Постинг
23.05.2012 12:40 -
24 Май -национален празник на Република Българи
Автор: bogomil
Категория: История
Прочетен: 1868 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.05.2012 13:26
Прочетен: 1868 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 23.05.2012 13:26
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА БЪЛГАРСКАТА ПРОСВЕТА И КУЛТУРА
И НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ
СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ-ВЕЛИК БЪЛГАРСКИ КНИЖОВНИК, УЧЕНИК И ВЕРЕН ПОСЛЕДОВАТЕЛ НА СЪЗДАТЕЛИТЕ НА АЗБУКАТА, С КОЯТО ДНЕС ПИШЕМ И ГОВОРИМ
http://www.youtube.com/watch?v=ISlDxSWr7WM&feature=related
Името и делото на този велик български книжовник са преминали през вековете и са достигнали до нас със силата на неувяхващата и блестяща слава. Образът му е покрит със сиянието и ореола на светец. Този велик български, книжовник, учител и ученик на братята св.св. Кирил и Методий се е утвърдил със своето дело, превърнало се в неизчерпаем извор на кристално чисти и висши добродетели, в неподправен и затрогващ патриотизъм. Със своята велика книжовна и духовна мощ Климент Охридски е бил и си остава действен народен будител.
Според източници, биографичните данни, особено след пристигането му в България, са твърде оскъдни. За него се съди по делата му, които остават вечно живи. Роден е около 840 г. в Югозападна България. По-късно сам се определя като българин.
През 862 г. Великоморавския княз Ростислав потърсил помощ от Византийската империя за отпор на немското духовенство, чиято дейност била съпроводена с активна немска колонизация, сериозно заплашваща независимостта на Великоморавия. Знае се, че Византийския император Михаил III натоварва братята Кирил и Методий да подпомогнат моравците в борбата им с латино-немското духовенство, като приспособят направените от тях преводи от гръцки (византийски) на старобългарски с оглед нуждите на славянското тамошно население. Заедно с тях за Великоморавия заминава и група техни ученци, между които са Климент и Наум. Според някои източници с тях вероятно са били Сава, Ангеларий и Константин. С това се слага началото на разпространението на славянската писменост, създадена от Кирил през 855 г. Кирил и Методий с учениците им били посрещнати с големи почести от княз Ростислав. През периода 863-867г. учители и ученици въвеждат славянската писменост и богослужебен език във Великоморавия. Там те водят борба с езичници и римокатолически духовници. Превеждат богослужебни книги на славянски език. Климент придружава своите учители и в Панония, Венеция и Рим. Тук през 868 година Климент и Наум са ръкоположени за свещенници. След смъртта на Кирил (869), Климент придружава Методий от Рим до Панония и Великоморавия. В периода 860-882г. Методий се отдава на много активна книжовна дейност в резиденцията си в град Велеград, столица на Великоморавия. Тук Климент, заедно с Горазд оказва дейна помощ на Методий. След смъртта на Методий (април 885 г.) борбата за архиепископския престол на Великоморавия, на който Методий поставил Горaзд, се разгоряла със страшна сила. Климент и Горазд застанали начело на борбата против немското католическо духовенство в Панония и Великоморавия. През ноември 885 г. новоизбраният папа Стефан V забранява да се служи и да се проповядва на славянски език във Вликоморавия и Панония. През декември същата година е „Божия съд” над методиевите ученици. Следва разгром на славянската църква и писменост във Великоморавия и Панония. Методиевите ученици Климент, Горазд, Наум, Сава. и Ангеларий са били оковани във вериги, хвърлени в затвора и подложени на изтезания. По-младите са продадени като роби във Венеция. Горазд, според някои източници, вероятно е бил убит. След смъртта на Горазд, Климент се изявява като ръководна фигура сред учениците на Кирил и Методий. През зимата на 865-866г .Климент, Нум, Ангеларий и други ученици били изведени от Велеград, съблечени голи, заплашени с убийство и през април 886 прогонени от Великоморавия.
