя краснопис, достоверност и отчетност. Голяма роля за селото, както в църковния, така и в политическия живот е изиграл свещенник Тодор Василев Панджаров, който е родом от Ново село. Бил е основател на народняшката партия и основател на кредитната кооперация през 1902г. Поп Димитър Разсуканов и поп Тодор Панджаров са били след това на работа в митрополията на гр. Русе, където са се ползвали с извънредно голям авторитет. Навремето учителите са били задължени да пеят в църквата. Имало е създаден хор, държали са сказки и др.
През 1870 г. чрез ферман се дават църковни права на българите борещи се за църковна независимост с гръцките фанариоти. Характерното за Ново село е ревизията на държавния служител върху кондиката през 1872 г. Между другото е отбелязано; ”От сега нататък (в графата месторождение и владение) да се пище само Ново село”. До тогава селото е носело името Смил Джейдет, после Ени къой, което означава Ново село, построено близо до мястото на напълно изгореното и унищожено от османлиите село Смил (към края на руско турската война 1806-1812 г).
Високата кула-камбанария е построена отделно, съвсем близо до входа на църквата, през 1892 г. Звънът на звучните камбани се чува по всички краища на селото, дори и по-далече по нивите.
Църквата „ Свети Илия” в с. Ново село, Русенско е връсник, свидетел и резултат на борбите на българския народ за самостоятелна българска църква.
Свещенници с принос към църкавата и село Ново село
1. Свещенник Мартин Мартинов от гр. Елена
2. Свещенник Димитър Разсуканов от гр. Елена
3. Свещенник Тодор Василев Панджаров от Ново село.
4. Свещенник Камен Петков от гр. Кула
5. Свещенник Янко Петров от гр. Кула
6. Свещенник Иван Рашков от гр. Хасково
7. Свещенник Димитър Механджиев от с. Сваленик, Русенско
8. Свещенник Недялко Маврудиев Недялков от Варна
Подготвил д-р Богомил Великов Колев
-роден, расъл и учил в с.Ново село
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
