УЧИТЕЛЯТ ЛЕВСКИ              По-вече от век и половина в България съществува постоянен и непрекъснато засилващ се интерес към живота, революционните идеи и делото на най-великия българин (патриот и революционер) за всички времена - Апостола Васил Левски. Да се пише или говори за Левски е много трудно, защото в историческата литература автентичните документи за необикновената му биография са оскъдни и защото неговта личност е станала нравствена мярка за българина и безпрецедентен пример за човешко съвършенство и саможертва в името на свободата на своя народ и отечество. По неповторим начин той обобщава в себе си най-големите добродетели на българския национален характер и стана най-висш израз на революционните и човешки стремежи на българското общество през епохата на Великото възраждане. Всички поколения, от ония които са имали щастието да го познават лично и ония след неговата гибел, до наши дни са могли, могат и ще продължат да се възхищават и гордеят, че наша земя българска е родила и създала такъв титан на Човеколюбието и революцията. Неговото дело и приноси за революционно освободителните национални борби са крупно явление в историята на страната ни. Той се ражда, израства и действува в един период, в които българският народ трябва да реши два основни проблема: да извоюва своето политическо освобождение от османската империя и подкрепящите я външни сили, както и да ликвидира феодалните отношения в социално икономическия живот, проправяйки пътя към прогресивно развитие на страната.                   Деветнадесети век - векът на Великото Възраждане се характеризира с събуждането на българите от пет вековния мрак, т.е. с борба на три фронта; просветна дейност за създаване на български светски училища и читалиша, духовна дейност- борба за самостоятелна българска църква и борба за национално политическо освобождение от османското владичество. Животът и делото на Апостола са отдадени основно на национално освободителните политически борби на българите, но той не е подценявал взаимната обвързаност на националните движения и в отделни епизоди от своя живот е бил и духовник (дякон) и учител. Учителската му дейност, макар и за кратки периоди е почти непозната на широкото българско общество, а тя е свързана с гореизложеното. Съгласно източници, Левски е учителствал два пъти. Когато за пръв път посещава Добруджа, от март/април до октомври 1866 г. в началото той учителства в с. Еникъой (днес в Румъния), намиращо се на пътя към Тулча и с. Бабадак. Под прикритието на учителската си дейност дяконът се занимава активно не само с педагогическа, но и с обществено политическа дейност. Обучава учениците и младежите военно, подготвя ги за активна самозащита, както срещу непрекъснатите набези и кражби на черкезите, така и за бъдещата революционно-освободителна борба. Провежда занятия по гимнастически упражнения, стрелба, прескачане на ровове и плетове, надбягване и др. Устройва борби и състезания. Обикаля околните села, където привлича съмишленици. Преподавал наученото по методика от личното си обучение в Първа българска легия в Белград (1862), приспособена разбира се за ученици.             След разтурването на Първата българска легия в Белград, през 1864г. Апостола учителства в с.Войнягово, намиращо се недалече от родния му град Карлово. Не случайно в своята революционна дейност, Апостола се опира на духовници и учители, които стават негови съмишленици, верни сподвижници и помагачи. Той е имал особена голяма почит към просветната дейност, респ. към учителите и много е разчитал на тях .            Апостолът-учител в с. Войнягово  (из легенди и предания за Левски)             Било през пролетта на 1864 г. Макар че учебната година приближавала към своя край, учебни занятия в с. Вонягово (Карловско) не се водели. Нямало и училище, но пробуждащият се дух на българина изисквал да се отворят очите на децата към света за живот. За това   на Гергьовден с голяма тържественост бил назначен за учител Васил Левски. Той става строител и на училищната сграда.             