От Белград, с помощта на военния наместник на българския владетел, Климент заедно с Наум, Сава и Ангеларий се озовава в България. На 6 май 886 те пристигат в Плиска. Княз Борис ги посреща много радушно с почести.и им осигурява много добри условия за книжовна дейност. Климент бил изпратен в Югозападните земи на тогавашната българска държава за учител на славянското население в главния град на областта Кутмичевица -Девол. За 7 години в периода 886-893 г Климент обучава 3500 ученици, урежда училища, църкви и манастири, подготвя учители, духовници и книжовници. Установява се в Охрид. От тук произлиза името му Охридски будител (Има някои сведения за открита във Ватиканската библиотека „най-стара славянска книга, съгласно която в гръцки кодекс 2492 е намерено сведение за епископското седалище на Климент във Велеград, сега Берат в Албания от 906 го 916 г., който тогава е бил в провинция Западна България”. Оказва се, че св. Климент никога „не е имал титлата Охридски епископ или архиепископ, а е бил Велички епископ”, от което следва че „той е създал своя школа в Девол и Велица, провинция Западна България и е известен като Охридски чудотворец, тъй като е погребан в Охрид”. Независимо от тези сведения, Климент е останал в народната памет достигнала до наши дни като Охридски. Освен това по-важно е не как се титулува, а какво е оставил след себе си)
През 887-893г. Климент развива много активна културно-просветна дейност в Западна България. Тук съгласдно източници създава прочутата Охридска школа, която излъчила голям брой книжовници. През 890 г. Климент създава кирилицата, която е много по-опростена от глаголицата. През 893 г. е провъзгласен за пръв архиепископ на български език в областите Драгувития - северно от Солун и Великия - в западните Родопи, поради което му била присвоена и титлата Велики. Наум е назначен на неговото място като помощник и учител в Кутмичевица. Започва замяната на глаголицата с кирилица. В 900 г. Климент изгражда манастира „Св. Пантелеимон” в Охрид . Според някои източници към манастира ”Св.Пантелеймон” в Охрид основава първата болница по българските земи. Този манастир бил построен от Климент (наред с други манастири и църкви), с щедрата подкрепа и покровителство на княз Борис Той става център на неговата дейност и книжовна школа. В периода 900-910 г. Климент се отдава на сериозна и усилена книжовна деиност, Създава много оригинални произведения: похвални слова и поучения, химни и песнопения.
На 7 май 907 г в манастира ”Св. Пантелеймон” край Преслав умира княз Борис-Михаил – Покръстителят. През 915 г вече много остарял и твърде изтощен от работа Климент моли цар Симеон (Велики) в Преслав да го освободи от службата му в епископията в която действувал, но царят не се съгласил с думите ”оттеглянето, мисля е позволено на недостойните, а ти си по- горе от всяко достойнство”. Климент склонил и се върнал на епископския си пост, но се разболял. Преди смъртта си разделил всичкото си имущество, подарено му от цар Симеон на две: едната част - на епископията, а другта - на манастира ”Св.Пантелеймон”. На 27 юли 916 г., епископ Климент Охридски умира в този манастир. Бил погребан в предната част на манастира.. Неговите мощи са били пазени тук до началото на ХV век. След това са били преместени в Охридската църква ”Св.Богородица Перивлепта”, която впоследствие била преименувана на ”Св. Климeнт”. 
Храм паметникът "Свети Панаталеймон" в Охрид Свети Климент Охридски оставя за потомствата едно велико и безсмъртно дело, което вече 1170 години продължава да живее и подържа темелите на духовността от златния век на българската държава, преминала през вековете и, устояла на предизвикателствата и повратностите на историята. Според източници, неговото книжовно дело е изключително голямо по обем и по значение. Той е един от първите творци на славяно-българска литература. Превежда Цветния Триод. Изказват се предположения, че той е автор на около 75 поучителни и похвални слова и на 200 пространни жития на Кирил и Методий. (между които е известната ”Похвала за Кирил Философ”).. Той е един от инициаторите за създаването на кирилицата, като по-опростен вариянт на глаголицата. Някои съвремени учени даже смятат, че той е създал кирилицата. Съчиненията му получили голямо разпространение във всички славянски страни: Русия, Сърбия и Румъния. На св. Климент се приписват заслугите за създаването на Охридската школа, като средище за организирана просветна и книжожна дейност в Югозападните предели на средно вековната Българска държава с център Охридска област. Многоброините негови ученици от тази школа продължават делото на своя учител.. Организира богослужение на български език. Тои е първит български епископ. Признателното потомство е нарекло на ненеговото име първото висше учебно заведение, открито у нас след Освобождението от османско владичество (1878 год. ) - Софийският университет. Името му носят и Университетското издателство в София, а доскоро и духовната академия, както много улици и др. книжовни институции в страната. Забележка. 1. Материалът е обработен и подготвени като са използувани различни литературни и исторически източнци и проучвания на книжен носител.
