Постинг
07.03.2012 08:40 -
140 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА АНГЕЛ КЪНЧЕВ
Автор: bogomil
Категория: История
Прочетен: 2226 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.03.2012 08:52
Прочетен: 2226 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 07.03.2012 08:52
АНГЕЛ КЪНЧЕВ - ГЕРОЙ И МЪЧЕНИК
(140 години от гибелтта му)
На 5 март 1872 г. сложи край на живота си кристално чистия родолюбец, вдъхновеният и пламенен революционер, Ангел Кънчев. Жертвайки се в името на свободата на своя народ, вярния, скромен и честен пръв помощник на Апостола Левски се превърна в мъченик и герой на национално освободителното движение през 19 век. Той се нареди между най-преданите на народното дело революционери от епохата на Великото българско възраждане, посветили своя живот и дело на отечеството и неговото освобождение от османско владичество. През настоящата година се навършват 140 години от неговата тргична гибел . Той е роден на 11 ноември 1850 г. в малкото занаятчийско градче Трявна. Тук преминава детството му в немотия и нищета. До десет годишна възраст малкият Ангел учи в родния си град. Баща му Кънчо Ангелов е бил участник в четата на дядо Никола. За да може да изхранва семейството си майстор Кънчо от ранна пролет до късна есен е бил принуден да ходи на гурбет. Недоимъка принуждава бедния зидар да напусне Трявна и през 1860 г. той със семйството си се преселва във важния административен център на Дунавския вилает, град Русе. Тук баща му успява да намери работа, около строежа на пристанището и първата ЖП линия в България Русе – Каспичан. По това време в Русе има десетки училища. Открива се и първата печатница. А. Кънчев постъпва в русенското класно училище, където работи известния възрожденец Драган Цанков. Той се изявяа като много упорит и прилежен ученик. Това забелязват неговите учители. Родолюбиви и будни русенски граждани го изпращат да учи на обществени разноски в Болградската гимназия. Тук той поглъща жадно знания за света, но мечтата му е да види отечеството си свободно.
През 1866-1867 г. Сърбия и Румъния се готвят за война с Турция. Започва формирането на втората българска легия. От всички краища на България в Белград пристигат будни патриотично настроени младежи. А. Кънчев е възхитен от успехите на Сърбия, която е свободна. Той посреща с въодушевление идеята за създаване на една южнославянска федерация. Революционният подем на Балканите го завладява и той пристига в Белград. Тук е елита на българската революционна емиграция: Л.Каравелов, В. Левски, Ив. Кършовски и др . В Белград А. Кънчев постъпва в „Артилерийската школа” и се подготвя за военен специалист на национално освободителното движение. Старателно изучава воените тактики и стратегии, както и тънкостите на артилерията. Тук написва пламенно възвание към българския народ ”Българине, юнашки сине, престани да бъдеш роб! ...Пробуди се и извикай юнашки: свобода! Земята ще отекне: свобода! Посвети се и извикай: правда и небето ще се отзове; правда, ше подскаже и затръби: народност! Хиляди юнаци ше се провикнат: народност!” Съгласно източници, ръководителят на школата в Белград, чехът Франъо Зак в личния си бележник е записал: ”Ангел Кънчев-българин-скромен, точен, изправен, много добро държане”. В школата той показва много добър успех и дисциплина. Като юнкер във военното училише А. Кънчев подържа връзка с Васил Левски , Христо Иванов (големия) и др. младежи, станали по-късно известни революционни дейци. Той подържа връзки и с известните наши революционери Г.С. Раковски, Л.Каравелов, В.Левски и др. Контактите му с тях спомагат за оформянето на неговите революционно демократични възгледи. В дома на Л.Каравелов често се събира българската революционна емиграция. А. Кънчев внимателно слушал този ”умен и начетен мъж”. Единствено той се осмелявал компетентно и аргументирано да спори с „кореспондента на руските вестници и владетеля на българското перо”. В столицата на Сърбия Кънчев установява контакти с прочутия войвода П.Хитов и се сприятелява с него. Едновремено с обучението си в ”Артилерийската школа” младият юнкер посещава и българската легия, където най-здрави и сърдечни връзки и приятелска дружба създава с любимеца на всички легисти - Васил Левски. Когато Левски заболява и го оперират, А. Кънчев е постоянен негов посетител. Очакваната война между Сърбия и Османската империя не избухнала. Османското правителство било ангажирано с потушаването на критското въстание през 1867 г. и не желаело да си влошава отношенията със Сърбия. През есента на 1867 г. новото правителство на И. Ристич също желаело помирение с Турция. В резултат втора българска легия станала ненужна на белградските власти. Когато сръбското правителство се споразумява с турците, участниците в легията се разбунтуват. Легията се разтурва. Легистите за втори път са излъгани и принудени да напуснат Сърбия. Възмутеният млад революционер А. Кънчев, вероятно под влияние на разговори с приятел си В. Левски, достига до извода, че в борбата за освобождение на отечеството от османското владичество, българският народ трябва да разчита преди всичко на себе си и на собствените си сили. Желанието му е да напусне военното училище и заедно с Левски да отиде в Българско и да се бори за свободата на поробения си народ. Рещителната намеса на прозорливия Апостол Левски обаче го принуждава да остане в училището. „Не трябва да напускаш академията - казва му Левски- защото нам в България и офицери ще ни трябват, без тях нищо неможем направи”. А .