Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.12.2011 09:10 - 20 декемвр-ИГНАЖДЕН
Автор: bogomil Категория: История   
Прочетен: 1599 Коментари: 2 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ИГНАЖДЕН   Среща се и като Идинажден, Млада година, Млад ден, Нов ден (Източна България), Игнат, Игнатов ден (Западна и Южна България), Идинат, Поляз, Полязов ден. Този християнски празник е в чест на свещеномъченик Игнатий Богоносец. Празнува се като традиционен народен празник на 20 декември. Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица, което намира отражение и в народните песни: „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа”. Това е периодът през които младите и нераждали жени не работят, за да раждат по-леко. Вярва се, че от този ден започва. Новата година. Затова някъде го наричат и ‘’нов ден” и ”Млада година”. Във връзка с това вярване е и най-същественият обичай на Игнажден-Полазването (Полаз), т.е. гадаенето и магическото осигуряване на плодородие и благоденствие през годината. В Източна България Игнажден е първата кадена вечер, която има обреден характер. За трапезата се приготвят постни астия. Приготвят се игнашки кравай и игнашка питка без украшения, върху която се забожда свещ. Най-възрастният мъж или жена прикадява трапезата с тамян, запален върху палешник на ралото или керемида. В Западна България по подобен начин се правят ритуали с обредни хлябове и др. храни.  На този ден първият посетител (полазникът) внася късмета в дома. Домашните с нетърпение и надежда чакат да ги посети първо добър, порядъчен и благочестив човек. Полазникът може да бъде свой или чужд. Ако той не е късметлия, през годината няма да има благополучие за дома, главно за стопанството. В по далечното минало,  когато още са съществували задругите, за полазник е поканван човек, чиито полаз е изпитан от предни години. Този полазник е посрещан тържествено с приготвена трапеза. Домашен полазник е оня, който сутринта излезе най-напред от къщи на двора. Той внася трески от дръвника (място за съхранение на дърва и клони), слага ги на огъня и благославя: ”Колкото искри, толкова пилета и кокошки през годината, толкова яренца, агънца, теленца, кончета и пр.
                                         image
            Някои имитират животински звуци. В много села влезлият полазник най-напред сяда върху треските или сламата, които е внесъл, стои известно време върху тях, за да мътят добре през годината кокошките (квачките). За благословията полазникът е обсипан с пшеница и сушени плодове. Съществува поверие, че има и животнитни с добър и лош полаз. В някои села на Игнажден пекат царевични зърна, като гадаят по тях. Ако пуканките са повече, ще се добият повече женски животни в стопанството им: пилета, агнета, телета и др. Ако повече са неразпуканите зърна, повече ще бъдат петлите и другите мъжки животни. В Източна България сутринта на Игнажден хранят кокошките с каденото вечерта жито в кръг от въже или пояс, за да се множат и да не ходят по чужди дворове. Не се прави нищо друго на този ден, за да се запази „берекетът” на кокошите, изобщо плодородието. Срещат се и ритуали за здраве. В родопската част на България денят на св. Игнатий се тачи за предпазване от огън. В Югозападните краища на България срещу Игнажден запалват в огнището Коладник- отрязано за случая дъбово или крушово дърво, което трябва да гори до Йорданов ден (Богоявление).             На Игнажден се замесва квас, които след като се изсуши служи за лекарсво срещу разни коремнои болести. В Русенско и Разградско е познат обичаят вардене, пазене на квас. Вярва се, че квасът е носител на плодородие. Ритуалът започва през ноща срещу Игнажден, когато започват Мръсните дни. Те са период на преход към новата година, изпълнен според народните вярвания с опасните демонични сили на хаоса, предхождащ възстановяването на космическия ред. В Русенско варденето на квас продължава 12 нощи - до Василъов ден. Квасът и групата около него всяка нощ се местят в друга къща. Нощното обредно хоро се играе само три пъти; срещу Игнажден, Коледа и Василъов ден. Последната сутрин участничките поделят кваса, който се пази строго всяка за себе си и своя дом вярвайки, че той защитава от зли духове, магии и болести и че ще им помага да спечелят и задържат любовта на избраниците и съпрузите си.             От Игнажден започва подготовката на момците за коледуване.                        Днес някои обредни елементи и ритуали от този традицинен народен празник са  позабравени или не се изпълняват, поради промяна на бита и начина на живот, но в основата си те са запазени и трябва да бъдат съхранени и предавани на потомствата, като част от културно-битовото ни национално народно богатство. Това е особено важно и от голямо значение за настоящото подрастващо поколение и за бъдните потомства, които ще живеят в епохата на Глобализиращия се свят.       Забележка: Материалът е подготвен като са ползавни различни литературни източници:, сборници Народни умотворения, Български празници и обичаи, Българска митология и етнография и др.                                                                                   Подготвил д-р Богомил Великов Колев    



Гласувай:
6



1. анонимен - Поздрави за поста!
20.12.2011 21:17
Честит празник на имениците! Приятно изкарване на празника!
цитирай
2. bogomil - благодаря за коментара
21.12.2011 17:46
Уважаеми Анонимен.
благодаря ви за коментара. Да са живи и здрави именяците, весели и щастливи с пожелания и за весели коледни и новогодишни празници!

www.bogomil.blog.bg
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogomil
Категория: Други
Прочетен: 2026899
Постинги: 452
Коментари: 1153
Гласове: 1970
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031