2. Текстът на този постинг е публикуван, заедно с текста на предишния постинг за св. братя равноапостоли Кирил и Методий във вестник "България" издаван в Чикаго за българите в САЩ, бр.18,19/2012г
Подготвил д-р Богомил Великов Колев
И НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ
СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ-ВЕЛИК БЪЛГАРСКИ КНИЖОВНИК, УЧЕНИК И ВЕРЕН ПОСЛЕДОВАТЕЛ НА СЪЗДАТЕЛИТЕ НА АЗБУКАТА, С КОЯТО ДНЕС ПИШЕМ И ГОВОРИМ
http://www.youtube.com/watch?v=ISlDxSWr7WM&feature=related
Името и делото на този велик български книжовник са преминали през вековете и са достигнали до нас със силата на неувяхващата и блестяща слава. Образът му е покрит със сиянието и ореола на светец. Този велик български, книжовник, учител и ученик на братята св.св. Кирил и Методий се е утвърдил със своето дело, превърнало се в неизчерпаем извор на кристално чисти и висши добродетели, в неподправен и затрогващ патриотизъм. Със своята велика книжовна и духовна мощ Климент Охридски е бил и си остава действен народен будител.
Според източници, биографичните данни, особено след пристигането му в България, са твърде оскъдни. За него се съди по делата му, които остават вечно живи. Роден е около 840 г. в Югозападна България. По-късно сам се определя като българин.
През 862 г. Великоморавския княз Ростислав потърсил помощ от Византийската империя за отпор на немското духовенство, чиято дейност била съпроводена с активна немска колонизация, сериозно заплашваща независимостта на Великоморавия. Знае се, че Византийския император Михаил III натоварва братята Кирил и Методий да подпомогнат моравците в борбата им с латино-немското духовенство, като приспособят направените от тях преводи от гръцки (византийски) на старобългарски с оглед нуждите на славянското тамошно население. Заедно с тях за Великоморавия заминава и група техни ученци, между които са Климент и Наум. Според някои източници с тях вероятно са били Сава, Ангеларий и Константин. С това се слага началото на разпространението на славянската писменост, създадена от Кирил през 855 г. Кирил и Методий с учениците им били посрещнати с големи почести от княз Ростислав. През периода 863-867г. учители и ученици въвеждат славянската писменост и богослужебен език във Великоморавия. Там те водят борба с езичници и римокатолически духовници. Превеждат богослужебни книги на славянски език. Климент придружава своите учители и в Панония, Венеция и Рим. Тук през 868 година Климент и Наум са ръкоположени за свещенници. След смъртта на Кирил (869), Климент придружава Методий от Рим до Панония и Великоморавия. В периода 860-882г. Методий се отдава на много активна книжовна дейност в резиденцията си в град Велеград, столица на Великоморавия. Тук Климент, заедно с Горазд оказва дейна помощ на Методий. След смъртта на Методий (април 885 г.) борбата за архиепископския престол на Великоморавия, на който Методий поставил Горaзд, се разгоряла със страшна сила. Климент и Горазд застанали начело на борбата против немското католическо духовенство в Панония и Великоморавия. През ноември 885 г. новоизбраният папа Стефан V забранява да се служи и да се проповядва на славянски език във Вликоморавия и Панония. През декември същата година е „Божия съд” над методиевите ученици. Следва разгром на славянската църква и писменост във Великоморавия и Панония. Методиевите ученици Климент, Горазд, Наум, Сава. и Ангеларий са били оковани във вериги, хвърлени в затвора и подложени на изтезания. По-младите са продадени като роби във Венеция. Горазд, според някои източници, вероятно е бил убит. След смъртта на Горазд, Климент се изявява като ръководна фигура сред учениците на Кирил и Методий. През зимата на 865-866г .Климент, Нум, Ангеларий и други ученици били изведени от Велеград, съблечени голи, заплашени с убийство и през април 886 прогонени от Великоморавия.