Кънчев остава още една година в Белград. На Димитровден 1869 г. го произвеждат кандидат подофицер, но през есента на същата година здравословното му състояние се влошава и той се принуждава да се прибере в Русе при близките си. По негова молба на 9 ноември 1869 г. той е отчислен от школата. А. Кънчев учи във военното училище почти три години. За времето си той получава твърде сериозна военна подготовка, която по-късно го прави много ценен специалист в национално освободителното движение. Докато А. Кънчев е в Белград да се учи, в България настъпват важни промени. Управляващият Дунавския вилает, известният турски управник реформаторът от т.н Мидхад паша провежда някои реформи с цел да възвърне величието на Османската империя и да стабилизира нейното положение, тъй като тя видимо е започнала да упада. Като прогресивен представител на тогавашното младотурско течение Мидхад паша добре разбира, че християнските народи в рамките на империята трупат неподозирани сили, които започват силно да клатят основите на османската власт. Умен и хитър като русенски валия пашата решава да използва българите. С цел постепенно да ги претопи и по такъв начин да обновява управленския апарат на империята, Мидхад паша решава да издигне по-способните от тях на държавни длъжности. По това време се появила голяма нужда от образовани специалисти за организирания през 1865 г. ”Намуне чифлик” (днес „Образцов чифлик”), намиращ се недалече от град Русе по посока за град Кубрат. По този повод със съдействието на благодетели А. Кънчев заминава да се учи в областното земеделско-индустриално училище в град „Табор”-Чехия. Неговият управител Чорапчиев изглежда се е надявал да превърнат бъдния християнин революционер във вярен турски чиновник.
Паметник на А. Кънчев, недалече от пристанището
в град Русе
Съгласно източници, в Табор А.Кънчев пристига през 1870 г. със закъснение. Независимо от това през първата учебна година той проявява голяма упоритост. С неговите даровити възможности се гордеят всички българи в училището. Взема с отличие двете полугодия и става първенец на випуска. Съученикът му от Табор, Симеон Златев ни съобщава твърде ласкави отзиви за него: „А. Кънчев правеше чест не само на нас българчетата в Таборското училище, но и на целия си народ, понеже от основаването си това училище за пръв път (а може би и за последен път) отбелязва в протоколите си подобен ученик с такива способности и такъв бърз и дълбок ум. Той беше момък с чиста и високо нравствена душа, беше....момък с добре сформиран чист характер на крайна честност , искреност и откровеност. Той никога никого не беше излъгал, в никой случай не приемаше да измами когото и да било и за каквото и да бъде, а дълбоко се отвръщаваше от другите си другари въобще, които лъжеха или мамеха даже и в съвсем невинни случаи” И в Табор А. Кънчев не престава да мисли за своето отечество В учебниците, които изучава не среща нищо за България, за нейната богата флора и фауна, за нейните подземни богатства. Засегната е националната му гордост. В едно от писмата си до Никола Обретенов от Табор той пише: „ България е богата и пребогата, но кой е написал и изнесъл пред света европейските нейни богатства. Кой е рекъл барем две словца за красното желязо, за красния мрамор що се намира в Рила, за богатата азиатска флора на южната страна на Балкана? Никой. Никой. Чия длъжност е да направи казаните работи? Дали на европейците или на нас. Трябва да ни е срам!”. Той не престава да се интересува за живота в своята страна. Редовно си пише с Н. Обретенов. От него получава органа на българската революцинна емиграция, вестник „Свобода”, от където следи за събитията в Българско. Поради трудностите от немотията той не дочаква завършването на учебната година и заминава за България. Сам А.Кънчев пише: ”Крайна нужда ме накара да се отбия в Белград и да потърся помощ, за да мога да си отида в Българско”. Той бърза да се прибере, за да се включи активно в народното дело, т. е в борбата на национално освободителното движение. Още с пристигането си в България А. Кънчев се включва заедно с Н.