Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.06.2012 07:33 - 29 юни.Петровден.Светите първоапостоли Петър и Павел
Автор: bogomil Категория: История   
Прочетен: 3570 Коментари: 3 Гласове:
3

Последна промяна: 29.06.2012 17:10


ПЕТРОВДЕН

 

СВЕТИ  ПЪРВОВЪРХОВНИ АПОСТОЛИ ПЕТЪР И ПАВЕЛ

 

Православната църква отбелязва едновременно паметта на апостолите Петър и Павел  на 29 юли и гинарича „първовърховни” и „първопрестолоници” и „вселенски” уюители. (Апостол - означава пратеник). Те имат големи заслуги, свързани с големия труд положен от тях труд във връзка с разпространението на християнското учение. Те са понасяли стоически и смирено много страдания и гонения и са оставили за поколенията основните идеи и правила на христовото учение. Съществените моменти от техния живот са описани в книгата „Деяния, на светите апостоли, а за апостол Павел и в светото писание  Създателите на тези книги са показали и грешките и заблудите на тези велики апостоли. Съгласно синодални източници, в апостол Петър, църквата вижда образ „на един отрекъл се от Христа и след това покаял се, а апостол Павел- образ на един, който се противил на Господа и след това повярвал”

Петър бил син на рибар и в началото носел името Симон. Веднъж Христос  влязъл в лодката на Петър, намираща се около Галилейското езеро и започнал да поучава народа След това Христос наредил на Петър да хвърли мрежата във водата. Тогава Петър и рибарите уловили „толкова много риба, че мрежата се раздирала” Петър бил поразен от това чудо и паднал в нозете на Йисус  и извикал „Отиди си от мене Господи, понеже аз съм грешен”. От този момен с чуство на смирение Симон (Петър) започнал своето постоянно служене при Господа. Същото направили и другарите на Петър, които „тръгнали подир Ийсуса, слушали учението, което проповядвал и се възхищавали на чудесата, които правел”

Петър бил един от любимите  апостоли на Христос и почти неразделно и постоянно  бил до него. Съгласно източниците„ той видял Преображението на Йисус Христос, Възкръсването на дъщерята на Иаир, бил в Гетеманската градина, преди страданията на Христос.. Когато веднъж Христос попитал учениците си за кого го мислят човеците, Петър отговорил; „Ти си Христос, синът на живия Бог”. Тогава Ийсус отговорил; ”Блажен си ти Симоне, син на Йонин, защото не плът и кръв ти откри, а моят Отец, който е на небето!  И аз ти казвам; „Ти си Петър, и на тоя камък ще съградя Църквата си..... И ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото  развържеш на Земята, ще бъде развързано  на небесата”

На последната вечеря, позната като „тайната вечеря”, знаейки помислите на своите ученици, и изкушението на Петър. Христос се обърнал към него с думите „Симоне, Симоне!  Ето сатана поиска да ви сее като пшеница, но аз се молих за тебе, да не оскъдее вярата ти. И ти някога, когато се обърнеш, утвърди братята си...”  Тогава Петър отвърнал „Господи готов съм да отида с Тебе и в тъмница, и на смъртта”, А Йисус рекъл; „Казвам ти Петре ,,не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че ме познаваш. И на всички ученици предсказал, че в тая нощ те ще се разколебаят и ще го оставят (Колко пророчески и актуално звучат тези думи, свързани с вярността, изневярата, предателството, почтеносста., последователността в продължението на делото на наши изявени житейски учители и мъдреци !?..) . Не само Петър, но и другарите му обещали, че няма да се отрекат от Христа.

Когато повели Йисус към голгота, всички ученици избягали, „само Петър и един от учениците вървяли подир него отдалече. Макар че извадил нож, за да защити учителя си, Петър не посмял да каже, че е бил негов ученик. И „три пъти се отрекъл от него. Когато петелът пропял, той си спомнил предсказанието на Христос и „горко заплакал”. Разкаял се искрено и дълбоко.. 