В един навес, намиращ се в двора на черквата, се събрали учителят и неговите ученици. Независимо от мизерните и неподходящи за учебна дейност условия духът бил приповдигнат-величав. Дъхът на времето и желанието да сътворят нещо по-добро определяли делата; те правели кирпичи, дялали греди, изграждали стени, поправяли покрива. Когато новото училище станало готово, селяните смаяни и изненадани гледали и се възхищавали на новодошлия учител, на неговата енергичност, сръчност и умения на строител, и организатор на деца, да ги увлича за сътворяване на такова велико за времето си дело-като просветителското..             Взаимоспомагателният метод по който са водели занятията, осигурявал възможност да се обучават голям брой ученици. В час по четене учениците сядали в полукръг до стената, на която се закачвали таблиците за изучаване на букви и срички. Един от по-добрите и подготвени ученици заемал показалката, посочвал буквите или сричките, а останалите хорово ги произнасяли. Учителят бил един по всички предмети Той преподавал писане, смятане, История на България, землеописание на родната страна.... Разнообразието в часовете по физкултура било голямо; строева подготовкса, маршировка, бягане, преодоляване на препятствия...Тези занятия били свързани до известна степен с военната му подготовка, когато е бил слушател в първата българска легия в Белград. Не буди съмнение фактът, че той е подготвял бьдешите борци за освобождение на Отечеството. Когато имали час по пеене, към познатите песни учениците прибавяли и нови, още по мелодични и привлекателни, защото били поднасяни от един добър певец, какъвто несъмнено е бил Апостола. От всички песни на децата най-много допадали тези на Добри Чинтолов: „Вятър ечи, Балкан стене”, „Стани, стани юнак балкански”, „Къде си вярна ти любов народна”. Тези песни, призоваващи българите да се събудят от вековния сън и с оръжие да извоюват свободата си, огласяли близката околност на Войнягово, повдигали духа младежите и на родителите на децата. Затова по-късно В.Левски е търсел възможност да привлече големия наш възрожденски поет-патриот в оранизиранито движение на борците за освобождение на отечеството. На поканата поетът отговорил:             -Висока е честта, която ми правите. И аз съм готов да я приема...Но не желая никой вътре в града или вън от него да знае, че съм бил ваш член. Не вярвам на вашите хора. Апостола често се връщал към този спомен и към по-тъжния личен. който му припомнял случая, когато сливенските първенци пратили свой човек в Браила да се интересува и да разбере дали Левски не е някакъв пройдоха....   Тайният Революционен комитет във Войнягово. (из легенди и предания за Левски)             Край Войнягово имало една близка местност, наречена Шалаварка. Тя била закътана от ветровете, които често духали горите на близките Стара планина и Средна гора. Шалаварка била закрилница на българските юнаци от преследаванията на наши и чужди душмани. Когато през горещите пролетни дни децата се задушавали в учебните стаи, учителят Левски обичал да ги води тук. Продължавал да ги учи сред Природата. И през летните горещи дни, когато не е имало учебни занятия, той водел децата до тази местност, заедно с родителите им, за да гледат какво е научил техният учител в легията на Г.С.Раковски (първа българска легия в Белград-1862г).Учителят искал да отвори очите на цялото село и да подготви населението за голямото народно дело, на което е решен да посвети живота си.               Веднъж, когато мъжете се готвели да си тръгват и той се канел да им предожи нещо важно и сериозно, казал: ”На когото му е мило за жената и децата, да си върви!” . С останалите единадесет души Левски основал воюйняговското тайно братсво, по-късно наречено таен частен революционен комитет. Сред основателите били Ангел Боюклиев, Петко и Танчо Грошеви, Бочо Бочев, Иван Кисьов и Петко Петров.              Така Апостолът посял едно от първите семена на борбата за национално освобождение, което след това било хвърлено по всичките земи български. Това първо семе посято във Войнягово дало нови здрави и надеждни кълнове. Когато Левски станал знаменосец на четата на Панайот Хитов, след бунтовническото знаме с извезаните святи думи „Свобода или смърт” крачели Иван Кисьов и Петко Петров от революционния комитете на с. Войнягово.      Забелжка: Материалът е подготвен като са ползвани различни източници на книжен носител, някои от които са твърде оскъдни и почти непознати за широкото българско общество,.                                        Подготвил Д-р Богомил Великов Колев.                            