Обретенов, Т. Кърджиев и др. революционни дейци в активизиране дейността на читалището в град Русе. Веднага е поканен от вилаетскте власти, със заповед на Мидхад паша, да заеме длъжността управител на „Намине чифлик” (Образцов Чифлик). Някои негови биографи предполагат, че му е предлагано да стане областен управител по земеделието във вилаета. Величието на този скромен, честен и пламенен борец за свобода се проявява имено тук и в този момент. На негово място малко хора биха отстояли на такова примамливо и перспективно предложение за престижна и доходна работа. А. Кънчев отказва. Никой не е в състояние да подкупи този кристално чист и всеотдаен на народното дело родолюбец. Като представител на най-дълбоките низини от разоряващото се население в града и селото той не може да изневери на своя народ в борбата му за правда и национално освобождение. Той ясно съзнава, че вместо спокойствието и богатия живот, поема по пътя на революцията, борбата, новите лишения, трудности и опасности. Зад него остава високият примамлив и престижен пост. Пред него – трънливият път на борбата, която води до затвор-тъмница, заточение или до бесилка. Няма връщане назад. Нищо не е в състояние да го спре. Подобно на Т.Каблешков той се отказва от тихата перспективна за развитие и материално благополучие кариера и се хвърля в революционната борба с неподкупен младежки плам, с пълна жертвоготовност, нещо което малцина са склонни да направят. И го прави по един неповторим и достоен за възхищение начин. Неговият кратък живот на Апостол, в които той се отдава всеотдайно на делото на борбата за освобождение го извисява над много български революционери. Вдъхновеното му и пламенно слово достига до сърцата на поробения му народ, до селяните и занаятчиите. Христо Ботев пише: „После 1868г., апостолите като Левски и като А. Кънчев в късо време покориха България и цяла мрежа революционни комитети....” Съгласно източници, през септември 1871 г. А.Кънчев вече е в Ловеч- на първа бойна линия. Най-после мечтата му да се бори за освобождението на поробения си народ е реализирана. Макар да е съвсем млад А. Кънчев се намира на високопоставена работа в революционната организация, непосредствено до своя приятел от втората легия в Белград – до великия Апостол Левски, който е много доволен от първия си помошнк. За разлика от другия си помощник-необразования, себелюбив и самоволен и „сбъркан революционер” Димитър Общи, Апостола Левски с гордост говори за Ангел Кънчев като високообразован специалист, завършил военно училище и честен революционер, изцяло отдаден на народното освободително дело. Апостола е убеден, че като „умен човек” неговият млад сподвижник ще се справи с трудностите и след като се запознае с комитетската работа ще я върши безпогрешно. Действително в сянката на един титан на национално освободителното движение като Левски, А. Кънчев не може да се изяви с истинските си и пълни възможности, но той се показва със свой облик и надарен характер.Той внимателно наблюдава събитията, старателно и обмислено избира ходовете и действията си. Неговата висока култура и образвание му помагат за изграждането на свои кротерии по редица проблеми: Самият той пище: ”Аз като чиляк имам свободна воля и само тя може да заповядва на моите телесни части, на ума ми, езика ми, устата ми, ръцете ми !...” Още при първата си среща с него Левски заявява „Ангел Кънчев остава смел на нашата работа докрай” Съгласно източници през октомври 1871 г. Левски тръгва с двамата свои първи помощници А.Кънчев и Д. Общи на обиколка из Българско. Целта му е да ги запознае с характера на революционната работа и доколкото позволява конспиративната дейност да ги представи и свърже с бъдещите комитети. По време на обиколките в страната като високо образован и отлично подготвен във военно отношение А. Кънчев е много ценен на Апостола Левски, не само с изпълнението на другите задачи, но и с извършените от него пручвания на място с важните от военно отношение стратегически обекти, прави схеми и скици с цел да могат да бъдат използвани в будещото въоръжено въстание. .. След обиколката на Бъгария двамата революционери В.Левски и А.