След Христовата Голгота, в празника „Петдесетница” Петър за пръв път говорил на насъбралия се народ на Иерусалим. И в тоя ден за пръв път „се обърнали към Христа 3000 души, а после – 5000. Следват пътесшествията на Петър. Първото апостолско пътешествие било, след като апостолите пратили  (около 45 г. след Рождество  Христоово)  Петър и Йоан при жителите на Самария, които приели словото Божие. При следващото си апостолско проповедническо пътешествие Петър посетил църквите „Юдея, Галилея, Самария. дошъл в Лида, бил в Иопия, а след това отишел в Кесария Палестинска, ....от Кесария дошел за Пасха в  Йерусалим. Тук по заповед на цар Ирод, който започнал борба срещу Христовото учение, Петър бил затворен в тумница три пъти. След  освобождението си той присъства на събора в Йерусалим (апостолския събор около 50 г. сл. Хр.), открит от него с реч. (Православната църква отбелязва паметта на всеки един от 12-те апостоли отделно, но тя ги съединява, и празнува паметта на всички заедно на 30 юни,  наричайки този ден „Събор на светите Дванадесет славни и всехвални апостоли”). Третото си пътешествие Петър извършил с проповеди,. по градовете на Финикия. След събора предприема четвъртото си апостолско пътешествие в „Сирия, Антиохия и други страни”, Проповядвал в Мала Азия (Кападокия, Галатия, Понт, Витиния), Египет. Присъства в Йерусалим на „успението на Божията майка”. След нейната смърт Петър извършва последното си пътешествие. От Йерусалим отива в Египет, от където отплувал за Британия., от там за Гърция (бил е в Коринт и в други градове). Около 67 година, пристига в Рим, където привлякъл към Христовото учение и вяра много хора. Тук Петър написал  Второто си съборно послание до християните в Мала Азия. Император Нерон предприел  жестоко преследване и гонение на християните. Съгласно преданието и синодалните източници, след опит за бягство от Рим за спасение, Петър се завръща отново в римската столица, осъзнал бгрешката си, че бягството му не е угодно на Господа .

Затварят го в тъмница и ”на 29 юни предаден на смърт”. Осъдили го на смърт, чрез разпъване на кръст.  Той помолил да го пазпънат с главата надолу като „не считал себе си достоен за еднаква смърт със спасителя”.  Бил на 75 годишна възраст. Съгласно синодални низточници, тялото му било погребано от римския епископ св. Климент. На мястото на гробницата, посещавана от много християни бил построен „великолепен храм-един от най-големите храмове на християнския свят”.

Същият ден, заедно с Петър е осъден и неговият сподвижник апостол Павел. До апостолската си дейност той се наричал Савел,. Бил евреин. Той имал римско гражданство .и ”добра ученост..., знаял е и занаята да прави шатри”. В началото Савел проявявал „Пламенна ревност към юдейството, която му вдъхвала силна омраза към християнството „Дишайки заплаха и убийство против христовите последователи, Савел влизал  в къщите на християните и влачейки мъже и жени, прредавал ги на тъмница”. Издействал си дори право „да преследва християните навсякъде и вързани да ги довежда в Йерусалим  и това си поръчение  изпълнявал с най-голямо старание”  Съгласно преданието и синодалните източници по късно, той сам разказва за себе си как се отказал от антихристовите си убеждения и действия.

