Постинг
10.05.2012 13:32 -
11 Май - Денят на св.св. Кирил и Методий
11 МАЙ-ДЕН НА СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ
Съгласно източници, в началото Църквата празнувала поотделно паметта на всеки един от двамата братя равноапостоли в деня на смъртта им; 14 февруари-на Св.Кирил, 6 април-на Методий. В предвид на това, че те били родни братя и тяхното книжовно и народополезно дело ги обединява в едно, то в славянските църкви се появила идеята и желанието отбелязването на тяхната памет да бъде обединена в един ден. Най-напред това станало действителност, като честването на двамата братя се отбелязвало в деня на смъртта на Методий - 6 април. В пролога на Станислав от 1330 година в проложно житие се съобщава; ”И се празнува тяхната памет на 6 април, и църквите много празнуват в деня тяхната памет”.
Изказва се предположение в източниците, че поради Великия пост, тъй като църковният устав забранява тържествено да се чества паметта на светите апостоли, съща така от „Дълбока древност са избрали 11 ти май (по стар стил)” като подходящ за случая ден. В един от паметниците на старобългарската писменост от ХII век ”Сборникът на московския „Успенски събор”, паметта и житията на двамата книжовни братя Кирил и Методий се празнува в този ден – 11 май.
Съобщава се, че така се е почитала паметта на светите братя равноапостоли до нашествието на татарите и турците върху православните славянски страни. След това установената традиция в това събитие изпаднала в забрава. То било възстановено под влияние на славянофилите в Русия, към средата на ХIХ век. Тогава във връзка с отбелязването на хиляда годишнината на моравската мисия на светите братя Кирил и Методий, Светият Всерусийски Синод, взел следното решение; ”За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г., 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий”.
По този начин честването на денят на светите равноапостоли се разпространило в земите на всички православни славянски народи.
У нас паметта и великото дело на двамата братя започва да се чества в епохата на Великото българско Възраждане, когато след ”История славянобългарска” на Паисий Хилендарски започва събуждането на българския народ от дълбокия сън и мрак на османското владичество и осъзнаването му като народ и нация. Това става през XIX век (1858 г.), когато започва много активна борба на двата значими фронта в борбата за национално политическо освобождение; борба за образовавание и просвета, чрез създаване на светски училища и читалища в земите български и борба срещу гръцкото духовенство за създаване на самостоятелна и независима българска църква.
Забележка; Материалът е подготвен като са ползвани от книжен носител синодални източници.
Подготвил. д-р Богомил Великов Колев
Съобщава се, че така се е почитала паметта на светите братя равноапостоли до нашествието на татарите и турците върху православните славянски страни. След това установената традиция в това събитие изпаднала в забрава. То било възстановено под влияние на славянофилите в Русия, към средата на ХIХ век. Тогава във връзка с отбелязването на хиляда годишнината на моравската мисия на светите братя Кирил и Методий, Светият Всерусийски Синод, взел следното решение; ”За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г., 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий”.
По този начин честването на денят на светите равноапостоли се разпространило в земите на всички православни славянски народи.
У нас паметта и великото дело на двамата братя започва да се чества в епохата на Великото българско Възраждане, когато след ”История славянобългарска” на Паисий Хилендарски започва събуждането на българския народ от дълбокия сън и мрак на османското владичество и осъзнаването му като народ и нация. Това става през XIX век (1858 г.), когато започва много активна борба на двата значими фронта в борбата за национално политическо освобождение; борба за образовавание и просвета, чрез създаване на светски училища и читалища в земите български и борба срещу гръцкото духовенство за създаване на самостоятелна и независима българска църква.
Забележка; Материалът е подготвен като са ползвани от книжен носител синодални източници.
Подготвил. д-р Богомил Великов Колев Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