Кънчев се опознават и сближават още повече. Левски гласува огромно доверие на А. Кънчев и решава да го изпрати с мисия в Букурещ вместо него. И това съвсем не е случайна приумица. Като човек с рядко срещано „състематично образование”, Апостолът Левски имал намерение да възложи на А. Кънчев да го замества, а той да се отегли за известно време в Румъния, тъй като навсякъде е станал „явен”. За съжаление и за двамата кристално чисти патриоти обстоятелствата се развиват така, че те недочакват да видаят резултатите на своя народополезен свещен труд. Левски снабдява А. Кънчев с пълномощно и му възлага да докладва на Л. Каравелов всичко което знае за извършеното до момента по изграждането на вътрешната организация на революционните комитети и до каква степен населението е подготвено за въстание, както и да разбере какво е становището в Букурещ по хода на подготовката за революционна въоръжена борба.. Наложената карантина на съобщенията по река Дунав, обаче прави невъзможно преминаването на другия бряг и А. Кънчев се принуждва да се върне в Ловеч и там да чака завръщането на Левски от обиколката му в Южна България. ,През втората половина на януари 1872 г. Апостолът Левски пристига в Ловеч и на 22 януари отбелязва в бележника си, че дава пълномощно на първия си помощник А. Кънчев. Като му възлага самостоятелна работа Апостолът го изпраща да създаде революционни комитети в Разград и околията. Този интелигентен добре сложен и облечен младеж с умно и високо чело, с гъста черна брада и умно и високо чело със завладяващ поглед, придружен от члена на революционниякомитет в Разград Гани Чернев обикаля села и градове и с вдъхновено, убедително и пламенно слово пленява и увлича будната българска младеж за каузата на народното дело. Неговата агитация се разнася в много селища, между които са Арнауткъой (Пороище) и Казъл мурат (Благоево) Разградско, Шуменско и Търговишко., о ткъдето по-късно произлизат ботеви четници Съгласно източници това е единствената негова самостоятелна обиколка в България. Към края на февруари А. Кънчев заминава за Русе с намерение да отиде в Румъния, за да обсъди и договори подробностите по общото събрание на цялата революционна организация. При опита да премине без паспорт по време на граничната проверка на пристанището в Русе е задържан от Али ефенди. След безуспешен опит да се противопостави на преследващите го заптии и други лица от турската полиция, за да не попадне жив в ръцете на врага той се самоубива пред много граждани. Захари Стоянов, както сам отбелязва в своите ” Записки по български въстания” е бил очевидец на това трагично събитие приключило с хладнокръвна геройска постъпка, много подробно е описана от него: „Когато Ангел Кънчев се видя заобиколен от всяка страна, а именно; от дясната страна брегът на Дунава, от ляво водата. Отзаде му Али ефенди и заптиите с голи саби, отпреде тоже същото, той се спря за минута и с голяма бързина извади изпод външната си дреха един ревлвер, с който се обърна срещу заптиите .....Три до четири пъти цъкна с револвера си А. Кънчев подир тримата заптии, но нито един път неможа да гръмне.....Тогава той пристъпи няколко крачки напред .... и след като извика ”Да живее България” хвана с две ръце дръжката на револвера, студеното желязо на който захапа в пресъхналото си гърло .... Глухо изгърмявне ...... Тая дързостна постъпка на А. Кънчева, която на минута още се разпространи из целия град като мълния, порази мало и голямо”. Преследващите го заптии не могат да установят самоличността му. Не установяват нищо подозрително при извършения обиск на местопроизшествието. Умният и предвидлив, верен на клетвата и конспирацията революционер предварително е взел мерки, за да не навреди с нищо на революционната организация. Малко след това от към града се задава бащата на А. Кънчев, които горко оплаква скъпия си син На другия ден цялата русенска младеж масово присъства на погребението, като отдава последна заслужена почит на своя съгражданин. Турските власти недоумяват и са още повече изненадани от случката. Те все още не се досещат за онова, което се готви и ще избухне през април 1876 г. Вестта за самоубийството на А. Кънчев бързо се рапространява по цяло Българско. Като съобщава на революционните комитети за неговата смърт, окуражаваийки ги Левски заявява: ”Научилите сте чрез вестниците за А. Кънчев, че се е убил в Русчук и нищо не са намерили в него....Оствави името си безсмъртно”. На свой ред Л. Каравелов с голяма мъка пище във вестник ”Свобода „ : „Кънчев беше умен и образован момък, а освен това и горещ патриот”
И ако на 5 март 1872 г., обстоятелствата свързани с Али ефенди на русенското пристанище, не бяха станали причина за неговата саможертва, вероятно този превърнал се в мъченик и герой на свободата и правдата млад революционер щеше да се издигне много високо в революционния небосклон на Възрожденска България. Това не стана, но той влезе завинаги в пантеона на безсмъртните герои отдали целия си живот в името на свободата и правдата, за добруването на своя народ и отечество. С неговата трагична смърт българското национално освободитено движение и България губи един от най-преданите ръководители на национално освободителното движвние през втората половина на 19 век.
Признателните потомци от Русе са наименували русенския технически университет „Ангел Кънчев” като признание на пламенното революционно дело на своя любознателен и високообразован съгражданин. Домът на Ангел Кънчев в Русе е превърнат на музей.