Веднъж на път за Дамаск с негови сподвижници, видял на небето силно слънчево сдияние – светлина.  Учудени и изненадани, спътниците му паднали на земята и останали вцепенени, а Савел чул глас на еврейски език; ”Савле, Савле, защо ме гониш?”. Като разбрал, че това е Христовият глас „разтреперан  и ужасен”.попитал Господ какво трябва да направи”.и получил отговор „стани и влез в града, и ще ти се каже какво трябва да направиш!”. След като пристигнал в Дамаск „Савел три дни  нищо не виждал, нито ял, нито пил и прекарал в пост и молитва”. Съгласно преданието и синодалните източници един от христовите последователи Ананий, по заръка на Господа отишел при Савел и му казал; „Господ Йисус, който ти се яви по пътя, по който идваше ти, ме прати, за да прогледнеш и да се изпълнишп с Дух Светий”. И  изведнъж Савел прогледнал, покръстил се и по думите на Йоан Златоуст „от вълк станал агне,  от тръни-лозе, от плевели-пшеница, от враг-приятел, от богохулник- богослов”.

Упоритият и жесток гонител на християните станал ”неуморим проповедник на Евангилието”. Неговата коренна промяна и ”обръщение към християнската вяра и новото си звание апостол Савел, запечатал с новото си име Павел”. Павел извършил пътешествия в много страни, където проповядвал Христовото учение и вяра в него; Арабия, Сирия, Кипър, Малоазийските области, в Македония-градовете Филипи, Солун, Бер, в Гърция- Атина и Коринт. На два пъти ходил до Рим. Наклеветен от юдеите  „че уж навсякъде учил против народа и закона юдейски”, той бил окован и подложен на побой и мъчения. Юдеите обявили Павел ”за опасен бунтовник и началник на назорейската секта”. Бил изпратен окован от Кесария в Рим. По пътя претърпял корабокрушение. Пристигнал в Рим ,където живял две години, проповядвайки отново идеите на Христа. След като бил освободен от оковите, Павел извършил последното си апостолско пътешествие в „ Азия, Крит, а според някои, дори и в Испания. Втори път го оковали и докарали в Рим.. Подложен е на разнообразни мъчения, които безропотно, стоически и със смирение  понасял.всички страдания..”Въпреки непрестанните огорчения и унижения, които великият апостол търпял, той срещал голямо уважение у всички свои съвременници, дори у невярващите и у своите гонители”. Християните с голяма загриженост пазели апостол Павел от враговете ,”за да не се лишат от едно такова велико светило”.

Св. Апостол Павел завършил своя земен път с мъченическа смърт на  на 29 юни 67 г. , заедно със св. Апостол Петър.(според някои синодални  източници, това станало една година след разпъването на св апостол Петър). За разлика от апостол Петър, който като другоземец бил разпънат на кръст, което се смятало за позорно наказание у езичниците, Павел  като римски гражданин ”бил посечен с меч”.

Апостол Павел написал 14 послания, съдържащи правила за вярата и живота, които според Йоан Златоуст, „ограждат вселенската църква като стена  построена от диамант”. Това са следните послания; „едно до римляните, две до коринтяните, две до Тимотей, едно до Тит, едно до Филимон, и едно до евреите, едно до  галатяни, едно до Ефесяни, едно до филипийци, едно до колосяни, две до солуняни”

Йоан Златоуст заявява; „Удивлявам се на Рим, не на множеството злато, не на мраморните колони, не на другите  негови украшения, но на тия стълбове на църквата !” (Апостолите Петър и Павел)               

image

            Този хубав летен християнски празник в чест на светите апостоли Петър и Павел се празнува, съответно на 29 юли, Петровден, и на 30 юни неканоночно - свети Павел (Павльовден).

Съгласно традициите на българската православна църква, тези празници се предшестват от Петрови Заговезни, които продължават две седмици.

В преданията и песните на българския християнски народ апостолите Петър и Павел се показват като братя близнаци. Понякога се представят и със сестра - например в Троянския и Тетевенския край това е св. Елена, в Софийско и Годечко - "Сърдита" или "Огнена" Мария. Според народното поверие Петър е по-малкият и по-добър брат. Павел, за разлика от Петър, е винаги сърдит и не разрешава да се работи на неговия празник. А ако някой работи, св. Павел пуска огън и жупел от небето, прави пожари, със светкавици и гръмотевици запалва снопите.