Апостолът за родината ни се пожертва
пребродил пътищата й без миг покой
и казвал че Единството ще ни потрябва
но не могъл да види отзива свой

Родината му днес е свободна
от малък силно за това мечтал
дал й сили и мъдрост народна
защото за истинска свобода дерзал

Родината му днес е пресъхнал извор
изоставен и затлачен с хорска мъст
отчасти някъде навява вятър
и припомня ни думите му на кръст

Родината му днес е запустяло огнище
в нея сега топлят се само старите князе
отчасти пак са правилегиите на борците
и избуяват като бурени над родното поле

Родината му днес е наслоена плесен
размесена с партийни идоли
отчасти те тръбят от есен
и купуват за напролет гласове

Родината му днес е слаба мисъл
в нея оцеляват само богатите борци
отчасти някой от министрите е техен
но това е само в задкулисното ложе

Апостолът за родината ни се пожертва
не забравяйте и се борете за това
За чиста и свята република мислете
и помнете неговата саможертва


“Аз, Васил Лъвский в Карлово роден от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милият си род. В Сърбия ходих и по Влашко скитах; от нийде помощ за наша свобода. Станах и отидох в Стара планина с вярна дружина, с Панайот войвода, юнаци народни - техен аз байрактар...” пише в недовършения си поетичен опит за автобиография един рус, снажен и синеок българин с взор, вперен в бъднините на България и стигащ далеч зад границите на времето.

Но това, което е ненаписано за Левски и за което си спомняме на всеки 19 февруари, е може би най-великото: обичта - непреходна, истинска, безусловна. На всички българи. За него говорим сякаш за човек от нашето семейство. "Едвам проговорили, едвам казали "мама" децата на България научават за Левски", пише историкът Николай Генчев. "Левски е светиня! Той е подобие на християнските апостоли", четем и днес по интернет форумите. От песните за Левски най-популярна е "Обесването на Левски", по стихове на Христо Ботев, една от първите, записани на грамофонна плоча в България през 1906 г.
Да си спомним на 19-ти февруари не бесилото, смъртта и гроба, а това, с което Левски е част от нас днес - неделим от българския дух и от България: “Аз съм посветил себе си на Отечеството си да му служа до смърт и да работя по народната воля”, “Днешний век е век на свободата и равноправието на сичките народности”, “Ако спечеля, печеля за цял народ. Ако изгубя, губя само мене си.”Поклон !
Публикувано от Светлана Тодорова - kleopatrasv

Поздрави за прекрасния постинг!
Поклон пред светлата памет на Апостола!

Уважаема Клео,
Ти си написала една сртихотворение в памет и възхвала на апостолла съчетана с тъга и актуална критика на съвремието ни, на нашите управници, които се сещат само в дните на неговото рождение и гибел да го величаят, и на следващия ден отново допстония за подражание пример и завещани завети са отново забравени , за да се напомнят отново лицемерно на следвашаата дата.
Написала си това стихотворение и си го поставила в моя блог!? Всички твои творби се забелязват от операторите и почти всички получават отличие. Препоръчвам ти да представиш това стихотворение в някои вестник или литературно списание . То има своите достоинства не само като поезия, но и като сатира. И аз съм сигурен, че то ще бъде публикувано на книжен носител. Трогнат съм. Голяма чест за мен е , че си поместила тази своеобразна ода за Апостола в моя блог..

с поздрав, уважение и най-добри пожелания
www.bogomil.blog.bg

Уважаема Магнолия.
като истинска родолюбива българка вие винаги се отзовавате с коментар . Всички се прекланяме пред паметта, делото и величието на Апостола, но дали всички се вслушваме в неговите призиви и завети!? Ето това е отчетът който трябва да правим пред Апостола два поне пъти в годината, когато си спомняме официлано в дните на наговото рождение през лятото и на гибелта му през зжимата.
с поздрав, уважение и най-добри пожелания
www.bogomil.blog.bg