. http://www.youtube.com/watch?v=WrL_SuXkvvw&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=7VqDW62yqB4&feature=related Забележка: Материалът е подготвен като са използвани исторически, литературни и други източници 0т книжен носител. Подготвил д-р Богомил Великов Колев Паметник на А.Кънчев недалече от пристанището в Русе
На 5 март 1872 г. сложи край на живота си кристално чистия родолюбец, вдъхновеният и пламенен революционер, Ангел Кънчев. Жертвайки се в името на свободата на своя народ, вярния, скромен и честен пръв помощник на Апостола Левски се превърна в мъченик и герой на национално освободителното движение през 19 век. Той се нареди между най-преданите на народното дело революционери от епохата на Великото българско възраждане, посветили своя живот и дело на отечеството и неговото освобождение от османско владичество. През настоящата година се навършват 140 години от неговата тргична гибел . Той е роден на 11 ноември 1850 г. в малкото занаятчийско градче Трявна. Тук преминава детството му в немотия и нищета. До десет годишна възраст малкият Ангел учи в родния си град. Баща му Кънчо Ангелов е бил участник в четата на дядо Никола. За да може да изхранва семейството си майстор Кънчо от ранна пролет до късна есен е бил принуден да ходи на гурбет. Недоимъка принуждава бедния зидар да напусне Трявна и през 1860 г. той със семйството си се преселва във важния административен център на Дунавския вилает, град Русе. Тук баща му успява да намери работа, около строежа на пристанището и първата ЖП линия в България Русе – Каспичан. По това време в Русе има десетки училища. Открива се и първата печатница. А. Кънчев постъпва в русенското класно училище, където работи известния възрожденец Драган Цанков. Той се изявяа като много упорит и прилежен ученик. Това забелязват неговите учители. Родолюбиви и будни русенски граждани го изпращат да учи на обществени разноски в Болградската гимназия. Тук той поглъща жадно знания за света, но мечтата му е да види отечеството си свободно.
През 1866-1867 г. Сърбия и Румъния се готвят за война с Турция. Започва формирането на втората българска легия. От всички краища на България в Белград пристигат будни патриотично настроени младежи. А. Кънчев е възхитен от успехите на Сърбия, която е свободна. Той посреща с въодушевление идеята за създаване на една южнославянска федерация. Революционният подем на Балканите го завладява и той пристига в Белград. Тук е елита на българската революционна емиграция: Л.Каравелов, В. Левски, Ив. Кършовски и др . В Белград А. Кънчев постъпва в „Артилерийската школа” и се подготвя за военен специалист на национално освободителното движение. Старателно изучава воените тактики и стратегии, както и тънкостите на артилерията. Тук написва пламенно възвание към българския народ ”Българине, юнашки сине, престани да бъдеш роб! ...Пробуди се и извикай юнашки: свобода! Земята ще отекне: свобода! Посвети се и извикай: правда и небето ще се отзове; правда, ше подскаже и затръби: народност! Хиляди юнаци ше се провикнат: народност!” Съгласно източници, ръководителят на школата в Белград, чехът Франъо Зак в личния си бележник е записал: ”Ангел Кънчев-българин-скромен, точен, изправен, много добро държане”. В школата той показва много добър успех и дисциплина. Като юнкер във военното училише А. Кънчев подържа връзка с Васил Левски , Христо Иванов (големия) и др. младежи, станали по-късно известни революционни дейци. Той подържа връзки и с известните наши революционери Г.С. Раковски, Л.Каравелов, В.Левски и др. Контактите му с тях спомагат за оформянето на неговите революционно демократични възгледи. В дома на Л.Каравелов често се събира българската революционна емиграция. А. Кънчев внимателно слушал този ”умен и начетен мъж”. Единствено той се осмелявал компетентно и аргументирано да спори с „кореспондента на руските вестници и владетеля на българското перо”. В столицата на Сърбия Кънчев установява контакти с прочутия войвода П.Хитов и се сприятелява с него. Едновремено с обучението си в ”Артилерийската школа” младият юнкер посещава и българската легия, където най-здрави и сърдечни връзки и приятелска дружба създава с любимеца на всички легисти - Васил Левски. Когато Левски заболява и го оперират, А. Кънчев е постоянен негов посетител. Очакваната война между Сърбия и Османската империя не избухнала. Османското правителство било ангажирано с потушаването на критското въстание през 1867 г. и не желаело да си влошава отношенията със Сърбия. През есента на 1867 г. новото правителство на И. Ристич също желаело помирение с Турция. В резултат втора българска легия станала ненужна на белградските власти. Когато сръбското правителство се споразумява с турците, участниците