Според народната традиция на Петровден се принася жертвено животно - коли се "петровско пиле", с което се извършва отгояване от двуседмичния пост. Сутринта жените носят в черквата колак и "петровки" ябълки и раздават за здраве. Според поверието майките, които имат починали деца, не бива да ядат ябълки до Петровден. В деня на празника те раздават осветените ябълки на близки и съседи с вярата, че на оня свят децата им ще има какво да ядат. Раздаването на ябълки в памет на починалите деца е в пряка връзка с християнската народна представа за райската градина. Вярва се, че под райското дърво във вид на мушици и пчели кръжат душите на починалите деца...

Според народните представи св. Петър е благ старец, с бели вежди и коси. Той държи ключовете на райските порти и определя коя душа е праведна и коя не е и е "главен съдия на човешките грехове". Според митологията св. Петър е показан като райски ключар. Така той е представен и в народните песни: „Седнал Господ да почине, да почине и света да дели.Дял се падна на светаго Петра, падна му се райските ключове, да стои на райските порти, да отключва и пак да заключва...” На празника се приготвя и т.нар. бял мъж от бяло прясно сирене, което се пържи в тиган, заедно с брашно.

Съгласно християнския календар на Петровден празнуват хората с имена; Петър (означава –камък скала), Камен, Кремена, Петрана, Петранка, Петьо, Пепа, Петя, Пенчо, Пецо, Пенка, Павел (означава-малък), Павлин, Павлина, Павлета, Полина, Пейо.

 

 Забелевка; 1. Материалът е подготвен като са ползвани на книжен носител синодални низточници, и източници от богатата българска съкровищница на народно творчество, обреди, обичаи, ритуали, песни.

                     2. Текстове по темата за Петровден са подготвени и публикувани от моя скромна милост въ вестник „Дума”

                         а) Под заглавие „В българските предания апостолите Петър и Павел са близнаци със сестра „сърдитата” или” огнената” Мария, бр.142/24 юни 2010 г

                         б) Под заглавие ”Когато дойде Петровден” бр.145/28.06.2011г.

 

 

 

                                                      Подготвил; д-р  Богомил Великов Колев

                 