От Белград, с помощта на военния наместник на българския владетел, Климент заедно с Наум, Сава и Ангеларий се озовава в България. На 6 май 886 те пристигат в Плиска. Княз Борис ги посреща много радушно с почести.и им осигурява много добри условия за книжовна дейност. Климент бил изпратен в Югозападните земи на тогавашната българска държава за учител на славянското население в главния град на областта Кутмичевица -Девол. За 7 години в периода 886-893 г Климент обучава 3500 ученици, урежда училища, църкви и манастири, подготвя учители, духовници и книжовници. Установява се в Охрид. От тук произлиза името му Охридски будител (Има някои сведения за открита във Ватиканската библиотека „най-стара славянска книга, съгласно която в гръцки кодекс 2492 е намерено сведение за епископското седалище на Климент във Велеград, сега Берат в Албания от 906 го 916 г., който тогава е бил в провинция Западна България”. Оказва се, че св. Климент никога „не е имал титлата Охридски епископ или архиепископ, а е бил Велички епископ”, от което следва че „той е създал своя школа в Девол и Велица, провинция Западна България и е известен като Охридски чудотворец, тъй като е погребан в Охрид”. Независимо от тези сведения, Климент е останал в народната памет достигнала до наши дни като Охридски. Освен това по-важно е не как се титулува, а какво е оставил след себе си)
През 887-893г. Климент развива много активна културно-просветна дейност в Западна България. Тук съгласдно източници създава прочутата Охридска школа, която излъчила голям брой книжовници. През 890 г. Климент създава кирилицата, която е много по-опростена от глаголицата. През 893 г. е провъзгласен за пръв архиепископ на български език в областите Драгувития - северно от Солун и Великия - в западните Родопи, поради което му била присвоена и титлата Велики. Наум е назначен на неговото място като помощник и учител в Кутмичевица. Започва замяната на глаголицата с кирилица. В 900 г. Климент изгражда манастира „Св. Пантелеимон” в Охрид . Според някои източници към манастира ”Св.Пантелеймон” в Охрид основава първата болница по българските земи. Този манастир бил построен от Климент (наред с други манастири и църкви), с щедрата подкрепа и покровителство на княз Борис Той става център на неговата дейност и книжовна школа. В периода 900-910 г. Климент се отдава на сериозна и усилена книжовна деиност, Създава много оригинални произведения: похвални слова и поучения, химни и песнопения.
На 7 май 907 г в манастира ”Св. Пантелеймон” край Преслав умира княз Борис-Михаил – Покръстителят. През 915 г вече много остарял и твърде изтощен от работа Климент моли цар Симеон (Велики) в Преслав да го освободи от службата му в епископията в която действувал, но царят не се съгласил с думите ”оттеглянето, мисля е позволено на недостойните, а ти си по- горе от всяко достойнство”. Климент склонил и се върнал на епископския си пост, но се разболял. Преди смъртта си разделил всичкото си имущество, подарено му от цар Симеон на две: едната част - на епископията, а другта - на манастира ”Св.Пантелеймон”. На 27 юли 916 г., епископ Климент Охридски умира в този манастир. Бил погребан в предната част на манастира.. Неговите мощи са били пазени тук до началото на ХV век. След това са били преместени в Охридската църква ”Св.Богородица Перивлепта”, която впоследствие била преименувана на ”Св. Климeнт”. Храм паметникът "Свети Панаталеймон" в Охрид Свети Климент Охридски оставя за потомствата едно велико и безсмъртно дело, което вече 1170 години продължава да живее и подържа темелите на духовността от златния век на българската държава, преминала през вековете и, устояла на предизвикателствата и повратностите на историята. Според източници, неговото книжовно дело е изключително голямо по обем и по значение. Той е един от първите творци на славяно-българска литература. Превежда Цветния Триод. Изказват се предположения, че той е автор на около 75 поучителни и похвални слова и на 200 пространни жития на Кирил и Методий. (между които е известната ”Похвала за Кирил Философ”).. Той е един от инициаторите за създаването на кирилицата, като по-опростен вариянт на глаголицата. Някои съвремени учени даже смятат, че той е създал кирилицата. Съчиненията му получили голямо разпространение във всички славянски страни: Русия, Сърбия и Румъния. На св. Климент се приписват заслугите за създаването на Охридската школа, като средище за организирана просветна и книжожна дейност в Югозападните предели на средно вековната Българска държава с център Охридска област. Многоброините негови ученици от тази школа продължават делото на своя учител.. Организира богослужение на български език. Тои е първит български епископ. Признателното потомство е нарекло на ненеговото име първото висше учебно заведение, открито у нас след Освобождението от османско владичество (1878 год. ) - Софийският университет. Името му носят и Университетското издателство в София, а доскоро и духовната академия, както много улици и др. книжовни институции в страната. Забележка. 1. Материалът е обработен и подготвени като са използувани различни литературни и исторически източнци и проучвания на книжен носител.
2. Текстът на този постинг е публикуван, заедно с текста на предишния постинг за св. братя равноапостоли Кирил и Методий във вестник "България" издаван в Чикаго за българите в САЩ, бр.18,19/2012г
Подготвил д-р Богомил Великов Колев
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