в легията се разбунтуват. Легията се разтурва. Легистите за втори път са излъгани и принудени да напуснат Сърбия. Възмутеният млад революционер А. Кънчев, вероятно под влияние на разговори с приятел си В. Левски, достига до извода, че в борбата за освобождение на отечеството от османското владичество, българският народ трябва да разчита преди всичко на себе си и на собствените си сили. Желанието му е да напусне военното училище и заедно с Левски да отиде в Българско и да се бори за свободата на поробения си народ. Рещителната намеса на прозорливия Апостол Левски обаче го принуждава да остане в училището. „Не трябва да напускаш академията - казва му Левски- защото нам в България и офицери ще ни трябват, без тях нищо неможем направи”. А .Кънчев остава още една година в Белград. На Димитровден 1869 г. го произвеждат кандидат подофицер, но през есента на същата година здравословното му състояние се влошава и той се принуждава да се прибере в Русе при близките си. По негова молба на 9 ноември 1869 г. той е отчислен от школата. А. Кънчев учи във военното училище почти три години. За времето си той получава твърде сериозна военна подготовка, която по-късно го прави много ценен специалист в национално освободителното движение. Докато А. Кънчев е в Белград да се учи, в България настъпват важни промени. Управляващият Дунавския вилает, известният турски управник реформаторът от т.н Мидхад паша провежда някои реформи с цел да възвърне величието на Османската империя и да стабилизира нейното положение, тъй като тя видимо е започнала да упада. Като прогресивен представител на тогавашното младотурско течение Мидхад паша добре разбира, че християнските народи в рамките на империята трупат неподозирани сили, които започват силно да клатят основите на османската власт. Умен и хитър като русенски валия пашата решава да използва българите. С цел постепенно да ги претопи и по такъв начин да обновява управленския апарат на империята, Мидхад паша решава да издигне по-способните от тях на държавни длъжности. По това време се появила голяма нужда от образовани специалисти за организирания през 1865 г. ”Намуне чифлик” (днес „Образцов чифлик”), намиращ се недалече от град Русе по посока за град Кубрат. По този повод със съдействието на благодетели А. Кънчев заминава да се учи в областното земеделско-индустриално училище в град „Табор”-Чехия. Неговият управител Чорапчиев изглежда се е надявал да превърнат бъдния християнин революционер във вярен турски чиновник.
Паметник на А. Кънчев, недалече от пристанището
в град Русе
Съгласно източници, в Табор А.Кънчев пристига през 1870 г. със закъснение. Независимо от това през първата учебна година той проявява голяма упоритост. С неговите даровити възможности се гордеят всички българи в училището. Взема с отличие двете полугодия и става първенец на випуска. Съученикът му от Табор, Симеон Златев ни съобщава твърде ласкави отзиви за него: „А. Кънчев правеше чест не само на нас българчетата в Таборското училище, но и на целия си народ, понеже от основаването си това училище за пръв път (а може би и за последен път) отбелязва в протоколите си подобен ученик с такива способности и такъв бърз и дълбок ум. Той беше момък с чиста и високо нравствена душа, беше....момък с добре сформиран чист характер на крайна честност , искреност и откровеност. Той никога никого не беше излъгал, в никой случай не приемаше да измами когото и да било и за каквото и да бъде, а дълбоко се отвръщаваше от другите си другари въобще, които лъжеха или мамеха даже и в съвсем невинни случаи” И в Табор А. Кънчев не престава да мисли за своето отечество В учебниците, които изучава не среща нищо за България, за нейната богата флора и фауна, за нейните подземни богатства. Засегната е националната му гордост. В едно от писмата си до Никола Обретенов от Табор той пише: „ България е богата и пребогата, но кой е написал и изнесъл пред света европейските нейни богатства. Кой е рекъл барем две словца за красното желязо, за красния мрамор що се намира в Рила, за богатата азиатска флора на южната страна на Балкана? Никой. Никой. Чия длъжност е да направи казаните работи? Дали на европейците или на нас. Трябва да ни е срам!”. Той не престава да се интересува за живота в своята страна. Редовно си пише с Н. Обретенов. От него получава органа на българската революцинна емиграция, вестник „Свобода”, от където следи за събитията в Българско. Поради трудностите от немотията той не дочаква завършването на учебната година и заминава за България. Сам А.Кънчев пише: ”Крайна нужда ме накара да се отбия в Белград и да потърся помощ, за да мога да си отида в Българско”. Той бърза да се прибере, за да се включи активно в народното дело, т. е в борбата на национално освободителното движение. Още с пристигането си в България А. Кънчев се включва заедно с Н.