Гласувай:
3



1. georgealall - Мислех да напиша тема, гледам изпреварил си ме
29.06.2012 10:09
сега по същината - няма да обяснявам неща дето ги пише в библия - че Св.петър бил един отримата любими ученик на Исус (другите двама са Йоан и АНдрей), че се отказаз от него преди да пропеят петлите, че ИСус му рекъл "бъди скалата на която ще сложа църквата си" и "пази агънцаат ми" и пр и пр. тов го пише в Библията, който исак ще го прочете.
Какво е по-интересното за Петър - тъй като основнаат част от сподвижниците на ИСус са разни необразавани рибари и лихвари, и то -юдеи ет дълог време държат всеки приел неговото учение да се обрязва. С идването си Павел приема, че кръщението замества обрязването. Срещу него скача попозицията на по-старите апостоли начело с Йоан Богослов "кой си ти, някакъв си нов апостол, довчера ни гонеше с римляните,а днеска акъл ни даваш". И всичок е щяло да свърши дотук ако петър не се е намесил на страната на Павел "знаете че съм любимият ученик на Христа, аз казвам че той правият, а не вие - точка." Ей така горе долу е протекъл съборът. На него Петър и павел успяват да се наложат на опозиционната фракция и кръщението замества обрезанието. ОТтук нататък хриситянството загубав чисто юдейската си риторика и зопчава да се разпространява в неюдейски земи - рим, Гърция, даже и в Африка и Армения, достига до русия и Индия... Нека си предсатвим за момент, че бе станало обратното, че Йоан Богослов се бе наложил над Павел, а Петър си бе замъчал - обрязването щеше да остане наред с кръщението и християнството в тогавашния му вид едва ли щеше да излезе извън земите на Юдея, Палестина и Самария.Всъщност именно петър и павел късат пъпната връв на учението и променят тоталон неговаат изначалан догма, те правят първаат крачак към неговото широко разпространение - и към неговото институционализиране. В противен случай Християнството щеше да бъде една секта, едно затворено учение като Талмуда или Кабалата.
не мога сега да кажа точна дата, но трябва да проверя, кога ставаше голямото събиране (около 1 век но преди вселенския събор).
цитирай
2. georgealall - Още нещо....
29.06.2012 10:11
В народния календар Петър и павел са двама братя и петър е по-големия. В църковнияПетър се чества на 29 юни, а павел - на 30.
на тях двамата се падат най-важните мисии - да разпространят хриситянството в сърцето на империята Рим и Гърция. Гледали сте надявам се Омар шариф, като апостол петър, когато разбира от господ, че задачата му е да умре, за да укрепи духа на останалите. При католиците е много почитан. Умира с главата надолу.като научава, че ще го разпнат обвява, че е недостоен да умре като Христа и сам помолил да го обърнат кръсат, което е адсик мъчително защото кръвта ти слиза в главата. неговият кръст и кръста на св. Андрей са много особени - хе приличат на тоиз на Христос, хем се различават.
цитирай
3. bogomil - Благодаря на georgealall за интересния коментар
29.06.2012 17:02
Уважаеми г-н georgealall,
Благодаря ви за проявения интерес към представения постинг. Целта на постинга е да се представи най-същественото за двамата апостоли-разпространители на Христовото учение и как е отразен в най-общия смисъл на думата тяхното житие в народното тбворчество, какви са българските традиции, обичаи, ритуали свързани с празника Петровден. Акцентът е показан още в началото на постинга, т.е как съгласно синодалните източници, в апостол Петър, църквата видяла образа „на един отрекъл се от Христа и след това покаял се, а апостол Павел- образ на един, който се противил на Господа и след това повярвал в него”. Този момент има и съвременно актуално значение, защото показва как със силата, убедителността и истинността на словото се привличат обикновени хора и се създава вяра в определени идеи, и стават народни трибуни разпространяващи и пропагандиращи добродетели, правила, гаранция за оцеляване и просперитет на народ и отечество. И най- великият българин на всички времена Апостола Лешски е казал, че човек без вяра не може да живее повече от три дни. Гледайки в бъдшещето смисълът и акцентът на постинга е може ли днес да се раждат истински родолюбци,готови да се принесат в жертва в името на една идея, на една кауза, от полза на хората, на човечеството, на народ и отечество.!? Може ли и хора сгрешили в житейския си път, но навреме осъзнали грешките да се покаят за грешките си и си със силата на словото и вярата в една възвишена идея да се обърнат като посветят своя живот на определена кауза и високоблагородна мисия, да станат пропагандатори и борци за добродетели и да се жертват за тези идеите !? Ясно е показано, че някои части от писаното го има и библията, в евангелията на различни апостоли. Ние, родените около 2000 години след Христа не можем по друг начин да знаем какво е било преди нас, ако не ползваме различни източници. Ясно е показано, че са ползвани както синодални източници, така и източници от богатата българска съкровищница за народно творчество, фолкор, обреди, ритуали-традиции които се позабравят от съвременното поколение. А имено опирайки се на тези традиции нашият народ български е оцелял сред превратностите на историята.
Безспорно за апостолите Петър и Павел може да се пише много и е писано. Не може всичко, включително и несъществените подробности да бъдат показни в един кратък постинг. Рискува се постинга да стане тромав, отегчителен. Нищо не пречи да отразите вашето мнение във ваш постинг. Aз ви благодаря за изказаното мнение.

с поздрав, уважение и най-добри пожелания www.bogomil.blog.bg
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogomil
Категория: Други
Прочетен: 2027117
Постинги: 452
Коментари: 1153
Гласове: 1970
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031