Обретенов, Т. Кърджиев и др. революционни дейци в активизиране дейността на читалището в град Русе. Веднага е поканен от вилаетскте власти, със заповед на Мидхад паша, да заеме длъжността управител на „Намине чифлик” (Образцов Чифлик). Някои негови биографи предполагат, че му е предлагано да стане областен управител по земеделието във вилаета. Величието на този скромен, честен и пламенен борец за свобода се проявява имено тук и в този момент. На негово място малко хора биха отстояли на такова примамливо и перспективно предложение за престижна и доходна работа. А. Кънчев отказва. Никой не е в състояние да подкупи този кристално чист и всеотдаен на народното дело родолюбец. Като представител на най-дълбоките низини от разоряващото се население в града и селото той не може да изневери на своя народ в борбата му за правда и национално освобождение. Той ясно съзнава, че вместо спокойствието и богатия живот, поема по пътя на революцията, борбата, новите лишения, трудности и опасности. Зад него остава високият примамлив и престижен пост. Пред него – трънливият път на борбата, която води до затвор-тъмница, заточение или до бесилка. Няма връщане назад. Нищо не е в състояние да го спре. Подобно на Т.Каблешков той се отказва от тихата перспективна за развитие и материално благополучие кариера и се хвърля в революционната борба с неподкупен младежки плам, с пълна жертвоготовност, нещо което малцина са склонни да направят. И го прави по един неповторим и достоен за възхищение начин. Неговият кратък живот на Апостол, в които той се отдава всеотдайно на делото на борбата за освобождение го извисява над много български революционери. Вдъхновеното му и пламенно слово достига до сърцата на поробения му народ, до селяните и занаятчиите. Христо Ботев пише: „После 1868г., апостолите като Левски и като А. Кънчев в късо време покориха България и цяла мрежа революционни комитети....” Съгласно източници, през септември 1871 г. А.Кънчев вече е в Ловеч- на първа бойна линия. Най-после мечтата му да се бори за освобождението на поробения си народ е реализирана. Макар да е съвсем млад А. Кънчев се намира на високопоставена работа в революционната организация, непосредствено до своя приятел от втората легия в Белград – до великия Апостол Левски, който е много доволен от първия си помошнк. За разлика от другия си помощник-необразования, себелюбив и самоволен и „сбъркан революционер” Димитър Общи, Апостола Левски с гордост говори за Ангел Кънчев като високообразован специалист, завършил военно училище и честен революционер, изцяло отдаден на народното освободително дело. Апостола е убеден, че като „умен човек” неговият млад сподвижник ще се справи с трудностите и след като се запознае с комитетската работа ще я върши безпогрешно. Действително в сянката на един титан на национално освободителното движение като Левски, А. Кънчев не може да се изяви с истинските си и пълни възможности, но той се показва със свой облик и надарен характер.Той внимателно наблюдава събитията, старателно и обмислено избира ходовете и действията си. Неговата висока култура и образвание му помагат за изграждането на свои кротерии по редица проблеми: Самият той пище: ”Аз като чиляк имам свободна воля и само тя може да заповядва на моите телесни части, на ума ми, езика ми, устата ми, ръцете ми !...” Още при първата си среща с него Левски заявява „Ангел Кънчев остава смел на нашата работа докрай” Съгласно източници през октомври 1871 г. Левски тръгва с двамата свои първи помощници А.Кънчев и Д. Общи на обиколка из Българско. Целта му е да ги запознае с характера на революционната работа и доколкото позволява конспиративната дейност да ги представи и свърже с бъдещите комитети. По време на обиколките в страната като високо образован и отлично подготвен във военно отношение А. Кънчев е много ценен на Апостола Левски, не само с изпълнението на другите задачи, но и с извършените от него пручвания на място с важните от военно отношение стратегически обекти, прави схеми и скици с цел да могат да бъдат използвани в будещото въоръжено въстание. .. След обиколката на Бъгария двамата революционери В.Левски и А.Кънчев се опознават и сближават още повече. Левски гласува огромно доверие на А. Кънчев и решава да го изпрати с мисия в Букурещ вместо него. И това съвсем не е случайна приумица. Като човек с рядко срещано „състематично образование”, Апостолът Левски имал намерение да възложи на А. Кънчев да го замества, а той да се отегли за известно време в Румъния, тъй като навсякъде е станал „явен”. За съжаление и за двамата кристално чисти патриоти обстоятелствата се развиват така, че те недочакват да видаят резултатите на своя народополезен свещен труд. Левски снабдява А. Кънчев с пълномощно и му възлага да докладва на Л. Каравелов всичко което знае за извършеното до момента по изграждането на вътрешната организация на революционните комитети и до каква степен населението е подготвено за въстание, както и да разбере какво е становището в Букурещ по хода на подготовката за революционна въоръжена борба.. Наложената карантина на съобщенията по река Дунав, обаче прави невъзможно преминаването на другия бряг и А. Кънчев се принуждва да се върне в Ловеч и там да чака завръщането на Левски от обиколката му в Южна България. ,През втората половина на януари 1872 г. Апостолът Левски пристига в Ловеч и на 22 януари отбелязва в бележника си, че дава пълномощно на първия си помощник А. Кънчев. Като му възлага самостоятелна работа Апостолът го изпраща да създаде революционни комитети в Разград и околията. Този интелигентен добре сложен и облечен младеж с умно и високо чело, с гъста черна брада и умно и високо чело със завладяващ поглед, придружен от члена на революционниякомитет в Разград Гани Чернев обикаля села и градове и с вдъхновено, убедително и пламенно слово пленява и увлича будната българска младеж за каузата на народното дело. Неговата агитация се разнася в много селища, между които са Арнауткъой (Пороище) и Казъл мурат (Благоево) Разградско, Шуменско и Търговишко., о ткъдето по-късно произлизат ботеви четници Съгласно източници това е единствената негова самостоятелна обиколка в България. Към края на февруари А. Кънчев заминава за Русе с намерение да отиде в Румъния, за да обсъди и договори подробностите по общото събрание на цялата революционна организация. При опита да премине без паспорт по време на граничната проверка на пристанището в Русе е задържан от Али ефенди. След безуспешен опит да се противопостави на преследващите го заптии и други лица от турската полиция, за да не попадне жив в ръцете на врага той се самоубива пред много граждани. Захари Стоянов, както сам отбелязва в своите ” Записки по български въстания” е бил очевидец на това трагично събитие приключило с хладнокръвна геройска постъпка, много подробно е описана от него: „Когато Ангел Кънчев се видя заобиколен от всяка страна, а именно; от дясната страна брегът на Дунава, от ляво водата. Отзаде му Али ефенди и заптиите с голи саби, отпреде тоже същото, той се спря за минута и с голяма бързина извади изпод външната си дреха един ревлвер, с който се обърна срещу заптиите .....Три до четири пъти цъкна с револвера си А. Кънчев подир тримата заптии, но нито един път неможа да гръмне.....Тогава той пристъпи няколко крачки напред .... и след като извика ”Да живее България” хвана с две ръце дръжката на револвера, студеното желязо на който захапа в пресъхналото си гърло .... Глухо изгърмявне ...... Тая дързостна постъпка на А. Кънчева, която на минута още се разпространи из целия град като мълния, порази мало и голямо”. Преследващите го заптии не могат да установят самоличността му. Не установяват нищо подозрително при извършения обиск на местопроизшествието. Умният и предвидлив, верен на клетвата и конспирацията революционер предварително е взел мерки, за да не навреди с нищо на революционната организация. Малко след това от към града се задава бащата на А. Кънчев, които горко оплаква скъпия си син На другия ден цялата русенска младеж масово присъства на погребението, като отдава последна заслужена почит на своя съгражданин. Турските власти недоумяват и са още повече изненадани от случката. Те все още не се досещат за онова, което се готви и ще избухне през април 1876 г. Вестта за самоубийството на А. Кънчев бързо се рапространява по цяло Българско. Като съобщава на революционните комитети за неговата смърт, окуражаваийки ги Левски заявява: ”Научилите сте чрез вестниците за А. Кънчев, че се е убил в Русчук и нищо не са намерили в него....Оствави името си безсмъртно”. На свой ред Л. Каравелов с голяма мъка пище във вестник ”Свобода „ : „Кънчев беше умен и образован момък, а освен това и горещ патриот”
| ВТУ "АНГЕЛ КЪНЧЕВ" , град РУСЕ | |
|
. http://www.youtube.com/watch?v=WrL_SuXkvvw&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=7VqDW62yqB4&feature=related Забележка: Материалът е подготвен като са използвани исторически, литературни и други източници 0т книжен носител. Подготвил д-р Богомил Великов Колев Паметник на А.Кънчев недалече от пристанището в Русе
US военен: Ние сме идиоти, Украйна е свъ...
26.04.2024 - Загубите на жива сила на ук...
ЮАР, КАТО ШАБЛОН ЗА БЪДЕШЕТО НА САЩ
26.04.2024 - Загубите на жива сила на ук...
ЮАР, КАТО ШАБЛОН ЗА БЪДЕШЕТО НА САЩ
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
